Станимир

"Другото" не ми е интересно само по себе си. Не че не го забелязвам, но винаги го разглеждам в контекста на доброто. Оптимист съм, защото вярвам, че краят винаги е добър, дори и настоящето да изглежда мрачно. Не бягам от това, което не ми харесва - то си е част от действителността, но се стремя да видя добрата страна в "злото" и да я подсиля. Забелязвам и най-незначителните грешки в другите (надявам се и в себе си) - сигурно е от зодията ми, но не се разстройвам от тях, а ги приемам и се опитвам да осъществя някаква положително промяна (най-вече когато става въпрос за моите си грешки).

Мисъл за деня 31.12.2007 г. Заемете се сега да премахнете това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. За да се освободите от тези ваши утайки, това подразбира, че всякога в живота ви трябва да има прииждане на нов живот, защото... старата дреха, колкото и да я изпирате или кърпите, все си е стара - нова дреха трябва. Работете с Любов

Неприемането на храна няма да ни направи по-духовни. За водата и сънят, нещата ми прозвучаха някак като оправдание. "Някои от тях спят защото им харесва. Харесва им да сънуват"; "Някои бретарианци консумират течности защото име СКУЧНО"; "А пък и вкусът на кафе или сокове им е добър заместител за липсата на хранителният вкус". Това освен че са оправдания, са си зависимости от където и да ги погледнеш. Опитай при температура над 30 градуса да не приемаш течности дори и за няколко дни. Опитай и да изкараш една седмица без сън. Детоксификацията няма нищо общо. Сънят зарежда с енергии, които дори и слънчевите лъчи не могат да доставят. Съзнанието има нужда от време не време да се отдели от физическото тяло. От това има нужда и човешкия мозък, иначе се появяват нарушения (понякога необратими). Слънчевите лъчи (праната) поддържат живота на клетъчно равнище. Жизненост на човека като индивид произтича от неговата душа, посредством теменната чакра и оттам жизнения поток се отправя към сърцето. Без сън тази връзка не може да бъде поддържана. Може да е два часа дневно, може да е на няколко по-кратки серии (което никак не е полезно, но пак е нещо), но без никакъв сън не може. Ако си твърде настоятелна - опитай. Суровото месо не знам как се вписва в бретарианството, но мисля, че ще ти попречи сериозно в опитите си да се откажеш от храненето. Нали говореше за токсини, за лесна усвояемост, за вреда за зъбите? Точно суровото месо ли ще ти ги осигури? За плодовете съм съгласен. Но пак повтарям при физическо натоварване и при големи горещини, те не могат да възстановят израсходената от организма вода. За къпането също не съм съгласен. Човек освен че се поти, кожата му се замърсява и от околната среда. Това няма как да бъде предотвратено. Не трябва да се отива в крайности. Мисля, ча вегетарианството е добро решение, плодоядството е още по-добро. Ако можеш да живееш без храна - добре. Но от водата и сънят нямаш никаква полза да се отказваш. Ползата им не е свързана само с поддържането на функционирането на физическото тяло. За яденето на сурово мисо, откровено ти казвам, че е възможно най-вредното нещо, което можеш да причиниш на организма си. Най-малкото така добавяш към тялото ти груба материя, а това автоматически означава, че възприемчивостта ти към висшите енергии и към праната която се съдържа във въздуха рязко ще намалее. Плодоядството дава обратния резултат, затаво че ако си решила да ставаш бретарианка започни от него, изключиш месото и не се отказвай от съня..

Аз по принцип съм за откровеността. Но трябва да се има в предвид, че откровеността не гарантира истиността на споделеното. Не гарантира и че се отнасяме справедливо към себе си, ситуацията и/или събеседника си. Откровеността изразява най-вече нашата искреност, естественост и откритост. Да, откровеността е добродетел, но само ако е основана на истината и справедливостта.

Положителните мисли създават условия за проявяване на интуицията. Те насочват съзнанието ни от личността към душата. Отрицателните мисли нарушават координацията между двете и оттам интуицията не може да се прояви. Интуицията е винаги свързана с положителното мислене, като това не означава че тя не ни показва отрицателните страни на действителността, а просто че е налице едно отношение на разбиране и любов към тях.

Ако напиша нещо ще прозвучи като самоизтъкване. Прошката ще откриеш в собствената си тишина, а не в моите думи. Аз в случая съм без значение. П.П. Не се чувствам нито надалече от когото и да било. Чувствам се прекрасно и го пожелавам на всички.

Разбирам те, липсва ти чувствеността. Но аз не искам да влагам прекалена символика в писанията си. Предпочитам да бъде ясен, въпреки че почти никога не го постигам по начина по който желая. Искреността ти ме радва. Аз дълбоко вярвам в това което пиша и последното нещо което искам е сляпо доверие. Много неща оставям недоизказани между думите и желанието ми е всеки сам да си ги запълни било то с чувства или мисли - с негови си собствени.

За да можем да проявим любовта в живота си е необходимо да разполагаме с развит емоционален, ментален и физически апарат, посредством които може да стане това.Т.е. ние трябва да се научим да поддържаме чисти и възвишени мисли и емоции и да ги проявяваме в ежедневието си. Душата не може да се прояви в своята пълнота сама по себе си. Нужно е да бъдат създадени необходимите условия за това. Животните имат задачата да развият емоционалното си тяло в определена степен. Хората развиват умствените си тела и по този начин установявайки връзка с душите си постепенно пречистват мислите, думите, действията и желанията си, за да могат последните да станат проводници на любовта в живота им. И тогава може да се превърне в реалност.

"Във всеки човек живее по един ангел и един дявол". Човекът е и двете, но все пак между тях. Висше - нисше; минало - бъдеще; добро - зло; все относителни понятия, а отправната точка е нашато съзнание (в този контекст висшето може да се отнесе към свръхсъзнанието, а нисшето към подсъзнанието). За висше може да се приеме душата, а за нисше личността (т.е. егоистичните ни мисли, чувства и желания). Нисше е това което сме надраснали и което възпира по-нататъшната ни еволюция. Висшето е това към което следва да са насочени нашите стремежи. Любов към нисшето - да, може да се приеме от известна гледна точка (ако това предполага неговото сублимиране), също разбиране и приемане, че това нисше е част от нас. Нещо повече, необходима и полезна част, когато е подчинена на висшата ни природа.

Доста неща се казаха за смирението... И все пак кое и пред какво трябва да смирим? Да кажеш "трябва да се смирим" е твърде общо. Смирението е само към висшето. Кое е висшето и дали не грешим в определянето му е друга тема. Пред нисшето не трябва да се смирява човек. "Смирението е напред, а заповедта е назад". Това не означава някаква дискриминация. Всичко съществуващо има своя нисша и висша природа - дискриминация е ако не признаем това. За да се смири човек, трябва първо да съзре висшето, пътищата по които се проявява и да го обикне. Когато висшето се прояви в живота на човека, нисшата му природа постепенно се причиства. Ако се смирим пред нисшата си природа, това би означавало да я следваме. Или някой си мисли, че ако не следваме вътрешно това пред което сме се смирили, това смирение е истинско?

Едва ли може да се очаква, че някой, който рядко проявява любов в живота си, точно когато е разбалансиран от някой друг ще я прояви. Значи човек трябва да е добил едно естествено състояние, да гледа на света и хората с любов и разбиране, за да може да запази това състояние и когато е в лошо настроение, болен или изтощен. Със самоконтрола е същото. Това е състояние на постоянна будност на вниманието. Ако го е имало преди срещата с "вампира", може би ще бъде запазен и в последствие. Всъщност именно това поддържане на състояние на любов и положително отношение към света за определен период от време, води до натрупване на запас от висша психична енергия в човека и атаки от всякакъв вид срещу последния биват неутрализирани. Беше засегнат въпросът за вината на енергийния вампир. Откъдето и да го погледнеш това е проява на егоизъм, води до понижаване на тонуса и самочувствието на другия, отпадналост и проява на негативни низши чувства, усещания и мисли. Енергийният вампир оказва стимулиращо влияние върху низшите аспекти в човека, което в същото време нарушава връзката му с висшите. Ако "жертвата" не успее да запази тази връзка (ако тя е била изградена преди това чрез любов, разбиране и водене на чист начин на живот), то може да се очаква, че нисшата му природа не само ще получи власт над съзнанието му (както става при всички депресирани, ядосани, уплашени и т.н. хора), но и в последствие самата "жертва" е вероятно да влезе в ролята на енергиен вампир и да предаде негативното си състояние на околните.

Важното е да не се бяга от отговорност. Нищо не се проявява без причина. Злите мисли на различните хора се привличат една към друга и се усилват. Същото важи и за добрите мисли. Ние можем да породим една лоша мисъл, после да съжалим за това и да я изхвърлим от съзнанието си, но тя продължава да съществува, тя бива превлечена от други подобни мисли и остава в границите на възприемане от човешкото съзнание. После е достатъчно само някой да има предразположение към подобен род мисли и нашата наглед безвредна мисъл в съюз с други идентичнии мисли може да подпали пожар, за който дори и да не разберем. Затова освен индивидуална има и колективна карма. Единственият начин да се противодейства на лошите мисли е с положителни. Щом се е случило нещо лошо, значи хората с мисленето си са го причинили. Лошите мисли са били повече от добрите. Разбира се това са неща които не зависят само от нас, но ние също вземаме участие. Никой не изисква от човека да поема отговорност за действията на другите, но трябва много точно да осъзнае немалката отговорност, която той носи и с наглед най-дребната си постъпка. Това, което казах вероятно изглежда като много високо вдигната летва (и си е точно така), но в действителност не се изисква нищо повече от поддържане на положително мислене и нагласа към света, разбира се по всяко време без изключения.

Да, Българите може би са имали велика история. Англичаните и Французите също имат велика история и колко милиона невинни хора са унищожили за да я напишат? Или ще се заблуждаваме, че ние сме били толерантни към останалите по-слабо развити народи? За какво ни е минало, когато не сме научили нищо от него? Заговори, конспирации - с това ли ще се оправдаваме? Дори и да ги има, не те ще ни унищожат, а страховете ни от тях. Мислим се за избрани, но това би означавало, че от нас се очаква огромна саможертва - иначе за какво сме избрани, ей така просто да носим лавровите си венци? Гледаме към миналото и търсим духа си там, поради явната неспособност да го намерим в настоящето. За бъдещето да не говорим. Още повече пък за глобализация - тогава пред кого ще се правиме на велики? От глобализация се страхуват тези, които няма какво да дадат. Аз мисля, че ние като Българи все пак можем да допринесем с нещо за доброто в света. Това ще ни направи велики, не историята ни. Доброто от нашата история може да ни служи само за пример. Ако следваме този пример, значи сме велики. Бог ще се преклони и пред най-малкото добро, но ние хората се прекланяме само пред нашето си - великото.

За да обичаш така, както Бог обича, трябва да се идентифицираш с висшата си природа, с Бог в себе си и да обикнеш (Бог в) себе си. Т.е. да осъзнаеш, че си нещо повече от егоистични мисли, чувства и желания и че това важи и за всички други хора. Че зад пашкула в който са се обвили расте едно красиво същество, една пеперуда, която чака своето раждане.

Става въпрос за това, доколко съмнението е обосновано или не. По принцип съмнението е противоположно на вярата и доверието. Там също може да се направи разлика между сляпата и разумната вяра. Различните учения са против именно неоправданото съмнение, това което се основава на предположения, страхове и неверни факти. Ако сме вярвали на някой наш приятел и той ни е излъгал, съмнението ни в него е напълно на място. Проблемът е че ние като хора твърде често грешим в преценките си и приемаме умствено-емоционалните си спекулации и предположения за истина до такава степен, че ставаме слепи за действителността.

Хубаво говорим за поискана и непоискана помощ, но поискана от кого - от личността? Защото в повечето случаи зад човека отсреща се изявава именно низшето му его, а неговите интереси често се разминават с тези на душата. Правилно беше казано, че между това да помагаме и да си мислим, че помагаме има огромна разлика. За това готови правила няма. Нужни са любов и разум, но винаги има нещо, което може да бъде направено - просто трябва да го открием.

Животните се прераждат в животни, а хората в хора. Дори и при животните, душата се въплъщава последователно в посока от по-нисшите животински видове към по-висшите и когато развие определени качества, достига до момента, когато може да се въплъти като човек (пак от най-низш тип със зачатъчни умствени способности).

Единствено любовта води до смирение чрез нейните производни - състрадание, съчувствие, разбиране. Страданието не е резултат от липсата на смирение, а от липсата на любов и от незнание. Това ли наричаш "личен пример". Според мене такъв човек само би се озлобил допълнително или ако страданията са прекалено силни, волята му би се пречупила. Това не е смирение. Много по-вероятно е да се смири човек, към който сме проявили любов и разбиране и сме му помогнали да се избави от страданията. Ако не го направи, проблема си е негов, но в никакъв случай няма да сме му направили "мечешка услуга".

Аз лично за себе си я правя. Оценката отразява "ситуацията", а преценката е свързана с нейното развитие.

Оценки правим постоянно. Това е вътрешен процес. Имаме даден входящ поток от информация, който постъпва в нас чрез нашите сетива и ние го класифицираме, съпоставяме и т.н. Мнението е изразяване на направената оценка или преценка. Оценяваме действителността, така както я възприемаме, а преценката може да има прогнозен характер (например: мисля, че ше вали; добре ще е да не му казваш това, защото може да се обиди и т.н. Това са мнения, но в основата им стои една преценка. Също така може да се разграничат преценката и очакването). Оценката може да бъде и подсъзнателна, т.е. въобще да не осъзнаем, че сме я направили.

Точно Особено интензивно това става в детските години. Възпитание, пример от околните, отделни единични събития или факти - това са все неща, които ние възприемаме и интерпретираме според нашите предразположения, наклонности, интелектуален потенциал, емоционалност и изграждаме определено отношение към тях. Факторите са твърде много. Всичко, което ни се случва в живота, ние използваме за да подсилим, подтиснем или трансформираме определен поток в нашето подсъзнание. Нашето отношение, чувствата и мислите, които възникват в съзнанието ни в резултат на случилото се, последващата преценка която правим - всичко това оказва влияние.

Моето разбиране за подсъзнанието е, че то е автоматично. То е сбор от програми и модели, които сами сме създали. Там са нашите инстинкти, зависимости, навици. Не знам какво е разбирал Фройд под несъзнавано, но то може да включва както човешкото подсъзнание, така и свръхсъзнанието (като атрибут на душата). Последното наиста "може всичко", но то не е подсъзнание, а точно негова противоположност, несъзнаваното включва и двете, а съзнанието ги обединява.

Хората последователно редуват няколко мъжки с няколко женски прераждания. Причината за това е, че някои качества могат да се придобият по-лесно от мъжа, а други от жената. Като цяло качествата, които са присъщи на женската природа са в изключителен упадък. Те биват подтискани не само от мъжете, но и от самите жени. Наистина наблюдава се една положителна тенденция в последните години, но тя все още е твърде недостатъчна. Кои са женските положителни качества (добродетели) и в какво се изразява тяхната същност? Правилно беше споменато, че жените по принцип са по-чувствителни. Чувствителността може да бъде и сила и слабост - сила ако е изпълнена с разумост и любов. Ще изброя някои от качествата, които считам за произтичащи от женското начало, а вие можете да подложите на съмнение моята преценка и/или да я допълните. Но все пак когато говорим за повдигане на жената, трябва да сме наясно какво точно се крие зад това. Според мене това е проявяването на именно тези качества (в произволен ред): смирение, грижовност, всеотдайност, жертвоготовност, състрадателност, милосърдие, разбиране, съчувствие, търпение, тактичност... Женският принцип е основата. Той служи за опора на мъжкия принцип. Придава му вътрешен смисъл и една по-възвишена, неегоистична насоченост. Мъжките качества могат да се проявят и без женските, или пък с техния отрицателен аспект, но помислете какво би означавало това. Значи като говорим за издигане на жената, трябва да имаме предвид издигането именно на определени добродетели. Тогава и позицията на женския пол в социален план ще бъде разрешен окончателно, защото ще бъде засегната причината.

Природата е безкрайна в своето разнообразие, въпреки че принципите които обуславят това разнообразие са универсални, вечни и неотменими. Затова и резултатите от различните пътища са еднакви, защото принципите, които постепенно осъзнаваме са универсални. Уникалността на всичко проявено и свободната воля, която започва да се проявява на определен етап от еволюцията, ни дават свободата да изберем един или друг път, но всички пътища в действителност се състоят в опознаване на принципите ръководещи вселената (което включва и живот според тези принципи и е взаимообвързано с вътрешното ни развитие).

Все пак изпълнението на някои желания предполага и полагане на много труд, усилия и вземане на трудни решения от наша страна. Това е валидно най-вече когато желанията са свързани с някаква промяна в самите нас, които са и истински ценните желания (или по-скоро стремежи). Ако нещо се постига с малко усилия, това показва или че то не е истински важно, или че е резултат от усилия, които сме положили в нашето минало.