Станимир

Ако нищо не се получи, това няма да е заради зодиите, а поради несходство в характерите, интересите, очакванията. Също поради липсата на желание и сили да бъде прието и преодоляно това несходство.

Наказанието предполага някой да оцени действието и чрез волята си да предприеме контрадействие като наказание. Хората често правят това. Иначе всяко действие само поражда последствията си. Т.е. ние пораждаме последствията, тъй като ние пораждаме действието.

Да, разбира се, че можем. Хората, които извъртат фактите се интересуват от всичко друго, но не и от истината. Защо тогава, да се опитваме да им я доказваме? Не, не ги предизвикваме, но ги привличаме. Другият си има свободна воля и причината за неговите действия е в него. Не мисля, че е по силите ми да дообясня първото изречение. Научи се да се дистанцираш от ситуацията и най-вече от собствените си емоции. Наблюдавай ги отстрани. Обърни внимание преди всичко на собствената си реакция; фокусирай се в тази посока. Осъзнай маловажността на случващото се и безполезността на отрицателната реакция от твоя страна. Признай правия на другия да греши, да постъпва неразумно и необосновано. Поддържай приповдигнато настроение в себе си по всяко едно време, когато се сетиш за това, без да търсиш основание. Нужно е да се научиш да забелязваш и отстраняваш отрицателните емоции още в зародиш, преди да са замъглили напълно съзнанието ти. Защо трябва да му се усмихваш? Усмихвай се на живота. А когато сметнеш, че е преминал границите на колегиалното общуване, може би е най-добре да му го кажеш директно още в момента след като го е направил и с това за известно време да прекратиш диалога.

Гравитацията е несъзнателна. За персонифицирането на Бог споменах в предходното си мнение. Как разбираш въпроса е пряко свързано с това как разбираш Бог. С казаното не твърдя, че разбирам Бог. Не твърдя и, че ти не го разбираш.

С първото изречение съм напълно съгласен. С второто също не мога да кажа, че не съм съгласен. А Бог дали не се състои от една съзнателна част – ограничено (макар и невъобразимо по размер за нашите съзнания) себе, и една извън всякаква възможност за осъзнаване част – абсолютна, неизменна и съвършена? Ведантистите говорят за Брахман и Парабрахман. Едното се развива, другото е съвършено, но и двете са едно и също. Едното вечно се ражда и умира с всяка манвантара, другото е непородено, неизчерпаемо и неунищожимо.

Ами в мен. Проявявам го според представата си за това, кое е божествено. Вече го посочих. Не е въпросът дали проявявам божественото, а доколко. От една страна е хубаво да не се принизява Бога до човека, но от друга разделянето му от човека с непреодолима пропаст е по-лошо. Просто е необходимо човек да може да разграничи собствените си представи от действителността и да не смесва двете. Това не означава, че човек не трябва да има свои представи за нещата (Бог включително), но да не ги приема за нещо повече от това, което са.

В човека има нещо, което се нарича душа. Единствено от там може да дойде стимулът да еволюираш. Екстремностите могат да „пробудят“ душата, но това може да стане и при липса на екстремности. Ненавременното пробуждане невинаги е от полза. Новите раси възникват в резултат от промененото мислене на хората.

Да, по тази логика и мъжът избира партньорката си. Защо в един момент се отказва? Има ли значение защо се отказва? Причините могат да са най-различни. За своите грешки мъжът, ще си носи своята отговорност в бъдеще. Защо е допуснал тези грешки си е негов проблем. Всеки отговаря за собствените си грешки. Да, можеш да помогнеш и на другия да преодолее грешките си, но ако той ти съдейства за това (всъщност по-скоро ти му съдействаш) и в никакъв случай без той да го желае и да ти се доверява истински.

Бог няма ли качества? Значи, когато човек обича, това не е от Бога; когато е добър, това не е от Бога; когато е искрен, това не е от Бога? Никой не отрича, че Бог е такъв, какъвто е. Никой не отрича, че Бог е непознаваем в своята пълнота и цялост. Това обаче означава ли че не трябва да се стремим да го опознаем доколкото ни е възможно и да си имаме представа за Него? Аз не твърдя, че моята ограничена представа за Бог е идентична с Бог. Но това, как аз си представям съвършенството е пряко свързано с мене самия, с това до каква степен съм в състояние да проявя божественото в себе си.

Божествено СЕБЕ?? :D Безгласна съм. Ама погледнах резултатите с празен клик на бутона. Ами Бог без СЕБЕ, аз бих го отъждествил изцяло с космичните закони, които са съвършени, неизменни, вечносъществуващи, но и несъзнателни. Всичко, което има себе е подчинено на тези закони и се развива. В никакъв случай не бих поставил Бог над тези закони, защото това би означавало, че те са сътворени, променими и несъвършени. Всичко съществуващо е подчинено на космичните закони, но в същото време съобразявайки се с тях, може да си сътрудничи с тях, да ги използва за постигане на целите си.

Жената нали сама избира партньора си? И са по-прибързани и импулсивни. Разчитат основно на чувствата си и невинаги дообмислят нещата. Казаното може да се свърже и с коментара на първия цитат. Мъжете от друга страна обикновено са по-неуверени. Мисълта като цяло при хората не е добре развита, а при мъжете по принцип тя е водеща. Това създава несигурност при голяма част от мъжете. Ако навлезем малко по-навътре в езотеричната страна на темата, можем да дадем и друго обяснение. Ще направя само подсказка, без да дообяснявам: мъжът е духа, активния принцип, а жената – материята, пасивния принцип. В материалния свят жената е в „по-изгодна“ позиция, защото женското начало тук е „в свои води“. Неслучайно духовните учители винаги са мъже (разбира се говоря за физически план, тъй като духът и душата нямат пол).

Мисъл за деня – 2 декември Какво е добро? – Туй, което дава условия на живота да се прояви, е добро. Туй, което отнима тия условия на живота да се прояви както трябва, е зло. Аз под думата „живот“ разбирам разумен живот. Следователно, в този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е зло. Не важи откъде иде. Доброто е външният смисъл на живота. Добро и зло Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

А може би в графата на съдържание без форма. Поне без определена форма.

Дали самия ти си здрав или болен, беден или богат, гладен или сит е без значение. Буда болен ли е бил? Гладен ли е бил? Беден ли е бил? Но човешкото страдание е засегнало най-съкровените дълбини на сърцето му.

Темата е в „Разговорки“, за да не се взима прекалено насериозно от участниците във форума. Целта на темата са разсъжденията, а не достигането до някакъв точен отговор. Самата тема е далеч по-сложна и обхватна отколкото изглежда, затова че до единомислие няма как да се стигне. Дуалистични светове – недуалистични светове –> дуализъм

Е, комплекс за непълноценност е силно казано. Пък и веднага мога да контрирам с въпрос: А да не би Бог да си мисли, че е постигнал всичко? Всъщност става въпрос за това дали Бог се развива или повече няма накъде. Ако Бог няма накъде да се развива, обаче не означава ли, че той е ограничен и не е безкраен? Ако се развива, не означава ли, че все още не е постигнал съвършенство? Казваш, комплекс за непълноценност, но такъв комплекс няма място, ако правиш всичко най-добро според условията и възможностите си. И тук възниква въпросът неограничени ли са възможностите на Бог? Ако са ограничени, от какво са ограничени и какви са възможностите му при определени условия да преодолее тези ограничения, т.е. да претърпи развитие?

Добър и лош наистина са относителни. Затова поставих въпроса от гледната точка на Бог. Доброто и злото все пак не са едно и също нещо.

Например спрямо това, което би могъл да бъде.

Как мислите: Дали Бог намира себе си за достатъчно добър? П.П. Анкетата съм я сложил между другото. По-важни са разсъжденията по въпроса.

Твърдението „убийството е зло“ е погрешно. Мотивацията определя дали убийството е добро или зло. Важно е нашето съзнателно отношение към убийството.

Просто определения. Можем да определяме другите като добри, лоши, глупави, умни, фанатици и всичко останало, но можем да променяме (трансформираме) единствено себе си. За да се променим, ние трябва да осъзнаем и приемем и двете възможности и после просто да изберем между тях. Ако отречем съществуването в нас на която и да е от противоположностите, ние няма как да направим избор. Добро или зло, ново или старо, надежда или отчаяние, истина или лъжа, любов или омраза – изборът е наш. Злото е необходимо докато утвърдим избора на доброто в себе си. После, вече постигнали доброто осъзнаваме, че то не е чак толкова добро и съзираме едно по-чисто и по-съвършено добро към което да се стремим и отново сме поставени пред избор, промяна, утвърждаване, развитие...

Злото не може да помогне на човека да се трансформира – самото зло в човека бива трансформирано в добро. Трансформацията се извършва от нас самите, отхвърляйки злото и приемайки доброто. Разбира се „добро“ и „зло“ в случая са само оценки, които поставяме. Освен това те не са нещо външно и самостоятелно. Ние не можем да отделим доброто и злото от съзнателността. Няма добро. Това е качество. Човек е добър. Няма справедливост – човек е справедлив. Няма състрадателност – човек е състрадателен. Използваме ги като съществителни, но те са прилагателни, наши качества, които можем да проявим, да превърнем в действия. Всъщност „добро“ е сборно понятие изразяващо комплекс от положителни качества, а само по себе си не е качество. „Зло“ е същото, само че се отнася за комплекс от отрицателни качества. Изборът между двете се осъществява от волята. Човек избира какви качества да прояви и в зависимост от преобладаващите качества да се определи като добър или лош. Но изборът на отрицателни качества не може да доведе до това човека да проявява положителните си качества. Той може да го направи впоследствие отхвърляйки своя избор, съзирайки и осъзнавайки резултатите от него. Но заслугата тук не е в отрицателните качества, не те служат на доброто, а човешкото съзнание, воля, способност за различаване. Така се пробуждат положителните качества в човека. Ролята на злото в случая се изразява единствено в това да бъде отхвърлено, трансформирано.

Какво означава за вас да даваме ход на чувствата и желанията си и какво да работим с тях? В какво виждате разликата? Иска ми се да продължа цитата, който си привела: Умът охлажда, сърцето стопля. За да бъде човек с нормална температура двете трябва да са в равновесие. Ако преобладава умът, хладната логика, то температурата в човешкия организъм ще стане прекалено ниска. Ако преобладава сърцето, то човек ще вдигне висока температура и „ще започне да говори несвързано“. Какво значи да работим с чувствата и желанията си? Според мене работата предполага преди всичко разумно отношение. Ако няма разумно отношение, човек вдига висока температура, т.е. насищаме се на любов (топлина). Това е така, защото липсва разумност. Такава изкривена любов ни изтощава, разболява ни и ние можем да решим, че нямаме нужда въобще от любов. Но всъщност това не е любов, а желания чрез които се проявява любовта, които сме допуснали да станат прекалено силни.

А този който създава с работа реални ценности нужни на хората? И получава справедлива награда за това? Ами да, но човек не може да създаде достатъчно материални ценности за всички хора. Можем да обичаме всички, да сме справедливи към всички, да сме добронамерени към всички... С духовните ценности нещата са възможни, но с материалните... Едни ще се възползват от произведеното от нас, други няма да могат. То и с духовните ценности е така, но там от самия човек зависи дали ще може да приеме примерно любовта ни. При материалните ценности, които създаваме, нещата не стоят точно така.

„Човек е богат, когато е свободен...“ Кога човек е свободен? Човек, който притежава, е нарамил огромен чувал на гърба си и така здраво се е вкопчил в него, създал е толкова здрави взаимовръзки и зависимости, че е приел чувала като част от себе си. Такъв човек не може да бъде свободен, а следователно не може да бъде и богат. За да е свободен, богатият човек нищо не трябва да притежава. Той може да разполага с нещата, но не и да ги притежава. Дори и духовните качества ако считаме за наши, то ние не сме свободни. Дори и самият живот не е наш. Ние си служим с тях, проявяваме ги и в това е богатството и свободата ни, а не в тяхното притежание. Кой ги притежава? Бог? А нима Бог не е свободен? И защо задължително някой трябва да притежава нещо, пък бил той и Бог? Всичко съществуващо е за всички.