Станимир

Бог? Нали Бог е най-съкровената същност на всичко съществуващо, вкл. и на човека? Първо обаче човек трябва да изпълни заръката: Познай себе си!

Мисъл за деня – 9 ноември 2009 г. Божествената Любов няма нищо общо с обикновените човешки чувства и разположения. Тя се познава по това: като се докосне до глупавия, прави го умен и мъдър. Като се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява. Като се докосне до прокажения - оздравява. Като се докосне до обезсърчения, обезсърчението изчезва. Да обичаш човека - това значи, той да расте и да се развива под твоята обич. Пътят на постиженията Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Старостта... какво точно се случва? Голяма част от действията и мислите на всеки човек са автоматични, несъзнателни... Навици, мисловни модели, стереотипни реакции – неща в изключително голяма степен свързани с подсъзнанието ни. И докато до определена възраст човек има възможност да се противопоставя на всичко това, наред с всичко описано да проявява поне от време на време себе си, то в годините на старостта, тази възможност е силно редуцирана. Хората и като млади общо взето нямат добра концентрация, устойчивост и уравновесеност, силна воля, развита мисъл и будност на съзнанието. Как тогава могат да утвърдят нещо различно от всички тези създадени от самите тях модели и автоматизми, следването на които не изисква никакви волеви и мисловни усилия. Решенията: усилване на волята, концентрацията, въображението и мисълта; работа с всички навици и мисловни модели, извършването на всичко с будно съзнание и с внимание; поддържането на себе си в състояние на равновесие и оптимизъм; грижа за тялото...

Част от ритуала е разтопеното оловото да се излее във вода. После от водата се пие. Някой дали е изследвал (по метода на Емото) кристалите на водата при леенето на куршум?

Критиката мисля, че трябва да е по възможност кратка и ясна. Имам предвид самата критика, а иначе можем да „си подготвяме“ човека отсреща да я понесе, колкото и както сметнем за необходимо. При всички случаи обаче, много важно за възприемането на критиката е това, кой я отправя; какво е отношението на критикувания към човека, отправящ критиката. Човек по принцип е склонен да се вслушва в думите на едни хора, повече отколкото в думите на други. Друго важно нещо са характера на критикувания, способността му за безпристрастен самоанализ, наличието на гордост и висока оценка за себе си или пък липсата им, способността и желанието да си наложи промяна и др.

Като пуснеш хартиена лодка по течението на една река, знаеш къде ще отиде, но това не те прави пророк, нито означава, че си определил с точност движението й до последния милиметър. Няма минало, настояще и бъдеще. Има само сега. Миналото реално е само спомен, отпечатък, а „бъдещето“ е очаквания, стремежи и цели. Но и едните, и другите се случват сега. Колкото до настоящето, то големият проблем при него е, че хората го ограничават само до видимото от тях.

Ами когато физическото тяло стане ненужно и храненето му отпада. Иначе всичко се храни. Душата също. Но с това предполагам си наясно. Колкото до физическото тяло то през следващите хилядолетия ще става все по-фино и „нематериално“. Тогава хората ще се хранят с прана. Но и в този си фин вид физическото тяло просто в един момент няма да е повече необходимо на човека.

Станимир, какво значи по-добре ? Вегетарианството не е крайност. Вегетарианството означава, че човек се е отказал да яде животински продукти и нищо повече. Някой може да се е отказал от алкохола, друг от гнева, трети от играенето на тото – това крайности ли са? В случая това разделение и противопоставяне го правиш ти. Разбира се има и вегетарианци, които го правят, но то няма нищо с вегетарианството. Квалификации като по-добро не са безсмислени, а необходими за да се различат примерно две неща, които не могат да се определят като лоши. Желанието за противопоставяне може да дойде от желанието за превъзходство, т.е. да държиш ти да се идентифицираш с по-доброто или по някакъв начин да се обиждаш, че не си в тази позиция. Това заключение е доста произволно и показва единствено твоята пристрастност. В крайна сметка стигам до заключението, че цялото ти мнение се върти около въпроса: Защо мислиш (мислите), че вегетарианството е по-добро? Въпрос който обаче ти така и не зададе. Все пак ще отговоря (не днес), ако никой друг не го направи.

Много ще ми е трудно да отговоря на подобен въпрос. За себе си разбирам отговора, но не мога да го предам подробно и разбираемо. Без да привеждам аргументи в подкрепа на думите си ще кажа, че това за което говориш е невъзможно, просто защото такъв Бог, какъвто е необходим за да бъде вярно предположението ти, не може да съществува.

Доколкото знам от различни източници, вегетарианството е задължително през определен етап на духовния път. На предшестващите етапи не е задължително. На следващите е ненужно (просто защото самото физическо хранене става ненужно). Честно казано не мисля, че аз или някой от тук пишещите е на етап когато вегетарианството да е задължително за духовното му развитие, но кой знае. По-добре според мен разбира се е, човек да е вегетарианец, въпреки че не е задължително.

Наистина причината за огромната част от физическите болести е в емоционалното тяло на човека, т.е. в емоциите му. Но не можем да отнесем това за всички болести.

Колко здрав трябва да бъде лечителят? Най-важното е да е емоционално здрав. Иначе от физически заболявания никой човек не е застрахован, дори и лечителите. При по-сериозни физически заболявания е добре да не се лекува, освен ако не е наистина наложително. Да лекуваш, когато си емоционално нестабилен, дори и тази нестабилност да е временна, пък е престъпление. Така мисля. Ще приведеш мислите и чувствата си в равновесие и тогава ще лекуваш. Когато пиеш от един извор, той трябва да бъде чист. Особено при енергийното лечение е от голямо значение, лечителят да осигури чиста енергия на болния.

Не, не го мисля. Книжките са много ценни. Но не мисля, че трябва с лека ръка да решаваме, че някой още не е способен да разбере беседите, само защото изпитва известни затруднения. Против съм това заместване на беседите с нещо вече смляно от друг. То също си има своето място и ценност, но според мене по-скоро като допълнение. Тези книжки са вдъхновяващи, в тях се говори за Учителя за живота му, за живота на Братството. В беседите не се говори за Учителя. В беседите говори Учителя. И говори на нас. Това е жива връзка. И другото също е жива връзка. Ние не трябва да решаваме кой начин на връзка за кого е подходящ и полезен.

Много неща се написаха. Намесено беше и нивото на духовност... за съжаление. Има една разлика между мене и един учител. Нямам предвид духовен учител. Учителят влиза в час с една програма, която задължително трябва да предаде на учениците си. Учителят не бива да остави нито едно дете, което не е покрило определени минимални изисквания за да премине в следващия клас. Аз никога не съм си поставял за цел да бъда разбран от всички. Нищо не изисквам и нищо не очаквам. Ако някой не е разбрал нещо, което съм казал или написал, ако желае може да ме попита. Ако не желае, това си е негово решение. Мисля, че беседите на Беинса Дуно са така написани, че всеки да може да получи от тях нещо ценно, според собственото ниво на развитие. Може да е една мисъл запечатала се несъзнателно в човешкия ум, но в един момент тя ще се развие и твърде възможно е да се окаже много по-ценна от хиляди други мисли и идеи. Нека да не се ограничаваме само до видимото и непосредственото. На някой хора вероятно беседите на Учителя в началото наистина ще се сторят мъчни за разбиране. Нека пък да се поизпотят малко. Говорим за духовно развитие все пак, а то обхваща много страни от човешкия живот и изисква от човека развитието на множество и разнообразни качества. Ако са упорити, умът на въпросните хора ще се укрепи и беседите постепенно ще им стават все по-ясни дори и в дълбочина. Наистина те може да не са достатъчно упорити и да се откажат. Това би било жалко, но решението си е тяхно. След време духовния импулс извираш от сърцето им пак ще ги накара да опитат. Нека да припомня известните на всички думи: „Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде“. Мисля, че могат да се свържат с това, което написах.

Това може би не го разбирам добре или може би не съм съвсем съгласен с начина по който го разбирам... Трябва ли страхът от това да се разочароваме, да ни прави недоверчиви към някого? Това ли трябва да е мотивът за недоверието ни? Според мене е нормално да нямаме доверие на някого, за неща, които сме преценили, че не отговарят на интересите и възможностите му. Но не трябва да намесваме страха от разочарование. Освен това и при доверието, и при очакванията оценката си е наша. Другия може да не оправдае доверието и очакванията ни, но разочарованието ще дойде от това, че нашата собствена оценка се е оказала неправилна. Причината ще бъде в нас самите. Другият може и да е допуснал погрешка, но това реално няма отношение към нашето разочарование и страдание.

Да, така е. Живата връзка е незаменима. Вярно е, че смъртта не съществува, но все пак срещата с Учителя в обикновения човешки живот е уникална и вдъхновяваща. Ние в настоящето обаче имаме други възможности, с които едно време не са разполагали. Учителя е като факел, близостта с който разпалва нашите вътрешни огньове. Но ако тези огньове помръкват, когато Учителя е надалече, значи Неговите пламъци не са достигнали и разпалили същността ни. Не сме го позволили. Когато това стане, разстоянията и границите между световете губят значение.

Тогава какво да прави един такъв неспособен човек? Ключът е в търпението. Ако нещо не ни е ясно, това не е причина да страдаме. Един ден ще го разберем, но всичко с времето си. Сблъсквал съм се с много подобни случаи. Малко смирение пред необятността на Истината няма да навреди. Изправен пред тежко препятствие човек е добре да спре и изчака, докато събере сили. Бързото и лесно решение рядко е най-доброто. Наистина създава ти усещането за по-голям комфорт, но и много отнема. Иначе споменатите книжки са хубави, но не мисля, че трябва да определяме ролята им с класификации като „въвеждащи“ и др. под.

http://triangle.bg/books/lectures.html Ето от тази страница можеш да се ориентираш. Беседите са подредени по вид и последователност. Не бива да се притесняваш ако нещо не ти е ясно. Концентрирай се върху това, което разбираш. То ще ти послужи за основа. Не е нужно да четеш всички беседи. Хвани една книжка и я прочети. По заглавията на беседите в книжките можеш да избереш такава, която смяташ за най-близка и интересна. Която и беседа да прочетеш, винаги има какво да научиш. Някой път няма да разбираш някои неща – нормално е. Учителя често говори иносказателно, метафорично, чрез притчи, символи и аналогии. Когато сама се опитваш да вникнеш в същността на казаното по този начин обаче, се развива едно качество на мисълта, което не може да се развие, ако тълкуванието ти се даде наготово. Може да се нарече проницателност, но названието няма никакво значение.

Гордост, гордост, гордост. Как успя в един пост, толкова пъти да изтъкнеш себе си? И защо са необходими толкова отрицателни емоции, само защото някой не споделя напълно гледната ти точка? Избрал си метод на работа, който смяташ за подходящ – добре, прилагай си го. Но не изисквай от другите да го следват. Нищо, че го смяташ за проверен и доказан. Това не ти дава право да го налагаш на другите и да се ядосваш, когато не го приемат. Четящите беседите на Учителя ще разберат толкова, колкото е необходимо. Защо трябва да е в дълбочина и то според нашите разбирания и тълкувания? С течение на времето ще стигнат до дълбочината. Ако предварително им казваме какво е имал предвид Учителя казвайки това или онова, рискуваме да превърнем учението в догма. Не съм си поставял за цел да помагам на когото и да било да навлезе в Учението. Когато правя нещо, го правя, защото така смятам за правилно, без да обвързвам правилността с едно или друго учение. Може и да нямаме достатъчно опит. Може и да се залъгваме. Едва ли ще удавим някого. Никой не може да се удави в духовното море. Може да се удави в морето на псевдодуховността. Когато хората са неспособни да разберат истината често я заменят със собствените си илюзии, догадки и предположения. Именно в тези заблуди – наши или на някой друг, може да се удави човек. Аз когато не знам нещо, не го знам. И не се страхувам от това, нито се срамувам, нито изпитвам някакво безпокойство, каращо ме да говоря за неща, за които си нямам представа. Просто мълча или, ако казвам нещо в което не съм съвсем сигурен, ясно споменавам, че това са само мои мисли. Колкото до операта, ще се върти от скука, този за когото оперната музика е непонятна и чужда. Щом не харесва операта, няма да ходи на опера – просто е. Или очакваме да го прави, защото ние го правим? Защото така смятаме за правилно?

Аз съм твърдо за това да се четат беседите още от самото начало, без значение в първи, пети или десети клас се намираме. Това е основата с която трябва да се запознаеш директно и непосредствено. Ако не си ходил на опера, най-добре е да отидеш лично, вместо да търсиш информация от странични източници. На някой ще му хареса, на друг няма. Това проблем ли е? Или трябва да обработваме съзнанията на хората, да ги подготвяме предварително така, че учението на Беинса Дуно задължително да им хареса? И поради тази причина да отлагаме четенето на беседите за момента, когато ще са „готови“. Сигурен съм, че никой от тук пишещите не желае това.

За да се довериш на един човек, трябва да можеш да го разбираш – мислите му, чувствата му, стремежите му. Ако не разбираш човека отсреща, то и доверието в най-добрия случай ще е сляпо и безпочвено. Човек може да се довери на някого дотолкова, доколкото го разбира. Ако можем да се поставим на мястото на другия, да погледнем през неговите очи, единствено тогава можем да преценим правилно, дали този човек заслужава доверието ни или не.

Всъщност, след като потвърди, че в живота си целеустремен, то наистина може да си Овен. Тогава остава и възможността брат ти да е с Асцендент в Риби или около границата между двата знака. След написаното от теб в последните мнения това ми се струва все по-вероятно.

С брат си май наистина имате някои разлики. Моето впечатление е, че и двамата сте с висок интелектуален потенциал, но брат ти е по-абстрактен в разсъжденията си, по-отвлечен, по-задълбочен, вглъбен в себе си, по-чувствителен, идеалист. Ти си по-практичен, анализиращ, също идеалист но в по-различен, рационален смисъл, общителен (брат ти мисля, че е по-малко общителен от тебе, но не мога да твърдя чак, че е затворен в себе си). Ти също си чувствителен, но акцентът при тебе е върху разума. По-целеустремен си. Съдейки повече по брат ти (той ми е по-лесен за анализ) Асцендентът е в Риби или ако е във Водолей е близо до границата с Риби. Всъщност брат ти ми прилича на Риби, а твоят на Водолей. Но ако той е роден първи, това е невъзможно. Може би наистина да сте близо до границата между двата знака. Не знам къде е Меркурий в хороскопите ви, но влиянието му върху брат ти (външно и вътрешно), мисля, че е голямо. Интересното е, че тази планета управлява Близнаци, което съзвездие е до голяма степен свързано с Риби и се намира точно срещу Стрелец в зодиака. Няма да пиша на какво са ми базирани изводите, защото те не са основани само на астрологията и ако тръгна да правя астрологически обосновки, те вероятно ще са подвеждащи.

И след всичко написано, защо толкова държиш да ни занимаваш с Гносиса? Защо толкова държиш ние да знаем, че не го притежаваш и си нямаш представа как да го постигнеш? Всъщност убеден ли си, че е постижим? А дали въобще съществува? Щом отричаме всичко останало по отношение на него, защо да не отречем и съществуването му? Логично е нали? Ама то сигурно и логиката ще трябва да отречем... То като се хване човек на хорото, уж трябвало да го играе докрай...

Ще трябва да попитаме Арджуна, или Орфей. Коя чакра на кое тяло отговаря е доста разнообразно в различните традиции. Знам със сигурност, че четвъртата чакра е пряк път към седмата. Затова се залага на Любовта и сърцето. Ти пак избяга от същественото. Чакрата, четвърта или седма без значение, е само енергийно съответствие, отразяващ процесите извършващи се в по-висшите тела и в психиката на човека. Ти можеш да си правиш каквото си искаш със седмата си чакра, но до нищо съществено няма да стигнеш. Ако изчистиш мислите и чувствата си обаче, това съществено ще се отрази на правилното функциониране на чакрите и протичането на енергиите по енергийните канали. За последното не е необходимо да се полагат специални усилия. То си става естествено.