Станимир

Преди малко, докато преглеждах един друг форум, попаднах на този филм Дано все още сте в настроение след като го изгледате.

Най-важно е желанието за работа. Казвам "желание" в смисъл на устрем, на насоченост към определен резултат. Истинската молитва устремява човек към постигане на целите и канализира необходимите енергии за тяхното постигене. За това и молитвата за България е една чудесна идея, защото създава ясно утвърден стремеж за реална промяна, какъвто в момента липсва. Няма еднопосочност на мислите и действията, а хаотичност. Когато стремежът към по-добро общо бъдеще надделее над сбора от личните, егоистични стремежи на хората живеещи в държавата ни, конкретното проявление на тези стремежи няма да закъснее. Някой може да попита: могат ли хиляда души да издигнат и да хармонизират хаотичното мислене на цял един народ? Отговорът е: могат.

Казано е: Посрещни достойно всеки гост, но не кани гости насила.

Аз мога да сравня магията с отглеждането на зеленчуци в оранжерия. Регулират се температурата, влажността, светлината, добавят се химични вещества и в крайна сметка се получава добър на пръв поглед резултат, но с ниско хранително качество. Ако тези зеленчуци се отгледат при подходящи условия, с необходимото разбиране, знания и любов, това може да се нарече Бяла Магия, но всъщност няма нищо магическо, а просто оптимално оползотворяване на съществуващите условия. А дали съществува пристрастяване към правенето на магии или към тяхното разваляне?

Всъщност сърцето ни чувства Целта, дори и между Нея и нас да е простряна цялата Безпределност. Между двете сърца - нашето и на Космоса - съществува неразривна връзка. Дори и да не виждаме това Велико Сърце, дълбоко в себе си ние го усещаме и се стремим към него, защото в същността си сме единни. А светлината идва от ума, познанията и опита, защото само така Любовта може да бъде приложена разумно, т.е. да следваме съзнателно посоката зададена от сърцето ни.

Щом знаем посоката, вълните не трябва да ни плашат. А и вятърът е попътен.

Е нарушаване на Законите на Природата. А от това няма как да излезе нещо с положителен резултат. Твърде много условия трябва да се съблюдават при едно т.нар. магическо въздействие, че да не се наруши баланса на засегнатите от него и да се предвидят всички последствия.

Постоянство. Т.е. не може в едни моменти да проявяваш доброто, а в други да действаш в противоположна посока и да си мислиш, че си на правия път. Доброто трябва да се утвърждава непрекъснато и това става най-вече с положителна нагласа на мисленето и с положително отношение към живота.

Магии има, но... "Всичко естествено се постига по естествен път"

Един брак е точно толкова ценен, за колкото е оценен в представите на тези, които го сключват. За някои това е "докато смъртта ги раздели", за други той продължава и след това, за трети е просто изгодна сделка. Дали ще бъде признат от религията или от държавата не е от решаващо значение. Клетвата е дадена много преди да бъде изречена, а съдържанието вложено в нея може да варира в доста широки граници. В по-висш смисъл, брачната клетва е обещание, че семейството ще бъде изградено и ще живее според Божествените закони (няма да уточнявам какво включва това, защото то не е нещо точно определено, а се развива с течение на времето). Все пак гражданския брак има известна юридическа стойност и тъй като живеем в общество спазващо определени законови порядки, е хубаво да бъде сплючен, не защото от това бракът ще стане по-хармоничен, а защото участниците в него ще могат да се ползват от всички права и задължения предвидени от закона.

Женското начало е основата, а мъжкото - подпорните колони. В брака, разбира се мъжкото начало не е представено на 100 % от мъжа или женското на 100 % от жената. Те са смесени - мъжът съдържа в себе си елементи на женското начало и обратно. За да стане сградата стабилна, трябва да имаме правилно съотношение между основите и колоните. Ако искаме да е висока, т.е. семейния живот да е изпълнен с духовност, е необходимо не само колоните да са високи, но и основата да е широка, иначе сградата няма да е стабилна и ще рухне. Сградата не е нещо, което построяваме, влизаме да живеем вътре и повече не пипаме. Ние постоянно трябва да се стремим да направим тази сграда по-красива, по-висока, да я подържаме чиста. В сградата заедно със семейството, ще влезе да живее и Бог. Ако не създадем подходящи условия за Бог в къщата, той ще си остане на небето, докато не построим къщата си както трябва и не я почистим. Значи от семейството се иска да създаде правилни отношения по между си. Бог сам ще слезе при семейството, когато това бъде постигнато.

Душата дава. Егото не може да даде нищо. Егото иска всичко за себе си. Истинските ценности се натрупват в душата. За 100 % -вите егоисти има само едно бъдеще - авичи.

Няколко думи за предпазването от магията и от атаките на тъмните. Единствената защита е устременост към висшето във всеки един момент от живота и трябва да кажа, че обичайните, дребни на пръв поглед ситуации са много по-важни. Това е единствения начин да се натрупа достатъчно голям запас от психична енергия, която да послужи за щит срещу външни посегателства. Това е и единствения начин да се установи трайна и стабилна връзка с Йерархията на Светлината. Всяко действие продиктувано от егоизма усилва силата на тъмните и им отваря вратите за въздействие (разбира се ако имат интерес от такова въздействие). Чрез действията си или подкрепяме тъмните (волно или неволно) или Силите на Светлината. Среден път няма. Повтарям известни неща, но помислете: ако имаше по-лесен начин за защита, нямаше ли да бъде разкрит на хората от всички велики същности, които са наставлявали човечеството през годините? Хората държат отворени вратите към Мрака и само те могат да ги затворят и да продължат към бъдещето пътя си през Безпределността. Ключът е във всеки от нас.

Много се говори за мисълта, за развиване на мисловните способности, но тъй или иначе развиваме единствено интелекта си, а за това, че мисълта трябва да се развива и във вертикална посока се забравя. А именно абстрактното мислене е липсващото звено между личността и душата - това звено, което би дало неописуема мощ на силите ни, и то мощ насочена за добро. Без него съзнанието ни не може да се изкачи до т.нар. каузално равнище, където душата обитава. Хората възприемат абстрактното мислене като нещо отвлечено, откъснато от живота, но това съвсем не е така. Абстрактното мислене е синтезиращо. То обхваща и свързва всички детайли в едно цяло. То примирява противоречията и разрушава всички прегради. То е разбиране на живота и на взаимосвързаността на елементите му. То е разбиране за принципите и законите на мирозданието. И най-важното от всичко - абстрактното мислене е неегоистично. То е висше проявление на любовта. Това е и изходната точка от която трябва да започнем да го развиваме. ПП:Във връзка с някои постове в темата за магиите от днес ще добавя, че развиването на абстрактно мислене е единствената възможност за човечеството. Без него реално проявление на любовта не може да има.

Да, наистина, идолите са се появили, когато човекът е започнал да твори по свой образ и подобие. Това е следствие от получаването на дара на мисълта, която ни дава възможността за творчество. Ако творим по Божий образ и подобие, идоли няма да съществуват. Всяка представа, която изхожда от егото е идол. Тя е само отражение на висшето, изопачена и лишена от потенциал. Потенциалът идва отгоре. Когато творим по Божий образ и подобие, ние привличаме енергии от висшите светове под формата на идеи и впечатления. Това става поради сходствата на тези енергии с това, което създаваме. По този начин човешкото съзнание се извисява. Когато казвам "създаваме", разбирайте изграждане на представи на мисловно равнище, тъй като идолите не съществуватизвън ума ни. Идолите са една грешно изградена представа.

Твори мисълта, преминала през сърцето, т.е. получила сърдечен устрем. Така се създава магнит, привличащ от пространството сходни мисли, идеи и впечатления. Това е основата на вдъхновението и на внезапно осенилите ни идеи, както свързани с творчеството, така и с науката и другите области от живота. Въображението е способността ни да създаваме нови комбинации от така приетите идеи и от тези, които в миналото сме запечатали в паметта си като спомени. Пространството е изпълнено с мисли и впечатления, които можем да използваме. Същото е и с лъчите идващи от висшите светове, които обикновенно оставяме да се приплъзват покрай тялото ни без да ги усвояваме. За това е нужна съзнателна, положителна нагласа. Същия принцип лежи в основата и на интуицията, но тогава източник е нашата истинска същност. От това, което казах, може да се направи извода, че когато творим, заслугата не е изцяло наша. Във всяко произведение, както и при всяко научно откритие участие вземат редица същества, които остават скрити за твореца или учения. Това разбира се не омаловажава заслугата на последния, защото той трябва да е развил нужните качества за да може да възприеме идеята, да я комбинира със сродни на нея (т.е. той се явява фокус и филтър) и да конкретизира всичко това, като създаде нещо красиво чрез въображението си, което да даде израз на озарилата го идея. Разбира се възможно е творчество и без вдъхновение, но тогава авторът може да разчита единствено на своите спомени и на това което вижда, като изходен материал за работата на въображението. В заключение ще спомена факта, че много красиви идеи чакат в пространството времето, когато човечествотот ще запали в достатъчна степен сърдечните си огньове и ще ги пробуди за живот. За твореца творчеството е като молитвата - връзка с духовното. Творецът е проводник на висшите енергии, а творчеството му е техен израз.

Подчертаното е от мен.

Всъщност коментарите са полезни най-вече за този който ги прави. За другите могат да се окажат полезни, може и да се окажат вредни. Въпрос на гледни точки, разбиране и търпимост. Важното е всеки да си е изградил собствено мнение за това което чете, т.е. да размишлява/медитира над него, а кой и кога го е писал е с по-малко значение.

Иска ми се да разгледам натрапчивите мисли в контекста на нещо, което написах по-рано в темата за егото. Във същия контекст бих могъл да разгледам и страховете, и навиците, а и други неща свързани с човешката психика, но засега ще се въздържа. Тъй като в настоящия момент човешкото съзнание не може да обхване изцяло периметъра заграден от егото му, то има нужда от концентриране, или с други думи от насочване на вниманието. Тъй, че ако заменим светлината в центъра на стаята с прожектор ще получим по-ясна представа за действителността. Тъй. нар. натрапчиви мисли представляват съвсем реален обект вътре в споменатата стая. За да се освободим от тях е нужно просто да насочим прожектора на съзнанието ни в друга посока. На думи звучи лесно, но е нужна практика, както по отношение на концентрирането на вниманието, така и в свободното му насочване в избрана от нас посока. В случая внушението би означавало пред образа който искаме да променим, да издигнем друг с желаните от нас качества, но това не би работило при натрапчивите мисли защото би означавало да създадем още по-натрапчива мисъл и да създадем по-силна зависимост. Подхранваме натрапчивата мисъл единствено с вниманието си и липсата на такова ще я унищожи.

Представете си едно малко пламъче - една съвсем слаба искра. Ако поставите това пламъче на открито, светлината му ще се разсее с разстоянието и ще се изгуби. Ако поставим това пламъче в една стая, то ще я изпълни със светлина, ако стаята е малка и ще я освети. Но ако увеличим размера на стаята, тъмнината отново ще вземе превес, т.е. тя ще стане повече от светлината. Стаята е като егото. Колкото по-голямо става, толкова светлината се оказва по-притисната от мрака. И още, колкото по-отдалечени са стените, толкова по-големи изглеждат и сенките върху тях. Значи, ние трябва да усилим светлината, за да можем да виждаме по-ясно; да се освободим от излишните предмети (мисли, желания и стремежи, които егото е натрупало в себе си), за да не хвърлят плашещи сенки върху стените; и да ограничим обема на стаята според действителните ни нужди. Ние сме източника зад светлината в центъра. Съзнанието ни е светилника, който я проявява. Когато се научим да светим ярко и нуждите ни от собствено пространство изчезнат, стените ще станат излишни и ние ще разчупим черупката на яйцето, в което до момента сме се развивали.

Това, че сме част от Творението и Божествения План показва, че не сме никои, а и като че ли изключва възможността егото да е плод на случайност.

Искам да напомня, че отдаването на Бог става изключително в светския живот. Животът е един и не може да бъде разделен. Ние не можем да дадем на Бог нищо друго освен живот изпълнен с чистота, добродетелност, себеотдаване и стремеж към общото благо. Първата стъпка към загрижеността за човечеството е загрижеността за семейството. Ако не можем да постигнем хармония в семейството си, как ще я постигнем в по-голям мящаб. Създаването на правилни отношенията в семейството е един урок, който трябва да научим преди да минем в по-горен клас.

Ще те помоля, когато правиш тълкувания на това, което съм написал, да ги правиш от свое име без да изопачаваш смисъла на написаното и да ми приписваш думи, които не съм казал, или в контекста в който съм ги употребил отразяват различна идея.