Станимир

Аз мога да прочета една книга, или стихотворение, да чуя някоя песен или да видя някоя картина, и след това е невъзможно да върна нещата все едно това никога не се е случило. Тази идея, това впечатление, което ми е предадено, остава завинаги с мен. Моята собствена вяра съм си я изградил вече, но тя е колкото моя собствена, толкова и основана на идеи, които съм възприел отвън. И то няма как да е по друг начин. Върху идеите не може да има собственост. Колкото до самите основополагащи вярата ми принципи, мога да изброя някои утре.

Какво очакваш да откриеш? Желанието ти да откриеш някакви свои мечтани таланти може да ти попречи да откриеш реалните си такива и да ги развиеш. Ако в търсенето си вдигнеш летвата прекалено високо, то е съвсем нормално нищо да не постигнеш. Просто така няма как да оцениш това, което притежаваш като способности. Освен това много по-важно според мен са твоите интереси, т.е. това, което ти доставя удоволствие, което искаш да вършиш без значение дали го можеш или не го можеш. То е, което ще ти донесе удовлетворение, а не способностите сами по себе си, колкото и умел да си в тях.

Ако познаваш възможностите си, ще познаваш и ограниченията. Обратното не е вярно. Възможностите не са илюзия. А стремежът е нещо различно. Някой например може да има всички възможности да стане добър певец, но да не се стреми към това.

За мен смирението означава да познаваме възможностите пред себе си и да се съобразяваме с тях - нищо повече. Ако нещо може да бъде постигнато, защо да не бъде постигнато? Ако някъде липсват необходимите условия за успех, но такива могат да бъдат създадени, защо да не бъдат създадени? Ако опитът не ни струва прекалено скъпо, защо да не опитаме? Ако посоката на усилията ни е правилна, то и резултатите ще са налице. Но правилната посока невинаги е лесно да се открие. И тук смирението означава не да се отказваш да търсиш, но да търсиш методично и без излишна емоционалност и прибързаност.

Земята може да бъде основно частна, държавна и общинска собственост. Когато става въпрос за продажба, то тук не се включва земята държавна и общинска собственост, а само частната. Иначе държавната и общинска земя и българин да си пак е невъзможно да си купиш законно. Не можах да намеря карта където земята на България да е разделена според типа собственост, но предполагам, че делът на тази - частна собственост, не е много голям. Отделно въпросът за възможната разпокъсаност и качеството на земята. Специално за Родопите, не виждам особени перспективи пред чуждестранните инвеститори желаещи да закупят земя. Има един страх, че щом земята е собственост на чужденец, тя вече не е българска земя. Няма такова нещо. Чужденецът може да се разпорежда със земята негова собственост, но само доколкото и както това му повеляват българските закони. Земята си остава част от България и е подвластна на българското законодателство, а не на това на държавата от която е собственикът. В случая собственикът чужденец по нищо не се различава от собственикът българин. И в единия и в другия случай може да имаме както съвестно владение на собствеността, така и злоупотреби.

В основата на повечето религиозни спорове и опити някой да бъде убеден в правотата на дадена религия стои страхът относно правотата на направения избор от страна на убеждаващия. На думи много хора може да твърдят, че са толерантни към избора (в случая на религия и духовен път) направен от другите, но в действителност този различен избор ги кара да се съмняват подсъзнателно в правотата на собствения си избор. И така се получава, че колкото повече хора подкрепят неговата религия, толкова по-сигурен се чувства човек в избора си, без значение на това доколко този избор е аргументиран при въпросните последователи. Стремейки се да убедят другия в правотата на своя избор, това рядко е за доброто на въпросния човек. Действителната причина просто е защита на собствената позиция, която другият дори и да не оспорва гласно, оспорва с това, че не я подкрепя. Както се казва: или си с нас или си срещу нас. Всичко това става подсъзнателно, докато на съзнателно ниво човекът опитващ се да убеди някой друг в нещо може да си мисли, че го прави от загриженост. Тук изключвам някои редки случаи когато хора стават жертви на опасни учения и по-скоро на опасни манипулатори, защото в тези случаи учение няма. Но пък и в тези случаи жертвите са предварително обработени и подготвени да устоят на всякакви убеждавания от наша страна. За обикновения човек е непосилна задача да се справи в такива случаи. Аз по принцип когато някой се опита да ме убеди в нещо свързано с религиозната му принадлежност, просто го изчаквам да се изкаже докрай. След това може да обърна внимание на някой от засегнатите въпроси, като от десет забелязани грешки няма да обърна внимание на повече от една и то такава, която има шанс да приеме. Ето, например в откриващото мнение се прави изключително сериозната грешка да се приравнява окултизмът със спиритизма и некромантията. Колко от занимаващите се с окултизъм следват практики чрез които контактуват с душите на мъртвите? Едва ли има и два процента. Т.е. думите цитирани от Библията са си съвсем на място и правилни, но повечето окултисти просто не се занимават с подобни неща и изнесените аргументи няма как да са валидни за тях. Същото е и с аргументите по отношение на астрологията, която е всичко друго, но не и преклонение пред небесните тела и цитатите не се отнасят до астрологията, а до последователите на някои религии от древността, където преклонението пред небесните тела е било факт. Ето такива несъответствия съм склонен да посоча, но в никакъв случай не бих тръгнал да убеждавам някого в моята гледна точка. Най-малкото последната съм изградил в течение на дълго време, ползвал съм източници, за които на човека отсреща ще му трябват множество години само за да се запознае с тях и да приеме някакъв мой възглед дори и след няколко-часови обяснения е невъзможно, освен ако вече вътрешно сам не е достигнал до него.

Координатите са на Саргасово море. То е доста по-голямо де, но се падат някъде в западния му край, близо до Флорида. Другите координати (75 ид 30 сш) са в северна Индия. Уесак обаче е преди всичко празник, който продължава няколко дни през определено време от годината, а не географско място. А и координатите на Саргасово море и тези в Индия са противоположни само по отношение на Гринуичкия меридиан, който реално е взет за нулев не по някакви езотерични съображение (според мен), а просто защото минава през Великобритания.

За тази беседа става въпрос май. Според някои (напр. Вергилий Кръстев) тя е от П. Дънов, но е непълна. Но има хора, които са на друго мнение, затова че авторството е малко спорно поне от това, което прочетох в нета. Все още не мога да схвана целта на темата обаче.

Изневярата е тясно свързана с лъжата. Ако няма лъжа и прикритост - всичко е наред. Но ако партньорът ти например не знае за връзките ти с други жени или мъже и ти криеш това от него - тук определено има проблем и той не е в очакванията на въпросния партньор. Щом партньорът ти очаква някакъв вид вярност във една връзка, а ти - нещо друго, това означава, че въпросът трябва да бъде изяснен от двете страни. По принцип, самата брачна церемония и клетва (особено църковните) ангажират двете страни с определени задължения свързани с верността. Това че някой е минал през церемонията без да вникне в смисъла й си е негов проблем. Това, което искам да кажа е, че ако двамата партньори не изяснят помежду си какво очакват от връзката си и до каква степен вярност очакват от партньора си, то очакването партньорът им да бъде верен единствено на тях по отношение на сексуалния живот примерно си е съвсем на място. Това е нормалното положение на нещата. Всичко друго е допустимо, но следва да бъде предварително изяснено между страните. Ама това единият партньор да си мисли, че другият излиза само с него, докато той/тя излиза и с други - това си е чиста проба лъжа.

Не, не съм бил скоро в Пампорово. Въпросът е, че никой няма да вложи 550 млн. евро без да е направил сериозно проучване за инвестицията си. Това не е като да построиш един или два хотела, дори и пет. Освен това става въпрос за компании с традиции, репутация и име, които не биха рискували имиджа си с безперспективни и необмислени проекти. Сериозните хотелски комплекси сами си осигуряват туристите, а не чакат на случайни посетители. От друга страна е контролът, който би следвало да се осъществи от държавата и от обществеността по отношение на изпълнението на проекта. На първо време това е публичност на информацията по отношение на това какво точно ще се строи и гаранции, че то ще бъде построено така, както е запланувано.

Не, няма как да са същият тип туристи както в Слънчев бряг. Зимните курорти са много по-различни от летните. Свръхзастрояването се получава когато няма единен проект, а хотелите се строят на парче от отделни собственици, които нямат никакви интереси надхвърлящи собствения им хотел. Когато целият проект е възложен и се изпълнява от един инвеститор, той няма интерес от свръхзастрояване. Дори и да се перат пари, то идеята пак е същата - те да носят печалба, само че вече законна. А това в един зимен курорт не може да стане със свръхзастрояване, както по черноморието. Другото, което ми прави впечатление е, че нещата малко се преувеличават според мен. С 550 млн. се съмнявам да могат да се построи чак толкова голям комплекс за 200 хил. посетители годишно, но може и да греша.

От икономическа гледна точка проектът е добър. А и от екологическа може да се окаже такъв, ако се вземат определени превантивни мерки. Това, че проектът евентуално ще се осъществи изцяло от един инвеститор, а не "на парче" както се строи на много други места у нас е предимство. Ние като българи от една страна искаме да живеем в една прилична държава, а от друга страна се противопоставяме на проектите, които могат да спомогнат за това. Какво заводи ли трябва да строим за да стимулираме икономиката си? Все нещо трябва да се направи в тази посока, и развитието на туризма е едно от най-удачните решения за нашите условия. Ама ако не могат да се предложат други ефективни алтернативи и в същото време се оплакваме от стандарта си на живот, че бил недостатъчно висок - просто е нелепо. Мисълта ми е, че със същите доводи с които някои хора се опитват да отхвърлят този проект, могат да се отхвърлят абсолютно всички минали, настоящи и бъдещи по-мащабни икономически проекти. Това няма да доведе до никъде. Вместо да се отхвърля проектът, по-удачно е да се спомогне той да бъде осъществен по начин, който да носи повече ползи за България и за българите.

А мен донякъде ме смути това преди няколко дни, защото за мен съвършенството е непостижимо. Но пък и в беседата може би се няма предвид абсолютното съвършенство, а само някакво относително такова, бележещо достигането на някакъв етап на развитие, но не и нещо окончателно. Също така някой може да намери интересни неща по темата в беседата "Богове сте"..

Не съм запознат с Гурджиев и не знам какво е имал в предвид, но ще се опитам да изложа някои разсъждения по отношение на написаното от П. Дънов. Всъщност, кое е същественото? Няма значение как дадена идея достига до мен. Някой може да ми даде идея примерно как и къде да прекарам почивката си, използвайки реч; или пък аз мога сам да достигна до някаква идея по въпроса използвайки ума си; мога и да уловя идеята от пространството по някакъв друг начин. Това, което е от значение е начина по който ще се отнеса към нея. При всички случаи, без значение как тя е достигнала до мен, аз ще проявя определено отношение към нея - ще я приема или отхвърля в една или друга степен. При това разбира се мога да се заблудя или да бъда манипулиран, но това ще бъде поради моето несъвършенство, а не защото се очаква да бъда управляван от някого или от нещо външно от мен. Ние всички може да живеем в един океан от мисли, емоции и всякакви енергии, и тези мисли и емоции можем да улавяме и понякога да ги приемаме за свои, но това всъщност е без значение. От значение е улавяйки една мисъл или емоция, какво ще бъде нашето отношение към нея. Ако един човек обича да похапва примерно шоколад, то ако му покажеш шоколад, ще му се прияде. Дори от миризмата може да му се прияде. Ако по някакъв начин мислено успееш да му подхвърлиш идеята за шоколад - пак ще му се прияде. Ето няколко начина да накараме даден човек да му се прияде шоколад. Но в него трябва да присъства съответното предразположение. Ако той не обича шоколад, колкото и да се опитваме, няма как да го накараме да му се прияде. Ние можем да използваме телепатия или просто по някакъв друг начин да му подхвърлим идеята за шоколад - това няма значение. Както и да му подхвърлим идеята, от значение всъщност е как той ще се отнесе към нея. Ако в него има някаква зависимост и ние се възползваме от тази зависимост за да му влияем, това не означава, че го управляваме отвън. Всъщност това означава, но той сам е допуснал това допускайки зависимостта си. В момента в който той се освободи от зависимостта, в случая от влечението към шоколада, той ще е свободен от всякакви манипулации и изкушения свързани с това. Нормалното положение е, човек да е свободен от подобни желания. Ако погледнем реално нас постоянно ни бомбардират с идея по новините, чрез реклами и по всякакви други средства. Е в пространството също се носят различни идеи, които можем да възприемем. Има и същества, които могат целенасочено да ни обсипват с определени идеи подклаждайки примерно някой наш отрицателен навик. Обсипват ни и с висши идеи, и всеки е свободен да ги възприеме, ако може. Улавянето на идеите от пространството обаче по нищо не се различава от това да чуеш идеята от някой познат или от телевизията, или да я прочетеш в книга. Да, не виждаме източника, но съществената част, т.е. това да приемем или отхвърлим идеята си е в нашите ръце. Доколко сме машини управлявани от външни въздействия? - доколкото сме зависими от определени наши навици, включително и модели на мислене. Какви са тези въздействия? - всякакви. Няма значение как ще бъдат оказани - умишлено или не, чрез телевизията, чрез телепатия, чрез асоциация, директно или не и т.н. Как ни се отразява това? - зависи от нас - нашите навици, предразположения, интереси, светоглед, от равнището на съзнанието ни, от обстоятелствата и др. Как да се справим? - това си идва паралелно с развитието на съзнанието ни, с освобождаването от различните зависимости, с нарастване на познанието ни по отношение на въпросните влияния и света като цяло и др.

Как? - Различно е. Но основно става въпрос за неблагоприятни условия и стечения на обстоятелствата, които не зависят от нас. Това, което зависи от нас разбира се ние трябва сами да направим. Но и тогава понякога пак трябва да се съобразяваме с определени времеви цикли.

Това не е общовалиден пример. Възможно е някои хора да мислят по този начин, но други ще мислят по различен начин. Очакванията, ако са основани на познание, на разбиране на някои принципи, на опит или дори на интуиция могат да се окажат от полза. Плюс това в горните разсъждения не видях да бъде засегната вярата, която не е просто оптимистична настройка за бъдещето, но и инструмент за постигане на въпросните положителни резултати. Тук имаме нещо повече от очаквания. Това, че оптимистът ще се срине ако очакванията му не се оправдаят също не е общовалиден пример. Правилната позиция е да очакваш най-доброто, но да си подготвен за най-лошото. Защото ако се оставиш да бъдеш изненадан (пък било то и приятно) от едно положително стечение на обстоятелствата, то най-вероятно ще пропуснеш част от благоприятните условия, които обстоятелствата ти предоставят. В крайна сметка оптимизмът не е да не виждаш неблагоприятните възможности които могат да се проявят, както и песимизмът не означава да не виждаш положителните такива. Оптимистът вижда ползата която може да извлече дори от една тежка ситуация и по този начин може да се възползва от ситуацията и да извлече тази полза. Песимистът дори и в благоприятна ситуация не вижда възможните ползи и не може да се възползва от тях. Оптимистът навсякъде забелязва положителните възможности. Това не означава, че не вижда отрицателните, но той се стреми към положителните и ги постига. А ако нещо неблагоприятно се случи в живота му той просто знае, че то ще отмине и го оставя да отмине.

И тъй, когато умът управлява човека, работите му се оправят лесно. Силен е умът. Ако имаш вяра, умът присъства в тебе; ако нямаш вяра и умът го няма. Казано е в Стария завет. „И рече безумният в сърцето си, че няма Бог“. Значи, безумният не вярва в Бога. Изобщо, вярата има отношение към човешкия ум, а присъствието на ума показва, че човек може да бъде спасен. – Как може да бъде спасен човек? – Представи си, че си пътник. Вървиш няколко дни в гората и огладняваш. Носиш в джоба си един магически ключ, чукнеш с него и пред тебе се открива един дворец. Около него голяма градина с плодни дървета, увиснали от плодове. Ти се спираш пред тях и си взимаш, колкото искаш. Дядо ти е оставил голямо наследство за тебе. Ще ходиш ли гладен при това богатство? И сиромашията, като те срещне и тя ти сваля шапка. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че умът не ти е станал още господар. Ако се радваш, знай, че даваш банкет на ума си. Щом почнеш да мислиш, умът ти е вече на работа. И в скръб, и в радост, умът е всякога на работа. Да мислиш за умрелия човек, това не е мисъл. Да мислиш за богатия и това не е мисъл. Трябва ли царят да мисли, кога ще стане богат? Той е богат, но трябва да мисли, как да направи своите поданици щастливи. Цар, който мисли за богатство, той носи вече сиромашията на гърба си. И блудният син, като дойде до положение да яде рожкови, каза: Осиромашах. И той отиде при баща си, да му стане последен слуга. Значи, само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин, как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си. Казвам и на вас: Измийте добре къщата си, боядисайте вратите, изчистете прозорците и умът ще дойде. Слушайте всичко, каквото умът ви казва. Който слуша ума си, никога няма да страда. Всички науки са достояние на ума. Като дойде умът на мястото си, ще знаете, какво да ядете, как да ядете, как да се обличате, с кого да дружите. Не е лесно да бъдеш приятел на човека. Има една специфична черта в човека, по която можеш да познаеш, дали ти е приятел. По тази черта се познава и честният човек. Истински приятел е онзи, на когото плодовете на живота са узрели. ... Не търсете щастието във вашите къщи – истински затвори. Къщата е умът; имаш ли ум, имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. Тогава ще бъдеш и философ и поет. Ще кажеш, че повече ум ти трябва. – Умът нито се умножава, нито се дели. Сега ще ви дам една формула. Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. Само така ще бъдеш свързан с ума си. Умният всякога говори истината. Ако счупи едно шише, той не скрива истината, но намира друго, по-хубаво и го слага на мястото на счупеното. Той не се извинява, но веднага изправя грешката си. Господарят не прощава погрешката, но казва: Шишето трябва да бъде на мястото си. Само истината спасява човека. И тъй, бъдете умни! Работете и с ума и със сърцето си. Сърцето е подобно на щерна, която се пълни от дъждовете. Някога щерната пресъхва. Тогава ще отидеш на извора, който тече денонощно. Водата на щерната е застояла, а на извора – всякога прясна и чиста. В тази вода е вашето щастие. То върви подир ума. Много естествено, умът се движи по-бързо от щастието. Сърцето се движи по-бавно. То прилича на биволска кола. В друго отношение, то прилича на опърничавата слугиня, която в гнева си, всичко руши. Каквото среща на пътя си, всичко удря, чупи, блъска. Човек първо е чувствувал, а после мислил, но пак не си оправил работите. А сега, първо ще мисли, а после ще чувствува. Умът носи светлина и живот. В ума няма никакъв спор, понеже в него е изобилието. Спорът се явява в сърцето, понеже то има всякога желание да взима. В сърцето е недоимъкът, а в ума – изобилието. В него има изобилно хляб и можеш да ядеш, колкото искаш. В сърцето има само един хляб. Ако го разделиш на хиляда души, непременно ще се яви спор. Силата на ума

Казано е, обаче: „Глава на Словото е Истината“, а Словото е без начало и без край. И тъй, не правете грешките на дявола, да превръщате лъжата в истина и злото в добро. Това е неразрешим въпрос. Оставете тези неща настрана, те ще останат завинаги неразрешени. И лъжата има право да съществува, но като контраст на истината. Тя съществува само като равновесие в света. Щом се яви човекът на истината, ще се яви и човекът на лъжата. Христос дойде на земята, но дойде и антихрист. Ако слезе един ангел от небето, ще излезе и един ангел от ада. Когато двамата ангели се борят, човек е свободен да върши волята на Бога. – Защо се борят ангелите? – За да вършат волята Божия. – Защо се борят ангелите помежду си? – За да разберем истината, да разберем и доброто. Когато те се борят, а ние не разбираме тази борба, нищо не можем да използваме. Те водят войната заради нас, понеже и едните, и другите искат да ни вземат на своя страна. Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро. Ангелите на доброто искат да ни убедят, че истината си остава всякога истина и доброто всякога си остава добро. Който носи истината в себе си, има сила; който носи доброто в себе си, всякога има живот. Който е лишен от силата, всякога е слаб. Следователно, ако се усещаш слаб, дръж се за истината. Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за истината и за доброто. Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно. И тъй, силата на човека се крие в истината и доброто. Силата на човека се крие още в Любовта и Мъдростта. – Какво отношение имат Любовта, Мъдростта и Истината към нас? – За да ги разберете, трябва да се издигнете в по-висок свят. Ако живеете изключително на земята, никога няма да ги разберете. ... За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите, а Бога признавам за своя Баща. – „Ама ти си добър човек.“ – Ако мислите, че сега съм добър, вие се лъжете. Доброто, което виждате в мене, принадлежи на Бога. Каквото имам, то е на Бога. Нека доброто в мене ви послужи като стимул да проявите вашето добро. Че съм добър, това отдавна зная, защото Бог живее в мене. Аз зная, че свири добре, няма защо вие да ми казвате. Това значи: Зная, че съм добър, защото Бог живее в мене. Следователно и за себе си не казвайте, че сте лоши или добри хора. По естество човек е добър, защото добрият живот е във вас. Тази е истината. Сега аз желая на всички добрият живот да се изявява чрез вас, за да бъдете и вие добри. Истина и добро.

"Злото представя една неорганизирана материя. Без никакъв закон. Всичко в злото е в безпорядък, няма никаква цел, никакъв стремеж, нищо няма. В доброто вече имате известно оформяване, известен порядък, ред. Злото произтича от един свят на безпорядък. Доброто – от един свят на порядък." Зло и добро

Къде в беседата се споменава, че злото е посадено от Бог в човека и че трябва да се прояви? Доброто е плод. За злото къде се споменава, че е плод? Злото е това, което възпрепятства човека да даде плодове, т.е. да развие и да прояви това, което е заложено в духовната му същност. Как се проявява злото - когато човек се проявява по начин различен от заложения в духа му. Ти сам цитира думите: не противете се на злото, но вместо това давайте път на доброто в себе си. Някъде да е дадено наставление да проявяваме злото и да му съдействаме? Не, казано е да не се борим с него, защото то съществува и винаги ще съществува - това не можем да променим, не можем да го унищожим окончателно, но можем да направим така, че да не допуснем в себе си условия за неговото израстване. И в тази посока наставлението е дадено съвсем ясно - давайте път на доброто (само на доброто и на нищо друго).

Не, това никой не го твърди. Задоволяването на някои желания наистина е вредно, но това не са всички желания. Дадох пример за детето с шоколада. Дори и един шоколад е вреден, но все пак може да се допусне да го дадеш на някого ако го желае. Три шоколада обаче вече са твърде много. Едно подобно желание е наистина вредно (зло е твърде крайна дума в случая, тъй като няма умишлен стремеж да бъде навредено, а вредата може да се получи по-скоро в следствие на неразбиране). Съществува ли начин по който обективно да може да се прецени дали едно действие е добро или не? Според мен съществува. Съществуват обективни признаци по които доброто може да бъде ясно разграничено и така субективния елемент да бъде изцяло изключен. Проблемът е, че хората все още не са в състояние да боравят с тях. Да, хората трябва да разчитат до голяма степен на субективната си преценка за да различат доброто от злото и при това често се случва да грешат. Това обаче не изключва наличието на обективни показатели по които може да се отличи доброто. Но това изисква високо ниво на познание за еволюционния замисъл и план - в индивидуален и колективен план, както и доста други неща.

Казвам: Всички трябва да имате едно правило. В природата има един закон, който отбелязва прогреса, как живеете. И от този прогрес зависи вашето бъдеще. Индусите досега са изучавали само едната страна, казват: „Карма“. Но кармата, това е законът за ленивите ученици. Всички ония лениви ученици искат да знаят кои са причините, кармически, защо така се случва нещо лошо. Като се случи нещо добро, то какво е? То е пак кармическо. Доброто не разрешава въпроса. Кармата аз считам в тази смисъл тъмнота. Дихармата – светлина. Всички ония постъпки, желания, мисли, които са в тъмнина, тях ги наричам лоши условия. Всички неща, които са станали в светлина, са добро. Доброто винаги в света представя светлината. Злото винаги представя тъмнината. Светлината гради, създава. ... Сега, какво разбрахте конкретно? Какво нещо е доброто? Ти ще мислиш за доброто, понеже ако не мислиш за доброто, ти ще бъдеш в тъмнина. За да избегне човек тази тъмнина, трябва да мисли за доброто. Понеже доброто ще му даде повод да се яви светлината. Светлината е една възможност за неговото развитие. Животът му ще се осмисли. Ще има посока на движение. Всички твои идеали, които съществуват в душата ти, може да се реализират. Доброто дава възможност във всяко едно направление. ... Онези богословци, които казват, че Господ създаде света в 6 дни, искат да покажат, че времето е много късо. То не е така. Те не разбират закона. Господ, за да създаде сегашния свят, един дълъг период му взело, милиони години са минали. Хората, като не разбират, съкратяват, за да покажат, като е бързо, че Господ е силен и в 6 деня създал света. В един обикновен ден, завъртането на земята около нейната ос. Казват, че в първия ден Бог създал небето и земята. На какво основание, кой беше първия ден, когато земята я нямаше? Казва: „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена.“ Казва: „В шест деня Господ създаде света.“ Който не вярва това, не е право. А пък един Божествен ден подразбира ден на светлината. Шест е период на светлината. Природата има едно тяло, с което Бог се завърта. В колко време? На колко години искате да ви кажа, че се завърта? То е Божественият ден. Милиони години се минават, за да се завърти веднъж и да се образува един ден. То е разумният ден на Битието. Всякога, когато се зароди една идея в Бога, то е изгревът на Слънцето. Когато се осъществи, то е залезът на Слънцето. Това е един Божествен ден в моя ум. В онзи момент, когато се зародила тази идея, да създаде Бог света, то е изгревът на Божественото Слънце. Когато всички идеи се реализират, то е залезът на Слънцето. И видя Бог от изгрева до залеза, от задаването на живота до свършването, че всичко е добро направено. То е ден първи. И във вас, когато се зароди една идея, и докато я реализирате, е ден първи. Вие имате мярка във вас. Щом се зароди една идея, то е зачеването на живота. Щом свършите живота, то е първият ден на работата, с която ще се определи как е направена. Или трябва да се знае тази Божествена мярка. И тогава във всяка една ваша постъпка, разумното, Бог се проявява. Ти, след като учиш седем години в гимназията, ще се проявиш, че добре си направил работата. Той ще каже: Аз познавам, че добре си направил работата. И видя Бог, че всичко онова, което е направил, е добро. Туй, което Той направи, Го достави на всички разумни същества и ние след толкоз хиляди години казваме: „Много добре е направено.“ Туй, което Бог в началото видял, ние след милиони години го съзнаваме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че е разумно създаден. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Значи разумността не се изменя, останала при всичките условия. Времето и пространството не изменят доброто. Доброто си остава. Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“ Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. Пък онова, което няма да остане, аз не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озари света, тя дава впечатленията за всички предмети и звезди, и растения, и животни. Всичко светлината открива. Светлината е предметно учение. То е Божественият ден, който иде. То е одаряването. Тия мисли, тия чувствувания, тия постъпки, то е Божественото. Сега Господ казва: Създай в себе си своя свят. И ти почваш да работиш върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля, върху тялото. И ние създаваме, творим. Казвате: „Какво ме ползува?“ Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек. Сега още не сте нов човек. Един стар модел сте. Стар модел аз разбирам ето какво: Представете си, че имате една риза, направена от козина. Като я облечеш, дращи, хапе, ти се въртиш. Нов модел, разбирам една хубава риза, направена от хубав плат, мек, който така приляга, че ти е приятно да се допре до тялото. Като ходиш, приятно ти е, че носиш хубава риза и ти е олекнало. Това аз наричам нов модел. Старият модел много хапе, недоволен си като козиняк. Човек сега е направен по стария модел, понеже се ви хапе по нещо. За да се оправи по живота, тази риза, направена от козина, трябва да се промени. Искам да направя мисълта си конкретна. Всяко нещо, което ни безпокои, където и да е, то е козиняк, не козунак. Създайте си един речник от десет думи, които да имат само едно значение. Като ти кажат „добрина“, веднага да изпъкне в ума ти онова силно желание, като ти кажат „добро“, ако си мъртъв, да станеш. Ако си болен, като ти пошушнат „добро“, ти веднага да станеш, да кажеш: „Какво заповядате?“ Та под думата „любов“ аз разбирам и мъртъв да си, да кажете: „Аз съм готов да направя всичко.“ Щом кажеш: „Свърши се моето“, то е безлюбие. Щом кажеш: „Аз това не мога да направя“, това е зло. Щом кажеш: „Аз това мога да направя“, това е доброто. Тогава кажи: „Аз мога да го направя, аз вярвам в това.“ Вземете, когато подтиквате един предмет, кой (е) подтикът, който може да подвижи? Значи, все трябва да има нещо в нас, което да ни подвижи. Има едно инертно състояние, седиш, не знаеш какво да правиш. Трябва да има една сила, нещо конкретно, разумно, което да ти даде подтик. Подтикът като дойде, няма да има това препятствие в света. Препятствието е в самото начало. Ние ставаме инертни, понеже не вярваме. Имаме много неопределени вярвания. Казвате: „Не го зная кое е добро.“ Сега вие чакате все за в бъдеще да ви се открие. Какво ще ви се открие? Представете си, вие като идете в небето, какво ще ви се открие? В небето като идете, ще видите ангелите, насядали в училището, учат се. Един ангел при най-хубавата обстановка работи. Зароди се мисълта да го пратят по работа на земята. Той изведнъж тръгне, дойде на земята. Страдания има, всичко туй, дойде, свърши работата и се върне. Пак седне в класа, разправя своята опитност. Не казва: „Аз не отивам.“ Вие казвате: „Още веднъж не отивам.“ Благородство има, той пък готов на работа да иде. В доброто никога не се обезсърчава. То е добро. Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. Понеже ние сме в закона да познаем закона на доброто и злото, най-елементарното познание на Бога. Казвам: По този начин Бог не искаше да го познават, по този начин чрез доброто и злото. Казва: „Няма да ядете от дървото на познанието“, понеже знаеше, че ще се създаде по-голямо противоречие. Но понеже човеците ядоха, сега по този начин трябва да се познае, няма друг изходен път. Трябва да познаете какво нещо е доброто. Който познае доброто, той ще има живот в себе си; който познае злото, той ще има смърт в себе си. Ако познаваш доброто, оживяваш, ако познаваш злото, умираш. Тогава плюс и минус какво става? – Ако се раждаш, то е доброто. Умира човек, то е злото. Роди се човек, пак е доброто. Умира, пак е злото, постоянно се редуват. Като познаеш отношението на доброто и отношението на злото, веднага ти ще измениш закона, не ти ще измениш закона, но ти ще се дигнеш над тия условия, и тогава злото няма да ти противодействува, както сега ти въздействува. Нали имате ясна представа: Да кажем, има силно течение на вода. Една птица, която хвърка, е свободна от течението, но един човек, ако не хвърка, ако падне в тази вода, може да се удави. Птицата може да хвърка над течението. Човек, който мисли, се дига. Човек със своята мисъл се дига като птицата над течението на злото. Злото е силно течение. Тъй щото туй силно течение на злото не може да го засяга. Мисълта е крилата. Който мисли, това са крилата, които ни правят свободни, да не ни засяга злото. Не да питате: „Защо съществува злото?“ Злото съществува, има съвсем други причини, но злото нас не трябва да ни засяга. За да не ни засяга, трябва да имаме крила. Трябва да разбираме закона. Каква е главната мисъл? Какво остава във вас? Коя е новата мисъл? Вярата в доброто ни открива възможностите. ... И тъй, положете доброто за основа на живота си! Размишлявайте за доброто. Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: Нищо в света не може да се подигне без доброто. Добро и зло (1938)

Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл. И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила. Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него. ... Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Добро и зло (1924)

Въртим се в кръг. Ще продължа по темата на друго място. Тук е безсмислено да пиша.

Е, нещо може да е много трудно за изпълнение, но пак човек да се чувства добре от него. Е да, което е добро за еволюцията, е добро. А сега ми кажи как ще определиш кое добро за еволюцията. Пак попадаме в измислената игра на добро и зло, където "смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии" Не знам защо хората си внужават, че като правят добро, стават по-добри.....може да се окаже, че някой като прави добро става по-лош, по-зъл, по-ужасен..... Не, нищо не смесвам. Аз примерно мога да предприема известни действия, които да доведат до определени резултати, които смятам за положителни, т.е. с действията си аз мога да се стремя да направя нещо добро според моите представи, но аз не си правя илюзията, че резултатите ще са изцяло такива, каквито желая. Тук не може да се търси абсолютна сигурност. Същото е и ако се стремим към правилни действия (спомена Буда по-рано). Ами преценката по отношение на тази правилност отново е наша. Ако се стремим към истината е същото - преценката пак е наша. Ние решаваме по отношение на действията си. Не ние решаваме обаче по отношение на последствията от нашите действия. И Христос много ясно е определил доброто: по плодовете ще ги познаете, т.е. по последствията от действията на хората може да се определи дали тези действия са добри или не. И понякога е необходимо доста време за да може всички последствия от едно действие да се проявят за да имаме възможност да го оценим правилно. Но оценката пак повтарям отразява само нашето лично отношение към дадено събитие, но не го определя като добро или недобро. Само последствията могат да определят едно събитие като добро или не.