Станимир

Ако нещо не засяга другия, не виждам защо трябва да го знае. Близостта си е близост, но всеки сам си преценя какво да сподели. И много връзки се прекъсват заради прекалено споделяне. Когато има близост ел. поща на гаджето ти въобще не би трябвало да те интересува. Ако има съмнение, то дори и човек да знае паролата му, пак ще се съмнява дали няма и друга поща. Близост означава да споделиш с партньора си това, което го засяга, а не всичко. Другото е обсебване. Ако приятелката ми поиска паролите за регистрация в някои места в интеренет, това ще означава преди всичко, че тя ми няма доверие. Аз съм си аз, а не тя. Може да и дам някоя парола, но не просто ей така заради любопитството й, а защото участието й може да е полезно с нещо.Също можем да си регистрираме някъде общ акаунт и така да участваме заедно и това да е израз на близостта ни. Но това аз да искам да знам всичко за нея и тя всичко за мене или аз да искам тя да знае всичко за мене, а тя – аз за нея, не е близост, а нещо друго.

Така и не ми стана ясно, какво се разбира под „изкуствен отбор“. Противозачатъчните не са създадени за да регулират броя на населението в глобален мащаб, а за да предпазят конкретни двойки от нежелана бременност. Разликата е огромна. В действителност противозачатъчните успиват бдителността на човека, защото изземат функции за които следва да се грижи самия човек (да внимава да не се стигне до бременност). Т.е. акцентът при противозачатъчните е да се осигури на хората възможност да правят секс без да мислят много много за последствията и да се притесняват за тях. В същност разумността предполага точно обратното: загриженост, осъзнатост и отговорност на човека за действията си, а не прехвърлянето на тази функция на противозачатъчни средства. Кой е естествения отбор? При животните? Според мен самия въпрос е поставен неправилно. Правилно при хората е да се говори за разумност и за неразумност; за разумен и за неразумен подбор на партньора и планирането на деца – преди всичко в семейството, защото то е основата, а с глобалното планиране нещата са по-сложни и деликатни. В глобален мащаб е нужно да се започне от информирането на населението, от образованието, защото рестрикциите не могат да заменят индивидуалната отговорност. Всъщност говорим за изкуствен подбор, но в действителност в света се наблюдава точно обратното явление. Всячески се стимулират сексуалните желания в хората, втълпяват им се умишлено груби и егоистични мисли, почти винаги свързани със секса. Реално изкуствен подбор няма, а точно обратното. Нека не се заблуждаваме по това, което е на повърхността. Ако определени държави вземат определени мерки за регулиране на населението, то тези мерки са повърхностни и даже по-точно имат за цел да замаскират реалното влияние, което в действителност се оказва на населението. Не може да се стимулират сексуалните желания на хората още от най-ранна възраст и да се говори за изкуствен отбор. Това е все едно да садиш умишлено плевели в градината и после да се бориш с тях когато поникнат, и даже да парадираш с това.

Нека първо определим кое е естествено и кое изкуствено, защото дори и понятията да изглеждат на пръв поглед ясни, в един момент... Аз за себе си, след известни разсъждения стигнах до позицията, че изкуствено е това, което е създадено с участието на човешкия ум и воля. Сега, така не може да се каже, кое е по-добро. Примерно в животинското царство болните животни биват оставяни да умрат. Нека да обърнем внимание и на тази страна на нещата. Ако хората възприемат такова поведение, в него няма да има нищо разумни и хуманно. Не можем да искаме хората да живеят по законите на животинското царство. Това понятие за естественост е крайно изопачено. Хората имат ум и е крайно време да започнат да го използват. За раждаемостта е добре да се помисли, но това трябва да става разумно, с просвещаване, а не с рестрикции. Хората трябва да са запознати с последствията от действията си. Безразборните връзки водят до плачевни резултати – имам предвид бракове между представители на различни раси, както и между хора с несъвместими хороскопи, представители на различни стихии и т.н. Сега, някой ще каже, че това е расизъм и е много близко до идеята на Хитлер за чиста раса, но всъщност тя се основава на една езотерична истина. Аз за разлика от Хитлер обаче не поставям никоя раса над останалите и съм напълно склонен да оставя хората да си правят каквото си искат, защото уважавам свободата на избора им, дори и в грешките. Импулсът трябва да дойде от самия човек, той сам да разбере как стоят нещата и да направи самостоятелно правилния избор. Това е като да смесиш два цвята. В някои случаи ще се получи хармонична комбинация, но в други... И ако един художник подбира толкова старателно цветовете за да се получи хубава картина, то какво да кажем за необходимостта хората да подходят с разбиране към избора на партньор с когото да създадат дете. Това разбиране прави подбора вече различен от естествения подбор при животните и според мен е необходимо. Законите на джунглата са за джунглата, но ние като хора не бива да се оставяме да ни водят подобни закони. Цялото това противопоставяна на изкуствено и естествено е в известна степен неразбиране. Да, човешкия ум така, както се прилага от хората много често е в разрез с космичните закони, а те отразяват реалното естество на нещата и могат да се нарекат естествени. Но нима трябва да отречем разумното начало във Вселената? Естествени или изкуствени са резултатите от това разумно начало? Естествени са доколкото са в съгласие със същността на нещата. А действията на преследваното стадо, което изоставя слабото животно, защото инстинктът за самосъхранение надделява над привързаността към това животно, естествени ли са от тази гледна точка. Те божествената същност ли отразяват или нисшата природа? Да, ние сме свикнали да ги наричаме естествени, защото не участват волята и ума, а само астрала и инстинктите, но всъщност... Ако добавим едно друго разграничение: че изкуственото е заместител на естественото, то вероятно ще се приближим малко повече до една правилна преценка на нещата. Т.е. при животните имаме естествен подбор, но без участието на духовната същност, ума и волята, но при хората подобен подбор не само, че е неестествен, но и крайно неудачен. Хората трябва да използват ума си, но по един естествен начин, т.е. в съгласие с духовните закони, изразяващи същността на нещата, а не в служба на илюзиите си.

Аха. Само че духовете и духовното тяло в човека се хранят с чистите и безкористни мисли, чувства и постъпки на хората. Т.е. нечии духове ще останат гладни, а духовните им тела – съвсем измършавели. С егоистичните мисли, емоции и действия се подхранват астралното тяло и същества от астралния свят.

„Как действа законът за наследствеността по отношение на вашия живот? Да кажем, че вашият дядо е А. Някого той се е разгневил и е намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я е реализирал. Защо? Случило се, че се разболял и умрял. Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему са ражда син, да кажем В. Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение. Той ще срещне на пътя онзи човек, когото дядото искал да бие, и ще му пукне главата. Така у нас се ражда по някой път желание да биете някого. Вие сте забелязали как някои деца, като играят на пътя, вземат един камък и удрят с него някой старец. Защо? – Това са външни мисли, от миналото, на които се поддават. Сега аз навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата, да знаете защо стават по един или по друг начин. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек. Не, не е безразлично. Вие или вашето поколение ще извърши известно действие, което се е зародило в ума на някой ваш дядо или прадядо. Ето защо вие трябва да търсите причините за всички ваши постъпки. ... Например, вие сте неразположени духом и по някой път ви иде наум да извършите някоя лоша постъпка. Тази мисъл или това желание е вложено от някой ваш дядо или прадядо може би преди сто, преди двеста или преди триста години, а вие сте изразител на тази негова мисъл. Следователно, за да не бъдете изразител на такива стари идеи, вие ще им противопоставяте контраидеи. Как? – Ще се върнете назад до А. В този случай С е само резултат, но не и причина. Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него. Значи от него ще почерпите сила, за да регулирате мисълта, предадена ви от А.“ „Та най-първо трябва да различавате всички подтици, които работят върху вас. Затова ще правите наблюдения. Има мисли, които действат върху задната част на главата ви – вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действат по наследство върху стомаха ви и вие слушате нещо постоянно да ви казва: „Хляб, ядене!“ Вие се поддавате на това внушение и постоянно мислите за яене. Не, не е време сега за ядене – тази мисъл иде отдолу, тя е наследствена. Други мисли идат чрез внушение от под лъжичката – те са по-благородни внушения. Трети мисли идат от предната част на главата – те не са опасни. По някой път идат внушения от слепите очи – тогава ще почувствате силно притискане на главата. Сега именно трябва да знаете да трансформирате вашите енергии и да ги прекарвате нагоре към предната част на главата си, към разумната част на мозъка.“ „Най-главното в живота на всинца ви е да имате един идеал. Всички трябва да сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет. Аз наричам този човек човек с морален устой. Този човек може да бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка, да е жив или да е заминал. И когато се намерите в някое противоречие, веднага си спомнете за него, защото приятелят е необходим тъкмо в такъв случай. Приятелите са нужни. Ето защо сега ще се заемете да изследвате тези енергии. Като ги изследвате, да не започнете да мислите само за тях, защото има друга опасност – човек може да си самовнуши. Самовнушението може да дойде отвън, чрез различни впечатления. Например вървите по пътя и виждате някой човек паднал и си счупил крака. Той прави силно впечатление на вашето подсъзнание. След една година може да се яви у вас същата болка на крака, без да знаете коя е причината. Има много болести, които нямат никаква органическа причина, а усещате болка. После може да сте забелязали друго нещо: вървите по софийските улици, които са пълни с разни мисли, и ги възприемате някой път, затова не ви се иска да минете направо през някоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо? – Като чувствителен човек вие усещате, че влиянията там не са приятни, и не искате да минете по тази улица. Но човек не трябва да се поддава на влияния от улиците. В такъв случай, ако сте слаби, минете през друга улица. Причините за лошите влияния по улиците са лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас. Ако вие не сте достатъчно концентриран, тия лоши мисли ще намерят място във вас.“ „Закон за внушение и закон за равновесие“ – МОК, 20 декември 1924 г.

„Има една вътрешна страна на нещата. Богатството в света, ти трябва да го завладееш най-първо със своя ум. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своето сърце. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своята воля, то е богатство. Ако златото не можеш да го постигнеш в своя ум, да влезе в мисълта ти, защото има мисловно злато. Част от туй злато трябва да влезе в състава на твоята мисъл. Златото трябва да влезе в състава на човешките чувства. Златото трябва да влезе в състава на човешките постъпки. Едно злато, което минава през човешкия организъм, туй злато прогресира. Едно злато, което не е минало през органическия свят на живота, е още в нисша степен на развитие. Казвам: Туй злато, което имате, трябва да мине през нашия ум, трябва да мине през нашето сърце и през нашето тяло, за да се облагороди за в бъдеще. Казвам: Такъв един процес имаме. Колко мисли нови трябва да възприемем? – Колко чувства нови трябва да възприемем? – И колко постъпки нови трябва да направим, за да се повдигнем за в бъдеще. Всеки един човек трябва да внесе безброй хубави мисли, да се ползува от хубавите мисли на цялото човечество. Да се ползува от хубавите желания на цялото човечество, да се ползува и от хубавите постъпки. Другите хора да се ползуват от твоите хубави мисли, да се ползуват от хубавите ти желания и постъпки. “ Съживява – 15 февруари 1942 г

Пропуснат е най-важният момент: къде се намират в момента майката и детето?

Свободата всеки сам си я отнема. Наистина под въздействието на алкохола много потиснати неща могат да излязат на яве, но това не е съзнателно изкарване и изкарвайки ги под въздействието на алкохол, човек няма възможност да ги отработи и преодолее. За какво му е това изкарване тогава?

Браво, много хубаво ги изреди. Почти всичко подкрепям (с 3-4 изключения). Иначе, понеже темата е за алкохола, нека да се замислим „какво излиза от устата“ на пиещия алкохол в повечето случаи. Първо е нужно да се поясни, че с „това, което излиза от устата“ се имат предвид не само думите, но и мислите, и въобще ауричните излъчвания на човека – най-вече астрални и ментални. Когато човек пие алкохол, той често го прави под въздействието на едно силно свое желание. Мисълта му също действа в синхрон с това желание. Това желание очевидно не е много духовно и алтруистично. Е какво е тогава излъчването на подобен човек, т.е. какво „излиза от устата му“? Думите на Христос се отнасят изцяло за умствената дисциплина на човека, но колко реално могат да ги изпълнят, и въобще колко хора осъзнават, че тези думи всъщност предполагат много по строга дисциплина и самоконтрол, отколкото хората обикновено си представят. Всъщност думите на Христос, които често се използват срещу вегетарианците, в действителност означават цялостен контрол на човека над всички аспекти в живота му, защото всичко това се отразява на неговата аура, т.е. енергийни излъчвания.

http://www.youtube.com/watch?v=hNvk_lxPEw4 http://www.youtube.com/watch?v=m2qrStysF_w

Каква е целта на житния режим? Защо го правите? – тук може да прочетеш за целта и да споделиш свои възгледи по въпроса.

„Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че може да я изпъдите. Казвате: „Излез де!“ Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците си – само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни киселини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Наука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: „ Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“ – Как? –„Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще й кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене; от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема.“ „Божественото буталце“ – МОК, 13 декември 1924 г.

Не виждам смисъла на написаното. Ако беше нарушила правилата, щях да ти го кажа ясно и открито.

Енергиен вампир е човек, който умишлено или не се стреми да понижи енергийните вибрации на хората около себе си, защото има нужда от въпросните груби вибрации. Значи не е достатъчно да имаме изтегляне на енергия, но и промяна в състоянието на засегнатия човек, понижаване на качеството на излъчване на аурата му. Това се усеща като отпадналост, неуравновесеност, отрицателни емоции, като гняв, раздразнение и др. А иначе самото понятие „енергиен вампир“ и „психически вампир“ си съществува отдавна и не е някакъв издателски трик.

Това не ми звучи много любовно! Къде остана принципа за безусловната любов?! Определено Петър Дънов е имал в предвид безусловната любов да се прилага на практика, …..а не само да се говори за нея. Не съм говорила за доказателства, личния опит на един човек не е доказателство…..а просто споделяне. Ако го нямаше това споделяне на личен опит нямаше да има кой да пише книги и кой да ги чете. А ако сподели лично постижение в случая erendil(ако го има, но явно го няма) може само да запали и мотивира други хора, като той самия ще си остане цял целеничък без да му се е разпиляла и деформирала каквато и да било енергия. Ами то не е и предвидено да ти звучи любовно. С безусловна любов никога не съм парадирал, още повече да я поставям пред истината. Когато изискваш от някого споделяне на личен опит за да приемеш думите му, това не е споделяне. Ти какво си споделила във форума та очакваш същото? Който иска да сподели, ще сподели, когато сам реши. А твоето си е провокация.

Много зависи от отделния човек. За едни справянето с подобни зависимости и относително лесно, докато за други си е буквално преминаване през ада. Зависи от това с какъв набор от характеристики се е родил съответния човек. Един хороскоп съставен към датата на раждане може да покаже много в тази посока. Трябва също да се има предвид, че дори и предразположението при някой хора към подобни зависимости да не е силно, то тогава също са възможни два варианта: 1) човекът да е надживял подобни предразположения в миналото си; 2) или да не ги е надживял, но просто в настоящото му прераждане те да не са напълно проявени. Когато човек започне да полага усилия към преодоляването на съществуващо в него предразположение към порно-зависимост, то неизменно трябва да очаква проявяване на това предразположение в пълна сила, преди да бъде преодоляно. В чисто практически план, човек трябва да си постави ясно целта да преодолее зависимостта си. Той трябва да вижда себе си вече преодолял тази зависимост, да е уверен, че ще я преодолее, без да си задава въпроси кога, а просто да вярва безпрекословно в успеха си. Резултатите от подобна мисловна практика могат да дойдат след година, две, пет, но важното е човек да е настоятелен. Човек трябва да наблюдава и да се научи да различава целия процес, който върви в съзнанието му. Как от една наглед безобидна въображаема мисъл за секс се събужда винаги по един и същ модел цяла поредица от следствия, които прерастват в неустоимо желание, което изисква своето задоволяване. Волята, която се изисква за прекратяването на процеса в началото е далеч по-малко, отколкото, когато огньовете на нисшите страсти са вече разгорени. След определен момент, да устоиш на изкушението да задоволиш нагона си, за повечето хора става практически невъзможно, въпреки че по принцип е постижимо. Значи, човек трябва да се научи да разпознава процеса в зародиш и да го прекрати с правилно отношение и контрол над мислите още тогава. Това, още веднъж повтарям е свързано и с твърдото определяне на целта. Човек трябва да е напълно уверен, че именно да преодолее зависимостта си от порно и други наследства от миналото е това, което желае. За да не се получи потискане, човек трябва да приеме тези наследства без да се страхува от тях, без да бяга, без да ги крие от себе си. За да бъдат преодолени, те не бива да остават незабелязани от него. Те съществуват, но въпросът е, че човек сам може да определи отношението си към тях и да отхвърли това, което счита, че не му е необходимо.

Човек като дава, задължително в същото време и получава. Когато даваш дори и енергия с високо качество, ти ще получиш от човека отсреща от неговата енергия. С това не казвам, че не трябва да даваме, а просто показвам как стоят нещата. Ако даваме съзнателно положителна енергия, на човек с ниски вибрации, трябва да сме готови да приемем част от неговата енергия.

Защо? За да ти удовлетвори любопитството? Това да не е съд, че да са нужни някакви доказателства. Всеки сам си преценя дали да приеме думите на някого или не, обаче да се изискват доказателства... Че то едно от основните правила е човек да не говори за индивидуалните си постижения. Това освен, че води до разпиляването на страхотно много енергия, би било признак и на гордост, и на егоистичност.

Значи при аскетизма се ограничаваме в нещо, което пречи на развитието ни. Тук преценката, кое ни пречи, е субективна. Не е нужно да се отказваме от други неща. Буда беше казал, че може да притежаваш хиляди неща, но да не си привързан към тях. В този смисъл аскетът не е нужно да се отказва от вода, електричество, да живее в планината, ако това не съвпада с целите му – да добие някакво духовно качество или да се освободи от дадена своя слабост или зависимост. А дали някой се определя като аскет или не няма никакво значение.

В случая с урочасването или с автомагията, енергията отива за подхранване на негативната мисъл-форма, която урочасващият или ти самата (при автомагия) си изградила Решението при всички случаи (магии, урочасвания, енергиен вампиризъм и всякакви психически въздействия) идва с осъзнаването на процеса. Когато се научиш да разпознаваш какво се случва, да забелязваш мислите, състоянията и емоциите, които реално няма причина да допускаш, тяхното отхвърляне става възможно.

Според мен става въпрос за до голяма степен противоположни явления. Урочасващият не търси нищо от урочасания. Напротив, той посява (съзнателно или не) в него една отрицателна мисъл-форма, която при подходящи условия извършва своята разрушителна програма. Действието е еднократно, достатъчен е минимален контакт. Енергийният вампир от своя страна има нужда от осезаема връзка с жертвата си, той трябва да знае какво се случва с него, защото основно черпи енергия от нейната реакция.

Ами то това важи за абсолютно всяка дума. Означава ли това, че не трябва да използваме думи?

Ами ако разсъждаваш без да вземеш под внимание това, което е реално съществено, т.е. духовното развитие, а акцентираш единствено върху външната страна на нещата ... ами то е като човек, който дотолкова се е вживял в събитията от филма, който гледа, че забравя за реалността.

С учителя Платон ли ще спориш? Защото това са негови думи. Нали политиците пишат правилата на играта, а после ще трябва да играеш по тяхната свирка. Правилата на играта са космичните или т.нар. божествени закони. Всичко друго е илюзия (според един друг учител). А думите на Платон може да са били верни за времето и условията тогава, но не и от гледна точка на настоящето или за духовното развитие на човека.

Политиците първо да се научат да управляват себе си, а после да се занимават с управление на държавата. Иначе човек, който себе си не може да управлява, а иска да управлява останалите, какъв е? То остава сега да започнем и да ги съжаляваме. Колкото до второто твърдение, глупак никога не може да управлява умен човек. За последният няма никакво значение кой заема политическата власт. Умният човек си има друга власт над себе си. Законът за аналогията действа напълно неизменно. Политиците се избират от масите и изразяват развитието на масите. Колкото до Русия, че ще бъде още доста дълго време световна сила е очевидно. Силни политически и икономически са тези, които държат ресурсите, а Русия има най-много от всички. В миналото някои държави чрез колониална политика са се стремели именно към контрол над чуждите ресурси, защото самите те не са притежавали достатъчно. В момента силите се изменят и понеже колонизирането вече е в миналото, на преден план изпъкват държавите със собствени ресурси. Старите колонизатори все още имат влияние, но то ще намалява. Сега на мен ми е малко непонятно как точно в Русия ще се възроди социализма. Първо Русия трябва да се справи с олигарсите, а това не виждам да стане в скоро време. А и социализмът или комунизмът сами по себе си не означават нищо. Определяща за развитието на една държава е нейната култура, а в Русия все още мисля, че има едно солидно културно ядро.