Станимир

Сигурен съм, че ясновидците, които притежават реални способности и не се изтъкват не са малко. Мога да предположа, че и в България има такива. Не знам защо трябва да поставяме Ванга като някакъв еталон за сравнение. Сигурен съм, че е имало и по-добри ясновидци от нея, но те са прекарали живота си в неизвестност. А иначе по личния ти въпрос, очаквайки отговор точно от определен от теб тип човек, единствено ограничаваш възможността да получиш отговор. По-правилно според мен е, нагласата на съзнанието ти да е ориентирана към намиране на отговора, вместо към намиране на човека, който да ти го даде.

За осъждането съм съгласен. Да считаш себе си за по-лош от другите е доста нежелателно, според мене. Да, така наистина ние не се поставяме над другите, но в същото време, някак си подсъзнателно остава впечатлението, че другите са лоши, щом ние сме по-лоши. Това, освен че абсолютно не е вярно, е и много вредно като модел на мислене, поставящ хората в ролята на грешници. Смирението не е подценяване. Човекът е духовно същество и няма нищо по-нормално от това, да разгърне и изяви своята божественост. Къде е смирението тогава? Първо в осъзнаването, че каквито и успехи да е постигнал човек, той все още е проявил едва една малка част от безкрайния потенциал на божествената си същност. Смирението е пред възможностите на Духа – Вечния и Безпределния; Духа в самия човек и Духа във всяко друго живо същество.

Различните хора възприемат едни и същи влияния по различен начин. Нормално е и живота на тези, родени при сходни астрологични условия, да е различен. Някои астролози според мен съвсем правилно отчитат и духовното ниво на хората. Просто едни и същи енергии ще окажат съвсем различно влияние при един духовно развит и при един обикновен човек. Негативните влияния ще се отразят много по-слабо на първия, например. При едните по-значително ще е влиянието на разположението на планетите в домовете и самите домове, при другите – съзвездията. Астрологията свързана с домовете по принцип е по-практично, по-материално ориентирана, обхваща преди всичко настоящия живот и акцентът не е върху духовното развитие.

Мисля, че подсъзнателно знанието се свързва с възможност за власт и контрол. Човек, който знае какво ще се случи, подсъзнателно се приема като човек, който може да промени хода на събитията и така за хората вярващи в твърдата предопределеност се явява едно противоречие. Резултатът съвсем логично е отхвърляне на възможността някой да знае какво ще се случи в бъдещето. Хората, които вярват в неизбежността на предопределеното усещат знанието за бъдещето като опасно за вярата им. Освен това не знаейки бъдещето те винаги могат да оправдаят своята вяра в предопределеността, каквото и да се случи. Дали всъщност хората за които говоря не се страхуват повече от това, че ясновидците не познават във всички случаи. Самата им вяра в предопределеността изисква ясновидците да са безпогрешни, да няма никакво отклонение от предвиденото и това, което се случва в действителност. И тъй като това няма как да стане, то разбира се тези хора не отхвърлят собствената си вяра в неизбежността на предначертаното, а способностите на ясновидците.

Има нещо, което ме „тревожи“ в темата. Дотук никой не обърна внимание, че да накараш някой мъж да ти направи дете с явната цел да си го отгледаш сама е изключително ...... манипулация. Има разбира се два варианта, като при първия мъжът знае за какво става въпрос. Има вариант обаче мъжът да не знае какво му е скроено. Последствия при всички случаи могат да се очакват. Не съм достатъчно добре запознат със закона за кармата за да предвидя точно какви. Има и други неща, които могат да се кажат по темата, но засега аз поне, няма да кажа нищо повече.

Не съм много съгласен с това, че черното братство има положителна роля за развитието на хората. Противоположностите са едно, а черното братство нещо съвсем друго. В космоса може да се говори за хаос, може да се говори за действие на стихиите и да се противопоставят на силите на реда, закона и светлината. Но черното братство действа организирано. Черните адепти спазват дисциплина и то много строга, защото само така могат да постигнат собствените си цели. Правете разлика между злото и отрицателните, инволюционни и стихийни сили в природата. Последните са несъзнателни. При тях и дума не може да става за зло. Между бялата и черната магия може да се направи разграничение на базата на мотивацията на практикуващия, т.е. според това дали я използва за собствени и егоистични цели или воден единствено от надличностни стремежи. Но какво всъщност е магията? Ясно е, че тя не е нещо, което няма своето разумно, изчерпателно и логично обяснение. В света всичко е подчинено на строги и неизменни закони и ако нещо не може да бъде обяснено посредством един закон, това означава, че в случая е намесен друг закон, по-висш от първия. Думата магия идва от голям, велик на санскрит, което може да се тълкува и като силен, сила. Силата обаче, въпреки че за хората е невидима си има своето логично обяснение и е подвластна на определени закони. Магията предполага въздействие върху видимия свят посредством (законите на) невидимия. Тук възниква един проблем със злоупотребата. Пилеенето на енергия от висш тип за постигането на резултати, които не съответстват на изразходената енергия е злоупотреба. Значи, ако нещо може да бъде постигнато с действие на физическо равнище е недопустимо да се използват духовни сили за постигането му. Значи тук се вижда, че оценката на това, кое е бяла магия и кое е черна, съвсем не е проста. Дори и целите на адепта да са духовни, то за да се използват определени умения е необходимо да са изчерпани всички други възможности резултата да бъде постигнат по друг начин. Сами разбирате колко трудно е да се даде оценка, кога възможностите са изчерпани и кога не. Най-малкото се изисква поглед върху това кога, какви реални възможности съществуват.

Ивайло, чета ти последните мнения и... Това твоето е фиксидея. Внушил си си, че щастието ти зависи от това, да имаш човек до себе си, който да обичаш, да те обича и споделяте живота си. Но това означава, че ограничаваш щастието, ограничаваш възможностите му. Дори и да постигнеш мечтата си, която толкова упорито преследваш, това не означава, че ще бъдеш щастлив. Не, щастието не зависи от това. Ти трябва да се научиш да бъдеш щастлив и в единия случай, и, ако ти се отдаде възможност, в другия. Самозалъгвайки се, че щастието ти зависи от реализирането на една твоя мечта, ти всъщност няма как да бъдеш щастлив, дори и тя да се случи. Така само създаваш в себе си едно много силно желание, от което си станал зависим и което си позволил да окаже сериозно негативно влияние върху живота ти. Открий къде точно е корена на проблема и нещата ще си дойдат на мястото. Това, за което пишеш е само негово отражение. Проблемът е другаде, но ти сам трябва да го откриеш.

Понеже в последните мнения се засегна въпросът за истинските и псевдо-ясновидците, ми се иска да кажа няколко думи в подкрепа на първите. Като дете съм имал два случая, особения спомен за които, пазя и досега. От срещата с едната жена не помня почти нищо друго, освен едни нейни думи, които тя спомена сякаш между другото, без някой да я пита за това и да имат връзка с целта на посещението ни (бях с майка си). Ще кажа само, че става въпрос за нещо, което все повече се убеждавам, че е свързано с кармата ми. Нямаше никакви опити за „решаване“ на проблема по енергиен път, просто едни съвсем обикновени думи, но отправени точно към мен и които никой друг от присъстващите нямаше как да разбере. Не мога да знам, дали жената осъзнаваше смисъла на това, което каза или не, но при всички случаи то беше много ценно и полезно в последствие за мене. Вторият случай, също когато бях дете, е за една жена от някакво село – екстрасенс и лечител, за която се знаеше, че се свързва с по-висши същества и действа като техен посредник. (Може и да бяха извънземни. При всички случаи това и въпросът доколко висши са съществата, в случая е без значение.) Тогава, като дете имах известни здравословни проблеми и целта на посещението при жената беше свързана с тях. Имаше доста хора в двора на къщата й, които чакаха своя ред. Може би около двадесет-тридесет човека. Жената нямаше никаква предварителна информация за нас и за какво идваме. Още не беше дошъл моя ред, когато от къщата излезе въпросната жена, попита чакащите, кое е детето, като назова точно здравословния ми проблем и после каза, че не може да ме приеме, защото енергията й била твърде силна за моя случай, и опитите й да ме лекува са много рисковани и вероятно ще се стигне до негативни последствия. Скара ни се, че не сме предупредили по телефона, когато сме се записвали (записванията правеше друга жена), какъв точно е случая и да ни спести разкарването, но така или иначе твърдо отказа да ме приеме.

Ще ми се да припомня една окултна сентенция: малкото знание е опасно. В много случаи е по-добре нищо да не знаеш, отколкото да знаеш нещата частично. Случаят с магиите е един от тях. Тук няма да разглеждам позицията на магьосника, а позицията на обикновения човек. Наистина, ако ти е направена магия, дори и да не знаеш за нея или пък, дори и да знаеш, но да не вярваш в силата на магията, тя пак ще окаже влияние върху тебе. Но това влияние няма да е едно и също. Ако знаеш или предполагаш, че ти е направена магия и вярваш в нейната сила то ти като добавка на всичко ще си направиш и автомагия, може би много по-силна от тази, която ти е направена първоначално. Това е резултат от малкото знание и неумението човек да контролира психиката си (в случая основно своите страхове). В повечето случаи именно самовнушението е това, което дава видими резултати. Разбира се магии съществуват, но смея да твърдя, че в преобладаващата част от случаите е по-добре човек да не знае, ако такава му е направена.

Дистанцията се определя от съзнанието. Когато мислим за някой човек/предмет, той се намира до нас. Тук физическото разстояние и пространствени закони могат доста да ни объркат, но в надземните светове, те не действат по същия начин. Там близостта, а и обкръжението ни се определя от нас самите. Ако имаме положително отношение към някого, той ни е близък. Достатъчно е, че мислим за него, а физическото разстояние, това дали се срещаме често и общуваме е без значение.

Във филма на Ани Салич има няколко проблема, които „ме тревожат“. Всъщност не във филма, а в това, което показва. Основното е, че не видях да се извършва никакво пресяване на желаещите да практикуват. Уменията се преподават на всички, без значение на тяхното духовно ниво и за какво ще ги използват. Енергията на практикуващите не се развива съзнателно, а се отключва, бих казал, насилствено. Другото, което ми направи отрицателно впечатление е, както го нарекоха във филма, „чистене“. Действията на „чистещите се“ изглеждаха напълно извън техния контрол и безсъзнателни. А иначе по темата за постиженията... Основно трябва да обърнем внимание на това, кой към какво се стреми. Само от тази гледна точка можем да говорим за постижения, защото хората имат различни стремежи и в тази връзка и това, как оценяват резултатите е доста субективно.

Направи ми впечатление предпоследното изречение. Никой досега в темата не е писал подобно нещо. И друг път съм забелязвал, че имаш склонност да изкривяваш чуждите мнения и да им придаваш свой смисъл доста различен от вложения от автора им. Отговорността разбира се, че всеки си я носи. Въпросът е: докъде се простира тя? Специално за този форум мисля, че може да се приеме, че когато потребителите пишат мнения, те не го правят с намерението да заблудят някого, а пишат това, което според тях отговаря на истината. Както вече писах в първия си пост по темата, когато променят позицията си е добре да изложат новата си позиция и ако могат да се аргументират. Една аргументирана позиция, пък дори и да съдържа повече или по-малко грешки и неточности, е доста различна от една позиция целяща налагане на собствения светоглед върху другите. Срещат се и двата случая (и различни междинни варианти) и е добре да се прави разлика между тях, защото отговорността е различна. Освен това е добре да се прави разликата и между тези мнения, които изразяват нашата лична позиция (или позицията на някой друг потребител или авторитет) и това е ясно подсказано в тях, и тези мнения, които заявяваме като безусловно верни. В единия случай мненията ни целят не толкова да бъдат приети от четящите ги, колкото последните да разсъждават над тях и да ги разберат. В другия случай от значение е просто да наложим определена позиция, като това, дали ще бъдат разбрани, не ни интересува особено. Така нашата отговорност е съвсем различна и при евентуална промяна в позицията ни се получават различни ситуации. В първия случай, когато изказваме лично мнение, без да ангажираме никого с него, това мнение ще бъде прието от тези хора, които са настроени на същата вълна; които разсъждават по сходен на нашия начин. Дори и ние да сме допуснали грешка в мнението си, тези хора са склонни да допуснат същата грешка и затова приемат мнението ни за правилно. Просто подобно на нас не забелязват грешката. Проблемът се решава лесно, но първо някой трябва да я забележи, да разбере в какво се състои тя и да изложи новата си позиция аргументирано така, че и другите да имат възможност да я разберат (но без да им налага новата си позиция насилствено, защото както по-рано казах, тя също може да не е съвсем вярна). Да, някой може да се чувства виновен, че е заблудил други хора с погрешната си позиция, но такава вина може да се търси само в случаите когато сме се опитвали да наложим мнението си, а не в случаите, когато само го споделяме. Хората, които ще приемат мнението ни в двата случая са съвсем различни. В единия случай ще са тези, които мислят като нас (или поне по подобен начин), а в другия тези, които въобще избягват да мислят.

За мен дилемата да създам семейство – да не създам семейство не стои. Мога да създам, мога и да не създам. Не си правя планове от типа: в този живот няма да имам семейство. И двата варианта за мен са една възможност. Низш е егоизма. Не само любовта, но и всичко, което е основано на човешкия егоизъм трябва да претърпи промяна. Сексът не е низш. Низш е когато се използва за егоистични цели. Например, можеш да кажеш истината на някой в най-неподходящия момент и да го убиеш. С всичко може да се злоупотреби и именно в злоупотребата е проблема, а не в това с което се злоупотребява.

Е да де, ама между „няма Бог“ на будиста и „няма Бог“ на материалиста има голяма разлика. Между представите за Бог според различните религии и учения също. Самата фраза „няма Бог“ не означава почти нищо, извън смисъла който се влага от този, който я произнася.

Мисля, че и в предходното си мнение споменах, но сега пак ще го повторя: каква е гаранцията, че новата, променена позиция е правилната, а старата позиция – погрешна? Това, че съм си променил мнението на 180 градуса не означава, че сега вече мнението ми е правилно. Божидар много точно, според мене, каза, че в такъв случай вероятно и двете мнения са крайни.

Всички хора имат астрални паразити, не се притеснявай Щом помислиш за нещо и веднага ти се лепват всевъзможни същества, настроени на същата мисловна вълна. Просто мисли положително и въпросните същества ще са от добрите.

Ясновидството е да можеш да видиш в една картина, а интуицията е да можеш да вникнеш в нейния замисъл.

Интересно мнение ,но поне за мен е заблуждение ,по точно че сексуалната зависимост е една от най-сериозните прегради за духовното развитие ,донякъде е така де .Сексуалноста не мисля че трябва да се разглежда като зависимост ,то е като да кажем че сме зависими от храната ,и е пречка към духовното ни развитие ,примера не е много точен ,но по подходящ немога да намеря в момента .Тезата на Станимир е вярна при положение ,че човек е с духовни проблеми ,и е силно обременен от сескса ,тогава имаме проблем .Но в по голямата си част мисля ,че е погрешна .В сексуалноста няма нищо лошо ,това е една от потребностите на телата ни . Малко се отклоняваме от темата, но пък нещата са взаимосвързани. Зависимост от храната също може да се наблюдава. Разбира се, не става въпрос, че не трябва да ядем, но да го правим единствено доколкото реално организмът ни има нужда от храна. Преяждането определено е вредно, дори и да става с качествена и чиста храна. Ако храната е и нездравословна, вредата е още по-голяма. Храната си има своето предназначение и то е да осигурява материал за поддържане на функционалното състояние на организма. Сексът също има предназначение и то е създаването на физически тела в които душите да могат да се въплъщават. Сексуалната енергия е една малка част от творческата енергия. На човека е предопределено да бъде творец. Въпросът е: какво създаваме?

Станимир, коя е зависимостта? Интересът към своя пол? Трябва ли в такъв случай да унищожим и зависимостта на хетеросексуалните към противоположния пол?...Или пак делим нещата на нормални, допустими и на такива, които не са нормални (за нас) и следователно са неправилни и нездрави? Ние можем да унищожим само нашите си зависимости. А сексуалната зависимост е една от най-сериозните прегради за духовното развитие. Разбира се тази зависимост си има нива. При някои хора е по-силно изразена, при други – по-слабо. И нека не бъркаме сексуалната зависимост с проявите на загриженост, съчувствие, любов, приятелско отношение и др. Да, те понякога се проявяват съвместно, но това не означава, че са едно и също нещо. Не искам думите ми да се приемат като някаква агитация. Просто поставям нещата такива, каквито са. Сексуалната зависимост може би ще е една от последните, които хората ще преодолеят. Причините са много. Това за естествената природа не е вярно. Става въпрос за външни астрални желания, инстинкти, навици, автоматични подсъзнателни модели на мислене и реакция. Това не е природата на човека. Човешката природа е духовна. Човекът е съзнателно същество, но което му е поверен собствения микрокосмос за да го управлява разумно, а не да допуска в него груби желания и мисли, на чието влияние не може да устои. Поверени са му енергии, за да ги използва по предназначение, а не за удовлетворяване на егоистичните си желания. Разбира се пак рискувам да бъда обвинен в нереализъм, тъй като съвременното общество е почти изцяло ориентирано именно към провокирането и удовлетворяването на човешкия егоизъм. Тук все пак обаче сме във форум с духовна насоченост и мен повече ме интересуват хората, които се стремят, които упорито и без страхове и предразсъдъци са решили да положат усилия за собственото си развитие. Да, работата, която има да се свърши в това направление е доста и изключително тежка, но въпреки това, който е осъзнал и почувствал вътрешната необходимост тя да бъде свършена, няма да се уплаши. Много обвинения се хвърлиха във връзка с отношението на участниците във форума към хомосексуалистите. Аз не съм видял някакво отношение на неприемане, отхвърляне и др. под. Да има изразено несъгласие със самия хомосексуализъм, но няма изразено отрицателно отношение и дискриминация към хомосексуалистите. Появиха се доста нападки, че част от пишещите въобще си нямат представа за какво става въпрос. Тези нападки считам, че са неаргументирани и безпочвени, и единствената причина да бъдат отправени, мога да намеря в неспособността да се уважи една чужда и доста по-различна позиция.

Наистина, много неща се изписаха, които няма да коментирам. Аз лично подкрепям решението ти за промяна. Не ми стана много ясно в какво се състои хомосексуалната ти ориентация, но щом виждаш проблем в нея, той трябва да бъде решен. Пиша малко по-общо, защото не разполагам с конкретна информация, но такава всъщност не ми е нужна. Важното е да отстраниш проблема и в никакъв случай да не го потискаш. Това означава, да не го отричаш, да не бягаш от него, а да го държиш на повърхността, да го наблюдаваш, да го изучаваш. Представи си, че гледаш интересен филм. Можеш ли да изгледаш филма без да забравиш за себе си, без да потънеш в него, през цялото време помнейки, че ти само наблюдаваш филма. Можеш ли да изгледаш филма така, че каквото и да се случи в него, да не може да те засегне емоционално? Анализирай себе си, реакциите си, желанията си. Виж какво ги предизвиква, какви събития, образи, думи или нещо друго, задействат в тебе хомосексуалните мисли и желания. Недей бягай от тези дразнители иначе проблемът ти ще остане нерешен. Но се опитай да останеш независим от тях, да не ти влияят, както в случая с филма от по-горе. Първо отработи проблема мислено. Когато имаш възможност, в състояние на усамотение и тишина, си представяй това, което смяташ, че провокира хомосексуалните мисли, от които искаш да се освободиш. Просто наблюдавай от дистанция без да намесваш личното си мнение и да даваш оценка. Мислено си повтаряй, че това, което виждаш, по никакъв начин не влияе на мислите и желанията ти. Ти просто наблюдаваш. Ако ти е трудно, можеш да тренираш с какъвто и да е предмет или човек. Просто го наблюдавай, без да мислиш за това харесва ли ти, не ти ли харесва; без да желаеш да го имаш или използваш (за предмет); без да оценяваш дали е умен или глупав, възпитан или не (за човек) и др. под. Когато попаднеш в ситуация, която предизвиква в тебе нежелани мисли, се научи просто да я наблюдаваш, да регистрираш случващото се, но да останеш извън ситуацията, да не се потапяш мисловно и емоционално в нея. На един човек, примерно, който не употребява алкохол, дори и сто човека да има около него, които пият, това няма да му пречи. Няма да му се припие. Но в същата ситуация друг човек, който употребява алкохол, ще изпита желание поне за една чашка. Самото желание е глупаво и безсмислено, и човек няма да изгуби нищо, ако не се съобрази с него. Последните четири изречения ги пиша в подкрепа на решението ти да се освободиш от излишната зависимост. Така или иначе, рано или късно хората ще трябва да се освободят от абсолютно всички свои зависимости. Не се отчайвай ако не постигнеш бързи резултати. Ако се случи да не издържиш на натиска на желанията си, било поради това, че си изгубил будността на съзнанието си и си позволил дадена ситуация да те увлече, започвай отново и отново, без да се отчайваш. Учи се от грешките си, трупай знания, развивай силата на волята си и мисълта, като разбира се не забравяш за любовта и другите духовни чувства, които единствени могат да ти покажат вярната посока.

Ти как разбра, че имаш астрален паразит?

Това е част от духовното ти развитие. Това е една зависимост, не много по-различна от останалите зависимости, но доста по-силна от повечето от тях. Всичко тръгва от мисълта и въображението. Подсъзнателно си изградил определена представа, че хомосексуалните контакти ти носят удовлетворение и, въпреки че осъзнаваш погрешността на такава представа, то е достатъчно временно будността на съзнанието ти да бъде приспана (което се случва непрекъснато с всички хора) и фантазиите ти да вземат превес. Астралните желания са стихийни по природа и веднъж набрали сила много трудно може да им се противодейства, докато не бъдат удовлетворени. Решението може да дойде само когато се научиш да контролираш мисловния си процес и то непрекъснато, през цялото време. Да създадеш противоположен мисловен модел. Използвай самовнушение когато си в състояние на чисто съзнание. В тези моменти разгледай стоите желания и тяхната илюзорност, какво точно ги предизвиква. Когато видиш, че започваш да се надигат мисли и фантазии на хомосексуална тематика, опитай се да спреш да мислиш и фантазираш. Просто наблюдавай мълчаливо случващото се в и около тебе. С усилие на волята можеш да възпреш мисълта ти да поема в нежелана от тебе посока. Разбира се нужна е известна тренираност и будност на съзнанието.

Не съм съгласен. Това означава да останем завинаги ограничени с физическите си очи, да виждаме само света на грубата физическа материя, а да бъдем слепци в по-фините сфери. Проблемът с ясновидството не е в това, дали трябва да го има, а в това, как ще се използва от тези, които го притежават. Астралният свят не е място за човек, който не владее емоциите, желанията и стремежите си, няма високо развита будност на съзнанието, способност за различаване и сила на волята. Затова и не е желателно астралната сетивност (вкл. и ясновидството) да бъде развивана изкуствено и преждевременно, защото човек ще попадне в такива сфери, които съответстват на съзнанието му и ще бъде подложен на тяхното въздействие. В един момент обаче, когато индивидът е развил в определена степен своята духовност, гарантираща му, че ще може да прескочи нисшите астрални слоеве, а дори и да попадне в тях, че те няма да го засегнат, използването на по-фините сетива става оправдано и необходимо.

Играл ли си шах? Приеми, че в момента съперникът ти е на ход. Просто го изчакай да си изиграе хода. Едва тогава ще можеш да си сигурен дали предположенията ти са правилни или погрешни. Играта се печели с разумни ходове. Не можеш да изискваш да местиш и своите фигури и чуждите. На практика черната магия е именно това. В последния случай реално играеш сам срещу себе си, което почти сигурно означава, че ще успееш да се биеш сам.

Светът около мене може да е както справедлив, така и несправедлив. Веднъж даден човек може да постъпи справедливо, друг път – не. Всичко е свобода на избора. Наистина, в своята цялост светът е справедлив; в своята същност е справедлив. Съществува една сила, която вечно възстановява нарушаваното от свободната воля на хората равновесие. Несправедливостта обаче съществува във света на формите и проявленията около нас, въпреки че е преходна и в този смисъл илюзорна.