Станимир

Когато говорим за чистотата е добре да направим една разлика между физическия свят и света на човешката психика. Иначе ако се опитваме да приложим принципите валидни за материалния свят към човешкото съзнание, това няма да ни доведе до желаните резултати. В материалния свят за да постигнеш чистота е необходимо да „изхвърлиш боклука“. Друг начин няма. В по-фините светове обаче чистотата се постига като се утвърждава самата тя. Там ние изграждаме чистотата. Това е повече творчески процес, отколкото почистване, така както сме свикнали примерно в домакинството. Чистотата е хармония и красота. Красотата и хармонията не могат да бъдат постигнати с отхвърляне на техните противоположности, но където имаме красота и хармония за техните противоположности просто няма място, където да се проявят.

Иска ми се отново да обърна внимание на един цитат в темата отпреди година и половина. Значи чистотата не е цел, а условие за нашето развитие. Тя наистина е нещо индивидуално, защото най-добрите условия за различните хора също се различават. Чистотата нищо не отхвърля, а утвърждава необходимото за духовния ни прогрес. Това, което е несъвместимо с последния, си отпада съвсем естествено в съответното време.

Подкрепям написаното. Не ми стана обаче ясно защо е необходимо да доказваме чистотата на мислите и намеренията си пред някого. Важното е самите ние да усещаме и да се стремим към постигане или запазване на чистотата на мислите си.

Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".Има хора рзумни, на които не е хубав нито лек живота, но се държат за разума и, някак си въпреки негативната им вътрешна нагласа, няма я точно злобата, и те са ми по-приятни. Аз съм някъде по средата - не съм песимист нито оптимист. Това е възможен вариант. Обаче да се правят генерализации, че всички или преобладаващите случаи са такива... не знам на кого е нужно. Колкото до общуването ми с песимисти (или хора, които временно са в негативно настроение) то не мисля, че външно нещо в мен е по-различно. Стремя се обаче да поддържам вътрешното си състояние приповдигнато. Никой тук не е казал, че "всички са такива". Човека казва какво е с п о р е д н е г о, а аз споделям , че и аз така съм го видяла. А точно в твоите изказвания, Станимире, забелязах този тон: това Е така, а онова - иначе Може и да си права, може и да не си искала да правиш обобщения, но аз прочетох: „Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".“ вместо: Понякога оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм". или: Често оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм". или нещо друго подобно даващо възможност да се разбере, че това е само частен случай. Освен това в моето мнение нямаше нищо лично насочено към теб. Коментирах мнението ти (и това на Томодаши), защото доизясняването, което направих, намирам за важно. Ти обаче отговори с лична нападка, която няма нищо общо с темата.

Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".Има хора рзумни, на които не е хубав нито лек живота, но се държат за разума и, някак си въпреки негативната им вътрешна нагласа, няма я точно злобата, и те са ми по-приятни. Аз съм някъде по средата - не съм песимист нито оптимист. Това е възможен вариант. Обаче да се правят генерализации, че всички или преобладаващите случаи са такива... не знам на кого е нужно. Колкото до общуването ми с песимисти (или хора, които временно са в негативно настроение) то не мисля, че външно нещо в мен е по-различно. Стремя се обаче да поддържам вътрешното си състояние приповдигнато.

Ако сам не можеш (или не искаш) да видиш разликата между двете неща, дето си писал, аз съм безсилен да ти я покажа.

Хайде по-добре да не извърташ написаното от самия тебе. Като даваш методи за лечение, хубаво е да си ги проверил. Така ли прекарваш доста време? Темата отива в Разговорки

Защо не опиташ да изпълниш на практика това, което си писал? После, примерно след 10 дена пиши отново какви са резултатите.

Не знам за другите, но аз след този цитат от В. Пашов, едва ли ще прочета нещо друго от него. По-рано днес в един друг форум прочетох нещо подобно от Хр. Маджаров. Иначе отношението ми към последния е положително, но днес останах разочарован. Не знам просто как хора претендиращи за духовност могат да пишат подобни безсмислици, противоречащи на всички духовни принципи. Защо трябва националното ни самосъзнание и самочувсвие да се градят върху подобни безпочвени твърдения?

При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно. Освен това за да имаме резонанс, то при единия поне (пациента или психотерапевта) стремежа за унищожение на блондинките трябва да е проявен (може и мислено или емоционално, не е задължително на физически план). Някой трябва да възпроизведе един тон, за да може другия да резонира и да зазвучи на същия тон. Пък и с тези несъзнателни програми май се отклоняваме към психотронните въздействия и др. под., а не мисля, че те заслужават вниманието ни. Програмите, които сами си създаваме са подсъзнателни, т.е. те се проявяват постоянно, но невинаги забелязваме това съзнателно.

Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит. Колкото до поемането болките на пациента (в случая когато говорим за психотерапия – психически), то според мене това е доста криворазбрано прилагане на състраданието. Целта на последното е състоянието, вибрациите и тонусът на страдащия да се повишат, а не тези показатели при лекаря/психотерапевта да бъдат принизени до нивото на страдащия. Законът за резонанса винаги може да бъде използван, но волята на лечителя трябва да е силна и той трябва да владее в голяма степен своя микрокосмос (чувства, мисли, емоции). При енергийното лечение също е възможно лечителят да приеме част от болестта на пациентите, но там това става по енергиен път (лечителят приема в себе си проблемната енергия от пациента и е заменя с друга, т.е. тук обмяната не се извършва на принципа на резонанса). При принципа на резонансът лечителят/психотерапевтът оказва влияние на пациента си чрез пълен контрол върху собственото си вътрешно (емоционално и ментално) състояние. Тук не се оказва пряко въздействие върху пациента. Това на практика не е лечение, а нещо, което може (и е добре) да съпътства лечението.

„Дланта надолу“ не означава пръстите да са насочени към пъпа, а дланта да е обърната към тялото. Пръстите в този случай би трябвало да сочат наляво. Това е дланта (само предната част, която се вижда на снимката): Обратната част (тази, която не се вижда) е „горната част на ръката“ от цитата. „Дланта навън“ означава обратната част (която не се вижда на снимката) да е насочена към тялото, а дланта да е насочена навън.

За духовните чувства твърде малко може да се каже. Астралните чувства и желания са характерни с това, че водят до зависимост. Човек се привързва към тях, „нуждае се“ от наличието и удовлетворяването им. Последното води до чувство за щастие, а липсата му – до нещастие. Така човек е зависим от астралните си чувства. Духовните чувства са тези, които надхвърлят конкретната личност, живот. Те не се изменят във вечността, а единствено нарастват. Ако аз съм силно привързан към мой приятел/ка, но след 15 години примерно тази привързаност отшуми, то чувствата ми са били изцяло личностни и астрални. Когато говорим за истинското приятелство, то любовта ми няма да се измени през тези години, а ще нараства и ще се задълбочава и не само към приятеля/приятелката ми, но и към всички останали хора. Разбира се с последните невинаги ще има двустранност, насрещен отклик, хармоничност и нещата ще са съвсем различни, но пак ще има любов от моя страна. Двете всъщност вървят ръка за ръка и на практика са едно и също. Астралния паразит въздейства на човека, защото има сходство с него, защото самият човек го привлича.

Написаното по-горе, особено последното изречение е доста хубаво, но реализирането му в повечето случаи е практически неосъществимо. Проблемите са и от двете страни: както в подготовката и качествата на лекарите, така и в пациентите им. Не можеш да събудиш ничие съзнание, ако няма желание и определено ниво на развитие от негова страна. Насила и при липсата на необходимите условия нищо не се постига. Да, може би при един на хиляда пациенти (а тази цифра ми се струва твърде оптимистична), лекарят ще успее да стимулира пациента сам да потърси причината за заболяването си, вместо да чака готови лекарства. И това при положение, че лекарите, които споделят такъв подход са изключително малко, а притежаващите необходимото духовно виждане, за да видят проблема в по-фините структури на човека...

Когато се говори, че умът трябва да бъде воден от сърцето, е много важно доколко можем да различаваме астралните от духовните чувства. А това различаване не е никак лесно. Умът е между двете. Той може да се свърже както с едните, така и с другите, Едните обаче са илюзорни, свързани с личностно удовлетворяване и щастие, но в много случаи така добре замаскирани, че човек лесно може да ги обърка с духовните. Значи умът трябва да се ръководи единствено от духовните чувства, но не и от личностните. Не трябва да се забравя и волята, защото тя е реално, която осигурява и изпълнява избора. Без нея изборът не може да бъде осъществен.

Това вече съм го обяснявал толкова пъти, че взех да се съмнявам дали има смисъл да го правя отново. Думите в случая ми се струват безполезни. Съвършенството не изявява никаква недъгавост. Съвършенството нищо не изявява, ние го изявяваме в определена степен. Съвършенството просто е. Проявеният свят е резултат от взаимодействието между духа и материята, а не само от духа. Двете са едно само в пралайя, но през манвантарите са диференцирани. Единия полюс сам по себе си е неспособен да породи каквото и да било. Съзнанието поражда недъгавостта, вследствие на това, че не може да различи истината от илюзията, реалното от видимото. Съвършенството е във всеки от нас, но скрито зад илюзията, скрито зад покровите на материята, които съзнанието трябва да свали един по един, за да може светлината идваща от това съвършенство да заблести все по-ярко и по-ярко. Материалните обвивки, са тези, които затъмняват съвършенството и по този начин светлината му се проявява с примеси на тъмнина, повече или по-малко, в зависимост от това колко гъста е материята. Написаното по-горе всъщност е доста непълно, а и думите не могат да изразят проблема съвсем точно, но мисля, че основната идея може да бъде доловена.

Да. Но това не става без усилия. В еволюционен план „първата крачка“ на човека и „първият полет“ на птицата са отнели милиони години. След това при всяко ново въплъщение е по-лесно да се „научат“ отново, но всъщност те само си припомнят вече придобито умение. А умението да се ползва волята, хората тепърва развиват (забележи, развива се умението да се ползва волята, а не самата воля). Ние сме съзнанието. Божествената ни същност е само потенциал, който ние можем да осъзнаем и проявим (не изведнъж но постепенно и в отделни аспекти/части). Божествената ни същност може да е съвършена, всеобхващаща, безкрайна, но ние можем да проявим само тази част от нея, която сме се научили да проявяваме в следствие на досегашната си еволюция. Ние можем да проявим само една ограничена част от божествената си същност. Еволюцията е процес при който тази част става все по-голяма. Въпросът за отрицателните качества си е за друга тема. Не мисля, че мога да го обясня. Те са резултат от несъвършенството, т.е. от това, че не можем да проявим божествената си същност в нейната пълнота.

Здравей, приятелю! – убежище последно – единствено във теб аз мога себе си да бъда, свободен, цялостен, единен, всред всепоглъщащото ти спокойствие неземно, дълбоко като бездната на океана, и необятно като пясъка пустинен! Какво от туй, че другите те ненавиждат, уплашени от самотата, всред пронизващата тишина, в която страховете им задвижват фантомни образи лъжа?! Лице в лице изправена пред светлината топи се вътрешната нищета, защото тишината ти е огън изгарящ всяка суета. Във тебе хората се губят, но аз намирам своята душа, свободна в твойта безпределност, обагрена в безмълвна красота! И как без тебе бих намерил сили, да бродя в този свят от грим, и пътя как бих знал без тебе... ?! ... но стига думи – нека замълчим!

Пушачът причинява вреда. Никой не може да е свободен да ми причинява вреда – пряка или косвена – без мое съгласие. Нормално е в заведенията примерно да има обособени места за пушачи, а не обособени места за непушачи.

Ако волята ни е изначално присъща и отражение на божествената ни същност, защо не е и следначално? Бях ти дал подсказка още в предходното си мнение . Пречи ни затъналостта в майя, илюзията, невежеството (в източния смисъл на думата, авидя). Ние имаме воля, но не можем да я използваме, не сме се научили. Каквото могат боговете, същото могат да постигнат и хората, и растенията, и камъните. То е в тях самите, но не е изявено.

Всичко се променя. Съдбата не е нещо фиксирано, а е по-скоро определена възможност. Нормално е и линиите на ръката, които я отразяват да се изменят с течение на времето. Точният енергийно-физиологичен механизъм не ми е известен, пък и се съмнявам да има нещо написано по въпроса.

... ЛИНИЯТА НА ЖИВОТА (фиг.57, 1-1).Тя започва под хълма на показалеца и свършва долу, към началото на китката, ограничавайки отгоре Плутоновата област и след това Венериния хълм. По тази линия съдим за здравето и дължината на живота, болестите, материалните успехи и неуспехи. Когато линията на живота е ясна, гладка, без прекъсвания и острови, означава добро здраве и успехи в живота. Силно очертана, показва, че здравето и характерът обладават голяма сила и съпротива срещу лошите външни условия. Също така показва и успехи в живота. Слабо изразена линия на живота показва слабо здраве и слаб характер. Когато е твърде тънка и неравна, показва слабо здраве и неуспехи в живота. Онези места, където линията на живота е по-широка, показват периоди на по-добро здраве и по-големи успехи в живота. Малки чертички, пресичащи линията на живота, означават болести. Широка и червена линия показва чувственост, грубост и здрава натура. Широка и бледа линия показва болезненост, често малокръвие, завист, лоши склонности. Ако по нея има бели точки, налице е подсилване на гореказаното. Дълга линия на живота показва продължителен живот. Много пресичания от малки линийки на животната линия показват продължително смущение на здравето. Къса линия на живота показва къс живот, но трябва да бъде такава и на двете ръце. Ако скъсяването е свързано с тънки линийки или квадрат с продължаваща линия, това показва, че опасността за живота ще премине. Линия на живота, която постепенно изтънява и чезне, показва бавно угасване на живота. Пресечки или пречупвания на животната линия показват също болести и опасност за живота. Ако линията на живота се прекъсва, наистина имаме опасност за живота. Тази опасност обаче се намалява, ако местата на прекъсването са съединени макар и с много тънки, една забележими чертички. Острови по линията на живота показват затвор, болести, операция, изобщо - ограничения в изявите на живота. Ако имаме кръгове, налице е опасност за очите. Линия на живота без каквито и да било клонки и разклонения показва скучен, еднообразен живот. Клонки нагоре по линията на живота показват материални успехи. Ако клонките са надолу, имаме материални загуби. Клонка, подобна на виличка, към Юпитеровия хълм, показва материални успехи, благополучие, стремеж към власт, обществено положение, богатство. Ако на клонките има разклонение, това значение се усилва. Ако линията на живота към своя край има клонки, насочени надолу, имаме бавно угасваме на жизнените сили. Ако линията на живота има клонки нагоре към Венериния хълм, това е благоприятен белег, указващ за успехи в любовта, добри условия в живота и богатство. Ако клонките са надолу, е неблагоприятен знак - скъсване и неприятности с любим човек н често загуба на чест. Ако от линията на живота имаме клонки към Сатурновия хълм, това показва болести, страдания, но и дълбока мисъл и разумност. Клонки към Аполоновия хълм показват лесно спечелване на богатство, почести, а също и успехи в изкуството. Ако тази линия пресича Слънчевата, това означава материални загуби. ... Науките на Първата Човешка Раса. Ръководство по астрология, френология и хиромантия Само не се фиксирай прекалено много върху това, какво ти показват линиите на ръцете. Прекалената предпазливост може да ти докара много повече неприятности.

Аналогията с кучето много ми хареса. Много е точна. Вярно, че аз си я доразвих малко... И ти можеш да опиташ.

Едва ли Вальо поставя парите като главно условие за да бъде щастлив (не знам защо му се приписват подобни възгледи, след като в мнението си не е дал основание за това). Не знам защо трябва да се противопоставят организацията и порядките на канадското и българското общество. За едни хора подредеността може да е скучна, докато за други да не е. В едно прекалено подредено общество, хората нямат стимул да мислят и да се променят, но и това си зависи от самите хора. В едно хаотична обстановка, като тази в България, изпитанието е много по-голямо, защото този хаос трябва да се приведе в хармония. Но и тук съществува рискът обкръжението да повлияе и повлече човека в своята хаотичност, вместо обратното. Духовното развитие може да се осъществи при всякакви условия (и се осъществява при всякакви условия). Ако моите мисли и чувства са подредени, ако аз съм развил силна воля, уравновесеност и способност за самоконтрол, то безпорядъка царящ в обкръжението ми няма да ми повлияе и аз мога да водя подреден и хармоничен живот в средата в която се намирам. Но ако съм със слаба воля, несигурен в мислите, стремежите и чувствата си, то аз няма да мога да устоя на средата в която се намирам. В този случай дори и да живея в подредеността съществуваща в Канада примерно, аз вътрешно ще си остана несигурен и нестабилен, но обкръжението ще ми въздейства в известна степен положително, възпитавайки в мене някакво усещане за хармоничност и подреденост. Разбира се това е механическо въздействие наложено отвън, но то може да пробуди вътрешния ми импулс за хармония. В България, ако този импулс не е вече пробуден, то социалната действителност едва ли ще спомогне за пробуждането му. За вече пробуденото желание за хармония обаче, тукашното обкръжение ще действа като възможност за утвърждаване и добиване на сила (и пак говорим само за възможност, защото в повечето случаи хората просто биват смачкани от действителността). В подреденото и организирано общество рискът човек да бъде повлечен от средата е не по-малък и опасен. И понеже той е свързан с приятни усещания, с чувства за сигурност, с по-малко изненади и повишена предвидимост, тази възможност човек да бъде погълнат от съществуващата обществена система по-трудно се забелязва. За духовното израстване обаче, човек трябва да намери себе си отделно от средата в която живее. Той трябва да е независим от нея. Тя е просто условие в което човек се развива; задача, която човек трябва да разреши.

Въпросът ти е аналогичен на въпроса: кой е създал Бог? На изток съществува понятието свабхава – своя, собствена природа; порив за себеизразяване. Това е нещо изначално присъщо на всяка индивидуалност. Това е част от божествената и природа – неизменна, вечна и всеобхватна. В определени моменти тя може да е затъмнена и човек да не действа според нейните импулси, но тя винаги е съществувала и ще съществува, без начало и без край. Усилването на човешката воля е в пряка зависимост от връзката която човек успява съзнателно да направи със своята божествена същност. Това е процес, който е безкраен.