Станимир

Не. Ако няма сериозно сходство във възгледите, не бих обсъждал подобни въпроси с когото и да е. Това е изключително рядко явление. Как са реагирали? Задавали са въпроси. И са получавали най-обикновени отговори, непозволяващи им по никакъв начин да разберат в какво всъщност вярвам и дори оставящи впечатлението, че в убежденията ми няма нищо необичайно.

Машините са лесно предвидими, за разлика от хората. Това би трябвало да даде няколко насоки за размисъл. Преди всичко, нямайки свобода на избор, машините създават едно чувство за сигурност и за наличие на контрол от страна на използващите ги. Не мисля, че може да се говори за доверие между човек и машина (пак заради избора). Едно по-задълбочено вникване в същността на доверието ще покаже, че то изисква наличие на избор и при двете страни.

Диана, като че ли изключваш възможността, една генна модификация, приложена на открито, да се окаже полезна за развитието на растенията и за хората. Но такава възможност съществува. И кой може да знае, дали в миналото генното инженерство не е било използвано, и домашните плодове и зеленчуци не са били вече веднъж или повече пъти генно-модифицирани от расите в далечното минало.

Недей изопачавай нещата. Смъртните случаи щяха да са много повече без хирургията. Генната модификация също е само метод, способ, инструмент.

Един нож можеш да го използваш за да си направиш салата или за да убиеш човек. Кристиян, по твоята логика или трябва да се разрешат убийствата с ножове, или да се забрани използването на ножове изобщо. Проблемът с ГМО е сложен. И отново хората изпадат в крайностите. Аз съм за ГМО, но за разумното им използване – такова, което е от реална полза за всички, а не само за тесен кръг хора. Основната цел трябва да е благото на човечеството, а не преследване на комерсиални интереси. Сигурен съм, че могат да се създадат качествени и полезни ГМ продукти, без странични ефекти върху природата и човешкия организъм. Стремежът към търговска облага и печалба обаче пречат това да се осъществи, като изместват акцента към ниската себестойност, повишените трайност и устойчивост, и високата и ускорена производителност. Всичко е ценно на своето място и полезно, ако се използва разумно.

Няма значение дали ще оценим апокалипсиса като добър или като лош. Той няма да ни реши проблемите.

Когато един човек е болен, той трябва да бъде лекуван, а не да чакаме да умре. Дори когато смятаме, че е неизлечимо болен, пак има надежда и трябва да продължаваме да се борим. Болестта е благословия с това, че прави човек по-силен и нерядко го кара да се позамисли, но не и когато убива. Апокалипсисът няма да направи хората по-добри. И има ли си въобще някой представа с какви вибрации ще се изпълнят околоземните сфери в резултат от ужаса и страха, които хората масово ще изпитат? И какво ще стане с всички незадоволени желания и ламтежи на хората? Ще изчезнат ли? Не, хората ще продължават да бъдат разкъсвани от тях (многократно усилени) в астрала и в бъдеще отново ще възстановят старите условия на земята, нужни за задоволяването им.

Последното не е балада, обаче някак си без него предните две остават незавършени. Поздрави!

Според мен, изпитание. Например, може да се чувстваш спокоен и уравновесен, да изпитваш любов към обкръжаващите, когато няма конфликт между вас, но за да си постигнал истинско спокойствие и равновесие, за да можеш да твърдиш, че обичаш истински, ти трябва да можеш да имаш тези състояния независимо от външните обстоятелства.

Първо се опитвам да забележа случаите, когато волята ми се оказва недостатъчно силна и да си призная съществуването им. После идва ред на вярата, че можеш да промениш нещата. Всяко съмнение, негативизъм, чувство за безпомощност – опитвам се да ги отстраня. Самовнушението, обръщането към божественото, разсъжденията за същността му, осъзнаването на съвършенството, справедливостта и мъдростта на божествените закони вършат чудесна работа. Припомням си че в същността си самият аз съм божествен, а това предполага безкрайна сила, възможности, изключване на всякакъв провал (това разбира се не означава, че не мога да загубя отделни битки, но учейки се от загубите, аз в последствие отново ще се окажа победител). Опитвам се вътрешно да съм във връзка с божествената йерархия, с висшите светове, с учителя, с духовната група към която принадлежа (конкретизирането не е задължително и в много случаи по-скоро пречи). Припомням си, че ако намеренията ми са правилни, тяхната сила и мощ, ще бъдат на мое разположение, доколкото това е необходимо. Волята зависи от равновесието, търпението и постоянството. Раздразнението, неуравновесеността, прибързаността и непостоянството разпиляват енергията и я отслабват. Как тогава можем да разчитаме на успех. Силата на волята зависи от концентрацията и твърдостта. Сравнете една стрела с един балон. Кой е по-подходящ да порази целта? Силата на волята зависи от силата на устрема. Колко дълбоко желаем да постигнем целта си? Това всъщност е главната задвижваща сила. Копието, колкото и добре да е изработено, колкото и да е остро острието му, трябва да бъде умело хвърлено и с нужната сила. Необходими са също будност на съзнанието и решителност, иначе подходящия момент ще бъде изтърван. После каквато и воля да приложиш, може да се окаже късно и ще трябва да търсиш друга алтернативна възможност. В обобщение: работата по усилване на волята е работа по всичките и компоненти. А иначе упражнения всеки може да си измисли най-различни. Примерно решаваш да се откажеш от един свой навик за определено време и го правиш (може и за постоянно – който има сили) или си налагаш да ставаш всеки ден в 5 часа, или пък чувстваш притеснение в общуването, но си налагаш да общуваш с хората. Винаги обаче са необходими цел и твърдо решение да я постигнеш.

http://www.youtube.com/watch?v=c7gk6zKCDCA http://www.youtube.com/watch?v=nPMIEdrJZAY

Сетивата не може да са обективни. Вече писах – те са само посредник. Те не интерпретират това, което получават. А иначе светът е резултат от взаимодействието на духа и материята, които всъщност не бива да се опитваме да разделяме – те са едно. Това са реалните противоположности, които отделно един от друг не могат да се проявят. Отношението дух-материя не е като отношението добро-зло или светлина-тъмнина. Много хора ги приравняват и оттам възникват много заблуди.

Всичко е материално. Древните индийци са разглеждали Пракрити като неразделна част от Брахман. Където има съзнание, там има форма. Съзнанието има нужда от формата за да се прояви. Вечно усъвършенстване и смяна на формите е едно, но отсъствието на форма – съвсем друго. Просто е необходимо да разширим представите си за форма и материя. Ако наблюдателят създава реалността, защо тогава е тъй неспособен да я контролира? В крайна сметка, той наблюдател ли е или създател?

Може да се бори, но да се бунтува...

Цветето бунтува ли се заради това, в каква – благоприятна или неблагоприятна – почва е попаднало? – Не, то просто извлича необходимите му жизнени сокове и така расте.

На мен лично японския похват за справяне с агресията не ми допада (този с викането или блъскането за да я освободиш и изтощиш). Това не е решение на проблема, а бягство от него и отлагане. Проблемът се решава с промяна в самата ни умствена нагласа, на начина по който гледаме на света. Вълните се усещат силно на повърхността на океана. Когато се оставяме вълните да ни люшкат, ние сме там – на повърхността. Отношението ни към света няма нужната дълбочина. Разбереш ли света, няма как да го мразиш. Разбирането и омразата взаимно се изключват. Но в общество в което разбирането е нежелано, се появяват „евтините“ заместители.

Май се получи доста тъжно... , sorry. Ще се оправдая със зимата. Следващото ще е по-весело – обещавам.

Благодаря, Живот! Благодаря ти, майско, топло слънце! Благодаря, приятелю, незаменим! Благодаря, Живот, – аз си отивам утре – поклон, приятелю, и ми прости: Едвам сега аз оцених те, когато губя те, уви. Но не тъжи, приятелю, – нали все пак открих те и веч сме неразделни – аз и ти. Последно, моля те, ти обещай ми, че ще прегърнеш здраво всеки „луд“, когото чуеш сутрин рано да изрича: „Здравей, Живот, аз пак съм тук!“

Разбира се, всеки е свободен да слуша каквато музика пожелае. Темата е открита за тази част от потребителите, които намират в рок и метъл баладите нещо необикновено и красиво. И нека да не позволяваме налаганите от продуцентите и развлекателната индустрия образи да ни влияят.

Някой неща за древна Индия и за инволюционните й учения не ми станаха ясни. Как може да се съди за едно учение по последователите му и то хиляди години след като е било дадено? Може формата в която е представено учението да не отговаря на съвремието, но самото учение... Няма значение.

Какво разбираш под „обективно“? Сетивата не са съвършени. Те също се развиват. Няма как да не се получи някакво изкривяване на информацията преминаваща през едно сетиво. Разбира се тук не може да се говори за обективност и субективност, тъй като сетивата не възприемат, а са само посредник. Та, като споменах „посредник“... всяко явление във вселената става посредством някакъв вид посредничество. Дори и да приемем, че едно сетиво, например окото, е съвършено и няма да изкриви получения образ, например на една маса, то самата светлина за да пропътува от масата до окото ще бъде опосредствана невъобразим брой пъти. В крайна сметка образът който ще достигне до съзнанието ни няма как да е съвършен.

Майя е всичко преходно – всичко, което се променя. Стихиите (елементите) формиращи видимия свят формират и сетивата, а не обратното. Всеки елемент създава съответното сетиво.

„ ... И беспредельность, осознанная внутри, сливается с Беспредельностью вовне, и становятся познающий и познаваемое слитыми воедино, как противоположные полюса единой вещи, чтобы составить это целое, неделимое в целостности своей, но двойственное по природе и тройственное в проявлении. Так, исходя из себя, приходим к Беспредельности, осознавая, что беспредельные мы. ... “ (Грани Агни Йоги, 1956 г.) Може би просто трябва да намерим мястото на съзнанието в цялата схема ... ?

http://www.youtube.com/watch?v=A2IBS9COKU8