Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    7082
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    93

Всичко добавено от Станимир

  1. Десетки пъти съм писал във форума, че ние проявяваме това, което вече е в нас (в божествената ни същност) в потенциално състояние. Външното „сътворение“ го извършваме в живота си чрез нашите действия и мисли. Но и теб ще посъветвам да включиш и материята в разсъжденията си. Светлината се движи в пространството, само че празно пространство не съществува. Това е добре, защото всяко движение се нуждае от посредник, от материална среда в която да се извършва. Нека не се забравя, че материята и духа са наименованията на два полюса, между които има безкрайна градация от степени. „Свобода“ и „отделяне от Твореца“ не са синоними, ама никак. За да говорим за свободна воля, това означава, че висшият аз вече е притежавал отделна индивидуалност. Кой е създал висшия аз? Ами това е заложено в природата ни (божествената). Ако не искахме да го правим, тогава щяхме наистина да сме откъснати от Бога. Има два стремежа – да даваш и да получаваш. И двете можем да проявим насилствено и тогава ще имаме егоизъм. Но те могат да се проявят и ненасилствено, в съгласие с божествените закони. Ако нито даваш, нито получаваш, ... ами не знам дали можеш да се наречеш жив в този случай.
  2. Да, донякъде това има нещо общо с пазача на прага. Малкия... А пред големия ти предлагаш да се поклоним, когато той ни казва, че целия свят ще ни предостави в краката. Не знам кой би могъл да определеи това като липса на егоцентризъм, както и желанието да придобиваме качества, особено благородни, както и най-вече стремежът към единение с Бога. Това е върховен егоцентризъм, който ни прави съвсем непробиваеми за онази Светлина, която свети (защо ли) в мрака. ... Прочетох само това. Останалото засега го прескочих, защото сметнах за по-удачно да премина на следващите мнения. Но утре сутринта ще се прочета и него. Ами приписваш ми нещо, което е изцяло плод на твоето въображение (червеното). Колкото до това, което съм маркирал в оранжево: вчера и ли по-предния ден споменах нещо подобно – че мисълта, че можем да постигнем пълното съвършенство на абсолюта е проява на егоцентризъм. Не е съвсем същото като това, което ти си написал, но има и нещо общо.
  3. Последният – да, първият – не. Не значи. Ако ти изтрия мнението това означава единствено, че съм преценил, че то нарушава правилата на форума. Обратното не е вярно: ако не ти изтрия мнението, не означава, че то не нарушава правилата на форума.
  4. Висшият аз не създава нисшия аз, поне не така, както си го представяш. Включи и материята с нейните свойства в разсъжденията си. Все пак всичко се проявява чрез материята.
  5. Вече споменах в една друга тема, че логиката, дори и да е правилна, работи само с определена начална информация, която осъзнаваме. Значи началната информация може да е непълна, а освен това може да е и погрешна. Способността ни за логическо мислене също може да не е на нужното ниво. Това са неща, които трябва да се имат предвид, когато правим заключенията си. Ако не отчетем възможностите за грешка и приемем направените заключения (аз предпочитам думата „изводи“) като нещо окончателно, безпогрешно и неподлежащо на развитие и разширяване, то наистина те „ще ни заключат“. Гъвкавата мисъл обаче правейки заключения не отхвърля нито една възможност.
  6. Не умът ми изисква това. Думите не винаги могат да изразят смисъла, който искаме да вложим в тях, но все пак трябва да се търси максимално възможната близост и точност. Иначе стават колосални обърквания. Да, може да се вникне в същността отвъд думите. Тук обаче диалогът е отворен за широка аудитория и дори и да предположим, че аз разбера смисъла, който някой иска да вложиш в мнението си, въпреки неточния подбор на думи, то повечето хора просто ще приемат нещата буквално. В случая с мисленето например, както казах последствията може да са пагубни. Тя трябва да утихне, т.е. след като се научим изцяло да я управляваме и контролираме, след като я пречистим, след като разширим нейните възможности. Едва тогава в нея ще може да се отрази това, което е над нея. Самата мисъл обаче не само, че си остава необходима, но и незаменима.
  7. Ако егоизмът е елемент на висшия аз, тогава каква е разликата между висшия и нисшия аз? Или може би ти не правиш такава? Темата обаче е за висшия аз, а това означава, че за да се включиш ползотворно в темата е нужно да направиш това разграничение. Висшият аз, по дефиниция е свободен от егоизъм. Значи ако някъде се наблюдава егоизъм, това не е висшия аз, а нисшия. Точно това е в основата на разграничението между нисшия и висшия аз – наличието или липсата на егоизъм. Ще си продължа разсъжденията от снощи. В една друга тема написах, а и преди съм споменавал, че нищо не може да надскочи плана на който е създадено. Предполагам, че някои хора са запознати с делението на човека на седем принципа: атма, будхи, манас (висш ум), кама-манас (желания+нисшия ум насочен към задоволяването им), прана (жизнен принцип), линга-шарира (етерно тяло), стхула-шарира (физическо тяло). Висшият аз на човека е атма+будхи+манас. Т.е. монадата + висшия ум необходим за нейното познаване, самоосъзнаване и проявление. Натрупванията, които имах предвид в предходните постове, са в будхи. В тях не може да има никакъв егоизъм, защото те надхвърлят не само нивото на нисшия ум, а и това на висшия. Чрез висшия ум човек само ги осъзнава и проявява в живота си, но висшият ум не ги създава. Ако ги създаваше, те нямаше как да надхвърлят неговото ниво. Те съществуват изначално като безграничен потенциал в божествената същност на човека. Егоизмът се създава от кама-манас и не надхвърля това ниво. Дори и след смъртта на човека (след прекратяване на земния му живот), когато долните четири принципа съставляващи личността се разпадат, породените от кама-манас предразположения, зависимости, егоистични стремежи и др. остават на нисшите четири нива и в последствие стават причина (но не единствената причина) за следващото прераждане.
  8. Логиката борави с наличната за съзнанието информация. Ако някой (човекът, а не логиката му) вижда само външното, то разсъждавайки логически ще обхване само външното. Сама по себе си логиката винаги е вярна. Не логиката повелява така. Както казах тя борави с наличната и информация. Ако човек вижда причините, то и логическото му мислене ще ги обхване и той ще насочи вниманието си към тях. Има неща, които не разбираме. Те са извън логиката (нашата логика, а не логиката по принцип) само дотолкова, доколкото не ги познаваме.
  9. Разбира се , че бива утвърждавана мисълта... Та как иначе, ако не - чрез мисълта - умът - ще се развие - до гениалност? Тук нищо не се отрича, а само нещата се поставят по местата им...Става едно вътрешно подреждане на идеите, за да се излезе от хаоса, в който те пребивават у нас, първоначално...Докато питаме, още сме в ума си и затова - не знаем; не сме влезли още в разума... Виждам, че ти бъркаш СМИСЪЛА на понятията ум и разум... За тебе - те не са качества - от различен порядък... А точно тук е разковничето... Вече много пъти имах случай да споделя, че умът, егото - е низшето, което се развива до възможния си предел и чак тогава (чрез "скок") - "се превръща" в разум, във висше...(Количественото на-труп-ване - се е превърнало в качествена промяна... Как ? Чрез скок... Значи - умът, като е надскочил самия себе си - чак тогава се е превърнал в разум... Диалектика, брат... ) А истинското Знание - то не е свързано с ума, а само с разума... Тук говоря за истинското знание, което разумът държи непроменено... Не за онова умствено "отрицателно знание", от което следва да се чистим. Защото умът "продуцира" само временни неща, които се променят... Това, което се променя - не го хвали, защото то изчезва... Е, това е... Колкото - толкова... Всичко това - външно не се обяснява... То звучи глупаво и аз напълно те разбирам... И не споря с тебе, нито се опитвам нещо да докажа... Ти си знаеш... Но - Истината надхвърля фантазията, Стан... Така и не разбрах къде Учителя подкрепя твърдението ти, че мисълта е необходима само докато умът се развие до гениалност. За дефинициите ти за ум и разум... ами това са си твои дефиниции и не виждам защо някой трябва да се съобразява с тях. Количественото натрупване никога не може да доведе до качествено изменение. Нищо не може да надскочи себе си. Нищо не може да надскочи и това, което го е създало – това са закони.
  10. Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена.
  11. За какви натрупвания става въпрос. Според мене, това пак се отнася до нисшия аз и нашите илюзии, навици и зависимости, т.е. до егоистичните ни желания. Това е т.нар. пазач на прага. Това е нашата втора, илюзорна природа, която сами сме създали и се опитва да измести истинската ни духовна (божествена) природа на трите низши плана на еволюцията. Лирата на Орфей е именно духовната воля на висшия аз (Орфей).
  12. Ако егоизмът е елемент на висшия аз, тогава каква е разликата между висшия и нисшия аз? Или може би ти не правиш такава? Темата обаче е за висшия аз, а това означава, че за да се включиш ползотворно в темата е нужно да направиш това разграничение. Висшият аз, по дефиниция е свободен от егоизъм. Значи ако някъде се наблюдава егоизъм, това не е висшия аз, а нисшия. Точно това е в основата на разграничението между нисшия и висшия аз – наличието или липсата на егоизъм.
  13. "Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни... Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят... Току що отрече творчеството и изкуството, а също и свободата. Без мисълта човек не може да реагира и в най-елементарната житейска ситуация. Как въобще си представяш, че (все)знанието може да замени мисълта? Това би означавало предопределеност, а не свобода. И не е ли признак на гордост да предполагаш, че можеш да постигнеш всезнание, пък било и чрез сливане (???) с Бога, който вече го притежава (поне според думите ти). Честно казано, не мога да повярвам, че чета това. От личен опит ли пишеш? Интуицията е всичко друго, но не и отказ от мисленето, освен разбира се ако не поставяш знак за равенство между мисленето и човешките илюзорни представи и заблуди, а точно тези неща са антиподи, защото илюзиите и заблудите са показател за погрешно мислене. Е как така знанието ще се дава, след като си схванал Истината??? Това е логически абсурд. Но ти разбира се отричайки мисълта, отричаш и логиката. Излиза, че Бог (както и Истината) са алогични??? И как така става това доброволно отказване, без участието на ума? Кое е доброволното тогава? - Нещо такова... Нелинеен скок... Но - не бързай да се вайкаш, потърпи, ще го разбереш по-нататък... - Казах, че последната функция на ума е самоотричането . Самоотрича се и млъква, бива поставен завинаги под контрол... Вече нещата с творчеството идват на мястото си... Но да се самоотрече може единствено и само този ум, който предварително се е развил до гениалност... Само гениалният ум може да го схване, този парадокс и така - стигнал до задънена улица - във всичките си търсения - образно казано този низш ум "се гръмва", капитулира ,"самоубива се", или - просто - онемява... (Няма нищо страшно в това; няма нищо общо СЪС СМЪРТ, ПРИЛИЧА на нещо като драматично отказване) ... Не и преди да дойде до гениалността обаче... Преди това се чуди и се вайка - как може да се пишат подобни глупости... Неразбиране, брат... Нищо не може да се направи... Потърпи, това , което сега не разбираш - ще ти се даде даром, макар че - не я обичаш тази дума... Ще видиш как става "даром"... Да се самоотрече може само това, което има самостоятелно съществуване. Недей смесва ума с нисшето аз в човека. Ако не познаваш висшите аспекти на ума, това не означава, че те не съществуват. Това, че хората преобладаващо използват ума си за създаване на илюзии и заблуди, и злоупотребяват с него, не е проблем на ума, а на хората боравещи с него. Използвайки ума не можем да стигнем до задънена улица. Можем да стигнем до известни ограничения в способността ни да го използваме, но тази способност може да се разширява. Тези ограничения обаче са наши, а не на ума. Умът разбира се също си има своите ограничения, но кой е казал, че трябва да се ограничаваме единствено с ума? Но да се отрича ума е глупаво и... пагубно (за човека, не за ума). Ако не беше така, нямаше да си направя труда да напиша този и предходния си пост. Пишеш за интуиция, но интуицията без ум превръща човека единствено в робот. Например, ние ще знаем правилното решение в една ситуация, но няма да знаем защо е правилно. Какво знание е това, лишено от всякакво разбиране? Хубаво е, че пишеш за това, как е необходима гениалност на ума. Ти постигнала ли си тази гениалност, че вече пишеш за „следващия етап“? И не предполагаш ли, че писанията ти могат да са резултат от неумението ти да боравиш със същия този ум, който отричаш? Неумението да се мисли правилно поражда всички заблуди. Как тогава средството за преодоляване на заблудите може да се търси някъде другаде, извън това, което ги е породило? И отново ще обърна внимание на думата „средство“ в последното изречение. Това не изключва участието на интуицията и любовта, просто означава, че без участието на ума няма как да стане. И къде Учителя е казал това, което ти пишеш за мисълта? Къде я отрича? Къде Учителя противопоставя мисълта и знанието? Точно обратното, навсякъде в беседите, тя бива утвърждавана. Прекрасен цитат. Прави ли ти впечатление участието на ума в целия процес?
  14. ... Например, как едно силно и аз-центрирано същество, което минава през света като конквистадор и се гордее с кръвта, която капе от ръцете му може да бъде убедено в ценноста на живота ... Духовният опит затова е духовен, защото елемента на егоизъм е преодолян. Иначе щяхме да говорим за заблуди и зависимости, а не за духовен опит. Защо приписваш на висшия аз атрибути на нисшия?
  15. Не знам с какво ще ти помогнат подобни разсъждения. В Космоса всичко е съставено от положителни числа. Нулите и отрицателните числа изразяват само временни отношения, но не и нещо реално. Непроявеното е безкрайност. Извън проявлението не може да се говори за числа. Единицата е цялата троица в нейното единство, т.е. Абсолютът. Разделянето на единицата на проявено и непроявено, на материя и дух е двойката. Разделянето на единицата на дух, материя (енергия) и съзнание е троицата. Синът е резултат от взаимодействието на духа и материята, т.е. съзнанието представлява духа ограничен и облечен в материя. В резултат (от действието на съзнанието върху материята) се образува формата (четворката), чрез която то се проявява. Последното го има в почти всяка митология. Затова се казва, че четворката е число на ограниченията и страданията. После идва петицата, самосъзнанието, мисълта, когато човек осъзнае себе си не като формата, а като това, което е скрито и което обуславя тази форма. Петицата е пътят за излизане от четворката, от страданията. Именно в петицата е свободата на волята. Именно чрез петицата, човек може да се освобожди от страданията и ограниченията. В дочовешките еволюции, когато самосъзнанието още не е развито и нямаме мисъл, няма и свобода на избора, няма и индивидуална отговорност. Съзнанието в дочовешките царства е подчинено на импулсите идващи от природата.
  16. Натрупваме опит. Духовен опит. Натрупваме умения. Както детето при раждането си не може да ходи, но след няколко месеца се научава, така и човек се учи да проявява присъщите на духовната си същност качества в ежедневния си живот. За такива натрупвания писах, и не мисля, че това беше толкова трудно за разбиране.
  17. "Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни... Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят... Току що отрече творчеството и изкуството, а също и свободата. Без мисълта човек не може да реагира и в най-елементарната житейска ситуация. Как въобще си представяш, че (все)знанието може да замени мисълта? Това би означавало предопределеност, а не свобода. И не е ли признак на гордост да предполагаш, че можеш да постигнеш всезнание, пък било и чрез сливане (???) с Бога, който вече го притежава (поне според думите ти). Честно казано, не мога да повярвам, че чета това. От личен опит ли пишеш? Интуицията е всичко друго, но не и отказ от мисленето, освен разбира се ако не поставяш знак за равенство между мисленето и човешките илюзорни представи и заблуди, а точно тези неща са антиподи, защото илюзиите и заблудите са показател за погрешно мислене. Е как така знанието ще се дава, след като си схванал Истината??? Това е логически абсурд. Но ти разбира се отричайки мисълта, отричаш и логиката. Излиза, че Бог (както и Истината) са алогични??? И как така става това доброволно отказване, без участието на ума? Кое е доброволното тогава?
  18. Ами буквално си е. Силата си е сила. Любовта не е ли сила? Вярата не е ли сила? Търпението не е ли сила? Постоянството не е ли сила? Мъдростта не е ли сила? Целеустремеността не е ли сила? Честността не е ли сила? Равновесието не е ли сила? Хармонията не е ли сила? Единството не е ли сила? ... Това, че повечето възприемат силата като някакво изопачаване и злоупотреба със своите възможности, мен най-малко ме интересува. Това са илюзорни представи за силата, които хората са си е изградили. Мен ме интересува чистия, положителен смисъл на думата. Всички духовни качества в човека са източник на сила. Тези качества не се проявяват от самосебе си. Да, всеки ги притежава (винаги ги е притежавал и винаги ще ги притежава) в своята духовна същност. Те са самата ни същност. За мене думата „дар“ е крайно неточна, изразявайки нещо внесено отвън. Колкото до Светия Дух, той е всеначалната енергия в Космоса, проявяваща се под безброй форми – прана, фохат, психичната (творческа) енергия и много други. На изток символ на тази енергия са Дукар, Шакти, Кали... Отецът е вечно скрития абсолют (вечно скритата същност), а Синът е съзнанието породено от взаимодействието между двете. Нека се има в предвид, че в човека се съдържа цялата троица, а не само Сина, както най-често се предполага.
  19. Хайде юруш ...на черешите ... Това всъщност е от Библията. Потърси, ще го намериш. Освен всичко друго означава, че всичко се постига с индивидуални усилия. Като говориш за бране на череши, плодовете може да стоят на дървото, но човек трябва сам да ги достигне и да ги събере, т.е. да ги вземе. Със сила, защото плодовете няма да паднат сами в ръцете му. Във връзка с темата се сещам за думите на Буда, че човек е това, за което се мисли.
  20. Не съм сигурен какво се разбира под „мисъл“. Идеите със сигурност не са наши. Конкретната интерпретация на тези идеи обаче, т.е. пречупването им през индивидуалното съзнание, което поражда мисли (представи), определено се извършва от човека. Значи човек може да приеме от пространството идея или мисъл. Последната е идея пречупена през индивидуалното съзнание на друг човек. Според мен иИдеята е нещо абстрактно, принципно, универсално, а мисълта е нейното конкретизиране, ограничаване. Човек възприемайки от пространството определена идея или мисъл, което става магнитно на принципа на съответствието, я интерпретира и на свой ред създава мисъл, която се привлича към други сходни на нея мисли и ги усилва (така се създават егрегорите). Да се отрича ролята на човека на (съ)творец в това отношение, не мисля, че е съвсем правилно.
  21. Нисшият аз, това са инстинктите, навиците, зависимостите, предразположенията, автоматичните мисловни и емоционални реакции, а също и заблуди, които сме изградили през живота си. Т.е. за нисш аз можем да говорим, когато съзнанието ни е фокусирано в гореизброените неща и човек се самоотъждествява с тях, приема ги за себе си или за част от себе си, или нещо което му принадлежи. Висшият аз това са духовните натрупвания в човека. Това е тази част от човешката божествена същност (вечно присъстващия безграничен, но и скрит духовен потенциал в човека), която човек е успял да прояви в живота си. Например степента в която се е научил да проявява дадено духовно чувство. Или пък духовната си воля. Или способността за разбиране, за различаване или мисълта (най-вече в нейния синтетичен аспект). Какво означава връзка с висшия аз? Мисля, че това означава човек да действа съзнателно според всички духовни натрупвания, резултат от еволюцията му. Не само това, но тук мисля, че се включва и стремежа към нови натрупвания. Връзката с висшия аз предполага излизане от ограниченията на нисшия аз (в началото изброих някои). Последните пречат на висшите натрупвания да се проявят в своята пълнота. Човешкото съзнание се намира между висшия и нисшия аз, и разполага с избора да се фокусира върху всяко едно от тях и съответно да засилва неговите позиции и да го развива. Ако човек се поддава на своите навици примерно, то тези навици се засилват в него. Ако човек се фокусира върху дадено духовно чувство непредубедено (т.е. освободен от фалшивата изкривена представа, която нисшия му аз ще се стреми да му наложи за въпросното духовно чувство), то човек ще може да вникне по-дълбоко в същността на това чувство и да го приложи в живота си. От написаното се вижда, че фокусирането върху висшия аз е далеч по-трудно от фокусирането върху нисшия, което става почти автоматично, като просто се оставиш на инерцията, без да полагаш никакви мисловни и волеви усилия.
  22. Царството Божие се взема със сила. Всичко ни е дадено, но само от нас зависи какво и колко можем да вземем. Значи свободата е в нас. Бог е постоянна величина. Неговата воля също е постоянна величина. Къде е свободата тогава?
  23. Когато се стремя към нещо, аз вярвам в съществуването му. Вярата е двигателя на моите търсения. Липсата на вяра означава липса на цел. Съмнението просто поставя под въпрос отделни постановки, но не поставя цели. Всъщност съмнението и вярата не са точно противоположности, но това е друга тема.
  24. Ъъъъъъъъъ... Мисля си, че свободата на човек се ограничава от егото. И техниките, за които и Орлин пише, които носят психично освобождение, увеличават свободата на човек. По-горе бе казано, че човек става истински свободен, когато се издигне над дуализма. Това означава да е там, където няма двойки съвършено/несъвършено. Двойката съвършен-несъвършен е необходима за да се отличи вечното от временното, безкрайното от крайното, неизменното от променящото се, същността от проявлението... Нещата са единни в своята същност, двойствени по природа и троични в своето проявление. Не може да се избяга от дуалността в проявения свят. Може да се разбере и осъзнае относителността на двойките противоположности, но не и да се избяга от тях. Светът е един. Човек не може да стане съвършен (т.е. да прояви съвършената си същност изцяло в живота си, защото в същността си човек и сега е съвършен). За да се прояви съвършенството, което включва в себе си безграничност във всяко отношение, се изисква и безграничен период от време за „постигане“. Всичко в Космоса се движи към съвършенство, но проявения свят дори и взет в своята цялост не е съвършен, а единствено вечно скритата му същност.
×
×
  • Добави...