Станимир

Да, свободна е, и наистина е проявление на Божията воля. Последната е източникът, прототипът на човешката воля. Освен това в същността си Бог и човек са едно. Има само една воля – Божествената. Тя определя развитието на цялото. Та нали отделната клетка в човешкото не може да предопредели съдбата на човека? Човешката воля определя неговата индивидуална съдба, но това пак става в някакви рамки определени от съществуващите в творението закони и от волята на Съществото в което живеем.

Да, подобен възглед се среща в много школи и, наистина, от определена гледна точка е верен. Защо обаче е нужно да вдигаме летвата толкова високо? С какво би ни помогнало едно такова схващане в човешкия ни живот, когато всяка секунда сме поставени пред избор? Как бихме могли да изберем „правилното“ или „по-правилното“ решение, ако разсъждаваме от една толкова далечна гледна точка – тази на Абсолюта. Да оставим настрана въпроса, че представата ни за тази гледна точка е нищожна и нямаме никакво право да я оценяме (в случая, като единствено добрата).

http://www.youtube.com/watch?v=gD6zhpHT0xM http://www.youtube.com/watch?v=KYMUKOhpTB4

Разбира се, можех да се изразя и по друг, лесно-разбираем начин. Тогава просто щях да повторя няколко всеизвестни истини и нищо повече. Друг един вариант беше да използвам опростен израз, но изпълнен с притчи и метафори. В случая обаче, не считам, че такъв стил би бил удачен.

За разумността на злото: За съжаление в темата досега злото се използваше в два смисъла и това внася известно объркване: 1) злото, като космически принцип и 2) злото, като действие продиктувано от волята. 1) Това, аз лично, не бих нарекъл „зло“, но в последните си мнения го направих, тъй като други участници използваха именно тази дума и не исках да има разминаване в използваната терминология. То е несъзнателно, неразумно. Това е хаосът, инволюционните сили във вселената. Те са необходими, въпреки че духовното развитие предполага тяхното преодоляване. Те разбира се никога не могат да бъдат преодолени. Получава се един парадокс, който всеки трябва да разреши сам за себе си. Аз не мога да направя нищо повече от това да го посоча. 2) Злото, като действие продиктувано от волята, е истинското зло – това, зависещо изцяло от нас (имам предвид не само отделния човек, но и хората като цяло). Не бих нарекъл това зло „разумно“. То по-скоро е резултат от неспособността на хората да бъдат разумни, а що се отнася до по-духовните (в сравнение с хората) същества – от тяхното несъвършенство. Не мисля, че е по силите ми да опиша как хаосът влияе върху злото, което хората извършват, т.е. да направя връзка между горните две точки. Имам за себе си определена представа, но не виждам как мога да я облека в думи. Ще отбележа само, че нямаме никакво право да обвиняваме хаоса за извършваното от хората зло.

Би ли обяснил защо "винаги се изпълнява полусъзнателно"? – в предходното си мнение поясних, доколкото можах, някои моменти в позицията си. Под „духовно същество“ разбирам такова, което гради живота си в хармония с божествените закони. За Луцифер нямаме право да говорим, според мен. Та ние реално не знаем почти нищо за падението му. Каквото е било необходимо да се каже за Луцифер е казано от тези, които знаят истината. Това е материя, разбирането на която е доста над моите възможности (засега). Затова предпочитам да замълча, отколкото да попълвам празнотите в знанията си с лично творчество, което да пробутвам като езотерична истина. Няма значение дали съм сигурен. Мисля, че в следващите редове обосновах твърдението си. Всеки е свободен да приеме твърдението ми или да го отхвърли, в зависимост от това, дали намира въпросната обосновка за правилна или погрешна. Последното нещо, което желая, е да давам готови отговори.

Предателството на Юда е реално. Не е било някакъв предварително заплануван спектакъл. Когато сред хората се появи такава духовно-извисена индивидуалност, каквато е бил Христос, наистина е задължително да бъде привлечен към проявление и противоположният полюс. Последният може да се прояви по много начини. Не е задължително това да стане посредством едно същество. Всъщност, тук действа принципът на най-малкото съпротивление. В случая злото се проявява наред с доброто, но никой предварително не може да знае пътя по който това ще се осъществи. Може единствено да се прогнозира с някаква степен на вероятност. Злото за разлика от доброто е стихийно, не е разумно. Конкретно в случая с Христос: да, предателството е било очаквано. Той е знаел, че ще бъде предаден – това е било неизбежно. Но кой и как ще го предаде, никой не е планирал.

http://www.youtube.com/watch?v=XyxuEcI5Gsk

Това е служба, която винаги се изпълнява полусъзнателно, от тези които са най-податливи към влиянието на злото и имат минимална възможност да му устоят. Едно духовно същество не може да бъде „канал на злото“. Съществено проблем при повечето хора е, че съдят за това, кое е добро и кое е зло единствено по видимите от тях последствия. Например 99 % от хората ще приемат за зло едно събитие, което е оказало негативен ефект върху техния личен живот, дори и да е било благотворно за хиляди други хора. Такова схващане, разбира се, е продиктувано от егоизма. То е субективно деформирано и ограничено. Как може да се нареча зло ситуация при която навредиш на двама-трима души за да спасиш примерно, двадесет, ако това е било единствената реална възможност. Много от модерните „езотерици“ обаче, го правят. Ами то тогава, ако наричаме „добро“ само съвършените действия, без нито едно отрицателно последствие, по-добре изобщо да забравим за доброто.

Приемат се фактите. Глупаво е ако не го направиш. Това са последствия, които вече са се реализирали и повече не могат да се променят. Те са се случили в миналото и са предопределили настоящето. Човек обаче може да предизвика нови последствия с които да ги неутрализира в по-голяма или по-малка степен.

И аз вече трети път сънувам как ходя по водата (сериозно говоря). Смирение – какво да направя.

Предполагам, че има значение каква храна е употребявала жената досега. Също така, мисля че има значение и дали прави житния режим за пръв път. Още емоционалното й състояние и характера – например, дали е притеснителна. Сигурно могат да се добавят и други нещо, но ако дори само един от споменатите от мен фактори не кореспондират с практикуването на житен режим, той трябва да се отложи за след бременността.

Според мен, Лазарев малко се е поотнесъл, освен ако е нямал в предвид някое съвсем минимално утежнение на кармата – нещо едвам забележимо. Подобна преценка – кой колко заслужава, – е прекалено над възможностите на обикновения човек, затова и не може да се изисква от него. Ако ставаше въпрос за едно напреднало духовно същество, бих се съгласил с Лазарев.

Всички знаем, че светът около нас е изграден от противоположности. В настоящия труд ще се опитам накратко да изложа един, мисля, интересен факт и ще дам някои съвсем общи насоки за връзката му с действащите в природата принципи и закони. Целта ми е да представя на читателя поне частичка от красотата, мъдростта и хармонията, които ни заобикалят, като в случая насоча вниманието му в една малко по-нетрадиционна посока. Противоположностите са навсякъде. Тяхното разнообразие е безкрайно, но аз няма да се спирам на него, защото желанието ми е да насоча вниманието на читателя към нещо по-дълбоко, което е в основата на тяхното видимо проявление. Нека заедно да си представим една двойка противоположности като две квадратчета – по-светло и по-тъмно: . Няма никакво значение дали светлото квадратче ще е първо или второ. Би било погрешно ако свържем по-тъмното квадратче с нещо отрицателно, а по-светлото – с положително. Просто имаме две противоположности, без да ги конкретизираме. От закона за съответствията знаем, че малкото е отражение на голямото и съдържа като потенциал всичко, което и голямото съдържа. Освен това знаем, че този потенциал е безкраен. Нека да се опитаме да представим това нагледно. Ако разгледаме горната двойка противоположности като едно цяло, каквито те от определена гледна точка са, можем да изведем тяхната обща противоположност: . Тук виждаме две двойки „малки“ противоположности, които са отражение на една „голяма“ противоположност. Последната се получава ако разгледаме първите две квадратчета като едно цяло и последните две квадратчета, също като едно цяло. Можем да повторим това действие безброй много пъти и в резултат ще се получат следните последователни комбинации: , , ,… (фиг. 1.) Всяка следваща комбинация се получава от предходната, като към последната се добави нейната противоположност (такава комбинация, при която цветовете на квадратчетата са разменени). Представил съм последния вариант като квадрат, единствено за удобство. Последователността от светли и тъмни квадратчета би могла да се изрази и на един ред или по всякакъв друг начин. Вече споменах, че поредицата може да бъде продължена до безкрайност. Освен това всяко едно съставящо я квадратче може да се раздели според описания начин също безброй много пъти. Получава се една фрактална структура, т.е. структура при която всяка част е отражение на цялото – също като вселената в която живеем. С малко повече въображение, не е трудно да се забележат в поредицата от квадратчета, различните йерархически нива на вселената: атомът, човекът, планетата, звездите, галактиките – всяко ниво съдържащо се в друго, по-обширно ниво. Всичките тези нива обаче, в крайна сметка са съставени от едни и същи противоположности (базови елементи). И наистина, цялото творение е резултат от взаимодействието на духа и материята – единни в своята същност, но разделени в проявения живот. Нека не забравяме, че противоположностите са в основата дори и на основополагащия Закон за Равновесието – този, от който произтичат всички останали закони. Единството на противоположностите, също изисква противоположности. Дори самото Единство го изисква. Нека сега да оставим настрана философията и обърнем внимание на някои математически закономерности в описания модел: 1) ако разгледаме една двойка противоположности: , то каквито и числа да поставим в полетата, числата от тъмното и светлото квадратче повдигнати на нулева степен ще бъдат равни. (Знаем от математиката, че всяко число повдигнато на нулева степен дава единица.) 2) ако разгледаме една двойка противоположности и нейната противоположност: , и поставим в квадратчетата четири последователни цели числа, то сумите в тъмните и светлите полета ще бъдат равни. Например: . Лесно се вижда, че 8 + 11 = 9 + 10. Всъщност, споменатите числа не е задължително да са последователни. Равенството се получава и ако използваме последователните членове на всяка една аритметична прогресия (общата форма в случая е a*n + b, като a и b са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член на прогресията). Отново ще дам пример: , което e -3*n + 46. Сборът на числата в тъмните и светлите полета и този път, съвсем очевидно е равен. 3) ако към модела от точка 2) добавим неговата противоположност, ще получим поредицата от осем квадратчета, която вече беше по-горе, но тук пак ще я повторя: . Ако в квадратчетата запишем вторите степени на които и да са осем последователни числа, то сумите в тъмните и светлите полета ще бъдат равни. Например: . В случая става въпрос за вторите степени на числата от 3 до 10, а сборовете в тъмните и в светлите полета са по 190. Равенство ще се получи и при всяка една прогресия от типа: a*n2 + b*n + c, където a, b и c са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията. Ето и пример: , което е 17*n2 - 39*n + 4, а сумите в тъмните и светлите квадратчета са по 1048. 4) ако към модела от точка 3) добавим неговата противоположност, ще получим поредицата от шестнадесет квадратчета, която вече беше показана по-горе, но тук пак ще я повторя: . Ако в квадратчетата запишем третите степени на които и да е шестнадесет последователни числа, то сумите в тъмните и в светлите полета ще бъдат равни. Например: . В случая става въпрос за третата степен на числата от -3 до 12, а сборовете на цифрите в тъмните и светлите полета са по 3024. И тук равенството ще се получи при всяка една прогресия, но този път от типа: a*n3 + b*n2 + c*n + d, където a, b, c и d са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията. Вероятно е направило впечатление, че точка 4) до голяма степен повтаря точка 3). Същото би се получило и с всяка следваща точка – 5), 6), 7) ... Последно ще изложа точка 8). 8) нека разгледаме тази част от матрицата съставена от 256 квадратчета, която вече беше показана по-горе (фиг. 1.). Ако в квадратчетата запишем седмите степени на които и да е 256 последователни числа, то сумите в тъмните и светлите полета ще бъдат равни. Вероятно разбирате, че даването на пример в случая чисто практически не е удобно, тъй като ще се получат прекалено големи числа. Равенството отново ще бъде вярно, не само за споменатия случай, но и за всяка прогресия от типа: a*n7 + b*n6 + c*n5 + d*n4 + e*n3 + f*n2 + g*n + h, където a, b, c, d, e, f, g и h са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията. Понеже модела, който се опитвам да предложа на вниманието ви, всъщност представлява една безкрайна поредица, то можем да изведем следното общо правило, отнасящо се до неговата цялост: ако запълним полетата на матрицата последователно със стойностите на всяка една възможна прогресия от типа: a*n∞ + b*n∞-1 + c*n∞-2 + … + w*n3 + x*n2 + y*n + z, където a, b, c, ... , w, x, y и z са произволно избрани числа, а n е поредния номер на съответния член от прогресията, то сумата на числата в белите полета ще бъде равна на сумата на числата в черните полета. Иска ми се, читателят да съумее да види цялото великолепие, скрито зад последната формулировка, а именно, почти неограничената свобода и възможности, които вселената ни предоставя, като единственото нещо, с което трябва да се съобразяваме е n. Може би се изразих твърде абстрактно, но единствено това е по силите ми. Не виждам как мога да бъда по-конкретен. Това би означавало, да огранича до неузнаваемост идеята, която се опитвам да изложа. Може би отдавна съм отегчил читателя, но ако съм го направил, това е било продиктувано от желанието ми, той да се докосне до уникалната организираност в света около нас и до съвършенството на изграждащите вселената принципи. Надявам се, че с написаното съм успял бегло да демонстрирам перфектното равенството и баланса между противоположностите, независимо от цялата неповторимост на всяко едно конкретно тяхно проявление. Иска ми се да вярвам, че съм успял поне донякъде да покажа нагледно това, как един и същ закон (изразен чрез представената матрица) действа неизменно, независимо от различните конкретни ситуации в които се проявява (изразяващи се в различните комбинации от числа в матрицата). Опитах се, освен всичко друго, да представя и идеята, че малкото и голямото вътрешно не се различават и, че всяка част съдържа цялото в себе си (тъй както всяка квадратче от модела по-горе може да бъде разделено на двойка противоположности, а те от своя страна, на още по една двойка противоположности и така до безкрайност). Вярвам, че ако изложеното по-горе бъде старателно осмислено, то може в немалка степен да спомогне за едно по-задълбочено разбиране на организацията на проявения свят. Това е работа обаче, за която четящият тези редове, сам трябва да положи усилия, тъй като никакви обяснения на могат да заменят вътрешното усещане на истината, особено, когато става въпрос за толкова дълбока и всеобхватна материя, каквато са основополагащите принципи на битието. Всичко, което можах да направя, е да дам някои общи насоки, които да подпомогнат търсенията на стремящите се. Доколко съм успял, не мога да отсъдя, но искрено се надявам, че за някого, написаното от мен ще се окаже полезно.

Правилното издигане на кундалини е отражение на възхода на съзнанието от нивото на личността до нивото на духа. Пътят на кундалини през главните енергийни центрове всъщност е пътя на човека към неговия източник – през астралното тяло, умственото тяло, висшия манас, будхи и се стигне до Атма. Не кундалини определя възхода на човека, а последният определя издигането на кундалини.

Бих, пояснил: правилни усилия. Откриването на това, в какво се изразява тази правилност, също е умение, на което се учим и развиваме. Утвържденията, според мене, трябва да се извършват превантивно. Бързото възстановяване на равновесието след като веднъж е било нарушено, също е ценна способност, която следва да се упражнява. А самонаблюдението е ценно с това, че ни позволява да се научим, да предусещаме появата на отрицателните емоции – да им обърнем внимание още преди да са набрали сила.

Свечеряваше се. Пътникът ускори крачка, въпреки притискащата го умора. Вече беше близо, но съчетанието между ставащата все по-оскъдна дневна светлина и обилно сипещия се сняг, можеха да затруднят ориентацията му. Това, че валеше още от сутринта, пораждаше видимо недоволство в крачещия забързано мъж – на места се бяха натрупали големи преспи, които му се налагаше да преодолява. През този ден лицето му неведнъж бе отправило злобни и осъдителни гримаси към природата, заради безсмислената й снежна прищявка. А и вятърът на моменти също беше доста силен и неприятен противник, изпращащ насреща му сняг и режещ студ. Това, че през дългите си пътувания бе попадал в далеч по-тежки условия, не представляваше особена утеха за напористия пътник. Не успяха да го успокоят и изкараните сякаш от чудна приказка кътчета, които днешният ден му беше представил. Единствено значение имаше, да пристигне възможно по-скоро. Всички негови мисли, желания и надежди бяха там. Там! Ах, колко много пъти вече, това „там“ бе променяло местоположението си... Понякога сред мислите на пътника случайно изплуваха спомени от неговото детство, когато той все още не пътешестваше. Тези фрагменти от миналото неизвестно защо бяха изпълнени с носталгия, за която той нямаше разумно обяснение. Дали дълбоко в себе си не тъгуваше по изгубената детска наивност или усещаше умора от дългите си пътувания? Дали тайно не изпитваше желание да изостави своите, крепящи целия му път стремежи, отегчен от нескончаемото им преследване? Не знаеше и не искаше да знае. Той имаше важна цел. Тя беше там, очакваше го и при първата мисъл за нея всички неканени посетители в съзнанието му бързо се изпаряваха. Пътникът крачеше нетърпеливо в преследване на своя триумф. Няколко последни, разкъсващи нервите стъпки и... триумфът дойде, а плячката бе повалена... Вечният Пътник наблюдаваше безмълвно пътуването си. Виждаше себе си безпомощен и отчаян, изгубен в безкрайните търсения. Виждаше своите страдания, без обаче, самият той да страда. Знаеше, че тези наивни и глупави странствания все пак ще дадат своя резултат. Той изпрати лъч надежда към заспалото в изтощение тяло. На сутринта споменът за отминалата вечер все още беше жив, но разочарованието до голяма степен бе отшумяло. Пътникът за пореден път не намери това, което търсеше. Странно беше обаче, че чувстваше в себе си необяснима сила и надежда. Първите мисли при пробуждането му отново бяха свързани с неговото детство и, за разлика от преди, този път сякаш не бе склонен, така бързо да ги отпрати. Нещо дълбоко в него го увещаваше, че „там“ все пак съществува. Дали детските спомени не искаха да му подскажат, как да го потърси? Той отново реши да тръгне на път. Сега обаче посоката щеше да е различна – завръщаше се там, където бе отраснал. Може би у дома щеше да намери правилния ключ. „Там“ отново изглеждаше толкова далече и все пак по-близо от всичките му търсения досега. А „там“ стоеше Вечният Пътник и търпеливо наблюдаваше. Да, не този дом трябваше да бъде намерен, но и това беше добро начало. Вечният Пътник, всъщност, никога не бе напускал дома си при своите пътувания, защото и той, и домът му бяха навсякъде. Винаги бдящ и неуморно изпращащ пътеводни лъчи, той спокойно и мълчаливо чакаше да бъде намерен – там където всички пътища свършваха и започваха.

Лъжата е в основата на абсолютно всички прегрешения. Чел съм беседи в които Б. Дуно е по-остър към лъжата, дори отколкото към убийството. Може би ще успея да открия точните цитати, но нищо не обещавам.

Ами, каквото е съвремието ни, такива са ни и поговорките.

Е нали е умалителна форма? Въпрос на лично отношение към думата е кой, каква форма ще използва. Някой може да реши да пише запетаище, ако така чувства нещата.

Ами аз не знам защо Венци свърза ауричното същество на Виктор с висшия аз. Намирам доста голяма разлика между двете. Освен това в случая считам думата „същество“ за крайно неподходяща.

А дали и злото не е включено в плана на Бог? Колкото до резултата, да, и тук някой вече каза, че всяко зло е за добро. Това зло ли ще бъде, ако последствията от него в крайна сметка спомогнат за еволюцията на хората. Зло би било, ако последствията от него действаха в обратна посока.

http://www.youtube.com/watch?v=x0pcDoz1J0w http://www.youtube.com/watch?v=aJ35Ihl_o9M