-
Общо Съдържание
7082 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
93
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Станимир
-
Не е задължително да притежаваш някакви свръхсетивни способности. Човек, когато изпълнява мисия, знае за това. Мисията предполага предприемането на определена линия на поведение в следването на дадена цел. Ако не знаеш целта на мисията (или поне част от нея), значи не ти я изпълняваш. Има ли значение какво ще ти каже някой? По-важно е ти какъв се чувстваш.
-
Не е и необходимо да обичаш личностните му проявления. Думите „да обичаме враговете си“ се отнасят само за индивидуалността, за душата. Личността е само обвивка, тя не е истинския човек. Личността на престъпника е само едно неуспешно (или все пак частично успешно) проявление на божествената същност на човека. Защо е нужно да обичаме отражението (и то силно изкривено в случая с престъпника, а и в немалка степен при обикновените хора)? Не, никой не изисква от човека подобно нещо. Нито пък от светиите или ангелите.
-
Мисъл на деня - 17.08.2009 г. - 23.08.2009 г.
Станимир replied to Ася_И's topic in Мисъл за деня от Учителя
Мисъл на деня - 18 Август 2009 г. „Днес са нужни герои, образци, морални хора. Светът се нуждае от нещо ново. Старото минава, трябва да се замести с ново. Новият човек слиза на Земята с радост да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свят, той отива в другия свят с радост, че скоро ще се върне на Земята да продължи работата си.” Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г., София, Изгрев. Наряд за Вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27 -
Това за формата е вярно. Обаче не мисля че информацията може да се уподоби на формата. Формата е нещо съществуващо, съществувало или което е възможно да съществува. Информацията е просто едно отражение на формата, но не е самата форма. Но информацията също е реална. Информацията не е формата на квадрата. Информацията е нещо конкретно. Някъде във вселената съществува квадрат на определено място и с определени параметри и това създава информацията. Преди квадратът да се появи, информацията за него не е съществувала. И аз мисля така. Вече споменах, че има акашови записи отнасящи се до физическия, до астралния и до умствените светове, и т.н. Но може би не си разбрал, че под „умствени действия“ разбирам човешките мисли и намерения, а под „астрални действия“ – човешките желания и емоции. Говорех единствено за паметта. Не за мислите, разума, съзнанието и т.н.
-
Информацията е отпечатък в материята (тук аналогията с компютърните носители на информация може да даде най-точна представа за нещата, защото човешкия мозък и природата действат на същия принцип). Сама по себе си информацията не съществува, а е нужно да бъде запаметена. Имаме събитие, факт оставящи своята следа в материята и именно това е информацията, а не нещо отделно. В природата всичко са запаметява, дори и най-незабележимото събитие и това са акашовите записи. Колкото до позиционирането им – пространствено те са навсякъде. Освен това има акашови записи за всеки план. Физическите действия пораждат отпечатъци във физическата материя, астралните – в астралната, умствените – в умствената и т.н. Обикновено ясновидците (не тези предсказващи бъдещето, а хората развили зрение на по-фините нива) и психометриците имат достъп само до акашовите записи където са отпечатани физическите действия на хората. Колкото за бъдещето, ако дадено събитие не се е осъществило, то няма как да остави отпечатък след себе си. Хората „виждащи в бъдещето“ не виждат бъдещето, нито пък хората спомнящи си дадено събитие виждат миналото. И в двата случая хората виждат това, което съществува в настоящето: определени семена, които могат породят определени събития в първия случай и отпечатъци от вече случили се събития във втория.
-
Аз предпочитам да не използвам думата „отговорност“ за наложеното отвън чувство за дълг и съпричастност към останалите. Освен това хората, които се мислят за отговорни, невинаги са действително такива. Всъщност отговорността идва със свободата (а свободата от развитието на съзнанието), без значение иска ли я човек или не, осъзнава ли я или не. Да, отговорността е товар, но в същото време тя върви ръка за ръка със свободата. С нарастването на свободата, нараства и отговорността. Т.е. отговорността е товар, но не е ограничение. Свободата също е товар. Последното на пръв поглед звучи противоречиво, но в действителност проблемът е, че хората погрешно свързват свободата с лесното, а трудностите винаги приемат като нещо наложено им против волята. Силата на човека винаги се възстановява, а източникът й е неизчерпаем. Просто понякога е нужно време. Спортистът, колкото повече време прекарва в упражнения, изразходвайки силата си, толкова повече увеличава запаса от сила с който разполага. Наистина може да се умори, но след това е по-силен от преди. Отговорността сама по себе си не увеличава силите на човека. Самият човек носейки отговорността си прави това. Важното е тежестта да е разумна, т.е. да отговаря на възможностите ни. Да, ако тежестта е по-голяма. Ако тежестта е по-малка от възможностите ни, то съдбата рано или късно ще добави нужната тежест. Но никой освен нас самите не може да ни накара да носим повече отколкото са способностите ни.
-
Не, истината е една. Начинът по който я възприемаме е различен. Разбиранията на хората са различни и те няма как да бъдат унифицирани, въпреки че се правят подобни опити. Различните хора ще изпитат различни усещания и в тях ще се породят различни представи и асоциации, наблюдавайки една картина, но въпреки всичко картината ще си остане една. Различни ще са само начините по които хората я възприемат. Истината може да се уподоби на картина.
-
Защо, страх те е че много скоро ще поискаш да се развали магията, но няма да можеш ли? И аз така мисля. Човек много често като получи това, което много силно желае, остава разочарован. В истинската любов няма зависимости и привързаности. Всъщност ти искаш той да те обича, но ти не го обичаш. Ти просто се опитваш да го превърнеш в своя собственост – в играчка. Играчките обаче омръзват, а магиите водят до зависимост. Каква ще е следващата магия след любовната?
-
Защо всяко научаване да ни отдалечава от мира със себе си? Наистина, всеки отговор води след себе си нови въпроси, но защо това да е проблем? Точно обратното – това е прекрасно. Проблем е за тези, които искат да постигнат всичко „тук и сега“ или в близкото бъдеще. Какво ще правят след това не е ясно, а и те като че ли не желаят да насочват съзнанието си толкова напред в бъдещето.
-
Да, искрени и лицемерни хора има навсякъде. Всъщност, фанатиците винаги са искрени в убежденията си и то особено много. В предния си пост исках да намекна, че това което често наричаме лицемерие, всъщност е самозаблуждаване от страна на човека. Има много хора при които приказките и действията им не се покриват, но те не правят това съзнателно. Човешкият егоизъм разполага с хиляди начини да се самозащити и да си самодокаже, че постъпва правилно и едва ли не по най-добрия възможен начин. Пак повтарям това не е лицемерие, а самозаблуда.
-
Старото в един момент започва да ограничава човек и да му носи болка и страдание (няма да разгранича двете, въпреки че мога), и осъзнаването на това ограничение е първата крачка за разрушаване на старото. Страданието просто алармира човека да обърне внимание на проблема, но не го решава. Под „ненужно страдание“, разбирам това, което не е кармично последствие, а може да бъде избегнато и всъщност се явява причина. Освен това ненужно страдание е когато страдаш от егоистични подбуди. Случаят, който описах е такъв. Разбира се жертвата може да изпита страдание не защото са и откраднали парите, а поради осъзнаване на заблудата на крадеца, отклоняването му от моралните и духовни ценности и поведение, поради неразумното използване на неговата свобода. Такова страдание би било на място, но то всъщност е състрадание.
-
Искам първо да направя разграничение между съчувствие и състрадание. Съчувствие е да усетиш това, което другия изпитва – неговите болки, страхове, затруднения, тревоги, мъки. Състраданието винаги предполага и разбиране за причините, поради които съществото към което изпитваме състрадание страда. Има необходими страдания, има и излишни. Различаването между двете не може да се научи по книга, т.е. не съществуват точно определени критерии. Да разгледаме един пример: На даден човек му открадват голяма сума пари, която знаем, че е спестявал цяла година. Съчувствието предполага да страдаме, защото и той страда. Състраданието обаче предполага в нас да се породи мъка, не просто защото другият страда, а защото знаем, че неговите страдания са излишни. Парите не са нещо, заради което си заслужава да страдаш. Т.е. ние страдаме по-скоро разбирайки неговата грешна реакция на случващото се, ако щете на неговото невежество (дано не свържете това с гордостта, защото състрадателността предполага любов, почит и разбиране към човека към когото е отправена, който и да той, но не изключва възможността този човек да постъпва глупаво). В тази връзка ние можем да изпитваме състрадание и към човек, който се радва и е щастлив. Нима радостта на пияния или наркомана не са повод за състрадание? Но ние знаем за по-нататъшните последствия и начина по който ще продължи тяхната радост, т.е можем да оценим действителното им положение.
-
Любовта и бракът, въпреки че могат да вървят ръка за ръка, не са едно и също нещо. Седми дом може да се свърже с отношенията ни с хората, доколко те са хармонични или не, доколко са стабилни. Бракът е само частен случай, както и бизнес отношенията. Освен това има любов и любов. Любовта в пети дом е любовта на личността към личността. По висшите аспекти на любовта могат да се търсят в единадесети (опозиция на пети) и дванадесети дом. Единадесети дом е груповото съзнание, самоидентифицирането ни с групата, докато дванадесети дом е саможертвата, себеотрицанието и на завършека. В последните два случая имам предвид само духовно-напредналите хора. Останалите няма да могат да възприемат това влияние на домовете.
-
Четейки откриващия пост на темата в мене незабавно се породи следния въпрос: Двуличие ли е ако човекът, който обвинява в това, просто се самозаблуждава, надценява се, няма ясна представа за себе си и възможностите си?
-
Това ми заприлича на кой е по- по- най. Долавям желание за самоизтъкване. Не че ми пречи. Има йоги които са медитирали в течение на десетки години по петнадесет часа на ден и пак почти нищо не са придобили. Освен това времето през което не медитираме е не по-малко важно от времето прекарано в медитация. Ти по колко часа на ден не медитираш?
-
Щом искаш да си камъка...
-
Чувството за собствена значимост
Станимир replied to borislavil's topic in Психология и психотерапия
Като изключим синьото (което може би е резултат на неточно изразяване), останалото мисля, че великолепно обяснява проблема със собствената ни значимост. -
Трудностите на духовният път мога да уподобя с трудностите на скулптора, опитващ се да извае от грубия камък желания прекрасен образ.
-
Това ми хареса особено много. Всъщност ние нямаме какво да губим, но някак не успяваме да го осъзнаем. Смирение е да не се опитваш да бъдеш това, което не си, а да бъдеш себе си.
-
За добро и зло можем да говорим там където имаме избор, където имаме съзнателност. „Злото ще стане слуга на Доброто“ - злото само не може да избере да стане слуга на доброто. Ако то направи подобен избор, тогава то няма да бъде зло, а добро.
-
Лошо би било ако не можеш да смениш стикерчетата. Ама ти може би искаш да ги махнеш? Ами направи го и после разказвай.
-
Какво се случва с един такъв "престъпник"? Той се среща с коригиращата и балансираща реакция на обществото. Ако сега увеличим мащабите на този чудесен образ, ще получим картината на нашия свят: един свят, в който човечеството непрекъснато се натъкваме на коригираща реакция- закона за кармата. Ще рече- нещо все не уцелваме "честното" поведение. Възниква въпросът:"Защо?" какво не разбираме? Какво не правим както трябва? Няма човек, който да не е е убеден, че дава най- доброто от себе си и прави най-правилното! Тогава? ... Това не е вярно (червеното). Уцелваме и точно тези моменти (колкото и редки да са при някои хора и „ежедневие“ за други) определят еволюцията ни и са от значение. Когато се опитваме да постъпваме правилно, може и да не успяваме напълно, особено ако говорим за абсолютна правилност, но така ние се учим и се приближаваме все повече и повече до това, което желаем. Важното е от гледна точка на моментните ни възможност да се опитваме да постъпваме според най-доброто от себе си, а възможностите ни постепенно се разширяват. В дългосрочен план това може да бъде проследено.
-
И кога започва и кога свършва това „тук и сега“? Май е вечносъществуващо (или може би твърдиш, че е несъществуващо, или пък преходно?), т.е. вечност. Страх от какво? Че можем и да не разполагаме с вечност пред себе си? Или страх от самата вечност?
-
Дух е възможно да поеме контрола над някои центрове в човешкото тяло (ако това бъде допуснато от човека) и до контролира известни негови движения (примерно автоматичното писане). При всички случаи тези движения ще са груби, не съвсем точни и прецизни. Освен това подобно нещо могат да осъществят само същества напреднали в изкуството на йога или окултизма (бял или черен, обикновено второто).
-
Вчера докато писах едно мнение в съзнанието ми се зародиха следните мисли: Проява на гордост е да си мислим, че можем да достигнем необходимата чистота за да се слеем съзнателно с Абсолюта, след някакъв период по-малък от вечност. Проява на смирение е да изпитваме радост и удовлетворение, че разполагаме с тази вечност. Пишейки това нямам никого конкретно в предвид.