Станимир

По-интересно е, кога свършва началото на мъдростта. Не за друго, а за да разберем, кога да спрем да се страхуваме. Освен това щом мъдростта има начало, значи има и край. Аз така или иначе не се страхувам от Бога, затова или съм преди началото на мъдростта за която пише в стария завет, или след края й.

СЕРЕБРЯНАЯ НИТЬ Автор: Абрамов Борис Николаевич Ярче свет впереди, Когда сумрачней тень - Каждый камень в пути Только к Свету ступень. Много тяжких часов, Много страшных минут, Много, много врагов Каждый шаг стерегут. Но, - "И это пройдёт", - Так сказал Соломон, И покроет всё лёт Быстрокрылых времён. Среди тяжких забот, Среди грозных тревог, Всё земное умрёт, Отцветёт, как цветок. Но останется жить, Как дыхание роз, Сребротканная нить В беспредельности звёзд. Среботканная нить http://www.sibro.ru/poetry/ Властелинът на нощта

Добре, би могло да се нарече жестокост към себе си, въпреки че не съм много съгласен. Още повече съм несъгласен да се приравнява това състояние с насочената навън жестокост. Но и тук страхът е само ограничаващ фактор, който потиска и задържа желанието на човека да изяви себе си. Вследствие на това се явява вътрешно налягане и излишък, който води до споменатите от теб психически състояние, но този излишък не е достатъчно силен за да избие навън. За разлика от страха желанието за изява е нещо залегнало в най-съкровената човешка същност. Страхът е залегнал по-скоро в самата материя. Едното проявява, изявява; другото ограничава.

Всеки човек си има собствена воля и волите на различните хора са насочени в различни, често противоположни посоки. Докато това положение съществува, ще съществува и насилие. Тука решението е колективно и не е във възможностите на нито един отделен човек. Става въпрос за групово развитие, за групово посвещение ако щете. Хората се развиват не само индивидуално, но и групово. Когато човечеството заживее в хармония, като единно цяло, насилието ще изчезне. Това предполага обаче по-голямата част от хората да достигнат до единство с божествената си същност.

Всяка намеса или опит за намеса в правото и способността на другия да решава, действа, говори, мисли или чувства свободно е насилие. Да останеш безпристрастен, докато някой извършва насилие, също е насилие, защото така мислено се превръщаш в негов съучастник. Значи има неизбежно насилие, когато трябва да се защитим от човек извършващ насилие, но при това в мотивацията ни не трябва да присъства нито капчица желание да му навредим. Той е душа като нас и нашето единствено желание следва да е тази душа да расте и да се развива. Насилието може да бъде съзнателно или несъзнателно причинено. В първият случай имаме желание да навредим, а във втория случай това желание отсъства, но резултатът пак може да е налице. Вариант при който имаме желание да навредим, но не успяваме, не съществува. Вредата може да остане невидима за нас, но самата ни мисъл за причиняване на вреда ще навреди. Написаното стана малко разпокъсано, но ми е невъзможно да представя различните гледни точки едновременно. Синтезът от тези гледни точки е извън способността ми да представя с думи и всеки трябва да се опита да го направи сам.

Излишъкът от мъжество е много сходно с липсата му. В предходното си мнение използвах думата мъжество в комбинация с думите твърдост и настоятелност, за да поясня значението което влагам в нея в дадения случай. Ще направя опит да направя предходното си мнение по-разбираемо. Страхът наистина е в основата на почти всички проблеми на хората. Страхът води до крайности, а излишъкът е крайност. Ще дам два примера в които би могла да се появи жестокост. Един ревностен християнин, готов да подложи на ужас и мъчения хиляди хора за да „защити“ вярата си, наистина се страхува от това как ще изглежда тази вяра, а и той самият, доколкото се идентифицира с нея, в очите на другите. Един ученик, който държи на високо мнение от страна на съучениците към себе си, също се страхува от това евентуално да се покаже в „недостатъчно добра“ светлина. И в двата примера съществува страх, но той не е достатъчен сам по себе си за да бъде проявена жестокост, колкото и да е силен този страх. Точно прекалената упоритост и твърдост в преследване на целта да респектираш другите (или самия себе си), са тези, които в един момент могат да доведат до жестокост. Едва ли има човек, който да не се страхува, но не всички те са жестоки. Страхът може да приеме множество други форми. Страхът е субстанцията, градивния материал, но не той определя формата (в случая жестокостта). При всичко казано дотук, изключвам насилието, което може да причини задействането на инстинкта за самосъхранение в човека. Друг пример в който може да се зароди жестокост е при хора, които са ограничавани, тормозени и малтретирани. Кое ги мотивира: страхът или желанието да дадат израз на ограничаваното и свито до болка его? Даже в случая страхът е от ограничаващите фактори, а желанието за свобода на егото се акумулира и в един момент ако надделее, избива под формата на жестокост. Имаме цел – желанието за освобождаване; имаме недостиг на твърдост, мъжество и настоятелност, който обаче ограничен от страха се акумулира и в един момент се освобождава като излишък, водещ до насилие. Да, страхът отново присъства, но не е това специфично нещо, което разграничава жестокостта, от страха от кучета например.

Снощи, след като написах предходното си мнение, попаднах на един текст, където се споменаваше жестокостта и той ме наведе на допълнителни размисли. Та там жестокостта се противопоставяше на мъжеството и аз се опитах да намеря друга нейна противоположност. Това само потвърди мисълта ми, че жестокостта е просто един излишък на мъжество, твърдост настоятелност в следването на определена цел. Или както е казано: целта оправдава средствата. Ние всъщност определяме даден човек като жесток изхождайки от следствията, от резултатите на неговите действия, а не от мотивите му. Обикновено се приема, че жесток е човек, който умишлено причинява страдания на околните, но всъщност това са само следствия.

Духовността изключва злоупотреба със силата. Да, Хитлер може би е притежавал някои духовни качества, но това не го прави духовен. Духовността е един букет от качества. Една свежо цвете сред дузина увяхнали цветя не може да направи букета красив. Тъкмо обратното: дори и едно изсъхнало цвете ще наруши цялата хармония от цветове и аромати на живия букет. Колкото до жестокостта... Все си мисля, че жестокият човек се наслаждава по-скоро на своята сила, а не толкова на човешките страдания. Друг пример за жестокост можем да имаме когато човек фанатично преследва даден свой стремеж. Тогава причиненото страдание отново не е цел, а е в името на удовлетворяването на въпросния стремеж. Човекът който причинява страдание не държи на това да го причинява, но го приема за необходимо и неизбежно. Случаят с Хитлер ми изглежда точно такъв.

Вяра, Надежда и Любов. Може ли да говорим за Мъдростта, без която и да е от тях? Всъщност, не е ли Надеждата тази, която в трудна ситуация тихичко ни подсказва, че не сме сами, така както Вярата ни утвърждава, че можем, а Любовта ни свързва с хилядите знайни и незнайни съмишленици?

Човек е на Земята преди всичко за да изгради и възпита себе си според определени духовни принципи и закони. Да, вярно е, че се учим (вкл. и от грешките си), но това не изразява точно същността на пребиваването ни на Земята. Аналогията с ученето е вярна, но все пак това е само аналогия. Колкото до грешките: никой не може да задължи човека да греши. Може да се говори за страданието като метод за учене, не и за грешките като метод за учене. Но страданието в доста случаи е естествено следствие от грешките, които сме направили по собствен избор, т.е. не сме били длъжни да ги правим.

Не губим ли така ? Не се ли самонараняваме?Не е ли по-добре да погледнем истината право в очите?Да се надяваш ,значи да имаш очаквания,а имаш ли очаквания ... със сигурност ще се разочароваш! Надеждата не е съвсем същото като да имаш очаквания. Ние трябва да сме готови да посрещнем спокойно, смело и в равновесие всяко несбъдване на нашите очаквания. Това обаче не изключва надеждата. Не означава и някакво примиренчество. Означава просто да не се отчайваме от неуспехите. Те неуспехите всъщност, почти винаги са само привидни. Да не се надяваш, за да не бъдеш разочарован след това, е глупаво и говори за вътрешна несигурност и страх. Няма нищо лошо в това човек да се провали. Лошо е ако не е опитал, когато е трябвало да опита.

Лесен път е който ни изглежда лесен, при който не чувстваме съпротивление. Трудният път е който ни изглежда труден. Едно и също решение може да е лесния път за едни и трудния път за други – не е точно определено. Да тръгнеш по лесния път обикновено означава, че съществува проблем в тебе самия с който не искаш да се справиш. Решаването на проблема за тебе е трудния път. В последствие обаче се оказва, че нерешеният проблем продължава да ти създава затруднения и пътят, който на пръв поглед ти е изглеждал лесен, се оказва далеч по-труден и ти пак трябва да се сблъскаш с нерешения си проблем.

Хм, ето тук пак възниква въпроса кое е духовно и кое не Стан, ти включително твърдиш, че някои мисли и действия (на един и същи човек!) са някак доста по-различни от други (негови) мисли и действия По какво се различават? Можеш ли да дадеш примери за духовни и недуховни такива? Не е нужно да определям какво е духовно и какво не. Това което съответства на природата на душата ми ще бъде привлечено към нея без значение как го определям аз. Аз разбира се мога да оценя действията си и тези на другите хора дали са духовни или не, но това ще е моето субективно мнение в което вероятно ще присъстват някои заблуди и неточности. Самите действия обаче ще предизвикат последствия, които не зависят от моята оценка. Част от тях ще послужат като градивен материал, като храна за моята душа, но кои точно мога само да предполагам и да съобразявам действията си с тези предположения. По какво се различават дадени мисли на един човек от други мисли на същия човек? По източника им – душата или нисшето его; по мотивацията с която са породени – егоистична или надличностна. Всичко сътворено се връща към създателя си. Сътвореното от човешката душа се връща към човешката душа; сътвореното от низшето аз се връща към низшето аз от това или следващото въплъщение.

Ами, пълни самопризнания явно (и без бой) няма да направя...НО, да речем, нещо от типа: А.В.П. 62г., пол-мъжки, от гр.Б , кр.гр. 0 Rh (+) . Личността му бе терминирана в началото на лятото тази година... Та, ти твърдиш, че същият този човек, ще се прероди в същия пол, същата ДНК-информация, със същото име..и т.н. същи неща...Според мен това е ерес, а и е невъзможно- от старлото му его няма да остане нищо, дори и наклонностите... Ще се сдобие с ново его, което с усилия и грижа, ще развие едни или други наклонностти, и хал хабер спомен няма да има от личността на А.В.П., споминала се на 62г. възраст, в болница... Не, нищо подобно не твърдя, освен за наклонностите и някои други неща свързани с психиката му. Личността престава да съществува, окончателно. Спомените все пак се запазват и душата може да ги извика в съзнанието си. Душата обаче няма да гледа на въпросната личност като на себе си, а на може би една своя частичка. Тук едва ли могат да се намерят подходящи думи. Всяка личност предава нещо на душата, което завинаги става част от самата душа. Всички мисли и действия на личността с духовен характер завинаги оставят отпечатък върху душата на човека и всъщност я изграждат и определят. Тези с недуховен характер душата може да извика като спомен, но те не оказват влияние върху нея самата, а върху живота на следващата личност в която душата ще се въплъти. Говориш за действително съществувала личност с която си свързан по някакъв начин и това ме затруднява при писането на мнението ми. Аз мога да изкажа мнението си по принцип, но в конкретния случай ти сам трябва да намериш отговорите, които те интересуват.

Мисъл за деня - 28 септември Болестите, тревогите са човешки изобретения. Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях. Реши ли да изпълнява Божията воля, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живота. Ние сме дошли на земята да решаваме тия задачи. Който има знание, лесно се справя с тях; който няма знание, ще страда. Според знанието на човека, иде и страданието. Щом разбере причината на страданието, той ще намери начин да се справи с него. Степени на любовта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - песен (само текст) Молитва на царството Псалом 143

Хората могат да те лъжат, нараняват и разочароват независимо дали се надяваш или не. Надеждата или липсата й няма да повлияе на това. Надеждата е за да запазиш собствената си цялост и да не измениш на вътрешната си същност въпреки всичко, което ти се случва. Надеждата никога не е напразна, дори и най-илюзорната и невероятната. Човек без надежда е човек без цел, без идеал, без основа. Помисли и ще видиш че е така. А неосъществените надежди най-често са неосъществени желания. Невъзможно ми е с думи да изразя разликата между двете, затова ще оставя всеки сам да се опита да ги разграничи за себе си.

Нашето съзнание е като едно езеро. Сетивата ни са като неговата повърхност. Мислите, чувствата, желанията, предубежденията ни и др. са като вълни по повърхността на това езеро. Начина по който възприемаме света около нас, т.е. нашата субективна реалност е отражението по повърхността на въпросното езеро. То е едно изкривяване на това, което повърхността на езерото отразява и в действителност е нереално. Именно отражението е нереалното. Така и нашата субективна реалност е илюзорна, съществуваща само в съзнанието ни и променяща се с нашето индивидуално развитие. Това, което съзнанието ни отразява е истинското, неизменното, вечното. То си е такова, каквото си е и няма значение дали ние ще го възприемем вярно или с изкривявания. Вълните в езерото с нищо не могат да променят обекта отразяващ се в тях, а само отражението му.

Но в следващото си въплъщение хората се раждат със същите наклонности, слабости, предразположения и др. Какво си унищожил тогава?

Ти можеш ли да унищожиш нечие его?

Аз не знам защо трябва да се отъждествява света, т.е. реалността с начина по който го възприемаме.

Ще се опитам да отговоря. Под светско разбирам общоприетото, масовото. Това са норми на поведение, възгледи, модели на мислене, които са обичайни за голямата част от хората и са възприети за нормални в съответното общество- Противоположното на всичко това обаче не е духовното. От самото общество и от хората, които го изграждат зависи доколко духовното ще присъства в ежедневието им и ще бъде част от съответната култура, традиции и светоусещане на преобладаващата част от съставящите го индивиди. Много често духовното и светското се противопоставят, но това отразява единствено едно временно състояние на обществото, един етап от развитието му (като цяло и на изграждащите го единици). Какво всъщност представлява духовното? Ако приемем, че съществува един неизменен порядък на нещата, то духовното е разбирането и вникването в този порядък и воденето на такъв живот, който да е в хармония и в съответствие с него.Ако противопоставим светското на духовното, това означава да противопоставим обществения ред, създаден от хората на законите управляващи мирозданието. Но всъщност двете, дори и да се различават в определени аспекти, в много неща си приличат и всъщност обществото се организира по начин отразяващ космическия порядък, въпреки че това отражение е изкривено в резултат на неразбирането и несъвършенството на хората. Или казано с други думи духовното е един прототип, а светското е неговото отражение, начина по който хората вникват в този прототип, начина по който го разбират и по-който са го реализирали в съвкупния си живот като общество.

Първо искам да те уверя, че не реагирам емоционално на това, че постави под съмнение способността на модераторите да изпълняват функциите си. А иначе мнението ти е едновременно оправдание, удар под кръста и нямащо нищо общо с темата. Това че изтъкваш радостта си от това да бъдеш критикуван е само един опит да оправдаеш присъстващото в тебе желание да критикуваш (или по-скоро да поучаваш) другите и може би желание да покажеш, колко си израснал духовно. Ти така или иначе не се съгласи с отправената от Донка критика (поне ти я приемаш за критика), а отвърна по изключително некоректен начин. Дали в действителност критиката все пак не нарушава вътрешното ти равновесие?И дали радостта ти от нея не е просто една самозаблуда, от която се нуждаеш за да можеш самият ти да критикуваш и поучаваш другите?

Щом има истински ясновидци, ще има и самозвани. Обратното също е вярно. Фалшивите ясновидци са доказателство за съществуването на истинските. Не можеш да фалшифицираш нещо несъществуващо. Не можеш да излъжеш, ако не съществува истина, която да изопачиш умишлено или поради невежество. Фалшиви ясновидци ще има докато хората продължават да търсят готови и лесни отговори на проблемите си. Истинските ясновидци няма да им предложат подобни отговори, а щом има търсене, винаги ще се появи и предлагане. Както беше споменато, един истински духовен човек ще се стреми да предизвика положителна промяна в нас самите, вместо просто да задоволява любопитството и прищявките ни. Хората разбира се ще предпочетат ясновидеца неизискващ промяна от тяхна страна. За тях е по-лесно дори да платят голяма сума пари, но не и да се променят.

Мисъл на деня - 21 септември 2009г. Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми да го използва разумно. Да схващаш мистичното в живота, това значи да възприемаш красивото и възвишеното в него и да го използваш. Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935г. Наряд за Понеделник: Благославяй - песен (само текст) Молитва на царството Псалом 143

Да, а биополетата на всички хора са част от едно общо биополе на Земята. Взаимодействие и получаване на информация между хората може да се осъществи и без те да са близо един до друг. В твоя случай, вероятно близостта ти помага за да осъществиш връзката, но това може да стане примерно и само ако помислиш за човек на далечно разстояние. Това създава канал за връзка между тебе и него. Ако се съмняваш, че това е възможно, разбира се ще създадеш преграда между себе си и другия човек. Това, което е нежелано в телевизионните сеанси е, че в действителност ясновидеца, екстрасенса или там каквито умения притежава използва медията заради масовостта. Ако искаш да помогнеш на някого не е необходимо да го правиш по телевизията за да демонстрираш умения пред аудиторията и така да си генерираш известност, клиентела и доходи. Такова желание да се помогне и такава духовност разбира се са фалшиви. В такъв случай, в медите не следва да се появяват "консултанти" в ефир от всякакви други "офицЯлни" "гилдии"- лекари, икономисти, социолози, политолози, и т.н., пр които има възможност в ефир да се задават въпроси от зрители, и да им се отговаря... С какво една "медицинска"+ консултация е по-различна от една екстрасенска по отношение на аспекта "контакт" между питащия и отговарящия? С нищо... И всичко е с цел масовост и адвертайзинг...Докторите си рекламират клиниките и методите, илачите и прочие, длуги рекламират според попрището си...Едно и също е...НО, излиза, че май за кучета и котки може, а за прасета- не може...(е, прасетата да ме прощават- нека да не се обиждат на екстрасенс...) Кой, кога и как ще се появява по медиите си зависи от самия него и от медиите. Въпросът е да не се парадира с духовност и с желание да се помогне на хората.