Станимир

Мисъл на деня - 26 Март 2008 г. "Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща. Той тури в човека един спящ дух и една спяща душа; второто нещо – един буден ум и едно будно сърце. Първите две неща, които постави в спящо състояние, аз казвам за тях, че се намират не в спящо състояние, но в почивателно. Те са в положение на хора, които почиват и очакват да дойде техният ред. Умът и сърцето трябва да бъдат будни за онзи момент, когато духът и душата се пробудят." Из Да направим човека по образу и подобию Нашему, 15-а НБ, 14.III.1937 г.

Днеска попаднах на една интересна аналогия свързана с Девачан, направена във връзка с твърдението, че напредналите духовно същности доброволно се отказват от пребиваването си в това състояние, за да могат по-скоро да се въплътят отново на земята за да служат на човечеството. Това е вярно, но в случая става въпрос за много-много напреднали, които просто не се нуждаят от опитностите си в Девачан, опитности които за останалите са от първостепенна необходимост. По същия начин по който човек след всяко ядене има нужда от време за да асимилира храната която е приел, да усвои полезните съставки и да ги добави към организма си, така и душата се храни с опитностите, които човек е придобил през земния си живот. Времето прекарано в Девачан е необходимо именно за това и по подобие на храненето и асимилацията, значително превишава времето прекарано на земята. Девачан е важен и поради една друга причина. Човек не може да придобие нито едно духовно качество в живота си, ако основата за това не е била поставена по време на пребиваването му в Девачан. Тука може да се направи аналогия със съня. Човек не може да сънува, да прояви в съня си нещо непознато, с което не се е сблъскал в будно състояние. По същия начин в земното си съществуване, човек не може да прояви нито едно качество, до което предварително не се е докоснал (имам предвид до духовния аспект на това качество) в Девачан. Там се залагат семената за бъдещото въплъщение. Това е свързано с това, което на изток наричат сканди. Но дори и постигането, развитието на нещо да не е заложено предварително като цел в настоящото въплъщение на човека, последния може чрез стремежа си към постигането на тази цел да предизвика необходимите следствия в Девачан, които да му позволят да постигне тези си стремежи през следващите си въплъщения.

Може ли да има щастие в страданието? - Според мене "да". Когато човек използва условията в които е поставен за да се развива, когато в страданието човек успее да посее семена за по-добро бъдеще, неговата душа се радва. А душата е самия човек. В тежките условия, вярата и надеждата са изключително необходими, защото щастието, което бъдещето може да предложи, винаги ще надхвърля това от настоящето. Разбира се това щастие трябва да се постигне, а самия човек и светът като цяло да продължат да се развиват. Но самото осъзнаване на това, че Бот и човешкия дух може да намери все по-пълна изява в света, в човечеството, в човека, че е налице едно вечно усъвършенстване, е източник на щастие който не може да бъде угасен.

Слънчевата светлина носи най-възвишените и чисти енергии в себе си. Но всеки човек, животно или растение я възприема според собствената си природа. Със светлината идваща от човешката душа е същото. Душата непрекъснато изпраща светли идеи и впечатления към ума ни, които преобразуваме в мисли и чувства. Поради човешкия егоизъм и несъвършенството на умственото и емоционалното ни тяло, ние приемаме само малка част от тези идеи и обикновено ги изкривяваме. Въплътеният човек може да стане образ и подобие Божие, когато се научи да възприема всичките лъчи идващи от неговата душа и след това да ги отразява към другите живи същества. Той трябва да възпита ума и емоциите си така, че те да бъдат проводници единствено на качествата произхождащи от душата. Човек следва да възпита всички Божествени добродетели в себе си и да ги изрази в живота си. Физическото слънце също не е истинското слънце, то е само негово отражение. Зад физическото слънце стои едно разумно същество. Всички цитати са от Житното зърно, 2-а НБ, 23.03.1914 г.

Учителите служат на развитието, на еволюцията на планетата и в частност на човечеството. Учениците се учат на същото и подпомагат Учителите в тази им задача. Знания, мъдрост, способности - това не е целта на ученичеството, но те идват естествено. Както отделния човек има нужда да осъществи връзка с душата си, да прояви нейните енергии в живота си, по същия начин и човечеството трябва да осъществи връзка с Божествените Йерархии над него, с Бялото Братство. В този смисъл учениците представляват свързващо звено, една връзка. Тази връзка според мене все още се изгражда. Това което е нужно преди всичко на учениците е безрезервен устрем към Бога и отдаденост към човечеството. Нещата на индивидуален и в социален план са аналогични. В учениците трябва да има едно подчинение към Учителя, но също и сътрудничество. По същия начин умът при човека следва да бъде подчинен на човешката душа, на любовта, но той в същото време се явява и необходим инструмент без който пропастта между въплътената личност и душата не може да бъде преодоляна. Учителите представляват човешката душа, а човечеството е въплътената личност. Учениците представят умът, който се е откъснал от егоистичните си стремежи и чрез който любовта и светлината на душата могат да се проявят в по-материалните светове.

Кармичната тежест на човешките постъпки се определя от мотивацията. Значи не може да се определят едни грехове за по-тежки или по-леки, без да се вземе под внимание намерението, целта на извършителя им. Светият дух представлява съвкупност от определени добродетели, които изначално присъстват в Божествената същност, те са неизменна съставна част на последната. Хулата срещу Светия Дух представя умишленото изопачаване на тези добродетели, злоупотребата с тях. Така се пораждат всички грехове - чрез изопачаване на Божествената същност. В основата на всеки грях стои едно Божествено качество, впоследствие изкривено от човешкото съзнание. Греховете са повече от седем, но това няма чак толкова голямо значение.

Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г. Из други лекции Б. Дуно е посочвал, че солта е сина, тройката, съзнанието, връзката между бащата (духа) и майката (материята), небето и земята. В това отношение стълбът също отразява тази връзка, но също показва, че тази връзка, съзнанието се е втвърдило, станало е прекалено материално, обвързано със старото, гледащо назад т.е. невъзприемчиво за духовното. Синът Человечески изразява съзнанието ни, такова каквото трябва да бъде, за да сме във връзка с душата си и с Бога. Такова съзнание не е от камък, а е изпълнено с живот, любов и разумност. Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.

Мисъл на деня - 24 Март 2008 г. "Лотовата жена стана на солен стълб.Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо значение имаше женският принцип. Първоначално, когато се създаде човекът, в тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Значи, в тази златна епоха на човечеството Бог създаде първия Адам, който не е слязъл на Земята." Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.

Честта много често се бърка с доброто име, но двете не винаги вървят ръка за ръка. Човекът на честта не се стреми към трупане на репутация, той просто следва определени принципи. Честта на човек, (на организация или на нация) не може да бъде накърнена от никого, освен от него самия. Външни фактори могат да нарушат единствено имиджа и самочуствието. Честта, доблестта човек изгражда единствено чрез подчиняването си, службата, отдадеността в името на известни морални принципи, които се универсални, т.е. отнасят се за всички. Честта изключва всякакво дискриминиране. Това, което важи за един, важи за всички, т.е. следването на каквито и да се правила подчинени на егоизма е изключено.

Туй дето го е казал Лао Дзъ е страхотно. Човек нищо не придобива, а става едно разгръщане. Това което е заложено в Монадата в началото на Вечността, Еона, Манвантарата, трябва да намери израз във външния свят. Само така потенциалът, който е заложен в Божествената ни същност може да бъде осъзнат - като го изявим навън. Това е творчески процес. Когато личността (ум, емоции и тяло) бъде развита така, че точно да изявява качествата на душата, последната може да познае себе си, т.е. човек да се осъзнае като душа и да постигне съзнание в причинния свят. Тогава и само тогава физическото тяло става ненужно. По същия начин Монадата познава себе си чрез душата. По отношение на Монадата, душата също е материална. Сами по себе си нито духът, нито материята са съзнателни. Духът не може да се познае, освен чрез отражението си в материята.

При лъжата имаме умисъл. Когато човек лъже, той знае това. Тука "лъжа" може да се приеме в по-широк смисъл. Всяко съзнателно отклонение от Истината, от Доброто, от Любовта е лъжа. При лъжата човек избира доброволно път, който го отдалечава от Бога.

Принципа на йерархичността е един от основните на които се крепи съществуването на Космоса. Нисшето се подчинява на висшето, чрез което променя своята природа, пречиства се и се развива. Разбира се в настоящата епоха в политиката участват всякакви други, но не и духовно напреднали хора. Даже бих казал, че в момента е невъзможно духовно развита личност да направи кариера в политиката. Затова и някои учители и духовни водачи съветват своите ученици или последователи да не се занимават с политика. Но трябва да се обърне внимание, че духовното ниво на управляващите съответства на духовното ниво на човечеството като цяло. При демокрацията, въпреки името и, управлението не е в ръцете на народа, а само правото на избор на управляващи. При управление в съгласие с космическите закони, това право на избор на управляващи липсва. тогава всеки е поставен на точно определено място според духовното си развитие. За да може да се стигне до подобно управление на физически план, една голяма част от хората трябва да се подчинят първо на духовното, на висшето вътре в себе си. По този начин събуждайки висшата си природа, те ще предизвикат аналогично следствие и в социален план. Ако хората не могат да поставят своята собствената нисша природа в служба на висшата, как можем да очакваме, че дори и при наличието на духовно извисени хора в политиката, те ще ги следват?

Понякога, когато човек отдава енергия, може да почувства и хлад в тялото си, наред с чувството за щастие и удовлетворение. Просто усещаш за кратко как енергията се освобождава от тялото ти, но не изпитваш загуба, нито слабост, а точно обратното - чувстваш едно обновление в себе си. Не знам доколко ще свържете това с любовта, защото то е различно от общоприетата представа, но когато това усещане се появява неизменна предпоставка за него е изграждането на едно положително отношение към абсолютно всичко заобикалящо, липсва това разделяне на нещата на добри и лоши, а те по-скоро са в различна степен добри. Разбира се това състояние трудно може да се задържи за по-дълго време, поне за мене е трудно.

Качествата на ученика

Аз лично съм склонен да отнеса лъжата към отрицателния полюс на честността/почтеността; а що се отнася до неистиността тя според мене е резултат от заблудата, от неспособността на човека да види нещата такива каквито са, а не на умишленото изопачаване на истината. Това което е неистинско има съществуване единствено в съзнанието на възприемащия го, то е илюзия, изкривено отражение. Всеки човек си има своя субективна истина. Тя може да обхваща по-голяма или по-малка част от Абсолютната Истина, според нивото на съзнание на човека (представете си го като една окръжност), но колкото и да се разширява човешкото съзнание, то винаги ще си остане крайно (но в същото време винаги ще има място за разширение) по отношение на Абсолюта. Истината която обхваща човешкото съзнание може да бъде повече или по-малко изопачена, пак в зависимост от развитието на човека, тъй като колкото по-затънал е той в материята, толкова и връзката му с духовния свят ще е по-слаба. Независимо от нивото си на съзнание, това което не бива да правим е да налагаме своето виждане за истината върху другите. Ние можем само да посочим как изглеждат нещата от нашата позиция, но не и да изискваме да бъдат възприети по същия начин. Всъщност не е толкова важно човек да знае истината, а това да развива доброто в себе си и съпътстващите го качества, да се освободи от егоизма и да разшири съзнанието си включвайки и останалите. Тогава между него и истината просто няма да има препятствия, които да я прикриват или изопачават, и разбирането и ще си дойде естествено. Единственият път към истината е чрез собствената ни трансформация, собственото ни одухотворяване и разширяване, освобождавайки се по този начин от ограниченията и илюзиите. Изходната позиция не е толкова важна, а движението. Истината е целта, а доброто е средството за постигането и.

Камъчето под езика Закон за числата

"Денят се познава по сутринта". Това е добре известна поговорка и тя може да се приложи към всеки един цикъл съществуваш в природата и в човешкия живот. Съществуват много природни цикли, които се взаимопреплитат и са зависими един от друг. Но общото между тях е, че началото на всеки от тях отразява в синтезиран вид движението, развитието на целия цикъл, а краят на споменатите цикли, до голяма степен предопределя следващия. Разбира се в повечето случаи тези периоди, по които може да се съди как ще протекат следващите няколко години, целия живот или дори редица прераждания на човека остават незабелязани от нас. В тези периоди, ако му бъде позволено да знае предварително за настъпването им, човек може да задвижи енергии, които да предопределят съдбата му за целият последващ цикъл. Разбира се доста цикли в природата са добре известни, но информацията за тези начални периоди отразяващи ги в синтезиран вид си остава езотерична. Ето някои думи от Б. Дуно, които не са свързани с написаното по-горе, но много ясно изразяват действието на някои цикли и отношението им към човека: Съответствие на величините Имената са ви записани Качествата на ученика Точността

Числата от едно до девет изразяват трите свята: 1, 2, 3 - Божествен свят 4, 5, 6 - Ангелски свят 7, 8, 9 - Физически свят. В числото 1 има деление; в 2 - умножение; в 3 - изваждане; в 4 - събиране. Тия числа представляват закон. Бащата разбира смисъла на числата 1, 4, 7. Майката разбира смисъла на числата 2, 5, 8. Синът разбира смисъла на числата 3, 6, 9. Числата съдържат положителни и отрицателни енергии. Положителните енергии се изразяват в положителния, т.е. в добрия, нормалния живот, а отрицателните в неправилния живот. За добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия - затвор. -1- Единицата е Бог. Основа на всички числа. Тя представлява ума и още бащата. Изразява сила, творчество, воля, независимост, щедрост, енергия. Единицата не е за всекиго. Тя е строго число, 1 пробужда съзнанието и порива за работа. Тя е начало, път, по който идват божествените благословения. Числото едно е динамично. То е семето, което се посажда, човекът в двожение. Творъчески принцип. Мерило на нещата, извор от който си излязъл. Едното създава нещата. Божествената правда. Божественото начало у нас. 1 не означава количество. Най-силното и най-твърдото число. Символ на щастието. Човекът на единицата е много прям, открит, не се влияе. При едно човек е неостъпчив. Едно е най-тежкото и най-бързото число. Така бързо се движи, че е едновременно във всичките центрове на вселената. Единицата е създала останалите числа, както точката е създала правата линия и всички тела. Силата е в 1. Живо число. Едно е пролет. -2- Две е любовта, която гради. Това число е майката. То е числото, което нарежда нещата. Вторият ден е на послушанието и приложението. Двойката работи навсякъде в природата. Числото две е закон за противоречието и контраста. Число на раздори. Закон за примирение на две единици. Числото 2 освобождава. При две човек отстъпва. Число, което помага. Пътят, по който си тръгнал. Астрологически е на Луната. Фатално и скандално число. Нажежено желязо - не го пипоай. Възможностите за движение са в 2. Числото 2 е да умеете да оценявата, а това не е лесна работа. Закон за Любовта. В 2 е законът на смекчаването. Две е приложение на любовта. Най-трудно число е то. За него Бог не се е произнесъл. Докато Господ не се произнесе и работата на числото 2 е незавършена. Числото две е незавършен процес. Числото на красивите, мъчни и прогресивни процеси, незавършен процес. Всички спорове се дължат на числото 2. 2 - От един висш свят се влиза в един низш свят. То е число против човешката личност. Личността е осъдена на смърт при двойката. Ако имаш числото 2, винаги го умножавай. Числото 2 е лято. -3- Три е положително число, резултат. Носи радост, оптимизъм, талант, добър вкус, хармония и равновесие. Числото три символизира детето, любовта, мъдростта и истината. Това е числото 3. Носи благослов. То е спасително. Числото три символизира триъгълника. То е неутрално число. Три е завършен процес. Число на примиряване. Посока, към която трябва да се движиш. Числото три е изкупление. Човек е страдал и чрез смирение е заплатил всичко. То е третото лице на Божественото, мястото, до което си дошъл, най-близката станция. Три е закон на равновесие. Три е есен. -4- Четири работи в материалния свят. То е квадрат и кръстопът. Тези фигури ограничават и носят страдание на човека. Мъчнотиите са до числото четири. Начини за примирение на две двойки. Четири - човекът в животинско състояние. Закон за стабилност. Изкуство за деление на нещата. Четири е число на волята и устойчивостта. Число на мисълта. Затворен кръг. Зима, няма условия за външна работа. Мярка с която можете да разрешите една задача. Квадратът е закон за числото 4. Триъгълникът показва основна идея, квадратът показва условия, при които тази идея може да се разреши. Число на мисълта. Символизира Божията правда, пред която хората не могат да издържат. Числото 4 е зимата. -5- Пет символизира човека. То освобождава от страдания и ограничения. Води до промени. Олицетворение е на свободата, разнообразието и пътуването. То е напускане на земното, човешкото и прилагане на божественото. Свързано е с човешкия ум. Женски принцип, човек на добродетелта. Числото 5 е човек, който е извън четириизмерния свят. Тази е причината, поради която човек не се появява. Число на работа и на промени. Човек, който вече е индивидуализиран. Петорката е път на освобождение. Пентаграм. Числото пет е число, което българинът обича. То работи за него. Свързано е с човешката цел и човешките чувства. -6- Шест означава материални условия. Посято семе, което е израснало нагоре. Краен резултат. ... То е число на илюзиите. Ако не се реагира и работи навреме причинява пакости. Олицетворение на дома, отговорността, справедливостта и съвестта. Изразява музика, талант, разбирателство и равновесие. ... Числото шест е търпение. За добрия човек 6 е растене, развитие, а за лошия - смърт. Шест и слизане и възлизане (две по три, два триъгълника, соломонов знак). Шесторката представя змията. Числото 6 е свързано със закона на развитието. Закон за развитие, на прогрес. Резултат на влиянието на числата на 1 и 5 Число на илюзии, на забавленията. Слизане и качване, това е числото 6. Въртенето на Земята е числото 6. Радост и скръб, печалба и загуба - все 6. -7- Число на пълнота. То представлява диаметъра на вселената. В седмия ден Бог си почива. Почивката винаги показва изобилие. Число на задълбочена работа, на изолираност и самота. Строго число. Изисква от човека правилно прилагане на основните принципи на живота - Любов, Мъдрост и Истина. Число на Духа. Чисто число - чистота отвътре, красота отвън. Седем е свещено число. Мъжки принцип. В него се съединяват два свята. Седем е свързано със силите, които работят в човечеството. -8- Осем е почивка - работи на физическия свят. Осем е число на справедливостта. То е най-трудното число и носи най.големи страдания. То е числото, което може да поправи лошите хора. Свързано е с критичен ум. Изплащане на дълговете. Осем е майката - природа. Символизира властта, силата, напрежението, контрола, изпълнителната способност, организацията, успеха. Числото осем е връзка между двата свята - физическия и духовния. То е число на вечността и безконечността. Число на затвор, на ограничения. Това число е последното, на което можете да разчитате. -9- Девет е число на духовния свят. То е възвишено число. Число на резултата. Примиряване с противоречията, т.е. резултат на всички работи. Девет е число на човечеството, на разумността. То е образ на по-съвършени от нас същества. Това число е главата на човек с неговите възможности. В числото девет са съединени земния, духовния и божествения живот. Девет съдържа всички добродетели. Краен резултат на всеки човешки живот. Проявеният човек. Числото девет е резултат от влиянието на числата седем и осем. -10- Десет е хармонично число. Десет е най-хубавото космическо число. То носи ред и порядък Това е число - чудо. Човекът в неговото обществено развитие. Закон за развитие и прогрес. Свещено число. Нулата е условие и среда за проява на силите. Събрано с нулата, числото десет е пак едно. Отиване при Бога, да дадеш отчет за всичко, което си направил на Земята. С десет започва новото в света. --- 11 и 22 са числа, чийто смисъл е служба на обществото и човечеството. Когато тези числа присъстват в рождената дата на дадено лице, това означава, че последното е надарено със способности и качества да ръководи идоминира, поставяйки живота си в служба на другите. 11 и 22 имат значение на идеализъм, саможертва, вдъхновение. В това отношение 22 има въздействие на по-високо ниво и на по-висок международен план. 22 служи на цялото човечество. То означава универсалност. 11 означава вечна борба между двете единици. -12- Резултат на човешкия свят. Израз на разумността. Число, което спасява. То играе важна роля. Из "Път към съвършенство", ISBN 954-533-006-7

Мисъл на деня - 21 Март 2008 г. "Казва Писанието: „В началото Бог създаде Небето и Земята.” Това създаване не подразбира този свят, който ние виждаме сега. В начало Бог създаде първичния свят, от който е произлязъл материалният свят. Като не разбират законите, хората казват, че Бог е създал сегашната Земя. Сегашната Земя е отпосле създадена. Казва се още в Писанието: „И веселиха се в тази Земя, и наслаждението им беше със Синовете Божии.” Това подразбира онази Земя, за която хората се готвят." Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33-та НБ, 5.IX.1937 г.

Любов, Воля, Мъдрост, Знание, Вяра, Надежда, Истина, Справедливост, Лоялност, Почтеност, Служене, Подчинение - това са дванадесете основополагащи принципа (така както са дадени от Учителя Иларион в "Учение на Храма"), които са залегнали в основата на всичко съществуващо. Тези понятия са само символи зад които стоят сили многократно превишаващи човешките разбирания. Може да се направи връзка между тях и съзвездията, но по-важно е да се осъзнае, че те присъстват неизменно не само във Вселената, в Бог, но и в духовната същност на човека - във Висшия "Аз". Всъщност те са Висшия ни "Аз". Развивайки същите качества у себе си, ние практически се свързваме с последния. Всички отрицателни качества в човека представляват само сянка, изопачаване на тези положителни принципи; в действителност отрицателните качества нямат реално съществуване, поне не в духовния свят. И тъй като подобното се привлича от подобното, е необходимо да развием същите тези качества в тяхната истинска (положителна) форма за да може да се осъществи връзка между висшата и нисшата ни природа. Допускайки разрастването на отрицателните страни на тези принципи в себе си ние се откъсваме от реалността, от Висшето си "Аз", а също и от Бог; понеже тези принципи сами по себе си са атрибути на Бог и неотделима част от него. И доколкото Бог присъства във всеки един от нас, тези принципи са неотделима част и от нас самите (Висшето ни "Аз"). Може би последните два от тези принципи ще предизвикат недоумение у някого, затова ще поясня, че под подчинение следва да се разбира това на нисшето спрямо висшето, на материалното спрямо духовното, на човека спрямо цялото; а също така и подчинение, съобразяване с Божествените закони. Когато нисшето се подчини на висшето, това предизвиква трансформация на нисшето и пречистване. Служенето може да се охарактеризира и с думата "себеотдаденост", а според Закона, давайки неизмено и получаваме, и по този начин жертвайки свободата си в полза на другите, ние добиваме свобода от по-висш порядък. Понеже като основа на настоящото си мнение съм ползвал принципите, така както са посочени в книгата "Учение на Храма", ще добавя, че там се споменава възможнотта тези принципи да се разпределят в четири групи, като между всеки три елемента от съответната група ще има по-силно изразена взаимозависимост; може би подходяща аналогия е връзката между съзвездята и стихиите. Все пак точното разделение не е посочено освен за групата - Лоялност, Почтеност, Служене. Т.е. начина по който човек проявява всеки един от тези принципи, неминуемо оказва влияние и върху останалите от същата група.

Да, проблема с постоянната будност на съзнанието е ключов. Защото не е достатъчно да постигнеш нещо, но е необходимо и да го задържиш. Промяна имаме не когато човек достигне инцидентно на дадено по-високо ниво, но едва след като се утвърди на него, а именно за това е нужно постоянство. Например вземем решение да бъдем положително настроени в отношенията си с другите и докато съзнанието ни е фокусирано върху това можем да го постигнем. Но идва момент в който се разсейваме, връщаме се към стария автоматизъм на действията си и въобще не забелязваме как се отклоняваме от взетото решение. Проблемът не е в желанието, а в силата на нашата воля. Способността за концентрация е качество на ума, но то е пряко свързано и с волята. В момента на вземането на дадено решение ние може дълбоко да желаем да го изпълним, но ако това решение е свързано с преодоляването на някой наш навик, модел на поведение или стереотип на мислене, които сме изграждали с години, тази задача ще се окаже изключително трудна и продължителна. В началото постоянството може да се изразява единствено в намирането на сили да започваме отново и отново след поредния провал да променим нещо в себе си, но това никак не е малко. Нетренираната мисъл постоянно прескача от един обект към друг и човек обикновено не може да осъзнае момента в който се извършва това прескачане. Единственото което остава на човек в такъв случай е забелязвайки, че е променил посоката на мисълта си, да я възстанови наново и упорито да се учи да задържа вниманието върху един обект, както и да сменя обекта на мисълта, но по собствено желание, а не несъзнателно. Някой може да каже, че постоянството води до създаване на навици, но това е така единствено когато имаме неосъзнатост, автоматичност, когато липсва будност на съзнанието, внимание от наша страна. По отношение на добродетелите, на любовта, на духовността навици не може да има, защото те са немислими в отсъствието на разумността, т.е. ние трябва да ги постигнем съзнателно, преднамерено, в състояние на будност.

Мисъл на деня - 19 Март 2008 г. "Цялата човешка раса живее разпръсната върху всички планети и звезди. Човек минава от една планета в друга според степента на своето развитие. Красиви са планетите, през които ние минаваме своето образование, за да дойдем до една по-висока наука. Те представят светове, резултат на разумна деятелност. Всяка планета представя един университет." Из Да сторя, 9-а НБ, 31.I.1937 г.

Агни Йога - Надземното Агни Йога - Озарение, част 2, І Агни Йога - Йерархия

Мекота в отношенията... Може би това постигаме когато позволиме на другия да се огледа в нас. Не да отвърнем на лошото с лошо, на агресията с агресия, на критичността с критичност и др. под., защото така другия няма да може да отдели лошите постъпки, които произхождат от него самия от нашите, т.е. за всичко отрицателно вероятно ще бъдем обвинени ние. Това е естествена защитна реакция на низшето "аз". Ако обаче ние изявим положителната си природа, другия ще я забележи, поради яркия контраст с неговите собствени отрицателни действия. Възможно е в своята гордост и заслепение да си въобрази, че тези качества идват от него самия, че са част от отражението, но какво от това, ако в резултат на това, същите качества в него самия се разбудят? Разбира се когато мекота бъде проявена не само от едната страна, тогава връзката придобива ново измерение. Тогава всеки може да види истинското лице на другия и своето собствено, без наслояванията на себичността и егоизма. В такива случаи е възможно дори и думите да се окажат ненужни. Има ли егоизъм и себичност не може да говорим за мекота в отношенията. За последната са необходими смирение, разбиране, приемане/вместване, търпение и разбира се любов.

nikolet7, основното което трябва да разбереш е, че от твоето собствено психическо състояние зависи какви енергии ще се обменят между тебе и останалите хора. Ако както твърдиш, "смучеш" енергия от хората около себе си, бъди сигурна, че едновременно с това и отдаваш такава. Ако самата ти си с положителна психична нагласа, на мястото на енергията която "вземаш" от другите хора ще отдадеш част от своята и ако тази енергия е положителна, тя не само че няма да предизвика отрицателна карма, а напротив. Изгради си нагласата, че ти също отдаваш енергия на останалите, не се страхувай, че по този начин няма да остане за теб, създай една положителна атмосфера около себе си, създай я от самата себе си; Законът ще ти възвърне точно според това което си отдала. Ако видиш, че някой се чувства неудобно в присъствието ти, просто го остави, но в никакъв случай не се обвинявай. Причините могат да бъдат най-различни. Твоята отговорност (наречи я кармична ако искаш) се свежда до качеството на собствените ти чувства, мисли, намерения, светоглед, отношение към останалите. Ако те носят положителна вибрация от духовна гледна точка, значи всичко е наред. Силната ти психична енергия може да предизвиква смущения в тези с които си в близост и дори в електроуредите, което безспорно създава трудност и за теб самата, но главното е ти самата да останеш спокойна, да не се страхуваш, да не се обвиняваш, да не съжаляваш/отричаш позицията в която се намираш. Потърси начин да използваш целесъобразно енергията която се е натрупала в тебе. Всъщност говориш за психовампиризъм, но аз имам чувството, че проблема идва от енергията която ти самата отдаваш на другите.