Станимир

Е ти нали ще помогнеш на просяка/Бог? Ще му помогнеш нали? Е, значи Земята ще оцелее.

Ако позволиш ще направя някои дребни корекцийки. Първото изречение ще го пропусна. Нататък: Любовта е вътрешно състояние на безусловна доброта, която ражда безусловно щастие. И защо ли се смята, че добротата е синоним на егоизъм? Истинската доброта свързва хората през Божествената любов, т.е. безусловната. Ако човек не чувства доброто в себе си, значи той не обича достатъчно нещо или някого, т.е. той не може да бъде щастлив... Последното изречение също ще пропусна. Божията воля не е единствения фактор който определя света в който живеем.

Само аз ли намирам в тези думи войстваща агресия стигаща до незачитане на пътя на душата?!? Това е много крайно мнение, но не е лишено от известна доза истина по отношение на агресията. Проблемът идва от самото християнство, а не от Майка Тереза. Тя като възпитаничка на тази религия няма как да се освободи от подобно влияние, а и в немалка степен, специално в нейния случай, агресията и е била нужна. Всъщност в случая с майка Тереза енергията се изразява по-скоро като борбеност, а не толкова като агресия.

Когато се чете едно мнение е добре да се „влезе в съзнанието“ на писалия го; да се открие смисълът, който той е вложил в думите, а не да се ограничаваме от написаното. Това е особено валидно за думи като „щастие“ и „добро“, които имат множество нива на проявление и всеки пишейки веднъж може да има предвид щастие от гледна точка на душата, друг път чисто егоистично, трети път и двете (има много неща, които са общи и за егоистичното, и за надличностното щастие). По-същия начин и с доброто. В последните постове се получи отклонение от темата, доста нападки и самооправдания. Въпроси се задават докато човек има желание да им отговаря. Задаващия въпроси трябва да е в състояние да усети този момент. Също е добре да се подбира подходящия момент. Говоря общо, нямам предвид само Никола. Tomodashi, ако си мислиш, че съм лош – нито ще ме впечатлиш, нито ще се засегна. Всъщност по-скоро бих се притеснил ако някой ме нарече добър, защото това свързвам с голяма отговорност, а и съм далеч от идеала си в това отношение.

Хората имат право да бъдат каквито си искат, като разбира се последствията ще си ги понесат. Тomodashi, с какво право изискваш от хората да са добри, още повече според собствените ти критерии за доброта. Можеш да изискаш от себе си да бъдеш добър, но нямаш право да искаш това от другите. Бог обича всички: и добрите хора, и лошите. Ти обичаш ли лошите хора? Май е по-лесно да се оплакваш, да предявяваш претенции към другите, отколкото да ги предявиш към себе си.

Ти наистина ли искаш да си навредиш? Енергията на магията идва от желанието. Ако не искаш да си навредиш, как ще се получи магията? От друга страна, ако вземем предвид кармичните последствия, които ще предизвикаш, тласкайки други хора към извършване на зло, в крайна сметка ако не магьосниците, самата съдба ще свърши работата вместо тях.

За съжаление доста хора продължават да търсят отговор на зададения с откриването на темата въпрос или се опитват да докажат правотата на отговора, който считат за по-верен. В едно свое мнение посочих, че моя избор пада на доброто, но във всички следващи мнения съм подкрепял и аргументирал и двата отговора, като съм се стремял да споделя разбирането си за щастие и доброта от различни гледни точки и на различни равнища. Общата картина, т.е. цялостното си разбиране за доброто и щастието няма как да изложа. Със сигурност не издигам доброто на пиедестал, нито щастието. Доброто приемам като съвсем естествена част от самия себе си и от Бог. Не се стремя да бъда щастлив; щастието възприемам като естествено следствие от проявлението на Божественото в живота на човека. Не се стремя да бъда и добър. Насила човек не може да бъде добър. Човек в един момент започва да чувства доброто в себе си, когато постигне по-голяма възприемчивост към Божественото и разбиране за проявите му.

Ами виж сега, ако анализираш частите, всяка отделно за себе си, извън връзката и взаимодействието им с останалите части и с цялото, може би. Аз предпочитам да вървя от общото към частното. Никога не се задоволявам единствено с анализ, но когато човек погледне към себе си, като отделно, уникално и специфично проявление на общите правила, то анализът е необходим.

dimitar, принципно си прав, защото крадците влизат най-вече в заключени и силно укрепени домове, но това не значи, че не трябва да заключваме, нали ? ... Какво имаме в себе си, което може да бъде откраднато? Заключваш, ако те е страх, че нещо може да ти бъде взето. Ако нямаш нищо, което представлява интерес за крадеца, за какво да заключваш? Говоря в преносен смисъл. То ако говорим за защита от магии, това предполага самите ние да станем магьосници. Защитата от магии включва същите методи, като самата магия. От друга страна, ако една магия е свързана с енергия, която не може да ни въздейства, защо да се защитаваме? Чрез самата защита ние ставаме податливи на съответното въздействие, ние приемаме стълкновението с насочената към нас енергия и ако защитата ни е достатъчно силна ще го отблъснем. Но не е ли по-добре просто да се разминем с това стълкновение? Магията ще се привлече към нас, ако намери в нас нещо сходно с нейната природа.

Личността, нисшето его е щастливо; душата, истинският човек не е. За личността егоизмът е добро; за душата не е. Чрез егоизма нисшето аз проявява себе си и е щастливо. Това щастие мисля знаеш, че винаги е краткотрайно и измамно. Целта на въпросите е всеки да изясни за себе си (а с мненията си в темата и да сподели с другите участници) доброто и щастието. Да опита да различи нивата им на проявление, да опита да разграничи същността им от техните обвивки. Когато човек иска да е добър или когато иска да е щастлив, целта му е различна според нивото на разбирането му за доброта и щастие. Някои искат да са добри от морални съображения, като едни ги чувстват вътрешно, а на други са наложени догматично; някои се страхуват от наказание от страна на Бог, лоша карма и т.н.; трети за да се покажат в добра светлина пред другите; четвърти... Същото е и за щастието: някои го свързват с личното удобство, щастливи са чисто егоистично, като причината може да е в материални притежания, задоволяване на всякакви желания; щастието може да е резултат от занимания с творческа дейност, с наука, с политика; щастието може да е чисто егоистично или свързано с висшите чувства при които човек се отъждествява с определена група – нация, раса, религия, човечество. Въпросът „Каква е целта на щастието и каква на доброто?“ има за цел всеки да проследи собствените си мотиви. Това ще му помогне да се ориентира и за това на какво ниво е разбирането му за доброто и щастието. Най-малко от всичко държа някой да разгласи на всеослушание изводите до които е достигнал за себе си в разсъжденията. Другият въпрос (Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър?) има същата цел. Още по-добре е ако преди да си отговори, човек си зададе и въпроса: Лесно ли е да съм щастлив?; Лесно ли е да съм добър?; Какво би ми струвало? Отговорът отново ще е различен за всеки човек.

Да, а и разсъжденията могат да се отнесат и към другите природни царства. Минералите и растенията нямат пол. Доста от низшите животни също. Всъщност самото допускане, че душата има пол, предполага, че опита който тази душа ще натрупа няма да бъде пълен. Този пол на душата завинаги ли е един и същ или се сменя по някакъв начин? Ако допуснем, че душата има пол, какво определя дали той ще е мъжки или женски? Мъжката душа би трябвало да изживее определен специфичен опит, женската – друг. Такъв избор не е ли насилствен по отношение на човека? Някой питал ли ни е: Мъжка душа ли искаш да имаш, или женска?

„Когато един учен употребява цели 20 години за изучаване живота на един микроб, той е истински поет и музикант. Тези наблюдения върху микроба представляват за него цяла музика: накъде се завъртял микробът, какви движения направил и т.н. И с какво търпение описва той всичко това! Питам: Какво се крие в движенията на този микроб? Това не интересува обикновения човек, но ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на този микроб. Ще кажете: Възможно ли е да има някаква музика в движенията на един микроб? За онзи, който разбира това, има музика. За онзи, който не разбира, никаква музика не може да съществува в движенията на един микроб. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.“ „Кое пречи на духовния човек да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето място и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същевременно тя съединява душите на хората. Днес с музиката си служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой. Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.“ „Какво представляват съвременната музика и съвременните музиканти? Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някой човек, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат. Щом се върне в дома си, той веднага трябва да вземе тефтерите си, да заличи в тях всички лъжи, всички неправди и да каже: По този начин не може да се живее. От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика.“ „Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актьор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света.“ Из „Дело съвърешно“ – НБ, 30 януари 1927 г.

„Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска.“ Из „Настанало е царството Божие“ – НБ, 19 октомври 1924 г. „Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята.“ „Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10–15–20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5–10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствувате: Аз мога ли да дам всичко?“ „В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви.“ „Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той и казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си.“ Из „Раздай всичко!“ – НБ, 26 октомври 1924 г.

„По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.“ Из „Настанало е царството Божие“ – НБ, 19 октомври 1924 г.

„Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.“ Из „Настанало е царството Божие“ – НБ, 19 октомври 1924 г.

Как проявяваме щастието и как добротата? Доброто, като действие винаги води към щастие за душата на човека (нашата и на всички останали). Как се проявява щастието като действие? Истинското щастието е усещане, резултат от това че сме проявили същността си (която включва и доброто) в своите мисли, действия, желания. Мисля си, че винаги доброто е първо, а щастието идва после. Щастието всъщност може да ни послужи като барометър, по отношение на това колко сме били добри, разбира се според нашите си критерии. Изкушавам се да задам още два въпроса: 1) Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър? 2) Каква е целта на щастието и каква на доброто?

Значи искаш да си дете с родители, които не му се карат и го разбират, но не искаш самият ти да бъдеш такъв родител? Защо? Или греша?

Като прочетох историйката ти, ми дойде наум въпроса: Искаш ли отново да си дете със своите си родители? А с други?

Лесно ли е да излъжеш? За мене поне не е. Предполагам и за теб.

Доста удобен отговор си избра.

А какво е отношението към мислите ти, към идеите, към проектите, към стремежите които имаш; към това, което вече си постигнал и към това, което смяташ да постигнеш? Не си ли в ролята на родител? Или може би затова те е страх да правиш планове, да поемаш отговорност и постоянно бягаш от всичко конструктивно. Не искаш да влезеш в ролята на родител, а тази роля се отнася не само към децата, а към всичко, което човек прави. Ти си родител, във всяка една секунда, без значение искаш ли го или не го искаш. Ако твоите родители не ти харесват, просто не бъде като тях. В момента, в отношението си към това което правиш си точно като тях. Твоите родители на са всички родители. Дано успееш или по-точно поискаш да ме разбереш.

tomodashi, ти би ли станал родител?

Дели са избрани най-точните наименования представящи различните групи? Аз поне не съм съгласен с така формулираните групи. Най-общо това са енергии, които трябва да се проявят чрез групата и ако не могат да бъдат изразени по друг начин, избиват в точката (конкретен човек) на най-малкото съпротивление. Сложна тема, която не ми е достатъчно изяснена и е твърде езотерична за да навлизам в подробности.

Честит празник на всички дами и от мен! Желая ви много щастие, любов, успехи и здраве!

Аз пък да се върна на добротата. Значи тя е отношение, настройка към другите. Добротата е основана на любовта към другите, към света. Не може да си добър без да обичаш. Добротата свързвам с различието, с разнообразието на външните прояви; в добротата има една толерантност, приемане на различното, загриженост, съчувствие, съзвучие. Да си добър е състояние на съзнанието, вътрешна нагласа. Човек няма нужда да (си) доказва, че е добър. Често хората правят тази грешка, че търсят начини как да (си) докажат своята доброта. Но добротата няма нужда от особени, специални и изкуствени поводи за да се прояви; тя си се проявява винаги и в малките и в големите неща, най-често тихичко. Именно тази незабележимост кара хората да се опитват да бъдат „по-добри“ отколкото е необходимо, да насилват нещата за да стане доброто видимо (за тях и за околните). По-добре ще е да развият чувството си за различаване. Така, ще могат да съзират и усетят и най-малкото, най-тихото добро, което е често най-чисто и истинско. По този начин няма да се губи и мярката в проявите на добротата и резултатите ще съответстват на намеренията.