Станимир

Да, и аз мисля, че дяволът представлява отрицателните черти от характера ни. Но тези черти са изградени върху сновата на своята противоположност, която не можем да проявим като отхвърлим тези отрицателни черти, а като ги трансформираме. Всяка отрицателна черта се основава на положително качество в духовния свят, което сме изразили неправилно. Това означава да се опитаме да изявим енергията (качеството) стоящо в основата на дадена наша отрицателна черта доколкото ни е възможно в неговата чистота и да и дадем правилна насоченост.

Еволюционното ниво на което се намира човечеството предполага по-нататъшното развитие да се осъществява съзнателно. Това означава хората да си поставят като цел това развитие и да положат необходимите усилия за да се трансформират. Попадал съм на изказани мнения, че тази трансформация може да стане и без хората да проявят воля за да я осъществят, като съответно необходимото време ще е много по-дълго, но това мисля, че не отговаря точно на истината. В тази връзка страданията могат да послужат да ни събудят, да ни извадят от инертността или обичайността, да ни дадат начален импулс. Страданията могат да послужат и за да ни насочат. Всъщност те не ни посочват пряко целта, но показват че посоката в която човек проявява волята си го отдалечава от нея. Страданията обикновенно показват, че с действията си сме предизвикали дисхармония (например наранили сме някого, проявили сме отрицателни емоции или пък мисли) в пространството. Според мене не винаги страданията са заслужени, т.е. в следствие на натрупана отрицателна карма. Разбира се в последствие законът за равновесието ни компенсира за подобни страдания.

Мисъл на деня - 6 Юли 2008 г. "Когато вие започвате да остарявате, не се спирайте върху вашето минало. Когато едно религиозно общество започва да отпада, започва да мисли едно време как живееха светиите. Остави светиите. Ако едновремешните светии дойдат да живеят сега, те за мене не са светии. Едновремешните светии трябва да бъдат сегашни светии. Сегашните светии трябва да бъдат бъдещи светии. Тъй гледам на въпроса. Ние ги туряме някъде, ще им турим образ, ще ги търсим по гробищата. Сегашните християни ходят да търсят Христа в Йерусалим..." Из Елате да разсъждаваме, 25-а НБ, 30.V.1937 г.

Ами те затова са желани - защото всеки сам си ги избира.

Извинявам се, но това ми прилича на особено изтънчено душевно "садо-мазо" изживяване. Личното ми мение е - когато изпитвам вътрешно удолетворение не изпитвам страдание, за външни хора може да изглежда, че ми е трудно, но то е защото го приравняват към собствените си "мерки". Садизъм имаме когато човек изпитва удоволствие от чуждата болка и страдание. Мазохизъм - когато удоволствието е резултат от собственото страдание и болка. В случая, който имам предвид, удоволствието не е целта на нашите действия. То може да присъства, може и да не присъства - това няма значение. Страданието също не е целта. То се приема, само защото не може да бъде избегнато при постигане на желаните резултати.

Агни Йога - Безпределност ІІ Агни Йога - Безпределност І

Днешната тема свързана с мисълта за деня (тук) и мненията свързани с нея, породиха в мене въпроса: Могат ли страданията да бъдат доброволни? Дали можем да наречем трудностите и болката които поемаме жертвайки се за нещо страдания, след като в същото време чувстваме вътрешно удовлетворение от своя избор?

Аз свързвам правдата с честността и с почтеността.

При знанието че си наблюдаван от толкова много хора, едва ли може да се твърди, че участниците се държат естествено. Стремежът да изпъкнеш, да се изявиш, да демонстрираш качествата, които считаш за свои положителни и силни страни е нормално за средния човек. Разбира се ефекта е обратен, именно защото човек знае че е наблюдаван и акцентира прекалено силно върху това което счита за допуснати грешки и слабости, чувства реномето си застрашено и се стреми на всяка цена и по най-неподходящ начин да го брани, често конфронтирайки се с другите и опитвайки се да покаже превъзходството си пред тях. Разбира се всичко това няма как да е съпътствано от вътрешно равновесие. Организаторите добре знаят, че до такива ситуации няма как да не се стигне. Наистина, подобни ситуации съществуват и в реалния живот, но там липсва това, че си наблюдаван, а именно това играе ключова роля във възникването на повечето конфликти (а и въобще ситуации) в шоуто. п.п. За наивността - не са само българите. По принцип европейците и американците са прекалено наивни. Върху останалите нямам наблюдения.

Злото винаги е относително. То си има и положителни страни и именно тях трябва да различаваме и използваме. Това не означава, че трябва да оставаме слепи за неговите отрицателните страни, но не бива и да обвързваме съзнанието си прекалено много с тях. Същото е и с доброто - то също е относително на земен план, но все пак между него и доброто във висшите светове има сходство и привличане.

Да, а водата от този извор да бъде поддържана чиста през целия път на потока, за да може да има полза от нея.

Да, има се предвид най-вече нашето човечество. Ами според мене прекалената фокусираност на човешкото съзнание върху матералния план, нарушената връзка с духовния. Самият дух е безсмъртен.

Кой е виновен за човешкото отклоняване? Едва ли притежаваме нужните знания и умствен потенциал за да разберем характера на грешките на същества далеч превъзхождащи човечеството в развитието си и да ги о(б)съждаме. Древността крие много тайни, които един ден ще разберем, но този ден може и да не дойде скоро. Под "древност" имам предвид третата коренна раса, когато човек става самосъзнателно същество и започва да носи отговорност за мислите, желанията и действията си. Освен това в мисълта за деня ясно е казано, че хората трябва да поправят това отклоняване, затова че дори и в миналото да са допуснати условия които да подтикнат хората кам отклоняване от първоначалния замисъл, отговорността си носи преди всичко самото човечество.

Егрегорът не е в състояние да предложи нищо ново. Да не забравяме че в 99 % от случаите, хората принизяват висшите понятия. Според мене егрегорите преди всичко възпират (задържат) развитието на хората. Дори и тези които определяме като положителни са такива само до определен момент. Егрегорът е изопачено копие на оригинала. Той никога не представя точно и пълно истината. В него липсва съзнателност, разумност, цел. Егрегорите са създадени от хората, а творението никога не може да надмине своя творец. А висшето (човека) не бива да се подчинява на нисшето.

Писма на Елена Рьорих

Мисъл на деня - 30 Юни 2008 г. „Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад. Ние не сме виновни за това отклоняване, някой е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижа за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в задънена улица.” Из И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 5-а НБ, 3.I.1937 г.

Молитвен наряд за начало: В началото бе словото - песен Пътят на живота - молитва Нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги с нас - формула Йоан 17 Беседа: Условия на вечния живот Молитвен наряд за край: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Ще Ти служа през цялата вечност - формула Господнята молитва

Мисъл на деня - 29 Юни 2008 г. „При известни случаи ти трябва да влезеш във връзка с някои същества извън Земята, които седят на по-висока степен на развитие, отколкото хората на Земята. Който отиде при тези същества, които разбират Божествените закони, те веднага ще му предпишат какво трябва да направи. Който ги послуша, той благословен ще бъде. Такава опитност имаше и ап. Петър, когато беше затворен.” Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

"Да си затворя очите", означава да направя компромис, изключение от принципите си, от идеалите си, от стремежите си. Поставили сме си някаква цел. "Затварянето на очите" е връщане към стария стереотип на действие, който се опитваме да променим.

Божественото трябва да е за нас един идеал към който да се стремим, един пример. Ние сме човека. Не можем да се отречем от човешкото, нито да избягаме от него. Но можем да го трансформираме. Това, което е характерно за човека, неговата отличителна черта е разума. Човек може да проявява разумност в живота си, а може и да не проявява. Значи, човешкото включва и двете възможности. В Божественото възможността за злоупотреба с разума е изключена. Аз съм против това да се отнасят всички разумни действия към Божественото, а всички неразумни - към човешкото. Човекът има потенциала да се доближи до Бога, както и да се отдалечи.

Аз предпочитам да я фокусирам върху "Бог помага на мен и другите - на мен през тях, на тях през мен". Това, твоето е формула. Аз имах предвид течение на мисълта, умствена нагласа. Да се измести фокуса от идеята, че помагаме, върху целесъобразността и качеството на самите действия.

Мисъл на деня - 28 Юни 2008 г. „Любовта има три полюса, свързани с три различни центъра: любов към Бога, който център се намира в горната част на главата; любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после, любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба поради енергиите, които се развиват у човека. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си.” Из В начало бе Словото, 11-а НБ, 14.II.1937 г.

Този свят е следствие. Причините така или иначе не са в този свят. Възможен е вариант нещо да го има във висшите светове, но да го няма в по-нисшите, но обратният вариант е немислим. Разбира се често това, което е в нисшия свят е доста изопачено средство за проявление на проявяващата се същност.

Тази дарба човек сам трябва да си я извоюва (възпита). Също така човек преди всичко е добре да се фокусира върху мисълта "постъпвам правилно", "постъпвам добре", "това е необходимо", а не върху мисълта "помагам".

Има други състояния на материята, но не и други измерения. Не съм съгласен, че правата е съставена от точки, или че повърхността е съставена от успоредни прави. По дифиниция широчината на правата е нула. Ако сложим една до друга 10 000 прави, широчината ще е 10 000 х 0, т.е. отново ще се получи права. За да се получи равнина е необходимо правата да има широчина, дори и това да е безкрайно малко число (но все пак притежаващо стойност). Но това няма да е права. Всъщност точката, правата и повърхността са единствено абстрактни понятия. По същата логика може да се направи извода, че не съществуват пространства с повече от три измерения. Притчата за пещерата е хубава за изразяването на определени идеи, но не трябва да се забравя, че сходството при аналогията никога не е пълно. Всъщност ако използваме символите от притчата, тялото и сянката му на стената пространствено са на едно и също място. Материята, която изгражда сянката е също така вечна, неунищожима и реална, както и духа, но тя не е човека. Последния само я използва за проявяването си. Всъщност човекът се проявява чрез съзнанието. Чрез развитието на съзнанието си (което е резултат от взаимодействието между духът и материята и е мост между тях), човек допринася и за развитието на материята. С еволюцията на духа не съм достатъчно запознат, за да мога да я коментирам.