Станимир

Мисъл на деня - 26 Юни 2008 г. „Има един закон в света – великите хора се събират, за да помагат на другите. Те са проводници на великите блага. Писанието казва: Божественият Дух е, Който раздава дарбите в света и затова човек трябва да мисли върху Божествения Дух, за да може да дойде онова великото в неговата душа.” Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

Накрая се оказва, че е не само правилния, но и по-лесния (което не означава лесен). Всъщност въпросът е не дали човек ще измине пътя, а кога. Изминаването на пътя е предопределено и това не противоречи със свободната воля.

Като чета последното се сещам, че полюсите са на повърхността. Двата полюса могат да се представят и като център и периферия.

Туй единство определено не мога да го схвана. Двата текста ми изглеждат коренно противоположни. Но сигурно причината е в мене

Животът е движение. Еволюцията е вечно усъвършенстване, т.е. промяна. Бог е оставил на човек възможността да се развива, да еволюира. Дали ще го направи или не е човешки избор. Злото е пряко свързано с този избор, не с Бог.

"Бог прощава", но може ли Бог да пренебрегне Справедливостта в прошката си? Самият факт, че пред човек колкото и да греши, остават възможности за развитие е най-висша проява на прошка. И какво означава "Бог да прости", да ни избави от страданията? Но страданията могат да се окажат много по-подходящи за научаването на определени уроци от тяхната липса. Или пък да отмени отрицателните следствия от нашите мисли и действия? Това не мисля че е възможно.

Самите закони са неотменими. Наричаме ги Божествени Закони, но те са в основата на всичко съществуващо и няма Бог, който да стои над тях. Всъщност Законът е един - този за Равновесието, а всички останали са негови производни. Човек трябва да се научи да не нарушава равновесието в Космоса, а прошката е чисто човешко понятие, което не трябва да се свързва с Бог. Пред човека са налице всички условия и възможности за развитие.

Злото е относително и си е чисто човешко творение в смисъл, че за да говорим за зло, трябва да имаме свободна воля, избор. В природата съществуват сили които могат да се нарекат инволюционни, свързани с материята, инертността, разрушението, разделението, но не мисля че е правилно тези сили да се наричат зло. Злото мога да определя като избор, който е в разрез с Божествените Закони.

Това което е вечно, неунищожимо и непроменящо се е също така и несъзнателно. Когато единният елемент съчетаващ в себе си духа и материята (свабхават) се раздели, взаимодействието между двете поражда проявената вселена и съзнанието (което се явява разделителната и едновременно с това обединяващата линия между тях). Атма не може да се прояви без будхи. Под монада някои автори разбират и двете заедно (което противоречи на неделимостта на монадата) и в никакъв случай, което и да е от тях по отделно. В същото време други автори разглеждат монадата като нещо стоящо над тях (атма и будхи). Всъщност и в двете версии има доста истина. Монадата съдържа в зародиш всичко, което човек може да прояви през настоящия еволюционен цикъл (седемте кръга от настоящата планетарна верига).

Всъщност хората осъждат политиците, само до момента в който заемат тяхното място. После стават като тях. Учителите следват хода на Еволюцията и могат да предприемат всякакви действия, които са в съгласие с Природните Закони. Това може да включва намеса в политиката, най-често косвена, като се въздейства в рамките на Закона на подходящи лица, които са в състояние да възприемат и прокарат определени идеи. Но за обикновения ученик, неустановил съзнанието си на причинно равнище, рискът от намесата в политиката е прекалено голям, защото влиянието на личността му (низшето "аз") е все още силно. Освен това на ученикът му липсва достатъчно знание и разбиране за това, което трябва да се постигне за в близко и по-далечно бъдеще. Това може да доведе до вземането на погрешни решения, въпреки че самия ученик се води от благородни и добри пориви и стремежи.

Ако някой тръгне да ни освобождава, сигурно ще си намери много последователи. Ако тръгне да ни възпитава и образова, най-вероятно ще бъде разпънат на кръст. С малко изключения хората следват този, които защитава личните им интереси (или поне този от който очакват да ги защити).

Прошката идва от разбирането. Някой допуска грешка - това вече поражда следствия. Прошката означава да приемеш тези следствия и въобще не е необходимо преди това да си обвинявал причинителят им (който може и да си самия ти). Всъщност прошката предполага не само приемане на следствията, но и на източника им; в определен смисъл и на Космическите/Природните Закони (най-вече за Кармата и за Свободната Воля).

Мисъл на деня - 22 Юни 2008 г. „Думата Господ в еврейски език е в женска форма... Който не знае какво нещо е Майката и не я разбира, той нищо не знае. – „Е, майката е една жена.” – Не е жена Майката... От Духа излиза Любовта. Първият плод на Духа е Любовта. И тогава, според новите разбирания, Духът представя Майката. Като намериш Майка си, ти си намерил онази топлина в живота си, която може да те съживи, да те стопли.” Из Защо плачеш и кого търсиш?, 12-а НБ, 21.II.1937 г.

Всички Учители, с чиито Учения съм запознат, съветват учениците си да не се замесват в политиката. Политиката носи изключително сериозен риск за духовното развитие. Т.е. трябва да си изключително напред в развитието на определени качества, за да можеш да влезеш в политиката без това да се отрази на чистотата и духовността ти. Освен това ученикът не бива да критикува. Той трябва да познава причините за събитията около него (включително политическите), но да не осъжда, а да се отнася с разбиране към всичко заобикалящо го. Негативните мисли и емоции трябва да бъде избягвани по всякакъв начин. Най-вече не трябва да се забравя, че политиката е отражение на нацията и е резултат от съвкупното ниво на съзнателност на последната. Това, което отделния човек може да направи освен да развива себе си е да устреми съзнанието си към определена идея за постигане в бъдеще (чрез молитва, медитация, визуализация); да спомогне за сформирането на ядро около което да се съберат подходящите условия за реализирането на тази идея. Така ако достатъчен брой хора насочат съзнанието си за постигането на определен резултат засягащ нацията като цяло, този резултат ще се реализира, независимо от това кои са управляващите и какви са техните желания.

Мисъл на деня - 19 Юни 2008 г. „Вашите отношения са: първо – отношението ви към Бога. Като влизате в тази Школа, не се старайте вие сами да се видоизмените, а вашето видоизменение да се извърши от Божествения Дух.” Из Голям е само Бог, 23.VIII.1920 г.

Може да се направи съпоствка с някои неща от Б. Дуно: 1, 2, 3 - Божествен свят 4, 5, 6 - Ангелски свят 7, 8, 9 - Човешки свят 1, 4, 7 - Баща, активност, киселина, Воля, сила 2, 5, 8 - Майка, пасивност, основа, Любов, емоции 3, 6, 9 - Син, сол, резултат, Мисъл. Като се комбинират двете класификации, за всяко число се получава индивидуално значение. Тези неща до голяма степен съвпадат със значението на редовете, колоните и диагоналите дадени от Питагор. Интересно дали не може да се потърси смисъл и в четирите трансдиагонала (които се явяват редове и колони в съответстващия магически квадрат). Така се получават дванадесет комбинации и могат да се търсят съпоставки и с други неща (например стихии).

Мисъл на деня - 18 Юни 2008 г. „Сега съвременният християнски свят поддържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не да чакаме Той да дойде при нас. Не Любовта да дойде при нас, а ние трябва да отидем при нея. Било е време, когато Любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна.” Из Лотовата жена, 16-а нНБ, 21.III.1937 г.

Мисъл на деня - 17 Юни 2008 г. „Онзи, в когото Духът дойде, той трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила. Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине.” Из Когато дойде Духът, 14.IX.1920 г.

Мисъл на деня - 16 Юни 2008 г. „Ако твоята душа не е готова на най-големите изпитания, ако тази душа не може да излезе от тебе и да влезе в тебе, ти не си свободен... На съвършените душите излизат и се връщат. Съвършеният човек отива при Бога и се връща при Бога. Отива, взима наставления, слиза на Земята и върши волята Му.” Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12. ІХ.1937 г.

Мисъл на деня - 15 Юни 2008 г. „Създай първо в себе си условия, вяра в бъдещето. Веднъж си дошъл на Земята – ти трябва да знаеш, че някой те е изпратил. Ти трябва да се запознаеш с Този, Който те е изпратил. Той не само че те е изпратил, но Той е помислил за тебе.” Из Да сторя, 9-а НБ, 31.I.1937 г.

Всъщност смисълът на темата е именно такъв - да се открие причината за всичко съществуващо. Но, вечното и безкрайното не може да има начало. Всяко начало е относително и е следствие от нещо съществуващо преди него. Самата дума "начало" обезсмисля понятието "вечност". Безкрайното се ограничава (приема форма) за да се прояви. Проявленията са крайни. "Големият взрив" е началото само не едно от безкрайно дълга верига от проявления на Вселената. Все пак последната е с фрактална структура, което не е точно форма в общоприетия смисъл.

Мисъл на деня - 14 Юни 2008 г. „Казвате: „Взеха ми радостта!” – Не, никой не ви е взел радостта. Тя е отишла при страданието, за да можете да го понесете. Радостта не е изчезнала. И Христос не е изчезнал за учениците Си. Докато Го видели, и Той изчезнал. Това значи: Той е влязъл в техния живот.” Из Стана невидим, 22-ра НБ, 2.V.1937 г

Търпението свързвам с някаква причина поради която го проявяваме; някаква цел, която следваме. Въпросът според мене е доколко целта оправдава средствата. Възможно е в един момент търпението, дори и безгранично, да се окаже неразумно. Това за мене не е истинско търпение.

"Пътят не се чува и не се вижда" и все пак присъства във всичко. Под "незнание" разбирам, това което е в основата на всяко знание. Пътят е пътуване към вечно скритото.

Емоциите могат да се предават чрез думите. Те до голяма степен определят интонацията. Също така всяка дума е съпътствана с мисъл. Странни предположения. Както и да е, идеята в първото изречение е интересна. Защо да пренебрегвам действителността чрез медитацията. По-скоро я наблюдавам отстрани, еднавременно съм свързан и разграничен от нея. Навлизам в същността на нещата; получавам отговори, до които в друго състояние не бих могъл да достигна. Обикновенно използвам медитация "със семе", т.е. съзнанието се насочва към определена идея, която желая да разбера по-добре. Все пак това не е разсъждение върху тази идея, защото умът е в пасивна, във възприемаща позиция. Силно присъствие имат и асоциациите.