Станимир

Ами не знам как може от една духовна практика да се натрупва агресия, която да е необходимо да бъде освобождавана в последствие. А и това освобождаване на мен повече ми приличаше на обсебване. При всички случаи в него нямаше нищо съзнателно, а предимно животинско. В това емоциите (не бъркайте с висшите чувства) да владеят ума на човека не може да има нищо ползотворно. Низшите емоции е необходимо да бъдат заменени от духовните чувства иначе всичко прилича на християнското опрощаване на греховете: правиш престъпление и после отиваш при свещеника да се покаеш, след което вече си чист и знаеш, че каквито и неща да вършиш, винаги ще можеш да се покаеш. Та по същия начин с чистенето: можеш да трупаш безотговорно всякакви боклуци в себе си, но знаеш, че като ги изчистиш всичко ще бъде наред. Да, ама не.

Да, душата диша от доброто. Може да се каже още, че душата се храни от доброто (дишането и храненето всъщност са аналогични процеси). От доброто душата расте и се развива. Това преди всичко трябва да се отнесе към нашите мисли и мотивация и чак след това за физическите действия. Мисълта е постоянен процес, а физическите действия са само единични и ограничени нейни проявления. Кое е по-съществено тогава? С това не искам да отрека необходимостта от физически действия, защото чрез тях се материализира мисълта, т.е. реализацията и добива пълнота и завършеност, но водеща е мисълта. Именно в нея е богатството, а не в резултата. Богатството е в нас самите, не отвън. Да правиш добро означава да споделяш това богатство. При това, разбира се, то нараства, а не се губи. Нека обаче не изпадаме в илюзии, че това е лесен и бърз процес. Заглавието на темата е вярно. Трябва да имаш какво да дадеш, за да дадеш. Но тук думите „да правиш добро“ следва да се приемат в по-широк смисъл.

Тези подчертавания и различни шрифтове са ми малко неприятни. Защо не оставиш всеки сам да реши кое е същественото за него самия в беседите? Гъвкавата и освободена мисъл е в основата на всяко творчество. Именно мисълта и въображението (което също е мисъл) могат да направят дори и от това да предеш изкуство, а не просто монотонен, автоматичен процес. Трябва да се прави разлика между това просто да се копира и това да създаваме нещо ново използвайки творческите си способности и въображението си. И при двете участва ума, но различни негови аспекти. В приложения цитат Учителя говори за копирането, за автоматичното създаване на нещо по даден шаблон, но точно там участието на ума е минимално (и то на нисшия ум, а висшия – въображението отсъства).

"Трите живота", в момента не се сещам къде точно се казва. Казва се нещо от рода на : дори учениците на черното братство понякога си служат с положителните методи на бялото братство, тогава колко повече вие като ученици на божествената школа трябва да си служите с тези методи ...Нещо такова ... И аз така предположих, но наистина е необходимо да се прочете целия текст. При всички случаи учениците от божествената школа, не могат да влияят на хората по начина по който това правят учениците на черното братство опитвайки се да замъглят будността на съзнанието им, пренебрегвайки волята им, провокирайки техните навици, зависимости и нисши желания. Могат да се търсят и общи средства, като например това, че и двете групи усилено насищат пространството с определени мисли, съответстващи на целите и стремежите им, но както споменах при това има и съществени различия. Черните манипулират, белите само насочват, но оставят избора на хората. Черните заблуждават, внасят дисхармония и объркване, подсилват страховете, илюзиите ни и нисшите емоции. Белите се стремят да вдъхнат увереност, вяра, надежда, равновесие и хармония, да пробудят висшите чувства и стремежи. ...

Ами не бих изключил подобна възможност, въпреки че едва ли е единствената. Това, откъде е? Така изкарано от контекста, твърдението ми се струва доста погрешно. За какви методи става въпрос? Черното братство в действията си е ограничено от ниските планове на човешката еволюция. То не може да си служи с висшите духовни енергии (и тук не може да има каквито и да било изключения).

Ами ограниченията са в (резултат от) несъвършенствата които имаме на съответното еволюционно ниво. Не знам какъв точно отговор очакваш.

Зависи най-вече от това как самият ти възприемаш дадената поза на ръцете.

Бих казал разбиране, а не обръщане на гръб. Илюзията представа да бъде илюзия, когато я изследваш, посрещнеш, опознаеш непредубедено лице в лица и осъзнаеш илюзорността й. Нещата са толкова прости и има толкова примери в реалния живот...

защо в такъв случай, въпреки знака, имаме възможност да направим друго? Това може ли да се възприеме като косвено доказателство за известна свободна воля/избор? Нещо май не мога да разбера въпроса. Защо трябва знакът да отменя свободния избор? Аз примерно може да получа потвърждение по няколко начина, че утре ще е много горещо, но да си облека зимен кожух. Изборът никой не може да ми го отнеме.

Това е твърде неопределено. Напиши какво конкретно те възмущава, за да мога да отговоря.

Виж колко интересно нещо. Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?! При всякакви. Тука вече утепа рибата отвсякъде Та викаш никаква зависимост няма от текущото еволюционно развитие/ниво на човека, задачите, които има да решава?! Писах, че човек може да развива потенциала си при всякакви условия. Текущото еволюционно ниво носи определени възможности и ограничения, но възможността за развитие на човека винаги е налична.

Ти пък сега. Същността на всичко съществуващо (включително и отделния човек) е една. Всъщност това е единственото нещо, което може да се нарече Бог или Абсолют. Илюзия означава, че нещо не е такова, каквото го виждаме, че има нещо отвъд видимостта на нещата, а не, че нещо не съществува.

Виж колко интересно нещо. Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?! При всякакви. Ще можеш да го развиваш, ако имаш съответното желание, въпреки трудностите, които условията в съответното въплъщение може да окажат. „Развиеш“ поставя ограничение, а музикалния талант е безграничен.

Свободният човек - не е под никакъв закон... Познавайки законите човек може да ги използва в своя полза. Иначе всички ограничения са в самия човек – да. Но другаде съм споменавал, че именно космичните закони, обуславят и гарантират свободата на човека. Мечтай си. Всеки свят си има своите ограничения. Дхарма не е алтернатива на кармата, въпреки че Б. Дуно я представя по този начин. Дхарма (всъщност думата има много значения) е да познаваш закона за причината и следствието и да го използваш за постигане на благотворни (за хората и за цялото) резултати.

Самоотричането е този процес, при който човек се отказва от човешките мисли и затова - приема Божествените... Човекът се отказва да мисли сам и се разкайва за кривите си човешки мисли... Човек не може да мисли по друг начин освен сам. Под човешки мисли в думите на Б. Дуно се разбира тези, които са насочени към задоволяване на желанията и зависимостите на нисшия аз. Това са егоистичните ни мисли. Наречени са „човешки“, защото огромната част от мислите на съвременните хора са в тази посока. Това обаче не означава, че мисълта не може да надскочи егоизма. Значи тук разделението човешки-божествени не е на базата на това, кой мисли, а на базата на това към какво са насочени мислите: към материалното или към божественото. Човек може да приеме от пространството определени мисли и идеи, но мисълта като процес предполага свързването им в определено цяло. Това са като разхвърлени кубчета, които трябва да подредим. Освен това мисля, че в случая под Бог се разбира висшия аз в човека. Изводът в червено смятам за неоснователен, даже противоречащ с останалото. Това може да приема само ако под Бог се разбира висшия аз на човека, с когото човекът съзнателно се е отъждествил.

Дяволът също е длъжен да се съобразява с космическите закони. Може да се възползва от тях в определени граници (както и хората), но не може да ги прескочи.

Това е така ако говорим за човешките закони, защото те са създадени възоснова на определени принципи. Но божествените закони не са създавани и затова често смесвам двете понятия. Синтезът е обхващането на няколко тези (някой от които може да са привидно противоположни) като едно цяло. Синтезът включва разбиране на всички гледни точки едновременно, разбиране на цялото във всичките му аспекти. Разделението на теза-антитеза в случая е привидно. Това всъщност е просто отношение между две тези. Антитезата сама по себе си е теза. При синтеза никак не е задължително тезите да са противоречиви (привидно, поради липсата на по-широк поглед върху цялото).

Мисъл за деня – 8 юли При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни. От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат." Пътят на ученика Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

А сега специално за Вал един цитат, понеже ми стана забавно от израза му. "Човешкото Его не е нито Атман, нито Буддхи, а Висш Манас:плод на разума и разцвет на разумния самосъзнателен еготизъм (моля да не се бърка думата с егоизъм)- във висш духовен смисъл. Древните трудове го споменават като Карана Шарира на плана на Сутратма, като "златната нишка", на която подобно на гердан са нанизани различните личности на това висше Его. Ако се каже на читателя, както това е представено в полуезотеричните алегории, че тези същества са били завръщащи се нирвани от предишни Маха- Мантавари- векове с неизчислима продължителност, които се гмурнали във Вечността преди още по- неизчислимо време, ако се каже това, едва ли някой ще го разбере; докато някои ведантисти могат да възразят:"Това не е така, Нирваните никога не могат да се върнат", което е вярно в течение на манвантарата, към която той принадлежи, и не е вярно, когато се отнася за вечността. Тъй като в съкровените стихове е казано: "Нишката на лъчезарността, която е нерушима и се разтваря само в Нирвана, възниква от нея в своята цялост в деня, когато Великия Закон призовава всичко съществуващо назад към действие"." Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том 2-"Антропогенезис";стр107. Според този цитат, Вал, не се знае дали не сме нирвани от предишни манвантари. Сме. Всички, (може би със съвсем редки изключения). Всяка нирвана обаче е относителна. Има нирвана за човешкото царство, за животинското царство и т.н. Тези нирвани настъпват, след като монадата премине заплануваната еволюция в съответното царство за съответния цикъл (а за неуспелите да осъществят заплануваното докрай, в края на съответния цикъл, т.е. в неговата пралая. Доколкото знам има и изключения.).

В трудовете на Блаватска никъде не се споменава, че те са писани под диктовка за разлика от т.нар. ченълинг. Освен това когато пише книгите си, имената на нейните Учители са неизвестни на хората. Тя не се стреми да придаде тежест на написаното покрай тяхната известност (защото такава е липсвала), за разлика от съвременните най-причудливи претенции на авторите на „езотерична“ литература.

Защо? Стареенето, растенето и умирането са просто илюзия в която се учим да проявяваме съзнателно иначе несъзнателната си божествена същност. При Абсолютът липсва самосъзнание. Това изглежда е най-трудното за разбиране нещо от повечето хора (особено християните). Че кой се стреми да се превърне в Бог. Аз знам, че в себе си притежавам безграничен потенциал за развитие. Единственото към което се стремя е да се науча да го проявявам във все по-пълна степен в живота си, доколкото настоящите ми възможности позволяват (а с времето – с търпение и постоянство и това се променя). Винаги, във всичките си мнения, утвърждавам вечното, безгранично развитие, а не постигане на съвършенство в определен момент, в резултат от духовни стремежи и практики. Колкото до животните, разбира се, че не си прав. Животното не може да избере дали да прояви лицемерие или не. Не всички хора са лицемери и това е свидетелство, че хората могат да използват потенциала си истински разумно. Но ако ти виждаш лицемерие навсякъде, не мога да ти помогна. Прекрасно разбирам какво искаш да ми кажеш (а и преди си го казвал), но няма как да приема такова твърдение. Разбиранията ми за Бог са доста различни. Споделял съм част от тях тук във форума и не виждам смисъл да се повтарям.

Не логиката повелява така. Както казах тя борави с наличната и информация. Ако човек вижда причините, то и логическото му мислене ще ги обхване и той ще насочи вниманието си към тях. А може ли човешката логика да обхване дълбоките духовни и кармични причини? Може ли да излезе над обичайния ни тримерен свят? Или може би просто разбираме думата логика по много различни начини? Все пак, ако не греша, думата произлиза от корена " логос", което значи: 1. висш разум (( 'В началото бе Логоса" след редакции са го написали като "В началото бе Словото")) 2. дума 3.... (забравииииииих) Човешкият ум все пак е ограничен. Но потенциалните му възможности са неограничени. Ние обаче сме проявили твърде незначителна част от тях.

А законът за причината и следствието ще отпадне ли? Или в него няма логика? Или в природните закони няма логика? Б. Дуно не веднъж е говорил за организираността на Божествения свят. Или в организираността няма логика? Липсата на логика означава само едно – Хаос.

Да, но причините са доста, а сигурно има и такива, които не разбираме. Учителите дават много, но не дават всичко, което знаят. Дават само отделни сегменти, които в по-голямата си част са намеци, които индивидуално следва да развием и приложим. Никой Учител няма да даде завършена система от знания, просто защото дори и неговите знания подлежат на развитие и разширение (защото съвършенството му е само относително), а и нашите способности за възприемане са крайно недостатъчни за да разберем светогледа на даден Учител. Дава се само необходимото за настоящия етап от развитието ни. Подреждането всеки може сам да си го извърши, ако вникне в дълбочина в казаното от Учителя. Все пак изводите всеки трябва да си направи сам. Всеки трябва сам да изгражда светогледа си, иначе се превръщаме в подражатели от каквито никой няма нужда.

Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза Това не е логика, а спекулация – нисшето ни его се опитва да представи нещо като логично, а то не е.