Станимир

„Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия.“ „Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.“ Из „Изгрев и залез“ – УС, 19 април 1936 г. „Един ловец навлязъл вътре в гората, да лови дивеч. Срещу него излязла една мечка. Ловецът се уплашил много, обърнал се назад и започнал да бяга. Той бягал, а мечката след него. Като разбрал, че мечката продължава да го гони, той я дочакал и насочил пушката си срещу нея. След един момент само, мечката стояла безпомощна пред него, с ранен крак и сълзи на очите й – молела за милост. Той я пощадил и продължил пътя си. Трябва ли хората да се гонят и преследват, както мечката – ловеца? Ако продължават да се преследват, все ще се обърне някой и ще им тегли куршум. Като изгубят силата си, те се смекчават, но това не е доброволен акт. Бъди мек и внимателен към хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намериш в трудно положение.“ Из „Вътрешна връзка“ – УС, 13 септември 1936 г.

„Любовта е вечен и непреривен процес. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно място. Любовта се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Като влезе в един дом, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно в този дом, тя го изпълва със светлина. По това се познава присътствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си, любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си; майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си; слугата пък изгубил любовта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият, като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувства изпразнен, отегчен. Всеки се пита, къде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието и го използва разумно, той е готов за непреривната любов. Какво значи да използваш разумно любовта? – При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато любовта те посети и остави светлината си, не стой на едно място. Използвай светлината й да се повдигнеш едно стъпало по-горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото място, тя пак оставя светлината си. И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод.“ „Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на любовта, ще приеме онази светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете във фабриките на любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина. Който възприема Божествената светлина през очите си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачите си. Желая на всички да гледат през очите на любовта и да приемат нещата в тяхната същина.“ Из „Възприемане на Словото“ – УС, 29 март 1936 г.

„Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал.“ „Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен.“ Из „Изгрев и залез“ – УС, 19 април 1936 г. „Днес всички хора искат да бъдат щастливи, да нямат изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието трябва да бъде достояние на всички. Който върви в правия път на живота, той всякога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто в себе си и в своите ближни. Той не може да бъде щастлив, ако и окръжаващите не са щастливи. Той не може да бъде добър, ако не обича ближните си. Значи, колкото повече хора обичаш, толкова по-щастлив ще бъдеш; колкото повече хора мразиш, толкова по-нещастен ще бъдеш. Чрез омразата ти подхранваш злото в себе си, а чрез любовта подхранваш доброто.“ Из „За слава Божия“ – УС, 20 септември 1936 г.

Любовта и Справедливостта изискват съзнателност. Природните/Божествените закони съществуват и са неизменни; съзнанието може да им се подчини (по скоро да се хармонизира с тях), но не и да влияе по какъвто и да е начин върху действието им. Ако го кажа по друг начин Природните закони са граница, която никой никога не е успявал да премине. Справедливостта и Любовта действат в тези граници... и все пак са безкрайни. Законите просто поставят правила на които всичко се подчинява, но въпреки това оставят безкрайни възможности за проявлението на тези неща. Сега по темата: Любовта е по-лесна за разбиране и прилагане, но не е чак толкова лесна, особено ако се стремим да я проявяваме разумно, а не стихийно или пък се стремим да я отправяме еднакво към всички, а не само към определени хора, или пък в любовта ни да отсъства всякакъв егоизъм. Това преди всичко означава да виждаме навсякъде и във всичко Бог. Без последното условие няма как любовта ни да е еднаква към всичко. Любовта също носи рискове от прекалено пристрастие и оттам фанатизъм. Опастностите от справедливостта идват когато се опитваме да я наложим над другите, като най-често става въпрос за нашата си представа за справедливост, а налагането обикновено (често без да го осъзнаваме) става с насилствени методи. Да съдиш и да раздаваш правосъдие - ето това е опасността тука. Справедливостта о(т)съжда, а Любовта прощава. Не, че е невярно, но в резултат на това разбиране могат да се получат някои недоразумения. В действителност Любовта не отменя Справедливостта, но я осмисля, придава и цел – развитието, възвисяването на човека. Наказанието или наградата не се дават безцелно просто защото така изисква справедливостта, а защото чрез тях се дава най-добрата възможност на човек да се развива, а оттам и да бъде щастлив (да постигне по-пълно и истинско щастие в дългосрочен план). Какво е Любовта без Справедливостта – едно желание, без да се знае начина за постигането му.

„Двама американци, добри приятели от детинство, решили да търгуват заедно. И двамата вложили по пет милиона долара в търговията си. Работата им вървяла добре, и приятелските им отношения се закрепили повече. След известно време и двамата се оженили. Така живели една-две години, но животът им не бил добър. И двамата се оплаквали от жените си и били готови да се разведат. Преди да направят това, те решили да разменят жените си, дано животът им се подобри. Опитът излязъл сполучлив. Сега те разбрали, че първият път не са попаднали в избора си. – Какво показва това? – Че хората често разместват нещата. Следователно, когато работите ви не вървят добре, когато се натъквате на противоречия и мъчнотии, ще знаете, че причината за това е в разместването на нещата, че те не са поставени на истинските им места. Поставите ли ги точно на местата им, противоречията и мъчнотиите ви ще изчезнат.“ Из „Познат от Бога“ – УС, 1 март 1936 г.

„Защо страда човек? – За да се изпита неговата любов и устойчивост. Едно трябва да знаете: всяко страдание е на място. Може да страдате заради другите хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огън, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щом гори и пречиства нещата, на място е. Ако страданието е ваше, трябва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете от него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие в него и разумно ще го използвате. – Какво се крие в страданието? – Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбта ви ще се превърне на радост.“ Из „Абсолютна справедливост“ – УС, 8 март 1936 г. „И тъй, отворете очите си сами, без да очаквате да дойде някой отвън да ги отвори. Да отвори човек сам очите и ушите си, това е негово собствено право, дадено му от самата природа. Трябва ли да чакате сутрин да дойде вашият слуга отвън да отвори очите ви? Ако човек може сам да отвори очите си, трябва ли да очаква спасението му да дойде отвън някъде? Има известни условия за спасение на човека отвън, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онези, които разбират, които са посадени вече в земята, имат условия да растат. Онези, които не разбират, те ще останат само със стремежа си в потенциално състояние, в каквото състояние се намира житното зърно в хамбара. То има стремеж да расте, но условия няма за това. Обаче, като го посадите на нивата и го поставите на мястото му, то започва да расте от само себе си. Това житно зърно е в състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плод, подобен на себе си, колко повече човек може да направи това! Когато човек се натъква на страдания, това е признак, че той е излязъл вече от Божествения хамбар и е посят на Божествената нива. И след това не му остава нищо друго, освен да расте, да цъфти и плод да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте в хамбара, никакви страдания нямате. Щом ви посадят на нивата, страданията ще дойдат. Докога ще имате страдания? – Докато узреете. Щом узреете, страданията ви престават. Следователно, човек страда, докато е на земята. Когато мине в другия свят, земните страдания изчезват.“ „„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен. Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голям.““ Из „Което Бог е съчетал“ – УС, 22 март 1936 г.

Ако се стремим в общуването си с другите хора само да получаваме, то до голяма степен дедения пример с Онасис е удачен. Но общуването с един човек който е на по-ниско ниво в определено отношение от нас, е много по-голямо изпитание за нашата духовност, отколкото общуването с човек от нашето или по-високо ниво, защото ние трябва да проявим духовността си (и то много премерено), като почти сигурно е, че другия няма да ни отговори по същия начин. Когато обичаме, когато правим добро, когато сме състрадателни, когато се стремим към справедливост, нивото на човек срещу нас няма абсолютно никакво значение. Преди малко прочетох нещо, което засяга въпроса за самоопределянето: „Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент.“ Из „Новият метод“ – УС, 15 март, 1936 г. По въпроса за времето: Това което казваш е вярно, ако става въпрос за тези, които отдават на Бог и на духовното цялото си време, всичките си усилия (духовните учители примерно), но в никакъв случай не може да се отнесе за останалите хора. Наистина, както един бизнесмен жертва цялото си свободно време на бизнеса, на развитието му и на печеленето на пари, така може да се жертва и времето за духовното развитие на хората и на човечеството като цяло. За съжаление такива хора, които са толкова заангажирани в духовно отношение, че разговорът примерно с един човек, да ги лишава от възможността да изпълнят нещо далеч по-важно от духовна гледна точка, са твърде малко.

„Като се говори за истината, мнозина се обезсърчават и се питат, защо нищо не са постигнали. Защо усилията и трудът им отиват напразно? Те сами трябва да си отговорят. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трябва да бъде готов на всякакви жертви. Че щяла да наруши мира на някого, тя не се интересува. Истината има предвид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е вечното, неизменното, на което всякога може да се разчита.“ Из „Абсолютна справедливост“ – 8 март 1936 г.

„Свобода е нужна на човека – свободна мисъл, свободни чувства. Бъди свободен, не с оглед на разбиранията и мнението на хората, но с оглед на абсолютната, Божествена справедливост. Бъди готов всеки момент да изпълняваш Божията воля, без да се питаш, на място ли е помощта ти, или не. Щом си справедлив, всичко, което правиш, е на място. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразположен, гневен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гневът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгневиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влезеш в положението му.“ „Човек трябва да има будно съзнание, да обмисля нещата преди да ги е направил. Така той се възпитава. Ако питате, кой човек е възпитан, отговарям: Истински възпитан е онзи, който е абсолютно справедлив, както към себе си, така и към ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля. Помнете: абсолютната справедливост изисква, да се даде на всеки човек, на всяко живо същество онова, което му е определено.“ Из „Абсолютна справедливост“ – УС, 8 март 1936 г.

„Мнозина говорят за любовта, искат да я възприемат и приложат в живота си. Добро е тяхното желание, но трябва да знаят, че любовта е мощна сила, с която може да работи само онзи, който е готов за нея. Казано е в Писанието, че Бог е огън всепояждащ. Това значи: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослепееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате, как ще познаете тогава Бога, т. е. любовта? – Постепенно ще Го познаете. Ще започнете от най-малката любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така човек възприема капка по капка любовта докато дойде денят, когато я възприеме в нейната пълнота. Чрез какво ще я възприеме? – Чрез тялото си. – Кое тяло? – Духовното тяло. Докато живее само физически, той я възприема чрез физическото си тяло. Докато живее астрално, той я приема чрез астралното си тяло; като живее умствено, той я приема чрез умственото си тяло; когато живее в причинния свят, той я приема чрез причинното си тяло. За да приеме изцяло любовта, човек трябва да събуди висшето аз, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовта и ще познае Бога.“ „Хората не познават Бога, не познават любовта и, въпреки това, я делят. Любовта не се дели. Няколко моми се влюбват в един момък и го делят. Няколко момци се влюбват в една мома и я делят. Какво делят, и те не знаят. Такова деление съществува и в религиозния живот на хората. Те се карат помежду си за първенство. Всеки иска Бог да мисли за него повече, отколкото за другите. Това е все едно мравките да спорят помежду си, за коя от тях повече мисли човек.“ „Апостол Павел говори за възкресението на Христа и, според степента на своето съзнание, той го приема и го проповядва. Той казва: За да възкръсне, човек трябва да възприеме Божията Любов. Без любов няма възкресение. „Ако няма възкресение на мъртвите, нито Христос е възкръснал.“ – Как ще възкръснат мъртвите? – Чрез Божията Любов. Докато носи обикновената любов в сърцето си, човек всякога ще умира. За да стане безсмъртен, временното трябва да мине във вечно. Това значи, да се облече човек в дрехата на любовта. Облечеш ли тази дреха, светът придобива друг образ за тебе, страданията ти се осмислят, и ти си готов да помагаш на страдащите и на слабите. С любовта и в ада е приятно; без любовта и раят става ад. Адът и раят са места за работа. Който е духовно силен, и в ада работи, както в рая. Той е свободен от връзките на греха, затова съзнателно влиза и излиза от ада. Никой не е в състояние да ограничи свободния човек – човекът на любовта. Често хората преживяват тежки състояния, които ги измъчват, и по цели нощи не могат да спят. Причината на това е все любовта. Те се измъчват от мисълта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си задават този въпрос, той остава неразрешен. За да го разрешите, трябва да се запитате: Обичам ли аз, или не? Важно е вие да обичате. Що се отнася до въпроса, обичат ли ви хората, това е тяхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любов проявявате – Божията или човешката. Само така можете да възстановите своя вътрешен мир и спокойствие. Как могат хората да ви обичат, ако не обичат Бога? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичат. За да те обича някой, трябва да му дадеш нещо ценно. Дето е любовта, там има светлина. Тъй щото, не се заблуждавайте от думите на хората. Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всякакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи.“ „Помнете: Без Бога, т. е. без любовта, няма живот. Докато не се свържат с нея, хората живеят в мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. И при любовта има противоречия, но те лесно се разрешават. Любовта е светлина, която прониква в човешките умове и сърца и помага при разрешаване на задачите им. Изгубят ли любовта, те тичат подир запалената свещ, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щом изгрее слънцето, напусни запалената свещ. ... Който носи любовта в сърцето си, може да помага на всички.“ Из „Абсолютна справедливост“ – УС, 8 март 1936 г.

На 15 януари През 1875 г. Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. "Знание" През 1878 г. Руските войски влизат в Пловдив През 1879 г. - 130 години от откриването за читатели на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Създадена е на 10 декември 1878 г. като "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". Със Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, приет от Народното събрание на 22 февруари 1897 г., се превръща в архив на българската книжнина и Национална библиотека на България. С Указ 40 на Президиума на Народното събрание от 27 януари 1950 г. се преименува в Държавна библиотека "Васил Коларов". На 16 декември 1953 г. е открита новата сграда на библиотеката. От 7 септември 1963 г. се нарича Народна библиотека "Кирил и Методий", а от 1990 г. - "Св. св. Кирил и Методий". На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. През 1958 г. Избрано е ново българско правителство начело с Антон Югов През 1992 г. България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. На 8 септември 1991 г. е провъзгласена независимата държава Република Македония - причината е произведеният референдум, на който 95 процента от гласувалите подкрепят създаването на суверенна и независима държава. Роден: През 1868 г. - Евтим Спространов, просветен и обществен деец, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи. Роден 1931 г. През 1895 г. Гео Милев (Георги Мильов Касабов) поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г. Баща е на Леда Милева. Днес има квартал в гр. София кръстен на неговото име. О дъжд, о дъжд обилен и печален... О дъжд, о дъжд обилен и печален - по тротоарите танцуваща вода! Пиян, разголен, волен, вакханален, но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал! О весел плач! И танец под разхълцани цимбали! И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали! И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен, по тротоарите танцуваща вода! Вечерен дъжд, понесен в танец шумен над катафалка черен на града. /Гео Милев/ През 1923 - Янко Керемидчиев, историк и краевед. Роден в Малко Търново. Завършил история в СУ "Климент Охридски". Бил е учител, директор на основното училище, началник отдел "Народна просвета" при ГНС, директор на гимназията в Малко Търново. Главните му научни интереси са насочени към проучване историята на Малкотърновския край и Странджа. Със свои доклади и научни съобщения е участвал в 47 научни сесии, конференции, краеведски четения и обществени тържества. За своята многостранна и активна научна и обществена дейност е отличен с орден "Кирил и Методий" ІІ степен, медал за трудово отличие, отличник на Комитета за изкуство и култура, орден Капитан Петко войвода - златен. Починали: 1945 - Теодор Траянов, поет. Роден 1882 г. Пазарджик. Заедно с П. К. Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. "Хиперион") смятат стихотворението му "Нов ден" (сп. "Художник", 1905) за начало на символистичното направление в България. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция - постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма ("Regina mortua", "Химни и балади") и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в "историческата съдба" ("Български балади"), "националния мит" ("Романтични песни") и "националния гений" ("Пантеон"). Новият ден Под глух тътнеж просторът цял трепери, звезди отскачат в пътя замъглен и през разтворени железни двери сред златен прах пристига новий ден. Подава свойта празна чаша, гледа дали нектар зората ще налей, а тя целува го, изчезва бледа, далек се само нейний плащ белей. /Теодор Траянов/ 1998 - Владимир Свинтила, писател, публицист, журналист, критик (* 1926) Роден на 29.04.1926 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски" (1952). Работи като редактор във в. "Народна култура" (1957-1959), изд. "Български художник" (1960-1964), в. "София-нюз" (1969-1971), "Софийска правда" (1974-1977) и др. Драматург е на Театъра на въоръжените сили (1964-1969). Владимир Свинтила пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции... Автор е на изкуствоведските книги "Асен Грозев" (1964), "Васил Бараков" (1965), "Андрей Николов" (1969), "Борис Ангелушев" (1969), "Веселин Стайков. Петнадесет оригинални гравюри" (1970), "Васил Захариев" (1972), "Владимир Димитров - Майстора" (1977), "Длета и ружи. Разказ за занаятите" (1977), "История на Самоковската иконописна школа" (1979), "Писма от атинските музеи" ( 1996) и др. Плод на интереса му към българската култура и народопсихология са изследванията "Захарий Стоянов. Опит за социобиография" (1996), "От Маркс до Христа" (2002). Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила се изявява изключително успешно като преводач - от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на "Сонети" (1956) на Шекспир, "Песни и поеми" (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.

Мисъл на деня – 15 януари 2009 г. "Ако сам не може да изправиш погрешката си, обърни се към Бога, Той да ти помогне. Що се отнася до грехове и престъпления, изправянето им е в ръцете на Бога. Ще се обърнеш към Него и Той ще изпрати някое разумно Същество да ти помогне. Обаче дойдеш ли до погрешките си – това е твоя работа. Сам правиш погрешки, сам ще ги изправяш." Из Земята като училище, УС, 22 декември 1935 г.

Аз лично бих ти препоръчал първия вариант. Дали са много 10 часа сън? Зависи как се чувстваш. Също колко напрегнато е ежедневието ти, храната с която се храниш, мястото където живееш (замърсяване, надморска височина), самият сън дали е спокоен или е примерно с чести събуждания. Често срещано при много хора е да не стават веднага след като се събудят, особено ако нямат спешна работа или друга причина за да станат рано. Тука въпросът е повече до воля, тъй като през това време те реално не спят. Човек може да се събуди по всяко време, ако преди да легне се настрои за това (казвам го от личен опит). Можеш като начало да се пробваш примерно да лягаш в 22 и да ставаш в 7 часа и ако след няколко дена така се чувстваш добре, ако си бодър и с добро разположение през деня, значи всичко е ок, и евентуално можеш да се пробваш да смъкнеш още половин или един час, т.е. да станат осем часа сън. Пак повтарям, само ако се чувстваш добре.

Като видял, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е направил първия човек. Това е според една богомилска легенда. Бог го оставил свободен, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба, да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяволът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола? Първият живeе и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола. Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората. Например, двама млади се оженят, но дълго време са бездетни. Жената се обръща към Бога, с молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Бог чува молитвата й, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа със следните думи: Господи, защо ти е моят син? Ти нямаш нужда от него. Нека бъде свободен, да си поживее, както разбира. Ще направя курбан, да откупя сина си от обещанието, което дадох. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина си. Това е лъжата, която дяволът внесе в света, и с която човекът се свърза. Следователно, когато човек даде обещание да служи на Господа, това е майката в него. Остане ли без влиянието на майка си, той търси начин да се откупи с нещо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става под влиянието на дявола в човека. Красив е стремежът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога. Една американка обещала сина си на Господа, с цел да получи Неговото благословение. Дошъл денят на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа, да проповядваш Словото Му. Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш да Му служиш. Не е нужно непременно да проповядваш Словото Божие. Стани търговец, да спечелиш много пари, за да помагаш на бедни и страдащи. Синът послушал майка си и чрез търговията се откупил от Господа. Отишъл в Австралия, дето станал голям търговец. Работите му тръгнали добре, спечелил голямо богатство и помагал на бедни. Въпреки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той изгубил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Като видял, че не може да върне богатството си, решил да стане проповедник, дано получи Божието благословение. Той постъпил според общото мнение: Докато е млад, човек служи на дявола, а като остарее – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарееш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му. ... Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Роденият от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбите на човека. Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защитава своите права и интереси. Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора. Така той внася раздвояване в умовете на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи от греха, трябва да се роди отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо. Из „Огънят на Любовта“ – УС, 16 февруари 1936 г.

„Като не разбират законите на любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно, срещнеш ли любовта, бъди доволен, че си я видял. Усмихни й се, поздрави я и продължи пътя си. Ако се опиташ да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще паднеш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. Няма човек в света, който да не е опитвал ударите на любовта. Въпреки това, всеки се опитва да я пипне. Казано е в Писанието: „Не пожелавай!“ – Какво не трябва да пожелаваш? – Да пипаш любовта и да я задържаш само за себе си. Желай само онова, което е потребно за душата ти. Това значи, да влезеш във връзка с любовта, мъдростта и истината и да им служиш. Само така ти ще бъдеш щастлив. Ще придобиеш красота, знание и сила. Само така ще създадеш правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближен. ... Станете слуги на Божията Любов, Мъдрост и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатите, които придобивате.“ Из „Слуги на доброто“ – УС, 26 януари 1936 г.

„Затова искам да ви наведа на следната мисъл: страданията в живота са все служби. Страданието е особено състояние на душата, което трябва да разбереш. Без страдания ти не можеш да разбереш истината. Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш истината. И без радост не можеш да разбереш истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото, ти трябва да разбереш истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш, как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш любовта. В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо – благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. Трябва да познавате живота на великите хора.“ Из „Младост и старост“ – УС, 13 ноември 1932 г. „От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. Това се постига само когато го прекарат през няколко филтри, да се пречисти. Това е неизбежен процес, свързан с развитието на човека. – Как се познава, че животът на хората е нечист? – По страданията. Няма човек на земята, който да не страда. Следователно, страданията показват, че човешкият живот съдържа много утайки от миналото, които трябва да се премахнат. Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. Тя показва, че си видял една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки човек се радва на малките неща в живота, защото те отразяват чистотата и светлината. Кой не се радва на малкото дете? И кой не скърби, когато види, как чистите, росни капки постоянно се калят?“ Из „Слуги на доброто“ – УС, 26 януари 1936 г.

Из „Слуги на доброто“ - УС, 26 януари 1936 г.

Хората обикновено се стремят да изпъкнат, просто за да докажат пред себе си, че имат някаква стойност; не са достатъчно уверени в себе си. Хората обекновено искат да бъдат харесвани, за да се „уверят“, че го заслужават.

Някак си не ми се ще да започнем да определяме себе си и останалите, кой към в коя степен попада и др. под. За да можем да определим точно нивото на един човек, ние трябва да сме поне едно ниво над него и пак не е сигурно, ако самите ние сме на по-ниските нива на развитие на съзнанието. Могат да се направят най-различни разделения. Ето част от тях: І. Същества от по-висши йерархии; ІІ. 1. Учители – всички, които са успели да издигнат съзнанието си до равнището на Атма, т.е. Духът на човека – 5-то до 7-мо посвещения (3-то до 5- то езотерично); 2. Приети ученици – тези чието съзнание се е издигнало до нивото на душата (най-висшата част от Манас и Будхи) – 3-то и 4-то посвещение (1-во и 2-ро езотерично). Менталното и емоционално тела са напълно овладяни. Има пълен контрол над мислите и чувствата. Не се допускат в съзнанието никакви мисли и желания от груб и егоистичен характер; 3. Ученици (езотерично не се смятат за посветени) – преминалите 2-ро екз. посвещение – емоционалното тяло е напълно под контрола на ученика, менталното тяло е развито, но все още недостатъчно овладяно, ученикът има непълен контрол над мислите си; – преминалите 1-во екз. посвещение – преобладаващата част от мислите и чувствата са положителни, но все още контролът над емоциите и мислите е незадоволителен; има търсене и стремеж за развитие в духовна посока, загриженост и към останалите хора, а не само към себе си, съчуствие и желание да не се наврежда на други същества – пряко или косвено; 4. Всички останали хора. Те могат да се подразделят на много степени, според това, кой доколко е овладял егоизма, действията, мислите, чувствата и емоциите си или с други думи казано какво е качеството на материята съставяща менталните и емоционалните им тела; дали материята е по-груба, неорганизирана, хаотична или е по-фина и организирана; от материя от кой подплан на емоционалния и менталния план са съставени преобладаващо телата им. ІІІ. Всички същества от дочовешките еволюции. Човек не може да прецени точно своята позиция докато не стане приет ученик, а е и безсмислено, както и да се преценят нивата на останалите хора. Ако човек погледне честно и безпристрастно върху себе си ще разбере какво му липсва и единственото важно нещо е да работи в тази посока, а не да се задоволява с вече постигнатото. Аз съм на мнение, че човек трябва да се сравнява само с тези над него; тези, които е възприел като идеал; да се стреми и полага усилия да ги достигне.

Ако всеки изясни за себе си обхвата, който придава на дучата "еротика", и по-точно дали тя включва възвишените любовни чувства или не ги включва, нещата ще се изяснят значително. Не е важно дали ще наречем една картина еротична, а това което тя изразява. Зная, че това не е общоприетото разбиране за изкуство, но според мене, ако липсва възвишеното, идеалът, духовността, то за изкуство не може да се говори – нито за еротично, нито за каквото и да било друго. Изкуството следва да предизвиква най-чистите, най-светли мисли и чувства в човека, да ги събуди в него, за да може той на свой ред да ги прояви в своя живот. Дали еротиката може да изпълни тези задачи, зависи от съдържанието, което всеки влага в това понятие.

Може би имаш предвид липсата на вяра.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва – молитва; Господи, да възрасне в мен Божественото – формула; Благата песен – песен; Беседа: Чистосърдечните; Молитвен наряд за край: Господи, дай благословение и на моите братя – формула. „Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога!“ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ. Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене.“ „Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?“ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.“ „Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате.“

Свободата винаги е достатъчна за да осъществява човек развитието си. Ако среща ограничения, те са в някаква друга посока. Абсолютна свобода не може да има. Това би означавало примерно, от една страна, възможността да извършиш някакво зло, а от друга, възможността да останеш незасегнат от последствията. Същото е и с доброто. Щом нещо е възможно за един, то е възможно за всички - няма значение дали става въпрос за хора, животни, ангели или каквото и да е друго. Само че докато за някои същества възможностите са реални, за други са само потенциални. Реалните възможности представляват умението ни да изявяваме Божественото в себе си. Свободата всъщност са именно тези възможности. Развитието, еволюцията представлява превръщането на потенциалните възможности в реални. Има и условия на средата - условията в които всички ние живеем. Те са резултат от взаимодействието между отделните хора, като части от едно неделимо цяло. В този смисъл всеки човек е зависим от тях но само външно. Човек може да има способностите нужни за един директор на банка примерно, но условията да не му позволят да се изяви като такъв. Тъй или иначе важни са способностите, вътрешните възможности на човека. Външната свобода не може да замести вътрешната свобода; външните ограничения не могат да ни отнемат вътрешната свобода. Свободния човек умее да избира. Не само човек да има алтернативи за избор, но и да ги използва разумно. Всъщност много хора може да имат и хиляда алтернативи, но ако никоя от тях не удовлетворява прищявките им напълно, те ще кажат, че не са свободни.

Мисъл на деня – 11 януари 2009 г. "Навсякъде всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. Навсякъде ще видите честолюбие, гордост, недоразумения между хората. Те не могат да се примирят. Всеки трябва да си отговори по любов ли постъпва или без любов. И в душите на всеки едного трябва да се роди желание да служи на Господа от любов." Из И пак се наведе на земята, 15-та НБ, 9 януари 1938 г.

Скоро, ако се не лъжа въпросът за истината и лъжата беше засегнат и в друга тема. Та това, което ми направи впечатление е, че хората много държат да казват истината, но по-важното е, чрез това което казваме истината да стане по-ясна за другия. Истината не може да бъде казана, по-скоро може да бъде осветена, ... само че и тогава от много светлина пак може нищо да не се вижда. Значи светлината трябва да е толкова, колкото да позволи на другия да вижда. Ако кажеме нещо вярно, а другият не разбира това, което говорим, какво сме постигнали? Какво значи да излъжеш някого? Да го заблудиш. Обаче, можеш да заблудиш човек и като му кажеш вярно твърдение, т.е. истина, която той не е в състояние да възприеме. Значи може да кажем нещо вярно и да заблудим някой човек. Истината не е в думите, а в разбирането на тяхното съдържание. Не изказването на думите, а предаването на съдържанието им определя дали сме казали истината, дали сме излъгали или просто нищо не сме направили. Значи, ние трябва да се стремим да направим истината колкото се може по-видима, по-усна за човека, според условията и възможностите му; как ще постигнем това, няма значение. Истината и лъжата не са в думите, а в намеренията и последствията. Думите са само средство за осъществяване на намеренията, което води до съответните последствия.