Станимир

Защо?Обясни ми!Искам да знам.Имам чувството, че ако не го направя (развия) ще си остана сакат.Знам, че не е така разбира се.Просто споделям какво е усещането.И тъйкато не го разбирам - питам. Нали сам писа, че колкото повече се стремиш да контролираш способността си, толкова по- не се получава. Прекаленото желание съзнателно да познаеш или предвидиш нещо ти пречи. Започваш да правиш умствени предположения, а не интуитивни. Добавяш лично отношение което пречи на интуитивното възприятие. Ако искаш съзнателно да придобиеш контрол е необходимо да постигнеш същото неутрално състояние на ума и желанията си, както когато способността ти се проявява несъзнателно. Т.е. това, което е необходимо да правиш е преди всичко успокояването на ума и желанията ти и дистанцирането от тях, от всичко лично. Концентрацията на ума пречи. Например искаш да познаеш карта и цялото ти внимание се насочва към картата и умът ти е фокусиран изцяло върху нея. Така нищо няма да се получи. Насочи вниманието си към картата само за кратко и после се опитай да изчистиш съзнанието си от всички мисли и желания, като само ги наблюдаваш отстрани и ги регистрираш без да се стремиш да ги предизвикваш, задържаш или прогонваш. Идеята че осъществяваш връзка с картата трябва да е на заден план, мисълта ти да не се занимава повече с нея. При това положение образът на картата може да се появи в съзнанието ти или пък просто да я разбереш каква е без да видиш образа й. Предполагам си наясно, че това за което пиша е изключително трудно да се постигне съзнателно. Например ако искаш да познаеш числата от тотото ще е необходимо да се освободиш освен от желанието да познаеш числата и от желанието си да спечелиш парите. Аз лично не мисля че бих могъл да се справя с това. Колкото и да нямам нужда от тези пари, те все пак са нещо което ще ме улесни значително в някои отношения и именно това желание да постигна нещо по лесния начин ще ми е трудно да преодолея. Това разбира се ще попречи и на интуицията ми. А дали ти също не търсиш лесния начин в живота си, желаейки да развиеш интуитивните си способности и казвайки, че имаш нужда от тях? Лесно е когато знаеш какво ще се случи, когато голямото количество неизвестност съществуваща в живота ти стане известна. Постигането на съзнателен контрол и контрол по всяко време над интуицията ненапразно е толкова трудна за човешките възможности задача и не може да бъде осъществен без пълен контрол на мислите и желанията, както и без да се освободим напълно от своя егоизъм. Ако развитието на интуицията предшестваше това на ума, то това би направило развитието на ума невъзможно, а умът не е излишен дори и при напълно развита интуиция. Ако интуицията се развие в пълна степен преди освобождаването от егоизма, то злоупотребите с нея биха били невъобразими.

Защо да не е нормално? Няма нужда да го разбираш, поне на първо време. Безсмислено е и да го определяш като интуиция, като предчувствие, като форма на ясновидство или като нещо друго. То си съществува без значение как ще го определиш. Сам трябва да прецениш как да го развиеш, да наблюдаваш при какви условия се проявява, кога усещането ти действа и кога не. Като цяло не разбрах можеш ли съзнателно да проявиш това умение или нямаш контрол над това кога ще се прояви и за какво точно ще се отнася предчувствието ти. По-скоро предполагам, че всичко става непреднамерено. Подобно отношение ще попречи да развиеш споменатите от тебе способности.

Напред е, да. Важното е да знаеш че е възможно. А ако лицето ти става все по-женско с всеки изминал ден, то най-вероятно вече си налучкал добър начин да се справиш с брадата си и не е необходимо да търсиш друг.

Човек може да избегне неузрялата карма, ако превъзмогне причините, които са я породили. Например ако човек преодолее привързаността си към материалното богатство, то ако кармата му е предполагала да живее в бедност, то тази карма ще се обезсмисли, защото този човек вече ще е научил съответния урок. Беинса Дуно в беседите си говори за Карма и Дихарма. При него смисълът вложен в тези две понятия малко се различава от този в източните учения. Когато се говори за Дихарма, разбирам този етап от живота на ученика, когато той сам съзнателно определя съдбата си. Той познава божествените закони и живее според тях, като по този начин избягва всички нежелани последствия и постига резултатите, които желае. Когато в беседите на Беинса Дуно се говори за Карма разбирам етапа когато ученикът все още не познава божествените закони в достатъчна степен. Той не може да предвижда и по този начин да контролира последствията от своите действия и те често са различни от желаните от него.

Кармата в редица случаи може да се трансформира, не да се избегне. Кармата са все още непроявените следствия върху нас самите от нашите действия. Всяко наше действие по отношение на обкръжаващата ни среда предизвиква ответно действие от обкръжението върху нас. Кармичният закон е закон за равновесието.

Ама що питаш? Нали Бабаджи е можел да изчезва и пак да се появява целия? Една брада ли няма да може да си махне?

Има предостатъчно песни за медитация. Просто потърси във всички мнения. Най-добре започни да търсиш отзад-напред.

Колкото смяташ за необходимо. Което ти е най-удобно. Каквато сам си избереш.

Потърси тук

Всеки сам сътворява своята действителност, но при това не може да излезе извън рамките на космичните/природните закони (вкл. кармата). Нещо повече: без тези закони каквото и да е сътворяване би било невъзможно. Например, строиш къща. Можеш ли да не се съобразиш със законите на физиката и със средата в която ще извършиш строежа? Дори и да не разбираш законите на физиката, те си действат. Ще трябва да намериш подходящо място, където да положиш здрава основа; да използваш най-подходящите материали спрямо климатичните условия, височината и структурата на сградата и още множество неща. Ти може да вярваш, че можеш да построиш къщата по определен начин, но ако това не отговаря на действителността, нещата просто няма да се получат. Това пак е творчество, но от творчество до творчество има разлика. И най-важното: би ли могъл да построиш къща, ако не действаха законите на физиката? Така и когато изграждаш живота си – от космичните закони не можеш да избягаш и успехът на начинанието ти ще зависи от тяхното познаване.

Прочетох доста смислени отговори, на иначе глупавите въпроси, които задаваш. Ти не търсиш отговори на въпросите си, а просто чакаш някой да ти каже нещо удобно за възгледите ти, което да даде бързи и лесни резултати. За каква упоритост говориш щом отхвърлящ всеки съвет изискващ повече усилия? И за какво нещастие пишеш? Нито порастването на нов зъб, нито по-голямата ти височина ще те направят по-щастлив.

Не бе пич, така ще прегракнеш и ще изглеждаш в очите на окръжаващите като пълен хахо, затова е по-добре да си ги запишеш въпросчетата на MP3-ка и да си ги въртиш нон-стоп, даже и като спиш, така по-бързо и без да будиш излишни подозрения, ще навъртиш нужните обороти с въпросчетата, та да ти дойде по-бързо и отговорче... ама дали ще дойде и то по MP3-ката незнам... е, така ама хич няма да стане. АЗ си купих книгата на Пол Маккена, ама нищо не стана желязна самоувереност Виж сега, някои йоги медитират по 10-20 часа на ден в продължение на десетилетия и всичко това със същата цел да открият себе си. Някои успяват, други – не. Как да откриеш себе си. Изолирай всичко това, което не си ти. Разграничи се от него. Започни с тялото, усещанията, желанията, чувствата, навиците, мислите – всичко това трябва да осъзнаеш като не-аз, а азът е който стои зад тях, който не се променя, и остава незасегнат.

Най-добре визуализирай резултата, т.е. вече порасналия зъб. Не че ще проработи точно със зъба ти, ама принципа е същия. Като начало опитай нещо по-лесно. И какво да казвам Благодаря че ме дари с нов зъб Благодаря че ми добави още един зъб в устната кухина така ли? Нищо недей казвай. Просто си представи визуално, че имаш съвсем нормален зъб. Това си го представяй редовно всеки ден, по едно и също време за 3-5 минути. Аз лично не бих си хабил времето за подобни глупости, но щом зъбът ти ти е толкова важен, нищо не пречи да опиташ. Ако не друго, поне ще развиеш концентрацията си и ще се научиш на постоянство.

Ти какво точно си завършил или още учиш? Между зъбите и костите все пак има разлика. Има разлика и между растеж и възстановяване. Едно е да ускориш възстановяването на счупена кост или зарастването на рана, друго е да накараш костта да продължи да расте след възстановяването.

Най-добре визуализирай резултата, т.е. вече порасналия зъб. Не че ще проработи точно със зъба ти, ама принципа е същия. Като начало опитай нещо по-лесно.

Да, и аз съм съгласен че е по-добре да се пусне празна бюлетина, отколкото да не се гласува. Пускането на празна бюлетина все пак е изразяване на позиция и не може да се третира като безучастност. Колкото до смисъла от такова гласуване, той съществува, въпреки че за повечето хора ще остане незабележим.

Защо свързваш кармата само с неправилните действия? Всяко действие предизвиква карма. Бог не е над законите. Космичните/природните закони са несътворени, непроменими и всеобхватни. Бог е също толкова неспособен да промени космичните закони колкото и най-слабоосъзнатото същество. Можеш ли да си представиш състоянието на липса на закони, т.е. на хаос?

С това в никакъв случай не мога да се съглася. В посочените препоръки не виждам нищо излишно и нищо, което е кой знае колко трудно да се приложи. Не виждам с какво цитираните правила пречат на децата да се научат сами да се справят с препятствията в живота си. Тъкмо напротив. Вярно е, че препятствията правят човек по-силен, но човек сам си привлича препятствията към себе си когато е готов да ги преодолее. От родителите не се очаква да създават препятствия на децата си, нито да остават неутрални в ситуации в които могат да им помогнат с личен пример, с насърчение, успокояване, съвет или друг подходящ начин.

Устройството генериращо антигравитация част от превозното средство, което ще се ускорява ли е или е извън него? Не трябва ли да имаме източник на гравитация спрямо който да действа антигравитационното устройство. При ускорението външен източник на гравитация отсъства. Същото в скоро време ще прави и Васил Манев. Имам поне половината от неговите разработки, но нищо не се разбира. Машините му работят с някакъв вид кристали от извънземен произход.т.е от небесни тела. Васил Манев вярва че в скоро време всички ще сме един вид безсмъртни и сами можем да определим продължителността на живота си. Освен това ще създадем пряка връзка с отвъдното.След 5-10 години човечеството ще може да проникне чрез новите летателни апарати в отвъдния /негравитационен свят/, където живеят душите на нашите мъртви и където отиват след смъртта си. Тези кристали от извънземен произход намирани ли са от хората, или поне доказано ли е съществуването им и възможността да бъдат добити? Какви точно свойства притежават? Колкото до преобразуването на тялото в енергия, това не е проблем. Въпросът е как ще се събере отново. Съзнанието е това, което при човека обединява клетките в единно тяло. Оставено единствено на действието на природните закони, тялото се разлага. С йога е възможно човек да си създаде дори и две тела и да ги обитава съзнателно за известно време. Науката теоретически може да създаде само физическо тяло (въпреки че както казах дори и да създаде физ. тяло, то няма да е стабилно), но не и да го свърже с човешката душа. То всъщност и създаваното от йогите второ физическо тяло и други предмети, които материализират не са стабилни и ако не бъдат поддържани от съзнанието на материализиращия ги йога се разпадат.

Значи лекарката е виновна защото не ти е предписала направлението което желаеш, въпреки че доколкото разбрах, не си бил болен. Ами купи си го от аптеките. Все някъде ще ти го продадат за повече пари. Щом ти е толкова важен медикаментът... Като си решил да вземаш нещо на свой риск, защо искаш да замесиш и лекарката? Освен това ако си реагирал несдържано за това, че лекарката не ти е дала направление, тогава как можеш в други постове да твърдиш, че си постигнал хармония, и въобще как можеш да твърдиш, че си йога?

Ако търсиш книга за хатха йога, такава където се описват упражнения, асани и пранаяма, не мога да ти препоръчам нищо. Иначе е добре да започнеш с Йога сутрите на Патанджали. Само че си ги намери с коментари към тях, иначе нищо няма да разбереш. Бих те посъветвал да оставиш физическите упражненията и да минеш направо към упражняване на мисълта и медитация. Йога упражненията не са пригодени за физическата структура на европейците, а тя е различна от тази на индийците. Психиката също, но това е по-лесно преодолимо.

Има привличане основано на подобието и такова основано на противоположността. Човек може да привлече хора към себе си и според двата закона. Действието на Божествените закони е установено. Оттам нататък всичко зависи от самия човек – от действията и мислите му от миналото, трансформирали се в карма, или от настоящите му мисли и действия. Когато човек се опита да преодолее материалното и да утвърди духовното в себе си, материалната природа се повдига срещу него с всичките си налични сили. Това е период на изпитания, когато привличането става преди всичко по закона на противоположностите и период по време на който самотата е неизбежна. Това продължава докато нисшата природа не бъде победена окончателно. Това е период в който човек заобиколен от грубо-материалното е необходимо да не се повлияе от него и да се насочи към духовното с цялото си същество. Докато човек е в среда от духовно извисени хора, е лесно да бъде духовен. Затова е и този етап когато ученикът трябва „да премине сам през мрака“ – външен и вътрешен, и да достигне сам до светлината, а не да чака тя да дойде при него.

На 30 Май: През 1857 г. Георги Раковски завършва третата (окончателна) редакция на поемата "Горски пътник". През 1876 г. ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. Сформирана е малка чета. През 1876 г. Ботевата чета отблъсква черкезки нападения край с. Баница и в района на Милин камък води първото си тежко сражение. Сред загиналите са знаменосецът Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец. През 1876 г. в Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхад паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V (1876 г.). Поради здравословни причини през август месец същата година Мурад V се оттегля от престола и на негово място застава неговият брат, Абдул Хамид II. През 1879 г. излиза първи брой на в. "Витоша", орган на Консервативната партия. През 1886 г. в София започва да излиза военният седмичник "Народна защита". Това е първият военен вестник в България. Изданието помества материали по военни проблеми, върху историята на Сръбско-българската война 1885 г. и др. Издател и отговорник на вестника е К. Тулешков, а редактори са Ив. Фичев и П. Иванов. През 1909 г. от 30 май до 3 юни се провежда първият конгрес на българските Търговско-индустриални камари в София. През 1912 г. е основано е Дружество на южнобългарските художници в Пловдив. През 1913 г. е подписан Лондонският договор между Турция, от една страна, и България, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. С него се слага край на Първата балканска война, след която Турция губи всички свои територии в Европа. Само месец по-късно поради разногласия между бившите съюзници в подялбата на част от новозавзетите земи избухва Втората балканска (Междусъюзническа) война. Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия. През 1914 г. приключва конференция в Париж, на която директорите на петте големи френски банки отказват заем на България въпреки натиска на френското правителство. През 1917 г. е учреден орден "За насърчение към человеколюбие" с четири степени. I и II степен се носят на шия (I степен има и звезда); III и IV - на гърди. Има дамски кръст в три степени. Носи се на бяла лента с червени и зелени ивици. I степен е дадена само на проф. Д. Стаматов, ген. д-р Б. Каролев, митрополит Симеон Варненско-Преславски, д-р М. Русев, проф. Ст. Данев, митрополит Стефан Софийски и на 14 чужденци. С първа степен на дамския кръст са отличени само Екатерина Каравелова, Констанца Ляпчева и 9 чужденки. Отменен на 18 юли 1947 г. През 1918 г. народнолибералите на Добри Петков напускат правителството и то губи мнозинството си в XVII ОНС. На 15 април 1919 г. с царски указ е разпуснато XVII ОНС. Избори за XVII ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските места е както следва: Либерална коалиция –129 от 245 места, БЗНС - 51 места, демократи - 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) - 11, БРСДП (ш. с.) - 10, народняци - 9, радикалдемократи - 5, прогресивнолиберали - 2. Откриването на XXVII ОНС се състои на 20 март 1914 г. За председател е избран Д. Вачов (либерал). През 1919 г. изпълнителният комитет на македонските братства връчва на правителството изложение за самостоятелна Македония. През 1919 г. централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна Северна Добруджа. Дни по-рано – между 23 и 25 май 1919 г., в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. (По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят). Преговорите по Букурещкия мирен договор започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Стремейки се да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната й граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея. През 1931 г. Демократическата партия формира коалиция Народен блок, в която привлича БЗНС “Врабча 1”, БЗНС-Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия на Георги Петров и Димитър Върбенов. През 1934 г. политическият кръг "Звено" се саморазпуска. Политическият кръг “Звено” е обществено-политическа организация с ограничена социална база, създадена през април 1927 г. Основателите на организацията си поставят задачата да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. Членският му състав включва представители от всички политически партии и професионални организации, без комунистите. Нейните членове запазват своята партийна принадлежност. Наред с безпартийните в "Звено" членуват видни социалдемократи, радикали, демократи, а също и сговористи. През следващите г. настъпва еволюция в идейните възгледи на организацията. Политическият кръг “Звено” отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт. По време на управлението на Народния блок (1931–1934 г.) около "Звено" започват да се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 г. групата около Д. Казасов я напуска и преминава към Народното социално движение на проф. Ал. Цанков. Начело на организацията застава К. Георгиев. С помощта на армията привържениците на "Звено" извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта. В новия кабинет министър-председател става К. Георгиев. След преврата Търновската конституция е отменена, Народното събрание разпуснато, парламентарното управление ликвидирано. В страната се установява авторитарно безпартийно управление, "Звено" преминава към полулегален начин на съществуване, след като правителството забранява политическите партии. След отстраняване от власт на правителството на ген. П. Златев през април 1935 г. "Звено" минава изцяло в опозиция на монархическия режим. Приема идеята за парламентарна демокрация. Включва се в народофронтовското движение, в борбата за мир и премахване на опасността от нова война. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. След избухването на Втората световна война "Звено" открито се обявява против въвличането на България във военния конфликт. В годините на съпротивителното движение в България 1941–1944 г. негови представители се включват в Националния комитет на Отечествения фронт (септември 1943 г.). Политическият кръг “Звено” взема участие в подготовката и извършването на политическата промяна на 9 септември 1944 г. На 1 октомври 1944 г. възобновява своята организационна дейност под името Народен съюз "Звено". Включва се активно в първите отечественофронтовски правителства. В "Звено" се очертават три течения: едното, начело с В. Юруков, се обявява против БРП (к) и народнодемократичната власт, другото, възглавявано от К. Георгиев, е за пълно сътрудничество с отечественофронтовската власт и третото, под водачеството на Т. Доброславски и Т. Трифонов, се обявява против групата на В. Юруков. През 1946 г. "Звено" възприема новата програма на Отечествения фронт и изграждането на социализма по сталински модел. През февруари 1949 г. на своя конференция "Звено" взема решение да се саморазпусне. На членовете си препоръчва да се включат в Отечествения фронт. С този акт "Звено" престава да съществува като самостоятелна политическа организация. Печатни органи са: сп. "Звено", в. "Изгрев", сп. "Бразда". През 1936 г. Демократическата партия изпраща писмо до царя с искане за възстановяване на парламентарното управление и оформя свой политически център заедно с Народната партия (Атанас Буров), Радикалната партия (Стоян Костурков) и националлибералите на Георги Петров - "Четворка". През 1956 г. е подписан протокол за стокообмен и плащания с ФРГ. През 1975 г. в София е открит Домът на съветската наука и култура на ул. "Шипка" 32. През 1976 г. са проведени избори за VII Народно събрание, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За председател на парламента е избран отново Владимир Бонев. Мандатите са разпределени по следния начин: 272 за БКП, 100 за БЗНС и 28 за безпартийни (8 от тях за ДКМС). Броят на жените е 78. Седмото Народно събрание функционира до 7 април 1981 г. През 1989 г. външният министър Петър Младенов произнася реч в Париж. В нея той обявява, че България е променила паспортния режим в унисон "с тенденцията за нарастващ обмен на хора, идеи, културни стойности" и е признала безусловно правото на избор, но и че "определени външни среди се опитват да попречат на обновителните процеси в нашата страна", при което се е стигнало до "нарушаване на обществения ред". Така той определя протестите на българските турци срещу "възродителния процес". Родени: През 1901 г. - Христо Димитров Бързицов - публицист. Той е известен е под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и др. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на 9 години затвор по обвинение в шовинизъм. Христо Бързицов е автор на съчиненията: "Хумористична история на българите" (1928 г.), "В плен на дявола" (1930 г.), "Дневникът на един баща" (1936 г.), "Как ми се мярна Европа" (1939 г.), "Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори" (т. I-II, 1942 г.-1943 г.), "Мои познайници" (1943 г.), "Някога в Цариград" (1965 г.), "Во Прилепа града" (1969 г.), "Някога в София" (1970 г.), "Спомени на едно момче" (1971 г), "Екзарх Йосиф I” (1973 г.), "Български книгоиздатели" (1976 г.), "При големи хора по халат и чехли" (1976 г.), "Далечни спомени за близки хора" (1979 г.), "София разказва" (1979 г.), "Три хиляди нощи в затвора" (1992 г., посмъртно) и др. Умира в София на 31 януари 1980 г. През 1902 г. - Иван Христов Попов - оперен певец и музикален педагог. Той завършва право в Софийския университет “Свети Климент Охридски: през 1925 г. Учи пеене в Милано при М. Саммарко и Е. Вентура (1923 г.-1931 г.). Иван Христов завършва Държавната музикална академия в София (днешната БДК, 1937 г.) при М. Цибулка. Дебютира в операта в София през 1935 г. с ролята на Бал Хакан ("Савската царица" от К. Голдмарк). Утвърждава се в драматични роли от италианския оперен репертоар от ХIХ в. Умира на 16 февруари 1982 г. в София. През 1907 г. Антон Маринович - режисьор. Завършва право в СУ ”Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на списанието “Нашето кино” и “Филм и критика”. През 1942 г. е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание”, а през 1945 г. осъществява първата си самостоятелна постановка - “Ще дойдат нови дни”. Антон Маринович пръв филмира популярни оперни и театрални спектакли - “Иван Сусанин” (1950 г.), “Снаха” (1954 г.). Екранизира произведения от българската литературна класика: “Гераците” (1958 г.), “Сиромашка радост” (1958 г.). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани - “Ребро Адамово” (1956 г.). Снима и приключенски трилъри - “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.). Умира в София на 28 март 1976 г. През 1930 г. Цвета Иванова Унджиева - литературна историчка. През 1952 г. завършва българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 1953 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН . Професионално се занимава с въпроси на българската възрожденска литература. Проучва въздействието на фолклора върху възрожденска литература, публикува изследвания върху наследството и естетическите възгледи на Хр. Смирненски, издирва и проучва архивни материали от епохата на Възраждането. Съставя и редактира съвместно с Д. Леков, Л. Минкова и П. Тотев съчинения и архивни материали на Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Хр. Ботев, П. Р. Славейков. Сред по-известните произведения на Цвета Унджиева са: “Любен Каравелов - белетрист и фелейтонист” (1968 г.), “Христо Ботев - живот и дело” (1975 г., в съавторство с Ив. Унджиев.Книгата е издадена на руски, немски, френски, италиански, английски, румънски, унгарски и чешки език), “Христо Ботев”, брошура в превод на 12 ез. (съавт. Ив. Унджиев) (1976 г.), “Христо Ботев. Живот и творчество” (1983 г., съавт. Ив. Унджиев), “Сава Филаретов” (1990 г.) и др. Починали: През 1920 г. - Стефан Георгиев Паприков - генерал – майор. Той е роден на 12 април 1858 г. в Пирдоп. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на "Сръбско –българската война ", т. 1-2 (ръкопис във ВИБ). През 1963 г. Невена Христова Дончева - оперна певица. Тя е родена на 31 май 1909 г. в София. Учи пеене при Е. Горянска, К. Кирова и Е. Орукин. Посещава и уроци по балет при А. Димитров и Ф. Мустакова. Работи в "Свободен театър" (1924 г.-1926 г.) и в "Кооперативен театър" (1926 г.-1937 г.). От 1938 г. до 1962 г. е в театър "Одеон", в Народната оперета и в Държавния музикален театър в София. Сред по-известните й роли са: Графиня Лиза ("Графиня Марица" от И. Калман), Щаси ("Царицата на чардаша" от И. Калман), Роз-Мари ("Херцогинята от Чикаго" от И. Калман), Теменужката ("Теменужката от Монмартър" от И. Калман), Игуменката ("Мамзел Нитуш" от Ф. Ерве), Жозефина ("Мадам Сан Жен" от П. Хаджиев), Гълъбина ("Айка" от П. Хаджиев) и др. През 2001 г. - Георги Йорданов Божилов – живописец. Умира след тежка катастрофа в Бургас. Художникът е пътувал със свои колеги за Царево, където е било предвидено откриване на изложба. Той роден в Пловдив на 13 юни 1935 г. Учи декоративно-монументална живопис във ВИИ "Н. Павлович" при проф. Г. Богданов. Георги Йорданов Божилов се утвърждава като портретист, пейзажист и майстор на фигуралната композиция: "Писта" (1961 г.), "Пловдив" (1965 г.), "Старият Пловдив" (1969 г.), "Икар" II (1978 г.) и много др. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Картините му са част от колекции в цял свят.

Мисъл на деня – 30 май 2009 г. Църквата е в самия човек и през целия живот той трябва да й служи. Щом служиш на своята църква, ти можеш да принадлежиш към всички църкви. Не е въпрос към коя църква да принадлежим. Много църкви има, много листа и цветове има на дървото, но едно е дървото. Всички хора имат различни идеи за Бога. Едни Го проповядват по един начин, други – по друг начин. Бог е неизменен. Той изменя нещата, но сам е неизменен. Из Бал маске, 2-ра НБ, 3 октомври 1937 г.

Защо трябва някой да е съгласен с него? Всеки сам може да си определи чистотата на помислите. Всеки интуитивно може да усети когато е направил, казал или помислил нещо неотговарящо на представите му за чистота. Чистотата е субективно състояние. Човек се чувства чист, когато действа и мисли съответстващо на най-високия си идеал.