Станимир

Вероятно не, но любовта си е любов, привързаността – привързаност. Това са две различни неща. Това че при 99.99% от хората двете вървят ръка за ръка не означава, че са едно и също.

Илиана, честит рожден ден и от мен! Много щастие и усмивки ти желая и живот изпълнен с красота!

Любов, привързаност и правене на разлика между двете – просто е. Боли когато е имало привързаност, зависимост, желания, навици, очаквания. Това са „екстри“ към любовта, които хората добавят. Често се случва обаче от много подправки в ястието да изгубим истинския му вкус. Любовта си отива точно в този момент. Или по-скоро бива заглушена. П.П. Това „просто е“ в първото изречение, разбира се беше шега – колкото вярна, толкова и невярна.

Аз от никого нищо не изисквам. Посочвам нещата така, както ги виждам, а хората сами могат да бъдат по-взискателни към себе си ако желаят. Не държа никой да се променя, но ако някой е решил да го направи е добре да има по-ясна представа към какво се стреми. Затова и споделям моето виждане за това, какъв следва да бъде един духовен лечител, но нищо не налагам. В някои случаи е така, но в други... Хората ходят на театър, на кино, в казина, в дискотеки, на рок концерти, на изложби, на боксови мачове, на митинги, в музеи и други. Но всички тези неща не са еднакви. Ползите при някои са реални, при други – съмнителни, при трети – съвсем илюзорни. Все става въпрос за популярност и личен избор. При ходенето на лечител (нямам предвид конкретния случай) нещата с ползата са идентични. Да, има личен избор, човек изпитва някаква потребност да отиде при въпросния лечител, но ползата може да бъде реална, може и да бъде илюзорна (т.е. човекът само да си мисли, че има полза).

Е това малко на рекет ми прилича . И какво точно излъчване трябва да очакваме от картините на такъв човек? Най-важна е безкористността на лечителя. Трудно е да знаеш, че ще вземеш пари и да останеш безкористен. По-лесно е въобще да не ги вземеш. А приемането на заплащане и подаръци от друга страна създава връзки. Ако нямаш нужда от това, което ти се дава, по-добре е да не го вземеш. Но и тука трябва да внимаваш да не обидиш този, който ти дава, така че може и да вземеш предложеното само заради това. Тъй или иначе повечето лечители не са безкористни. От духовна гледна точка тяхното лечение няма голяма стойност, но пък и парите също...

Не. Освен това не можеш да бъдеш сигурен дали водата наистина е енергийно пречистена. Защото ако не е...

Срещата Учител – ученик според мене обикновено не се осъществява чрез физическите тела. Може да се осъществи по време на сън, на границата на съня, чрез ясночуване, ясновидство или по друг начин. Защо очакваме Учителят да се въплъти във физическо тяло за да обучава своя ученик при положение, че има толкова други възможности на разположение? Сега някой може да попита: А какво ще прави Учителят ако ученикът не е развил примерно ясновидски способности? Всъщност, Учителят може да стимулира и отключи тези способности. По-важното е ученикът да е постигнал необходимата чистота и безкористност в живота си.

Имах по-скоро предвид мислите на ученика в споменатите ситуации. Когато съзнанието ти е запълнено с мисли свързани с материалния живот в него просто не остава място за духовното. В мъглата не можеш да видиш слънцето, въпреки че то продължава да си свети. В определен момент наистина можеш да го почувстваш, но ако мъглата е прекалено силна ще трябва да изчакаш тя да се вдигне. Може би в известна степен смесваш повдигнатото настроение и радостта. Човек обаче може да издигне вибрациите си и при преживяването на съкрушителна мъка и страдание. Те също могат да доведат до яснота на съзнанието и да освободят човека от мъглата на дребните личностни желания, страхове и стремежи. Разбира се, че има и разлики.

Умира това, което се е родило. Не знам какво точно наричаш душа, но Божествената искра в човека никога не угасва, дори и при т.нар. духовна смърт. Всичко, което съответната монада е трябвало да постигне в тази манвантара, тя ще се опита да постигне в следващата. Е, дотогава ще премине през неописуеми страдания в авичи-нирвана, но шанс винаги има.

Това са само обвивки, външни форми. Истината е неизменното, което се проявява чрез тях.

Няма да ти се разпилее енергията, не се притеснявай. Ако има някаква връзка, ти я създаваш чрез мислите и страховете си. Иначе разбира се, че човек оставя отпечатък върху всичко, до което се докосне (в пряк и преносен смисъл), но в това няма никаква причина за притеснения. Това по-скоро следва да е причина за по-голяма отговорност от наша страна, отколкото повод да се страхуваме. Разбира се другите също влияят върху нас енергийно, но това влияние точно съответства по диапазон и размер на собствените ни мисли и чувства.

Ще го познаеш. Няма „как?“, няма показатели и признаци. Все пак да не забравяме, че когато ученикът е готов, той е развил в известна степен и някои духовни качества, които му помагат да се ориентира. Аз си мисля, че Учителят едва ли ще ти се яви докато си пиеш кафето с приятели, докато пазаруваш за вечеря или докато плащаш сметката си за телефон. За да се осъществи срещата, дори и човек да е „готов“, той трябва да е в повдигнато настроение, да е насочил погледа и мислите си към духовното, а не да е потънал в ежедневните си проблеми. Все пак Учителят помага в духовния живот на ученика, който последният следва да постави преди всичко останало. Колкото до това, кой от кого има нужда нека започнем от там, че и двамата разполагат поне с една, втора алтернатива. Учителят следва Божествения замисъл и целта на обучението е ученикът, според силите и възможностите си, също да се превърне в сътрудник за изпълнението на този духовен замисъл. Ученикът в никакъв случай не е незаменим, но щом е готов за духовен живот, никой не може да му отнеме възможността да живее този живот. Когато се роди едно дете, родителите му започват вече директно да се грижат за него, а не само да наблюдават и косвено да направляват растежа му в утробата (утробата е земният живот на ученика до този момент). Кой за кого е по-ценен: детето за родителите или родителите за детето?

Аз от близо година не пия кафе. Преди това пиех редовно по две – сутрин и следобед. Сега сутрин обикновено пия мляко, по-рядко чай или въобще нищо не пия. Навън понякога пия капучино, но в къщи не си правя.

Все пак зависи какво точно се готви, но общо взето ми е неприятно. Предпочитам да не се застоявам в кухнята при такива случаи. Не че не мога да остана и по-дълго, обаче не бих го направил без сериозна причина. Ако попадне парченце месо в храната ми бих го отстранил. Никой в къщи не ползва мазнина в която е пържено месо втори път, нито пък същия нож с който е рязано месо, без да го измие. Най-редовно се случва когато се храня, другите да употребяват месо. Не обръщам внимание на това. По принцип предпочитам да се храня сам. Това вечерта няма как да се случи де. В някои съвсем редки случаи предпочитам да изчакам другите докато свършат с вечерята и тогава вечерям аз. Ако има сготвено агнешко например и в някои подобни случаи.

Който не умее да губи, не може да бъде победител. Важното е да се учим от пораженията, а не да се отчайваме. Да се провалиш в изкачването на Еверест може да се окаже по-голямо постижение, отколкото успешното изкачване на близкия хълм. Високият идеал не е лесно да бъде следван. Малките постижения са необходимите за великото изкачване стъпала. Всеки провал е едно непреодоляно препятствие по пътя към целта. Няма непреодолими препятствия. Страшни са погрешно поставените цели, а не пораженията.

Човек без надежда е човек, който не успява да намери себе си. Човек има нужда от здрава опора под краката си, върху която да стъпи. Скала нерушима, която да устоява на всичко, включително и на времето. И къде другаде можем да намерим такава опора, освен в Бог, в божественото, в своя Дух? И има ли вълни, които могат да потопят тази скала? Как може човек стъпил на нея да изгуби надеждата си?

А защо не продължиш например със: свободна съм, колкото съм свободна и това е? Това, как се възприемаш, твоите мисли, твоите чувства и твоята свобода са тясно преплетени помежду си. Ако ти липсва свобода, това означава, че твоите чувства и мисли не могат да ти я осигурят, и може би е време да нарушиш измамното, непретенциозно и успокояващо „мисля каквото искам и чувствам каквото чувствам“, да поискаш повече и да се пребориш (вътре в себе си) за да го постигнеш.

Това може да се окаже точно така. Но пък и не изчерпва смисъла на думата. Както и следващото междувпрочем, представляващо откъс от теософския речник на Блаватска: „АМИН В еврейския език се състои от буквите AMN – 1, 40, 50 = 91 и по този начин е еднородно с „Йехова Адонай“ – 10, 5, 6, 5 и 1, 4, 50, 10 = 91 заедно; това е една от формите на еврейската дума „истина“. В обикновения език за Амин (Amen) се смята, че означава „да бъде така“. Но в езотеричния език Амен означава „скрит“. Мането Сабенит твърди, че тази дума обозначава това, което е скрито, и от Хекатей и други знаем, че египтяните са употребявали думата за призоваване на техния велик бог на тайната Амон (или „Амаса, скритият бог“), за да им се яви. Бономи, знаменитият йероглифист, твърде успешно нарича неговите поклонници „Аменоти“, а мистър Бонвик цитира един автор, който казва: „Амон, скритият бог, завинаги ще остане скрит, докато не стане антропоморфно проявен; далеч намиращите се богове са безполезни“. Амон се нарича „Властелин на празника на новолунието“. Йехова-Адонай е новата форма на овчеглавия бог Амун или Амон, когото египетските жреци призовавали под името Амен.“

Т.е. кокошката или яйцето . Висшите чувства са част от Бога и от човешката духовна същност. Те са вечно съществуващи, а човек може само да се научи да ги проявява доколкото може в тяхната първоначална, божествена чистота. Ако се върна на цитираната от Парамаханса Йогананда мисъл: „Погрешните мисли на човека произтичат от несъвършенството в способността му за различаване.“, можем да продължим с това, че погрешните мисли създават погрешни чувства, т.е. такива оцветени от човешкия егоизъм. Мислите и чувствата пораждат желания, нови мисли, нови чувства... Началото на всичко това е в Божествения свят, в духовното, въпреки че в определен момент нашите мисли, чувства и желания може да са се отдалечили неимоверно от този него. А нашата задача е отново да ги пречистим, т.е. да пречистим себе си, защото ние оцветяваме и замърсяваме мислите и чувствата протичащи през съзнанието ни. В заключение: и мисълта, и духовните чувствата произхождат от Божествения свят. Те са без начало и без край. Както огънят може във всеки един момент да бъде събуден драсвайки клечка кибрит и всяко пламъче изглежда отделно и може да разпали ново пламъче, и трето, и четвърто, и да се слее с всяко едно от тях, и после отново да се раздели, и да угасне, и отново да пламне... Обаче в основата на пламъчето винаги ще стои огънят.

Но все пак е надежда. А заедно с нея съществува и друга надежда, която не успяваме да видим – това е надеждата на нашата душа. Тази надежда никога не е вредна и утопична. Много е важно с какви желания ще свържем надеждата. Не всички човешки желания са правилни. Някои желания ни извисяват, други ни водят до разруха и страдание. Например, някой страда от фикс-идеята да отмъсти на някого. Той живее с години с тази идея и таи дълбоко в себе си надеждата, че един ден ще успее. В случая самото желание не е на място. В него е заблудата. Надеждата просто ни казва, че и това е възможно да се случи. Надеждата няма да ограничи нашия свободен избор, нашите желания, пък били те резултат от заблуждения и незнание или погрешни. Разбира се в някои случаи кармата става неизбежна, но тя отминава, а надеждата остава жива, докато е живо пораждащото я желание.

Това би означавало, че молитвите ни са съвсем точно обърнати с главата надолу. Призоваването е задължителен атрибут и се извършва преди или в самото начало на молитвата. (и между другото, въобще не говоря за твърди форми) Никой не е казал, че молитвата не трябва да започва с обръщение. Но с произнасянето на Амин, то се осъществява, както и цялата молитва. Амин не е само обръщение, не е само изказване на желание, намерение или цел, не е само обещание и поемане на отговорност пред Бога, а е всичко това заедно и повече. Това е привеждане на молитвата в действие, но според Божиите, а не според човешките закони и воля.

Първото нещо което видях е, че часовете в линка който даде, са закръглени с точност до 15 минути. Това, когато се отнесе до Асцендента е много. 7 градуса в Близнаци – астро-програмата ми така го изчисли, а се води за една от добрите.

Амин и Аум, въпреки че вероятно не са с един и същ произход в действителност са едно и също. Съществуват най-различни тълкувания на думите и като че ли във всяко от тях има по нещо вярно. Всъщност, истинското значение и на двете думи едва ли може да бъде конкретно назовано и дефинирано. Не е и нужно, защото те са обръщение към, призоваване на най-съкровената и скрита същност в нас самите и във всичко съществуващо и подобно конкретизиране би ни отдалечило от нея. Това е свързване на божественото в нас и божественото в света извън нас. В такъв случай обаче възниква въпросът: какъв смисъл има да произнасяме в края на молитвата дума, която не разбираме? Според мен, тази последна дума ни се дава за да концентрираме в нея цялата своя сила, любов и стремителност към Бога. Това е точката в която е събран целия наш сърдечен устрем, който сме разпалили по време на молитвата – в една дума. И това не е дума, която можем да свържем с нещо земно, нещо точно определено, а дума изразяваща всичко съкровено, тайно и необятно за нашето съзнание и свързваща ни с него. Разбира се, много хора произнасят Амин и Аум по-скоро автоматично, защото така „трябва“ и за тях тези думи по-скоро означават, че молитвата е завършила и вече могат да се върнат към обичайния си светски живот, след като вече са изпълнили задължението, предписвано от религиозните канони – да се молят.

Вярата, вярата в себе си, както и волята се възпитават. Бог помага, но от нас се иска да умножим поверените ни таланти, а не да ги заравяме в земята (Матей 25:15-30). Това, което дава Бог никога не е достатъчно за да се справим без индивидуални усилия. И ние сами трябва да умножим даденото. За щастие.

Ако искам да открадна парите на някого, аз ли съм това? Да предположим, че съм честен със себе си, не си слагам маски и открия, че искам да притежавам неговите пари, без значение как и какво ще му причиня. Това ли съм аз? Човек може да е честен и откровен и в същото време, да се самозаблуждава. В този случай аз ще приема желанието като мое, но това е резултат от моето невежество и в случая няма значение колко съм искрен. Аз нямам маска, но пак не съм себе си, защото не знам как да бъда себе си. Аз незнаейки какво е състрадание, съчувствие, добросъвестност, няма как да ги проявя. Но всъщност именно това съм аз, такава е природата ми. Първо обаче трябва да я осъзная. Не просто да знам за нея, а да я проявя. И не заради нещо външно, а заради самата нея, защото това е същността ми. Тогава ще мога да кажа, че съм себе си. П.П. Наистина ли мислиш, че някой е изпратен на Земята за да бъде престъпник? До какво ли не стигат някои автори за да оправдаят присъствието на злото на Земята.