Станимир

Това е от Wikipedia

Аз по това време обикновено съм с чаша кафе пред компютъра, обаче ми свърши кафето, а вънка вали доста силно... Явно не съм чак толкова зле, щом още не съм излязъл в дъжда за да си купя кафе . А за алкохола си мисля, че колкото и малко да е количеството вредния ефект пак си остава, дори и да е по-незабележим.

Всички носители на прогреса на човечеството са еретици. Хората правят дори и невъзможното за да избегнат промяната в живота и възгледите си и затова се противопоставят на всяка идея, която е несъвместима с техния бит, навици, религиозни схващания и всякакви други илюзии с които са се обградили. Хората обожават мъглата, която ги заобикаля - затова са нужни и еретиците, които да се осмелят да погледнат отвъд нея.

Глава 3 Пълното със смирение сърце се отваря за нов импулс. Любов. В живота ни няма нищо по-величествено и по-важно от любовта. С помощта й ние се учим да надвикваме нашата личност, научаваме се да разбираме нашите слабости и недостатъци, а когато ги разберем ще поемем отговорност за тях и ще ги преобразуваме. Колкото по-рано ученикът разбере това, толкова по-рано той ще победи личността си. О, ако учениците действително можеха да разберат това, да разберат не просто теоретически, на нивото на голия разсъдък, но и с цялото си същество, с цялото си горещо, пламенно, пулсиращо сърце! Само такова вътрешно, истинско знание дава на ученика истинско разбиране и всезнание. Когато сърцето на ученика стане негово основно оръжие, вътрешният му свят се осветява с бяла ослепителна светлина и тогава той може да се съедини с будхическия си аспект и да влезе в контакт с нас. Обаче само тогава, а не по-рано. Тъй като само тогава неговото сърце, изпълнено със смирение, става негова пътеводна звезда и съветник, а той самият изцяло е обладан от безкористна любов и за първи път истински обича себе си, обича, защото разбира. И не само себе си - тогава той истински обича и всички други. В този момент любовта му става цялостно, всепоглъщащо, неделимо чувство, което е ориентирано към разбиране на цялото. ... Ако сърдечната чакра излъчва чиста, безкористна любов, значи победата над низшите астрални тенденции е окончателна и необратима и в този случай тънките астрални аспекти на ученика директно ще го свържат с будхическия му аспект и с това ще покажат пригодността му за служене на света. Когато сърцето излъчва любов, това означава, че е намерен вътрешен захранващ източник, а това ще стане само тогава, когато астрално-емоционалният боклук бъде основно преработен, а дълбоките и непристъпни пещери в планината на ученика бъдат напълно изчистени, изследвани и променени. Имайте това предвид, любими братя и сестри по Пътя. Гответе се вътрешно, търсете своя вътрешен захранващ източник, своя резервоар на любовта, който е неизчерпаем. Ако намерите в себе си този източник на любовта, значи сте готови; но не забравяйте, че можете да го намерите само тогава, когато всичките ви мръсни дълбочини бъдат изследвани, опознати и покорени. Обаче чистотата не може да бъде постигната без да се изцапаш в калта. Само тогава, когато успеете да изгребете и изчистите цялата мръсотия, т. е. когато познаете, разберете и преобразувате низшите си емоции, само тогава ще можете да постигнете сърдечната чистота, която винаги се постига за сметка на вътрешното осъзнаване на противоположното й качество, за сметка на преодоляването и подчинението му. През тъмнината – към светлина. От егоизъм – към безкористност. От егоцентризъм – към сърдечно разбиране. От сепаратизъм – към алтруизъм. Светлината на учениците с всеки ден ще се увеличава и тъмнината ще отстъпва. Любовта ще победи егоизма и човечеството постепенно ще се подготви да възприеме великия импулс на любовта. Този импулс ще преобрази целия свят, засаждайки по него цветя с рядка красота, които ще станат плодове на Духа в този свят от личности. Отсега нататък любовта ще пронизва цялата материя, така че материята ще засияе, блести и искри. Огледалото на ученика ІІ - Б. Ломборг.

Ако знам, че ми остава една седмица живот, със сигурност това ще е най-щастливата седмица в живота ми. Няма да се моля и медитирам повече отколкото това правя сега. Всъщност ако кажа, че се моля, това по-скоро би било неточно и заблуждаващо. Със сигурност ще получа достатъчно мощен вътрешен импулс, който ще поддържа повишена будността на съзнанието ми за този период и ще ме изпълва с радост и тържественост. Сигурно ще препрочета някоя книга, която най-вероятно ще е от Учителя М. Също така ще прекарам доста време навън сред хората - не сред природата, а в града, някъде където е оживено, където можеш да наблюдаваш минувачите, техните грижи и радости, поведението им, изражението по техните лица. В такива ситуации човек обикновено осъзнава безсмислеността и фалша на повечето от нещата които са случват в човешкия живот. Няма да разговарям почти с никого и в същото време няма да ми е неприятно ако трябва да проведа някой разговор. Сигурно ще прекарам доста време и на брега на морето. Планината също е добър вариант, но морето ми е далеч по-лесния вариант. Ще се разхождам по брега, вероятно по същия начин както го правя сега - изпълнен с чувство за свобода, независимост, увереност, но също и смирение. Няма да забравя да отделя време и за слушане на музика, като не съм сигурен каква музика ще предпочета, но вероятно ще е нещо по-релаксиращо. А дали през тази седмица бих се страхувал от смъртта? - Най-вероятно също толкова, колкото човек се страхува преди важен изпит, което е по-скоро притеснение, а не страх. Не се страхувам и от съдбата си след смъртта - от разбора и оценката, която ще направя на живота си, на моите действия и следствията от тях (въпреки че живота ми далеч не е съвършен). Една седмица може да даде смисъл на целия човешки живот, стига да бъде изживяна красиво. И защо не започнем тук и сега?

Какво правят здездите в последните мигове преди смъртта си? - Светят както никога дотогава. Не мисля, че ще направя нещо по-различно от обичайното, но ще го направя така, сякаш го правя за първи път.

Пътищата обикновено имат по две направления. Ако едната посока води към Бог, другата ни отдалечава от него. Имаме центробежно и центроустремително движение (допускам, че имаме движение, защото може и да сме спрели).

Търпеливият човек знае какво чака и защо. Търпеливия човек в търпението си подпомага настъпването на най-благоприятните условия, вместо просто да седи и да чака те да се случат. Не е вярно, че търпеливият човек не бърза - той бърза, но без да прибързва.

Понякога ние мислим, че сме свободни. Свободата е нещо относително. Свободата, която хората търсят, е нещо относително. Има една свобода в света, която изисква спазване на известни закони. По-свободно нещо от природата няма. Какво ли не е правила тя? Какви ли опити не е правила? Следователно, ако искате да бъдете свободни, ще отидете при нея, тя ще ви покаже как можете да бъдете свободни. По отношение на нея често ние постъпваме като малките деца. Като кряскаме, като се сърдим, като искаме това-онова, ние мислим, че тя ще отстъпи. Не, природата никога не отстъпва. Повидимому нам се струва, че природата ще отстъпи и ние ще възтържествуваме. Не, природата никога не отстъпва. Да сторя - НБ 31.01.1937 г.

VII. TO THE SUN [HELIOS] The Fumigation from Frankinsence and Manna. Hear golden Titan, whose eternal eye with broad survey, illumines all the sky. Self-born, unwearied in diffusing light, and to all eyes the mirrour of delight: Lord of the seasons, with thy fiery car and leaping coursers, beaming light from far: With thy right hand the source of morning light, and with thy left the father of the night. Agile and vig'rous, venerable Sun, fiery and bright around the heav'ns you run. Foe to the wicked, but the good man's guide, o'er all his steps propitious you preside: With various founding, golden lyre, 'tis mine to fill the world with harmony divine. Father of ages, guide of prosp'rous deeds, the world's commander, borne by lucid steeds, Immortal Jove [Zeus], all-searching, bearing light, source of existence, pure and fiery bright Bearer of fruit, almighty lord of years, agil and warm, whom ev'ry pow'r reveres. Great eye of Nature and the starry skies, doom'd with immortal flames to set and rise Dispensing justice, lover of the stream, the world's great despot, and o'er all supreme. Faithful defender, and the eye of right, of steeds the ruler, and of life the light: With founding whip four fiery steeds you guide, when in the car of day you glorious ride. Propitious on these mystic labours shine, and bless thy suppliants with a life divine.

Случвало ми се е осъзнато сънуване доста пъти, но никога не съм го търсил целенасочено. С определен режим сигурно мога да стигна и по-далеч, но нямам никакво желание да го правя. Просто е безсмислено. Сънищата дават достатъчно много информация, най-вече за нас самите, и без да ги контролираме. Човек трябва да се научи да обръща внимание на сънищата си, да ги запомня, да отделя важните детайли от маловажните, да следи за неща повтарящи се в различните сънища, да ги тълкува, но до голяма степен ценността на сънищата е в това, че те се създават от подсъзнанието ни (т.е. логическият елемент е елиминиран). Последните два пъти когато осъзнавах, че сънувам се опитвах да летя, но се получаваше само за кратко. След 10-15 секунди пак падах на земята. Явно психически не мога да се отърся от връзката си с грубото тяло. Обаче пожелах и преминах през една стъклена витрина с пълното съзнание, че в будно състояние не бих могъл да го направя. Почувствах за миг съпротивление като от електрически заряд. Иначе и ръцете съм си гледал, и в огледало съм се гледал и какво ли още не - общо взето интересни неща обаче ползата от тях май е минимална. Случвали ми са се и някои други неща, но те не могат да се опишат с думи (и определено ще представляват интерес за психиатрите ). А иначе мога да спомена няколко случая, когато изпитвах неописуем ужас, без никаква видима причина, просто усещах присъствие - безличностно и невидимо. Това ми се случи 4-5 пъти преди десетина години, като трябва да се отбележи, че от малък никога не съм сънувал кошмари. А и това не бяха точно кошмари и бях достатъчно осъзнат за да пожелая да се събудя (т.е. не се събуждах в следствие на ужаса който изпитвах, а защото осъзнавах, че е сън и желаех да бъде прекъснат). Имам идея какво може би се е случило, но ще оставя предположението за себе си. И накрая, нека не забравяме най-важното: човек преди сън трябва да мисли за колкото се може по-възвишени неща, а ако има проблеми да не мисли за тях, а просто да ги формулира и остави отговорите им за сутринта (или на съня )

Парите са само един от начините по които могат да се върнат направените инвестиции от човека. То и да гледаш хората с любов също е изкуство, което се постигна с хилядолетия усилия, но това не значи, че трябва да вземаме пари от тези които гледаме. Всеки сам трябва да определи за себе си какво му е необходимо и откъде започва разкошът и излишествата, а усилията се възнаграждават - стократно (това го разбирайте буквално).

Със сигурност не е тъгата. Не помня в коя лекция, но Б. Дуно ясно беше направил това разграничение. Тука чувството ни за щастие и нещастие нямат нищо общо, тъй като са субективни и могат да бъдат проявени и в най-мъчните условия. По-скоро се имат предвид точно тези условия, т.е. трудностите. И още: "И тъй ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните. Всеки, който е дошъл на земята, непременно трябява да реши своята задача. ..." Козативни сили - ООК 18.11.1925 г. "Кой човек е силен? Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва. Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи, да се радва. По този начин той превръща горчивите сокове в сладки" Служене на бога и на себе си - ООК 09.12.1925 г.

Казано е "Обичай враговете си". Това е така, защото ние навсякъде трябва да проявяваме любовта. Неблагоприятните условия ни помагат да израстнем. Това означава, че просто трябва да се възползваме от тях. Не да ги избягваме, нито да проявяваме негодувание спрямо тях, нито пък да ги търсим. Когато са необходими, те сами ще дойдат при нас. Израстването става като ги преодолеем. Значи смисълът е в преодоляването им. Следващия цитат го бях написал в една тема преди няколко дни, но тук ще го направя още веднъж.

Не съм го приел лично. Просто също като теб съм наясно, че до окончателни отговори няма как да стигнем. Затова и приложих цитата за ангелите, за да се разбере, че за огромната част от нещата дори си нямаме и най-малката представа.

Здравей както казва един мой любим герой: аз съм мече с много малко ум ... и аз като него не съм в силата си да дам определения и дефиниции. За мен е важно преживяването на Бог, и това не се случва само в дълбока медитация. Да, права си, но не става въпрос за заключения, а за обмен на идеи. В крайна сметка никой няма да промени мнението си просто така защото другия му е казал едно или друго нещо, но когато се посочат множество различни гледни точки, някои колебания могат да бъдат преодолени. Самият аз не разчитам, че мога да променя мнението на някой с горните си постове. Ще приложа два цитата от Б. Дуно в тази връзка.

Точно така, липсата на движение е равно на смърт. Защо трябва да съществува нещо съвършено? Как се е стигнало до това съвършенство? По пътя на развитието, или то е изначално съществуващо, т.е. незаслужено? И не е ли това най-голямото проклятие - да нямаш повече поле за развитие? В адвайта веданта като се говори за парабрахман, той се представя като несъзнателен, т.е. само като един принцип, а не като индивидуалност.

Точно така. Абсолютната температурна нула никога не може да бъде достигната. Между безкрайно-малката величина и нулата има непреодолима пропаст. Ако вземем едно число, колкото и да го делим, нула няма да получим. За да получим нула е нужно да изваждаме. Какво представлява изваждането? За да извадим нещо от една система, трябва да имаме друга външна система. Тогава едната система ще намалее, а другата ще се увеличи. Да се достигне абсолютната температурна нула означава да се отнеме изцяло енергията от една система, т.е. това би означавало смърт за нея. Ако всичко съществуващо приемем за една система, е ясно че от нея нищо не може да бъде извадено. То просто няма къде да отиде. По отношение на Бог всички сме части. Ние сме единици от наша гледна точка, но по отношение на Бог сме части. Ние самите сме съставени от безброй много части. Дори и тези части да бъдат отделени от човека (т.е. използваме математическото действие минус), самите тези части няма да изчезнат и при всички случаи ще си останат в границите на по-голямата система на Земята. И едни думи от Б. Дуно за нищото: Това е свързано с термина "лайа", но такова "нищо" е относително и представя точка на проявление гледано от по-нисшия план, но от по-висшия си е напълно обективна.

Добре ще сменя малко ъгъла. Да допуснем, че съществува нищо. Тогава имаме две възможности. 1. Нищото и битието да са абсолютно независими и разделени едно от други, или 2. Да са във взаимодействие (което е задължително, ако приемем, че едното произлиза от другито). Но това означава, че е нужен посредник, който сам по себе си не е нищо, нито пък е нещо проявено.

Да, но между търсене и създаване на несъществуващи реалности има разлика. Безкрайността е безкрайна. Какво се опитвате да намерите отвъд нея, а това отвъд само по себе си не означава ли, че безкрайността не е базкрайна. В цялата вселена няма и най-малката следа водеща до съществуването на нищото. Такова съществуване само по себе си противоречи на всички закони на мирозданието. Търсенията в окултизма са насочени към положителното, към познаваемото. В крайна сметка т.нар. нищо може да се опише с отрицания на това което познаваме, но това знание ли е или просто опит да избягаме от реалността?

Човекът. А човекът е това с което се отъждествява в съзнанието си - емоциите, мислите, душата или каквото и да е друго. Така е! Тук мисля че има единомислие . Е щом никой нищо не знае, можем ли да го приемем въобще за съществуващо. Защо търсите произход на Вечното и Безкрайното. Да се търси някакво начало и източник, само по себе си поставя ограничение.

Ако ти си част от Бог и правиш нещо, което от определена гледна точка се приема за зло, означава ли, че Бог прави това зло. Все пак ти притежаваш свободна воля и можеш да правиш с нея каквото си искаш. Това, че злото е допуснато да се прояви по никакъв начин не свързва Бог с това зло. То е свързано с твоето собствено развитие и Бог го допуска за да може тази възможност да се развиеш да се осъществи.

Блаватска никога не е имала за цел да дава завършено учение, а е поставила само известни основи.

Сега за масонство не може да се говори. Според учителите масонството ще бъде възстановено в бъдеще. Според мене в момента то е просто една празна черупка, в която обитава всичко друго но не и Любовта и Мъдростта.