Станимир

Сравненията "с органите и божествения организъм" са от Хермес, не от Библията, т.е. "както горе, така и долу". А иначе това за превъплъщенията е вярно и за отъждествяването с формата също. И пак ще посоча другата гледна точка: човек не избира народа в който се ражда случайно. Това може да е резултат на кармата или на негов собствен избор. Същото е и с тялото. А човекът наистина не е нито тялото, нито (както казах по-рано) в надземните светове съществуват държави, но човекът носи отговорност и за двете, а и за човечеството като цяло. Иначе и аз желая да вида държавните граници премахнати не по-малко от теб - не само видимите граници, но и тези в съзнанието на хората.

???

Много школи от древността до наши дни, ограничават Бог до Слънчевия Логос. Не че го смятат за абсолютен и не виждат нищо отвъд него, но изглежда границите на човешкото разбиране са такива. В крайна сметка ограничената представа е по-добра от никаквата.

Дефиницията може да е изцяло извън възможностите за възприемане на съзнанието, може да осветлява нови области от проблема и да ни подтиква към развитие на гледната ни точка, а може и да ни ограничава, ако не съдържа нищо ново за нас (в този случай по-точно ние се самоограничаваме с дефиницията ако се хванем здраво за нея). Полезността на дефиницията е в пряка зависимост от степента на развитие на съзнанието ни (разбира се приемам, че дефиницията е вярна). А колкото до темата - нещата пак опират до съзнанието. Но в крайна сметка щом сме дошли на земята за да постигнем определено развитие на съзнанието си, не е реално да очакваме то да е съвършено.

Ако приемем Бог като нещо абсолютно и недостижимо в пълния му вид, то разбира се представата ни за него винаги ще бъде ограничена от степента на съзнанието ни. Но именно тази недостижимост е най-хубавото от всичко. Тя означава един вечен идеал за следване и безкрайно поле за осъществяване на духовното ни развитие. В тази връзка за да следваме един идеал, трябва да го познаваме. Можем да си говорим, че обичаме Бог, но ако не знаем какво е Бог, как ще го обичаме? Нали трябва да знаем развиването на кои качества ни водят към него и как можем да осъществим истинско сътрудничество ръководейки се от неговите принципи. Любовта и Познанието вървят ръка за ръка. В това, че при човека са несъвършени няма нищо лошо - единствено от значение е съвместното им развитие. В крайна сметка и Любовта и Познанието, което притежаваме никога няма да са в състояние да обхванат Бог в неговата цялост, просто защото Безкрайното не може да бъде обхванато, но каква по-голяма радост можем да имаме от необятното бъдеще, вечно водещо ни от красивото към по-красивото. А и все пак нека не забравяме, че Бог е навсякъде - както познатия ни, така и този, който никога няма да познаем.

Що се отнася до интелекта ще кажа, че не само той, но всичко се развива с обучение. Природните дадености са следствие от усилията ни от миналото. Просто някои качества се развиват твърде бавно (от човешка гледна точка) и за да се проследи развитието им са нужни наблюдения от порядъка на векове. За любознателността, мога да кажа, че радостта от познанието е движещата сила за хората с ментален тип съзнание. За другите е любовта към Бог, но в определен момент двата пътя се срещат. Интелектът не е любознателност. Не напразно в самата дума "любознателност" присъства и думата "любов". Интелекта се развива много по-лесно от любознателността. Последната е невъзможна ако не сме установили здрава връзка (не зависимост) със света около нас. Това става чрез положително отношение към този свят, непрекъснати наблюдения, непредубеденост, събиране и внимателно подреждане на натрупаните знания в една стройна система, в която всяко нещо намира своето точно място.

Ники, това което казваш по принцип е вярно, но има и друга страна. Всеки човек, народ, група народи...(поредицата може да бъде продължена до безкрайност) има определена роля и функция в Божествения план. За да може това да стане, той трябва да развива съзнанието си за себе си (не бъркайте това с егоизъм), като едновремено с това осъзнава и цялото и се стреми да влезе в хармония с него. Само така може да се постигнат нужните разбиране и отговорност за да може той да е пълноценна част от цялото. Ако разгледаме един организъм, какво ще стане ако той няма сърце, мозък и др., т.е. ако клетките се приемат за еднакви. Народите са като органите, а хората могат да се отъждествят с клетките. Всъщност, тази аналогия е реален факт. А делението е на базата на функции и възможности за изпълнението им (това не отхвърля истината, че в своята основа и потенциал всички са равни, но равенството не е еднаквост, а и всеки е развил този потенциал според усилията които е вложил). Еволюцията се осъществява както с индивидуални, така и със съвместни усилия.

Човек като се развива и храната му трябва да отговаря на това развитие. Иначе несъобразената с това храна го връща назад. Грубата материя която съставя организма му се превръща в пречка. Не, че не може да се осъществи развитие без вегетарианство, но само до определен момент. По същата логика можем да кажем, че и като допускаме отрицателни емоции, също не забавяме развитието си. А последното включва много неща. В крайна сметка храненето е просто средство за подържане на физическото тяло в такова състояние, че да може да изпълнява функциите си. Нека не забравяме, че последните се заключават в това да бъде инструмент за проявлението на душата на физически план. Това би трябвало да е достатъчно основание за това да използваме качествени елементи за изграждането и поддържането му.

Ами ако микрокосмосът е отражение на макрокосмосът, можем да се позамислим върху биологията. Май от тази гледна точка астрологията и астрономията могат да се разглеждат като биология на космоса, а космогенезиса - като еволюция. А пък нали знаем и че животът е навсякъде - още един плюс за биологията и като че ли отговаря на въпросите за нищото.

Бог ще обърне всичко в добро. Цената може да е сурова, но ще е справедлива. Ще се моля за монасите - не за душите, а за каузата им. На душите никой не може да навреди.

Познанието е безкрайно. Всеки въпрос който си задаваме отразява кръгът на нашите разбирания и опит да навлезем в непознатото. Истинските отговори водят след себе си нови въпроси, иначе познавателния процес се прекъсва. Окончателни отговори не могат да съществуват, колкото и това да се иска на голяма част от хората. Красотата е във вечното търсене на новото. Това го разбирам по начина по който го е описал един от Учителите: "Новото е преди всичко ново съчетание на елементи, а сред тях се срещат и вече познати". Аналогията с кръгът отразяващ това, което знаем и повърхността извън кръга, отразяваща това което не знаем е добре известна. Самата окръжност може да се отъждестви с въпросите, които сме в състояние да зададем към определения момент. Тръгнали сме от точката и се движим към безкрайността, а отговорите (познанието) без задаването на въпроси са невъзможни. В тази връзка е интересно да се поразсъждава и върху думите "допускане" и "приемане", в чиято основа лежи любовта.

Всичко се движи (или по-точно развива). Имаме непрестано движение от Материята към Духа. Разглеждани в абсолютен смисъл, това са крайности - недостижими и единни (разбира се изказвам само мнение). Проявлението предполага наличието и взаимодействието между двете. Окончателен вид на Бог означава пълното им хармонизиране, т.е. сливането им в едно цяло. Това не бива да се бърка с това което на изток наричат пралая (или махапралая). При пралая праматерията (мулапракрити) подтиква Парабраман към ново проявление. Причината за това е в неизживяната карма, т.е. материята и духа не са напълно хармонизирани (аз твърдя, че такова хармонизиране е невъзможно и че между абсолютния дух и материя съществуват безкраен брой градации, т.е. имаме вечно движение/еволюция). Доста учения дават схеми с физическия,астралния и т.н. до духовния свят, но пропускат да споменат, че това се отнася само до нашата слънчева система, или пък казвайки Божествен свят имат предвид цялата безкрайна градация от светове които не са ни познати. Всички планове които са ни познати в действителност представляват част от космически физически план. Плановете на които протича космическата еволюция също са част от физическия план на друга по-голяма система. Идеята за холографската система, както и закона на Хермес за подобието е валиден и тука. Плановете винаги са един, три, седем или дванадесет - според възприетото разделение. Ние винаги сме на първия, но не на най-ниския. Първия по отношение на еволюциите които ни предстоят, и не най-ниския, защото сме преминали други еволюции които се отнасят към подплановете на нашия свят. Загледайте се в себе си (но не пропускайте тялото си с милиардите съставящи го животи), загледайте се в звездите и помислете за Безпределността - със сигурност ще разберете за какво ви говоря.

Лично на мене самата дума "спасение" ме води към асоциация с някакво крайно постижение, което трябва да достигнем и е единствената цел в живота ни. Но за мене еволюцията е безкрайна. Възможностите за усъвършенстване - безгранични. От тази гледна точка под спасение може да се разбира просто достигане на следващото стъпало (това което е отредено да изкачим в настоящия планетарен цикъл). За мене това изкачване се извършва чрез повишаване на осъзнатостта на човека и разширяването на съзнанието му. Съзнанието е пасивно по отношение на Душата, но е активно по отношение на тялото - това е правилната поляризация. Тя позволява допускането на влиянието на Душата в земния живот, което е единствената възможност на съзнанието да се издигне (или ако предпочитате да позволи на Душата да го издигне, въпреки че това твърдение също е подвеждащо и неточно). Това е съпътствано и със сублимация (пречистване, изтънчване) на материята съставяща физическото/етерното, астралното и менталното тела. Но пак повтарям, че приемам това само като етап, след който следват други свързани с издигането на Душата до нивото на Духа и други надхвърлящи границите на човешкото въображение.

Стресът се получава, когато съзнателно се противопоставяме на трудностите в живота ни. Приемаме съществуването им като нещо незаслужено и неоправдано. Това разбира се ни пречи да ги преодолеем. Само спокойствието може да породи спокойствие. Това няма нищо общо с бездействието, а с целенасоченото последователно действие. Но първо трябва да определим целите си. Едва ли е нужно да казвам, че те трябва да са съобразени с доброто на тези, които ни заобикалят. Човек трябва да може да се изолира от обкръжаващата го действителност. Разбира се само времено, докато възстанови вътрешния си баланс. Това своеобразно отдръпване в себе си, може да бъде извършено независимо от външните условия, но разбира се е необходимо упражняване. Трябва да добием и безпристрастност (разбира се в началото тя няма да е пълна, но ще имаме основа, която да развиваме). Т.е. да оценяваме реално събитията, без да ги оцветяваме с настроенията, очакванията и желанията си.

На хората им е трудно да признаят вината си, но може би вътрешно са я осъзнали и на следващия ден ще внимават повече. Няма да е насилие над волята им ако мислено се свържеш с душите им и ги помолиш за съдействие. Може би ще се вслушат в съвестта си.

Колко красота има в ученията на Розенкройцерите и Беинса Дуно... Нима отричат трудът? Или Природата? Или добрата мисъл? Нима общото благо може да означава нещо друго освен загриженост за ближния? За всички ближни? Духът, Словото, Освобождението... Ако разберете, че освобождението е върховно напрягане на цялостната ни същност за реализиране на Божията Воля, дали ще сте толкова настойчиви в преследването му? С всяка следваща крачка пътят става все по-труден и по-труден и само чувството за единство с Духовната Йерархия дава сили да продължиш. Спасение, освобождение от Кармата. Кармата е Божествен Закон. Вечен и неотменим. Без закона за Кармата Божията Воля няма как да се реализира. Също и без участието на човека. Но хората предпочитат някой друг да дирижира бъдещето им. А Бог ги е дарил с такива могъщи сили - не за да търсят спасение, а за да осъществят връзката между Материалния Свят и Божествения. Защото да се спасиш и заживееш в някакъв въображаем рай, докато съществува ад, където безброй същества се лутат в мъки и страдания е престъпление.

Във връзка с обяснението на думата "окултизъм" искам да напомня, че всичко се постига с много труд и работа над себе си, както и поставяне на личността в служба на общото благо. Няма нищо свръхестествено, няма избрани, има само завоювали правото си на знание, което е преди всичко отговорност. То се постига чрез саможертва и себеотдаване. Нека не забравяме, че Учението е добро, само когато е в достойни ръце. Това важи навсякъде. Делението на вътрешно и външно също е много условно и ограничава и двете понятия. Колкото до телекинезата, левитацията, ходенето по вода и други способности, разбира се най-лесното е да се обяснят като заблуда на сетивата, но зад тях стоят реални физически/енергийни закони. По същата логика може да се отрече всичко написано в Библията по отношение на Христос. Какво излиза: Библията лъже, Учителите лъжат, сетивата ни лъжат, разсъдъкът ни лъже - истинско пиршество за съмнението. Не, че съм привърженик на сляпата вяра - разбира се Вярата трябва да е придружена с познание, но съмнението е много по-лошо. Съмнението е способно да разруши и най-великото начинание. Казано е: малкото знание е опасно. А за истинските постижения са нужни много любов и самоотверженост - както в малкото така и в голямото. Нека да се научим да се прекланяме и пред малкото и пред голямото добро. А сидхите ще се развият по съвсем естествен път и ще ни послужат в правилната посока.

Не съществуват, но за тях пише в Библията, и в книгите на изтока, и в словата на Учителите, за мен това е достатъчно. Всъщност на какво се позоваваш?

Ще кажа няколко думи по втория въпрос. Това, до каква степен може да се използва енергията, зависи от степента в която са развити определени чакри. В случаите като левитация, телекинеза и др. под. от значение са два центъра свързани с белите дробове. Има практики, посредством които могат да се развият подобни способности, но мога да те уверя, че много скоро след това ще съжаляваш. Помисли, заслужава ли си заради "удоволствието" да останеш известно време на няколко сантиметра над земята да прекараш дълги години в усилие да излекуваш пораженията от стореното? Например всички техники свързани с ясновиждането в будно състояние, гледането през стени и други предмети, възстановяване на образа от минало прераждане вглеждайки се в даден човек и др. подобни водят до сериозно нарушаване на физическото зрение (дори и за посветените, които ги използват изключително рядко). Прекомерното концентриране върху чакрите винаги води до поражение на свързаните с тях органи и до други следствия на етерно, емоционално и ментално равнище с които съм запознат само повърхностно и няма да ги коментирам.

За възходите и паденията на нациите не ни е съдено да знаем. Дори и това което Учителите казват по въпроса, трябва да се приема като относително и подлежащо на изменение. Всъщност делението на държави съществува само на физически план, иначе може да се говори за раси, расови групи и други подобни. Еволюцията предполага постоянно обновяване и търсене на нови форми на проявление. Старите раси вече ги няма. В резултат от взаимодействието по между им се появяват нови по подходящи за въплъщаване и отговарящи на еволюционните условия. Появяват се нови раси. Кой може да каже, че е славянин, тракиец или прабългарин. На някои може да не им харесва, но и бъдещите българи няма да са като сегашните. Расите идват и си отиват - всяка със своите особени качества и задача за изпълнение. Последната може да бъде изпълнена, може и да не бъде. Всъщност именно това е от същинско значение. Учителите също се появяват в тези нации, които са свързани с целта която Учителят се стреми да утвърди.

Всъщност донякъде съм съгласен, но трябва да се научим да различаваме и източника на нашите мисли и да се вслушваме в правилния. Това става чрез самонаблюдение. Само така можем да бъдем наистина себе си (душата си).

Нищо не е постоянно. Всичко се променя - включително и нещастията. По-добре е когато вече си ги изживял, отколкото, ако знаеш, че ти предстоят. Много хора на твоето място не биха издържали, обърни внимание на тази твърдост в себе си. И пази здравето си. Стресът, който си изживял, вероятно доста го е разстроил. С най-добри пожелания!

Тези които не се страхуват са два вида. Едните вече са преодолели страховете си, а другите още не са се срещнали с тях. Освен това психичната защита разбрана правилно има благотворно влияние върху много по-широк кръг от хора. На практика психичната защита е просто една от функциите на психичната енергия. Развива се психичната енергия, а защитата е просто следствие. Разбира се има мантри и формули, а дори и предмети (терафими), които водят до акумулиране на психична енергия и канализирането и в една посока. Терафимите са следствие от егулярното психично въздействие върху даден предмет, което води до натрупване на психична енергия в него, програмирана да доведе до определено следствие. Принципът на действие на формулите е подобен. Мантрите активират психичната енергия посредством сходството на вибрацията на звука.

Страхът от неизвестното няма да ни безпокои, ако направим неизвестното известно. Това обаче, май не е свързано с емоциите.