Станимир

Ами, отговорът ми пак е същият: нещо средно, без скръб или радост; но също и без прояви на безразличие, а с чувство на загриженост и любов към умрелия.

Последното е най-удачно, според мене. Иначе, ако решиш да се радваш, рускуваш да си развалиш отношенията сериозно с останалите, дето приемат смъртта действително като край, а не като преход. Когато е възможно, мисля, че ходенето по погребения винаги трябва да се избягва.

Неделните беседи за месец Януари: 04.01.2009 г. - 40. Волята Божия, 22 април 1917 г. - Ани 11.01.2009 г. - 41. Чистосърдечните, 29 април 1917 г. Станимир 18.01.2009 г. - 42. Взимане и даване, 6 май 1917 г. - Моника13 25.01.2009 г. - 43. Бог е съчетал, 13 май 1917 г. Ани Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Мисъл на деня - 27 декември 2008 г. ”Настанало е вече време, когато всички хора от всички народи – от големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си уважение и смирение да възприемат Истината. И кой колкото я разбира, да я приложи. Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото я разбира, толкова да я приложи – това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират Истината. Всички хора разбират Истината.” Из Който не носи кръстта си, 30-та НБ, 8 май 1938 г.

Всъщност, доколкото знам еднорогът символизира самата човешка душа (атма и будхи), но необвързана с грубия материален свят. В основата на рога на еднорога, според много легенди стои скъпоценен камък, най-често рубин, което може да се тълкува като символ на волята (атма). Освен това рубиненото червено е кралски цвят, който може да се свърже и с Божествеността. В легендите до еднорога може да се приближи само изключително чист човек, най-често девица, по същия начин единствения начин да се свържем с Божественото в себе си е като пречистим, облагородим и извисим нисшата си природа. В някои народи еднорогът се представя във вечна борба с лъва, като ту единия взема превес ту другия.

„Често хората се запитват, трябва ли да правят добро и защо трябва да правят добро. На този въпрос може да се отговори положително. Човек трябва да прави добро. Защо? Защото той е извор или река, която тече и каквото срещне на пътя си, напоява. Не дава ли нищо от себе си, тя няма бъдеще и скоро ще пресъхне. Тя минава през камъни, през песъчливи места. Като дава от себе си, реката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които й придават живот и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетел има, трябва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човек прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближен, и по този начин закрепва връзката си с Божествения организъм. Каже ли, че не трябва да дава от своите блага на другите, т. е. откаже ли се да прави добро, той се отделя от Цялото и сам подписва своята смъртна присъда. Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него. За да проникнат слънчевите лъчи в цвета, първо той трябва да се отвори за тях. Ако цветът, т. е. пъпката не се отвори, няма да цъфне. Щом не цъфне, не може да се оплоди. Живот без плод е подобен на живот в пустинята.“ Природна философия – МОК, 29 ноември 1929 г.

„Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любящи души са свързани с възвишените и разумни същества от невидимия свят. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вярвате, тя се подкрепя от всички възвишени и любящи души. Всяка душа внася по един приток към вашата идея. Всяка душа ви служи като подтик за реализиране на вашата идея. Колкото малка и да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, те непременно ще я засилят. Тези същества изпълват пространството и са крайно отзивчиви към всеки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-слабият зов към тях, за да се притекат веднага на помощ. За тях няма разстояние, няма никаква преграда. Те са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любящи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, свързани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започват постепенно да те изоставят, докато останеш съвършено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае във великата любов, във великата мъдрост и във великата истина.“ Природна философия – МОК, 29 ноември 1929 г.

Доста от пишещите тук споделиха лични опитности, които за разлика от научните теории са факт. Научните теории са недоказани предположения, наистина логични, но в повечето случаи твърде условни и сериозно ограничаващи кръга на влияещите фактори. Затова и научните теории нерядко са твърде противоречиви. И един въпрос като говориш за доказателства: Колко хора са в състояние действително да разберат "доказателствата", които науката им дава? Всъщност хората се доверяват на авторитета на науката, а не на доказателствата.

На мене някак си ми се иска да не определяме доброто. Нека всеки сам открие смисъла му, сам да го почувства. Всеки иска да бъде добър по един или по друг начин. Правенето на добро е само външен израз на вътрешната ни доброта, която всеки според възможностите си първо открива в себе, после с постъпките си разкрива и във външния свят. Човек е такъв за какъвто се мисли; с мислите си ние изграждаме своя образ за в бъдещето. Нека изградим този образ светъл, чист и достоен, и да не го лишаваме от добротата! И малкото пламъче и големият пламък са способни да запалят хиляди огньове, ако бъдат използвани разумно.

Весели празници! Желая ви много Любов и Светлина, приятели, и ви благодаря за всички мигове прекарани заедно!

Всеки един ден ще трябва да се срещне с всичко, което е сътворил, с всички свои деца. Това не е само символика. Да срещнеш себе си... да срещнеш миналото си, всичко, което някога си бил, т.е. всички тези забравени спомени от хиляди прераждания да изпулат на повърхността... и това неминуемо ще стане, и сигурно е много страшно. Да срещнеш истинската си същност, която е Светлина, част от Божествената Светлина, също е предопределено за всеки човек, но страх не мисля, че е подходяща дума за това събитие, въпреки че нерядко се използва.

И в трите има истина и всяко от тях може да бъде разбрано не само по един начин. Всяко чудо за три дни – тука виждам един момент, свързан с това, че хората прекалено лесно се връщат към изградените си стереотипи (на действие, мислене и т.н.), към обичайното, което им носи спокойствие и равновесие на едно определено (бих казал по-скоро ниско) ниво. Когато се случи "чудото", не след дълго хората отново ще се върнат към обичайното си мислене и ще го забравят. Голямата емоционална енергия с която "чудото" се приема в началото ще се изчерпи и то ще избледнее в съзнанието на хората. Няма го този ясен отпечатък, който оставя повторението, дори и това което се повтаря на пръв поглед да не е така ярко и забележимо. Разбира се има и изключения, когато едно "чудо" може да остави отпечатък и за цял живот.

Отказваш се от нисшето, не го елиминираш. Висшето не го печелиш, то винаги е било с теб, но нисшето ти е пречело да го видиш – забелязваш го. Какъв егоизъм може да има в това да се откажеш от егоизма си, нещо с което хилядолетия наред си се отъждествявал, смяташ за себе си до такава степен, че не можеш да си се представиш отвъд него. п.п. Стълбичката си е съвсем безкрайна и нямам никакви амбиции да я изкача, а само да я изкачвам.

Забелязвам, че доста хора са отговорили, че светогледът им може да се промени и то съвсем кардинално. Това аз го разбирам изоснови. Самото ядро, около което нечий светоглед е изграден да се промени. Аз все си мисля обаче, че основата трябва да е твърда и неизменна. Ако човек се съмнява в основата на своите възгледи, значи още не я е намерил, т.е. строи върху пясък, а не върху скала. Излишно е да казвам, че единствената нерушима основа виждам в Божественото - вярата в Бог, в доброто, в любовта, в разумността, в бъдещето, в справедливостта, в сплотеността и др., и в тяхната безкрайност. Каквато и промяна в светогледа да се извърши извън тези неща, колкото и голяма да е, според мене, тя няма да е кардинална. Въпрос на лично тълкуване. Освен това за мене истинската промяна в един човек, означава повече промяна в характера му, в неговите качества, което не изключва промяна във възгледите, но в същото време е нещо повече; възгледите по-лесно се променят, но да промениш себе си (действията си, мислите, чувствата, думите, желанията) според тези възгледи, всеки знае, че не е лесно, нито пък може да стане бързо.

Външни и вътрешни условия – МОК, 15 ноември 1929 г.

Как се определя кога е време да се запали определената клечка? С обмисляне ли се получава? С опит? С интуиция? И с трите. Всяко може да е подходящо в определен момен и не най-подходящо в друг. Трябва да запалим клечката по такъв начин, че пламъкът и да освети, това което искаме да направим видимо (някоя мисъл или идея) за другите, в подходящото време, т.е. когато другия гледа в съответната посока. Ние можем да запалим клечката, и с това само косвено да определим какво другия ще види в светлината; така и с думите - ние казваме нещо, но мисълта, идеята която влагаме в тях може да не бъде видяна от другия така, както ния я виждаме.

Не знам дали въобще има смисъл да засягам тези въпроси. Обикновено всеки си е създал някаква представа за Бог и се придържа стриктно към нея и дори да знае, че тази представа е огнаричена и частична, отхвърля всички други допълващи я представи, понеже той лично не може да открие връзката между тях, разглежда ги от гледна точка на собствената си представа, а не през очите на другия, чрез който се запознава с тази представа, за непредубеденост пък няма смисъл да говорим. Обикновената анализираща логика помага да се открият и разберат само отделни аспекти на Бог. "Като затваряме вратата за грешките, затваряме я и за истината" - цитирам по памет. Преди да се отхвърлят противоречията е добре да се разберат - те често са привидни, резултат от различия в използваната терминология, гледна точка, обхват на това, което се разглежда и т.н. Хората се стремят да си съставят завършен светоглед, без противоречия в него. С подобен светоглед, хората ограничават истината. Противоречията всъщност са неизвестни, които на този съответния етап не можем да открием. Ако се опитаме да ги изкараме от уравнението, ще получим резултат, който няма да е верен. 5х+7у=70. Махаме у, защото не се вписва в разбиранията ни, не можем да го разберам, не виждаме смисъла, който е скрит зад него и получаваме 5х=70, т.е. уравнение което вече можем да решим. Само, че това уравнение не е цялото уравнение. Бог е едновременно както всичко съществуващо в неговата цялост, така и ядрото около която е изградено всяко живо същество в това цяло. Т.е. Той е единица, цялост и едновременно с това е диференциран на безброй безкрайно-малки ядра, които представляват същността на всяко живо същество. Затова се казва, че Бог е във всеки от нас. Всяко такова ядро е точно подобие на цялото и има същия потенциал като него, но забележете само потенциал. Този потенциал трябва да се прояви. Проявяването на този потенциал е Доброто. Колкото по-голяма част от този потенциал сме проявили, толкова сме по-добри. Този потенциал е Бог, но сме и ние, той е истинската ни същност, не обвивката с която се идентифицираме. В тази връзка може да се разглеждат и твърденията, че Бог се проявява чрез нас, както и, че ние проявяваме Бог чрез себе си. Двете твърдения са едно и също. Няма егоцентризъм. Егоцентризмът е когато човек си мисли, че е нещо различно от Бог.

Мисъл на деня - 23 декември 2008 г. ”Всички се оплакват от някаква криза в света. Че има криза, вярно е. Но кризата ни най-малко не е някакво нещастие.” Из И не можаха на това да му отговорят, 7-ма НБ, 14 ноември 1937 г.

Доброто и злото са несъвместими. Това е различно от противоположни. Не можем да оценим едно действие като добро или като зло от никоя друга гледна точка, освен от гледната точка на извършителя, от неговите възможности, от неговите качества и ниво на развитие. Това също означава, че за да направим някаква оценка трябва да сме (немалко) над неговото ниво на развитие. Един добър плувец, като види давещ се човек може да скочи и да му помогне, но един човек който не може да плува няма тази възможност. Значи ако този, който може да плува не скочи във водата и не помогне на нуждаещия се е едно; ако този, който не може да плува си остане на брега е друго. Какъв абсолютен криерий можем да търсим тука? Всеки действа от собствената си позиция. Действието може да е едно и също, но извършителят щом не е един и същ и оценката в смисъл на "добро" или "зло" за действията му, може коренно се различава, както и кармичните последствия (това не са видимите последствия, които също могат да се окажат еднакви).

Езотерично лечение

Сега заради вас тръгнах да си чета първите мнения, след като се регистрирах в портала. Съществени разлики в светогледа си за сега не намирам, но има някои дребни нещица. Все пак още съм прочел доста малко от мненията си, ама ще видим. Ако на някой не му е ясно как може да "изкара" всички свои мнения (всъщност има ограничение в бройката до 1000) и да ги види последователно, като една тема: 1. Избира се търсене (горе вдясно, на менюто, което се намира най-отгоре на всяка страница); 2. Оттам се избира разширено търсене; 3. В появилата се страничка пише потребителското си име в дясното поле отгоре; 4. В полето "Търси мненията от..." се избира отметката "по-стари", от падащото меню - "когато и да е"; 5. В полето "Сортирай резултатите по..." се избира отметката "възходящ" и "дата на най-новото публикувано мнение"; 6. В полето "Вид на резултатите" се избира "покажи резултатите като мнения"; 7. Натиска се бутона "търси" най-отдолу.

Тези, които говорят за полярен свят и неполярен свят, нека първо осъзнаят, че с това разделение те вече създават полярност между единия свят и другия. Обявяването, че доброто в този свят, не е доброто от предполагаемия свят извън дуалностите (за мене извън дуалностите човек отива само в периодите на пралая, когато всичко проявено се връща към своето единство), всъщност е просто начин да се каже, че доброто, което познаваме в този свят е зло. За добро се приема единствено съвършенството, идеала, което пък всъщност е поставяне на ограничение, търсене на завършеност в идеята за добро, постигането на някакъв крайно разбиране на доброто, което дори и да се приема като абсолютно и включващо всичко в себе си, все пак бива ограничавано просто с допускането на идеята, че някой го е постигнал, въобще, че е постижимо, идея отхвърлена от всички духовни учения с които съм запознат. Колкото и да е несъвършено доброто, което хората извършват, това добро е следващата крачка за извършителя по пътя на духовното им развитие. Без тази крачка, по-следващата би била невъзможна. Доброто в човека може да бъде развивано. Мисленето върху доброто също помага и то повече, отколкото хората обикновено си представят, но не е достатъчно. Идеята за малкото добро всъщност се стреми да постави акцента върху постоянството, а не върху инцидентността. Добрият в малките неща всъщност е добър през цялото време, доброто е в основата на всяка негова мисъл или друго действие. Този човек е постигнал едно състояние на постоянна вътрешна доброта, а не е принуден от обстоятелствата да я прояви само в определен специален момент.

„Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е. ако е инвалид във физическия свят, той ще бъде инвалид и в Божествения свят. Ще кажете, че не искате да бъдете материалист. Това е друг въпрос. Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализъмът, нито идеализъмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват. Следователно, ако под думите „дух и материя“ разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения – материализъм и идеализъм, вие сте на прав път. Обаче, ако под думата „материя“ разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух“ разбирате, че животът е изтъкан само от идеи, вие сте на крив път. Животът се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н. Като стане въпрос за мъжа и за жената, хората започват да спорят, кой от двамата е истински проводник на човека. Колкото и да спорят, не могат да дойдат до правилни заключения. Защо? Защото истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената, и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името „човек“. Обаче, докато мъжът се отделя от жената като нещо особено, и докато жената се отделя от мъжа, те още не са дошли до положението на истинския човек. Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения на живота, но по същина те са едно и също нещо. Те дават представа за понятието „човек“. По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка. Достатъчно е жената да спре на едно място, за да стане център. И скоро време тя ще направи къща, ще я напълни с мебели и покъщнина. Поставят ли мъжа при тези условия, той всичко ще разпръсне. Затова казваме, че жената събира, а мъжът разпилява. Жената се изявява отвън навътре, и мъжът – отвътре навън. Съвременните хора нямат още ясна представа за понятието мъж. Като кажат „мъж“, те разбират възлюбения на човешката душа. Между понятията „мъж и възлюбен“ има грамадна разлика. Някой път възлюбеният може да стане мъж на някоя жена, но мъжът никога не може да стане възлюбен. Думата „мъж“ подразбира физическа сила. Значи, когато жената търси мъжа, тя се нуждае от сила, която да я покровителства. По естество жената е по-слаба от мъжа, вследствие на което разчита на неговото застъпничество. Мъжът и жената са два принципа, които се изявяват в две различни форми. Слушате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Чудно нещо! Той е роден от жена, а не иска да бъде жена. Някоя жена казва, че не иска да бъде мъж. И това е чудно. Тя е зачената от мъж, а не иска да бъде мъж. Началото на всеки човек се крие в мъжа, а краят му – в жената. От мъжа и от жената пък произлиза детето, което един ден ще се прояви като мъж или като жена, според силите, които действат в него. Като не разбират, какво всъщност е човек, какво представят мъжа и жената, хората влагат в тия понятия изопачени, неестествени идеи, вследствие на което сами се спъват. Човек не е същество, създадено за ядене и пиене. Жената не е същество, създадено само да ражда деца, нито мъжът е създаден само да внася в дома продукти за ядене и пиене. Велико е предназначението на човека. Велика е ролята, която мъжът и жената трябва да извършат на земята.“ Из „Служене, почит и обич“ – МОК, 30 август 1929 г.

Да, манипулаторът е зависим, но по-скоро косвено от манипулираните. В действителност той е зависим от чувството си за собственост, за власт, за контрол. Когато двама души си сътрудничат, ако единият си даде почивка, другият ще поеме част от работата. В случая с манипулирането, манипулаторът не може да си позволи почивка, поне не дълга. Той трябва постоянно, систематично, да осъществява своето влияние.

Манипулираният човек се превръща в притежание, играчка, кукла на конци, над която волята на манипулаторът доминира. Всъщност между манипулирането и обсебването има доста общи неща. Тук се смесват желанието за собственост и за власт. Всеки човек притежава свободна воля и в следствие на това, волите на отделните хора често се сблъскват. За да реализира волята си човек може да срещне сериозно съпротивление от други хора. Манипулаторите избягват това съпротивление или силно го намаляват. Чрез известни механизми или чрез силата на своята воля, те доминират волята на манипулирания, т.е. привеждат е в съгласие със своята. Това разбира се не е доброволното, съзнателно сътрудничество при което човек знае защо прави определено нещо. У манипулирания винаги се създава погрешна представа за нещата. За да не допуска да бъде манипулиран, човек трябва да развие силни воля и мисъл. Той трябва да се научи на самостоятелност, независимост, твърдост. Любова в случая не помага. Тя помага, обаче в друга посока – например, да използваш волята и мисълта си в полза на другите, а не да злоупотребяваш с тях за егоистични цели. Значи на манипулаторите при всички случаи им липсва любов. На манипулираните любов може да им липсва, може и да не им липсва, но със сигурност мисълта им е слабо развита.