Станимир

По-скоро става въпрос за привличане на принципа на подобието. Същност обладана от ниски желания и страсти не може да привлече висша енергия. Освен всичко казано досега искам да обърна внимание на храненето и сънят. Поради ежедневното им използване, ние не ги възприемаме като духовни практики, но какво ще бъде качеството на усвоената от храната жизнена енергия, ако пристъпим към процеса на хранене с раздразнение, или пък в каква сфера ще се озовем по време на съня си ако преди лягане сме били в лошо настроение? Същото се отнася и за дишането, но това предполага непрекъсната връзка с духовното. Преди хранене и сън може да се използва молитва, да се слуша приятна музика, да изпеем хубава песен или всякакъвв друг начин за хармонизиране на настроението. Важно е да подържаме добро настроение, през колкото е възможно по-голяма част от деня (това не означава да си затваряме очите за нещастията които ни заобикалят, нито да се дистанцираме от проблемите в ежедневието си).

Трябва да се има предвид, че не винаги загубата на психическа енергия е свързана с отрицателно влияние. Причините могат да бъдат с космичен характер, може да бъде човешката душа и други възможности, които няма да споменавам. Когато енергията е с необходимата вибрационна честота и напрежение, резултат от устременост към водене на добър и чист живот загубата на енергия винаги е благотворно, тъй като енергийните вампири не биха могли да се възползват от тази енергия. За тях това би било като удар от светкавица. Ако допуснем раздразнение или друг вид лошо настроение, честотата на енергията пада и тя става подходяща за употреба от вампира. Затова е от особено значение настроението преди молитва и медитация.

309. Урусвати (Е. Рьорих - моя бел.) знае колко труден занаят е правенето на добро. Така наричаме постоянното майсторско добротворчество. Различавайте случайните, откъслечни добри мисли и действия от съзнателното правене на добро. Това понятие бива ненужно усложнявано с изрази, които само объркват слабите умове. "Толкова е добър, че и мухата не закача". Ние обаче ще кажем: "Не закача мухата, но ще унищожи отровната змия, заплашваща брата му". Само че за целта първо трябва да се знае коя муха е безвредна и коя змия - отровна. Отворете учебниците и почерпете знания. Трябва усилена работа, за да разбереш кое е добро, ала много по-трудно е да разпознаеш всички подбуди, заложени в човека. Не бива да се съди по показаните действия, а да се търси причината за деянието. На това умение човек може да се научи от древните мислители. Макар времената да са били съвсем различни, човекът е бил същото мислещо същество. Преданията са внесли редица разкрасяващи подробности, но същността на подвига остава непоклатима. И така, изучавайки майсторството, нека не забравяме за занаята добротворчество. Той изисква от човека изцяло да осъзнае своята отговорност и смисъла на живота. Наистина, овладяването на този занаят е най-трудното нещо, но то ускорява пътя. Скулптурът може да похаби цяла скала мрамор, но колко сърца е допустимо да разбие неумелия добротворец?! Голямата прилежност може да направи от скулптура прилежен майстор. По същия начин дълбокото размишление може да усъвършенства добротворчеството. Мислителя (Платон - моя бел.) неуморно зовял учениците си да се усъвършенстват в правенето на добро. Той казвал: "Нивата може да бъде наторена и ще даде добра реколта - същото е и при опознаването на човешката душа". 323. Урусвати знае, че на човека може да се помогне единствено в границите на неговото съзнание. Ако дадем на маймуната скъпоценен елмац, тя само ще се позабавлява с него и ще го захвърли. Колкото и ценности да и даваме, те ще бъдат разпилени без полза. Дори може случаен минувач да намери захвърления елмаз, да го размени за нож и с него да извърши братоубийство. Хората смятат, че ще съумеят да използват всяка ценност, но животът показва, че и най-полезните пратки остават неупотребени. Само съзнателния устрем отвъжда до целта. ... Агни Йога - Братство ІІ 585. Във всеки един миг някой някъде е в ужасна беда. Не забравяйте бедстващите и им изпращайте спасителни мисли. Може би хората не осъзнават, че беди се случват непрекъснато, но Братството знае за тях и изпраща своите благотворни стрели. Дори да не можете да определите точното местоположение, все пак пуснете в пространството своята спасителна мисъл. Тя ще открие вярната посока и по силата на магнитното привличане, ще се присъедини към нашата помощ. Прекрасно е, когато от различни краища на света летят мисли за спасение - по този начин всеки може да подражава на Братството. Агни Йога - Братство І

Сънищата са важни и често носят важна информация за сънуващия. Все пак смятам, че трябва да се обърне повече внимание на сънищата като източник на информация за подсъзнателните ни желания, стремежи, страхове, спомени, а не като средство за предсказване на бъдещето. Т.е. целта да бъде опознаване на собствената ни природа и работа върху нея. В това отношение от изключително значение е и състоянието между съня и бодърстването, когато съзнанието е на "границата между двата свята" и първите мисли и емоции с които се събуждаме сутрин.

Енергията е една, въпреки че има различни форми на проявление. Магията не е една. Енергията може да доведе до корено различни резултати в зависимост от волята която я насочва. Злото и доброто не служат еднакво на Бог. Друг е въпроса, че Бог може да обърне в полза действията на злото. Освен това що се отнася до белите и черните магьосници, последните не могат да работят с енергии, различни от нисшите астрални и ментални поднива, което само по себе си означава изключително вредни резултати за всички, които влязат в съприкосновение със споменатите енергии. Бялото Братство служи на еволюцията. Учителите като част от това Братство служат на еволюцията на Земята и в частност на Човечеството. Тъмните се стремят към унищожението на планетата (което би било един вид отлагане за тях). Т.е. действията им са насочени към забавяне на човешката еволюция. Никой не може да примири противопоставянето между Божията Воля (предполагаща разгръщаща се хармония) и хаоса (израз на застоя, разединението и дисонанса). Или си на едната страна или си на другата. Самата дума "хаос" изключва възможността за съвместяване.

Когато се молим трябва да сме в добро настроение, (да не кажа, че трябва да сме обзети от чувство за тържественост). Докато не постигнем това вътрешно хармонизирано напрягане на енергията, към молитва или медитация не е желателно да пристъпваме (а и не бихме имали добър резултат). Ритмичността в дишането също е от значение, но трябва да се избере такава честота на вдишванията и издишванията, че да не затрудняваме дишането си.

Смъртта е част от великата хармония на живота. Ако няма смяна на състоянията, ако няма цикличност, за живот и дума не може да става. Духът не търпи застой. Животът е вечно ръзрастваща се хармония. Що се отнася до Бездната, не допускайте тъгата и отчаянието. Именно това са основните и оръжия. Дори разлагането може да бъде полезно, когато жизнения принцип е напуснал формата. Но какво да кажем за тези, обвързали земното си съществуване с него. Не са ли те истинските мъртъвци?

Това би означавало, че психологията включва в себе си религията. Интересно за какво ли си мисли Бог от гледна точка на психологията?

Не е съвсем свързано с темата, но в такива случаи енергийния поток трябва да се насочи за подсилване на здравата тъкан около раковото образувание, а не към самите ракови клетки. Разбира се говоря за волево въздействие, което не бива да се приема за лекарски съвет.

Добрия музикант знае как най-добре да настрои своя инструмент. Той винаги ще извлече от него най-красивите звуци. Добрият музикант знае, че може да заплени истински слушателите си единствено с хармонията и ритъма на своята музика.

Кое е в същността на науката и вярата? Кое е това, без което и знанието и молитвата са еднакво безмислени? Кое е това, което ожитворява и двете? Огънчето на възхитата.

Красотата е целта Красотата е пътя Красотата е истината

Егото (използвам думата в нисшия и аспект свързан с отделната личност) отговаря за аналитичното мислене. Без развито аналитично мислене не може да се стигне до синтетичното. Синтетичното мислене се получава като отделните елементи, на които конкретния ум разделя цялото за да може да го осъзнае, биват обединени от любовта на душата (която е източник на висшия ум). Егото разделя цялото и благодарение на това се развива самосъзнанието. Докато съзнанието се идентифицира с егото, при нарастване на съзнанието ще нараства и егото. Забележете, че казвам нарастване на съзнанието, защото това още не е разширяване. Това е състояние при което липсва любов, инклузивност, истинска съпричастност със света извън егото. Значи за да стане аналитичното мислене синтетично, и за да може съзнанието да се идентифицира с душата вместо с егото, е необходима обединяващата сила на любовта. Когато има любов, човек може да възприеме нещата в тяхната цялостност. Егото му е помогнало да развие самосъзнание и сега той трябва отново да приведе себе си (вече като самоосъзнаваща се същност) в хармония с цялото.

А как мислите, трябва ли да отправим молитва за някого ако видим, че той е в беда, ако не ни е помолил предварително? И тази молитва помощ ли ще бъде или не?

Самата загриженост за другия вече е помощ. Не е възможно да предвидим всички следствия от нашите действия, но това не означава, че трябва да седим със скръстени ръце и бузучастно да наблюдаваме събитията. Всъщност бездействието също поражда следствия. Сърцето ще ни покаже, кога помощта е необходима, а умът ще ни помогне да превърнем тази помощ в реалност. Мъдростта и различаването се добиват в живота. Не допускайте съмнение, защото то е убиец на вярата. Безверието от своя страна прекъсва всички пътища на любовта.

Ако говорим за абсолютна истина, тя наистина не може да бъде постигната, но единствено що се отнася до нейната цялостност. Още повече, че абсолютната истина не е постоянна величина. Последното може би звучи парадоксално, но всеки трябва да намери обяснението сам за себе си. Не е разумно да се предполага, че между това, което отделния човек смята за истина и абсолютната истина няма допирни точки. Голямото включва малкото в себе си. Трябва да се прави разлика и между лъжа и (само)заблуда. Едното е съзнателно, а другото е следствие на мая, при което липсва умисъл. Не е лошо да се обърне внимание и на стремежът към истиност.

Божията Воля предполага (но не задължава) всички проявени единици съзнание да влязат в хармония по-между си. Следването на Божията Воля е стремеж към по-красиво и хармонично съществуване. Това означава да участваш активно и съзнателно в живота на цялото. Вземете за пример паневритмията. В началото е трудно да влезеш в ритъм (по отношение на живота: да развиеш и прибавиш своите уникални качества към тези на останалите), без да нарушаваш хармонията, но с времето сливаш своите движения с движенията на другите (взаимодействието и сътрудничеството прерастват в нещо по-възвишено и човек започва да усеща единството на живота във всичко съществуващо). Божията Воля не насилва никого. Който се чувства по-добре сам, може да седи и да гледа, стига да не пречи на другите. Ако реши, че сам не му харесва, може да отиде при останалите и да положи нужните усилия да влезе в хармония с тях (да приведе в ред мислите и действията си). В живота има и такива които съзнателно искат да пречат. Те се стремят да разединят цялото, да всеят смут и объркване сред участниците. Те не само, че проявяват егоизъм, но и активно служат за проява на хаоса.. Подредеността е ключово условие, когато говорим за Божията Воля. Освен това тя е динамична, постоянно развиваща се. Божията Воля е безкрайна в многообразието си. Тя е преди всичко творчески процес.

Има закони на привличането, които ще свържат нашите добри мисли и действия продиктувани от любов с тези, които имат нужда от тях. В действителност помагаме много повече отколкото си представяме. Можем да правим това и съзнателно, като изпращаме нашите мисли за помощ изпълнени с любов, навсякъде, където почувстваме, че има нужда от тях. Само ако можеше да се осъзнае, колко реална е такава помощ и, че тя може да се извършва независимо от разстоянието, дали познаваме този на който помагаме и други човешки предразсъдъци.

Най-общо казано психичната защита се нарушава при стрес, умора, безсъние, всякакви отрицателни емоции (бих искал да откроя самодоволството и съмнението), всякакви трансови състояния, употреба на алкохол, месна и всякаква друга храна при която е започнал процес на разлагане. Генерирането на запас от психична енергия става в самия живот, при творческа активност, себераздаване, грижа за другия, съзнателен трудов ритъм и мисъл за общото благо и др. Всъщност проблема при повечето окултни практики не е в защитата, а в самите практики. По принцип щом човек се чувства комфортно (в хармонично състояние, уравновесен, спокоен), то от защита няма никаква нужда, тъй като самото му състояние я осигурява.

Едно нещо често се забравя. Животът оживотворява както Духът, така и материята. Животът е в основата на цялото творение. Не съществува нищо, което да не е проникнато от него. Темата е много отвлечена и не мога да изразя идеята с думи, но тъй или иначе това е една от тайните към които можем само да се приближаваме. Животът няма свое противоположно състояние. Смърта е противоположност на раждането. Животът е истинската безначална първопричина. Той е част от обединения елемент Дух-материя от който произлиза всичко, но все пак не е нито едно от двете. Той е в основата и на християнската троица, но не е нито Отца, нито Сина, нито Светия Дух. Дори и т.нар. непроявеното по необходимост трябва да е "изпълнено" с живот. Съзнанието произлиза от взаимодействието на материята и Духа. Връзката му с Живота може да се проследи в следните думи на Беинса Дуно (цитатът е взет от темата за съзнанието): „Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват.”

Във всички духовни учения е застъпен принципа за ненавреждане. Това означава да не навреждаме на никое живо същество чрез мислите, желанията и постъпките си, нито пряко, нито косвено. Това дали ще кажем истината или не, също е от значение, но то трябва да е подчинено на този принцип, т.е. трябва да казваме истината само ако не навреждаме на другия. Същото важи и за премълчаването и лъжата, въпреки че последната винаги носи известни негативи, но те понякога са неизбежни.

Това първо раждане ли ти е? Защото и аз като wonderful мисля, че съня ти е израз на страховете ти. Мисли положително и не допускай отрицателни мисли в главата си. Всичко ще бъде наред.

Да. Аз също от дете обичам много животните, но в повечето случаи също ги държа на дистанция от себе си.