Станимир

Ерик Фром има една много хубава книжка - Изкуството да обичаш. Там в една от главите (Обич между родител и дете) става въпрос за разликите между майчината и бащината любов. Разбира се в действителност любовта на родителя към детето винаги е смесица между двете, но общо взето при мъжете преобладава бащината любов, а при жените - майчината. В тази книжка мисля, че много точно се обяснява защо детето има нужда от двама родители и то мъж и жена.

Аз затова казах "може да е само частично". За пълно отъждествяване е необходимо с обекта с който се отъждествяваме да сме абсолютно еднакви, а това никъде го няма. Ако приемем, че ние притежаваме качествата a, b, c, d, e , а някой друг a, c, d, f, g , то отъждествяването ни с него ще има вида 2(a + c + d) + b + e + f + g , т.е. ще включва само a, c, d. В тази връзка, това да си част от едно и също цяло с друга част, също е обща черта.

Да, интуицията ни помага да видим нещата в тяхната цялостност, нещо което на аналитичният ум убягва и които не може да бъде изразено с конкретни идеи и думи. Интуицията е способност на човешката душа. Истинската интуиция винаги ни води във вярната посока, тя ни представя нещата такива каквито са, нещо повече тя е разбиране за нещата, такива каквито са.

Именно осъзнаването на връзката (може да е само частично осъзнаване) води до отъждествяването с другия. Различията от своя страна ни държат на известна дистанция (пример атомите, планетите). И общото и различията са нужни за хармонията. Различията не трябва да ги отричаме, някои различия са "планирани" и поставят всеки на мястото където може да се впише най-добре в цялото, но те не са които приближават хората един към друг. Ние приемаме правото на всеки да избира какви качества ще прояви в живота си, това е връзката, общото за всички хора - правото на свобода. Наскоро в една от беседите свързана с мисълта за деня от Учителя ставаше въпрос за благосклонността и търпението. Аз благосклонността отнасям до общото, а търпението - до различията.

А може би хомосексуалистите дълбоко в себе си усещат, че това което правят не е съвсем в реда на нещата, но просто нямат силите да се преборят с нисшите си желания и затова ги издигат на пиедестал и ги представят за нормални, вместо да ги приемат като свои слабости и да ги трансформират. Обществото трябва да е толерантно и да се отнася с разбиране към хомосексуалистите, но това няма да реши проблема на самите хомосексуалисти, проблем който те самите рядко признават.

Мисъл на деня - 8 Май 2008 г. „Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек цял живот го следва и не може да го постигне, човекът с интуиция в 5-10 минути, моментално почти, може да го достигне.” Из Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г.

Нито едно предразположение не е случайно. Настоящето е резултат от нашето минало.

Приятелите са тези с които човек споделя общи цели. Така и "враговете" могат да станат приятели, но това не трябва да става чрез манипулации и заблуда.

Не е важно какъв си, а в каква посока се движиш. Хомосексуалната ориентация не е правилна, но това важи за още хиляди черти на съвременния човек. Ако човек е решил да се развива, няма значение откъде ще започне, а и май проблемът със секса (не само хомосексуалния) е най-сложния. Просто трябва да се знае, че един ден той ще трябва да бъде преодолян.

За приемането мисля че се изисква известно време. То е нужно за да може човек да влезе в позицията на другия, ако има такова желание. Значи първо трябва да имаме желание да погледнем по-задълбочено на другия и на отношенията ни с него. Ние всъщност не приемаме различията, а приемаме въпреки различията. Да приемеш нещо означава да се отъждествиш с него, а с различията не можеш да се отъждествиш, тъй като те вече няма да бъдат различия.

Според мене геройството може да се прояви за секунди, но (само)подготовката за него винаги трае хилядолетия. Същото е примерно и с просветлението. Благодатта е нещо, което човека трябва да е в състояние да пропусне през себе си. За това са нужни условия от страна на приемащия, които се създават с упорита работа върху себе си.

"Приемането на Другия, без осъждане, естествено и без лицемерие" е много хубаво нещо. Но това не значи да приемаме това, което прави, мисли или чувства за правилно. Иначе всички знаем, че трябва да обичаме дори и враговете си, обаче това се отнася до самите хора, а не до техните действия.

Стари и нови мехове

Колко пъти човек трябва да слиза до най-дълбокото, за да си припомни, че вече е бил там?

Точно за това направих пояснението, защото в смисъла който аз и селсал вложихме в думата "воля" се появиха различия.

Малко ще се отклоня от темата, но искам да направя едно пояснение. Зад думата "Воля" употребявана от Б. Дуно, а и от други се крие доста повече от това което обикновенно се влага в тази дума. Тя включва и силата, и свободата, донякъде справедливостта, закона и реда. Но не е ли същото и с Любовта. Колко пъти Учителят е споменавал, че ние не разбираме истинското и значение. Волята е един принцип, една от основополагащите енергии във Вселената.

Това мисля че означава, да се научим да приемаме хората. Така ще се научим да ги разбираме; ще проумеем, че злото е само временна външна обвивка. Ако ние не можем да приемем някой човек, ако го отхвърляме, значи виждаме само злото в него. Но заедно с това ние отхвърляме и доброто. Когато приемем човек въпреки лошите му страни, ние можем да го опознаем и да видим и доброто в него. Когато доброто в човек добие сила и се развие, злото изчезва от самосебе си. За да постигнем успех трябва да работим с доброто, а не със злото.

Подсъзнанието е автоматично. Съзнанието на сърцето не трябва да се смесва с подсъзнанието, както правят много автори. То е свръхсъзнанието, съзнанието на Висшия "Аз", на човешката душа. Самата дума подсъзнание показва, че това е нещо изживяно, отминал етап. Свръхсъзнанието е точна негова противоположност - то представлява цел за човечеството.

Всички качества се изначално присъщи в човешката монада. Човек не може да развие нищо което не е вложено в него в началото на съответния космически период. Според мене благостта е по-безличностна, ако мога да се изразя по този начин. Също така благосклонността изразява предразположеност, една възможност която може още да не се е проявила, докато благостта е вече проявена и утвърдена. Благостта се отнася до всички. Не може да си благ към един, а да не си благ към някой друг. Благосклонността е винаги отношение между двама.

При крайностите винаги е така. Но алкохолът е вреден и без да се стига до крайности в употребата му.

При много ритуали се ползват опиати, за да се разхлаби връзката между физическото и по-висшите тела, но винаги при строго-контролирани условия. Това няма нищо общо с употребата на алкохол при която задръжките, съпротивителните сили наистина се премахват и точно затова възможностите за злоупотреба нарастват неимоверно.

Безсъзнателен. Елементарен за манипулация. Лишен от воля. Играчка.

Смелостта е твърдост, стабилност, устойчивост - все проявления на волята. Качествата са неща, които можем да отнесем до Бог, т.е. те притежават безкраен потенциал за развитие. Състоянията възникват според това как проявяваме определени качества.

Тука под отрицателна страна трябва да се разбира, злоупотребата със силата на любовта, използването и в противоположна на първоначално определената от Бог посока - обединяващата. Любовта на своя собствен план дава винаги положителни резултати, но в човешкия свят тя може да се прояви като омраза, т.е. да бъде изопачена. Любовта Какво означава да сме търпеливи към някого? Това преди всичко мисля че означава да го оставим свободен. Да не го притискаме и да изискваме прекалено много от него. Това означава да можем да влезем в неговото положение, да го разберем, да се съобразим с възможностите му. Да сме благосклонни, разбирам да се отнасяме към някого, така както към самите себе си, а дори и по-добре (т.е. сме готови на известна жертва). Това означава и да го подкрепяме когато виждаме че има нужда от това. И преди всичко благосклонноста към някого предполага да споделяме определени негови цели. В блогосклонността търсим общото между нас и другия човек, а в търпението не допускаме различията да ни отдалечат прекалено много. На много места Б. Дуно е споменавал, че любовта между двама души означава те да образуват успоредни линии, да се движат успоредно една спрямо друга към една обща цел (в абсолютен смисъл Бог).

Мисъл на деня - 6 Май 2008 г. „Аз бих ви препоръчал да не се изтънява носът ви. Онези от вас, които сте много нервни, нетърпеливи, хващайте носа си за края и го упражнявайте, после го изтегляйте назад и малко на широчина. Природата тъй е направила – тези, които се секнат постоянно, те постоянно упражняват носа си, за да започнат да мислят.” Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.