Станимир

Понеже съм на мнение, че принципа на аналогията на Хермес (Тот или както искайте го наричайте) е валиден навсякъде във Вселената, то по отношение на всяка съзнателна същност съществуват същности от които тя е съставена, а самата тя влиза в състава на друга по-висша същност. Еволюцията е безкрайна, няма крайна точка. Слънцето е една разумна същност. Системата на Сириус включва нашето Слънце, така както последното включва Земята (която също е самосъзнателна). Сириус е част от друга система за която не можем да имаме никаква представа. Но тя също не е Бог в абсолютния смисъл на думата. Надолу е същото - Земята, човек, милиардите животи съставящи човека, по отношение на които е Бог. Никой никога не е наблюдавал нещо по различно от описаната от мене схема от взаимоотношения (разбира се за това, което надхвърля моето поле на виждане се позовавам на твърденията на някои от Учителите, а те на по-висши източници, но съзнателен абсолютен Бог никой от тях, никога не е срещал, а и не може да си представи, тъй като това би било изключение от природните закони). Затова, че моята представа за съзнателен Бог е малко политеистична, ако Бог не се приема като нещо абсолютно, и атеистична в обратния случай. Граници няма - това е смисъла на безпределността. Ако под Бог се разбират Природните Закони - да те са неизменни. Всяка същност от най-великата (ако може да се употреби такъв израз по отношение на безкрайността) до най-малката (приближаваща се но винаги надхвърляща несъзнателността на изначалната материя - още един безсмислен израз) се подчинява на тези закони. Не можем да говорим за техен създател - те нямат начало, нито край. Вечността изключва тези понятия. Жизнения принцип - енергията оживотворяваща всичко съществуващо - нещата са същите както при Законите, няма нищо над тях, а действието им се осигурява от същества от всички степени на безкрайната еволюционна стълбица. По-висшите еволюции отговарят за протичането на по-нисшите. Говорейки за Бог, аз в повечето случаи се ограничавам до Слънцето, въпреки че и то е много над възможностите ми за осъзнаване. Да се отива по-далеч е безсмислено. Дори и в земната еволюция присъстват същности далеч надхвърлящи човешката представа за съвършенство, и то не една. Схемата действаща в битието е перфектна. Някои отношения изложих по-горе, други - не, трети едва започвам да разбирам и все още не мога да ги формулирам, четвърти предусещам смътно само интуитивно, а за най-голямата част си нямам никаква представа. Засега ще спра дотук.

"Сега въпросът е какво трябва да подразбираме под думата "единство"? Единството, това е съдържанието на нещата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дам малко вода в една дървена чаша, може да ви дам в една желязна, в една сребърна или в една златна, важното е туй единство да е в съдържанието, а не във формата. Значи под "единство на обичта" разбираме, че природата, с която проявяваме нещата, трябва да съдържа необходимото за нас. Аз разбирам под думата "единство" само тия неща, които имат вътрешно съдържание." Единство на обичта - ООК 02.01.1924 г.

Добре, но звездата на Давид (или Шри Антара) няма хоризонтална черта по средата. Числовото значение на фигурата, както е дадена би трябвало да е осмица. Същата фигура, но с точка в средата е символ на атмичния принцип в човека, от тази гл. точка фигурата която е дадена по-горе може да символизира будхически принцип и душата като цяло. Лично мое мнение е, че кръгът с крилата е символ на човешката монада или божествената същност в човека. Двойката, изразена чрез двете крила, е число на мъдростта и любовта.

Много точно беше казано, че бракът е дълг и отговорност. Да оставим настрана това, че 90% от браковете са кармични. Безбрачието е необходимо, само когато енергията може да се насочи конструктивно в друга по-съществена посока. Тогава отговорността на брака се явява пречка. Когато има по-висша цел заради която да жертваш брака си (въпреки че са възможни варианти при които и двамата партньори следват тази по-висша цел и тогава брака не се явява пречки, но това става обикновенно между напреднали ученици и посветени - пример сем. Рьорих). Учениците от вътрешния кръг не избират безбрачието "на сляпо", с надеждата, че евентуално това е най-доброто за тях, а те са във връзка с Учител или посветен и знаят точно възможностите, пред които са изправени. Примера в "Огледалото на ученика" е точен, но е валиден, когато и двамата партньори са на прага на второто си посвещение (в окултен смисъл посветен е този преминал трето посвещение, а Учител - пето, затова че въпросните партньори са все още само последователи), а партньорите се избират много внимателно по множество строго определени критерии. А и смисълът е корено различен от обикновените бракове. Партньорите са с ясна представа за ситуацията в която се намират, и основния акцент за всеки е работата върху собствените му емоции, а партньора до голяма степен се явява освен в ролята на наблюдател и човек посочващ ни механизма и капаните на нашите модели на поведение и навици, които сами не успяваме да забележим, но също така и на провокатор. Но за да се схване пълната идея трябва да се прочете книгата.

Принципите ръководещи построяването на формите са едни и същи за цялата вселена, но формите са безкрайни в своето разнообразие. Освен това телата притежават цвят и звук (като за цветовете и звука във висшите светове си нямаме и най-малка представа), мирис (който във астралния и по-висшите светове е на 100 % зависим от тяхната същност), хим. състав (вкус), които също са от значение при определянето на едно тяло като хармонично или не. Също така във висшите светове формите не са статични, а в непрекъснато движение, а от земна гледна точка може да изглеждат и безформени (ако мога да си позволя подобен термин по отношение на тях). Тялото е комбинация между природните закони и свободната воля на същността, която го оживява. Природните закони са неизменни, но не и свободната воля.

Умът е многопластов и това, което аз наричам абстрактен ум, може би не съвпада с общоприетото значение. Тези цитати може би ще разяснят идеята, която влагам в термина "абстрактно мислене". Ето и нещо от Беинса Дуно:

Ще добавя, че щастието е субективно състояние и може да се постигне независимо от обкръжаващите условия. Т.е. щастието не трябва да бъде свързвано с кармата, а с нашия характер и светоглед.

Коя карма изплащаме на земята? Мислите ли, че всички мигове от живота си, които възприемаме като щастливи са следствие от добрите ни постъпки в миналото. Ако е така, не е ли странно, че именно в тези "щастливи" мигове много често натрупваме нова отрицателна карма? Или тези "щастливи" мигове са просто едно изпитание, а плодовете от положителните си мисли и действия от миналото събираме някъде другаде и то по начин, който не позволява създаването на нови зависимости? През земния си живот изплащаме нашата отрицателна карма - нещо повече последната е тази, която ни принуждава да се въплътим и определя обстоятелствата около въплъщението ни. Положителната карма се натрупва в душата - във висшето ментално, будхично и атмично тяло - и се изплаща в девачан. Тя присъства във въплъщаващата се личност като характер, добродетели и качества, но не и като щастие, което ще му бъде осигурено за предстоящия му живот. Това, че някой се ражда богат, красив, в "благоприятна" среда, е защото тези условия са избрани за да се развива, а не защото са резултат от някакви негови добродетели проявени в миналото му. Виж с отрицателната карма не е така. Тя няма къде другаде да се изплати (изключвам състояния като авичи и т.нар. осма сфера, които са изключения). Затова, страданията които имаме на Земята, в много случаи наистина са в резултат от кармата ни. Ще спомена само, изключението, което са страданията на които се подлагат доброволно някои много напреднали души, за да утвърдят някоя идея или събитие и да стимулират развитието на определена група хора, държава или човечеството като цяло.

"В живота има две крайности. Животът не седи нито в скръбта, нито в радостта. Днес хората говорят за радостта, но радостта е достояние само на ангелите. Скръбта обече е непонятна за един ангел. Ако му говорите за скръб, той не я разбира, защото скръбта е признак на малка чистота. Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. "Ама скръбен е". Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: "Ама Господ не скърби ли?" - Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: "Скърбиш ли?" - Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти, и облекчи душата ти. Казваш: "Поолекна ми малко." Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се забил някъде в тебе, хване с щипците, и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание загнездило се в тебе - извади го и всичко ще свърши. Казвате: "Ама как тъй ангелът да не скърби!" Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т.е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние - между падналите духове и ангелите - по туй се отличава от тях, че отчести разбира скръбта и отчести разбира радостта. Вие мислите, че разбирате радостта! Отчести я разбирате. Вие още не разбирате радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат." Окултната музика в живота - ООК 19.12.1923 г.

Затова има вътрешен и външен кръг от последователи. Ако искаш да си във вътрешния кръг - жертваш всичко (преходно). Винаги и навсякъде е било така.

Синът не може да надскочи бащата. Т.е. на каквото ниво е създадено нещо, това е най-високата точка до която може да се развие. Всичко създадено от човешкия ум, не може да надхвърли човешкия ум. За да бъде създадена душа, това трябва да стане на ниво по-високо от нивото на душата. За да бъде създаден дух, това също трябва да стане от по-високо ниво от това на духа. Висшето издига нисшето, защото нисшето не може само да прехвърли собствените си ограничения.

Тази пирамида сама по себе си представлява нашата личност, със всички отрицателни навици, модели на поведение и стереотипи на мислене, които сме натрупали през изминалите си въплъщения и пречат на нашето развитие. Личността сама не може да унищожи тази пирамида, защото на практика двете са едно и също нещо. По-долу е даден пример, който може и да изглежда малко краен, но точно описва механизма на създаване на поредния неправилен навик, който личността възприема като нещо абсолютно нормално, но в действителност представлява поредния камък натрупан върху пирамидата. И още: Най-добрият начин за разсъждение - ООК, 31.10.1923 г. Ето нещо за размисъл:

Да, ама има и елементална еволюция. Не е достатъчно да се направи подходящо тяло, а е нужно всяка клетка по отделно и органите и системите като съвкупност да отговарят на еволюцията на атомичния живот на съставящата тялото материя. Всеки атом, клетка, орган от тялото ни е с развитие в определено отношение с нашата собствена еволюция. Не знам дали се изразих достатъчно ясно, но на практика това означава да бъдат запазени всички съотношенияя, аналогии и зависимости съществуващи в човешкото тяло, тялото на планетарния логос, на слънчевия логос и в макрокосмоса като цяло. А и всичко казано се отнася само да физическото тяло. Душата освен него има нужда и от етерно, емоционално, и от ментално тяло, както и способност да усвоява жизнената енергия (праната) от обкръжаващата среда (необходима за поддържане на клетъчния живот).

Можеш да си ги припомниш при достатъчно силно насочване/концентриране на вниманието, като в същото време се изолираш от всички странични мисли. Т.е. мисълта ти трябва да е в покой, вниманието насочено към съня и просто да изчакаш някой малък детайл да изплува. По този детайл лесно ще можеш да възпроизведеш останалото. А иначе според мене първите чувства и мисли след събуждането са по-важни дори и от самите сънища. Всъщност между съня и истинското събуждане има едно състояние на полуосъзнатост, при което човек е така да се каже между двата свята - нито заспал, нито съвсем буден. Наблюденията върху него могат да се окажат изключително полезни.

А как, според вас, най-общо се изявява влиянието на паралелите (контра-паралелите)?

Иво, Таня, мерси за инфото. И аз имам някои други съвпади (Нептун - Антарес; Плутон - Диадем; Сев. възел - Адена), но този с Ригел ми изглежда най-съществен.

Нашата камбанария = нашата аура. Разни цветове, нюанси, разни комбинации. Някои са хармонични, други не. А физическата красота си е физическа красота, но в повечето случаи магнетизма и въобще цялостното излъчване се оказват решаващи за възприемането на един човек, като привлекателен или не, а физическите пропорции някак си остават като допълнение.

Аз имам Ригел в съвпад с Марс и паралел с Меркурий, като Марс и Меркурий са в тригон. Марс и Луната са в опозиция. Всички аспекти са с орбис около 1/3 градус. Интересува ме най-вече влиянието на Ригел. Някой има ли информация?

При физическото тяло, голямо влияние оказват родителите - както по отношение на самата форма, така и на качеството на съставящата я материя. Затова че не всичко зависи от съзнанието и кармата. Вярно е, че душата сама избира родителите си според условията, които са необходими за развитието и, но особено в сегашната епоха е трудно да се намери най-доброто съответствие..

И тъй в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, в чувстването има радост и страдание. Със страданието се започва разумният живот. Радост и скръб, това са двата елемента на разумния живот. Щом дойдем до разумния живот, ще се яви светлината, а дето има светлина, там има и знание. Щом дойде знанието, ще има свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят - да подготвят почва за разумния живот на земята. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от любовта. Първото проявление на любовта е животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Там светлината е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има знание. Само при светлината може да има знание. .... Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в природата, а именно в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля. Само при свободата се проявява свободната воля, а там дето се проявява свободната воля, се проявява истината. ... Основата на всички неща е любовта. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. И тъй животът започва с чувстване. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, има и растеж. Дето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дайдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в природата не съществуват. Разумност в природата - ООК 18.10.1923 г.

Високият идеал

Трудности предизвикват основно различията в ценностните системи и характерите. В това отношение е най-добре партньорите да са от една стихия (усещам, че с това твърдение почти никой няма да се съгласи ). При ниско интелектуално и културно равнище, по-принцип различията винаги се оказват проблем, от какъвто и тип да са. При високо ниво на културност, съответно различията са по-незабележими, поради разбирането и уважението към партньора, но все пак както казах, зависи от различията. Та отговорът на въпроса за религиите се съдържа в ценностните системи които страните изповядват, характерите им и нивото им на развитие.

По-скоро голяма част от емоциите ни изкарват от равновесие. Отдалечават ни от центъра ни, т.е. от самите нас. По-рано днес използвах като аналогия водата на едно езеро. Сега да си представим, че на дъното на това езеро се е натрупала тиня. Това са отрицателните емоционални модели, които са отседнали дълбоко в нашето подсъзнание. Когато хвърлим камък (бъдем провокирани), резултат съвсем естествено е размътване на водата (емоционалното ни състояние), но можем ли да наречем тази кал нашето истинско лица? Да контролира емоциите си човек означава преди всичко да почисти дъното от калта. Обаче за целта ще му се наложи дълго време да плува в собствената си мътилка. После и да хвърлят камъни в езерото, водата вече няма да може да бъде размътена. Значи емоциите трябва да бъдат чисти и прозрачни, за да може любовта (слънчевите лъчи) да преминават през тях безпрепятствено.

Просто изчакай докато почустваш, че отново можеш да се движиш, като се опиташ да останеш спокоен. Можеш и да подпомогнеш процеса, като концентрираш волята си в посока на постигане на координация на съзнанието с физическото тяло. Просто насочваш вниманието си и чакаш, а междувременно може да обърнеш внимание и на чувствата, усещанията и мислите, които те спохождат.

А можем ли да говорим за изкуствена воля? Човек може да действа както рационално, така и нерационално. Според модела който описваш в дадената ситуация, роботът може да реагира по един единствен начин. Значи няма никаква свобода. Щом няма свобода, няма и съзнание (връзката е обратна, но в случая това не е съществено). Вярно е, че до голяма степен действията ни са повлияни от програми, но ние сме в състояние сами да се препрограмираме, защото колкото и тези програми да влияят върху съзнанието ни, те не са самото съзнание, а модели на поведение, привички и навици утвърдили се в съзнанието ни като линия на най-малкото съпротивление. За да се направи избор извън тази линия на най-малко съпротивление, т.е. за да се вземат решения различни от програмираните е нужна воля и то достатъчно силна за да се справи със съпротивлението на програмата (модела на поведение, навика).