Станимир

В случая по-скоро посочих неточност, а не съм се опитвал да тълкувам каквото и да е.

Опитът е важен, но когато е на точното си място. Аз поддържам мнението, че винаги трябва да се върви от общото към частното. Опитът без теоретична основа, без познаване на цялото, на общите закони и принципи, които го изграждат, не може да бъде интерпретиран правилно от човека и направените възоснова на този опит изводи ще бъдат неточни, непълни и заблуждаващи. Ако направим аналогия: децата първо ходят на училище, където трупат известна основа от знания и една след това проверяват и затвърждават наученото чрез опита си. Опитът е необходим, но само като затвърждение, доразбиране на вече наученото, достигнатото с размишление, медитация или др. Не може на базата на специфичното проявление, което се е реализирало в резултат от множество взаимозависими и уникални условия, да се правят генерални изводи. Колкото и богат опит да има един човек, той никога не може да бъде достатъчно богат за да може единствено чрез себе си да обхване цялото. Опитът е личен, защото е валиден само за нас, за съответното време, при съответните условия. Всеки сам трябва да опита нещата, а не да се води по чуждия опит. От чуждия опит ние ще извлечем известни изводи, които тъй или иначе отново ще трябва да проверим чрез собствен опит. Проблемът е, че тези изводи извлечени от чуждия опит едва ли ще представят законите и принципите, които реално обуславят ситуацията правилно и в пълнота. Затова са и всичките духовни учения. За да дадат правилна основа и човечеството да не се лута чак толкова много в погрешно интерпретиране на опита си. Иначе обучението само на принципа опит-грешка, може да продължи невъобразимо дълго. Това, което знае човек, трябва да го реализира. Казваме, че от опита се учим, но това е непълно. С опита ние реализираме и също така един вид проверяваме. Ако например прочетем в една книга някакво изведено духовно правило, само прилагайки го, според последствията можем да проверим неговата истинност. Да говориш от опит означава не да споделиш самия опит, а това правило, което вече за себе си си потвърдил в живота. Другите почти не могат да се ползват от твоя опит, но могат да вземат правилото и да го проверят сами. Всичко трябва да се опитва, иначе ако в светогледа на човека са засети зрънца неотговарящи на истината, това неминуемо ще доведе до проблеми в бъдещето.

Всичко тръгва от банките. Те имат нужда да дават заеми и на потребителите и на производителите и търговците. Свръх производството и свръхпотреблението, необходимостта от реклами, инфлацията и т.н. са само следствие от съществуването на банковата система. Банките владеят света в сериозна взаимообвързаност и подкрепа от водещи управляващи фигури от политиката в абсолютно всяка държава. Законите работят за банките още отпреди векове. Нещата нарастват прогресивно (пари в обръщение, потребление, производство) и това съвсем естествено доведе до финансовата криза. Хората ще бъдат принудени от обстоятелствата да ограничат потреблението си и да спрат безотговорното си задоволяване на несъществуващи потребности. Материализма оставен сам на себе си води до самоунищожение и това вече се вижда. Самите банките в които виждам основната причина за всичко случващо се, ще се окажат в състояние на несъбираемост на вземанията си. Това се вижда от затегнатите условия по взимане на кредити и търсене на по-големи обезпечаващи ги гаранции. В резултат и съществуващата стагнация в производството и потреблението. Най-голямата грешка е да се предприемат мерки за връщането на последните към досегашното им ненужно високо равнище (ненужно от духовна гледна точка). Това ще доведе до нова, още по-сериозна криза в бъдеще. Колкото повече човек задоволява материалните си желания, толкова повече те нарастват. Пълно задоволяване не може да има. Такава е самата природа на човешките желания, на която потреблението е външен израз.

Подчертаното тълкуваш така: Но ако погледнеш изречението, ще видиш, че то е двусмислено. Т.е. спокойно може да означава, че ударения добър човек, поема част от „кръстта“ на удрящия лош човек. Това се потвърждава малко преди това със „Страшно е, ако лош човек ви удари плесница“. В това, което беше подчертал първоначално: „всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение“, има едно условие (подчертал съм го), което е задължително за да може молитвата да бъде благословение. „Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата“. Борбата срещу злото е необходима. Наистина метода не е да се отговаря на злото със зло, но не е и в цитираното изречение. В темата защита срещу магии стана въпрос, най-важното е да не позволиш да бъдеш засегнат. Освен това да отговориш на злото с добро не означава да си подложиш и другата буза; може да означава всичко, включително и да разрушиш формата чрез която злото се проявява (тук форма използвам в широк смисъл, не само определен човек).

Може би тази на окултистите.

Днес, като се замислих, забелязах, че от отговорите в темата доста ясно могат да се различат хората с мистични и хората с окултни нагласи. Мистикът, стремящ се към щастие, мир и хармония, на който му е по-трудно да предвиди резултатите от действията си и да поеме отговорност за тях, затова и предпочита просто да бъде проводник на Божествения план. Окултистът от друга страна може да се каже, че сътрудничи на този план съвсем съзнателно и целенасочено, въпреки че е възможно да допусне и някои грешки. Рискът при мистиците е, че могат да си останат на етапа на щастието. „За да правя добро, трябва да съм щастлив“, но след като се окажат щастливи, те не приемат риска от правенето на добро, а предпочитат да останат със щастието си; да запазят хармонията и мира, които са постигнали. При окултистите рискът е от възгордяване и чувство за значимост, надхвърляща действителността. Оттам и поемането на отговорност, желанието да се направи добро, което не отговаря на техните възможности. Мистиците като цяло са с фокус на съзнанието на по-високите астрални планове, докато окултистите са фокусирани в своя ум. Това не означава задължително, че умът при мистиците не е добре развит, нито че при окултистите чувствата отсъстват или са потиснати.

Братството, единството и любовта са факт на нивото на душата. Целта е човек да постигне връзка със своята душа и съзнателно да прояви нейните качества в живота си. Всъщност душата търси начин да се прояви чрез телата, които приемаме за себе си; ние в действителност сме душите си. Говорейки за братство, единство и любов, ние всъщност имаме предвид изява на самите себе си, на вечното в нас. Външният опит е само средство да открием и събудим безкрайния потенциал, който е в нас, и да го проявим. Веднъж проявен във форма, формата вече е изпълнила предназначението си. Осъщественото братство в човешките отношения е такава форма на проявление на нашата истинска същност (както индивидуална, така и групова). Нещата в действителност са доста сложни и ми е невъзможно да ги предам точно с думи, дори и в тази малка част в която ги разбирам. Това с опита, който трупаме през живота си по принцип е вярно, но далеч не е всичко. Опитът не е нужен на душата ни, а на проявеното ни съзнание за да можем да насочим фокуса на стремежите и вниманието си към нея, да осъзнаем че сме самата нея, а не илюзорните егоистични мисли и желания с които дотогава сме се отъждествявали и които сме проявявали в живота си. Самата душа трупа опит като проявява себе си, а не нещо илюзорно и различно от нея, каквито са егоистичните чувства, желания и мисли. С риск да внеса повече объркване, ще напомня, че човечеството в своята цялост е само силов център, аналогичен на чакрите в човешкия организъм и заедно с другите царства на природата, само част от един велик организъм. Както човешките енергийни центрове не могат да функционират правилно и пълноценно (а с това и целия организъм), така и този велик център съставян от хората, не може да функционира пълноценно и хармонично без между хората да са осъществени отношения на братство, единство, любов и хармония.

Мисъл на деня – 30 март 2009 г. Любовта се проявява в книгата на миналото, когато човек е правил погрешки; Мъдростта се проявява във втората книга, когато се е изправял и вършил добри дела, а Истината – в третата книга – книгата на възмездието или на възнаграждението... Големи бяха противоречията на Христа, но Той не възропта. Пред Него се отвори третата книга и там се написа възнаграждението Му – възкресението. Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

„Аз съзнанието“ разбира се няма как да обхване всичко съществуващо. Но нека погледнем от гледната точка на безкрайната същност, която се проявява чрез това „аз съзнание“. Тя съвсем естествено не може да се прояви отведнъж и в своята пълнота и съвършенство. Затова проявлението и става постепенно, в течение на безброй години, което всъщност е еволюцията. Това може би е причината за съществуването на времето и пространството; те са необходими за да може това проявление да се осъществи. Това може би е причината за цялото диференциране на цялото на безброй представящи го части. Тук навлизаме в тематика в която едва ли някой ще даде сигурни отговори. „Аз съзнанието е само проявление на единната вечна, безкрайна и неразрушима същност. Никой не твърди, че това „аз съзнание“ може пълноценно да я замести. То всъщност отделно от тази своя същност няма реално съществуване. Но проявлението има своето предназначение, което трябва да бъде изпълнено, за да може това проявление да реализира своя смисъл. Проявлението не е някаква грешка, която трябва да поправим. А иначе и Библията, и Беинса Дуно могат да се тълкуват по най-различни начини.

Помня автора (G. de Purucker). Може би това съм го чел в The Esoteric Tradition, обаче не съм сигурен, дали не е и някое от останалите произведения. Не мога да изключа никое със сигурност.

Наистина, за любовта са казани много неща, но пък темата е неизчерпаема, разбиранията ни за любовта могат безгранично да се доизграждат и винаги можем да се научим да обичаме по-пълно, безкористно и себеотдайно. За мене любовта означава да приема другия в неговата цялостност, без да го разделям на части, които ми допадат или не ми допадат. Любовта за мене означава да обгърна другия със съзнанието си – с разбиране, вяра и светлина. Да го поддържам първо в самия себе си, в своето сърце, мълчаливо и необвързващо. Да показвам любовта си загрижено, разумно и търпеливо, съобразявайки се с условията и с другия, но и без да я пазя само за себе си... Засега ще се огранича само с тези няколко реда.

Поляризацията може да се разглежда от няколко гледни точки. Нещата са относителни и променящи се. Правилната поляризация винаги е по-висшия аспект да управлява по-нисшия, но в същото време и другите две неща дето споменах са верни. Например, това е изпълнено когато умът е управляван от висшите чувства и не е, когато умът е управляван от астралните чувства. И в двата случая имаме доминиране на чувствата. При доминиране на ума над астралните чувства също е изпълнено, но при доминиране над висшите, надличностни чувства, не е. Ако говорим за мъжки и женски тип съзнание, това означава, че се ограничаваме само до личността, т.е. нисшия аз, което е непълно.

Такива констатации намирам за излишни и глупави. Това, че темата ти се струва важна, дълбока и каквото и да е друго е хубаво, но недей се опитвай да налагаш своите интереси и вкусова на другите и да ги оценяваш на тази база. Знам, ще кажеш, че нищо подобно не правиш, но аз виждам точно това. Сега по темата. Ще започна от втория въпрос. Да, хората творят, но не създават от нищото. Творчеството е процес на изграждане на нови комбинации от вече съществуващи елементи. В последното изречение, което аз само цитирам по смисъл има изключителна дълбочина, но всеки сам трябва да я разкрие в медитация, размишление, интуитивно или др. начин. Ако в резултат се получи хармонична комбинация, то творчеството може да се счита за успешно. По отношение на първия въпрос: хората имат възможност за избор това какви мисли да привлекат към себе си. Хората имат свободна воля, т.е. свободата да решават (в определени граници съответстващи на съзнанието им). Роботите нямат никаква свобода, дори и потенциална. Човешкият потенциал от своя страна е безграничен. При предаването на мисли на разстояние проблемът е най-вече в съзнанието на приемащия, от това дали той ще успее да се настрои на честотата на предаващия, т.е. да улови това, което той мисли. Предаващия подпомага процеса единствено със създаването на път за връзка между себе си и приемащия като за кратко концентрира вниманието си върху него. След това от предаващия се изисква само да поддържа определена мисъл в съзнанието си достатъчно точно и отчетливо, и на заден план да държи в съзнанието си идеята за получателя като цел. Прекаленото желание от страна на който и да е от двамата участници ще се окаже препятствие. От друга страна, липсата на ентусиазъм ще направи мисъл-формите слаби и краткотрайни.

Аха, ти си добрия и слаб; ние сме лошите и силните и освен това лошите помагат на добрите. Ама разбира се, как не се сетих. Хубаво е малко да си попрегледаш оценъчната система и спри да квалифицираш хората като добри и лоши, щото си нямаш представа докъде ще стигнеш. Човек като иска нещо, трябва да е готов самият той да го даде – помисли над това. Ако само чакаш наготово, това най-малкото е белег за егоизъм и няма нищо общо с доброто – и над това помисли.

„Човекът до теб ти дава невероятни количества информация и чувства“ – Кой точно имаш предвид под „човека до теб“ и кой под „ти“? „Човекът до теб“ определено трябва да е добър, а „ти“ да е лош. Май говориш наизуст, щото нали беше казал, че всички хора са лоши. И защо имам чувството, че се чувстваш лично засегнат от темата, при положение, че въобще не е ставало въпрос за тебе и както сам казваш, едва ли на някой му пука. А, и още, щом „човекът до теб“ ти отнема злото и ти дава добро, защо трябва да му се дава какъвто и да е съвет? Той не би трябвало да има нужда от него.

Ще се опитам да спестя прекаления окултизъм, обаче без него в случая не може. Всъщност, моментното състояние е по-доброто за хората. Например, знаем, че едно тежко изживяване може да остави неизлечим отпечатък за цял живот, или пък навиците – хората в повечето случаи се зависими от тях до смъртта си. Ако пазим спомена за подобни неща от минали животи, те ще се окажат прекалена спънка. Промяната, развитието ни би станало много по-трудно. Като добавим и това, че в миналите си животи всеки е вършил множество престъпления, тъй като не винаги е бил на сегашното си ниво на развитие, то могат да се получат тежки депресии от научаването на подобни подробности. Може да сме извършили нещо и неумишлено, последствията обаче да са засегнали много хора. Също може да сме били много известни или богато, дори владетели. Тогава тежестта от миналото, когато са живели безгрижно и „по царски“ ще се окаже не по-малък привързващ фактор. Друго: много от хората, които са около нас в ежедневието, са били в някакви отношения с нас и през изминалите животи. Т.е. ние в миналия си живот сме изградили някакво предубеждение, което ако е съществувало, когато сме се срещнали с тези хора в този си живот е щяло сериозно да повлияе на отношенията ни с тези хора, които може и да са кармични. Примери могат да се дадат и още. Още по-тежко би станало за човека ако има спомен за живота си извън ограниченията на физическото си тяло. В сравнение с живота в надземните светове, този във физическо тяло е затвор. Не го казвам от личен опит де, но много автори го твърдят, а е и нормално да се предположи. Всъщност хората, които си спомнят минали животи не са малко, но тези които си спомнят живота между две въплъщения са изключително малко. Явно има защо. И на последно място спомените за минали прераждания се пазят на ниво на съзнанието, до което има достъп човешката душа, това е паметта на самата душа, но много малко хора са съзнателни на това ниво. Тези спомени са над нивото на тази част от нас, която се въплъщава като отделна личност. Ако бяха на нивото на въплъщаващата се личност, те биха се изгубвали с физическата смърт. Част от минали прераждания може да се възстанови и от т.нар акашови записи, но те не са точно наши спомени, а по-точно отпечатък от случилите се събития в самата материя, и много лесно може да се объркаме, и да вземем събитие случило се с друг човек, за случило се с нас.

Понеже в доста мнения се коментират понятия като его, ум, душа, предчувствие, интуиция, под които много често различните автори разбират съвсем различни неща, искам да приложа една таблица, която обобщава връзките между тези понятия и тяхното място в човека, така както се разбират от множество езотерици. Таблицата представя единствено Душата и личността; в нея не е отразен Духът или Монадата. Може да обърнете внимание, че аспектите на ума, чувствата (любовта) и волята при личността и при Душата са огледално разположени едни спрямо други, т.е. докато за личността умът доминира над чувствата, то при Душата е обратното, т.е. умът е пасивен и възприемащ спрямо висшите чувства. От друга страна като цяло, волята, умът (нисш и висш) и тялото (етерно и физическо) са положителни, а Чувствата (висши и нисши) – отрицателни.

Съгласен съм с почти всичко казано от Венцислав. Повечето хора май не осъзнават точно какво означава развита интуиция. Бъркат я с предчувствието и разни други неща. От една страна разбират, че тя е нещо по-висше от обикновеният ни ум, дори и от абстрактния, нещо което му придава завършеност и пълнота и в същото време си мислят, че са готови за това ниво, без да са преминали предходното. Интуицията е свръхсъзнание. Интуицията е разбиране на нещата, а не някакво си предчувствие за вярното решение. При интуицията осъзнаваш смисъла на нещата, виждаш всички възможни решения; имаш поглед върху всичко. Това е съзнанието на душата. Развита интуиция означава човек да е постигнал единство със своята душа, да се осъзнал като нея, т.е. да се е новородил. Ще помоля в темата да не се коментира Норбеков.

Да, и на мен ми се е случвало и то често. Но изводът ти: „Защото разбрах - в живота книгата не предшества изпита, а идва след него. Книгата идва като знак - ето, мина този изпит, честито“, ми се струва доста прибързан. Когато четеш книги и то писани от духовно извисени автори има един момент, който остава неуловим за читателя, а именно, че текста е така написан, че стимулира развитието на синтезиращия аспект на мисълта и на интуицията. Зад видимия мисловен процес се заражда един процес на вътрешно разбиране, което в момента на четене остава неосъзнат. Всъщност това е истинската ценност на такива книги. Наистина в тях се дават много детайли, подробности и информация, която не може да бъде обхваната от обикновения ум, но това не е и нужно. В следващия цитат ясно е показано за какво говоря: Езот. астрология – А. Бейли.

„Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. ... Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света.“ „Човек, който иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа. Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ „Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят се различава по своята интензивност. Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. „Онова хубавото, великото и мощното в човешкия живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава, или потъмнява. Защото светлината на тези звезди понякога се увеличава, а понякога намалява.“ „Това място на костта, където човешкият мозък действа енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човек приема светлината само през очите си, той я приема и през костите си. Тази част на костта, през която е минавала повече светлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали някой човек е бил по-интелигентен, или по-прост; дали е имал любов към ближните си, към Бог, към приятелите си, към дома си, или е нямал.“ Из „Видяхме звездата!“ – НБ, 8 февруари 1925 г.

„Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.“ Из „Който иска славата“ – НБ, 25 януари 1925 г.

„Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството.“ Из „Който иска славата“ – НБ, 25 януари 1925 г.

Първо ще започна с теория: смисълът на живота е един единствен. Самия живот е един единствен. Това, което отдава индивидуален характер на живота е начина по който всеки човек го възприема, разбира, реагира на него, осъзнава. Според разбиранията си за живота, според дълбочината до която са вникнали в смисъла му хората определят своите възгледи, цели и приоритети в живота, но самия смисъл е един единствен и той не зависи от хората, нито пък от каквото и да е друго, а просто е. Горе подчертах думите „възгледи, цели и приоритети“, защото именно чрез тях мисля, че смисълът на живота ми получава външно проявление, строго специфично за мен самия. За мене най-важно е индивидуалното развитие, което в същото време е основа за хармоничните групови отношения. За мене е от значение да възпитам в себе си определени качества и добродетели (няма да ги изброявам) и да ги проявя в отношенията си с хората в ежедневния си живот. Също така, конкретно за настоящия период, да постигна една чистота и организираност на мисленето, чувствата и желанията си при което да не допускам случайни външни фактори да влияят на съзнанието ми; както и да засиля волята и търпението си, които считам за недостатъчно развити в себе си. Това на практика означава да зная източника на всяка една своя мисъл или свое желание и да не свързвам съзнанието си с нежеланите от тях. Също така се стремя и към по-широко знание и разбиране на света и на процесите протичащи в него (обективни и субективни). На пръв поглед всичко това, което изброявам изглежда твърде индивидуално насочено, някак си изолирано от външния свят, от другите хора, но това е само привидно. В действителност се чувствам дълбоко свързан с всички.

Станимир, наистина ли твърдиш това, че в момента на зачатието се определя точно, коя душа ще се въплати в детето при раждането или имаш нещо друго в предвид? Разясни повече по този въпрос, ако можеш или дай литература ... Поздрави. Не е ли очевидно, че го твърдя? И още съм на същото мнение въпреки, че не мога да съм на 100% сигурен, както не бях и когато пусках мнението. За подробностите не съм сигурен, че мога да ти помогна. Не мога да си спомня някакъв писмен източник, въпреки че такъв съществува. Нямам навика да помня кое къде съм прочел, но някъде съм го чел със сигурност и то най-вероятно на повече от едно място. п.п. Ако за в бъдеще преценя, че имам с какво допълнително да поясня вече казаното от мене, ще го направя, но в подходящата за това тема.

Попаднах на две мисли, които имат връзка с темата за живота и проявлението и затова ще ги цитирам, тъй като загатват множество важни идеи: „Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. Така е и с човешките мисли и чувства. Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.“ „Христос казва: „Сега познах Бога.“ Той познава Бога по едно нещо: че Бог е великата Любов, ограничила себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него. В своите велики планове, Бог, след като създаде всичко, обръща вниманието си отвътре навън. То значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота си и на всички души, които съществуват едновременно в битието. Аз ще употребя израза: всички души са вечни. Англичаните употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен. Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във вечността. Те вървят заедно, живеят в един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Бог винаги се различава, и те се различават, а при това, между тях има тясна връзка. Връзката е в това, че Бог е Един, а те са много. Следователно, с множеството се означава проявения, ограничения, физическия свят. Без множеството светът не може да се прояви.“ Из „Аз Те познах“ – НБ, 1 февруари 1925 г.