Станимир

Жестокост имаме в следствие на безчуственост. Това е по-нисшия тип жестокост. Тогава съзнанието по принцип е по-слабо развито и не може да се осъзнае ефекта който действията ни имат върху останалите. Другия тип жестокост е свързан с добре развит интелект, осъзнаване на резултатите от действията. Разбира се жестокостта и в двата случая е показател за силно развит егоизъм и тотална липса на състрадателност. На невъзможност да се поставим в позицията на другия. Всъщност в повечето случаи на жестокост, съзнанието на извършителя е в обскурация. То е лишено от светлина и от воля. После самият човек може да се чуди как е бил способен на такова нещо. Пример за съпоставка е гневът. Докато човек е в това състояние, той не вижда нищо друго освен своя гняв, освен ако не се издигне над нещата и не погледна на ситуацията отстрани (а ако е развил състрадателност и от позицията на другия).

Почит, симпатия, уважение, признание... Какво значи да ги имаме? Хората да ги изпитват към нас. Какво притежаваме тогава - техните чувства и мисли? Хората нека си ги изпитват. Ние може да се каже, че притежаваме в определен смисъл, чувствата и мислите, които ние изпитваме към другите. Това можем и да даваме. Материалното си богатство можеш да го дадеш един път, втори път не можеш. То по принцип не е наше. Можем да загубим само това което не е наше - имот, уважение, симпатия които другите изпитват към нас. Това което ние изпитваме към другите никога не можем да изгубим.

Да приемем Бог в себе си означава самите ние да станем този Бог, да живеем така както Бог би живял. Това означава да дадем свобода на Бог - да се подчиним на божественото в нас самите. Бог не е нещо, което трябва да търсим извън човека. Да той съществува и извън нас, но първо трябва да го открием в себе си, да му дадем свобода.

Мисъл на деня - 17 Май 2008 г. „Вие искате да влезете в другия свят и да бъдете свободни. Свободата иде по друг начин. Съвременните хора не познават тоя начин. За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душата си и да му дадем свобода.” Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Ха-ха. Аз всъщност много рядко ги слушам в момента. Виж преди 15 години като бях ученик беше друго . Ето още малко: http://www.youtube.com/watch?v=elwveqy4RnQ http://www.youtube.com/watch?v=AgCe56T4HxU http://www.youtube.com/watch?v=Nu5gv9A2zc0

Значимостта на живота ни наистина ли се определя от това дали сме оставили някаква следа? Съмнявам се. Поне не от тези следи, които са видими за всички. Последните мисли на човек в минутите преди смъртта, до голяма степен са показателни за следващия му живот и донякъде го предопределят. Но човек е почти невъзможно да контролира тези мисли. Те представляват обобщение на постигнатото от него през изминалия живот, изразяват основната насоченост на мисълта му и тези мисли създават отпечатък, който ще определи мисловните модели и предразположения за следващия живот. Тези последни мисли също оказват голямо влияние и за това към каква сфера ще бъде привлечен човека в надземните светове и колко дълго ще се задържи там.

Поздравче, за всички, писали в тази тема http://www.youtube.com/watch?v=CODC7jxqNao

http://www.youtube.com/watch?v=lgTO_BQzHTw

Понеже хората са твърде различни и едва ли може да се направи достатъчно точно обобщение за това какви качества са проявили в живота си реално мъжете, аз ще дам някои характеристики, които свързвам с положителния (активен) принцип в природата, а кой и доколко ги притежава е отделен въпрос. Тези за които се сещам в момента са: воля, сила, свобода (свободолюбие), справедливост, лоялност, стремителност (целеустременост), идеализъм, вяра, благородство, борбеност. Това което трябва да се има предвид, че качествата присъщи на мъжкия принцип имат нужда от заземяване, от основа, от опора, от практическа насоченост. Затова са и твърденията, че мъжът по принцип се справя трудно в живота без жена до него. Мъжът е склонен да идеализира, да мечтае, да си поставя цели, които не винаги е в състояние да реализира (а често присъства стремеж тези мечти да станат реалност по груб и насилствен начин, при мъжете с по-стеснено съзнание).

Нали това е целта - всеки да се научи да избира това което е добро не само за него, но и за всички. Хората още не могат да различават доброто от злото, а този урок изглежда се учи трудно и продължително. Ние не можем да накараме другите да вършат добро, можем само да ги насочим; можем също донякъде да ги ограничим в лошите им действия. Божествените закони правят същото, дават свобода на човека, но ако изборът му донесе вреда на другите, същите закони го поставят в тежки условия, за да изпита нещата и от другата страна и така докато не се освободи от егоизма си и започне да желае не само собственото си добро, но и това на останалите.

Спасението е да изберем доброто. Или по-скоро да го избираме, защото това е непрекъснат процес. А изборът правим с всяка наша мисъл, чувство, дума или действие.

Като те мрази някой, е добре да му покажеш (не демонстративно), че омразата му не ти влияе по никакъв начин. Даже ако отвръщаш с усмивка, силата на другия съвсем ще се изгуби. Само при това не трябва да се стига до прекалено иронизиране и надменност (това би показало, че в нас самите липсва любов). Не трябва да променяме доброто си настроение и когато този който ни мрази постигне някакъв успех или пък се отнесе добре към нас (дори и само външно) в дадена ситуация. При това невинаги е удачно да акцентираме върху това, че одобряваме действията му.

вибрация = настроение. Последното се определя от мислите и чувствата. С малко самовнушение, воля и вяра всеки може да замени лошото си настроение с добро.

Понеже се намеси и твърдостта, трябва да се направи разграничение между закостенялостта, която ни кристализира, прави ни неподатливи на външни влияния, отразява всичко идващо от външния свят и твърдостта в смисъл на постоянство, стабилност и устойчивост, присъстващи и в мекотата. Като се каже примерно "твърд характер" се има предвид именно последното. Или с други думи твърдостта може да е външна и вътрешна. Вътрешната твърдост ни помага да не изгубим своя център, докато при закостенялостта се държим за периферията и съзнанието ни се измества там.

Мисъл на деня - 15 Май 2008 г. „Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло и ако нямаше добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор.” Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г.

Тези които ни мразят ние не можем да ги излекуваме. Поне не директно. Можем да им въздействаме с поведението си, с личния си пример. Когато мразиш някого, ти си един вид обсебен от него. Тези които ни мразят обръщат внимание на всяко наше действие. Наистина в повечето случаи го интерпретират неправилно, но все пак то оставя впечатление в тях.

От безразличието по-лошо няма, но се съмнявам някой от тук пишещите да го изпитва в действителност. Едно е да се държиш на разстояние от някого, да поддържаш дистанция, а съвсем друго е безразличието. Да държиш някого на разстояние означава че между тебе и другия има известно отблъскване, но в същото време и привличане по някакво друго направление. В строежа на атома това е много ясно изразено между протона и електрона. Но безразличния човек може да се уподоби на неутрон. На него трудно може да се въздейства.

Виж тук и тук Аз също имам Ригел в съвпад с Марс и Психе в осми дом и то с минимални орбиси около половин градус. Между Марс и Психе е дори окултация (съвпад + паралел), с контраокултация (опозиция + контрапаралел) на Луната. Като прибавя и тригон с Меркурий и сравнително точна квадратура (орбис 2.5 градуса) със Слънцето става пълна каша. Ама започнах да си я разплитам . П.П. Прочети и мита за Орион. Може да се окаже полезно. Аз предпочитам този вариант при който Орион умира от ужилването на Скорпиона.

В света действат определени инволюционни сили, свързани със съпротивлението и енерцията. Те не трябва да се приемат като нещо лошо, защото без тях физическото съществуване и развитието биха били невъзможни. Борбата е неизбежна, но тя не е цел, а необходимост. Всяко човешко действие, мисъл или намерение срещат съпротивление от околната среда при реализирането им. Природата винаги се стреми към баланс и хармония, а това си има и отрицателна, задържаща развитието страна, защото веднъж постигнат баланса се оказва спирачка за последващото развитие. Тогава е необходимо той да бъде нарушен, за да бъде отново възстановен на по-високо равнище. При това човек неизбежно ще срещне противодействие, което ще се наложи да преодолее. Ще срещне сили които ще се опитат да го върнат към стария баланс, на по-ниско равнище.

Мисъл на деня - 14 Май 2008 г. „Щом някъде се създаде една хармония, тя е в състояние да трансформира нещата.” Из Стана невидим, 22-ра НБ, 2.V.1937 г.

Съвременните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че злото и страданията идат от Бога. Те трябва да изхвърлят тази неправилна мисъл от ума си. Бог не съизволява в смъртта и страданията на човека. За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време и страданията му ще изчезнат. Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят. За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието. И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието. Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно. Отличителна черта

Отличителна черта

Това което е по-трудно да се преодолее са навиците и моделите на мислене, реагиране и поведение (особено някои които са толкова дълбоко свързани с нас, че отстраняването им си е направо болезнено и може да се отрази и на физическото здраве). Следването на определени принципи е по-лесно, което не го прави по-малко важно. Когато имаш материална изгода и я отхвърлиш за да запазиш принципите си, означава че материалното и социално положение нямат такова значение за тебе, каквото имат за другите. Това откъдето и да го погледнеш си е постижение. Всяко утвърждаване в живота на принципите, които един човек е решил да прилага е ценно, както и справянето с всеки задържащ развитието ни навик или модел на реакция към определени събития.

Мисъл на деня - 13 Май 2008 г. „На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря. Истински лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си. Праведният носи силата в себе си. Докато не е развил своите вътрешни сили, човек работи само по външен път – цитира различни автори, привежда примери от живота на светиите и т.н.” Из Отличителна черта, Лекция 10.IX.1930 г.

Сега може да опитвате волята си в малките неща. Кажете, че утре ще станете точно в 4 часа. Допуснете, сега е зимно време, студено и вие почнете да разсъждавате: „Ще настина“. – Не, това не е воля. Ще станеш в 4 часа да се облечеш, може да се разхождаш в стаята си, но ще станеш. Често в окултизма много ученици не сполучват, защото те трябва да се концентрират. В концентрирането съзнанието трябва да мине безпрепятствено от едно състояние в друго. Волята има два начина на проявление: смаляване и разширяване, но първото нещо: волята започва с ограничаване – без ограничаване воля не може да се прояви. И следователно, воля има онзи човек, който на едно добро желание, след като му откажат 99 пъти да постоянствува и на стотния път твоята воля ще сполучи. Сега, в този си живот, вие кармически имате ред препятствия, някои по-големи, някои по-малки. Някои от вас ще развият волята си по-скоро в тази посока, а други – по-мъчно. Пък някои от вас ще дойдат до някъде и ще кажат: „Тази работа не е за мене, в някой друг живот... аз съм млад, та като стана малко по-възрастен, сега не му е времето“. Не, сега, сега. Сега не направите ли туй и в бъдеще пак е същият закон. И тъй, всички ще започнете с ограничаване, не измъчване. Ще гледате да се освободите от всички излишни неща, които ви спъват в живота; а други неща, които ви липсват, ще притурите. И тъй, във волята вие ще има да се справите първо с физическия човек, първо с тялото, ако искате да развиете волята; второ – с чувствата си и трето – с мислите си. Така ще насочите вашата воля. Гледайте да пресъздадете тялото си, да внесете ония елементи, които ще внесат по-голяма бодрост и издръжливост на тялото; да внесете ония елементи, които ще дадат по-голяма устойчивост на чувствата ви и по-голяма сила на мисълта ви. После, всички, които влизате в този клас, може да си определите два положителни часа през 24-те часа. Единият час може да е сутрин: като станете, да си препратите по едно добро желание за усилване на волята си; а другият – вечерно време. За сега изберете си само един ден в седмицата, да видим кой ден бихте си избрали. – Кажете вие кой ден. – Е, вие си имате един ден, който си обичате. Сутрин, като станете, ще си пожелаете и вечер преди да си легнете. Ще седите, колкото имате разположение. Гледайте да имате разположение, защото без разположение вие не може да си пратите една добра мисъл. Според разположението на сърцето ви ще бъде изпращането на мисълта. Индивидуално, ще изпращате мислите, не общо. Вие ще изпъквате като индивиди. Само на тези от вашия клас, ще направите един малък опит, нали? Та после от малкото към великото, нали тъй? Ако ученикът не напише първата буква, после един слог, първата дума, той не може да напише тия сложни предложения. Всички лица ще ги прекарате образом и ще пратите мисълта. После друг, трети, докато изредите всички, както поливате цветята: ще идете при всяко цветенце, и ще му полеете водица, ще го погладите, а не с маркуча, това не е поливане. В окултната школа туй не се позволява. С маркуча то е практично, но резултатите са лоши. А тъй, повече време ще ви вземе, но има отлични резултати. Петдесет души сте, вие ще дадете по 10 секунди за всеки един, може по 20–30. Ако е по 1 минута, много ще се уморите, по 10, по 20 секунди, 1/2 минута. Туй, което пожелаеш за себе си, ще го пратиш на другите. Като пратиш туй пожелание на другите, ще поляризираш своята воля. Качества и проявления на волята