Станимир

Не познавам всичките учения, а и не мисля че е нужно. Не отричам, че в тези които не познавам вероятно има много верни неща. А тези които познавам, сами ме намериха. Това може да звучи малко фанатично, обаче е точно така. Помня как съм чел някои книжки, от които почти нищо не разбирах, но въпреки това вътрешно усещах, че написаното е вярно и съм се радвал и на малкото което ми беше ясно. После нещата започнаха да се подреждат. Прочитах книжките отново, пак не разбирах много неща, но знаех, че от значение е това което успявах да разбера, а другото просто оставям като една възможност за след време.

Това което изпитвам пред красивото мога да опиша като тихо въодушевление. Може би също така известно преклонение и благодарност към разума който го е сътворил. Според мене в красивото винаги присъства разумност и разбира се много любов и въображение. Красивото събужда в мене и едно чувство за всеобхватност. Също радост, че нечии прекрасни мечти и идеи са били осъществени, че нечии стремежи са били реализирани. Всичко това вдъхновява самия мене и поне за малко красотата се пренася и в мен самия - в чувствата, в мислите и в мечтите ми.

Явява се въпросът, как се познава силната воля. – По нейните максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бъде силна, тя започва от най-малките величини. За пример, когато детето влиза в първо отделение, то започва да пише чертички, кукички, които нямат никакво отношение към него. То не знае защо пише тия неща. Това са несъзнателни движения на ръката, но все пак волята се проявява чрез тях. В първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичките и чертичките се съединят, детето се запознава с буквите, към които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнат при четенето. Радва се то, защото волята му има по-големи и съзнателни прояви. След това то започва да чертае прави линии, ъгли, които учителят свързва с известни идеи. За пример, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскост, по море и по височина. В трите случая движението ѝ се различава във всички точки. Ако правата се движи по равнина, точките ѝ няма да срещат никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точките ѝ ще бъде по-голямо; ако се движи нагоре, към висок планински връх, съпротивлението ще бъде още по-голямо. В трите случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни са усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човека да мисли и да чувства. Казват, че човек е машина. Наистина, машина е човек, но съзнателна. Както хората се ползват от машините, които те сами правят, така и разумните същества в духовния свят се ползват от мислите, чувствата и постъпките на хората. Има мисли, чувства и действия, чиито смисъл човек не знае. Следователно, ако искате да изучавате живота в неговата дълбочина, вие трябва да знаете, разумни ли са вашите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да знае, че разумността на неговите мисли, чувства и постъпки се дължи на разумни сили, които действат вън и вътре в него. Докато е свързан с тази сила, той е разумен. Щом връзката се прекъсне, той изгубва разумността си. Тогава волята на човека отслабва, а с нея заедно отслабват мислите и чувствата му. Значи волята е свързана с мислите и чувствата на човека. Мнозина мислят, че човек може да действа, без да мисли и чувства. Това е невъзможно. Волята е резултат именно на проява на мислите и на чувствата. Без мисъл и чувства няма воля. Тъй щото, волята на човека трябва да бъде не само силна, но и разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислите на човека трябва да бъдат съсредоточени към общ център, а не разсеяни. Мнозина казват, че имат цел в живота. Целта подразбира посока, направление. Да имаш цел в живота си, това значи да отправиш мислите и чувствата си към една посока, в едно направление. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна. Не можеш ли да отправиш мислите и чувствата си към един общ център, ти ще имаш не една цел, а много цели; мислите и чувствата ти ще бъдат разхвърляни. При това положение ти сам ще се чудиш защо не успяваш. Казваш: „Воля имам, а резултати нямам“. Много естествено. Една воля имаш. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздели силите си в различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силите и се дължат неуспехите в миналия живот на човека. Сегашната му задача е да концентрира силите на мислите и на чувствата си в една посока, в която да приложи волята си за придобиване на това, към което се стремил в миналото. Обикновенни, талантливи, гениални и светии Повечето от съвременните хора имат слаба воля. Защо? 3ащото проявата на волята започва от разумния живот, дето няма никакви разрушения. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите, можете ли да си легнете в точно определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като лягате вечер, да си кажете, че тези вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна; ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. Сила на волята Кръгът представлява волеви течения. Защото волята циркулира в цялото тяло. Човек сам по себе си е един кръг. Само че по-точно какъв кръг? „Елипса“. Сега аз ви навеждам на тези мисли, за да може да се справите с някои противоречия. Затова ако искате психически да бъдете здрави, най-първо ще привлечете Божията Любов отгоре над главата си; да се яви желанието в тебе, Божествената Любов да дойде в сърдцето ти. След това, за да се реализира Божията Любов, какво трябва да предизвикаш в себе си? Ще предизвикаш ума си. (на челото отпред). За да може тази любов да се реализира по един или друг начин. Тогава ще извикаш своята воля. Волята към кое спада? Ако сърдцето е залез, а умът изгрев, тогава какво нещо е волята? В астрологията има една висока точка – М. С. – зенита. Геометрически в математиката – волята, това е зенитът на нещата. Там е най-високата точка. Това е най-разумното! Един волев човек е онзи, на когото съзнанието е будно във всички точки. В този кръг съзнанието да е будно навсякъде. Значи когато целият кръг е в движение, тогава имаме воля. Другото е вярно по отношение на статическото състояние; а когато нещо е в движение, там работи волята. Ние в природата трябва да развиваме волята си. Едва сега започваме волевата област. Трябва да организираме тялото си, своите мисли и своите желания. Три неща са потребни

Мисъл на деня - 22 Май 2008 г. „Съвременните хора се срамуват да се молят. Да се молиш, това значи да учиш езика на Природата. Това е единственият най-добър начин за изучаване езика на Природата.” Из Възлюбете Господа!, 29-а НБ, 27.VI.1937 г.

В действителност делението на черни и бели го подхвана ти, с предложеното от теб продължение на историята която цитира Fut. Аз вече споменах, че в групата на белите ученици поставям само тези ученици, които до голяма степен са преодолели своите илюзии, слабости и отрицателни навици, модели на поведение и на мислене, а не тези които само се мислят за такива, или тези които желаят да бъдат такива (последните все пак са достойни за уважение). В категорията на черните поставям много малко хора, както и в категорията на белите. Себе си не причислявам към нето една от двете групи, въпреки че се старая да развия качествата които считам че са присъщи на белите. Доколкото съществува Бяло Братство, аз няма да се откажа да определя някои хора, като бели ученици. Това, че ти се опитваш да принизиш понятието "бял ученик" и да го обвържеш със самозаблуда, опит за показност и страх да признаеш своите слабости (а ти вече направи това, още в поста в който предложи своето продължение на историята на Fut), говори зле за самия тебе.

Селсал, да разбирам ли, че според тебе белите ученици се стремят към показност? А черните? И че ти сравняваш шута и неговия стремеж към показност с окултните ученици. А учителите къде ги поставяш?

Човекът е душата, Висшето "Аз". Това че в определен живот е нямало условия това Висше "Аз" да се прояви и човек да разгърне потенциала си, не означава, че то в друг живот няма да се прояви. Човешката душа един вид се храни с положителните, възвишени постъпки на човека, неговите чисти мисли и чувства по време на земния му живот. От своя страна отрицателните постъпки не я засягат пряко, тъй като те се отнасят главно към нисшите астрални равнища, но те остават като карма за следващото въплъщение.

Не може на базата на наблюдения от 100, 200, 500 години да се правят такива заключения. А дори и тогава ще се види минимално развитие. А и в края на кали юга е нормално да бъдат превлечени от кармата много души с по-ниско ниво на развитие. Все пак човечеството според Учителите е 70 млрд., а от тях само 10 % са във физически тела.

Аз лично не причислявам крадците, убийците и др. подобни към черните. А и очевидно преставата ни за белите и черните доста се различава. Аз нито едните нито другите мога да отнеса към обикновените хора. С това много точно отговаряш на въпроса ми. Аз все пак не мога да се съглася с твоя отговор и виждам в него не малко догматизъм и предразсъдъци. Разбира се, че има случаи отговарящи на описанието ти, и те съвсем не са малко, но когато се говори за ученичество е разумно да се предположи, че става въпрос за хора които умеят да различават в голяма степен истината от лъжата, а не тънат в самозаблуди по отношение на себе си, както това правят обикновените хора (не изключвам себе си от това число).

В категорията на черните поставям много малко хора, както и в категорията на белите. Себе си не причислявам към нето една от двете групи, въпреки че се старая да развия качествата които считам че са присъщи на белите. Черният е черен поради причини които са различни според случая и за които можем само да гадаем. Не изпитвам чувство за падение, нито страх. Но не знам ти на какво основание твърдиш, че те съществуват в белите ученици и учители, но те не искат да си ги признаят. Падението е просто неспособност вече да заемаш позиция, коятя си заемал преди това. Причината е невъзможност да контролираш предоставените ти в следствие от йерархическата позиция енергии, което в повечето случаи води до злоупотреба с тях. Всеки паднал след време пак достига до позицията от която е паднал. Всъщност това са присъщи на много хора качества, но при черните те са доведени до крайност, а и докато обикновенните хора рядко осъзнават резултатите от действията си, черните се стремят към определени резултати съвсем целенасочено. Освен това черните са наясно с кармичните следствия, които ще последват за тях самите, но съществуват средства с които ги забавят временно. Прави ми впечатление, че ти в абсолютно всички случаи допускаш, че човек, който се мисли за добър, че постъпва правилно, че е бял, в действителност се самозаблуждава и се страхува да признае съществуването на противоположността на тези качества в себе си. Първото нещо което става с един бял ученик е всичките тези скрити механизми да бъдат изкарани на светло и да бъдат отработени, т.е. трансформирани. В човешката душа тези механизми не съществуват, а една от целите на ученичеството е ученикът съзнателно да се отъждестви със своята душа. И selsal и Станимир съществуват. Съпоставката ти е неуместна. Светлината е сама по себе си, тя не е отсъствие на тъмнина. "Тъмнината не е в мен", аз го разбирам като целия съм изпълнен със светлина. Ако нямам светлина в себе си, тогава може да се каже, че в мене е тъмнина, но това твърдение ще е само условно.

Селсал, правиш заключения, които са абсолютно необосновани. Вярващи в догмите има навсякъде и т.нар черни ученици въобще не правят изключение. Черните са в заслепение по един много по-обвързващ начин, отколкото белите. Да приписваш на белите ученици закостенялост и догматизъм, като принципно присъщо качество говори за догматизъм от твоя страна. В същото време ти приемаш, че тези качества при черните ученици не съществуват. Освен това отсъствието на догми не означава знание. При черните егоизма, гордостта, желанието за манипулиране, заблуда, контрол и власт са водещи. Тези неща са много по-илюзорни и обвързващи отколкото догмите. Всичко което един черен адепт притежава като сили, способности и знания е придобито от него преди неговото падение, т.е. преди да започне съзнателно да действа срещу нормалния ход на еволюцията. Фют, не знам откъде ти хрумна, че тъмнината е светеща. Тъмнината не съществува сама по себе си, тя е отсъствие на светлина.

Дори и да съществуват такива възможности, става въпрос за изключително редки случаи. И в действителност до колкото знам не става въпрос за деволюция, а за започване отново на еволюцията от определен етап нататък.

Това дали деградираме или не, много трудно може да се определи. В кали юга е нормално да влязат във въплъщение много души с по-ниско ниво на развитие. Така и цивилизацията или някоя отделна държава могат да изглеждат в упадък, но това не означава, че хората деградират. Освен това има един закон според който ако се прояви някаква нова идея сред хората, веднага се проявява с пълна сила и нейната противоположност. Например ако се направи опит да бъде наложена идеята за мир и свобода, това води до свръхстимулиране и на противоположните тенденции. Така по-голямата част от човечеството ще приемат новата идея в един значително по-късен период.

Не знам защо отношението учител - ученик, при черните се приравнява към това при белите. Принципите ръководещи един да го наречем черен адепт са коренно различни от тези ръководещи белия. В разказа никъде не се споменава черен учител. И допускате ли възможността черния ученик да вярва в съществуването на Бог също толкова, колкото вярват белите ученици?

Не, Любовта не зависи от чакрата. Любовта идва от човешката душа. Чакрата си се отваря съвсем естествено, когато човек влезе във връзка с душата си. Любов която може да бъде прекъсната, която има нужда от причина за да съществува е само отражение на Любовта на душата. Тогава доминиращо е астралното тяло, като чувствата чрез които се проявява любовта могат да бъдат различни според случая.

Кръвта е живот. А любовта на физически план я чувстваме със сърцето (сърд. чакра) - четвъртата от седемте чакри в човека. По отношение на цялостния човек, душата също изпълнява ролята на сърце (тя е четвъртото тяло, будхи, свързващото звено мужду духа и личността, христовия принцип в човека). Душата е свързана с физическото тяло на човека посредством две връзки. Едната на съзнанието и другата на живота. Втората наруши ли се човек умира. Тази връзка е прикрепена към сърцето (като преди това преминава през центъра на хилядолистния лотос - 12 средни листенца в центъра на чакрата).

Ама разбира се, че и равновесието на Учителят трябва да бъде нарушено в определен момент. Но в случая не става въпрос за развитието на Учителя, а за това на учениците. По отношение на учениците, позицията на Учителя трябва да се приеме за правилна, като стъпка напред, но това не означава че тя е такава в абсолютен смисъл (което би означавала пълно и вярно познаване на Истината).

Вече имаше тема за спора и споделянето. Аз споменах че дисонансът в определени ситуации е необходим. Но това е доста различно от спора. С думите си "Няма Бог!", Учителят провокира собствените си ученици, т.е. опитва се да предизвика конфликт в самите тях. Тука се търси нарушаване на равновесието, а не се отстоява определена позиция. Да постигнат хармония след като тя е била нарушена от Учителя е задача на неговите ученици. От тях зависи на какво ниво ще я постигнат; дали ще приемат последващите негови думи и как ще ги изтълкуват.

Едно твърдение "Няма Бог" не би могло да наруши хармонията на Белия Учител. Първо той няма необходимостта да доказва съществуването на Бог пред черния ученик. Ако тръгне да прави това, то би било необоснован разход на енергия, който не би довел до нищо. Съгласието не е за да се избяга от конфликта, а с точно определена цел. Ако конфликта беше целесъобразен, тогава нещата щяха да стоят по друг начин. А осввен това изразеното съгласие в действителност е: "От твоята позиция, от твоята гледна точка наистина няма Бог". Но за да изкажеш едно такова твърдение, трябва да си в състояние да се поставиш на мястото на другия. Точно това е консонанс. Всъщност въпросът въобще не е в това има ли Бог или няма. Белият Учител въобще не отговаря на този въпрос.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...lapsed&sb=5 Тази историйка си е достатъчно пълна така както е дадена. Продължението на селсал ми се струва ненужно и изкривяващо нейния смисъл. Има четири понятия, които е добре да се разберат и съпоставят. Това са дисонанс, консоснанс, хармония и дисхармония (конфликт). Дисонансът и консонансът в еднаква степен могат както да предизвикат хармонията, така и да я нарушат. В случая, думите на Учителя "Няма Бог!" се явяват в консонанс с тези на черния ученик, но по-важното е че те са в дисонанс с мислите на неговите собствени ученици. Т.е. тези думи целят да нарушат тяхната хармония, защото тази хармония е илюзорна, дава им едно фалшиво чувство за правота. После с обяснението си той връща тази хармония, но на едно по-високо ниво. Това няма как да стане, ако преди това не я е бил нарушил. По отношение на черния ученик, който е в състояние на конфликт, който иска да изяви и в отношенията си с другите, думите на Белия Учител се явяват хармонизиращи или най-малкото подтикващи го към размисъл. Той или трябва да приеме тези думи и по този начин вместо да предизвика конфликт с Белия Учител ще изпадне в състояние на съгласие с него, или да се откаже от собственото си твърдение.

Правилата наистина са много полезни, но това петото ме смущава. Нали направеното добро трябва да се забравя. Не си спомням къде го четох? Май беше в Библията? Само в тези беседи не се бях намесвал още... Човек трябва доколкото може, да е наясно това което прави добро ли е или зло, т.е. дали дали действията му ще навредят или помогнат на някого. Може би когато човек си записва добрите дела, мисли и думи от деня, той ще види че те никак не са много. А и когато ги прочете по-късно ще ги оцени по малко по-рацзличен начин от момент когато ги е извършвал. Да не зависиш от добрите си дела, означава да не зависиш от оценката, която получаваш за тях, да не търсиш наградата за тези дела, да ти е безразлично дали добрите ти дела ще бъдат оценени положително или не. Но човек трябва поне донякъде да може да прецени това което прави добро ли е или не. Като направим нещо да можем да кажем "мисля че това беше добро" или ако видим че сме сгрешили да кажем "мисля че постъпих лошо".

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва - молитва, В началото бе Словото - песен, Искам да изпълня Волята Божия - формула. Беседа: Законът на служенето Молитвен наряд за край: Добрият път - молитва на ученика. Законът на служенето

Огънят е светлина. Да виждаш означава да знаеш, да можеш да мислиш. Даването на огъня на хората е същото което е и отхапването от забраненото дърво в райската градина - разпалването на принципа на ума (манас) в човека.

Ако говорим за същността на човека, тя е повече от идеалът ни за нея. Човек е това за което се мисли. Ние избираме какво да сме, т.е. избираме в каква роля ще се превъплътим. Но тази роля не сме ние. Ние не познаваме себе си, че да изиграем себе си в живота си. Това което изживяваме са илюзиите които имаме за нас самите, едно отражение на истинското ни аз, повече или по-малко изкривено, според случая.

Да бъдеш или да не бъдеш? Въпросът е какво да бъдеш и какво да не бъдеш. С какво ще се самоотъждествиш. Лесно е да се каже "бъди себе си", но човек може да избира кое "себе си" иска да бъде. В крайна сметка щом си жив, значи си. Сещам се за първата от еврейските форми на Бог - Ехие (аз съм). От това човек не може да избяга. Но може да избере какво да бъде.