Станимир

Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е Самите звуци носят определена специфична вибрация, която може да породи определени (обикновено подсъзнателни) асоциации в хората. „О“ дава усещане за широта, за необятност (не само това, но в случая това е важното). В „шматка“ повечето съгласни са беззвучни. В тази дума няма заряд. Ако се погледне от тази гледна точка „Бог“ и „God“ си приличат напълно.

Всичко отминава. Дори и да ни сполети, това, от което се страхуваме, също ще отмине. Страхът е изцяло, ама съвсем изцяло астрален. В него няма нищо духовно. Той е необходим, когато липсва разум, т.е. способност да вземаме адекватни решения, и страхът ги взима вместо нас. Сега, когато хората стават все по-способни да вземат разумни решения, страхът следва да бъде преодолян. Той е изпълнил своята роля докато сме били в животинското и ранното човешко царство, но вече вместо да носи полза за хората, спира развитието им. Разбира се страхът е изключително здраво вкоренен в човешката психика, той се е трупал множество хилядолетия, и освобождаването от оковите му никак няма да е лесно. Но за да бъде човек свободен, за да се утвърди над наследството от своето минало и за да не бъде зависим от него, той трябва да преодолее напълно своя астрал, включително и страховете си.

http://www.youtube.com/watch?v=E2jkWbSyL2c

Какво трябва да стане? Твое право си е да не вярваш на въпросния автор. Ами, по-скоро става въпрос за неща, които са свързани с промяна в нашето собствено поведение, мисли, чувства. Например можем да си пишем и говорим колкото искаме за търпеливост или равновесие, като необходими за духовното развитие, но реално да не ги проявяваме в живота си. Значи в този случай нямаме приложение. Ако само говорим без да прилагаме, това е позоваване единствено на нещо, което сме прочели или чули. Някой е написал, че търпението е добродетел и ние повтаряме, без да сме проверили реално какви резултати ще донесе търпението в живота ни.

Много зависи според мен какви цели си е поставил човек. Ако целта е единствено знание, то наистина проблемът с достоверността на източниците е сериозен. Ако целта е духовно развитие, то от значение е най-вече знанието, което може да бъде практически приложено. Така това знание тъй или иначе ще бъде проверено. Има знание, което няма как да проверим. Например за космогенезиса и други подобни, а в различните източници може да се срещнат най-разнообразни съчинения по въпроса. Ако човек си е поставил като цел единствено знанието (и даже не точно знанието а информацията) шансът да получи достоверна информация е почти нула. Отделно стои проблемът, че той ще може да разберат много малка част от истината, дори и да „разполага“ с нея. По въпросът за доверието в различните автори: когато човек прочете нещо от даден автор, което вече е приложил в живота си и знае, че е вярно, то доверието към въпросния автор нараства. Когато приложи и други неща, които е прочел от този автор и също види, че са верни, доверието нараства още повече. Тогава човек може да се довери и за нещата от съответния автор, които няма как да провери в живота си. И пак повтарям: ако целта, която си е поставил човек е духовно развитие, то тази непроверима информация тъй или иначе не е от първостепенно значение. Човек може да я приеме просто като възможност и това по никакъв начин няма да се отрази на индивидуалното му развитие. Тъкмо напротив: преследването на подобен род информация може да отклони човек от действително необходимото.

Има и един друг вариант. Всъщност не е точно вариант, защото смисълът е по-различен: Един човек пресичал поле, сред което живеел тигър. Той бягал с всички сили, а тигърът – след него. Стигнал до пропаст и започнал да се катери по склона, вкопчил се в корен на дива лоза и увиснал на него. Тигърът изсумтял отгоре. Треперейки, човекът гледал надолу, където друг тигър го причаквал, за да го изяде. Само лозата го удържала. Две мишки – една черна и една бяла, полека започнали да прогризват лозата. Човекът видял до себе си ароматна ягода. Вкопчен с една ръка за лозата, с другата започнал да къса ягоди. Колко сладки били те!

Дзенмонахът Доген живеел уединено в колиба на края на гората. Веднъж няколко странстващи будистки монаси му се примолили да ги пусне да пренощуват. Когато се сгрели край огъня, подели разговор за същността на битието твърдейки, че светът е само илюзия на човешкото съзнание. Като се уморил да слуша бърборенето им, Доген попитал: – Как смятате, ей онзи камък, вътре или извън съзнанието се намира? Един монах отговорил с умен вид: – Разбира се, че вътре. – Твоята глава трябва да е много тежка – казал му Доген, – след като носиш в съзнанието си такива камъни. Хората често носят излишни неща в съзнанието си. Когато носим нанесения по нас удар в съзнанието си, в нас се поражда негодувание и гняв. Когато носим в себе си нанесената обида от близък човек, изпитваме тъга. Когато носим в себе си представата „този е добър, онзи е лош, това ми харесва, това не ми харесва“ това са зависимости. Ние се свързваме с всичко, което е в съзнанието ни. Не че реалният обект не съществува, но ние се привързваме към него чрез съзнанието си. Нанесеният по нас удар съществува, нанесената обида съществува, но извън нашето съзнание, тя няма връзка с нас. Ако някой ни обиди докато спим, на другия ден отношението ни към въпросния човек няма да се е променило, защото ние не сме взели съзнателно отношение към случващото се. Ако този човек ни беше обидил докато сме будни, нещата най-вероятно нямаше да стоят точно така. Ние сме осъзнали действието му – обидата, – и в това няма нищо лошо. Проблемът е, че обикновено наред с това я оценяваме. и по този начин създаваме зависимост според преценката си, т.е. носим обидата в съзнанието си. Това е илюзия, защото в съзнанието ни съществува само това, което ние изберем да съществува там. Камъкът е истински. Представата ни за него обикновено е илюзорна.

Добре, как тогава бихме се защитили, ако ни нападнат?Ще се отбраняваме, без да чувстваме гняв? Да, сигурно така...макар че, на практика не ми е много ясно като как би било на практика Ами, не е лесно. Обаче ако погледнем реално, гневът с нищо не ни помага когато се защитаваме. Той замъглява преценката ни, унася ни. Често под влиянието на гнева защитата ще се превърне в атака, почти винаги нанасяща на противника далеч по-големи поражения отколкото той реално заслужава. Гневът е автоматична подсъзнателна реакция на определени условия, която сме изграждали в течение на множество години. Просто трябва да сме винаги съзнателни. Пак повтарям: не е лесно и подобно на всяка качествена промяна става бавно.

„212. (Май 24). В причинното тяло са съсредоточени кристалите от натрупаните от духа енергии. Тези енергии се намират в състояние на постоянно очакване на такива комбинации от външни условия, при които могат да се проявят във външната среда. Когато духът е въплътен в тяло, определен вид от тези енергии се проявява на физически план; когато той е в астрално тяло се извършва проявление на астрален план, но вече на друг вид енергии; по същия начин е при тънкото и огненото тяло, на всеки план в съответните проводници и именно от тези енергии се осъществява проявлението, което отговаря на плана и неговите възможности. Но даже на физическия план, в плътния свят, могат да се проявят далеч не всички натрупани енергии, а само частично. Външната среда и нейните условия не винаги позволяват това проявление. Невинаги са благоприятни и съчетанията на скандите*. Кармата понякога чака с векове за да утвърди необходимото следствие. Само с неголяма част от натрупаните енергии се проявява човекът на Земята. Колкото е по-висок планът на съзнание и проводникът, толкова по широки са възможностите да се осъзнаят собствените натрупвания, но са и толкова по-ограничени от особеностите на дадения план. Например, човек, обичащ физическия труд, може да удовлетвори стремежа си към него единствено във физическо тяло. Във висшите планове трудът се осъществява под други форми. Любовта към труда остава, но се проявява по друг начин. В земните животи всичко се повтаря и нищо не се повтаря. И тялото и външният вид, и скандите са различни. Други са обвивките и на близките хора. Както листата на дърветата си приличат едно с друго, но няма две еднакви, точно така няма и еднакви животи. Неповторимостта на дадени условия може да послужи и за утешение, и за тъга, ако има нещо, към което сърцето се е привързало. Даже в рамките на един живот, миналото не може да се повтори в същата форма. Вечна е смяната на всичко и във всичко, и единствено Наблюдаващият е неизменен. Колкото по-високо е духът, толкова по-ярко се проявява неговата Индивидуалност през съответните обвивки. Но скандите силно изменят формите на това проявление. Разбира се, Високите Духове винаги успяват да извършат своето Велико Служене, но формите на неговото проявление са разнообразни. Това можем да видим сравнявайки живота на Акбар, Соломон и Сергий Радонежки. Така времето, епохата и народността наслагват своите окраски върху проявлението на космическите енергии, натрупани от духа, дори и при много издигнатите Същности. Можем да наречем това съзвучие с реалността на окръжаващите външни условия. Истината си остава една, формите на нейното проявление зависят от сроковете и необходимостите на епохата. Оттук и извода: възможностите, които се дават във всяко въплъщение, са неповторими и не трябва да се изпускат. Кой знае кога и къде те ще се повторят отново, може би никога. Във всеки случай, аналогични съчетания на условията са възможни, но точно повторение – никога. Разбирането за това ще ви научи да цените това, което е неповторимо, и да не изпускате възможностите на настоящия си живот. Често се упрекваме в това, че не сме оценявали нещо в съответното време, затова трябва да ценим неповторимото и да държим очите си отворени за това, което ни се предоставя през живота.“ Грани Агни Йоги, 1957 г. *сканди (санскрит) – букв.: група, куп. Означение на петте групи, от които е съставено всичко, което най-общо се разглежда като „личност“: 1. телесност (Рупа); 2. усещания (Ведана); 3. възприятие (самджня); 4. Психически формиращи сили, образи (Самскара); 5. Съзнание (Виджняна). Често тези групи се наричат и „групи на полепналостта“ (упадана-скандха), понеже към тях, с изключение на архатите и Будите, полепва жаждата (Тришна) и ги привлича към себе си и така те образуват обектите на привързаността и причиняват страдание. ... (Енциклопедичен речник на източната мъдрост) Съжалявам, но за да се разберат скандите, трябва да се разберат и значенията на всички санскритски термини, които са изброени по-горе. Тук аз няма да дам техните значения, защото ще се отклоня доста от темата.

Това значи, че не трябва да изпитваме гняв.

Ами, виж сега: когато става въпрос за налагане над една воля над друга воля съм повече от против. Но тук имаме само една воля – нашата собствена – чрез която държим в равновесие и хармония различните си аспекти.

С каквито очи гледаме на света – това можем да видим. Когато човек е щастлив, светът му изглежда щастлив. Когато човек е тъжен, светът му изглежда сив и мрачен. Но светът не се изменя от настроението ни, а единствено ние самите. Човек, който е с нагласата, че носи нещо духовно в себе си, наистина го носи. Човек, който отрича в него да има нещо духовно, сам се изолира от духовното. Той няма да вижда нищо духовно и в света около себе си, за разлика от първия, който ще открива духовното навсякъде в ежедневния живот. Вярата не е дадена на хората напразно. Човек сам изгражда себе си чрез мислите си.

Гордостта не е толкова лесно да се определи еднозначно като положително или отрицателно явление. Увереността в себе си, самочувствието също. От значение най-вече е, доколко присъства егоизмът. В „духовната гордост“ няма нищо духовно. Тя е изцяло резултат от низшето его. Последното е способно да се възползва от всичко, дори и от духовните постижения. Или душата управлява низшето его или обратното. Няма средно положение.

„208. ... Причинно тяло наричаме несменяемата, безсмъртната, неунищожимата обвивка на духа. В нея той натрупва плодовете на своите достижения, цялото свое минало и бъдеще. Там са семената, а полето за реализация на заключените в тях възможности е пространството...“ Грани Агни Йоги, 1957 г.

Да, друго е. Но пък отговорът не е много по-различен: какво трябваше да родим?

А какви трябваше да се родим? Хора ли? В темата за дзен имаше един интересен въпрос: кой съм аз? Днес ми е тръгнало да остоумнича. Та ето какво измислих: Казват, че хората постоянно се променят. – Същността им е безкрайна в своето разнообразие. Все пак въпросната същност си остава винаги неизменна. Нека да не я определяме като човешка или пилешка – тя навсякъде е една и съща.

Ако няма пилета, няма да има и пилета на грил. Значи, трябва само да убием всички пилета и ще решим проблема. П.П. Тъй като открих как да стигна до освобождение от напастта на пилетата на грил, може отсега-нататък да ме наричате Просветления.

Черупката на яйцето защитава пиленцето. После то я разчупва и излиза на свобода, но си е пак същото пиленце.

Стоях на брега и наблюдавах грозните патенца. Но те не знаеха, че са грозни патенца – просто си плуваха безцелно. Лебедите бяха надалеко. ------------------------------------------------- Вълните пламват и угасват. Да те люлеят нагоре-надолу е толкова унасящо. Лодките обаче не са в морето заради вълните. ------------------------------------------------- Черупката на яйцето защитава пиленцето. После то я разчупва и излиза на свобода, но си е пак същото пиленце. ------------------------------------------------- Мъдрецът трупа съчки там, където иска да запали огън.

Вероятно Създателят здраво се е изпотил, за да изтвори всичко. Това не е ли доказателство, че ни обича?

Има вече подобна тема тук. По-късно сигурно ще ги обединя.

Силата не пречи на любовта. Нищо не става без труд и усилие – физическо, умствено или друго.

Ако аз гледам филм, мога да се „потопя“ в атмосферата на филма. Да страдам и да се радвам заедно с героите. Мога обаче напълно осъзнавайки, че случващото се във филма няма нищо общо с мене да наблюдавам безпристрастно. Можем да наблюдаваме събитията от ежедневието си (не че съм го постигнал) по същия начин както гледаме на едно историческо събитие. Или пък да не е толкова краен примера: като едно събитие случило се с нас преди 20 години. Страдали сме за нещо, но в момента от това страдание не е останало почти нищо. Връщаме се към събитието и гледаме на нещата без тази зависимост от него, която е съществувала по времето, когато то се е случвало. Помним страданието, но вече не страдаме. Оценяваме всичко далеч по-обективно. Някой ме обижда. След десет години какво ще помня от обидата (е, някой помнят ама проблема си е техен)? Емоционалното ми състояние в момента в който ми нанасят обидата трябва да е същото каквото би било примерно ако си спомням за обида нанесена ми преди години. Разбира се това не означава да пренебрегнеш случващото се, но да не го украсяваш с лични емоции чрез които ставаш зависим от случващото се. Всичко това се определя от човешката воля. Ако волята беше от астрала, то нямаше как чрез нея да управляваме мислите и желанията си. Човек може да избира, което означава че волята чрез която избира е отвъд възможностите за избор – отвъд емоциите, отвъд мислите, отвъд чувствата...

Опитай се да вникнеш цялостно в нещата, а не така да анализираш парче по парче. Нещата в проявлението всъщност са доста сложни за да може логиката да ги обхване, въпреки че в основата си са прости. Удовлетворяването или неудовлетворяването на желанията не променя по никакъв начин нашата същност. Чувството на задоволство при удовлетворяването на желанието и нещастие при неудовлетворяването му са илюзорни. Ние допускаме желанията чрез волята си, но те не се отразяват на същността ни, а най-вече на астралното ни тяло. Да вземем едно егоистично желание. То идва от астрала. Волята ни са подава на това желание (самата воля е отвъд астралния план, отвъд менталния, отвъд будхичния) и човек предприема съответните действия (физически и умствени) насочени към удовлетворяване на желанието. Самата воля обаче остава независима. Тя е допуснала да бъде зависима в определено свое решение, но е свободна във всеки един момент да измени отношението си. Значи дали ще бъде зависима волята от въпросното астрално желание зависи от самата нея. По-ясно не мога да го обясня.

Според мен galgo имаше в предвид да ограничим личните си, егоистични желания си, зависимостите си и т.н. Те нямат нищо общо с нашата същност (Природа), а са просто външни наслагвания. Ограничаване в случая означава, да не им се поддаваме, да сме независими от тях. А това последното всъщност си е свобода.