-
Общо Съдържание
7082 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
93
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Станимир
-
Смисълът на брака в изначалната му форма е в даването на клетва. Наистина когато съществува любов, клетва не е необходима, но тя е символ на поемането на отговорност и на доверието. Същото е и с клетвата давана от военните, полицаите или лекарите, както и с тази давана при посвещение. Нужни ли са последните? Всъщност същността на брачната клетва не е в даването на обещание на младоженците един към друг. Същността е в поемането на обща отговорност пред обществото, срещу което се получава доверието на последното. Разбира се това е първоначалната идея, която е доста изопачена от хората.
-
Добре, но какво е мракът? Не в относителен смисъл, а сам по себе си. Противоположност и полярност едно и също нещо ли са?
-
Сам човек най-лесно постига равновесие. Когато са двама, всеки трябва да уравновеси първо себе си, а после да влезе в синхрон и с другия. Когато са трима - сещате се. Само когато е постигнато спокойствие на ума, емоциите и тялото, висшата ни природа може да се прояви, а цялата ни енергия и добро настроения идват от нея. Все пак не трябва да се забравя, че целта на човечеството не е всеки да постигне равновесие сам за себе си, а да се постигна хармония между всички хора. Спокойствието и равновесието също не трябва да се тълкуват като бездействие, защото то може да съшествува и докато извършваме ежедневните си действия. Така, че самотата е нужна, когато човек се пренатовари от отношенията си с другите. Преди важна работа е също добре човек да остане за известно време сам и да събере себе си, а с това нужните сили и увереност, но без да мисли (с конкретния си ум и емоциите си) върху това, което предстои, за да не се появят страх и съмнение, че няма да се справи (например преди изпит, интервю за работа и др.). Единствено в самота може да се постигне нужната дълбочина на мисълта, която да ни помогне да вникнем под повърхността на нещата. Всъщност самотата може да бъде употребена по много начини, най-вече за работа над себе си и това не трябва да се тълкува като бездействие. Все пак най-добрия вариант е различните състояния и видове активност да се сменят, и още по-добре е това да става с някакъв ритъм.
-
Възпитанието и средата. А за разликата между любознателността и любопитството, мисля че не е голяма, но като че ли първото е свързано по-скоро със същността на нещата, т.е. има по-голяма дълбочина.
-
По-добре не дръжте животни в спалнята си - особено докато спите.
-
Дух............Душа...........Личност 1.Ади........3.Атма.........7.Ф. Тяло........................Воля 2.Монада...4.Будхи......6.Тяло на желанията.....Любов 3.Атма.......5.Манас.......5.Манас................Познание Ако трябва да съм по-точен, душата е фокусирана върху втория подплан на менталното тяло (Манас), т.е. заема аналогично на мястото на Монадата от общата схема.
-
Само аз ли не успявам да отворя този линк... Have Animals Souls? Същото на английски.
-
Може би ти е нужно малко време за да се адаптираш (имам предвид сетивата ти). Светлината трябва да дойде от самата тебе, но за това е нужно спокойствие. Винаги можеш да се върнеш в тялото си ако пожелаеш. Вероятно ако те обземе паника, също автоматически ще се завърнеш. Опитай се да си внушиш мислено как ще постъпиш следващия път. Предполагам, че ще е най-добре просто да се огледаш и да разучиш как стоят нещата. Опитай се да събереш колкото се може повече впечатления.
-
Ученията които се дават на хората са аналогични на ходенето на децата на училище. Това, което се изучава в училище дава една основа която помага на децата по-късно в определена степен да се справят в живота. Могат ли децата да навлязат в живота без тази база от необходими знания? Колко удари ще получи такъв човек от съдбата? По-същия начин ученията (поне в първоначалната си форма) дават необходимата морална и научна основа, и се стремят да развият определени качества, които последователите да приложат в живота си. Без тази основа развитието е възможно, но то става изключително трудно.
-
29.10.2007г. - Това, което човек може да направи насън...
Станимир replied to Слънчева's topic in Мисъл за деня от Учителя
Сънищата са израз именно на тези наши желания и мисли, които сме подтиснали в подсъзнанието си, но все още реално не сме преодолели. Това което сънуваме може да не се прояви чрез действия, но със сигурност един ден ще изплува на преден план в съзнанието ни. Човек е добре да положи всички усилия, ако това, което сънува не му хареса, да го разгледа и поразсъждава над него и да подсили в съзнанието си неговата противоположност (това което човек иска да бъде в действителност). -
Тук има проблем във формулировката на метода. Фактът на нашите реакции е действие. Когато то е неосъзнато, проблемът е наистина най голям. След това идва фазата когато реакцията е повече или по-малко осъзната. Владеенето й обаче - още е проблем. Последният етап е осъзнаването на възможностите за реакция и избирането на вариант който е в съгласие с волята божия и води до освобождение на душите. Когато човек осъществи в някаква, макар и в малка степен връзка с душата си, неосъзнатите реакции и действия започват да се забелязват, поради простата причина, че те контрастират с импулсите и желанията произтичащи от душата. Човек насочвайки вниманието си към следване на по-висшите и неегоистични модели на поведение, не подтиска желанията на низшето его, а по-скоро ги лишава от внимание/храна, защото последното е обърнато по посока на душата. Старите модели на поведение постоянно търсят начини отново да се проявят и тука от значение е тези начини да бъдат различавани и опознати. Защото именно чрез тях фокуса на вниманието ни отново бива променян и низшата ни същност поема контрола над съзнанието ни. Така се получава, че се редуват моменти когато съзнанието ни е фокусирано в душата и моменти когато е фокусирано в низшето его. Според степента в която човек е в състояние да поддържа концентрацията на вниманието си към своята душа и според силата на своята воля, постепенно моментите на заслепение, когато връзката с душата е нарушена ще стават все по-лесно различими и бързо преодолявани, чрез простото съзнателно възстановяване/отпушване на посочената връзка (с други думи чрез насочване на вниманието ни към душата). Това е един бавен процес в който всяко нисше желание бива заменено от по-висше. В по-следващия етап същото става и с мисловните ни модели на поведение. Когато тези неща бъдат направени може да се каже, че човек е станал едно с душата си.
-
Зависимостта е от илюзиите, не от знанието. Илюзиите сами по себе си са липса на разбиране/различаване. Те не са знание, тъй като не отразяват действителността.
-
27.10.2007г. - Когато един човек е уверен, че го обичаш
Станимир replied to Слънчева's topic in Мисъл за деня от Учителя
Как го тълкувате? Хармония се постига по-лесно между малък брой души. Когато хората са повече на преден план изпъкват тези качества, които са общи за всички, а те рядко са най-възвишените. Другите - възвишените качества в такава ситуация е много трудно да се проявят. Здравината на една верига = здравината на най-слабото и звено. Дължината на веригата няма значение, а качеството на съставящите я елементи. Дори и един елемент от сто да е некачествен, веригата ще се скъса. Значи дължината на веригата зависи от броя на качествените елементи. Ако решим да я удължим повече - тя няма да бъде здрава. -
Третият метод е труден само доколкото е необходимо да поддържаш вниманието си будно във всеки един момент, за да могат да се различат всички хитрости до които егото прибягва. Наблюдението обаче само по себе си е безсмислено, ако не е съчетано и с превъзпитаване. Втория метод няма да го коментирам, а първият в действителност представлява именно това превъзпитание за което споменах по-горе, като "подтискането" означава просто налагането на по-духовни стремежи и модели на мислене съответстващи на съзнанието на душата (с други думи се получава по-скоро сублимиране).
-
28.10.2007 г. - Нека Любовта се роди в сърцата на хората
Станимир replied to Ася_И's topic in Мисъл за деня от Учителя
Просто защитен механизъм. Когато не можеш да обвиниш някой друг за нещастията си, обвиняваш съдбата или Бог. Поемането на отговорност разбира се е последното, което ти идва на ум. В тази връзка, много по-трудно е да спреш да обвиняваш другите, отколкото Бог. Да спреш да търсиш оправдание за грешките си и да поемеш отговорност за тях е наистина много голямо постижение. -
След смъртта душата отива в девачан. Под душа разбирам атма, будхи и висшия манас. Това което става с астралното и нисшето ментално тяло не е от съществено значение. Девачан е изцяло субективно състояние или свят на следствията. По принцип в субективните светове душата прекарва сто пъти повече време отколкото в обективните. Настоящия период е изключение просто заради смяната на епохите, когато условията за погасяване на кармата са най-добри и тези души които са с тежка карма са принудени да се въплътят. Известно е, че душите са между 60 и 70 милиарда.
-
Безкрайно голямото и безкрайно малкото се противоположни. Между тях съществува връзка и подобие. Едното изразява духа, а другото материята. Едно върху безкрайност дава безкрайно малка величина. Едно върху безкрайно малка величина дава безкрайност. Но безкрайно малката величина не е нула. Едно не се дели на нула. Проста математика. Безкрайно малкото умножено по безкрайно голямото дава единица. При умножение с нула се получава нула. Отрицателните числа са само относително отрицателни, спрямо една точка, която условно е приета за нула. В абсолютен смисъл няма отрицателни числа. Нито пък нула. Обратното би противоречало на всички закони на природата. Всичко същестуващо е в диапазона между безкрайно голямото и безкрайно малкото. Да се говори за нещо отвъд безкрайността е абсурдно.
-
За съжаление нулата наистина е по-близка до човешката психика отколкото безкрайността.
-
28.10.2007 г. - Нека Любовта се роди в сърцата на хората
Станимир replied to Ася_И's topic in Мисъл за деня от Учителя
Защо? Аз поне през последните 10 години не помня да съм упреквал Господ в каквото и да е. Преди това е възможно да ми се е случвало, но също нямам такъв спомен. Ако човек упреква идеала към който се стреми, то за какъв идеал става дума? -
Всъщност истината е, че точно песимистите са причината, както за негативизма в медиите, така и за самите новини. Разбира се те може да се самозалъгват с думи като "какво значение има моя песимизъм", но когато няколко милиярда мислят по този начин, ефекта е налице. И най-важното е, че държат целия свят да научи за песимизма им. Ако са отговорни, когато са в гадно настроение, поне ще се опитат да предпазят другите от него.
-
В детската възраст се създават нашите модели на поведение и навици - тези, които са най-дълбоко залегнали в подсъзнанието ни. Децата се учат от всичко. Да бъдеш като дете, но със отговорността на възрастен човек означава сам да започнеш да градиш тези модели, но с участието на висшата си природа. С други думи да станеш господар на съдбата си.
-
Не знаем скоростта на светлината. Знаем скоростта на физическата светлина и то само при определени условия. Тъмнината е липсата на светлина. Тя сама по себе си няма форма и проявление, а следователно и скорост. Много окултни учения говорейки за тъмнина имат предвид това, което е неизвестно и което сетивата ни все още не могат да възприемат. Това е много подвеждащо защото по тази логика за най-висшите понятия, които са извън възможностите на човешките разбирания са използват безсмислени словосъчетания като "тъмнина, която е абсолютна светлина" и др. подобни. Светлината е. Разбрана или неразбрана същността и е една и съща. Когато тази същност липсва, не може да се обръзува каквато и да е форма. Затова е казано, че Бог е във всичко.
-
Умът, който дотогава е бил подчинен на низшето аз (или личността), започва да откликва на по-висшите въздействия на душата. Това хармонизиране никак не е лесно, защото цялото съзнание/подсъзнание с всички модели на поведение, навици и илюзии трябва да бъдат пренастроени, така че отношенията ни с външната среда да бъдат продиктувани от душата, а не от егоизма. Например ако някой ни удари, трябва дори и най-първата ни реакция (която е подсъзнателна) да не предизвика омраза към другия. Ако проявяваме и най-малко количество гняв по-отношение на другия означава, че хармония между ума и сърцето не е постигната.
-
А какво мислите за това?
-
Според веданта абсолютно безсмъртен е единствено парабрахман. Но той е несъзнателен. Съзнание може да съществува единствено при взаимодействие между духа и материята. Въпросът е може ли да се приеме съзнанието за вечно при положение, че се проявява само през периодите на проявление и е латентно по време на пралая. Същият отговор ще може да се отнесе и към душата.