Станимир

Зависи какъв смисъл се влага в понятието "еротика". Ако целта е възбуждане на сексуалните желания на тези към които произведението на изкуството е насочено, то нещата като че ли не са чак толкова духовни.

Мисъл на деня – 2 януари 2009 г. "Мястото, седалището на Бога не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее в душата на човека. Истинската идея за Бога е идеята за човешката душа, Любовта, която живее в човешката душа." Из И не можаха на това да му отговорят, 7-ма НБ, 14 ноември, 1937 г.

Бях чел нещо подобно. Не ставаше въпрос за огледало а за директно наблюдение върху човек със фокусиране на зрението по определен начин, при което виждаш образа на човека от минало прераждане. Само че се споменаваше, че е много вредно за зрението и не трябва да се прилага повече от няколко минути дневно. Може да има и някакъв вариант с огледало и да видиш собствения си образ от някое минало прераждане.

Според мене е по-добре да избереш, дори и да сбъркаш. Поне ще натрупаш опит. Вярното решение може да е в ума, в сърцето или и в двете - различно е във всеки отделен случай. Ако можеш да разчиташ и на ума, и на сърцето си, е по-лесно .

Женският аспект е пасивен, възприемащ, инертен, поддържащ, той е субстанцията, първоматерията чрез която Духът изгражда Вселената. Тука общоприетото разбиране за половете няма особено значение. Едно и също нещо може в един момент да е положително по отношение на друго, а в друг момент да е отрицателно. Ако Духът се приеме в неговия абсолютен смисъл, като нещо вечно и неизменно, то следва, че е винаги положителен, т.е. проявява само мъжкия си аспект, но това са разсъждения в които не знам дали ще е от полза да се задълбочаваме прекалено. Материята, взета в абсолютен смисъл е другата крайност, винаги пасивна. Съзнателното съществуване е между тези две крайности.

Едно нещо можем да си го определим за красиво или не дотам красиво, дори и ако го разглеждаме чисто физически... проблемът идва когато се появи някаква зависимост. Например, запалени сме по автомобилите и някой нов модел автомобил е неустоим за нас, т.е. явява се желание да го притежаваме, или не можем да откъснем поглед от него, мислиме постояно за него, заради него не виждаме нищо друго; или пък може да става въпрос за физически красиво момиче. Значи проблема не е, че харесваме нещо само физически (то всъщност харесването винаги е на емоционално ниво - по-грубо или по-фино), харесваме физическата форма, но самото усещане е емоционално. Важното е да не ставаме зависими от физическата красота, а иначе винаги трябва да я ценим.

Едва ли се планира точно определено дете да получи лошо възпитание. Просто такива са възможностите на родителите, а и родителите не винаги дават на децата си възпитание на 100% според възможностите си. Кармата привлича детето към определено семейство, на основата на определено съответствие, но това как детето ще бъде възпитано не е строго определено. От родителите зависи какво възпитание ще му дадат и от детето как и доколко ще възприеме съответното възпитание. Кармата създава определена ситуация и за детето и за родителите, но не определя как тази ситуация ще бъде изживяна.

Аз в такива случаи предпочитам да не се обяснявам много много. Не държа интересът ми към духовното да бъда разбран на всяка цена, даже предпочитам да остане незабелязан. Не е страх, че ще остана неразбран, смятам за ненужно всеки да ме разбира. Който споделя определен интерес към духовното ще ме разбере, за останалите предпочитам да не изглеждам "много духовно" (ама ги ръся едни... ). Познатите и близките ми знаят, че имам интерес към духовното, но точно в какво се изразява този интерес, какви точно учения и възгледи споделям, до колко голям е интереса ми към духовното, това не знаят или поне не директно (имам предвид това, че впечатлението което оставям в ежедневието си няма как да не говорят косвено и за възгледите ми, ако не от духовна, то поне от морална и чисто житейска гледна точка).

Не знам. Може би говори за много, ама много лоши хора в които не е останало съвсем нищо свързващо ги с тяхната душа. Иначе доколкото знам, дори и лошите хора прекарват известно време във висшите светове, така да се каже в "спящо" състояние.

По-голямо влияние от красотата има излъчването на човека, затова че то може да неутрализира до определена степен влиянието на красотата или пък изключително да го подсили. Да, красотата при всички случаи е изпитание, както и неяната противоположност. Върху физическата красота на човека могат да влияят много фактори и на практика се получава така, че тя съвсем не винаги отразява характера или духовното развитие на човека. Тука наследствеността има изключително влияние, също кармата, и така се получава една основа върху която човек нанася известни промени в зависимост от характера си, но тази основа му е дадена "отвън". Ако намесим и по-висшите тела на човек, които също са физически (емоционално, умствено), но съставящата ги материя не е така инертна както грубата видима за окото материя, за тях може да се каже че съответстват почти изцяло на степента на развитие на човека и всъщност може да се каже, че всеки човек си ги изгражда сам.

Тука може да се появи малко объркване в резултат на терминологията, т.е. на съдържанието, което се влага в думата "душа". Истинския човек не умира, нито е създаден или нещо подобно, а е неотделима част от Бога. Според голяма част от духовните учители, чувството за отделност неизменно присъства в периодите на космическо проявление (манвантарите), а състоянието на съзнанието в пралая, няма как да бъде разбрано от хората, но след края му човек отново се осъзнава като отделна единица съзнание и продължава еволюцията си оттам, докъдето е стигнал през предходния космически период. При всички положения една част от човека е вечна и нерушима.

Това често е така, но не винаги. А и за кой ум и кой екстаз точно става въпрос? Умът си има своите висши аспекти в които толерантността към и допускането на непознатото са доста силно проявени; умът може да бъде и пасивен, възприемащ, да заема съвсем невидима част от съзнанието и все пак контролът да остане негов. Екстаза също си има степени и във висшите степени, когато съзнанието се издига до будхичния план, умът също присъства и то в подчинено, пасивно състояние (манас е по-ниско от будхи, а низшето следва да е подчинено на висшето). Но когато екстаза се ограничава до астралния план, нещата стоят по различен начин. Тогава силно развития ум ще се опита да си върне контрола над съзнанието, докато при човек със силна емоционалност, стремежът ще е състоянието на екстаз да се задържи. Ани, не знам Блаватска да е подкрепяла състоянието на екстаз. В голяма част от трудовете си тя открито се противопоставя на спиритизма и медиумизма, а това са именно трансови състояния при които умът и волята на медиума напълно се елиминира. Екстазът е по-различен от тези състояния, но има и доста общи неща, особено ако при екстаза съзнанието не успее да надскочи астралния план. Въобще за да се достигне будхичния план, умът няма как да бъде прескочен, а това означава, че той първо следва да бъде развит и то не само конкретния, аналитичен, но и висшия боравещ със символи вместо конкретни понятия, синтезиращ аспект на ума. При правилния екстаз, умът не отсъства, а става пасивен, позволява на впечатленията идващи от по-висшите планове да се отпечатат върху него и човек да ги разбере. Ако умът не е развит, това няма как да стане, висшите впечатления няма да достигнат до съзнанието на човека. По подобен начин стоят нещата при медитация. Например при медитацията със семе, умът затихва, човек насочва вниманието си в определена посока (обект, който иска да разбере) и просто оставя идеите свързани с този обект да се отпечатат в ума му. Като цяло, понеже се направи разграничението между мъже и жени, при женската психика стремежът е умът да се прескочи, да се премине от чувствата направо към будхичния план, т.е. висшето разбиране и духовните възвишени чувства. При мъжете, тенденцията е умът да е водещ (и то предимно конкретния ум), астралните чувствата да се отхвърлят, вместо да бъдат трансформирани до съответстващите им висши чувства от будхичния план. А самото разбиране като качество е част от будхи, а не от нивото на ума. И при ума има разбиране, но то е по-непълно.

Нима смяташ, че и да развиеш тези качества може да разберш СЪЩНОСТТА на Бог? Частично, в определена степен - да. Самата любов, топлина, която проявяваме може да бъде развивана до безкрайност, тя е с безкраен потенциал, но който потенциал ние можем да проявяваме само частично, според развитието си. Според степента в която разбираме и проявяваме собствената си същност, ние разбираме и същността на Бог. Пълното разбиране по отношение и на двете е невъзможно, защото те са безгранични и в действителност едно.

Да, и най-вероятно ще трябва да излезем доста извън човешките умствени възможности за да разберем тези процеси, свързани с дейността на т.нар. господари на кармата (липиките в Индия) и др. под. Това, което най-вече трябва да помним е, че справедливостта винаги възтържествува и, че от възможности за развитие никой никога не е лишен.

Да, в тибетския будизъм има такова вярване, а сигурно и другаде. Не зная как се е породило, но предполагам, че най-вероятно се основава на някое символично твърдение, което в определен момент не е изтълкувано правилно.

Бялата магия изключва получаването на нещо незаслужено. Всъщност Бяла магия означава да използваш способностите си в хармония с Божествените, Природните закони. По принцип самото желание да имаш пари е далеч от Бялага магия, дори и когато парите се използват не за нещо лично, а когато е свързано с общото благо. Парите са само посредник. Примерно, искаш да имаш свободни 100 000 лева за да подпомогнеш примерно някой дом за сираци. Белия магьосник ще насочи мисълта си към целта (подпомагането не децата) и няма да определя пътя на парите, от къде ще дойдат и дали въобще ще дойдат. Белият магьосник ще привлече тези, които ще помогнат.

Дървото може ли без листа? Колко е важно едно листо? Колкото до въпроса, "Съществува ли алтернатива на Пътя?", мисля че не. Човек винаги е в Пътя. Всичко съществуващо се развива, еволюцията е като течението на една река. Ако не успееш да се понесеш по една вълна, ще хванеш следващата, но срещу течението нямаш сили да плуваш, въпреки че възможността за това никой не ти я отнема.

Аз лично подкрепям второто твърдение. Бог е безпределен, няма как да настъпи момент в който възможностите за по-нататъшно развитие, разширение да са се изчерпали. Не можем да познаем напълно Бога (и това не е само мое мнение), напълно може да се познае само крайното, ограниченото. Бог можем да опознаваме от най-различни гледни точки, но винаги ще остане нещо, което към определения момент съзнанието ни да не може да обхване.

Всичко си има степени. Екстаза е чувстване, като да опиташ една ябълка: разбираш вкуса и, изпитваш удовлетворение, разбирането ти за ябълката действително се увеличава, но все пак то не е пълното разбиране. Освен всичко друго при екстаза лесно може да се стигне до зависимост, т.е. да се търси екстаза заради удоволствието, което човек изпитва, а не да се търси издигане на съзнанието. От друга страна само разумът не може да ти помогне да разбереш вкуса на ябълката, ако не си я опитал. По същия начин ако човек не развие любов, състрадателност, всеотдайност в себе си, не може да разбере същността на Бог, колкото и да разсъждава върху Него, той няма да е опитал същността Му.

Аз поне не виждам голяма разлика между това дали източника на някакви зли намерения ще е въплатен в грубо физическо тяло или не. Лошите хора, след смъртта си продължават да са носители на същите желания, каквито са имали по време на земния си живот. Разликата е, че без физическо тяло те не могат да задоволяват тези желания пряко, но прикрепяйки се към аурата на въплътен човек, който споделя същите желания, те ги изживяват заедно с него, хранейки се от психичната му енергия. Повече от това едва ли е необходимо да се споменава. Действително наличието на такива същества, които в действителност са умрели хора, лишени от физическо тяло, силно стимулира низшите прояви в мисленето, чувствата и желанията на човека и затруднява до известна степен желанието му да осъществи някаква промяна в себе си в тази връзка, но това са условия, които човечеството само си е създало, разглеждано като цялост, и всеки трябва да се съобразява с тях (все пак човек освен отделна единица е и част от цялото, без значение дали му харесва или не). Влияние върху човека могат да оказват и остатъци от умствено-емоционалните тела на починали хора, от които душата се е отделила, а въпросните остатъци продължават своето автоматично, полусъзнателно съществуване още известно време докато окончателно се разложат. Такива остатъци се прикрепят към аурата на въплътените хора чрез сходството във вибрациите по между им и черпят енергия за съществуването си от нея. В този случай обаче въздействието върху въплътения човек не е съзнателно, липсва намерение, воля, а просто механическо взаимодействие. Решението за човека при всички случаи е да поддържа едно приповдигнато настроение на духа си, положително мислене, оптимизъм, увереност, да изпитва високи чувства. Всичко това прави човека недостъпен за всякакво грубо влияние.

Има много интересни неща в светогледа на дервишите, но не одобрявам практиките им за постигане на транс (танците им). Колкото и красиви да изглеждат отстрани, те са изключително механични, като участието на умът е почти изключено. Практиките им несъмнено водят до някои мистични преживявания и екстаз, но не мисля, че това са точно духовните опитности към които хората трябва да се стремят. Мога да допусна също, че една част от практикуващите използват алкохолни напитки (най-малкото вино) преди започването на танците (разбира се не мога да го твърдя със сигурност). Лично аз виждам известна връзка между дервишите и казълбашите (алевиите) в някои райони в България, а май историците са на същото мнение (това също не знам със сигурност).

Колкото една мисъл е по-концентрирана, колкото човек по-съзнателно я отправя, толкова по-жизнеспособна ще е тази мисъл. Емоцията и чувството с които се отправя мисълта също са от съществено значение. Една мисъл лишена от чувство е слаба. Риътъмът е следващия важен фактор. Ако една мисъл се повтаря често, периодично, особено ако интервалите на повторението са еднакви, дори и за кратко време, силата и се акумулира. Конкретно на въпроса: от значение е най-вече мисълта и чувството, затова че в първия случай отрицателното влияние ще е нищожно, за разлика от втория. Все пак би било добре повторението на думи изразяващи негативност, дори и непреднамерено да бъде преодоляно преди да се е превърнало в навик, най-вече като се осъзнае безсмислеността на повтарянето им.

Опрощението е нещо вторично. Ако човек се е променил вътрешно, "опрощението" няма как да му бъде отказано. Разбира се натрупаната карма пак ще си я понесе, но пък именно в това е едно от значенията на кармата – чрез нея човек (или каквото и да е друго същество) да заплаща за погрешките си, т.е. да ги изкупува.

Да, вероятно, но не мисля, че това би оказало съществено влияние. Да се смята, че с едно прераждане, човек може да постигне едва ли не съвършенство и то при условие, че различните хора са поставени често в корено различни условия, е не по-малко вредно. Това което е било много важно за Християнството в определен период от време е налагане на вярването във вечния рай, (респ. вечния ад). Аналогични състояние на ада и рая също са застъпени в ученията проповядващи прераждането, но там тези състояния, колкото и да са дълги, са временни. Така във силно вярващите християни се генерира голямо количество страх, на който е основана тяхната религиозност. Страхът е мощен обединяващ фактор, разбира се не така мощен както любовта, но семенцето на любовта все още едва-едва покълва у хората и затова е много по-лесно да се постигне обединение чрез страха. Много малко са били християните в миналото, които да са били вярващи заради любовта, а не заради страха, който съвсем целенасочено им е бил налаган. Сега, мисля, че те са доста повече, но като цяло все още са малцинство. В действителност, въпреки че в основата на Християнството и животът на Христос стои любовта, за любовта в Християнството започва да се говори едва през последните стотина години; преди това на преден план е стоял страха.

Ами да, загрижеността трябва да идва отвъртре. То и за любовта важи същото. Аз и това имах предвид - вътрешна любов и загриженост. За външното им проявление едва ли трябва да се полагат някакви сериозни усилия, иначе всичко би изглеждало страшно изкуствено.