Станимир

Животните, както и всичко в космоса, имат същите енергийни центрове като хората.

Звездното дете не познаваше нищо друго освен любовта. Накъдето и да погледнеше, тя беше там – красива, жива, незаменима. Дълбоко в него, изпълнено с обич, детското му сърчице биеше неудържимо, пламнало от желание да сподели това безценно богатство. Искаше му се да озари вселената с изпълващата го светлина. Искаше му се да разкрие и подари цялата безбрежност, която чувстваше в себе си. В своята мъдрост обаче, неговата майка грижливо криеше океана от светлина. Зорко бдеше тя над своето дете, пазейки го от света и за света. Знаеше, че неговата оживотворяваща любов ще възпламени всичко, до което се докосне. Знаеше, че щом съзрат неговата чистота, всички хора и звезди щяха да ослепеят. Единствено тя – майката – можеше да устои. Затова, внимателно събираше огнените лъчи. Тези, на които хората можеха да устоят, разпращаше по света; останалите търпеливо пазеше за бъдещето.

Това разясняване не е толкова лесно. Умението за самооправдание от страна на низшето его е почти съвършено. Това означава, че ако човек не желае и не е готов да погледне безпристрастно към себе си, той ще отхвърли всичко несъответстващо на мнението което си е изградил, без значение на това, колко солидно е аргументирано. Когато един родител (а и въобще човек) използва въпросните „сплашвания“, това е израз на неспособността му да намери решение на ситуацията. Вместо това, той избира шаблонното „решение“, което е научил отнякъде през живота си, като се надява то да свърши работа и в настоящите условия. Хората масово мислят стереотипно. Поне засега. Хубавото на всичко това е, че изговорени несъзнателно, без разбиране и вяра в последствията и самите думи до голяма степен се обезсилват.

Самите тибетци са тези, които злоупотребяват със знанието си. Много се говори за тибетския будизъм, но почти нищо за бон – добудистките вярвания и ритуали в Тибет, които продължават да се използват масово от населението и до наши дни. А това са едни от най-мощните съществуващи практики на черна магия. Самият будизъм също като че ли е станал прекалено ритуален и отделен от вътрешния си смисъл.

Вероятно под „ясновидство“ тук имаш предвид умението да се предсказва бъдещето. А полза има. Например едно тежко събитие, за което си подготвен и което вече си изживял в съзнанието си, ще окаже далеч по-малък негативен ефект върху психиката ти, отколкото ако не си подготвен предварително. Сътресението ще бъде далеч по-слабо. Освен това възможност за промяна (или поне частична промяна) винаги съществува. Картината, която един ясновидец възприема, е отражение на това, което е в процес на създаване от страна на „замесените“ в събитието. Хората обикновено не могат да видят резултата от постъпките си, докато законът за кармата не го материализира в живота им – било то в положителна или в отрицателна форма. Ясновидството дава възможност на хората да погледнат предварително това, което създават, още преди да е завършено, преди да се е реализирало и евентуално да наложат някаква промяна. Средният човек все още е далеч от разбирането, че всяка негова мисъл, чувство, дума или действие имат значение. Той не може да осъзнае, че те пораждат реални следствия в живота – неговия и на обкръжаващите. Такъв човек си казва: „ама аз нищо лошо не съм направил“, без да знае, че мисълта примерно е много по-значима от действието. После се чуди защо животът му е изпълнен с нещастия. Ясновидството дава някаква възможност за проследяване на закона на кармата и евентуално за оценка на собствените си действия (мисли, чувства), въпреки че реално малко хора могат да направят тази връзка.

http://www.youtube.com/watch?v=krN2PSKv13Y http://www.youtube.com/watch?v=D5Oi_gpXMaI

Мила Лор, истината е точно обратната.. Едно изчистено и подредено съзнание - не излъчва нищо и няма какво да му уловиш. То е като да си общуваш с фризер, например Докато искрицата на задействане механизъма за размяна на мисли - са точно онези мятащи се в мрежата на съзнанието като златни рибки мисли Помисли или най-добре пробвай - и сама ще се убедиш. Или може би излъчванията са далеч по-фини, което ги прави трудни (дори невъзможни) за улавяне от ясновидците, работещи на материалните планове, а не на плана на душата (висшия манас и будхичното тяло).

Мисъл за деня – 9 февруари И тъй, докато влезе в духовния свят, човек ще мине през големи мъчнотии. Труден е пътят на любовта. Сам никой не може да влезе в тоя път. Трябва да се намери някой да ви води. Има Един, Който придружава човека и в най-трудните моменти на живота му. Той сочи пътя на всичките хора към Царството Божие, към Царството на любовта. Първото място Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Агресията аз лично чувствам като всяко желание на човека да се прояви. В един по-негативен аспект, когато това става за сметка на проявлението на някой друг.

Значи спечелването или загубването на войната е зависило от това дали Хитлер ще намери нещо в Тибет или не???

Нека все пак да не забравяме, че Хитлер е имал и съюзници. Значи не става въпрос само за Хитлер, а за проявление на нещо по-мащабно. Може да се предположи, че световната война (няма да я разделям на първа и втора) е отражение на случващото се в нисшите планове на менталния и в астралния план на Земята. Войната такава, каквато я познаваме от историята е била неизбежна, защото тя не е започнала на физически план.

Ако една социален модел не работи, то проблемът може да е или в организацията на самия модел, или в изпълнителите. Един лош родител винаги ще си остане лош родител, независимо от това дали отглежда децата си сам или в семейство. Ако нещата в едно семейство не се получават, то причината не бива да се търси в типа социална единица, а в конкретните участници. Да, факт е, че е по-лесно да постигнеш хармония между двама души, отколкото между трима и още по-трудно между четирима или повече. Хармонията между трима души обаче, ако бъде реализирана, предоставя нещо, което хармонията между двама души (отново ако бъде реализирана) не може да даде. В едно семейство съставено от един родител и едно дете, детето участва във всички семейни отношения. А и самите отношения са много по-ограничени като палитра. При двама родителя например, вече имаме един нов набор от опитности – отношения между майката и бащата, в които детето не участва пряко. Те обаче, също са част от отношенията в семейството и при правилно възпитание, детето ще разбере, че тези отношения са важни за самото него. Освен това тези отношения между майката и бащата могат да послужат за пример за това какви въобще трябва да са отношенията между хората в обществото. Друго което е, че самата връзка дете-родител вече се осъществява по-два канала, а има огромна възпитателна сила, ако няма разминавания в това на което двамата родители учат детето си. Друго което е важно в случая е, че самото дете не насочва любовта си (и привързаността си) само към един човек. То я „поделя“ между двамата родители и по този начин към семейството като цяло. Ако децата са не едно, а две, отношенията стават още по-сложни и богати откъм възможности за по-пълното им възпитаване, при правилен подход.

Да му простя? Това изисква първо да съм го обвинил. Ще оценя отношението му към мене като погрешно, но нищо повече от това. Дори и да не се промени не бих го мразил. Евентуално в следващото ми прераждане е почти невероятно да се срещнем отново, тъй като няма да има нищо, което да ни привлече заедно. Ако изведнъж се промени... просто за мен ще бъде пак същия човек, само че вече намерил верния път.

Един ден душата няма да пази никакъв спомен за извършеното убийство. Действието разбира се ще остави своя отпечатък в материята и душата ще може да го прочете там ако желае (което е все едно човек да желае да се върне към преживяванията си от животинското царство), но в самата душа не може да попадне нищо недуховно. Злото, което човек извършва остава на земята (тук включвам астралния и долната част от менталния план). И как въобще може да се допусне, че за едно божествено същество спомените като убиец ще са интересни. Нима трябва да си представяме човешката душа като едно отегчено от скука същество въплъщаващо се на Земята единствено за разнообразие? Не всяка опитност е ценна за душата. За душата са ценни единствено действията извършени с надличностна мотивация у човека, воден от духовни подбуди и чувства. Останалите опитности създават карма свързана с физическия свят и водят до прераждане.

Случаите могат да бъдат различни. Някой може да умре за да даде пример за силна и непреклонна вяра, за да послужи за вдъхновение на останалите последователите. Всяка религия е имала такива хора в редиците си. Коперник и Галилей са отстоявали преди всичко истината.

Не е едно и също с какво ще се качиш на планината, ама никак. Ако аз убия някого, защото не ми харесва как изглежда, не е същото като да го погледна с любов и загриженост. Да, в първия случай действието на божествените закони също ще окаже благотворно влияние върху развитието ми (най-вече посредством страданията на които ще бъда подложен), но трябва ли да изминат примерно, един милион години, за да се осъществи нещо, за което са достатъчни хиляда? Да, времето е безкрайно. Пропуснатите възможности, обаче, никога не се връщат. Идват нови, различни възможности, но не и пропуснатите. Щом човек вече е извършил своя избор, няма сила, която да го отмени. И последствията никога повече не могат да бъдат такива, каквито биха били, ако изборът не е бил осъществен или е бил различен.

Е, аз го бях прочел другото изречение когато писах. Ако исках да съотнеса думата „Бог“ в написаното от мен към Луцифер, щях да го направя. А неговата свободна воля на чия воля ли е проекция?

Както Чебурашка вече каза, човек не може да се отрече от вярата си. Може да каже, че се отрича, но вярата ще си остане в него – неизразена. Ако въпросът е за това, дали бих се отрекъл на думи от вярата си... може би. Зависи обаче, това отричане какви последствия ще има в конкретния случай – колко хора и как ще бъдат засегнати. Иначе, думите неподкрепени с мисъл нямат особена сила. Тук пак има един малък проблем, защото дори и аз да изрека определени думи, без да влагам мисъл в тях, този, който ги възприема, може да вложи. Това също трябва да се отчете.

Добре, но ако само Бог прави добро, как ще различим две несъвършени човешки действия? Как тогава можем да преценим действията си и да изберем тези, водещи ни към Бог? Ще се изразя по малко по-различен начин, като се надявам разликата да бъде усетена. В единия случай имаме действие, което ни приближава към съвършенството, а в другия имаме действие, което отведнъж ни прави съвършени. Да, стремежът към съвършенство е необходим, но съчетан с последователност. Следващото стъпало е това, без което изкачването на цялото стълбище е невъзможно. Значи, конкретно в случая: добре е да пазим в съзнанието си идеята за съвършенното, абсолютно добро, като една далечна цел, но ако не виждаме близката цел, изразена в едно несъвършено и относително добро, такова на което хората са способни, то пътуването ни ще се окаже невъзможно.

Всичко е въпрос на това, кой, какъв смисъл ще вложи в думите „Живей, както ти се иска!“. Сигурен съм, че никой от писалите в темата, не влага този смисъл, който един мислещ единствено за себе си и безразличен за съдбата на другите човек би вложил. Човек не трябва да се лишава от индивидуалните си желания и стремежи. Духовното развитие не може да представлява ограничаване на човека. Тук отново важи правилото за средния път – за намирането на точния баланс между волята на индивида и цялото.

Вероятно „кундалини“ може да се замени със „Свети Дух“. Има разлика обаче, най-вече във възприетата употреба на двете понятия. Издигането на кундалини по централния енергиен канал Сушумна е следствие от изграждането на мост между човека и неговата душа. Преди това душата е дарила човека (всъщност това е непрекъснато повтарящ се процес) с два типа енергии – на живота и на разума, – посредством двата канала на сутратма, свързани с центровете Анахата (сърдечнатаа чакра) и Сахасрара (теменната чакра). Тези низпослани енергии всъщност най-пълно се покриват със Светия Дух. Обратното им възвръщане към човешката душа е нещо, което всеки човек трябва да направи съмостоятелно и съзнателно. Общо взето двете енергии протичащи по сутратма кореспондират с каналите Ида и Пингала в човека, а Сушумна (централния енергиен канал в човека) кореспондира с антахкарана. Заспалата кундалини е човешката божественост. Това е съзнанието на човешката душа, още неосъзнато от човека.