Станимир

В крайна сметка има само светлина. Сенките не съществуват сами по себе си.

Аз защо все си мисля, че ние сме планината и това, че се разграничаваме от нея всъщност е най-голямата ни грешка. Защо да чакаме да ни спаси нещо отгоре, когато просто можем да бъдем това нещо?

Чувствата може да не се планират, но отношението, начина по който човек възприема едно чувство може да се възпита. Тогава лошите чувства които ни навестяват просто няма да ни правят впечатление и ще преминават покрай нас без да ни засягат. Мисля си, че омразата към нещо, почти никога не е любов към неговата противоположност. Когато мразим някой/нещо трябва да си зададем въпроса какво обичаме. Това до голяма степен ще намали нашата омраза (разбира се докато мразиш, никак не е лесно да си зададеш подобен въпрос) и ще допринесе за последваща трансформация. За омраза по принцип, без обект към който да е насочена, не мисля, че може да се говори. Ако ставаше въпрос за Любов (и то с главно "Л") - да. Омразата е противоположност само на конкретната любов, насочена към определен обект. Омраза с главно "О" не съществува.

Омразата си е съвсем канализирана Любов, само дето посоката е противоположна. Енергията обаче наистина е същата (със силно занижени вибрации разбира се). И аз не мога да си спомня някога да съм мразил. Може да съм изпитвал недоволство от някой или от нещо, но това не е омраза, а просто неоправдаване на очаквания. Все пак множество и регулярно възникващи такива недоволства по отношение на едно и също нещо могат да доведат до зараждане на омраза към него. Омраза може да възникне и от единични събития ако те ни въздействат достатъчно интензивно. При всички случаи се създава енергиен поток насочен с деструктивна цел срещу някой/нещо.

Да, обаче истинската любов допуска и възможността една връзка да бъде прекъсната, и пак любовта към другия да продължи да си съществува. Формите на проявление на любовта за неизброими и когато една форма се окаже неудачна е хубаво да се смени или коригира. А иначе конкретно, къде е границата на търпението при партньорските взаимоотношения, добре е да се проследи дали компромисите се правят едностранно (ако въобще се правят) или са взаимни. Добре е и да се изясни кой какво точно търси във връзката, какво очаква от партньора си. Тези неща се променят с течение на времето и това е добре да се има предвид. Мисля че това са най-съществените показатели които при по-сериозно разминаване правят една връзка невъзможна.

Защо да не е ставал съпруг и баща? Или пак стигаме до въпроса за прераждането. Ако е помнил миналите си животи (което е разумно да допуснем), тогава опитността е налице.

Аз лично винаги се стремя да се самонаблюдавам. Когато се отклоня от идеалите които следвам, винаги да го забелязвам, признавам пред себе си и приемам. Това разбира се не винаги става веднага. После търся причината за "грешката", как и защо съм я допуснал, как е било правилно да постъпя (последното считам за особенно важно). Опитвам се да не се обвинявам, нито да се оправдавам. В ежедневието си винаги се опитвам да погледна от позицията на другите (и пак понякога това става със закъснение), да се съобразя с нея, стига това да е в границите на разумното. Да ги разбера, да разбера как се чувстват, какви са желанията и мотивите им. Опитвам се да различа и проследя действията на Божествените закони доколкото ги разбирам, в хората и събитията, които се случват около мене. Опитвам се да открия смисъла на всичко което се случва, да открия мястото и значението на всяко нещо. Стремя се да съм с положителна нагласа през цялото време, да поддържам съзнателно ума си насочен към духовното, независимо от обстоятелствата. Това може би ми е най-трудно. Важно е да не се прави разграничение на важни и второстепенни неща, на малки и големи.

Ами пионерите поставят началото на нещо. Те са тези които прокарват пътя за останалите. Съпротивлението на средата срещу тях е най-голямо. Те до голяма степен се борят с неизвестността, с непознатото; всъщност те го правят познато за всички които идват след тях.

"Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни. В доброто човек като го прави, всякога силата се увеличава, а в злото силата се намалява. Следователно човешкият ум чрез неправдата се атрофира. Чрез отсъствиетио на доброто сърцето се атрофира. А от отсъствието на истината човешката воля се атрофира. Свободата е закон за силата на човешката воля. Всички трябва да се борим да бъдем вътрешно свободни. Каквото да ни се каже, само ако е право, само ако е добро, тогава може да се коригираме. Този човек е свободен, който прави неща, които са прави, които са добри. Онзи човек, който се води по закона на Любовта, по закона на Божията мъдрост, по закона на Божията истина, този човек в буквалния смисъл е свободен. Сега и на вас ви пожелавам да бъдете здрави по сърце, да бъдете здрави по ум и да бъдете здрави във всичките ваши постъпки." Доброта и справедливост

Да, благодарността е много важна. И аз не се моля преди хранене. Предпочитам да помълча съзнателно за няколко секунди, но не винаги го правя. Това което не трябва да се допуска са разправиите на масата по време на хранене. Човек когато яде трябва да е спокоен, да е в добро настроение. Последното е нужно и при приготвянето на храната, но по време на ядене е особенно важно. На масата не трябва да се говори за проблеми. Ако проблемите са толкова важни, значи трябва да им отделим специално внимание, а не да ги съвместяваме с храненето. Малко извън темата искам да обърна внимание и на това, че хората не сдъвкват храната достатъчно, когато се хранят, за съзнателно извличане на необходимата енергия от храната да не говорим. Т.е. човек не обръща достатъчно внимание на самото хранене. Обикновенно се храним докато правим нещо друго, а и прекалено голяма част от вниманието ни е заето от усещането за вкус, а не към самото усвояване на храната.

Най-важно според мене е това, че всеотдайността показва, че извършваме нещо с любов. Да бъдеш всеотдаен по задължение или от страх е невъзможно. Това, което вършиш ти доставя удоволствие. Разбира се тука веднага идва и известна опасност, това което прави човек да се превърне в зависимост и човек да му обърне повече внимание от разумното. Когато се отдава изцяло на нещо (творчество, кауза, хоби), човек вярва в неговия смисъл, в ползата от него и че това нещо е добро. Ако има и малко съмнение, това вече не е всеотдайност. Значи когато става въпрос за отношения между хора, всеотдайността трябва да върви ръка за ръка с доверието.

Из Когато посрещате, 10.X.1920 г.

Когато посрещате

Когато посрещате

Мисъл на деня – 10 Май 2008 г. „Това е великото учение, което Исус е проповядвал между хората – три велики закона са, които трябва да ни управляват в живота: 1. Вяра в нашия Баща – Бога. 2. Вяра в нашата душа – проявения Господ вътре в мене. 3. Вяра в ближния, сиреч проявения Господ да видим в ближния си.” Из Когато посрещате, 10.X.1920 г.

За страданията сме говорили много. Но нищо не пречи да поговорим и тук. То за да се разбере едно нещо в дълбочина, май е нужно да се намеси и всичко останало. Страданията не са нещо което трябва да се търси целенасочено. Щастието винаги си е при нас, обаче ние не винаги можем да го забележим. Забелязваме го едва когато се натрупа достатъчен заряд от него, който да "избие" навън при определени условия. Значи ако говорим за навиците, те наистина трябва да бъдат преодолявани. Откъде ще се започне, няма голямо значение, но трябва да сме последователни, защото иначе ако тръгнем да преодоляваме множество навици наведнъж, те ще ни смажат. Никой не е казал, че трябва да се започне със секса. Всъщност при работата със сексуалната енергия става въпрос за издигането и на по-високо ниво, което пак носи радост, но от по-различен тип, радост която човек осъзнава през цялото време. Всъщност голяма част от радостите ни, особено тези свързани с т.нар. вредни навици носят страдания след себе си. Това идва да покаже, че равновесието и сигурността които сме постигнали чрез тези навици са измамни. А освен това факта че чувстваме радостта само когато задоволяваме съответния навик, сам по себе си е показателен.

Как разбирате всеотдайността? Какво определя отношението ни към даден човек или дейност която извършваме като всеотдайност? Какви са отличителните и характеристики? Нужна ли е всеотдайността? Защо? Може ли всеотдайността да се превърне в пречка? Кога? Може ли човек да развие в себе си всеотдайност? Как? Кои са качествата съпътстващи всеотдайността, тези които и помагат да се прояви?

Човек не бива да търси любовта на другите. Ние не можем да изискваме от другите да ни обичат. Това което ние можем е да обичаме другите. И другите могат да ни обичат, но нашата любов към тях не бива да зависи от това. Всъщност който обича, винаги се намира някой който да го обича и него (нямам предвид Бог, за него се знае, че обича всички). Въпросът е, че често не можем да забележим този някой. Чакаме любов от определени хора, а не виждаме тези, които действително ни обичат. В същото време самите ние изискваме любовта на другите. А може би несподелената любов ни учи как да обичаме истински.

Мисля, че от пишещите досега всички са в подкрепа на това, че към различните трябва да се отнасяме с разбиране и толерантност. Никой не е казал, че на хомосексуалистите им е лесно. Всъщност много добре знаете, че на никой не му е лесно. Страданието е един от инструментите чрез коико се учим. За страданието Б. Дуно е писал много. За нас е важно да не се превръщаме самите ние в причина другите да страдат. Някои се раждат инвалиди, други в изключително тежка семейна среда - всичко това за да може човек да промени нещо в себе си. Затова можете да бъдете колкото си искате състрадателни към хомосексуалистите (и е добре да бъдете), но истината, че има нещо, което те трябва да променят в себе си остава. Никой не отрича и възможността на един хомосексуалист да проявява възвишени чуства, да бъде пример в много отношение за останалите, но е грешка да свързваме това със сексуалната му ориентация. Ина, през лемурийската епоха става разделението на половете. Тогава става и добре известните "събития" в райската градина, т.е. принципа на ума реално влиза в действие. В теософската литература са описани и някои други неща които се случват през този период, в резултат от силно преобладаващата астрална природа над все още неразвития ум. Нещо от Дж. Кхул: Езотерично лечение, т. 1 - Ал. Бейли.

Съзнателният човек се отнася с отговорност към действията си (мислите, думите, чувствата си).

Не знам защо, когато става въпрос за смелост, първата асоциация, която ми идва наум в съзнанието е "пионер". Всъщност знам.

Усещам нетолерантност именно в апелиращите за толерантност, но може и да греша. А кой е по-толерантен към хомосексуалистите в реалния живот, един господ знае (аз мога да си отговоря единствено по отношение на себе си). Максим, човек като е нетолерантен в следващия живот може да бъде поставен в позиция другите да са нетолерантни към него, но това не означава, че нетолерантния към хомосексуалистите ще се прероди като хомосексуалист. Няма разлика между расовата, социалната или примерно половата нетолерантност. Никой не може да се прероди с хомосексуални наклонности, ако не давал насоченост на творческата си енергия в тази посока през изминал живот. Енергията следва мисълта. А иначе на въпроса Защо хомосексуалистите ги има?, бих отговорил, че причината е в човека, не в Бог. Или трябва да се оправдаваме с Бог и за това че примерно употребяваме месо, или че пушим, или че сме мързеливи, че лесно избухваме и много други неща. Бог дава един архетип, един идеал който да бъде постигнат. Този идеал е заложен в човешката Монада. От там нататък човек е отговорен за всяко движение към този идеал или отклоняване от него. Кое е заложено в този архетип - хомо- или хетеросексуалността? ...или може би нито едно от двете. Проблема за хомосексуализма се засяга в книгите на Дж. Кхул, а мисля че и в книгите на Агни Йога, но за второто не съм съвсем сигурен.

Това принципно е същото като злоупотребата с алкохол, вземането на наркотици, пушенето и всеки друг навик. Разликата е в дълбочината на която е проникнал, което го прави и изключително сложен за решаване (това няма как да не го отчета). Първото нещо е да признаеш, че проблем съществува и то независимо от това какво мисли обществото, защото проблемът си е твой личен и ти си този който трябва да положи усилия за да го преодолее (да се научи да използва творческата си енергия по предназначение). Причините за хомосексуализма са още от лемурийската епоха, те са много дълбоко зарити в подсъзнанието на част от хората, но това не означава че трябва вечно да си останат там. Това че хомосексуалистите са често силно изявени творчески натури не е случайно и именно в творчеството трябва да се търси ключът за справянето с хомосексуализма (разбира се ако въпросният човек има такова желание). Освен това е необходимо да се постигне и висока будност на съзнанието, човек да е в състояние да се самонаблюдава и да поддържа такива мисли и чувства в себе си насочени към правилното използване на творческата енергия, а не обвързани с нейната злоупотреба (без значение дали са за или срещу тази злоупотреба).

Отношението на човек към хомосексуалистите (и не само към тях) зависи от нивото на съзнание на въпросният човек. Това ниво на съзнание насилствено няма как да се промени и е също въпрос на свобода. Значи хомосексуалистите от своя страна също трябва да признаят правото на обществото да ги приема или отхвърля. Аз съм твърдо против приемането на хомосексуалността за нормална, просто защото я считам за отклонение от първоначалния Божествен замисъл за човешката еволюция. Едно е да признаваш правото на свободен избор на хомосексуалистите и това че са хомосексуалисти да не влияе на отношенията ти към тях, а съвсем друго е да приемаш избора им за правилен и нормален. Това последното не означава и че трябва да ги съдим за този им избор.

Това при всички случаи ще се отрази на детето, но въпросът е че нещата не са били прадварително планирани да се развият така. Докато при сключването на брак между хомосексуалисти с възможността впоследствие да си осиновят дете, детето се поставя в по-неблагоприятни условия за развитие съвсем целенасочено. И нека да не се забравя, че това което казвам по-горе е вярно при равни други условия.