Станимир

Човек не трябва да наврежда на други същества, но това не означава, че няма право да защитава себе си или други хора в нужда. Карма може да се натрупа и от бездействие, т.е. да не направиш нищо в ситуация в която имаш възможност да помогнеш. В такива случаи, когато се извършва насилие срещу някого с бездействието си ти подкрепяш това насилие.

Нека да разгледаме примерно почитателите на един футболен клуб или пък служителите в някоя престижна фирма или организация. Те добиват чувство за значимост, понякога и за реализация. Реално един фен може с нищо да не е допринесъл за успехите на своя отбор, но отъждествявайки се с него, той ги възприема като свои. Много често родолюбието е не нещо друго, а средство на човека да си предаде значимост – пред самия себе си и в очите на другите. Всяка една държава има постижения с които нейните членове да се гордеят. Отхвърлянето на постиженията на другите, което съпътства крайния национализъм, но нерядко съпътства и умерения е продиктувано от желанието да изпъкнеш, да се отличиш, да бъдеш забелязан и пак стигаме до значимостта. За един краен националист не е достатъчно да имаш постижения. Ако и другите също ги имат той с нищо не се отличаваш от тях. В хората съществува склонност да принизяват чуждото и да възвеличават своето. Това са все инструменти на низшето его. Да се върнем пак на футбола: играят България и примерно Холандия. Българите цял мач играят слабо, с много грешки, холандците изпускат няколко чисти голови положения, но накрая нашите успяват да вкарат гол и печелят. В очите на всеки родолюбив българин това е достатъчно за да каже, че нашите са по-добри от Холандия на футбол, но каква е реалността? Безспорно след един такъв мач националното самочувствие на мнозина ще скочи до небето. Никой няма да го интересува кой е по-добър, важното е да победиш, т.е. да се отличиш, да докажеш, че си нещо, че си значим. Националното самочувствие служи като лост за повдигане на индивидуалното самочувствие на отделния човек. Когато човек не може да намери в своя живот достатъчно ярка постъпка с която да се гордее, винаги може да я намери в историята или настоящето на родината си. Разбира се човек трябва да има самочувствие, но значимостта на един човек не се определя от единични негови действия, както и значимостта на една нация не се определя от единични събития, а най-често като основания за лична и национално гордост се вземат именно такива. Според мене хората трябва да се радват на всеки успех, на всяко постижение без значение на извършителя му. Наистина раждането на човек в определена раса и нация не е случайно, освен индивидуална има и групова карма, но в крайна сметка всички са важни и имат своята уникална функция в планетарния организъм.

Мисъл на деня - 13 Февруари 2009 г. „Сега всички проповядват, че трябва да се вярва в Бога. Не, другояче трябва да проповядвате. Докато вие не любите Бога, докато не виждате Бога в красивата и в грозната мома еднакво, ако не виждате красивото, Бога – в греха и във всички пертурбации, които стават на Земята, и ако във всичко, което става в света, не виждате Бога – скрит някъде, вие не сте дошли още до хармонията на живота.” Из Няма нищо ново под слънцето, 17-та НБ, 23 януари 1938 г.

На 13 Февруари: През 1878 г. е поставено начало на преговорите за сключване на мирен договор между Русия и Турция. На 19 февруари (3 март) 1878г. е подписан Санстефанският мирен договор, чрез който се признава освобождаването на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор. През 1925 г. комунистическа терористична група убива народния представител доц. Никола Милев, директор на в. "Слово". В отговор на 17 февруари агенти на Обществената безопасност убиват народния представител комунист Димитър Страшимиров, а на 6 март - депутата комунист Харалампи Стоянов. През 1926 г. е приета условна амнистия, засягаща и осъдени по Закона за защита на държавата. Освободени са около 7000 затворници. През 1939 г. в периода 13 - 14 февруари е проведена първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка. През 1954 г. с постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП бившите царски дворци "Врана", "Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол", "Кричим", "Евксиноград", "Баня" - Карловско се предават за ползване от обществени и държавни организации. През 1957 г. е създаден Общонароден комитет за българо-съветска дружба. Негов председател става Цола Драгойчева.Тя е деятелка на БКП. Участва в Септемврийските бунтове 1923 г.. През 1925 г. е осъдена на смърт; амнистирана (1926 г. и 1932 г.). От 1937 г. е членка на ЦК, от 1940 г. - на Политбюро на ЦК на БКП. Главна секретарка на Националния комитет на ОФ (1944-48 г.); членка на Изпълнителния комитет на Международната федерация на демократичните жени (от 1945 г.). През 1966-84 г. е членка на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1945-1990 г. е народна представителка . Авторка на мемоари. Родени: През 1864 г. - Стоян Иванов Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от организаторите на горското дело в България. Редактира списание "Лесовъдна сбирка" (1899-1913 г.). Пише редица книжовни трудове, между които: "Изкуствено и естествено развъждане на горите" (1894 г.), "Лесоустройство" (1896 г.), "Горите и горското стопанство в България" (1918 г.). През 1865 г. - Тодор Генчов Влайков - български писател и общественик. Роден в Пирдоп. Завършва гимназия в София през 1885 г., след което следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.) Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, които са преиздавани многократно. Един от основателите и председателите (1898 г.) на Българския учителски съюз. През 1900 г. става редовен член на БАН. През същата година се включва към Демократическата партия. През 1905 г. заедно с Н. Цанов създава Радикалдемократическа партия. Той е главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928 г.). Депутат в ХI и ХVIII НС (1901, 1919-1920). През 1931 г. се оттегля от политическия живот. В разказите и повестите си стига до битовизъм и описателност. Негови съчинения са "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др. През 1932 г. - Марко Ганчев Маринов – български писател. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи във вестник "Народна култура", "Стършел". След 10 ноември 1989 г. е главен редактор, председател на редакторско-фирмения съвет на вестник "Литературен форум". Той е член на Съюза на българските писатели. През 2002 г. му е връчен орден "Стара планина". Той е автор на съчиненията "Семената зреят" (1957 г.), "Марсиански възторзи" (1960 г.), "Второ пришествие" (1964 г.), "Правото да бъдеш буден" (1966 г.), "Оправяне на света" (1967 г.), "Бягащо дърво" (1969 г.) и др. През 1940 г. - Климентина Илиева Иванова - български научен работник, изследовател на старобългарска литература. През 1962 г. завършва българска филология в Софийския университет. От 1980 е н.с. в Института за литература при БАН. Защитава дисертация на тема "Агиографската продукция на Търновската книжовна школа" - к.ф.н. от 1980. Преподава старобългарска литература в Софийския университет, чете лекции в Свободния университет в София (1990-1991 г.). Интересите й са в областта на структурно-типологическите особености на агиографските жанрове в старобългарска литература, археографското и палеографското описание на ръкописи и др. Автор е на съчиненията "Български, сръбски и молдовлахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин" (1981 г.), "В началото бе книгата" (1983 г.), "Патриарх Евтимий" (1986 г.). Починали: През 1894 г. - Николай Христакиев Павлович - български живописец и литограф. Учи живопис във Виена и Мюнхен. Той е първият български художник, който се посвещава на историческа живопис. Литографира исторически композиции: "Аспарух", "Крум", "Райна Княгиня" и др. Създава картините: "Покръстването на Преславския двор", "Райна в пещерата", "Цар Борис потушава бунта" и др. Рисува портрети на д-р П. Берон, д-р Д. Павлович, автопортрети и др. Автор е на съчиненията "Заведение за живопис, как да се устрои в България и позив за поддържането му" (1867 г.), "Архив на Н. Павлович. 1852-1894” (1980 г.). През 1942 г. - Христо Николов Луков - български офицер, генерал-лейтенант (1938 г.). Роден е в град Варна през 1887 г. През 1907 г. завършва Военното училище. Участва в Балканската война. Създател и началник на Артилерийската стрелкова школа в периода 1924-1928 г. и на учебното отделение в Артилерийската инспекция към Министерството на войната от 1928 г. до 1934 г. Един от организаторите на Военния съюз и преврата на 19 май 1934 г. През 1934-1935 г. е командир на III и II дивизия. От 1935 г. до 1938 г. заема поста Министър на войната. Уволнен от армията през 1938 г. Убит от комунистическа терористична група в София. През 1990 г. - Васил Стоилов - български живописец. Завършва живопис в Държавната художествена Академия в София (1927 г.) при Ц. Тодоров. Специализира в Париж (1929-1932 г.), участва в Есенния салон (1929 г.) и в Салона на френските художници (1930 г., 1932 г., 1935 г.), получава почетно отличие за картината “Човекът със стомната” (1932 г.). През 1931 г. урежда самостоятелна изложба в Париж. Професор (1960 г.) във ВИАС. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи, битови сцени: “Тодора” (1928 г.); “Баба с шал” (1928 г.); “Българска мадона” (1940 г.); “Копачки” (1942 г.); “Селянка” (1953 г.); “Момиче със синя забрадка” (1945 г.); “Зима в Кричим”, “Пейзаж” (1933 г.) и др. Орден “НРБ”, II ст. (1974 г.), орден “Г. Димитров” (1984 г.). През 2002 г. - Огнян Наков Дойнов - български политик, дипломат, министър. Роден е на 15 октомври 1935 г. Завършва ВМЕИ, специалност "Топлотехника". От 1959 г. работи в Министерството на транспорта , като старши инженер в отдел "Благоустройство"; директор на кантора във ВТО и заместник – търговски представител в Япония. От 1970 г. до 1973 г. е съветник в правителството и Държавния съвет. Година по-късно става завеждащ-отдел "Промишленост и транспорт" на ЦК на БКП и заместник-председател на МС. От 1976 г. е член на ЦК на БКП и секретар на ЦК. Председател е на Стопанския съвет към МС. Член е на Политбюрото, но през 1988 г. е изваден от състава му. Заминава като посланик в скандинавските страни. След 1990 г. работи при Р. Максуел; съветник на руския концерн "Нордекс".

Глобализацията която се извършва в света е предимно политическа и икономическа, но не и в съзнанията на отделните хора. Хората не са готови за глобализация (за съжаление), но еволюцията си има свой ход и не може да чака хората. Земята навлиза в т.нар. епоха на Водолея, космическите условия се променят и хората ще трябва да се променят с тях. Засега глобализацията е само външна, и колкото по-скоро стане вътрешна за по-голяма част от хората, толкова по-добре. Остави американците. Това американското не е глобализация, а просто опит да разширят влиянието си. Глобализацията предполага да се поставиш в служба на цялото, а не да заставяш цялото да ти служи.

20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, 21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. 22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. 23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? 24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? 25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? 26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях. ... 32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. Из „Битие 18 гл.“ Това за духовните водачи са глупости, а и подобно определение не може да се отнесе към цели нации. Всички народи са на пътя. Нито един не го е преминал за да води другите. Има си духовни учители за водачи, които вече са преминали през човешката еволюция. А иначе ние като българи трябва да се стремим да отглеждаме праведни хора, че да не вземат да паднат под десет човека. Пък ако станат не десет човека, а 10% може и да се оправим като нация.

„Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания. Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба. – Защо любовта ни не се е развила? – Защото странични неща отвличат вниманието ви. Ако искате да имате правилно отношение към любовта, трябва да се определите към нея. Тогава вие ще давате цена на всичко. Любовта има определен център, който трябва да се развива. Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта. И любовта има свое око. Днес малко хора гледат през окото на любовта. Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа.“ „Който разбира законите, казва, че злото се превръща в добро. Злото, използвано чрез любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез любовта, си остава зло. Всяко добро, използвано чрез любовта, се превръща във велико благо на живота. Като знаете това, лесно можете да си помагате. – Аз искам да бъда добър, да обичам. – Как ще обичаш? С коя любов: с минималната, или с максималната? При минималната любов, човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда. При максималната любов, той се занимава с велики работи. Изучавайте и двата вида любов. Като изучавате малката любов, ще имате малки постижения; като изучавате голямата любов, ще имате големи постижения. И в малката, и в голямата любов може да се заблудиш. – Кога? – Когато проявяваш малка любов, а очакваш големи постижения. И обратно, когато проявяваш голямата любов, а очакваш малки постижения.“ „Истинската любов всеки я разбира. Силният знае, как да се постави, как да прояви любовта си. Като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал. Бъди искрен към ближния си. Кажи му: Има нещо в тебе, което всякога обичам – то е Божественото. Има нещо в тебе, което не обичам – то е човешкото. Ще дойде ден, когато ще обичам и човешкото. Христос дойде на земята и се пожертва за човечеството. Той пое греховете на хората. Това нещо човешкият ум не може да разбере. Човек не може да си представи, как е възможно да умреш за грешния. Затова, именно, човешката любов е ограничена и несъвършена. – Как да обичаме грешните хора? – Там е философията. Ти си грешен човек. Въпреки това, Бог те обича. Кажи си тогава: Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния.“ „Дойде някой при мене и ми казва: Много те обичам, но ти не ме обичаш. Какво означават думите „много те обичам“? Щом в мое присъствие казва, че ме обича, това значи, че той възприема моята любов към него. Понеже аз го обичам, и той ме обича. Обаче, той не подозира, че е възприел моята любов. Аз наклаждам огъня, и той се грее на моя огън. Като не схваща това, той мисли, че топлината, която е възприел от моя огън, е негова. Затова казва, че ме обича. Друг е въпросът, ако се е грял на свой огън. Един ден, когато той запали своя огън, аз ще се грея на огъня и ще кажа, че го обичам. Като кажеш, че не обичаш някого, това показва, че нищо не си му дал, не си запалил огъня си да се грее той. Щом не го обичаш ти, аз ще го обикна. – Как? – Ще запаля огъня си и ще го повикам да се грее на моя огън. Тази е новата мисъл за любовта.“ „Ако нямаш любов, казваш: Едно време обичах един човек, но сега не го обичам. – Никога не си го обичал. Невъзможно е да си обичал един човек и после да го разлюбиш. Ако, наистина, си го обичал и после го разлюбиш, ти ще изпитваш голямо мъчение. Любовта е огън. Запали ли се веднъж, никога не изгаря. Никаква сила не е в състояние да изгаси този огън. Той може само да тлее, но никога няма да изгасне.“ Из „Окото на любовта“ – УС, 9 януари 1938 г.

„– Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш.“ Из „Разрешение на въпросите“ – УС, 21 ноември 1937 г.

„Музиката не се изявява само чрез инструмента, но и чрез човешката душа. Значи, доколкото човек може да владее инструмента, дотолкова той е негов господар. Цигулката оживява в ръцете на големия майстор. Ако остане мъртва в твоите ръце, ти не си музикант. И цигулката, и лъкът трябва да оживеят в ръцете на цигуларя. Но и ръцете му трябва да бъдат живи. Не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл и едно лошо чувство. Технически може да свириш, но не и с душата си. И аз сам съм изпитвал това. Когато говоря за музиката, не мислете, че е лесно да седнеш пред пианото, или да вземеш цигулката и да свириш. В човека има един вътрешен инструмент – пиано, орган, цигулка, китара. Всички инструменти са в човешкия ум. Ако се научите да свирите добре на своя вътрешен инструмент, и на външния ще свирите добре. Не е лесно да вземеш един инструмент от дърво, като цигулката и, при свирене, да накараш хората да заплачат.“ Из „Служене на Бога“ – УС, 28 ноември 1937 г.

„Бог е Любов, т.е. ключ, който отваря и затваря и дава свобода на човека, да влиза и излиза когато пожелае. Свободен, в абсолютен смисъл на думата, е само Бог. Свободата е само за Бога. Следователно, не можеш да бъдеш свободен вън от Бога. Вън от Бога не можеш да имаш никакъв живот – това е немислимо. Значи, свободата е в Бога. Който иска да бъде свободен, да обича Бога. Вратата на този човек ще бъде всякога отворена. – За кого? – За любовта.“ Из „С ключ и без ключ“ – УС, 19 декември 1937 г.

„По какво се отличава човекът, в когото любовта живее? Той гори, без да изгаря – такъв е огънят на любовта. Който гори и изгаря, не живее в любовта. Този огън се отличава от свещения огън на любовта. Всички противоречия в живота се дължат на огъня, който всичко изгаря. Добрият живот, който търсите, ще дойде от огъня на любовта. В него се крие истинският живот. В този огън хората се познават помежду си. Как ще познаеш човека на бал с маски? Познаваш ли лицето му под маската?“ „Всеки стои нащрек и казва: Внимавай, да не ме обидиш. – Ако те обичам, няма да те обидя; ако не те обичам, ще те обидя. В любовта всичко става по най-добър начин. Дето има обиди, там любовта не присъства. Някой казва: Не ми харесва този брат. – Онзи харесва ли ти? – И той не ми харесва. – Изобщо, никого не харесвам. – Значи, само себе си харесваш. Питате ме: Харесваш ли ни? – Какво да ви харесвам? Аз харесвам себе си повече от вас. – Вие харесвате ли ме? – Харесваме те. – Страх ме е, че ме харесвате. Желал бих да не ме харесвате. Да обичам някого, това значи, да не го подозирам в нищо, да съм готов на всички жертви за него. – Обичаш ли ме? – Първо обичам Бога с всичкото си сърце и, като изляза от тази любов, аз я отправям към всички живи същества. Да гледаме на всичко, както Бог гледа. Това значи, че съм излязъл от Бога. – Защо не трябва да подозираме и да се съмняваме? – Защото сам Бог не подозира и не се съмнява в това, което е направил. Ако има нещо у нас за харесване, то не е наше. Бог обича в нас своето си, т.е. това, което Той сам е направил. Човешкото е направено по човешки, а Божественото – по Божествен начин. Като наблюдавам човешкото, някога виждам, че е добре направено; някога виждам нещо лошо в него. Доброто в човека е Божественото, а лошото – човешкото.“ „Ако любовта ви към Бога е правилна и към другите ще бъде правилна и устойчива. В правилната любов на човека се крие щастието на човешката душа. – Защо свекърва и снаха се карат? – От страх. Свекървата се страхува, да не би снахата да задържи сина й само за себе си. И снахата се страхува, да не би свекървата да отнеме любовта на сина си от нея. Снахата трябва да обича свекървата, защото тя е майка на онзи, когото снахата обича. По степен на любовта, майката стои по-високо от онзи, когото родила. Ако някой каже, че те обича, първо го попитай, обича ли той майка си и баща си. Ако ти, човекът, си толкова умен, колко по-умен ще е този, който те е родил. Така гледам аз на нещата; така трябва да гледате и вие. Трябва да обичаме Бога, защото Той стои над всичко. Каквото имаме, всичко Той ни е дал. След всичко това ще дойдат да ми доказват, съществува ли Бог или не. Щом Го обичам, аз вече Го познавам. Аз зная де е Той, какво прави – навсякъде Го виждам. Щом не Го обичам, светът пред мене потъмнява.“ Из „С ключ и без ключ“ – УС, 19 декември 1937 г.

„Казвате: Ние се молим на Бога. Какво се разбира под молитва? Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. Дали разбираш, какво нещо е Бог, не е важно; обаче, всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо. Да мислиш за Бога, това значи да мислиш право. Ако кажеш, че Бог те е забравил, че на едного дал къща, а на тебе нищо, твоята мисъл за Бога е крива. Къщата е човешка придобивка. – Моят съсед има добри деца, ходят на училище, учат се, а моите деца не учат добре, нямам възможност да ги издържам. Бог на мене нищо не е дал. – Ти мислиш криво за Бога. Ти не оценяваш това, което ти е дадено, и не го прилагаш. Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ. Колко неща още ти са дадени!“ Из „Оценяване и прилагане“ – УС, 3 октомври 1937 г.

„Мнозина ще възразят, че сърцето крие в себе си нещо лошо. – Не е така. Добро е сърцето на човека. Бог е вложил в него всички възможности за добър живот. Следователно, ако няма добро сърце, това зависи от самия него. Той не е бил в хармония с Божия закон. Като знае това, нека не се пита, защо страда и скърби. Всяко нарушаване на Божия закон води към страдания. Ти мислиш, че стоиш по-високо от хората. Как доказа това? На думи ли само? Щом стоиш по-високо от другите и си по-силен от тях, ти си длъжен да ги носиш на гърба си. Който носи другите на гърба си, той е в Божествения порядък. Когото носят, той е в човешкия порядък. – Не мога да нося страданията. – Тогава не можеш да носиш и радостите. Изкуство с да носиш и своите радости, и радостите на своя ближен. Като видиш, че някой се радва, ти си недоволен. Искаш тази радост да бъде твоя. Това показва, че не можеш да носиш и страданията на другите. Ако си силен, влез в положението на страдащия и му помогни. Той е в човешкия порядък; извади го оттам. Досега той е бил господар; отсега нататък ще бъде слуга. Кажи му: Едно време и аз бях такъв господар: ядох и пих, но дойдоха страданията, които ме научиха да слугувам.“ Из „Оценяване и прилагане“ – УС, 3 октомври 1937 г.

Мисъл на деня - 9 Февруари 2009 г. „Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен... Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата.” Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

На 9 февруари: През 1895 г. се провежда се първо заседание на правописната комисия под председателството на просветния министър Константин Величков. Комисията изработва общонационален правопис през 1899 г. През 1900 г. е дадена политическа амнистия за провинения при управлението на Народната партия. През 1903 г. Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв). През 1904 г. е открита е първата Популярна банка в България, създадена на кооперативни начала с подкрепата и на Софийската търговска камара. През 1918 г. Централните сили, подписват сепаративни мирни договори с Финландия и Украйна и установяват дипломатически отношения с тях. До Първата световна война Германия и Австро-Унгария са определяни като Централни сили, а през самата война – Централните сили са държавите, воюващи срещу Съглашението: Германия, Австро-Унгария, България и Турция. През 1934 г. е създадена Балканската Антанта (пакт с антибългарска насоченост). Балканската Антанта е споразумение между Гърция, Румъния, Турция и Югославия, сключено в Атина под влияние на Франция. Целите й са запазване на наложеното от победителите в Първата световна война териториално статукво на Балканския полуостров, неутрализиране на искането на България за ревизия на Ньойския мирен договор и противодействие на настъплението на Германия и Италия на Балканите. Участниците в Балканската антанта се задължават взаимно да защитават границите си и да съгласуват външната си политика. България и Албания не подписват Балканската антанта. Втората световна война слага край на съществуването й. През 1996 г. Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд, признат е и статутът му на бивш държавен глава. През 1998 г. биатлонистката Екатерина Дафовска става първата българка олимпийска шампионка от зимни игри - в Нагано тя печели старта на 15 км. Четвърта, само на две десети от бронза, завършва Павлина Филипова. Родени: През 1839 г. - Илия Блъсков - български писател, преводач и учител. Роден в Клисура. Един от първите белетристи в новобългарската литература, чията повест "Изгубена Станка" става широко популярна. Учителствал в Шумен, където остава и след Освобождението като инспектор, преподавател в учителския институт и в девическата гимназия. Автор на "Злочеста Кръстинка", "Пият баща, убиец на децата си", на побългарени преводи от сръбски, руски и други езици и на интересни мемоари, разказващи за бита и психологията на българите. Събира и публикува народни умотворения, редактира поредица с популярни книжки, издава и около 30 календара с актуални обществени проблеми. Умира на 13 август 1913 г. През 1840 г. - Митрополит Симеон Варненско-Преславски (Одисей поп Николов). Той завършва богословското училище на о-в Халки през 1863 г. и се замонашва в Света гора. Между 1864-1868 г. учителства в Цариград и Бургас. От 1870 г. е протосингел на видинския митрополит, а от 1872 г. е избран за варненско-преславски митрополит. Депутат е през 1879-1883 г. Многократно е наместник на екзарха и председател на Светия синод. Митрополит Симеон Варненско-Преславски е основен преводач на Библията на новобългарски език. През 1887 г. — Николай Николаев - български политик. Николай Николаев е роден в Шумен през 1887 г. Завършва Военното училище в София (1906 г.) и Военно-юридическа академия в Русия (1910 г.). Офицер от кавалерията, той участва в Балканските войни като командир на ескадрон, а в Първата световна война като военен следовател и съдия. През 1920 г. напуска армията с чин подполковник. Николаев завършва политически и стопански науки в Париж (1924 г.). След завръщането си се присъединява към Демократическия сговор и работи в министерството на външните работи. От 1925 до 1935 г. е преподавател по право във Военното училище и Военната академия. През 1935 г.става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936 г.). Той участва в 54-ото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936-1938 г.). През 1944 г. е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат. Починали: През 1920 г. — Екатерина Ненчева - първата българска поетеса след Освобождението. Родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877–1878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902. Съпругата му и трите ѝ деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса. Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология. Омъжва се 1909 за публициста-общественик Иван Харизанов и заедно с двете си деца ( Милчо и Иванка) следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор — Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява, семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза. Пише стихове от 14-годишна възраст, увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина). През 1909 издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно. Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката. Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова. През 1942 г. - Генерал- лейтенант Петър Груев – главен организатор на преврата срещу княз Александър I Батенберг от 9 август 1886 г. Роден е в Акерман, Белгород-Днестровски район (Украйна). Първоначално учи в Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпил във Военно училище в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., след което завършва артилерийска академия в Русия. Груев Постъпва на служба в българската армия и като офицер участвал в Сръбско-българската война 1885 г. Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за началник на Военното училище в София. Поради неуспеха на преврата срещу Александър I Батенберг е принуден да емигрира в Румъния, откъдето продължава борбата си срещу Регентството 1886-1887 г. и първия стамболовистки режим 1887-1894 г. По-късно постъпил на служба в руската армия, в която стигнал до генералски чин. След Октомврийската революция 1917 г. работи в различни учреждения и предприятия в гр. Тула.

Наистина важно е човек да открие себе си зад мисълта. Волята често се смесва с желанията. Но волята всъщност е възможността за избор. Желанието подтиква човека да избере една определена алтернатива с която в даден момент се отъждествява, приема като част от себе си. Примерно, човек е гладен и възприема желанието да се нахрани като част от самия него, казва: „Аз съм гладен. Искам да ям.“ Волята дава възможност на човека да избере дали да удовлетвори желанието или не. Волята е над ума, чувствата и желанията. Докато желанията и чувствата ограничават, волята освобождава. Например желанията казват: „Ядосан съм, защото шефът ме уволни незаслужено и искам той да си плати за това“. Това не е волята. Волята е тотално заглушена от желанието; висшето е подчинено от нисшето. Човекът е допуснал да бъде повлиян от чужди мисли и чувства, отговарящи само на моментното му състояние. Когато човек открие себе си зад мислите и чувствата си, когато престане да се отъждествява с тях, когато се научи да различава кои мисли са негови собствени, а не се е поддал временно на тях под влиянието на външни събития и фактори, тогава умът и чувствата могат да бъдат използвани много по-пълноценно, без притеснение, че ще подведат. Всяко желание, всяка мисъл, за които съжаляваме и отхвърляме след време, след като бъдат удовлетворени, не са наши. Те временно са заглушили истинските ни желания и мисли. Човекът живее в океан от мисли, чувства и желания, и във всеки момент може да възприеме всяко едно от тях, според собственото си състояние. Ако човек не се отъждествява с моментното си състояние, той е свободен в избора си кои мисли, чувства и желания да възприеме и кои не. Тогава човек проявява своята воля и свобода. Човешкото мислене е само средство чрез което човек влиза във взаимодействие и борави с различните мисли, но човекът зад мисълта избира. И докато реализирането на този избор може да бъде огнаричен на физически план от странични фактори, то по отношение на мислите, чувствата и емоциите, ограниченията идват от самия човек.

„Аз се ръководя от следното правило: Като излизам от Господа, Който се весели, и аз отивам да работя за Него с веселие. Аз нося Божието веселие със себе си. Ако не съм весел, не съм излязъл от Господа. Щом нося веселието в себе си, аз съм излязъл от Господа. Тогава работата ми се благославя. Дето отида, навсякъде нося Божието веселие в душата си. Когато се връщам при Господа, трябва да нося радостта на хората. Щом се връщам от работа и не нося радостта на хората, не мога да отида при Бога. Значи, когато Бог се весели, ние се радваме. Радостта и веселието трябва да се срещнат. Бог иска да предаде навсякъде Своето веселие, та хората да се радват. Любовта весели хората, а доброто ги радва. – Защо ми са любовта, доброто? – В любовта ти ще се веселиш, а в доброто ще се радваш. С доброто ти ще се върнеш при Бога. То е плодът на твоя живот. Когато излизате от Бога да проповядвате, аз се веселя. Ако искате да отидете при Бога, идете с любов! Следователно, от Бога ще излезете с любов и веселие.“ „Ти за нищо и никакво се гневиш, сърдиш се – изгубваш Божието веселие. Ти си дошъл на земята да разнасяш Божието веселие, а не да се гневиш. Казваш: Бог е Любов. – Не можеш да разнасяш любовта, ако нямаш веселието в себе си. Как ще проповядваш любовта само с думи и с песни? Не, весел трябва да бъдеш. Ще се върнеш при Господа с радост, но радостта без доброто не е радост. Тя произлиза от доброто.“ Из „Радостни и весели“ – УС, 23 януари 1938 г.

„Често говоря за любовта, и някои от вас си представят, че имат любов. – Да, но любовта се изявява външно. Тя е сила, която действа отвътре-навън. Любовта прощава греховете на хората. Тя вижда всичко, но се прави, че не вижда. Като говоря за любовта, мнозина мислят, че не виждам грешките им. Всичко виждам, но съжалявам, че досега не можахте да приемете Божията Любов. Питам се: Ако сега не приемете любовта, кога ще я приемете? Ако чакате да дойдат страданията и тогава да я приемете, вие сте на крив път. Някой иска да го обичат, без той да обича. – Това е заблуждение. Пръв ти ще обичаш. Ако не обичаш, не можеш да се повдигнеш; ако не обичаш, не можеш да станеш силен. Ще обичаш, за да те обичат. Ще почиташ, за да те почитат. Любовта трябва да върви с вас. Мъдростта трябва да върви с вас. Истината трябва да върви с вас.“ „Човек греши, когато не разбира правилно любовта. Любовта на бащата към децата го заставя някога да краде, за да ги отхрани. И любовта на вълка към малките вълчета го заставя да дави овцете. Любовта към малките орлета кара орела да граби пилците. Всички бащи и майки се грижат за отхранването на малките си и, от любов към тях, често правят престъпления. – Какво трябва да се прави тогава? – Не раждайте такива деца, които могат да ви изкушават. И вие правите грешки за много от мислите и чувствата, които се раждат във вас. – Какво да правим тогава? – Оставете ги сами да се хранят, сами да се справят с грешките си. Бъдете внимателни към всяка мисъл и чувство, които се раждат във вас.“ Из „Радостни и весели“ – УС, 23 януари 1938 г.

„Днес много хора, особено религиозните, проповядват и очакват работите им да се наредят добре. Чудно нещо! Ще проповядваш за Господа и ще вярваш в Него, с цел да се наредят твоите работи. Преди всичко, това е твой дълг. Ще вярваш, разбира се. Ако не вярваш, ще носиш последствията на твоето безверие. Всички нещастия в живота ти се дължат на прекъсване връзката с вярата. Тя не е статически процес. Ще вярваш непрекъснато. – Нахраних се. – Днес си се нахранил, но утре пак ще ядеш. Днешното ядене не може да ти помогне за утре, нито вчерашното за днес. Колкото по-дълго време не си ял, толкова по-неспокоен ставаш. – Ядох. – Пак ще ядеш, за да се оправят работите. Ако не се оправят напълно, поне отчасти. Като ви говоря, някои се обезверяват, губят мира си. Защо става така? – Разколебахме се. – Откажете се от вашата статическа вяра. Това, в което сте вярвали вчера, е минало вече. Важно е, в какво вярвате днес. Имал си свещ, която вече изгоряла. Какво трябва да правиш? Ще запалиш нова свещ. Вчерашната светлина е дала своето, нова светлина ти е нужна. Всичко, което гори, ще изгори. Това е закон. Туряйте дърва на огъня, постоянно да гори. – Ще изгорят дървата. – Нищо от това. Ако не горят, няма да имате топлина. Значи, дървата ще горят, докато се стопли стаята. – Защо не горят по-дълго време? – Там е въпросът. Малко дърва си турил, малко ще горят; много дърва туриш, много ще горят.“ „Казвам: Прави добро за самото добро. Бъди добър за самото добро. – Защо? – Доброто носи здраве, а здравето е Божие благословение. – Защо трябва да вярвам? – За да бъдеш радостен, да не се смущаваш от нищо. Вярата внася светлина в човешкия ум. Щом имаш светлина, няма да се страхуваш. Ако изгубиш вярата си, ще останеш в тъмнина и ще се блъскаш от едно място на друго. – Нещастен съм. – Нещастен си, защото нямаш вяра, пътуваш в тъмна нощ, при лоши условия. Светлината премахна препятствията от пътя ти. В ума на вярващия, на духовния има светлина. Думата „духовен“ произлиза от дух – от това, което движи всичко. Значи, духовният е в постоянно движение. Дето има движение, там е разумността. Ако се движиш разумно, щастлив ще бъдеш.“ Из „Трите пътя“ – УС, 12 декември 1937 г. „Правете опити сами да се лекувате, сами да си помагате. Казвате, че имате силна вяра. Имате вяра, но като заболеете от ревматизъм или друга болест, веднага викате лекар. Нямам нищо против лекарите, но защо не приложите вяра при лекуването? Оплаквате се от главоболие, от хрема, от какво ли не, но никой не е приложил вярата си, да опита думите ми, че наистина, вярата лекува. Вярата е колективен закон. Сам човек не може да лекува, но ако се съединят няколко души, те могат да лекуват. Вярата изключва всяко съмнение. Защо ще се съмняваш, че можеш да станеш учен? Ще вярваш, че можеш да станеш учен и ще учиш. Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярваш, че нещо ще стане, но ако не се сбъдне, ти се разколебаваш. Молиш се и вярваш, че ще ти се отговори на молитвата. Ако не получиш отговор, разколебаваш се. Спънката е в тебе. Болен си, но като здрав си обичал кокошки, баници. Мислиш ли, че, ако ядеш и сега кокошки и баници, ще оздравееш? Временно ще се ограничиш в яденето. Ако спазваш това правило, ще оздравееш. Скаран си с твоя съсед; ако се примириш с него, ще оздравееш. Недоволен си. Ако се справиш с недоволството си, ще оздравееш. Като спазваш тези правила, ще оздравееш. Ето как действа вярата. Не можеш да живееш, както искаш, и да вярваш, че ще оздравееш. Какви хора не са дохождали при мене – недоволни, обезсърчени от живота, обезверени и след всичко това мислят, че вярата ще им помогне по магически начин. Виновен ли съм аз за тяхното положение?“ Из „Радостни и весели“ – УС, 23 януари 1938 г.

Темата като че ли малко се измести към съпоставяне между теорията и личния опит. Човешкият опит, колкото и да е богат, все пак си остава ограничен. В много учения може да се намери систематизиран и обобщен опита събиран от многобройни търсачи на истината през вековете. Написаното в книгите човек задължително трябва да потвърди чрез собствен житейски опит, но то му помага да си изгради една предварителна представа и да избегне много ненужни отклонения и пропадания. Духовните учители не биха си правили труда да пишат каквото и да било, без то да има съществена полза за човечеството. Едно е вярно, човек трябва да подлага всичко на изпитания, но разумно. Иначе много лесно може да се приеме за погрешно, нещо което просто за момента не си готов да разбереш и приложиш.

„Колкото и да се говори за очите, все ще остане нещо неразбрано. Същото се отнася и до истината. Колкото и да се говори за истината, все ще остане неразбрана. Това не трябва да ви смущава. Казва се за истината, че е горчива. – Не, истината е сладка. Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Има една истина, която е горчива. Тя не може да освободи човека от противоречията. Да кажеш на човека, че е добър или лош, красив или грозен, това не е истина. Няма защо да казвам на човека, че е добър, но отношенията ми към него трябва да бъдат като към добър човек. Това е истина. Моите мисли, чувства и постъпки към него трябва да бъдат като към самия мене. Това е истина. За да кажеш истината на човека, ти трябва да имаш отношение към него. Колцина от вас имате отношение към своя ближен, като към себе си? Колцина от вас постъпвате безкористно към ближния си?“ Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г.

„Като турите желязото в огъня, то се нагорещява, става червено, а може и да се стопи – това зависи от температурата. Като го извадите от огъня, то изстива. Ако турите дървото в огъня, то изгаря и се превръща на пепел. Кое е по-добре: да имате чувства, подобни на желязото, да се нагорещяват и изстиват, или да имате чувства, подобни на дървото, да изгарят и да се превръщат на пепел? Човек не трябва да бъде нито като желязото, нито като дървото. Значи, сърцето му не трябва лесно да се нагорещява и лесно да изстива, нито пък да изгаря от огъня на своите чувства. ... Ако твоята любов изгуби цената си, знай, че тя не е била Божествена. – В бъдеще ще имам по-голяма любов. – Бъдещето се определя от сегашното. Важно е, какъв си днес – желязо, или дърво. Ако си като желязото, и в бъдеще ще си желязо; ако си като дървото, и в бъдеще ще изгаряш и ще се превръщаш на пепел. Друг е въпросът, ако не си нито желязо, нито дърво. Тогава ще се нагорещяваш, без да изстиваш; ще гориш, без да изгаряш. При това положение, ще устояваш на всички условия и няма да губиш цената си. Само Божествените неща никога не губят цената си.“ Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г. „Казвате: Да се обичаме! – По какъв начин: по човешки или по Божествен? Ако обичаш по човешки, ти можеш всеки момент да напакостиш на своя възлюбен; ако обичаш по Божествен начин, ти ще повдигнеш своя възлюбен, ще му създадеш условия за развитие. В Божията Любов няма противоречия. Тя е чиста, като химически чистата вода, без никакви примеси и утайки. Следователно, като изявяваш Божията Любов, ти си чист като кристал. Ще любиш, без да говориш и коментираш върху любовта. Казвате, че има светска и духовна любов, човешка, ангелска и Божествена любов. Според мене, една любов съществува, но от човека зависи, как ще я прояви. Човек е проводник на любовта. От чистотата на този проводник зависи, каква ще бъде любовта. От разбирането на човека зависи, каква ще бъде неговата любов. Отчасти човек разбира любовта, отчасти я проявява. И ангелът не разбира абсолютно любовта. И в ангелската любов има някакви примеси. – Разбрах, какво нещо е любовта. – Щом си я разбрал, приложи я. Това е все едно, да каже детето, че е разбрало, какво нещо е художеството. Щом го е разбрало, нека нарисува нещо, да покаже, какво е научило и разбрало. Ако разбираш любовта, ще я прилагаш правилно; ако разбираш художеството, ще рисуваш добре; ако разбираш писането, ще пишеш правилно.“ „Ако умът и сърцето ти не са отворени, нищо не можеш да видиш. Ти живееш на земята и не разбираш, кой човек те обича, и кой не те обича. Не е достатъчно да знаеш, кой те обича, но трябва да знаеш, защо те обича.“ „Така, някои казват, че имат любов към Бога. Щом работите им не се нареждат по тяхно желание, те казват, че Бог не ги слуша, не влиза в положението им. Обичаш някого, докато върши твоята воля; щом не задоволява желанията ти, любовта ти към него изчезва. Казваш: Това не е любов. – Кое те кара да мислиш така? Представи си, че някой те обича и изисква да вършиш неговата воля. Какво ще излезе тогава? Ти искаш твоят възлюбен да изпълнява твоите желания; друг изисква от тебе, ти да изпълняваш неговите желания. Ако искаш да бъдеш справедлив, един път ще изпълняваш волята на онзи, който те обича, и един път твоят възлюбен ще изпълнява твоята воля. Ако два пъти се изпълнява твоята воля, и един път волята на този, който те обича, ти нарушаваш закона на справедливостта. Освен това, и времето, определено за изпълняване волята на единия, или на другия, трябва да бъде еднакво; пет минути ти ще дадеш от времето си, и пет минути – твоят възлюбен. Ще работиш по часовник.“ Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г.

„Някои казва: Моят стол е малък, малко е моето тронче. – И малкото столче дава условия за престъпления. Някой има стол, а седи на земята. Друг няма стол, а иска да има. Аз зная вече, какви са неговите желания. Да седнеш на стол, а след това да си недоволен от него, не е право. Като влезеш в едно учреждение, или в един дом, веднага ще ти дадат стол. По стола ще разбереш, какви ще бъдат отношенията на тези хора към тебе.“ „Казвам: Ако в окултната школа не можете да преустроите тялото си, вашите ръце, крака, лице, нищо не придобивате. Ако не можете да преустроите вашите мисли, чувства и постъпки, нищо не придобивате. Защо ви е тогава училището? Защо ще служите на Господа, ако нищо не придобивате? При това положение, и на небето да отидете, ще бъде също като на земята. ... Трябва абсолютно да измениш живота си. Да живееш така, че да задоволиш Господа. Каквото и да правиш: Молиш ли се, учиш или работиш, всичко прави за Господа. Кажи си: Всичко за Господа!“ „– Коя е основната мисъл, на която се спряхме? – Доброто, като резултат на Божествения свят. То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш.“ Из „Основа на знанието“ – ООК, 26 юли 1933 г. „Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.“ Из „Въжделения на душата“ – ООК, 17 май 1933 г.

„Животът представя сбор от образи, които се отпечатват във въображението, докато един ден се реализират. Важно е, човек да мисли, да си даде отчет, кои мисли, и кои образи могат да се реализират. Има образи, които ще се постигнат в далечното бъдеще. Обаче, някои са постижими още в този живот. ... Като работиш върху себе си, ти ще станеш свободен човек. Не казвай, че дадена мисъл е лоша. Не бързай да я отблъснеш. Спри се върху нея да изследващ качествата й, да видиш защо е лоша, и наистина ли е такава.“ „Онзи, когото не обичаш, е препятствие в твоя живот – ти трябва да го преодолееш. Не мисли, че това е проста работа. Кажеш една дума не на място, и нещо те измъчва. Откажеш да услужиш на някого, пак се измъчваш. Като не можеш да изправиш грешката си, казваш: В друго прераждане ще я изправя. – Това е механическо разбиране. Трябва ли цял живот да грешиш и да чакаш в другото прераждане да се изправиш? Започни още сега да изправяш живота си, т. е. да се прераждаш. Щом съзнаеш грешката си и започнеш да я изправяш, ти се прераждащ вече, т. е. влизаш в нова област, в нови условия на живота. Ако не изправяш грешките си, ти не се прераждаш. Казвате: Как живеят светските хора, като не мислят за изправяне на грешките си? Те не мислят и за прераждането. – Оставете този въпрос настрана. Аз зная, как живеят тези хора. И вие още живеете като тях. Тъй както живеете, вие не можете да влезете в Царството Божие. Животът на светските хора не се отнася към разумния свят.“ „За предпочитане е човек да се прояви, макар и да сгреши, отколкото да остане непроявен. Като греши, човек вижда своите недостатъци и лесно ги изправя.“ „Всички трябва да опитвате благата на живота. Вие сте събрани на едно място да учите и да изправяте грешките си. Като изправяте своите грешки, с това заедно помагате и на близките си.“ „Всеки човек е книга, върху която трябва да пише добри, положителни неща.“ Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.

„Злото е действие, което се върши безразборно, без оглед на другите. Когато правиш нещо, което е приятно само на тебе, това е зло; когато вършиш нещо, което е приятно и на другите, това е добро. Злото има предвид отделния човек; доброто има предвид всички хора, т.е. Цялото. И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – което е угодно на другите, а чрез любовта – това, което е угодно на Бога.“ Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г. „Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човека, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще.“ Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г. „Човек се засрамва в два случая: когато го намериш на местопрестъплението, или като го намериш на място, дето прави добро. Той искал да направи добро, без да го види някой. Като прави зло, също иска да мине незабелязано. И двамата казват: Не можахме да запазим тайната. Като правиш зло, всички трябва да знаят. Като правиш добро, никой не трябва да знае. В първия случай, ти си в изба. Щом знаят хората, къде си, веднага ще дойдат да те освободят. Като правиш добро, ти си свободен, не се нуждаеш от освобождаване. Ето защо, като правиш добро, никой не трябва да знае. Като правиш зло, ти вредиш на себе си. Като правиш добро, ти си полезен и на себе си, и на другите. Значи, човек не живее само за себе си.“ Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.