Станимир

Нямам спомен точно. Не беше от Б. Дуно. По-скоро беше нещо теософско от Пурукър. Няма го на български.

Това, което аз съм чел е, че по-подходящи са дните от зимното до лятното слънцестоене. Също може да се предположи, че по-подходящи ще са дните от новолуние до пълнолуние.

Хомосексуализмът е един модел на мислене, който е изграден в дълбока древност. Човек не избира да е хомосексуалист. Той го е избрал много отдавна. То е дълбоко в него. Наистина съгласен съм, че хомосексуализма трябва да се приеме, като част от психиката на самия човек, но само за да бъде трансформиран и надживян. Така е всъщност с всяко желание, с всеки навик, с всяка зависимост, но при секса и хомосексуализма е много много по-силно. Съгласен съм, че човек разправяйки наляво-надясно за сексуалната си ориентация само подсилва зависимостта си. Важно е да признаеш пред себе си, не пред другите. Всъщност задавали ли сте си въпроса колко хомосексуалисти искат да са хомосексуалисти? Въпросът е, че ако приемат хомосексуализма за психическа зависимост, за навик, т.е. за нещо неприсъщо на същинския човек, самите хора ще се почустват един вид опетнени, виновни. Това чувство ще е не на място и ненужно, но човек отъждествяващ се с мислите и наклоностите си ще се почуства точно така. Затова и хомосексуалистите всячески се опитват да покажат хомосексуализма като нещо нормално, защото справянето с проблема изисква усилия, които за тези хора изглеждат непосилни, а реакцията им към защита на хомосексуализма е всъщност самозащитна, стремят се да защитят егото си (низшето его) и мнението си за себе си. Те си мислят: Щом хората повярват, че хомосексуализмът е съвсем нормално нещо, значи наистина е в реда на нещата. И после тръгват да убеждават всички в правотата си, но всъщност опитват да убедят себе си. Туй дето казвам, за някой хомосексуалист може да се стори доста тежко, трудно да преглътне и най-вероятно ще стори по-лесното – да го отхвърли. Това разбира си се е негово право. Проблемът е дълбок и никак не е лесен за разрешаване. Проблемът със секса въобще, стои пред повечето хора и скоро не виждам вероятност да бъде разрешен. Той е най-дълбоката от всички зависимости и сигурно ще бъде решен последен.

25 Февруари: През 1204 г. Цар Калоян сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това папата изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал, а архиепископ Василий да въздигне в сан Примас. Този ход Калоян предприема, за да извоюва официално признаване на българската държава. Този акт има чисто формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дал възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава. През 1853 г. пазарджишките първенци изготвят молба до руския консул в Одрин, в която настояват за оказване на помощ срещу своеволията на гръцкото духовенство. През 1877 г. в Браила започва да се печата в. "Хъш" – политически вестник, за който се предполага, че е редактиран от Светослав Миларов като продължение на в. "Хитър Петър". През 1881 г. е учреден орден "Свети Александър", който се връчва за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. През 1883 г. под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството митрополит Мелетий Софийски е арестуван и заточен в Рилския манастир. По-късно му е разрешено да се установи в Кюстендил. Мелетий Софийски е висш духовник, книжовник и обществен деец. През 1851 г. той става монах в Зографския манастир. Завършва Атинската духовна семинария, след което заминава за Санкт Петербург, където следва в Духовната академия. Мелетий Софийски се завръща в България и от 1872 г. до 1883 г. е софийски митрополит. През 1876 г. е преследван от турските власти, които го подозират, че укрива дейци от Ботевата чета. Поради това търси спасение в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението отново поема Софийската епархия. Народен представител е в Учредителното събрание през 1879 г. Мелетий Софийски предоставя много ценни ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София. След като се установява в Кюстендил заболява тежко и заминава на лечение в Кайро, където умира. През 1905 г. е регистрирано Тютюнофабрикантско дружество "Свети Никола" - пръв официален картел в страната, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики. През 1929 г. в периода 25 - 29 февруари се провежда Пиротската конференция между България и Югославия за обща охрана на границата и за статута на двувластническите имоти. През септември е проведена нова Пиротска конференция, а през декември заседанията приключват в София. През 1949 г. Великото народно събрание приема Закон за книгопечатането. От 25 февруари до 8 март същата година се състои съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори в България, обвинени в противодържавна дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари същата година. От 15-те обвиняеми четирима получават доживотни присъди, други четирима - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор. През 1954 г. в периода 25 февруари - 3 март се провежда Шестият конгрес на БКП, който приема директиви за втория петгодишен план (1953-1957) в съответствие с приетите на пленума на ЦК на БКП от 11 юли 1953 насоки на т.нар. "нов" или "продоволствен" курс. Целта е изграждането на индустриално общество от съветски тип да се съчетае с нормализиране на потреблението и стандарта на живот. Предвиждат се мерки за "подем" в селското стопанство и за "ускорено развитие" на леката промишленост, които да дадат тласък на потреблението. Планира се увеличаване на реалните доходи на трудещите се с 40 %, но не по пътя на увеличаване на заплатите, а чрез намаляване на цените в резултат на снижаването на себестойността. Пак в духа на дадените от Москва насоки Вълко Червенков критикува т.нар. култ към личността. Решенията на конгреса са половинчати - прави се опит с икономически облекчения да се избегне растящата опасност от политическа криза. През 1962 г. се провеждат избори за 4-то НС, на които кандидатите на ОФ (Отечествен фронт) получават 99,90 % от гласовете. През 1975 г. Комитетът за изкуство и култура приема решения за своята структура и за функционирането на националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1988 г. президиумът на Съюза на учените в България приема обръщение към Асоциацията на учените в Румъния, в което настоява за съпричастност в решаването на проблема за обгазяването на Русе. По партийна линия идва забрана за изпращането на обръщението. През 1991 г. политическият консултативен комитет на Организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март същата година. Варшавския договор е договор за противопоставяне на НАТО. Сключен е на 14 май във Варшава между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия за срок от 20 години.След този период се предвижда възможността да бъде продължен автоматично за още 10 години. През 1968 г. Албания излиза от него, а като цяло престава да съществува в началото на 90-те години на ХХ в. През 1991 г. започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев. На 8 декември1989 г. с решение на ЦК на БКП Живков е изваден от състава на Централния комитет, след което е изключен и от БКП. Причината е допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор за незаконно раздаване на пари, жилища, коли и др. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него. Срещу Живков са заведени дела за фонд "Москва"), за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят, за "възродителния процес". На 15 юли 1997 г. е отменена мярката за неотклонение по делото за раздадените помощи на компартии и държави от Третия свят . През 1992 г. Столичният общински съвет взема решение мавзолеят на Георги Димитров да се премахне от центъра на града. На 2 юли 1948 г. в Москва умира Георги Димитров. На следващия ден Министерският съвет взема решение тялото му да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Изготвен архитектурния проект и на сутринта на 4 юли строителството започва. То е възложено на "Трудова повинност". За пет денонощия сградата е завършена. Според различни данни по време на строителството загиват между 2 и 6 войника. На 10 юли тялото на Г Димитров е положено в мавзолея. След промяната на политическия строй на 18 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов вади мумията и я погреба в "Орландовци". Самото разрушаване на мавзолея става 1999 г. То отне 7 дни - повече, отколкото е било нужно за построяването му. Първият взрив е в 14,37 ч на 21 август 1999 г. На 27 август последните отломки са извозени от центъра на столицата. Междувременно се оказа, че през 1957 г. и през 1978 г. сградата допълнително е укрепявана, като е пригодена за противоатомно скривалище. Родени: През 1859 г. - Васил Иванов Кутинчев- български генерал от пехотата. През 1879 г. Кутинчев завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война командва дружина и 5-и пехотен Дунавски полк при Сливница, Драгоман и Пирот. През Балканската война командва Първа армия, която печели големи победи в Тракия и при Чаталджа. В Междусъюзническата война отново е главнокомандващ Първа армия . През 1878 г. - Панчо Василев Дорев – български историк османист. Дорев завършва гимназия в Битоля и право в Цариград. След Младотурската революция през 1908 г. е избран за депутат от Битоля в турския парламент. От 1909 г. до 1911 г. е мирски съветник в Българската екзархия .През 1912 г. в Солун Дорев започва да издава вестник за българите в Османската империя - "Светлина" .От 1912 г. до 1914 г. е легационен съветник в Цариград , а през 1921 г. и в Лондон . Изпълнява длъжността генерален консул в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.).В продължение на две години е пълномощен министър в Прага . Автор е на "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942 г., посмъртно) и на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) . През 1896 г. - Цветан Лазаров – български машинен инженер, авиоконструктор. Лазаров завършва машинно- и авиоинженерство в Берлин. През 1947 г. става професор в Машинно-технологическия факултет на Държавната политехника в София. От 1926 г. до 1954 г. Лазаров е авиоконструктор във ВВС. До 1932 г. той създава български самолети (от "ЛАЗ-1" до "ЛАЗ-8"). През 1902 г. - Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. Константинов е редактор във в. “Радикал” (1923-1934 г.), в. “Съвременник” (1930-1932 г.), литературен редактор на в. “Нови дни”. Сътрудничи на в. “Заря”, и списанията “Българска мисъл”, “Златорог” и “Отец Паисий”. Като литературен критик Константинов дебютира в сп. “Чернозем” през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на вестниците “Радикал”, “Време” и списание “Простори”. От 1954 г. до 1963 г. е редактор в издание “Нар. младеж”. Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българска литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, български символизъм, българо-руски литературни връзки. Автор е на съчиненията “Емануил Попдимитров” (1922 г.), “Лев Толстой и България” (1928 г.), “Българската литература след войната” (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език), “Душата на Македония” (1941 г.), “Творци на българска литература” (1941 г.), “Стара бълг. литература” (1942 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели” (1971 г.)и др. През 1942 г. - Боян Радев- български спортист, състезател по класическа борба. През 1964 г. в Токио и през 1968 г. в Мексико Боян Радев е олимпийски шампион. През 1962 г. той е световен вицешампион в Толедо, а през 1966 г. - Световен шампион.През 1967 г. е вицешампион в Букурещ , а през 1968 г. е европейски вицешампион във Вестерос, Швеция. Няколко години е спортист номер 1 за България. През 40-години Боян Радев е служител на МВР. През 2001 г. е обявен за спортист на века на "Левски", а през 2002 г. му е връчен орден "Стара планина " . През 1946 г. - Виктор Спиридонов Чучков - български композитор, пианист и педагог. Завършва Музикалната академия в София през 1966 г., специалност “Композиция” при проф. В. Стоянов и “Пиано” при проф. Лили Атанасова. Чучков печели стипендия от консерваторията “Санта Чечилия”, Рим, Италия. Освен композиция и пиано, той специализира камерна музика при Г. Агости. През 1981 г. завършва академия “Киджана”, Сиена, Италия. След завръщането си в България преподава камерна музика в Музикална академия . В периода 1990-1997 г. активно концертира. Изнася над 500 концерта в България и чужбина като солист на симфоничен оркестър и солист пианист. Чучков води майсторски класове в Бразилия, Холандия, Италия и др. Председател е на СБК. Като професор по камерна музика е член на журито на много международни конкурси. Същевременно Чучков е носител на 5 награди от международни конкурси за пиано. Той удостоен е с орден “Кирил и Методий”, избран е и за “Музикант на годината ‘2000” от слушателите на “Алегро виваче” (БНР). Творчеството на В. Чучков включва почти всички жанрове: симфонична, камерна, филмова и детска музика. Негови творби са: “Концерт за пиано и оркестър”, “Концерт за смях и оркестър”, “Носталгични вариации за кавал, пиано и оркестър”, “Европейска сюита”, “Соната за 10 инструмента”, клавирни пиеси, музика към филмите “Суламид”, “Скален кристал” и др. През 1951 г. - Йонко Попов - български композитор и звукорежисьор. През 1975 г. Попов започва работа в Българското радио, като звукорежисьор на забавна музика и джаз. Като композитор се изявява от началото на 70-те години. Сътрудничи на вокалните групи "Домино" и "Тоника СВ". Починали: През 1872 г. - Паийсии Пловдивски, със светско име Петър Зафиров. По произход той е албанец. През 1858 г. става български митрополит на Пловдив . Застава на страната на българския народ в борбата му с Цариградската патриаршия. През 1860 г. минава явно на страната на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Заради което на следващата година, по настояване на патриаршията, е заточен в Мала Азия. Седем години по-късно е освободен. Член е на Временния смесен екзархийски съвет на Българската екзархия (1870-1872 г.). През 1955 г. - Георги Христов Димов – български литературен теоретик и критик. Завършва романска филология в Софийския университет, след което специализира в Падуа. От 1967 г. Димов е професор и чете лекции в Института за литература. Ректор е на ВТУ за периода 1968-1970 г. Той е автор на съчиненията "Иван Д. Шишманов – литературен историк и критик" (1956 г.), "Крум Григоров. Литературно-критически очерк" (1962 г.), "Из историята на българската литературна критика" (1968 г.), "Априлското въстание и българската литература" (1976г.), "Иван Шишманов. Строител на българската национална наука и култура " (1988 г. ), "Михаил Арнаудов" (1990 г.) и др. През 1973 г. - Димитър Йосифов Пешев- български политик и юрист. Пешев следва в Юридическия факултет в СУ “ Климент Охридски” , но прекъсва заради избухването на Първата световна война. По време на войната той участва в Двадесет и втори пехотен полк. През 1919 г. Пешев завършва образованието си , след което започва работа като съдия в Пловдив и София (1920 г.-1932 г.). През 1932 г. е адвокат и заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. През 1935 г. е назначен за министър на правосъдието и остава на този пост една година. В периода 1938 –1939 г. Пешев е народен представител и заместник-председател на ХХIV и ХХV ОНС. На 17 март 1943 г. написва протестно писмо до правителството на Богдан Филов. В писмото настоява за окончателно премахване на заплахата от депортиране на българските евреи, заради което на 26 март е бламиран. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор и конфискация на имуществото, но е освободен след застъпничеството на влиятелни евреи. През 1996 г. присъдата му е отменена от Върховния съд на Република България. Пешев е почетен гражданин на Израел. През 1998 г. , посмъртно, получава орден "Стара планина" .

Мисъл на деня - 25 Февруари 2009 г. „Оставете човешкото да се оправя само. Досега никой не е оправил човешките работи, и вие няма да ги оправите. Не се месете в човешкия порядък! Не се опитвайте да определяте кои неща в човешкия порядък са прави и кои са криви. Дойдете ли до този порядък, ще си мълчите и няма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влезте в Божествения порядък. Там има условия за растене и развиване. Който иска да живее едновременно и в двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели в Божествения порядък, щом влезе в човешкия, ще го изгуби.” Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък (продължение).

Кармата си е карма. Това, че се „проектираме“ в някой човек, не означава, че има някаква кармическа връзка между нас, или че той има каквото и да е отношение към нашето „проектиране“. Човек ако носи очила с червени стъкла примерно, ще вижда хората в червен нюанс. Човек не се проектира в другите, а възприятието му за тях преминава през филтъра на неговата психика и аура и бива оцветено по специфичен начин. Представата, че другите са огледала в които се оглеждаме не е съвсем точна. Те са си те, изявяват себе си. Въпросът е какво ние възприемаме през нашата собствена психическа обвивка. Понякога другите могат и наистина да проявят някои наши чувства, настроения и мисли на принципа на резонанса, ако са настроени на една вълна с нас. Човешкият ум има способността сам да наблюдава себе си. Самите ние сме нещо различно от ума си. Не е нужно да се „проектираме“ в друг човек за да се видим отстрани. Появилият се смесен образ едва ли ще ни даде точна представа за нас самите. Можем да се видим отстрани само когато сме сами в себе си, т.е. при безпристрастен самоанализ или медитация. Тогава може да се различи всяка една обвивка и специфичния цвят, който тя наслага върху погледа ни.

Канализираш – използваш водата (чувствата) разумно, по предназначение, контролираш я, регулираш нейното използване, така че въздействието и да бъде благоприятно и ползотворно. При канализирането се ограничават само нежеланите прояви, но на положителните се дава пълна свобода. „Възпитавам“ идва от „питая“, т.е. храня, подхранвам. При възпитанието има едно значение на отглеждане, израстване, облагородяване. Самите чувства стават по-фини, а не само се насочват разумно. Имаме излизане над обикновените ни чувства.

Да простиш означава да разбереш другия. Ако усещаш, че той не е готов да признае грешката си, това не означава ли, че го разбираш? Какъв е проблемът да му простиш тогава? Какво като „отказва да признае“? Има ли значение дали ще приеме прошката? Ти вече си му простил. Всъщност, какво разбираш под „прошка“? Да му кажеш, че си му простил? Прошката няма отношение към думите. Можеш да кажеш на другия, че му прощаваш, но много по-важно е първо самият ти да почувстваш, че си простил. Едва след това можеш да кажеш: Аз ти простих.

На 24 Февруари: През 1861 г. Вселенската патриаршия свиква в Цариград велик църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях. През 1867 г. френският посланик в Цариград връчва на Високата порта меморандум, в който Франция предлага осъществяването на нови реформи в Османската империя. Според меморандума се предвижда допускане на християните до държавните служби, въвеждане на задължителна военна служба, модернизиране на просветното дело, на данъчната система, на администрацията и съдилищата. През 1869 г. Васил Левски преминава от Никопол в Турну Мъгуреле. През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Главнокомандващият- княз Николай Николаевич, е посрещнат от военния министър Реуф паша. Установена е нова демаркационна линия между руската и турската армия. На същия ден румънски отряди заемат Видин и Белоградчик, а руски войски влизат в Горна Джумая (Благоевград). През 1916 г. завършва дипломатическата криза между България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. Тя трае от 31 януари до 24 февруари 1916 г. На 29 март под немски натиск се споразумяват България да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник. През 1921 г. с указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав. През 1940 г. се състои откриването на XXV ОНС. Председател на XXV ОНС е Никола Логофетов, а от 16 май 1941 - Христо Калфов. През 1941 г. в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) от влака за Цариград българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич - агент на британските тайни служби в България. След разпит го предава на германците. Едновременно с това в София са арестувани 6 британски агенти, от които 5 са осъдени и екзекутирани на 13 август. През 1942 г. е потопен българският кораб “Струма” в Черно море със 767 еврейски бежанци и български моряци на борда. Корабът отплава от румънското пристанище Констанца, на борда му има и румънски евреи. Потопен е с едно торпедо на съветска подводница Щ-213. През 1945 г. в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) в щаба на Трети украински фронт командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. Това е настъпателна операция на Първа българска армия, проведена от 29 март до 14 април като част от Виенската операция. Виенската операция е за завършване на разгрома на германската група армии "Юг" и на част от групата армии "Е" в Западна Унгария и за завземане на Виена. Първа българска армия настъпва съвместно с 57-а съветска армия срещу германски, унгарски и хърватоусташки части, с част от силите си осигурява левия фланг на фронта по река Драва. Тежки боеве се водят за укрепената линия "Маргит", за река Мур и канала Принципалис. В Чаковецката отбранителна операция (15 април-6 май) Първа българска армия заема рубежа с. Велики Кот-Ястребци. От 7 май българските и съветските войски подновяват настъплението и до 13 май стигат подножието на Австрийските Алпи. През 1949 г. ВНС приема Закон за вероизповеданията, който дава възможност на държавата да активизира намесата си в работата на църквата. Публикуван е на 1 март същата година. През 1988 г. в периода 24 - 26 февруари в Белград се провежда конференция на външните министри на балканските държави. България и Турция подписват първия от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията, за събиране на разделените семейства. Дипломатическите отношения между България и Турция датират от 1879 г., когато на 19 юли с указ е учредено българско дипломатическо агентство в Истанбул, а с указ от 17 август за първи дипломатически агент е назначен Драган Цанков. На 21 май 1909 г. българските дипломатически представителства се преименуват в легации, а дипломатическите агенти - в пълномощни министри. Дипломатическите отношения между двете държави са прекъсвани два пъти - от 5 октомври 1912 г. до 16 септември 1913 г. - по време на Балканската война, и от 28 ноември 1918 г., след края на Първата световна война, до подписването на Договора за приятелство през 1925 г. (чл. 2), с който се възобновяват прекъснатите дипломатически отношения с новосъздадената Република Турция. От 1966 г. са издигнати на равнище посолства. През 1990 г. е проведен учредителен конгрес на Българската демократична младеж, наследник на ДКМС. Родени: През 1864 г. - Александър Радев - политически и държавен деец. Завършва Юридическия факултет на университета в Атина, Гърция. След завръщането си в България работи в съдебната система в Ловеч, Търново и София. От 1892 г. е адвокат. Избран е за председател на адвокатския съвет и на Юридическото дружество. Включва се активно в дейността на македоно-одринското революционно движение, като през 1898–1899 г. е председател на ВМОК. Той е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия. Член е на Централното бюро на партията в края на 90-те години на ХIХ в. Радев участва в управлението на държавата в началото на ХХ в. – министър на правосъдието (19.02.1901 г.–3.11.1902 г.) и министър на народното просвещение (3.11.1902 г.–5.05.1903 г.). През 1870 г. - Теодор Христов Гълъбов - български стенограф. Гълъбов разработва теорията и методиката на българската стенография. Подготвя "Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание" през 1918 г. Председател е на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897 г.), на дружество "Бързопис" (1903 г.). В периода 1923-1929 г. е доцент по стенография в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1926 г. е назначен за директор на Български стенографски институт и остава на този пост до 1935 г. Гълъбов е редактор и издател на вестник "Бързопис" (1895 г.), на сп. "Бързопис" (1906-1907 г.) и "Стенографско списание" (1924-1926 г.).През 1925 г. като притурка към "Стенографско списание" излиза съставената от Теодор Гълъбов "Кратка стенографска енциклопедия". През 1880 г. - Николай Осипович Масалитинов - театрален деец, артист и режисьор от руски произход. Той е брат на руската актриса В. О. Масалитинова. Завършва гимназия в Томск и се записва в Томския университет. През 1907 г. завършва школата при Малий театър при А. Федотов. От 1907 г. до 1919 г. е артист в Московския художествен академичен театър. Играе роли в “От ума си тегли”, “Месец на село”, “Вишнева градина”, “Три сестри”, “На дъното” и др. През 1924 г. посещава България и приема поканата да работи в Народния театър, в който е главен режисьор (1925-1944 г.) и режисьор от 1944 г. до 1961 г. Поставя близо 140 пиеси, сред които са: “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Ревизор”, “Без зестра”, “Живият труп”, “Врагове”, “На дъното”, “Платон Кречет”, “Майстори”, “Албена”, “Боряна”, “Милионерът”, “Вражалец”, “Златната мина”, “Подвигът”, “Царска милост”, “Калин Орела” и др. Играе в “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Пред залез слънце”. През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър. Става преподавател, а от 1949 г. проф. по актьорско майсторство в Държавното висше музикално училище. Играе ролята на княз Горчаков във филма “Героите на Шипка” (1955 г.). Николай Масалитинов умира на 22 март 1961 г. в София. В живота на един народ театърът заема най-важното място През 1890 г. - Ангел Димитров (А. Д. Иванов) - български цирков артист. Възпитаник на П. Панайотов (работи в неговия цирк от 1903 г.). Изявява се в акробатиката, гимнастиката, еквилибристиката, дресурата, клоунадата. Постига успех със своята трупа, в която участват и 6-те му дъщери. През 1909 г. основава с А. Първанов и Г. Пенчев цирк "България". В съдружие с Н. Димитров - Пощата, организира през 1912 г. цирк "Танго", а през 1918 г. - стационарния цирк "България" в София. От 1933 г. до 1948 г. работи в цирк "Роял-Добрич", който създава заедно с Л. Добрич и К. Михайлов.Умира на 7 април 1965 г. През 1943 г. - Христо Иванов Проданов – български алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин (преди това покорява върхове в Алпите). По-големите му успехи са свързани с изкачването на Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г., първият българин, изкачил този връх). Загива на 20 април 1984 г. при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма), в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още “Жестокия път”. След неговото изкачване, България става деветнадесетата страна, чиито представител покорява Еверест. Получава орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II ст. (1977 г.), Герой на НРБ (1984 г., посмъртно); алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.). Видение за Христо Проданов Той се спуска все още. Към нас... Всяка нощ във съня си го търся - без въжета, другари, компас. И снегът ме затрупва до кръста. Като смърт лъха вятър студен и душата ми ангели мамят. Даже раят остава под мен - по нагоре е родното знаме. И го виждам на завет сега. Коленичил е някой пред Христо. На колене е Господ - в снега. И снега от ботуша му чисти. Тук През 1950 г. - Любен Чаталов - български актьор. Учи градско озеленяване в Лесотехническия институт. По-късно завършва ВИТИЗ при проф. Е. Михайлова (1978 г.). Първият му филм е “Адаптация”. Разпределен е в Смолян, но поради ангажименти в киното остава да работи в София. Работи за кратко в Старинния театър (“Похвално слово за словото”), но основните му постижения са в тв и киното. Филмография: “Бумеранг” (1979 г.), “Адаптация” (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане” (1980 г.), “Игра на любов” (1980 г.), “Лавината” (1982 г.), “Издирва се …” (тв, 1984 г.), “Пясък” (тв, 1987 г.), “Тони” (1991 г.), “Мълчанието” (1991 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “ЧАДО - ООД” (тв, 1993 г.), “Асистентът” (1999 г.), “Наблюдател” (тв, 2002 г.). Починали: През 1934 г. - Гаврил Занетов - български юрист, историк, публицист, литературен критик, дописен член на БАН. Роден е през 1863 г. Завършва гимназия в Болград и право в Швейцария. Работи като прокурор и съдия в Сливен, Враца, Варна и др. Член е на Апелативния съд в София. Автор е на студии върху съдбата на българското население в други страни - "Български колонии в Русия" (1891-1895 г.), "Западните български земи и Сърбия" (1917 г.), "Населението по долината на Велика Морава" (1918 г.), на историко-политически коментари за събития и документи от Балканските войни (1912-1913 г.), на изследването "Българското население в средните векове" (1902 г.). Сътрудничи със статии и рецензии на сп. "Денница", "Български преглед" (1893-1900 г.), "Периодическо списание", вестник "Воля" и др. Един от първите значителни литературни критици след Освобождението. В книгите си "Две статии по нашата литература" (1893 г.) разглежда творчеството на Иван Вазов и му дава оценка с историческа перспектива, поставя важни проблеми на българския периодичен печат. През 1935 г. - Христо К. Стойчев - български лекар, общественик и публицист. Той е роден на 14 септември 1872 г. в Асеновград. Завършва медицина и специализира вътрешни болести в Лион. Създател е на почивна станция в Кюстендилско и на водолечебния санаториум в Хисаря (Карловско). През 1913 г. възстановява масонството в България. Автор на много статии и брошури. През 1981 г. - Георги Стефанов Наджаков - български физик, обществен и държавен деец. През 1920 г. завършва физика и математика в СУ” Св. Климент Охридски”, а от 1925 г. до 1926 г. специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска - Кюри. Научна степен доцент получава през 1927 г. През 1932 г. става професор по физика. В периода 1937-1962 г. е ръководител на Катедрата по експериментална физика, от 1939 до 1940 г. е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 до 1951 г. е ректор на Софийски университет. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН за периода 1946– 1971 г. Подпредседател е на БАН от 1947 до 1959 г., председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите и член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, освен това е един от основателите и на Световното движение за защита на мира и член и председател на Световния съвет на мира за периода 1970-1981 г. В областта на физиката открива "фотоелектретното състояние на веществата", като на 22 юни 1937 г. докладва пред Френската Академия на Науките. Откритието за фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници е известно под името Ефект на Наджаков-Андрейчин. В България е узаконено едва през 1981 г., като е вписано в Държавен регистър на откритията и изобретенията под номер 1. Георги Стефанов Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри” през 1967 г.

Мисъл на деня - 24 Февруари 2009 г. „Хората сега се стремят към Любовта и страданията са се увеличили. Големи изпитания идат. Искаме ние да знаем защо идат страданията. Страданията идват, понеже хората задържат Любовта, не я проявяват. Любовта задържат в себе си и на другите никак не я допущат. Пък законът е, че Любовта е сила – щом ти я спреш, едно от двете: или ще умреш, или ще се разтопиш. Сега под думата „смърт” разбирам да дойдат ония, големите ограничения.” Из Блажени сте ако любите, 36-та НБ, 3 юли 1938 г.

Не знам... Ако трябва задължително да се търси някаква разлика... скръбта си я представям по-скоро като нещо чуждо; по-точно не чуждо, но свързано с всичко съществуващо и с всички. Тъгата е индивидуално настроение. Тъгата е по-конкретна, скръбта – по-обобщаваща. Скръбта я усещам като нещо, което изпитваш заради другите. Примерно от престъпността, бедността или непълноправието на хората по принцип.

„Съвременните хора говорят, правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? – Защото те говорят без любов, правят добро без любов и т.н. Добрините, които правим с любов, представляват едни от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. За да се направи някое добро с любов, човек трябва да има вяра. Вярата е вътрешна връзка, която човек трябва да има, ако иска Любовта да му даде начини и методи, чрез които той да действа.“ „Ще кажете: Не знаем как да правим добро. – Който има желание да прави добро, той всякога ще намери начин как да го направи.“ Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Сега ще ви приведа един пример за геройство. В една от миналите войни се срещат двама офицери от неприятелски лагери – единият французин, а другият – англичанин. Единият от тях изважда револвера си срещу неприятеля и иска да го застреля. Вторият взима револвера от ръката му и го захвърля настрана. Първият изважда сабята си, иска с нея да го заколи. Вторият и този път успява да вземе сабята от ръката му, строшава я и я хвърля настрана. След това вторият офицер изважда своя револвер и го подава в ръката на неприятеля си, като му казва: Ето, сега можеш да ме убиеш. Първият офицер седи неподвижен на мястото си и не взима револвера. Вторият изважда сабята си и му казва: Ето и сабята ми! Сега можеш да избереш едно от двете оръжия, да ме убиеш, с което искаш. Първият офицер и в този случай седи неподвижен на местото си: поглежда към револвера, поглежда към сабята и ги захвърля настрана. Това е един похвален пример на геройство. Питам: Имате ли вие тази смелост, като дойде неприятелят ви, да вземете неговия револвер и неговата сабя, да ги захвърлите настрана, а после да му предложите своите с които да ви убие? По този начин, именно, вторият офицер победил своя неприятел. От този момент двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единият от тях е бил французин, а другият англичанин, но няма да ви кажа, кой от тях, как е постъпил. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начин да обезоръжават своите неприятели. Съвременните хора, обаче, се насърчават в убийства, кой повече хора да убие. Това се отнася и до религиозните хора. Обаче нека оставим всеки да върви по своя път. Казвам: Ако схващате нещата по стария начин, вие можете цял живот да се молите, обаче, нещастията ще следват едно след друго. Искате ли да се освободите от страданията и нещастията в света, станете кротки. Като станете кротки, вие ще хванете ръката на неприятеля си и ще захвърлите настрана неговия револвер и неговата сабя. След това ще му дадете вашия револвер и вашата сабя, за да ви убие. Вашият револвер и вашата сабя представляват Словото. Закон е: Дадете ли вашето оръжие на противника си, той никога няма да ви убие. Никога противникът ви не може да ви убие с вашето собствено оръжие. В това седи силата на човека.“ Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Едно трябва да помните: Каквато мисъл и да ви дойде на ума, тя крие в себе си нещо хубаво. Някои мисли са лоши по причина на това, че са окаляни, дълъг път са минали; изчистите ли ги, във всяка от тези мисли ще намерите по един скъпоценен камък, дълбоко някъде скрит. На това основание вие трябва да изчистите всяка нечиста мисъл, която минава през ума ви. Смисълът на живота не се заключава в това да избягвате лошите мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите от тях, но трябва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дете. Кроткият човек е силен, защото постъпва така.“ „Казвам: Хората не се поправят нито с убийства, нито с обесване. Ние не можем да изменим великия Божи закон, който казва: „Не убивай!“ Вие имате право да убиете човека само тогава, когато, като го извадите от неговата стара, нехигиенична къща, го поставите в нова, по-хигиенична къща от старата. Поставите ли го в нова къща, запалете старата! Така Бог прави с грешния човек. Той го изважда от неговото грешно състояние и го поставя в друго, по-благоприятно за неговото развитие. Следователно, и вие трябва да приложите в своите мисли и желания закона за смяна на състоянията, с които си служи Бог. Вие не можете изведнъж да премахнете едно лошо чувство което се е породило в сърцето ви, или една лоша мисъл която се е породила в ума ви, без да обмислите начина и времето за тяхното премахване. Вие трябва да работите разумно, да решите, трябва ли да ги премахнете, и ако трябва, по какъв начин да направите това. В Божествения свят съществува закон, който точно определя времето за реализиране на всека мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не спазите ли времето което този закон е определил, вие ще чакате друго време. Първото време е вече пропуснато. Божественият свят е свят на пълен ред и порядък. Като естествено последствие на този живот, и разумните хора живеят в пълен ред и порядък.“ Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Шосетата на съвременните културни хора са покрити с толкова много прах, че техните учени умират от този прах. И след всичко това казват: Отлични шосета имаме! Благодарение на автомобилите пък, хората се задушават от техните газове. Американците, например, се видели в чудо, какво да правят с тъй много наплодилите се автомобили в Чикаго. Представете си една улица дълга 10 километра, по дължината на която са наредени автомобили един до друг! Те са се наплодили като рибите във водата. Какво ще правят по-нататък? Тогава ще се усъвършенства аеропланното изкуство, и хората ще летят с аероплани из въздуха. Значи, и в техническия живот всяко старо изобретение се замества с ново. Въпреки това, ние слушаме хората да казват, че старите вярвания трябва да се запазят, че старата религия трябва да се възстанови и т.н. Ако това трябва да бъде така, тогава нека възстановим първия ден от създаването на земята. Нека възстановим първоначалното състояние на земята. Следователно, да искате възстановяване на старите неща, това е неразбиране на живота. В света съществува само един живот Божественият, а всички стари религии не са нищо друго, освен листа на този живот. Утре листата ще окапят и ще остане само дървото на живота. И духовният живот е временен. Утре и той ще отлети. Само Божественият живот е вечен.“ Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Някой казва: Тази вечер съм определил да отида на концерт, дошъл е един виден музикант. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата и наоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят. След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва. Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две три бедни вдовици, да им посвири малко.“ Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Казвам: Краят на духовния живот е религиозният. Значи, ако мислите, че сте много религиозен, вие сте в края на вашия духовен живот, т.е. намирате се в низходяща степен на вашето развитие. Тогава вие ставате религиозен човек. Що е религия? Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват във формите на нещата. Казвате: Защо хората бягат от черквите? Не вярват ли в Бога? Питам: Нима хората непроменено трябва да седят в черквите? Преди всичко черквата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако, наистина, черквата е необходимост за душата, питам: Коя беше първата черква, в която се молеше Адам? Можете ли да кажете, дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Де се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един Жив образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: „Адаме, тук ли си?“ Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Обаче, когато Адам сгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от Лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: Ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, тук си направиха черква, да се забавляват; под думата „църква“ се разбира общение на душата с Бога. Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

„Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател па Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон. – и спокойно продължил пътя си.“ Из Дали може – НБ, 10.06.1917 г.

Едва ли това, че нещо не съвпада с твоя светоглед и разбиране за кабалата го прави невярно и вредно. Много кабалисти биха казали същото за сайта към който даваш линк. Когато заявяваш примерно, че душата има пол, мога да приема донякъде, да не аргументираш подобно твърдение, но когато обвиняваш някого, редно е да се аргументираш. Не забравяй също, че в този форум подобен род разисквания относно достоверността на различни учения и авторитети не е позволено.

Това е нещо, за което имам нужда да чуя вашите мнения!? Има страдания, които сами си създаваме, които можем да си спестим, които идват в следствие на нашите грешки, на липсата на любов, доброта и разбиране на Божествените закони. Според мене, тука не става въпрос за тези страдания. Мисля си, че цитираните думи се отнасят за случаите когато от любов жертваме собственото си щастие, поставяме чуждото щастие над своето, даваме без да получаваме нищо в замяна от тези, които обичаме.

„Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.“ „Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. Отдалеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.“ „Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля. Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.“ „Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща. Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.“ „– Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.“ „И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.“ „Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората.“ Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г.

Здравей, Blaze, Това, което си преживяла няма как да не се е отпечатало дълбоко в съзнанието ти. Вероятно в теб е останала голяма доза страх – изявен или потиснат. Страхуваш се за майка си, страхуваш се и за себе си. След като външно вече няма причина да изпитваш този страх тъй като майка ти е оздравяла, той се проявява в сънищата ти. Все пак ще се съгласиш, че е за предпочитане страхът да се проявява в сънищата ти, отколкото в будно състояние. Тези сънища показват, че той е в теб и ти трябва да се освободиш от него. Преди всичко го приеми, той е нещо нормално след всичко, което си преживяла. Можеш преди да заспиваш и след събуждане да си повтаряш, че следващия път когато сънуваш подобни кошмари, ще си спомниш, че майка ти вече е здрава и, че всичко е само сън. Когато осъзнаеш че сънуваш много лесно можеш да си наложиш волята да се събудиш. Човек сам създава сънищата си, в твоя случай – собствените ти страхове. Методи за справяне със страховете има най-различни. Можеш да отвориш тема в подфорум Психология или в подфорум Психотерапия онлайн. Можеш да прочетеш и съществуващите там теми, където със сигурност ще намериш нещо засягащо и самата теб.

Знаеш ли какво? От мненията ти, особено от подчертаното по-горе оставам с впечатлението, че доста силно се влияеш от мнението на другите хора за себе си. Може и да не си го признаваш, но е така. Не можеш да си представиш, че ти ще ги обичаш, а те ще ти отвърнат с противоположното. Изпитваш щастие не ти когато си добър, а когато с теб са добри; не ти когато обичаш, а тебе когато те обичат. Искаш другите да бъдат според твоите разбирания – добри, да обичат и уважават другите. Да, ама другите са такива каквито са. Не можеш да им повлияеш, поне не съществено. Остави ги такива, каквито са си. Ти също бъди себе си. Няма значение, че с много хора вероятно няма да се получат хармонични отношения. Не съди никого за това – нито тях, нито себе си. По-рано писа, че не си конкурентоспособен. С кого се конкурираш и защо? Какви са представите ти за успех, за реализация? Твоите собствени представи, не чуждите.

„Казвате: Нали орем, копаем, защо не сме богати? Казвам: Не е достатъчно човек само да оре и да копае. Истински работник е този, който освен, че оре и копае, работи още и за напредъка на цялото човечество. Благодарение на усилията и работата на духовните хора, от невидимия свят пристигат към земята висши енергии и сили, които поддържат целия земен живот. Когато майката се грижи и моли за децата си, по този начин тя сваля от разумния и възвишен свят съответни енергии за своите деца. В това отношение родителите не трябва да се тревожат, как ще прекарат децата им, но трябва да се молят, да мислят и да работят усилено за тях. Молитвите на хората са необходими за сваляне висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество.“ Из „Няма тайно“ – НБ, 17 март 1927 г.

„Природата дава на своите деца всяко нещо с брой. Като не знае тези закони, майката казва: Ще дам на детето си два ореха. Питам: Защо, именно, два ореха? – Тогава ще му дам три. – Защо, именно, три? – В такъв случай ще му дам четири, пет, шест или повече. Защо, именно, толкова орехи ще му дадеш? За всеки даден случай майката трябва да знае, колко ореха да даде на детето си. Например, когато някое дете е своенравно, упорито, майката трябва да му даде два ореха. Числото две, т.е. двете единици са положителни числа. Като се съберат, те образуват числото две, което представлява магнетически метод, смекчаване на енергията. Числото две показва, че единицата, т.е. диаметърът в кръга се е завъртял два пъти около себе си. Кръгът пък представлява възможностите, при които разумният живот може да се развива. От друга страна, казвам, че диаметърът при двойката е извършил две трети от своята работа, защото при единицата диаметърът извършва 1/3 от цялата работа, а при двойката – 2/3 от цялата работа. Като се говори за възможности, подразбирам квадрат, плоскости, в които животът може да се проектира, и от които вие един ден ще излезете. Ако по характер детето не е уравновесено, а вие искате да го възпитавате в духа на новото учение, дайте му тогава три ореха, или три ябълки. Числото три е закон на равновесие. Ще кажете: Това вече не е нищо друго, освен суеверие. Според вас, как трябва да се възпитават децата: да се задоволяват техните желания, или не? Възпитателите трябва да знаят значението на числата, защото всяко число представлява живи единици, които могат да помагат, а понякога могат и да противодействат при възпитанието. Ако някое дете изяде повече орехи, отколкото са нужни за неговия организъм, те могат да укажат противодействащо влияние върху него. Понякога орехите могат да се отразят вредно върху организма на човека, понеже съдържат голямо количество йод. Значи, и орехът е в състояние да отрови човека. Тъй щото, ако искате да развиете у детето чувство на справедливост, давайте му по четири ореха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по пет ореха; ако искате да развиете религиозните чувства, давайте му по седем ореха; ако искате да развиете разсъдъка, да стане философ, да придобие критически ум, давайте му по осем ореха; ако искате да стане благородно, с възвишени мисли и чувства, давайте му по девет ореха. Дойдете ли до числото девет, спрете. Не давайте на децата си повече от девет ореха!“ Из „Няма тайно“ – НБ, 17 март 1927 г.