Станимир

Ами, ключът според мене е в последната думичка. Само със знание не става. За да се промени човек са нужни още сила и твърдост на волята и разбира се Любов. И трите - Мисъл, Воля и Любов - са еднакво важни, т.е. не можем да се наречем знаещи ако ни липсва което и да е от тях. Да. Както посочих по-горе, решението е комплексно. Всеки има пропуски в някое от посочените направления. "Казвам: И човек представлява триъгълник. Ако сърцето и умът се увеличават, а волята му остава непроменена, изменя ли се човек? По аналогия на това положение в триъгълника, който не се изменя, казваме, че и човек няма да се измени. Страната АВ представлява ума, страната АС - сърцето, а страната ВС - волята. Щом се удължават само страните АВ и АС, а страната ВС не се изменя, и човек не се изменя, понеже причините, които стимулират страните АВ и АС и ги карат да се увеличават, са чисто физически, или механически. Например ако някой човек учи с цел да се прехранва или да стане учен човек, а не за някаква по-велика идея, причината, която стимулира ума в дадения случай е външна, механическа. Ако този човек влиза в някое религиозно общество и ходи на църква, проповядва и то с единствената цел да преживее добре, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини. Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човек не се развиват под подтика на някакъв дълбок принцип или от някакъв велик стремеж на неговата душа да служи на Бога. Не, причините за растенето на сърцето и тук са външни. В такъв случай волята на такива хора остава неизменена, тя не се увеличава. Такива хора говорят за религия, за философия, но в тях няма никаква религия, никаква философия. Следователно да се прояви човек в пълнота, в него едновременно трябва да се увеличат и умът, и сърцето, и волята." Перпендикулярът на живота - ООК 16.12.1925 г.

Според някои школи причинното тяло (карана шарира; анандамая коша) наистина е част от менталното, обхващаща най-висшите му аспекти. Според други школи причинното тяло обхваща най-ниските слоеве на будхичния план. Трети го възприемат отделно и поставят мястото му между менталното и будхичното тяло. Общо взето едно и също и при трите варианта. За четвърти причинното тяло е тъждествено с будхичното. Като цяло може да се каже, че то е най-ниското равнище до което достига душата (духовната душа).

Не бъркай страха с предпазливост.

Имам целия цикъл лекции, но е под формата на книга (изд. Алфа-Дар 1995 г.). Не разполагам със скенер, но ще потърся отнякъде да я сканирам.

Да, проблемът не е в емоциите, а в това, какви емоции допускаме до себе си. Защото възвишените емоции са носители на Любовта и лишавайки се от тях се лишаваме и от Любовта в живота си. В това отношение умът и волята са нужни не за да убият емоциите в човека, а да го направят независим от тези, които са отрицателни и да го превърнат в съзнателен източник на положително влияние.

Аз искам да направя разграничение между невежеството и незнанието. Разликата виждам в това, че при незнанието имаме липса на осведоменост. Сблъскваме се с някакъв проблем за първи път и разбира се не сме съвсем подготвени за него, тъй като това, което се случва е ново и неочаквано за нас или пък сме го очаквали, но сме нямали възможност да се информираме по-пълно. Невежеството от своя страна се изразява, в това да не си подготвен за ситуации, които си очаквал да се случат (това се покрива и с понятието "нехайство"), въпреки че си имал възможността да го направиш. Или пък даден проблем се повтаря множество пъти и ти пак не си в състояние да си извлечеш необходимите поуки (това е следствие от невъзприемчивост и неспособност за различаване, което е по-краен вариант на неразбирането, тъй като самото неразбиране, все още не е невежество). Невежия счита себе си за прав и въпреки, че обстоятелствата му сочат противното, той въобще не им обръща внимание. И при невежеството и при незнанието вероятно реакцията на човека е неадекватна, но при невежеството причината не е само в липсата на информираност, а и в липсата на отговорност и напълно човешка глупавост.

Съгласуване - МОК 12.11.1937 г.

"Бедни духом" - които не считат това което притежават за своя собственост, т.е. не са привързани към притежанията си. Те може да притежават материални богатства, но в Духа си не ги считат за такива. Те знаят, че притежават единствено себе си (и вероятно осъзнават, че в това "себе си" се съдържа всичко), а материалните блага са само средство, което използват разумно, според необходимостта си.

Връзката между мъжа и жената трябва да е основана не само на физическото привличане, но да бъде подкрепена и в единство на техните чувства, мисли, души и да е в съгласие с кармата им. Всичко това накрая ще доведе до укрепване на чувството им за единение и съпричастност, а също и до пълнота в отношенията им. Ако не е постигната хармония в някои от тези елемента, връзката между двамата ще бъде непълна и ще се създадат условия за конфликти. И още нещо, което може да се свърже с темата:

Това пък как ти хрумна. Съжалявам, ако си го приела лично, но тъй или иначе думите ми не се отнасяха за тебе. А и не съм имал намерението да обвинявам никого. Исках амо да стане ясно, че написаното в Библията е променяно множество пъти и не може да бъдем сигурни за всичко което пише във връзка с Моисей..

Когато медитира, човек се стреми към две неща: а. Към формиране на мисли, към привеждането на абстрактни идеи и интуиции на конкретните нива на умственото поле. Това може да се нарече медитация със семе. б. Към съгласуване на Егото и към създаването на този вакуум между физическия мозък и Егото [Висшето "Аз" - моя бел.], който води до божествена щедрост, до идващото след това разбиване на формите и последващото освобождение. Това може да се нарече медитация без семе. Медитацията е техника за ума, която след време поражда правилно, безпрепятствено отношение; това е синоним на съласуване. Следователно тя е установяване на пряк канал не само между единия източник, монадата, и нейното проявление, пречистената и овладяна личност, но и между седемте центъра на етерния носител на човека. В действителност това е истинската наука за окултно изграждане на мостове или прехвърляне на мост в съзнанието. Чрез нея, най-вече в ранните етапи се улеснява градиният процес. Тя е един от основните начини за духовно действие; един от многото пътица към Бога; свързва индивидуалния ум с по-висшия ум, а след това с Всемирния Ум. Тя е една от най-важните градивни техники и в края на краищата ще доминира сред новите образователни методи в училища и колежи. Предназначена е главно: а. Да породи чувствителност към по-висшите впечатления. б. Да изгради първата половина от антахкарана, която се намира между личността и душата. в. Да породи непрекъснатост в съзнанието. В основата си медитацията е наука за слетлината, защото работи в събстанцията на светлината. Медитацията означава живеене на съсредоточен живот винаги, всеки ден... Този процес на последователна медитация, когато се извършва в продължение на години и се подкрепя от медитативен живот и съсредоточено служене, благополучно ще събуди цялата система и ще приведе по-нисшия човек под влиянието и контрола на духовния човек. Целта трябва да бъде развиване на склонността за медитация през целия ден и на живеене в по-висшето съзнание, докато то е толкова стабилно, че по-нисшия ум, желанията и физическите елементали така атрофират и изгладнеят поради липса на препитание, че тройната по-нисша природа се превръща просто в едно средство, чрез което Егото контактува със света, за да помогне на човечеството. Една от целите на всекидневната медитация е да даде възможност на мозъка и ума да вибрират в хармония с душата, която се стреми "в дълбока медитация" да установи връзка със своето отражение. Медитацията води до четири резултата: 1. Тя позволява на човека да влезе в контакт с Егото и да изравни трите си нисши тела. 2. Тя води човека до състояние на равновесие, когато той не е нито изключително възприемчив и негативен, нито напълно позитивен, а се намира в точката на баланса. Така се създава благопрриятна възможност за Егото, а по-късно и за Учителя, да наруши това равновесие и да настрои тази стабилна вобрация на по-висока честота, да застави съзнанието да вибрира с нова, по-викока скорост, и впоследствие да се залюлее (образно казано) към периферията на троичния Дух. .... 3. Тя стабилизира нисшите вибрации, характерни за подплановете на емоционалния и менталния план, и стимулира работата по настройката на "АЗ"-а към вибрацията на третия подплан на всеки от трите нисши плана до пълното му овладяване. След това трябва да бъде синхронизиран съответно вторият подплан. ... 4. Тя спомага за изместване на поляризацията от някой от постоянните атоми на Личността към съответния атом на Духовната триада. Посланията на Тибетеца (част 1) - А.А.Бейли Писма за окултната медитация - А.А.Бейли С риск да ви отегча, ето и някои от опасностите при медитация: Медитацията е опасна и не носи полза за човека, който се заема с нея без основата на добрия характер и чистя живот... Медитацията е опасна, където има погрешни подбуди, като желание за лично израстване и за духовни сили, защото при тези обстоятелства тя причинява засилване на сенките в света на илюзиите и допринася за пълното израстване на змея на гордостта, спотайващ се в долината на користните желания- Медитацията е опасна, когато липсва желание за служене. Не мога да прекаля със съвета си към учениците да не следват интензивните медитативни процеси с часове наред... Обикновеният аспирант е толкова чувствителен и прецизно устроен, че прекомерната медитация, фанатичната диета, съкращаването на часове от съня и прекаленият интерес и наблягане на психичните преживявания разстрайват умственото равновесие и често предизвикват невъзвратима вреда. Опасности свързани с менталното тяло Опасностите, които заплашват менталното тяло, са съвсем реални и срещу тях трябва да се предприемат необходимите мерки. Рисковете като цяло са два: първият е свързан с потискането, а вторият е резултат от атрофията на тялото. а) Нека първо да разгледаме опасностите, породени от потискането. Някои практиканти насочват чистата мощ на своята воля, за да постигат по време на медитация ефект на пряко потискане спрямо процесите на нисшия ум. Ако си представите менталното тяло във вид на яйце, което обкръжава физическото, като го надвишава по обем, и ако осъзнаете, че през това яйце постоянно циркулират различни мисъл-форми (продукт на самия човешки ум, както и мисли на заобикалящите го хора), така че менталното яйце е оцветено от преобладаващите въздействия и се характеризира с различни геобетрични форми, които се намират в състояние на постоянни промени или циркулации, тогава вие ще придобиете известна представа за онова, което имам предвид. Ако човек се стреми да успокои своето менталнотяло така, че да спре или потисне всяко движение, той фактически ще заключи тези мисъл-форми вътре в менталното яйце, циркулацията им ще се прекрати и това може да доведе до сериозни последствия. Потискане от такъв вид пряко се отразява върху физическия мозък и причинява голяма част от умората, която се чувства след определен период на медитиране. Ако тази практика продължи дълго време, тя може да предизвика големи беди. ... Следващите съвети могат да бъдат полезни за вас: Отегляйки своето съзнание в менталния план и в някаква точка на мозъка, нека практикуващият три пъти тихо прозизнесе Свещената Дума. Нека той си представи този повей като прочистваща сила, която измита всички циркулиращи в менталното яйце мисъл-форми. Нека сега той почувства менталното си тяло свободно от всякакви мисъл-форми. След това човек трябва максимално да повиши своята вибразия и да се настрои за нейното чисто пренасяне от менталното тяло в причинното, като така даде възможност на Егото да оказва пряко въздействие върху трите нисши проводника. Докато човек е способен да удържа своето съзнание в състояние на възвишеност и колкото дълго неговата вобрация се явява същевременно и вибрация на Егото върху неговия собствен план, съответно толкова дълго менталното тяло ще остава в състояние на равновесие. В него няма да има нисши вибрации, аналогични на мисъл-формите, циркулиращи в нисшата околна среда. ... б) Какво разбираме под опасност от атрофия? Тя се състои в следното: някои практикуващи дотолкова се поляризират върху менталния план, че възниква риск от разкъсване на връзката с двата нисши проводника. Въпросните нисши тела съществуват за целите на връзката, т.е. за възприемане на знания от нисшите сфери и за натрупване на опит, чрез който да се увеличи съдържанието на причинното тяло. Ясно е, че ако вътрешното съзнание не се спуска по-ниско от менталния план, като игнорира тялото на емоциите и плътното физицеско тяло, това ще доведе до две основни следствия. Нисшите проводници се отхвърлят, стават безполезни и като не изпълняват стоето предназначение, атрофират и умират от гледна точка на Егото, а самото причинно тяло на отбелязва необходимото разрастване, което означава загуба на време. Менталното тяло също става безполезно и егоистично, не допринася никаква полза на света и по този начин престава да има някаква ценност. Опасности свързани с емоционалното тяло В медитацията емоционалното тяло трябва да се контролира от равнището на менталния план и едва по-късно, когато поляризацията се пренесе в менталното тяло чрез формите на медитация и интензивната целенасочена воля, то ще стане базстрастно и възприемчиво. Ако бъде прекалено разширена, тази негативна нагласа може да причини сериозни опасности... И така, какво трябва да бъде наблюдавано? 1. Нагласата на емоционалното яйце и позитивно-негативния контрол над него. 2. Стабилността на емоционалната материя и нейната съзнателна възприемчивост. 3. Изравнеността на тази материя спряма менталното и причинното тяло. Несъвършената изравненост (която е често явление) води до неточен прием от висшите равнища, до изкривяване на изпращаните надолу чрез Егото истини и до много опасен пренос на сила към неподходящи центрове. Липсата на изравненост е причина видимо духовно ориентирани хора често да се отклоняват от сексуалната чистота. Те могат донякъде да се докосват до интуитивните равнища, Егото им също може частично да пренася можъщество от висшите сфери, но доколкото изравняването е несъвършено, идлащата от висшите полета сила се отклонява, подлага на свръхстимулация неподходящи центрове и причинява нещастия. 4.Друга опасност, от която трябва да се пазите, е рискът от обсебване; чистите мисли, духовните цели и безкористното братско поведение изграждат фундамента на защитата. Ако към тях добавим здравия разум и мъдрото прилагане на окултните правила при медитация, плюс необходимото съобразяване с лъча и кармата, тези рискове ще бъдат избегнати. Опасности за физическия мозък Мозъкът е поразяван главно от две усложнения: 1. Задръстване. То води до увреждане на кръвоносните съдове с последващ натиск върху фината тъкан на мозъка. Това може да предизвика трайно неразположение или слабоумие. Отначало то се проявява като вцепененост и умора и ако обучаващият се упорито продължава да медитира, последствията могат да станат много сериозни. При умора медитацията не бива да продължава - тя трябва да се прекрати още при първите признаци на неразположение. Опасностите могат да бъдат избегнати със здрав разум и с разбирането, че тялото трябва да се тренира постепенно и да се изгражда бавно. В замисъла на Великите нетърпението няма място. 2. Безумие. Това зло често спохожда ревностните учащи се, които упорстват в неразумния си натиск или се опитват преждевременно и непредпазливо да пробудят свещения огън чрез дихателни упражнения и други подобни практики; те плащат за необмисления си устрем и натиск със загуба на разсъдъка. Огънят не следва правилния геометричен път, не се образуват необходимите триъгълници и електричният флуид с растяща скорост и топлина се устремява нагоре, като буквално прогаря (мастично или изцяло) мозъчната тъкан. Това води до безумие, а понякога и до смърт. Опасности за нервната система Заболяванията на нервната система са по-чести в сравнение с тези, които пряко поразяват мозъка. Почти всички, които се занимават с медитация, осъзнават нейното въздействие върху нервната система. Понякога то се проявява като безсъние, повишена възбудимост, напрежение и безпокойство, които не позволяват на човека да се отпусне; като раздразнителност, неприсъща за него преди заниманията му с медитация; като спазми в крайниците и пръстите или тикове на очите; като депресии или понижена жизненост. Възможни са и много други индивидуални проявления на стреса и нервността в зависимост от природата и темперамент. Категорично твърдя, че нервностто (силно или слабо проявена) не би съществувала, ако обучаващия се следва законите на здравия разум, търпеливо изучава своя темперамент и внимателно осмисля конкретната необходимост от препоръчваните действия, без сляпо да прилага случайни форми и методи. Посланията на Тибетеца (част 1) - А.А.Бейли Писма за окултната медитация - А.А.Бейли Има и други неща, но засега ще спра дотук.

Какво значи свободно време? - Аз го приемам като време, което може да употребим според желанието си. Ако дейността с която се занимаваме за да изкарваме прехраната си съвпада с нашите желания, това също е свободно време. Почивката е необходима, но много често тя преминава в мързелуване. Богат е човек който може да използва времето си според своите желания. Говоря за външно богатство и свобода. Вътрешното богатство и свобода разбира се зависят от качествата и добродетелите които човекът е успял да развие в себе си.

Няколко общи положения за медитацията, които не са свързани с определена техника:

До Бог можем да стигнем само съзнателно. Веднъж пожелали го наистина рано или късно ще го открием. Но преди да сме го пожелали...

Моисей е действал според условията, не сте в позицията да го съдите. А и вероятно повечето събития свързани с живота му не са такива каквито се представят в наши дни. Вероятно и десете божии заповеди също. Да се твърди, че той е изопачил това което първоначално е получил от Бог е лишено от основания. Това което е направил не е негово самостоятелно решение, а е следствие на предварителен замисъл включваш цялата Духовна Йерархия на планетата. Много от библейските лица са били инкарнации на Учители (вкл. Моисей) или на техни приети ученици, а да търсим грешки в Учителите е доста глупаво. Учителите правят това което е необходимо според времето и съзнанието на човечеството, а ако има проблеми те произтичат от самото човечество.

Значи излезе, че ерес е всичко което се отклонява от десете божии заповеди. Поправете ме ако греша.

Здравей, Станимир! Ще ми е интересно да науча защо мислиш така. Защото това прозвище най-често се е приписвало на хора, чийто възгледи са се различавали от общоприетите в обществото.

А аз пък все си мисля, че еретизмът е точно обратното на идолопоклоничеството.

Важното е да не бъркаме представите си с Бог. А представите ни винаги ще бъдат ограничени, дори и да използваме безсмислени думи като "съвършен", "абсолютен" или "всеобхватен", израз на невъзможността ни да обхванем безкрайното и вечното. Бог трябва да бъде разбран и почувстван. Колкото и ограничено да е това разбиране, то ни води напред. Представата ни за Бог винаги може да се промени. Дори и да е погрешна, ще я поправим. Но за да сме във връзка с Бог трябва да знаем каква част от нашия живот е съвместима с представата ни за духовност, т.е. да проявяваме качествата, които свързваме с Бог, дори и тези качества да са разбрани непълно.

Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля.

Повърхност, дълбини, течения... Теченията си ги създаваме ние, после сами трябва да коригираме посоката им. По течението се плува най-лесно. Ако посоката ни не съвпада с посоката на течението, е нужно да положим огромно усилие за да го преодолеем и нито за миг да не се отпускаме и притъпяваме вниманието си. Ако достатъчно често успяваме да преодолеем влиянието на едно течение, създаваме ново течение (отърваваме се от един подсъзнателен модел в нас и го заместваме с друг).

Всички висши импулси които достигат до човека минават през човешката душа - без изключение. От позицията на човека, Бог е душата. В действителност Бог е отвъд това, но за да разберем това "отвъд", първо трябва да се отъждествим с душата си. Това е което практически можем да направим, другото засега е проява на несъизмеримост. Човекът е подвластен на два типа импулси - тези произтичащи от (или преминаващи през) неговата душа и следвайки ги може да говори за проява на духовност. Другите са тези произтичащи от личността - навици, заблуди, модели на поведение, илюзии, които позволяват на нисшото ни его да поддържа обичайния си егоистичен начин на живот. ОБщо взето нещата са ясни - когато успяваме дори и в непълна степен да поддържаме канала за връзка с душата си незамърсен, можем с чиста съвест да говорим и за връзка с Бога, тъй като последния винаги е във връзка с нашата душа. Може да се каже и, че да бъдеш във връзка с душата си означава да различаваме мислите, чувствата и постъпките си произтичащи от душата и от личността ни, и да дадем предпочитения на първите. Разбира се миг невнимание е достатъчен да се върнем към утвърдениета в подсъзнанието си егоистични модели на поведение, затова че е необходимо връзката с душата да се поддържа неотклонно, съзнателно и търпеливо. Само тогава можем да говорим за връзка с Бог и за поне частично разбиране на същността му.

Въпросът е да не се изпускат възможности, защото следващите може и да не дойдат много скоро, а и няма да са същите. Подходящите условия идват и си заминават, и тогава чакането се обезсмисля.