Станимир

Средният път на Буда всъщност означава човек да приема и радостите, и страданията без да допуска нарушаване на вътрешното му равновесие. Той се отнася преди всичко до отношението на човека към тези радости и страдания, да не става зависим от едните и да не се плаши и избягва другите. Средният път не се отнася до външните условия на живот, но до начина по който ги възприема самият човек.

„Когато някой мисли, че трябва да бъде по-възрастен, за да го признаят за по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че като преминете повече години, ще станете по-знаещи. Който чака да стане на тридесет и три години, за да поумнее, това значи да изгуби време. Това е състояние на изгубена Станка. Не трябва да мислите, че след като остареете, ще станете по-умни. Аз искам да имате положителна философия за живота, да разсъждавате положително. Ще бъдете умни още сега! Ако не, никога няма да бъдете умни. Това зная аз. Сега или никога! Ако аз се силя да докажа, че някои неща ще станат за в бъдеще, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще го дочакам да изникне утре? Значи туй, което е станало днес, и утре ще стане. Това е непреривност на нещата. Та във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена, т.е. никога няма да я направите. ... Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: „Ще я изпълня, когато имам повече време.“ – Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма да я изпълниш никога, ти няма да я запишеш никога. Напиши, не отлагай, защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Всяка свещена мисъл се проявява в света на мисълта, после в астралния свят и най-после на физическия свят. След като й се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: „Днес на съм разположен, утре ела!“ Утре вече тя намира друго място. Втори път не се връща при теб. Законът действа много рязко, затуй трябва да бъдете внимателни.“ „Божественото буталце“ – МОК, 13 декември 1924 г.

„Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва Да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече. Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно.“ „Божественото буталце“ – МОК, 13 декември 1924 г.

Това че са трудни за приложение е вярно. Но нека не се залъгваме, че „спасението“ може да дойде лесно. Все пак постигането на горното е пряко зависимо от отказа от егоизма и себичността си, а това е наистина значително духовно постижение. Но истината, дори и трудно постижима, трябва да се знае, защото само тя носи реална свобода, а всякакви други методи на лечение и „спасение“, които се опитваме да предложим на другите са временни.

Доколкото съм чувал именно след споменатото пребиваване в Индия в М. Иванов става огромна промяна. Какво точно се е случило мога само да гадая (всъщност запознат съм с някои версии, включително и с такава за среща с Бабаджи, но това не е информация на която човек може да се довери). Тъй или иначе положителните последствия от пребиваването в Индия са факт. На втория въпрос аз поне не виждам възможен отговор. Ти ако имаш някой като предложение, сподели го.

Аз мисля, че ако човек чувства, че идеите в беседите на Учителя П. Дънов са най-близки до сърцето и разбиранията му, той трябва да напише това в анкетата за преброяването, не толкова заради парите, който евентуално би осигурил за ББ, а за да изрази своята принадлежност. Но нека всеки дълбоко се замисли, какъв в действителност е. Самото учение на П. Дънов също е християнско, въпреки че официалната църква не го признава за такова. Аз лично за себе си мога да кажа, че предпочитам в далеч по-голяма степен „еретическото“ християнство от беседите, отколкото християнството на църковните догми. В крайна сметка, дори и да ходя на църква и да почитам християнските традиции и най-вече абсолютно искрено да почитам Христос, от гледна точка на каноните на православната църква, аз съм еретик. Факт. Мога да се определя като християнин, но аз никога не бих могъл да бъда християнин според разбиранията на църквата. Предполагам, че много от последователите на Учителя П. Дънов ако се замислят, ще открият, че се намират в същата позиция като мене.

Всъщност спирането на потока от мисли е съвсем постижимо, но по време на медитация. Извън медитация, в ежедневието си, досега не само не съм успявал, но не съм се приближавал до това да върша нещо с изключен ум. Умът обаче е инструмент, който ни е даден за да го ползваме и е невъзможно да водиш човешки живот без да мислиш. Да, умът не трябва да завзема функциите на интуицията и духа, но той си има свои функции, които са изключително важни и незаменими за правилното проявление на духа на човека.

За да си отговорим на въпроса за негативизма в българите – има ли го, ако го има: как се е появил и как може да се променим, то трябва да разгледаме негативизма в човека като цяло. Негативизмът сам по себе си е състояние свързано изцяло с астралния свят. За астралните чувства и емоции е характерна висока степен на стихийност. При тях става сравнително лесно преминаването от единия в другия полюс. Особено трудно е да се задържи човек в положителния полюс и именно тази невъзможност прави в последствие човек да се чувства толкова по-нещастен, колкото по-силно емоционално щастие е изпитвал. Какво е негативизмът? Преди всичко ние трябва да го разглеждаме като отрицателния полюс на едно астрално състояние. Предизвиква го силното желание на човек да задържи в живота си положителния полюс, забравяйки, че и двата полюса в действителност са илюзорни. Колкото по-голям стремеж има човек да бъде щастлив (тук обаче трябва да имаме предвид, че става въпрос за едно илюзорно, свързано с материалния свят, с астралните забавления и удовлетворяване на астралните желания щастие, а не истинското духовно щастие, което е независимо от обстоятелствата). За българите (а и въобще за балканските народи) може да се каже, че изключително активно търсят щастието на физическо и астрално ниво. Никой не може да отрече, че българите умеят да се веселят. Това обаче автоматично довежда до проявление другия полюс. Колкото по зависими сме от единия полюс, с толкова по-голяма тежест ще усетим влиянието на неговата противоположност. А лошите спомени поради съпротивлението, което човек им оказва, се запечатват обикновено по-силно в съзнанието му и човек помни в по-голяма степен именно тях. Това поражда и общото чувство за нещастие и неудовлетвореност. Негативисти сме, защото сме силно привързани към позитивното, но позитивното не в един по-висок смисъл, а в чисто материален и астрален. Чалга-културата е именно израз на този егоистичен стремеж за личностно удоволствие. Добро описание на този стремеж може да се открие в образа на бай Ганьо от А. Константинов. Негативизмът е пряко свързан със себичността и острото желание да извличаш максимално личностно удоволствие от всяка една ситуация.

За пседводуховност можем да говорим когато имаме ограничаване на духа. Духовността е преодоляването на тези ограничения. За да отговорим на въпроса за духовността на аскетизма трябва да разгледаме нещата именно от тази гледна точка. В действителност според конкретния случай са възможни и двата варианта, затова общи заключения не могат да се правят. Обикновено аскетизма се свързва с ограничаване, но въпросът е това ограничаване да не е ограничаване на духа. Примерно ограничаването в един вреден навик или отхвърлянето на даден, съществуващ в човека страх, от гледна точка на духа е освобождаване. Дори и да разгледаме аскетизма като изолиране на човека от активния живот на обществото, то това в много случаи може да е от полза. Но това не трябва да е бягство, а с ясно определена цел, която след като бъде постигната, човек да прекрати изолацията си. Воденето на уединен живот може да е от полза за освобождаване от множество вредни навици, за успокоение, за придобиване на сила и равновесие, за подсилване на мисълта, за изграждане на някои положителни навици, но всичко това се прави за да може човек в последствие да изпита и приложи наученото и в други условия. За да може да се каже, че човек притежава дадено духовно качество, той трябва да е в състояние да го прояви винаги и навсякъде. Началото обаче винаги е добре да се постави в условия на по-малко съпротивление, докато човек придобие нужния опит и сили, и от тази гледна точка известно време прекарано в уединен живот може да е от полза.

Ако духът е истинската божествена същност на човека, невъзможността да се отъждествим с духа си не означава ли невъзможност да бъдем себе си? Не означава ли, че постоянно трябва да живеем в илюзията, че сме средствата за проявление на този дух (мисли, емоции и т.н.), но сме нещо различно от самия него?

Бяла и черна ложи съществуват. Бялата ложе, това е веригата на божествената космическа йерархия чиито краища се губят в безкрайността. Черната ложа съществува единствено временно на настоящия етап от земната еволюция. Във висшите светове може да се говори за сили на хаоса, но няма същества съзнателно сътрудничещи си с тези сили, които сили сами по себе си са безсъзнателни. За да се каже кой на коя ложе служи, трябва да се разграничат ясно целите на двете ложи. Бялата ложа има за цел развитието на висшите умствени способности, висшите чувства и воля в човека, освобождаване от всички навици, предразсъдъци, зависимости, ограничения, автоматизми, егоистични желания и мисли. Изброените са все неща, които правят човека зависим от живота на физически, астрален и нисшия ментален свят и му пречат да се разгърне в по-висшите светове. Обратно на бялата ложа, усилията на черната ложа са насочени към подсилване на всички егоистични наклонности в човека, на всички проявления на неговите нисши обвивки (физическо, астрално и нисше ментално тяло) и оттегляне на фокуса на вниманието от всичко свързано с по-висшите реалности. Тук трябва да се направи разграничението между съзнателно и несъзнателно служещите на черната йерархия. Първите съвсем целенасочено действат в посока целяща застой и регрес в развитието на човечеството. Тези, които вредят несъзнателно, разбира се, че са с добри намерения, но те вредят поради своето незнание (невежество). Има и такива, които не искат да вредят, но въпреки това вредят, защото нямат волята да се противопоставят на егоистичните си желания и зависимости. Те обаче също спадат към невежите, защото си нямат ни най-малка представа за реалните последствия от своите действия. Що се отнася до Бялата ложа, то действителните членове на тази ложа са изключително малко, но човек може да бъде съзнателен сътрудник на тази ложа в определена степен според възможностите си и вътрешния си устрем. Както вече споменах обаче е твърде възможно човек стремейки си да сътрудничи на Бялата ложа в действителност да подпомага черната. Критерий е доколко действията на човека реално спомагат или пречат за духовното развитие на засегнатите лица. Добрите намерения ще смекчат лошата карма, но само добрите намерения последвани от добри резултати са истински плодотворни. Лошите намерения, последвани от благоприятни за засегнатите резултати имат винаги отрицателен последствия за извършителя им. Или с други думи човек срещу когото е извършено зло, може да извлече полза за себе си, но за извършителя на злото последствията винаги ще са негативни. Като цяло може да се каже, че черните винаги действат чрез дълга верига от посредници последното звено от които може да се окаже човек, който трудно можем да допуснем (а и той самия не осъзнава), че може да служи за канал на злото. Черните винаги действат прикрито. Възможно е сред хиляда твърдения да посеят едно невярно, но то в бъдеще да даде желания от тях резултат. Затова и следването на учения с думите: „виждам, че в написаното има много вярно“, не е много препоръчително. Един истински учител няма да изкажее нито едно погрешно твърдение. Сега преценката, кой учител е истински и кой не, разбира се всеки сам трябва да си я направи, защото само и единствено той ще си носи последствията от тази преценка. Същото важи и за преценката от тези духовни автори, които пишат много истини, но в същото време добавят немалко съмнителна информация, не заради лоши намерения, а поради собственото си несъвършенство, какво и доколко да бъде прието. На въпроса: „Кой на коя ложа служи?“ може да се отговори само ако се издигнем над самите себе си и разглеждаме събитията от една по-обхватна гледна точка, като единствен критерий е влиянието (стимулиращо или пречещо) което се оказва върху духовното развитие на засегнатите от действията индивиди. Но както споменах разликата между съзнателни и несъзнателни служители е огромна.

За недостиг на производство може да се говори само от гледна точка на това, че световната икономическа система има нужда от свръхпроизводство за да продължи да съществува. В противен случай... ами едва ли някой човек може да определи точно последиците, но тъй или иначе ще разберем, защото неизбежното не може да се отлага прекалено дълго.

Цените са достатъчно високи за да могат производителите и търговците да останат на печалба, дори и една голяма част от продукцията да остане нереализирана. Тук разбира се нещата при производител и търговец не са едни и същи, а се различават и в зависимост от вида на продукта. Например производството и търговията с клетъчни телефони. Конкуренцията и при производителите, и при търговците е доста висока, цените за потребителя са многократно надвишаващи себестойността на продукта, предлагането и като количество, и като разнообразие е огромно. Налице е свръхпроизводство, налице е свръхпотребление. Купувачите в действителност си нямат ни най-малка представа, че един телефон, който на пазара струва 1000 лева, може да е с производствена себестойност под 50 лв. Това е основното навсякъде при свръхпроизводството: ниската себестойност на продукта (и тук може да се говори много за изкуствено поддържаната бедност и нисък стандарт в много страни, за да може да се осигури евтиното производство). От тук нататък в зависимост от продукта вариантите са различни. Но производството и видовото разнообразие трябва да се поддържа високо не само за да се завоюва пазарен дял, но и след това за да се задържи. Нещата са сложни и не може да се говори така общо. Обикновено новата продукция се предлага на доста надута цена, като купувачите се привличат не заради цената, а защото им се внушава, че стоката е нещо много повече от другите стоки на пазара. С течение на времето цената постепенно спада, но ако нямаме прекалено голямо количество застояла и непродаваема стока (с други думи, ако търговецът се е набутал), то цената все пак ще е достатъчно висока за да се реализира печалба.

Аз пък за две години съм изпил три кафета. Последното преди месец и то просто защото така се стекоха обстоятелствата. Кафето никак не ми липсва, а преди пиех почти всеки ден по две – сутрин и следобед. Не знам за кръвното (не си го меря) нито усещам промяна в работоспособността или в тонуса. Чувствам се съвсем добре, както и когато пиех кафе, само дето навика отсъства.

Написаното не е от Учителя. Бих добавил: и слава Богу. Има положителни пожелания, вдъхващи надежда и оптимизъм, но нищо повече. Наред с верните неща, поне аз за себе си намирам много погрешни.

Това разграничаване ми звучи доста предубедено. Как човек ще възприеме едно учение, какво търси и намира в него, е строго индивидуално. Що се отнася до учението на Петър Дънов, то е насочено преди всичко в стимулиране на човешката индивидуалност. Индивидуалността е носител на всички споменати добродетели и реално ги прилага. Особено голямо внимание се обръща на необходимостта от прилагане, т.е. на индивидуални усилия от страна на човек да трансформира себе си съгласно един по-висок идеал. Сега, възможно е да има последователи на Петър Дънов, които предпочитат да си говорят за духовност, вместо реално да се стремят да водят един по-чист и разумен живот, но това вече е индивидуалната човешка интерпретация на учението, а не самото учение. Наистина при психотерапията контакта между психотерапевта и човека е пряк и индивидуален, но и при психотерапевта обикновено отиват хора с ярко-изразени проблеми, докато едно духовно учение може да следва всеки, стига да споделя идеите, които учението застъпва. По-горе в текста подчертах фразата: „но това е компенсация на проблематиката“. Какво разбираш под „проблематика“? Задължително ли е наличието на тази проблематика? Ако „да“, трябва ли всички тези хора да тръгнат по психотерапевти?

Това не е отговор на въпросите, а измъкване. Отговорът на твоя въпрос е: аз питам, и тук всякакъв опит да бъда разделен на мисли, желания, чувства, душа, дух и т.н. е неуместен. Колкото до ума, то е достатъчно само да се проследи еволюцията от елементалните царства до човека. Дай един пример с нещо, което да е добито от през еволюцията и в последствие да се стигне до необходимостта да бъде отхвърлено. Как може да поставяш предел на развитието на каквото и да е? Това означава обезсмисляне на цялото развитие. Да, в един момент човек осъзнава, че има нещо по-високо от обичайното му мислене, но именно умът е който осъзнава това, а самия ум продължава развитието си и след този момент. Въобще всички тези отричащи ума възгледи са резултат от погрешното разбиране на източните учения, където когато се говори за затихване и дори убийство на ума се имат предвид преди всичко егоистичните желания и умствените предубеждения и илюзорни представи, които човек си е допуснал именно поради неразвития си ум. Умът се поддава на илюзията и умът е този, който трябва да я разпръсне. Именно през ума минава пътя от невежеството до мъдростта. Без участието на ума нито едно изживяване не може да бъде пълно и един поглед върху еволюцията отново би трябвало да е достатъчно потвърждение на думите ми. С развитието на самосъзнанието и ума при човека става възможно и прерастването на астралните животински инстинкти и желания във възвишени човешки чувства. Без ума нисшите желания не могат да прераснат в духовни чувства. Самите духовни чувства от своя страна осигуряват на ума да израсне на едно далеч по-високо надличностно равнище. Т.е. интуицията, не само че не отменя мисълта, но я издига на едно по-различно неегоистично, свободно от илюзии и зависимости ниво, което осигурява нейното последващо развитие. Няма как да се изключи мисълта от развитието. Това е все едно да нарисуваш небето в една картина и да кажеш, че синия цвят вече никога няма да ти е необходим. Не, синият цвят съществува и то за да бъде използван не само в една картина, но завинаги, и в бъдеще той ще се представи пред човека в множество сега непонятни за него нюанси.

Изживяна от кого? И какво означава да изживееш нещо, ако го няма ума, който да осъзнае изживяването?

Потребност е да дишаш. Без това умираш. Потребност е да се храниш. Потребност е да пребиваваш на място където температурата е поносима за организма. Има и духовни потребности, т.е. неща без които човек не може да расте духовно. Желанието е нещо, което носи единствено психическо неудовлетворение при нереализирането му. Човек може да живее и без луксозна къща, и без автомобил, и без огромен гардероб с дрехи, и без да пуши цигари... Потребността е нещо неизбежно, докато желанията са изцяло резултат от свободния избор на човека. Човек сам създава и попада в зависимост от желанията си и винаги може да се освободи от тях. От потребностите няма измъкване, защото те му осигуряват съществуването в условията в които живее.

Частно казано не виждам никакъв смисъл в разговора, който се води в темата последните дни. С това не искам да кажа, че той не трябва да се води, а просто, че аз не намирам смисъл в него. Тези опити да се обясни как за повечето вярващи вярата в Бог е опит да се замести бащата, дори и в голяма степен основани на истина, в действителност ми приличат на опитите на едно пет годишно дете да покаже на останалите деца колко много е пораснало. Често се случва при децата. Учението на Петър Дънов... Ще се изразя така: той описва един пейзаж – един връх и пътя към него. Сега, наистина повечето хора не правят много повече от това просто да се наслаждават на така описания пейзаж и да възхваляват художника. Това което се изисква от ученика е не просто да познава нарисуваното, но да положи индивидуални усилия да изкачи изобразения връх, който е реално-съществуващ. Тук Петър Дънов не може да направи нищо повече по въпроса. С Бог нещата стоят по подобен начин. Психотерапията си е налице. Тя присъства в учението на Петър Дънов, но с усилия само от едната страна нищо съществено не може да се постигне. Значи проблемът наистина е в пациентите. Тук искам да задам един въпрос към t.todorov: Пишейки последните си мнения, замислял ли си се над това, че осъществявайки психотерапия терапевта всъщност влиза в ролята на бащата, учителя, Бог? Или с други думи, мненията ти не са ли насочени към нещо, което всъщност използваш в практиката си? Всъщност в търсенето на бащата в лицето на някое същество (човек, духовен учител, Бог и т.н.), което е постигнало в по-голяма степен от нас самите това, към което се стремим, няма нищо лошо. Проблемът е когато превърнем това в заместител на индивидуалните усилия, които е необходимо самите ние да положим за да реализираме стремежите си.

Защо поставяш знак за равенство между желания и потребности?

Става ми тъжно, когато чета подобни манипулативни статии, написани от глупаци, тотално обсебени от фобиите си. Подхвърлят се някакви правила, кой знае откъде взети за да може в опровергаването им (което всъщност е смехотворно) да се вмъкнат в съзнанието на хората определени идеи. Кой всъщност е манипулаторът? Не е ли пишещият статията? Да, тъжната истина е чрез сред поддръжниците на конспиративни теории има много повече служители на тъмнината отколкото сред тези срещу които са насочени. Основната си част това са безмозъчни същества, дотолкова неспособни на нещо градивно, че правят по-лесното: търсят си врагове, които да оплюват и да изкарват виновни за всички нещастия под небето. Помислете, какво са тези хора и теориите им без т.нар. елит, илюминати, рептилии и т.н. – едно голямо нищо. Дотолкова те са зависими от това срещу което се борят. Понеже един от най-често свързаните с елита символи е триъгълника с всевиждащото око, ми се иска да обърна малко повече внимание на него. Та това е един от най-чистите и възвишени не само християнски, но въобще духовни символи. Това е безмълвния свидетел във всеки човек, неговата божествена същност, която вижда всичко и е единствен съдник на всичко, което човека прави (т.е. самият човек си е съдник). Триъгълника, това е духовната триада в човека. И когато истината за този космически символ се заменя с твърдения, че той в действителност е символ на върховната власт на илюминати, то става ясно, че подобно принизяване не идва от силите на светлината. Какво целят тези, които внушават погрешни представи за този, а и за множество други така чисти и възвишени символи? Не е ли целта им да отдалечат хората от истината? Да заменят истината с враг, който да обсеби човешкото съзнание и да заангажира човешките стремежи. Само че отдавна е казано и това е правило в окултизма: врагът е преди всичко в самия човек и всички външни трудности се решават първо вътре в собственото съзнание. Честно казано за мене всички тези конспиративни теории могат спокойно да се нарекат неосатанизъм, защото те не носят никакво положително знание, отдалечават човек от реално-необходимите действия за духовното му развитие, основават се изцяло на негативни емоции, укрепват егоизма, отричат се всички религии, които дори и изопачени все пак са единствено достъпните за преобладаващата част хората източници на духовност, насочени са срещу глобализацията, като се изтъкват единствено негативните й аспекти, силите на злото се представят като далеч по-силни от човека и извън възможностите му да се справи с тях, за светлите сили въобще нищо не се казва... Мислих да отговоря една по една на всички десет точки от мнението по-горе, но всъщност нямам желание за това. Тъй или иначе тези заповеди едва ли имат нещо общо с Илюминати, а произволните им тълкувания не ме интересуват особено. Всичко може да бъде изопачено. Дадох един пример по-горе в подкрепа на думите ми.

Но, ако човек отъждествява себе си с духа, тогава не става ли духът негово его, т.е. „аз“? И трябва ли тогава да се откажем и от духа? п.п. Въпросите ми са свързани с темата като цяло и не са насочено единствено към предходното мнение.

Нежеланието често е израз на неумението да се реализира нещо. Един първокласник няма да пожелае да прочета една книга от 100 страници, дори и да е убеден, че написаното ще му е интересно, защото за него към момента това е непосилна задача. За един човек, който има практика в четенето, да прочете 100 страници няма да представлява никакъв проблем.

Волята е сила, т.е. способността на човек да реализира избора си. Например в човешкото тяло: аз решавам да вдигна ръката си, но ако липсва силата, която да задейства нервите и мускулите, то решението ми ще си остане неизпълнимо. Принципът е валиден навсякъде. Значи първо трябва да направим разграничение между апарата с който човек избира и апарата чрез който осъществява избора си. В първия случай, дори и да говорим за свободна воля, всъщност в решението основна роля играе мисълта. Волята сама по себе си, отделно от мисълта е атма, т.е. жизнената сила в Космоса чрез която се осъществяват всички явления. В индивидуален план, волята изразява степента в която човек може да борави с тази енергия за осъществяване на целите си. Слабата воля се тренира по същия начин, по който се тренират и мускулите: чрез тренировки, като най-важно е постоянството и това да се започна от малкото, а не да се насилват нещата. Ако енергията се изразходи отведнъж, това само ще доведе до необходимост от време за възстановяването й, но ако напрежението на което се подлага човешката воля е разумно, то ще доведе до нарастването й, без да се стига до изтощаване. Човек може постоянно да изпитва волята си по всяко време и при всякакви условия. Трябва да се знае обаче, че волята е зависима от ума и емоциите. Силна воля без умствено и емоционално равновесие е невъзможна, т.е. трите трябва да се градят паралелно.