Станимир

Не мога да се съглася нито с класифицирането на Будизма като секта, нито като отклонение от нормите. Отклонение от чии норми? А сектата предполага отделяне от някаква по-голяма религия или учение. Освен това е неточно да се говори за достигане и овладяване на вътрешния аз при Будизма. За Будистите азът е илюзия, т.е. нямащ собствена вечна и неизменна природа. Това което пишеш по-скоро може да се отнесе към Йога. П.П. Предлагам ти ако имаш интерес към Будизма да отвориш тема в Духовни мостове. Обсъждането на различни духовни учения и религии в другите подфоруми не е позволено. Иначе рискуваме да превърнем форума в арена за привържениците и критиците, които всяко едно учение има.

Както Бог е един, но разнообразието на живите същества в Космоса е безкрайно, по същия начин има само един закон, но форми на неговото проявление са безброй. Всички закони произлизат от закона за равновесието.

Никакви цитати и теории не смятам да излагам. Иначе отдавна да го бях направил. А ако реша да пиша по темата, това означава сериозно да надценя възможностите си. Който има желание може да прочете Антропогенезис на Блаватска. Също по темата е и Man in evolution на G.de Purucker.

Честит рожден ден, Ани и много светлина и усмивки!

Никола, прекрасно разбирам, че си неспособен да изложиш теориите, които иначе критикуваш. Аз бих ги изложил, но ще ми отнеме доста време, докато открия точните цитати, а ако тръгна да преразказвам, рискувам да прибавя доста неща от себе си, които въпросните автори не са казали. Нека да е ясно, обаче, че „маймуните произхождат от човека“ се отнася само до телата, обвивките, а не до съзнанието и душите. Освен това се имат в предвид само висшите човекоподобни маймуни и то пак произходът им от човека не е пряк.

Има два вида смелост: смелостта на глупака и смелостта на себеотрицанието.

Ами не мисля че е чак толкова наложително децата да правят някакъв съзнателен избор. Той е по-скоро инстинктивен. В по-късна възраст могат да си наложат съзнателно да ядат или да не ядат месо, когато са добре запознати със въпроса, последствията и т.н., но в началото изборът им е инстинктивен и какъв ще е, зависи преди всичко от предишния им живот. Ако на детето му се яде месо, ще си поиска. Ако не му се яде месо, ще поиска нещо друго. Прекаленото вслушване от страна на родителите в авторитети и познати относно това, какво трябва и какво не трябва да яде детето им, в повечето случаи ми се струват излишни.

Не мисля, че темата "Имам въпрос..." е по подходяща от тази. Сега за въпроса ти: Но какво става според теб с несъзнателните дела? Според теб, човек носи ли отговорност в този смисъл, когато действа неосъзнато? Да, човек носи отговорност за неосъзнатите си дела. Тя обаче е различна от отговорността при съзнателните ни действия, мисли и желания. В какво се изразява разликата? В плана от който започва действието. Едно съзнателно действие, съпроводено от дълбоко познаване на принципите на битието и разбиране за последствията от действието се заражда във висшите ментални, причинни (каузални) или още по-високи планове. Едно несъзнателно действие най-често засяга физическия, астралния и съвсем слабо менталния свят, и то в долните му слоеве. Ако равновесието е нарушено в трите нисши свята, то и последствията ще са едни, а ако е нарушено равновесието в по-висшите планове - съвсем други. Несъзнателния човек не мисли, а преди всичко се води от желанията и инстинктите си. Следователно той почти няма да предизвика движение в менталния свят и да наруши равновесието в него. Това означава, че и обратния удар който ще получи ще се изчерпи само с обратния удар от страна на астралния и физическия планове. При съзнателното погрешно действие обаче ще бъде нарушено и равновесието в менталния свят, а може би и в по-високите. А тези светове са далеч по-реални от физическия и астралния, и последствията може да бъдат изключително сурови (но при всички случаи справедливи и заслужени). Сега всеки може да се опита да разгледа една примерна ситуация, когато човек допусне някакви нежелани резултати, когато е действал с добри намерения. Какви ще са последствията в различните планове (сфери) и като цяло?

Четейки Мона, се зарадвах, че не съм нито окултист, нито езотериг, нито философ (поне не от тези които тя познава!),... защо в противен случай, може би и аз трябваше да съм в "кюпа" на този кръг, който "знаят" за тези "елементарни" неща. Всъщност да смяташ, че маймуната произлиза от човек е меко казано глупост.Аз на подобни езотерици, окултисти и философи ми слагам едно прилагателно отпред - "дървени" !Те до толкова са се "оплели" във книги и натрупани знания, че подобни "гениални" заключения и изводи са направо смешни... Всъщност човек не знае - да се смее ли или да плаче, ...нещата са на кантар ?!? ... Ще се радвам, ако обясниш по-подробно коя част от обясненията дадени от въпросните окултисти/езотерици/философи ти се струва смешна. Изложи начина по който те обясняват твърдението, че маймуните са произлезли от човека (би трябвало да си наясно с него, щом ги критикуваш) и покажи къде са неточностите им.

Молитвата е нещо конкретно и реално. Защо да се тормозим с въпроси каква не трябва да бъде молитвата, когато имаме толкова примери на истинска молитва? Всеки има право на желания. Дали ще са материални или духовни, за нас или за другите, глупави или разумни, реални или утопични, ако това е, което човек желае и искрено помоли, Бог или каквато и да е друга сила в която вярва, да ги изпълни, то тази молитва е истинска. Единственото условие да бъде молитвата истинска, според мене е, отправящият я да вярва, че действително желае това, за което се моли.

Човек има една същност и тя е божествена, чиста, светла и съвършена. Това, което наричаме „тъмна страна“, всъщност е просто обвивка разположена около тази същност. Нека си представим една точка излъчваща светлина. На пътя на светлината има поставено стъкло. Ако стъклото е чисто, то светлината ще премине през него без да се изкриви и затъмни съществено. Ако по стъклото има различни наслагвания, цветове, пушек, прах и др. подобни то светлината ще претърпи сериозни изменения след като премине през него. Стъклото е нашето съзнание, а наслагванията по него са егоистичните ни желания, навици, страхове, предразположения... Всяка една наша егоистична мисъл оцветява стъклото на съзнанието ни и светлината идваща от божествената ни същност търпи изменение. Тя не се проявява в своя чист вид, а изменена от нашите личностни мисли, желания и чувства. Няма тъмно начало. Всичко започва от незнанието, което е нормален етап предшестващ знанието и мъдростта.

Преразгледай представата си за лично пространство. Коя си ти? Какво притежаваш? Какво включва пространството ти? Доколко личното ти пространство е нещо, което притежаваш реално, щом може да бъде нарушено? Може би личностното желание да притежаваш свое пространство в област където то не съществува, води до чисто личностна емоция като гнева. Като цяло гневът е личностно отношение към дадено събитие. Ако подхождаме към събитията от една надличностна гледна точка, то и гневът не би съществувал.

Скъсяването е възможно разбира се. Определени наши мисли, емоции и действия могат да изхабят преждевременно тялото и то да се окаже неспособно да издържи до предвидените срокове. А освен това има нещастни случаи и др. неща, които могат да доведат до преждевременен край на човешкия живот. И удължаването е възможно, ако страхът от смъртта е прекалено силен. Но въпросът е какво е желанието на душата.

Ами нищо не можеш да загубиш. В следващото въплъщение ще продължиш да си доразвиваш въпросното качество, точно оттам докъдето си го развил преди това. Самата душа е тази която натрупва опитност и която развива различни качества по време на въплъщението. Новото въплъщение ще е такова, че да продължи развиването на нужните за душата качества. Губи се само това, което не съответства на природата на душата. Всички духовни качества се запазват завинаги до степента до която са развити и са на разположение на човека и през следващите му въплъщения. Недуховните качества, желания, навици, предразположения, страхове, мисловни модели и т.н. остават спящи, и застигат човека в следващото му въплъщение, като участват в сформирането на новата личност (низшо аз). Значи не може да се избяга нито от положителните достижения, нито от отрицателните. Самата душа обаче остава незасегната от последните. Те не могат да надхвърлят земната сфера. От друга страна докато те съществуват, душата е здраво свързана със Земята и е длъжна да се въплъщава докато ги изчисти и трансформира в надличностни качества. Ами не мисля че можем да говорим за градация: заблуден, по-заблуден, най-заблуден. Духовността е просто съзнателно движение в една определена посока. Посоките са две: към духовното, надличностното, непреходното и към личностното, егоистичното, преходното... Можем да приемем някаква относителна градация в рамките на всяка една посока, но увеличаването на духовността според тази градация е в правопропорционална зависимост от осъзнаването илюзорността на човешкия живот. Той е ценен, но само доколкото душите трупат своите опитности. А щом душата е определила този живот да завърши в определен момент (каквато е действителността), то нашето желание този момент да бъде отложен не идва от душата.

Защото хората са егоисти. Човек който е зависим от егоистичните си желания е лесен за манипулиране. Достатъчно е само да го провокираш да ги следва, а той ще бъде готов да заплаща все по-висока и по-висока цена за това. Когато хората престанат да поставят личните си желания над общите, едната група ще изчезне. Последното обаче никой не може да направи вместо самите хора.

Всъщност май не беше шега Материалния свят са формите чрез които животът се проявява. Всичко в света е живо. Науката която се занимава с живите организми е... биологията.

Да, това означава по-развити духовно хора, за които материалното съществуване е напълно илюзорно. Такива хора се въплъщават единствено за да изпълнят определени духовни цели, след което се връщат в надземните светове, пред които и най-красивите земни мечти бледнеят. Малко ми е трудно да отговоря на този въпрос. И сега има хора, които го умеят (предимно на изток), но кога това ще бъде достояние на всички, не знам.

Ако си затвърдил някое свое качество, умение, знание в живота си, то и в следващия ще го притежаваш. Ако само си мислиш, че си го затвърдил, то тази илюзия ще ти бъде отнета от смъртта и в следващия живот ще можеш да се опиташ да го направиш наистина. Това би могло да стане и в този живот, но обикновено хората трудно се отказват от илюзиите си. Ами никой не е казал, че трябва да сме постоянно умрели, т.е. в надземните светове. Колкото до самоубийството много ясно споменах: Естествената смърт е положително явление и е добре да го осъзнаем, без да се стремим да го отлагаме с изкуствени средства. Все пак естествената смърт никога не настъпва преждевременно. Ако естествената смърт закъснява, това обикновено е резултат от силното ни желание за живот и от страха от смъртта и неизвестното. Такива хора се стремят по всякакъв начин да я отложат, а не да я предизвикат.

По-развитите духовно от нас същества нямат еволюционна нужда от физическо въплъщаване. Ако го правят, то е заради такива като нас (хората). Те напълно се отъждествяват със своята душа, а илюзията на човешките тела и личност за тях не съществува. Те могат да си създадат материално тяло по желание и при необходимост да останат в него колкото сметнат за целесъобразно. В повечето случаи е почти непосилно да смениш условията си на живот, особено в слаборазвитите страни. Много се съмнявам, че някой ще поиска да живее повече от 100-120 години. Разбира се повечето хора не могат да го осъзнаят преди да достигнат подобна възраст.

Може би възмущението е уместно донякъде, но пък и то не бива да нарушава равновесието в движението ни, а е по-скоро ценно когато движение въобще липсва.

Защо да се ограничаваме с еднопосочно разглеждане на нещата? Човекът също е творец. Нека творим красиви мисли. Нека сме изпълнени с най-красиви чувства. Нека подхранваме само красиви надежди, да вярваме и да се стремим към по-красиво бъдеще. Нека всяка една наша постъпка бъде красива... 105. (М.А.Й.). Нека поговорим за света на Космическата Правда. Тя е свързана с Красотата. На Красотата служим ние, служителите на Светлината. Служенето на Красотата ни задължава да я утвърждаваме във всички явления на живота , а също и в своите вътрешни светове, и тогава Красотата на Космическата Справедливост ще започне да разкрива на човека своято съкровенна същност. Бъдете красиви в своите мисли и действия, за да привлечете към себе си вълни от сияеща материя наситени с Красота. Прекрасен е Надземният Свят и е отсъден за човека. Той не може да бъде отнет от този, който се е посветил в служба на Красотата. Тя и грубостта са несъвместими. Затова толкова много се говори за изтънчване. Красивите мисли – това са гости от далечните Висши Надземни Светове. Иска ми се вашите очи да можеха да се отворят за Красотата. Много Красота има в природата: в нейните цветова, планини, гори и цветя. Много Красота има в звуците и в ясното нощно небе. Много красота има в света, но трябва да успеем да я видим. Трябва да настроим нашето съзнание към ключа на възприемане на всичко прекрасно и така да достигнем до Красотата. Красотата на Земята е само слабо отражение на Красотата в Надземните Светове. Единствено мисълта за прекрасното води съзнанието към Красотата в Света на Безпределността. ГАЙ – 1956 г.

Значи всички комплекси, страхове, навици, зависимости, отрицателни мисловни модели и егоистични желания ще властват над човешкото съзнание по-дълго време довеждайки го до пълна деградация. Естествената смърт е положително явление и е добре да го осъзнаем, без да се стремим да го отлагаме с изкуствени средства. Можем да направим аналогия с човешкия сън. На какво заприличва човекът ако не спи дълго време? Освен това за да се развиваме равномерно и цялостно имаме нужда от различни обкръжаващи условия. Еднообразието в това отношение води до застоялост и закостенялост на съзнанието.

Когато жените започнат да се самооплождат, мъжете ще изчезнат . Обаче можем да си зададем въпроса: това жени ли ще бъдат или двуполови същества?

Специално в този случай, мисля че неизпълняването на обета няма да засегне други хора и спокойно можеш да не го изпълняваш ако желаеш.

Обетът няма никаква стойност извън тази която правещият го и хората към които е отправен му придават. Това разбира се никак не е малко, защото ако дадеш обет за нещо на което разчитат много хора и не го изпълниш, това си е форма на предателство. Не обаче защото си дал обет, а защото не си изпълнил това, което се е очаквало от тебе. От друга страна, ако не си бил дал обета, може би въпросното задължение щеше да бъде прехвърлено на някой друг. С обета просто си поел отговорност и си се задължил да изпълниш нещо. Но не всички обети са от голяма важност. Всичко се свежда до действия от наша страна и съответстващите им последствия.