Станимир

„Мнозина и до днес още гледат на проявите на природата като на случайности. Благодарение на това, те вярват, че щастието може да им дойде отвън някъде. Не, щастието е абсолютен закон, или закон на определени величини. Щастието се обуславя от закони, които не зависят от материалните условия. В идеален смисъл на думата, щастливият човек е абсолютно доволен от живота. Каквото и да му случи, той не губи щастието си. Никаква сила не е в състояние да отнеме щастието на човека. Може ли да се отнеме щастието му, това показва, че той не е дошъл до истинското щастие. Щастието се дължи на особени закони. Докато човек живее в тия закони, никаква сила не може да му отнеме щастието. На земята щастие не съществува. Вие знаете, през какви страдания и изпитания са минавали мъчениците. Те били изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпреки това били доволни и щастливи. Те заминавали с песни за онзи свят.“ Из „Смяна на състоянията“, МОК, 6 септември 1929 г.

„Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнещ, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.“ Из беседата "Пречупване на светлината", МОК VIII, 1928-1929, I том "Божествените условия"

Това което сме в същност - любов, добродетели, качества, опит, мъдрост, знания, колкото и да ги раздаваме, те си остават наши. Можем да се откажем от илюзиите, от фалшивата любов, фалшивите добродетели, фалшивите знания, но не и от истинските. Жертваме живота си, но в същност жертваме само физическото тяло, което не е истинското. Винаги когато пожертваме нещо, ние всъщност зад него откриваме нещо още по-ценно, по-истинско. Но отказът при жертвата трябва да е истински, а не например да дадем 1000 лева в помощ на някой близък и после постоянно да си мислим какво сме можели да направим с парите, ако не сме ги били дали. Всъщност при жертвата човек нищо не губи, точно обратното освобождава се от зависимостта си от нещо преходно. Някой имам чувството че смесват жертвата с даването, а те в определени случаи наистина могат да се припокрият частично. Обаче човек може да се откаже от нещо и без да го даде на някой друг. В нематериален план всички заблуди и илюзии са такъв пример. Когато се говори за жертва обикновено се предполага, че жертващият трябва да изгуби нещо, едва ли не да го заболи от това. Всъщност смисъла на жертвата е да може човек да види, че това което е жертвал не е чак толкова важно, че той може и без него, че това всъщност не е нещо негово, не е той. Винаги се жертва нещо по-нисше, за да се открие висшето зад него.

Да, но... наскоро стана въпрос за това в една друга тема... жертвата е отказ. Човек може да жертва себе си, но в действителност жертва, това което мисли за себе си и в резултат открива истинското си аз. В крайна сметка винаги се отказва, че сме жертвали това, което не притежаваме или това, което не сме ние, въпреки че в момента на жертвали си мислим, че жертваме себе си или нещо наше. Всъщност чрез жертвата откриваме себе си.

Жертва... Какво точно жертваме: себе си или отражението си, осъзнали, че то не сме ние?

Това е външния човек, проявеният. Това сме успели да проявим от себе си, така разбираме себе си, в такава степен се познаваме. Вътрешния човек е съвършен и безграничен, но за да го опознаем първо трябва да го изявим чрез външния човек - мисли, действия, чувства, желания. Ако вътрешното не намери отражение във външното, то не може да се познае. В този контекст "познай себе си" добива малко по-особен смисъл.

Не противи се на злото

Манипулиращият се възползва от определени слабости и модели в психиката на манипулирания. Значи, за да не се поддаде на манипулацията, манипулирания е нужно да преодолее тези слабости и модели. Някой от тях са толкова дълбоко вплетени в психиката на човека, че той приема налаганото му от манипулатора мислене, като свое собствено. Много често се възбужда определен тип желание, до степен, че мисленето или друго някое желание да остане на втори план и човек му се поддава. Всъщност не са много хората, които да са в състояние да се противопоставят на всички манипулации с които биват атакувани в съвременното общество. Зад предизборните кампании, рекламите и други неща стоят психолози, които за разлика от обикновения човек са в немалка степен наясно с механизмите на действие на човешката психика. Границата на позволеност е до там, докъдето не се нарушава правото на индивида да взема решения самостоятелно, т.е. всеки може да се възползва от познанията си по психология, но само до степен да помогне на другия сам да вземе решение, а не да му налага такова. Освен това, винаги трябва да търсим съответствие с истината, да не създаваме лъжливи представи за действителността. Също да не изтъкваме маловажното пред същественото.

Светът е "лош", защото все още не успяваме да го направим по-добър.

Здравей borislavil, Има ли такива хора, които по природа са лоши?

Не само, че не е нужно, но е и в 99% от случаите е абсолютно неприемливо. За съжаление често го правим (говоря за хората като цяло).

Да, може би hip е прав и наистина няма да ти е излишно, ако се обърнеш към психотерапевт. Предният не е намерил подходящият подход, но ако опиташ отново, това може би ще се окаже от полза за тебе. Във форумът пишат доста психолози, които съм сигурен, че биха могли да те насочат.

Да, трудно е. Започни с обикновенните си мисли. Два или три пъти дневно отдели по пет-десет минутки и се опитай просто да ги наблюдаваш отстрани, без да определяш това кам какви мисли ще се насочи вниманието ти.

Да, добър пример. Значи тука имаме един добър мотив на майката и от тази гледна точка желанието и по отношение на дъщеря и е добро. Но имаме налагане на воля, което коренно променя нещата. Тука вече не говорим за съветване, за помагане. Дъщерята има правото да вземе свое решение, дори и погрешно. В този случай доброто и злото са смесени. Има добра постъпка от страна на майката, но в същото време има и сериозно нарушаване на принципа на свободата.

Ами аз под "положителен личен пример" имах предвид положителен не за нас самите, не от нашата собствена гледна точка.

Не бягай от мислите. Когато ги забележиш, че те притискат, опитай се да ги разгледаш отстрани, без да се асоциираш с тях. Виж кога, при какви ситуации се появяват, какво ги предизвиква. Опитай се да разбереш защо идват, откъде е започнало всичко. Когато са слаби и не задържат вниманието ти се опитай да наложиш други мисли, други настроения в съзнанието си, такива каквито харесваш, но без да се съпротивляваш на мислите които не харесваш.

Да, става въпрос за взаимодопълване. Изглежда в това, че ние сме едно с Бог и в същото време сме отделни от него, всеки човек е нещо различно, отделен микрокосмос, в това все още повечето хора виждат противоречие. В това че ние сме в Бога, но в същото време и Бог е в нас; в това, че духът и материята чрез която духът се проявява са едно и все пак са различни; в това, че висшето и нисшето аз на човека, в това че духът и неговите тела са едно цяло, и все пак едното е само инструмент за проявяването на другото; в това виждаме противоречие, не можем да ги приемем и двете твърдения едновремено, а отдаваме предпочитанието си на едното или на другото.

Правилно беше засегнат въпросът, че когато правим добро на някого, ние в същото време правим добро и на себе си. Когато даваме – получаваме. Разбира се не трябва да превръщаме отдаването в търговска сделка, най-малкото защото правейки добро с мисълта то да ни се върне, ние ограничаваме точно това, което ще ни бъде върнато. Или пък когато определяме в каква форма трябва да ни се върне, ние също поставяме ограничение. Човек трябва напълно да се откаже от положителните последствията, т.е. от наградата за делата си, не че тя пак няма да го застигне, както и отрицателните последствия също застигат човека, въпреки че той не ги желае. Когато се говори за това дали постъпките ни са добри, лоши, за желаните и действителните последствия от тях, често се забравя за положителния личен пример, който може да окаже огромно влияние не само на този към когото е насочена постъпката ни, но и на всеки случаен или неслучаен страничен наблюдател. Върви някой човек, виждаш че му падат примерно 20 лева. Отиваш и му ги връщаш. Въпросният човек може да изкарва и по 200 лева на ден и това, че евентуално би изгубил 20 лева да не е от значение за него, но по-важното е че ще дадем пример.

Затова животът често подлага качествата ни на изпитания, а когато сме готови за това изпитанията включват и по-екстремни ситуации. Но в екстремните ситуации не се изпитва само едно качество. Там е необходима и силна воля, за да можеш да проявяваш положителното си качество, да преодолееш голямото външно съпротивление. Положителните качества могат да се развиват до безкрайност, човек просто минава през различни степени. Щом овладеем едно ниво, след това пред нас се разкрива следващото. Затова и доброто зависи от нивото на този, който го проявява, от нивото до което е достигнал. За абсолютното добро Учителят го е казал, че то трябва да е добро за всички. Не ми е известно някой да е способен на такова добро. Учителите и те си имат несъвършенства на тяхното си ниво, които ние няма как дори да си представим в какво се състоят.

Тука говорим за точно определена степен, определено равнище на правене на добро, което е доста висока. Ние трябва да го държим като идеал, като една цел към която да се стремим, но дотогава ще трябва да се задоволим с моментните си възможности, като разбира се се стараеме да ги развием. За това, че по-важен е резултатът, не мога да се съглася. Резултатът е важен доколкото зависи от нас. Извън това всичко може да се случи.

За това дали е било правилно изпращането на пари в споменатия случай, azbuki вече изказа две много добри мнения. Освен това не знаем алтернативата, т.е. какъв би бил резултатът, ако парите не бяха изпращани. В случая според мене изпращането на парите си е много на място. Мъжът е бил напълно в състояние да вземе и друго решение, т.е. не му е предложен избор извън възможностите му. Например, ако дадеш пистолет на дете и му кажеш да го използва само за самозащита е различно, защото то вероятно не е способно на правилна преценка, възлагаш му свобода извън възможностите му. Хората имат свобода на избора и непрекъснато злоупотребяват с природните блага. Трябва ли да обвиняваме Бог, че ни ги е предоставил. Нали така се учим. Ами Библията – до малко ли злини е довела. И все пак написването и си остава едно добро дело. Човек прави това, което счита за правилно. Обикновено като измине известно време, той може по-точно да прецени действията си, какво е можел да направи по-добре, какво е зависело от него и какво не. Темата досега се разглежда изключително от материалистическа гледна точка, положителните мисли, любовта, освободената енергия от проявеното състрадание не се вземат предвид, но точно те могат да повлияят в положителна посока не на един, а на хиляда живота, защото мисълта има свойството да привлича към себе си сходни мисли и да нараства в пространството. Тези следствия за съжаление остават невидими.

Може ли човек да свири на пиано? Или пък, може ли да рисува? Ако не може, ще се научи. Ако пък може, винаги може да се научи още по-добре. Неумението е условие, база. С необходимото постоянство, труд и усилие, то се превръща в умение, допусканите грешки се намаляват и се получава нещо наистина красиво.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва; Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот – формула; В зорите на живота – песен; Беседа: Виделината; Молитвен наряд за край: Ще Ти служа през цялата вечност – формула. „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго. Има учени, които оспорват, че иде от слънцето, а поддържат, че тя е особена енергия, която като дойде до земната повърхност, разбива се о нея и дава отражение на светлина. Виделината е един вътрешен процес. Тя е един елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява. Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит. Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават. Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“.“ „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина иде отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има Любов, и той скоро прощава.“ „Като казва: „Вие сте виделина“, Христос разбира хората на бъдещето. Когато Господ създаде света с неговите звезди, луна, слънце, Той каза: „Това е за бъдещите хора“.“ „Вие, мъже и жени, които сте тука, сте виделина. За мене злото не съществува. Аз разбирам, че в Божествената хармония зло не съществува, но извън Божествената хармония има зло. Ако решите да водите добър, благороден живот, вие ще имате тази виделина, тя ще бъде с вас. Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които имат тази виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа. Когато сте разположени, имате тази виделина. Само че не можете да я задържите задълго. Някой път си мислите, че аз добре проповядвам, но казвате: „Кой знае каква цел има“. Целта ми е да изпълня волята Божия. Не съм от онези, които лъжат; досега никого не съм лъгал, нито са ме излъгали. С нищо друго не може да ме подкупите, а само с добро, Истина, Любов и Мъдрост. Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове.“

Дали ще кажем, че ние правим добро или, че ставаме проводник на Бжественото, даваме му път да се изяви, аз поне не виждам разлика. В крайна сметка нали човек в същността си е Божественото. За преценката дали сме направили добро или не, мисля, че точно тази преценка повечето хора правят трудно, защото те рядко успяват честно да се вгледат в себе си и в мотивите си и да преодолеят своите заблуди по отношение на себе си. Но това тъй или иначе не е проблем, дори и чист от мотивите да са егоистични, изчистването им ще стане с времето.

Тук се има предвид, когато извършим нещо, то да няма отрицателни последствия нито за нас, нито за обкръжаващите ни. Нека да не качваме толкова високо летвата. Човек трябва да действа според собствените си възможности, да се стреми винаги да постъпва според най-доброто на което е способен. Ум, воля и любов са еднакво нужни. Ум за да оцени възможностите и последствията; любов за да избере тази възможност, която е най-добра за всички, а не само за него самия; воля за да има силата, търпението и устойчивостта да реализира избора си.