Станимир

Диана, хубаво мнение и за хората с добри доходи е валидно, но то не обхваща редица случаи когато на безработни им се налага да плащат тези пари месечно, като в същото време едва намират пари за прехранване.

В следващите редове ще обърна внимание на въпроса за вярата. Излишно е да казвам, колко важна е вярата за духовното развитие на човека. Това, което смятам за важно да се осъзнае е, че вярата има два аспекта. Можем да вярваме в Бог (или каквато и да е друга разумност управляваща вселената), в Христос, в Учителя, в някакви други по-висши от човека духовни същества и йерархии, но не по-малко важна е вярата в себе си. Това не е егоизъм, а необходимост по пътя на духовното ни развитие. Да вземем например вярата в Христос. Колкото и силна да е тази вяра, реалната връзка с Христос се осъществява единствено според принципа на съответствието. Ако ние вярвайки в Христос не повярваме, че един ден самите ние ще достигнем до неговото духовно равнище и допълнително, ако не полагаме реални усилия за това в настоящето, връзката ни с Христос ще бъде слаба, колкото и да Му се молим и вярваме в Него. Ние трябва да чувстваме сродството (духовно) между себе си и Него. Трябва да вярваме не само, че Той е близо до нас (Той винаги е), но че и ние сме близо да Него. Последното не е лесно. Много хора поставят непреодолима пропаст между себе си и Бог, Христос или др.под. Това е плод на липсата на вяра в себе си, на непознаване на себе си и до голяма степен на едно погрешно-разбрано смирение. Много хора си повтарят: светиите са далеч, архатите са далеч, адептите са далеч; ние сме твърде далеч от тяхното равнище. Това е колкото вярно, толкова и пагубно за духовното развитие на хората. Архатите, светиите, адептите, Христос, Буда и др. може да са далеч, но са достижими за абсолютно всеки човек. Тяхното духовно състояние е достижимо за хората, но само тези, които повярват в себе си, ще успеят.

Fireball, освен всичко казано досега, ще ти предложа да предприемеш едно радикално действие. Изтрий всички порно-материали и линкове към порно сайтове от компютъра си. Също изхвърли и всякакъв материал на хартиен носител, видео-касети, DVD и т.н. Спомена, че не работиш. Това означава ли, че разполагаш с много свободно време? Ако е така, това в твоя случай е проблем. Ще обясня: когато нямаш какво да правиш, просто психиката ти разполага с един готов „отговор“, една автоматична реакция на нямането какво да правиш. Това е зависимостта от порнографията и онанизма. Това е линията на най-малкото съпротивления и всичко други би изисквало усилия от твоя страна – волеви и психически. Намери си някакво занимание или работа. Знам, че звучи общо, но аз просто визирам посока в която е необходимо да потърсиш решение, а конкретния отговор ще трябва да намериш сам – със собствени сили или с помощта на близки, приятели и професионалисти. Добре е според мен да отделяш по един час дневно да излизаш навън и просто да се разхождаш. Имам предвид на открито, а не по кина, кафета, магазини и др. под. И това можеш да правиш но отделно от разходките, в смисъл едното да не е за сметка на другото. Още повече: зимата отминава и навън студът ще намалява.

Не е задължително човек да се защитава от страх. Например дрехите, които носим са вид защита: от една страна срещу топлината и студа; от друга срещу неудобството, което изпитваме, когато хората ни гледат голи. Докато въпросното неудобство може да се преодолее, то дали липсата на страх от студа ще ни помогне да оцелеем без дрехи и без отопление (защото отоплението също е защита) примерно ако температурата е -15 градуса. Значи има причини, които са в самите нас, но има и причини, които не зависят само от нас. Така ли? И по каква друга причина ще има желание да се защитава? ... Това, че желаеш да избегнеш определени следствия не означава, че се страхуваш от тях.

Ще споделя някои свои мисли, без разбира се да претендирам за абсолютна вярност и още повече за изчерпателност. Съзнанието, чувството за аз, може да има различни степени на проявление. При личността наблюдаваме отъждествяване на аза с формата на проявление. При висшия аз (индивидуалността) имаме отъждествяването на аза със самия себе си. Отъждествяването на аза с божествената същност наблюдаваме при монадата... Личността се отъждествява с желанията си, с мислите си, с телата си, със стремежите си, с чувствата си. Тук можем да говорим за илюзия, защото това са само средства за проявление на аза, но не и самия аз. Индивидуалността се отъждествява със себе си, т.е. това, което реално е – индивидуализирано проявление на непроявената, абсолютна божествена същност. За монадата ще кажа нещо може би по-късно. Да се върнем на индивидуалността. Тя е неделима. Това освен от името й е очевидно и логически. Можем да говорим за двама души, за петима души, за един човек, но не можем да говорим за половин човек, за половин аз. Индивидуалността е най-малката съществуваща единица. Бих я сравнил с атома така, както думата се е разбирала първоначално, като нещо неделимо и непритежаващо части. Бих сравнил атома с материалния аспект, а индивидуалността със съзнателния аспект на едно и също нещо. Третият духовен аспект, също е неделим, но той е общ за всичко съществуващо. Сега някой може би ще попита: Но нали човекът не е съставен само от един атом. Той има тяло (форма), която е със сложна организация и съставена от множество елементи? Това е така, но човекът не е формата. Всяко едно тяло, което служи за проявление на дадено живо същество, притежава център, около който е изградено. Имаме физическо тяло и централен атом на физическото тяло, около който то е изградено. Имаме астрално тяло и централен атом на това тяло. Имаме ментално тяло и ментален централен атом. Същото се отнася и за останалите тела на човека. Освен това обаче можем да говорим и за централен атом, около който са изградени всичките негови тела, всяко с различна плътност и предназначение. Това е монадата. Съзнанието може да е привързано към всеки един от тези атоми и телата, които те обуславят. Ако разгледаме съзнанието от друга гледна точка, то е пресечната точка между духа и материята. То в известен смисъл е пресечната точка между проявения и непроявения свят. Разбира се това е съзнанието самоидентифицирало се с Монадата. То е на границата между „двата свята“, вечния наблюдател. Реално обаче човешкото съзнание е проектирано някъде в проявения свят. Както посочих по-горе човек може да се самоотъждестви с физическото си тяло, с желанията си, с мислите си, с висшия си аз (душата) и др. неща от проявения свят. Каква е действително разликата между висшия аз и монадата ми е невъзможно да обясня (имам само някои съвсем смътни догадки, но като цяло отговорът далеч надхвърля възможностите ми). Може да се каже, че висшия аз е в проявения свят, но осъзнава, че самият той не е от този свят; различава илюзорността на света и е наясно със своето несъвършенство. Що се отнася до графиката, трябва да се има предвид, че пространствено и времево, проявеният свят и непроявеното съществуват „едно в друго“ и всъщност са едно и също нещо. Непроявеното също така не бива да се бърка с хаоса. Духът, диференцирайки се на безброй монади, лайа-центрове, създава проявения свят от самия себе си. Всяка монада се превръща в център на структура (тяло, форма) съответстваща на нейното развитие. Всяка монада организира около себе си атоми (в първоначалния смисъл на думата), които са материалния аспект на други, по-слаборазвити монади. Така се създава организирания проявен свят – космосът, съставен в действителност от частици от един единствен елемент (атом-индивидуалност-дух в трите си аспекта). Ако трябва да кажем нещо и за хаоса, защото вече го споменах, а той е в основата на злото, което все още се шири по земята, аз бих го определил като: неорганизираността в проявения свят. Т.е. той изразява неговото несъвършенство. Проявеният свят не отразява духа в неговата цялост, пълнота и съвършенство и именно това несъответствие е хаосът.

Именно това е най-голямата заблуда. Преди време той пожела да бъде Бог. Наричат го Луцифер - носител на светлина. В първоначалния божествен план той и Христос бяха едно - фокуси на божествена изява, които се отразяваха един - друг. Точно той е изворът на майя. Личността е само резултат от непълнотата му, която той сам избра, наричайки я свобода. Това е една изключително важна тема, по която не бихме могли да се разберем... Кое е най-голямата заблуда? Не ми стана ясно. Същността на висшия аз е божествена. Това не прави висшия аз и Бог идентични. Идентични са същността на висшия аз и Бог. Висшият аз не е съвършен, той се развива, но неговото движение е към центъра. Той се стреми съзнателно да действа според божествените закони и не от свое име и преследвайки свои цели, а такива, надхвърлящи собствената му индивидуалност. Тук егоистичността на низшия аз отсъства напълно, въпреки че съзнанието за аз, за индивидуалност се запазва.

Има и разлика и тя е в липсата на илюзия (Майа). Личността приема за себе си нещо, което не е. Центърът на Висшия аз е в божествената „му“ същност, т.е. в неограниченото, неизменното и съвършеното. Центърът на личността е най-вече там накъдето са насочени желанията му.

Не е задължително човек да се защитава от страх. Например дрехите, които носим са вид защита: от една страна срещу топлината и студа; от друга срещу неудобството, което изпитваме, когато хората ни гледат голи. Докато въпросното неудобство може да се преодолее, то дали липсата на страх от студа ще ни помогне да оцелеем без дрехи и без отопление (защото отоплението също е защита) примерно ако температурата е -15 градуса. Значи има причини, които са в самите нас, но има и причини, които не зависят само от нас.

Да, тук виждам един проблем, и не знам доколко решаването му зависи от теб. Съпругът ти е прекалено доверчив и очаква същото и от другите, и най-вече от теб. Дори и ти самата да си разумно доверчива, той ще изисква от теб да си още по-доверчива. Това е представата му за нещата, която се опитва да наложи и върху теб. Решението за него най-вероятно ще дойде от самия живот, защото неразумното доверие рано или късно бива наказвано – доста тежък урок, но пък полезен. Решението за тебе самата... ами ти си решаваш доколко има смисъл и доколко имаш сили да поддържаш една връзка, която очевидно не е съвсем стабилна.

Не става въпрос само за това, дали си му давала повод. Всъщност не става въпрос толкова и за това дали му имаш доверие или не, а дали си му показала по някакъв разбираем за него начин, че му имаш доверие? За да започне да ти се доверява, мисля че преди всичко трябва да го накараш да повярва, че самата ти му се доверяваш. А изказвания от типа „той е виновен, грешката е негова“ няма да помогнат с нищо в ситуацията. Дори и да е виновен – какво от това? Това ще реши ли проблема?

Ако си нямате доверие един на друг, възможностите не са много. Ти самата имаш ли достатъчно доверие в съпруга си? Защото това е, което най-много зависи от тебе. Неговото доверие би трябвало да дойде като отговор на твоето. Съвсем не е задължително де, но ако си решила да опиташ, това е пътя. Все пак трябва да се има предвид, че абсолютно пълното доверяване, пълното споделяне и пълното откриване към някого, който и да е той, е доста опасно за една връзка (това обаче е друга тема).

Сигурно не са малко случаите когато тези енергийни влияния са имали съвсем реални резултати. Няма как да се прецени какво би станало ако тези влияния не бяха съществували или бяха с обратна посока. Освен това хората имат и поддръжници, не само неприятели. Енергиите са с различни посоки, с различна сила, не са хармонизирани... Също така човекът към който е насочено въздействието може да реагира по различен начин на това въздействие. Как ще го усети зависи от самия него. Всичко е въпрос на съответствие. Човек привлича към себе си това, което желае и това, от което се страхува. Общественото мнение може да осигури по много и от двете категории. Мислейки за някого, хората изпращат към него определени мисъл-форми съответстващи на отношението им към човека за когото мислят. Наистина от самия човек зависи дали ще се свърже с подобни влияния, но колко са хората подхранващи в съзнанието си само чисти и светли мисли? Не е правилно да се смята, че колкото повече хора видят една снимка, толкова по-силно ще е влиянието, което ще окажат на лицето от снимката. Понякога един човек може да нанесе повече вреда от един милион. Но когато снимката е широко-разпространена шансът да я видят повече такива хора е по-голям. Както казах, всичко е въпрос на съответствие. И тук на говоря за някакви магьосници или други подобни. Отрицателното въздействие може да бъде и съвсем неосъзнато от извършителя му.

Дари ми сила да съм неотклонно с Теб – да пазя Твоя образ в мислите си всеки път, когато от илюзии коварни аз съм обграден; когато мрак прегражда пътя ми напред и бури яростни бушуват срещу мен; когато сякаш свършил е светът. С Теб единствено ще устоя! Учителю, с Теб ще победя! – нали Духът е вечен победител, а Твоята сила е в Духа – неугасим и огнен предводител?! С Теб единствено ще устоя! Опора, щит, посока, светлина, съветник и приятел всеотдаен... Нима заслужил съм това, с което ти даряваш ме – не зная. Какво без Теб, Учителю ще е света, защото твоят Свят е Свят безкраен?! С Теб единствено ще устоя!

Честит 8-ми март на всички дами !!! С пожелание да сте винаги усмихнати и щастливи

Е да де, но когато става въпрос за човек, който познаваш, който си виждала или поне знаеш името му, или нещо друго за него. А и тука не става въпрос само за съзнателно навреждане. Обикновено това влияние е незабележимо, но пък би могло и да не е така.

Всяка мисъл за определен човек те свързва с него и му оказва определено влияние. Когато гледаш снимка на някого ти се свързваш с него и му оказваш влияние. Какво точно е влиянието зависи от мислите ти и от тяхната яснота и сила, но при всички случаи влияние съществува.

„957. Инертността на материята на плътния физически план оказва изключително съпротивление на действията на духа. Затова и еволюцията се осъществява толкова трудно. Това съпротивление и тази инертност не съществуват на Висшите Планове, където материята е по разредена и изтънчена, т.е. одухотворена. Задача на човечеството е да одухотвори плътната обвивка (тяло) на Земята, така че да предостави на духа по-големи възможности за проявление на физически план. Колкото по-висок е планът на проявление, толкова по-малко е съпротивлението на средата. В астрала вече е много по-леко. Даже движението е по-леко. В менталния и тънкия свят всичко се осъществява чрез мисълта. Задачата на човечеството е да доведе своята Земя, своят дом в Безпределността, до такова разредено и одухотворено състояние, че да бъде възможно да се действа само с мисъл, без всякакви машини, апарати и приспособления. Машините са временно явление. Наистина някои апарати ще останат да съществуват още дълго, даже и на Висшите Планове, но крайната цел е освобождението от всички опосредстващи приспособления и заменянето им с огнената сила на духа, защото всички апарати съществуват заключени в човешкия микрокосмос. ...“ (Грани Агни Йоги, 1956 г.)

Не, че съм открил нещо, което е истинската ми същност и че съм открил една част от себе си, която е по-близко до Бог отколкото аз (като личност живееща живота си на земята) съм.

Да те докосне. Без висш аз как ще те докосне? Как ще разбереш, че докосва именно тебе?

Тази е Solar Fire Deluxe. Не помня откъде съм я изтеглил. Виж в data.bg или zamunda. Има и други добри астро-програми. Има и тема във форума.

Е, аз ползвам програма. Иначе да смятам... Май в програмата различните планети са с различна тежест. Ето ти снимка

http://www.youtube.com/watch?v=eequEffUqUc

Земните и водните знаци са ин, огнените и въздушните – ян. Оттам вече според разположението на планетите биха могли да се правят някакви заключения. Според баланса на елементите, който беше написал при тебе имаш 5 огън, 7 въздух, 5 вода, 5 земя, т.е. 12 ян и 10 ин. Моята астро-програма изкарва малко по-различни числа – 4 огън, 8 въздух, 6 вода и 5 земя, обаче пак са получава 12 ян и 11 ин, т.е. имаш баланс.

Може би, може би. Ако учението беше с човешки произход, може би хората биха му придали стойност. Но ако то е с Божествен произход, хората как биха му придали допълнителна стойност?! Става въпрос за тези, които го прилагат. Хора ли са или не няма значение. Ами аз затова написах още в началото, какво разбирам под висш аз – предимно го отъждествявам с будхичното тяло, което е седалището на интуицията и духовните чувства в човека. Към висшия аз отнасям също духовната воля в човека и частта от менталното тяло, свързана с абстрактното мислене и синтеза.