Станимир

Не става въпрос само за това дали имам нещо за криене или не. Когато аз се регистрирам някъде е коректно именно аз да използвам акаунта си, а не някой друг. Акаунта е открит на мое име за да го ползвам аз, а не някой друг. Не е коректно спрямо другите участници и тези, които ми откриват акаунта. Примерно, аз съм с модераторски права в този форум. Коректно ли ще е спрямо другите модератори и спрямо потребителите на сайта, ако си предоставя на някого паролата за достъп?

Точно така. Самата природа на нещата е такава. Всичко в случая става естествено, а не по нечия воля. Всяко движение поражда съпротивление в средата в която се осъществява. Това е основно физическо правило. Всеки стремеж към новото поражда сили, които се стремят да запазят старото състояние. С колкото по-активно извикаш към проявление единия полюс, със същата сила се проявява и неговия противоположен. Това са закони на Битието. Така се дава възможност на положителния полюс да преодолее изцяло отрицателния, а това може да стане само когато последният се прояви с пълна сила. Не е нужно някой да планира тези неща. Планира се положителната цел, а съпротивлението, предателството се случват съвсем естествено като следствия.

Стига с тази прошка. Как мога да простя, когато никого не съм осъдил? Аз не обвинявам Юда. Да отчитам действието му като погрешно, но това е съвсем различно – всички грешат, някои по-малко, други повече. Бих му простил, ако се чувствах засегнат. Който се чувства засегнат, той да прощава.

Много бързо ме категоризира. Досега в темата съм споменал поне три различни гледни точки към проблема с Юда и само едната донякъде се припокрива с църковната позиция. Истината не е нито розова, нито черна. Всичко може да бъде превърнато в добро, но това не става без познание и усилия. Човешки усилия. Ами, ако ще караме с цитати: „Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?“ (...) „Питам: Какво се ползуваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползуваме. Ето, Юда предаде Христа. Какво спечели от това? Юда продаде Христа само за тридесет и три сребърника. Аз се чудя как е възможно Юда, който беше един банкер на времето си, можа да се съгласи да продаде своя Учител за такава малка сума. Какво намерение имаше той? Всички банкери се намират под влиянието на Луната. Те са добри хора. Но интересно, кое застави Юда да продаде Христа за тридесет и три сребърника? Числото 33 е подобно на числото 66, което е число на илюзии. Евреите казваха на Юда: „Ако ти продадеш соя Учител и можеш да ни освободиш от Него, ние ще те направим пръв човек в света. Ние ще те направим цар.“ В ума на Юда седеше идеята: „Защо наистина да не стана цар?“ Но след като предаде Христа на разпятие, Юда отиде и се обеси. Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли същото и вие? Понякога вие сте готови да предадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за тридесет и три сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: „Откак съм тръгнал по пътя на тия нови идеи, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях.““ (...) „Някой от вас иска да знае причината, защо Юда предаде Христа. Много просто. Защо продавате скъпоценния си камък? – Защото струва скъпо. Юда знаеше, че Христос е скъпоценен камък, и го продаде. Ако синът ви намери два пръстена вкъщи, единият струва сто лева, а другият – сто хиляди, кой от двата ще предпочетете? – Разбира се, че ще вземете втория. Синът е умен, знае, че като продаде втория пръстен, ще може с тия пари да отиде в странство да учи. Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо и като го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах“. Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино. Той трябваше да бъде честен, да каже на Христа: „Учителю, вместо да те продам за 30 сребърника, по-добре ти сам се откупи“. Христос беше богат, сам можеше да се откупи. Питате се: „Как е възможно за 30 сребърника да продадеш Учителя си?““ (...) „Юда целуна Христа и Той му каза:„ Ти с целуване ли предаваш син человечески?“ За тридесет сребърника го продаде. Интересно е, как е възможно един ученик за 30 сребърника да продаде учителя си? Една загадка е това. Не е голяма сума. Понеже Юда беше окултист, той направи едно математическо изчисление, ако вложи тия пари със сложна лихва, той ще бъде най-богатият човек в света. Казва: Заслужава да продам моя учител, ще бъда като цар, всичките хора ще ме уважават и почитат. Казва: Моят учител ще го туря на изпитание. Аз ще го продам и мислеше, че Той ще употреби силата си. Той искаше да предизвика учителя си да покаже силата си. Той е син Божи, ще го продам евтино и ще вложа парите в банката. После видя, че неговите изчисления не излязоха прави. Христос прие предателството.“ (...) „Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно решение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? – Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го предаде той? Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени, аз съм ви говорим толкова пъти. Туй е по свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа.“ (...)

Да, Юда може да се разглежда като част от всеки човек. Това вече беше застъпено в темата. Старото срещу новото. Юда е старото, което на думи лесно приема новото, но само на думи.

Добре, продължаваме значи Ами да допуснем, че някой е извършил предателство спрямо твой приятел, ужасно предателство, което е коствало живота му примерно. Ти ще имаш ли отношение към този, който е предал твоя приятел? А се предполага, че усещаме Христос дори по-важен от нашия приятел. Тогава? Какво отношение според теб би трябвало да имам? Омраза, съжаление, осъждане? Да тръгна да отмъщавам или да прощавам – не виждам смисъл нито в едното, нито в другото. Всичко случващо се трябва да ни служи за урок и после да потъне в миналото. Към Юда нямам никакво лично отношение. Разбира се той е човек и отношението ми, което имам към хората по принцип се отнася и за Юда. Същността на всеки човек е божествена и Юда не прави изключение, но нищо по-специално от това. Щом Христос е Божи пратеник, появил се е планомерно, по Божия воля, за да спомогне за издигането/спасението на човечеството, то тогава дали има резон предположението, че един обикновен човек, проявявайки скромната си свободна воля, ще бъде допуснат да смути този така важен Божествен план? Дори и на някой да му хрумне, ей така, случайно, да извърши предателство спрямо Христос, ако това щеше да обърка нещата, щеше своевременно да бъде неутрализиран (дали от самия Христос, дали по друг начин). От Учителя не съм срещала до момента в прав текст да коментира събитията от Голгота (но като знам, колко много има още да чета от него ), затова пък от Щайнер се натъкнах именно на описание за мистерията на Голгота и как е било много важно именно така да стане. Божествения план е нещо гъвкаво. Има си съществени елементи и подробности. Това дали Христос ще бъде предаден или няма да бъде предаден е само една подробност. Толкова ли неоткриваем е бил Христос? Нима без Юда нямаше да го заловят и осъдят? Не. Предателството на Юда се състои не в това, че разкрива Христос. Само по себе си предателството е прекъсване на връзката с този, който ти е гласувал доверие. Предателството е избор. В случая с Юда, то е да застане на страната на възпрепятстващите новото сили. Решението и последствията са си за Юда. Нищо чак толкова лошо не е сторил Юда на Христос. И без него нещата вероятно нямаше да се развият по много по-различен начин. Всъщност основното е да се види как един доверен на Христос човек може да падне и да го осъзнае твърде късно. Големината на предателството винаги е пропорционално на гласуваното доверие. Враговете не могат да предадат, а само приятелите.

Какво знаем всъщност за този Мабус (американеца), за произхода и историята на фамилията му? Какво знаем за живота му, за кариерата му? И защо Мабус се свързва с антихриста, след като в цитата от Нострадамус прочетох, че всъщност смъртта му ще предизвика определени събития? Друго, което е: не мисля, че Нострадамус е споменавал конкретни имена. Има ли някакви други пророчества с конкретни имена? По-разумно е да предположим, че става въпрос за нещо символично и завоалирано.

Не знам доколко сме замесени в цялата работа между Исус и Юда, май нали Исус се е жертвал за нас, но тук нещо друго ми прави впечатление. Да го кажа така: Не може човек да пие от извора, ако не коленичи и не се наведе. Да, Христос се е жертвал за нас, не Юда. С Христос мога да почувствам връзка, да го имам за пример, но защо трябва да намесвам и Юда в отношението си към Христос?

Ако ролята на Юда бе положителна, това щеше да е споменато в Библията по някакъв начин. В противен случай трябва да допуснем, че целта на авторите на Библията е да скрият истината и да подведат християните. Но не – всичко е представено така, както трябва. Имаме точно представяне на няколко основни закони. Споменал съм ги вече в темата. Споменах и за разликата между Петър и Юда, а това трябва да ни покаже нещо. И двамата допускат грешка, но единият само е предател. Не е нужно да знаем предишните си въплъщения. Може и да сме били преки свидетели на събитията. Това нищо не променя. Напротив: незнанието за това дали сме участвали пряко или не, само спомага за по-правилното ни, несубективно отношение към случилото се. Да, степента на съзнанието ни не позволява да знаем със сигурност нещата, но затова може да се ползват насоките на хора, по-знаещи от нас самите. Нека да разгледаме откъде идват идеите, че Юда в действителност не предава Христос, а е действал според предварително начертан план. Кои са източниците на подобни теории? Положително няма нищо подобно застъпено нито в Библията, нито в беседите на П. Дънов.

Кирил, не мога да разбера каква връзка има цитатът, който си привел с написаното от мене. Същото се отнася и за последното мнение на Божидар.

Да простим на Юда... Че какво общо имам аз с Юда, че да му прощавам? Аз просто от позицията на времето и на съзнанието си разглеждам това, което е направил. Постъпката му за мене е безусловно погрешна, но аз по никакъв начин не съм замесен в нея, че да осъждам или прощавам. Просто се опитвам да преценя случващото се, да проследя причините и следствията. Осъждането и прошката са лично, субективно отношение и докато, що се отнася до събитията които чувствам по някакъв начин близки, все още ги допускам (въпреки че знам, че не трябва), то за едно събитие като предателството от страна на Юда мисля, че не се чувствам по никакъв начин обвързан и следователно нито осъждам, нито пък е необходимо да прощавам на Юда. Заклеймявам предателството по принцип, в каквато и форма да се прояви, особено ако е извършено съзнателно, а Юда ми е твърде далечен за да имам лично отношение към него.

Законите са си закони. Те не определят какво да прави и какво да не прави човек, а само последствията от действията му. За самите действия човек има свобода. Някои неща са предварително планирани, на едно по-високо причинно ниво, но не и конкретното им проявление. Например отива човек на война, на предните линии, сред куршумите. Вероятността да умре е огромна. Смъртта му може да е кармически предопределена. Никой обаче не определя кой точно ще стреля по него и чий куршум ще го убие. Та и с Христос. Предателството му е било очаквано и то като възможност (забележи като възможност, но не и като нещо задължително) се е допускало, но конкретното събитие, че точно Юда предава Христос не е било планирано. То също вероятно е било очаквано до известна степен или допускано, но не и планирано. Някъде някой писа в стил, че Христос е трябвало да бъде предаден. Няма такова нещо. Всичко зависи от хората. Нищо не е трябвало. Христос е дошъл с определена положителна мисия, т.е. реално да допринесе с нещо за развитието на хората, а не за да участва в циркове. Това, че е предаден е следствие на мисията му – очаквано, но не и планирано.

Да също така Хитлер и Сталин са били напреднали души дошли да изиграят своята роля за благото на човечеството. А също и Сатаната. По тази логика той е най-напредналия, а всичко всъщност е по Божията Воля.Това означава, че от хората нищо не зависи, защото каквото и да направят то все ще е по Божията Воля, решено още преди да се въплътят на земята, а престъпниците са най-напредналите, защото се жертвали доброволно (незнайно какво) за да могат да осигурят страдания, т.е. опитности на останалите. Законът за кармата съвсем естествено превръща злото в добро. Не е нужно злото да бъде планирано по някакъв начин, за да може хората да се учат чрез него. Докато хората са несъвършени, ще има и зло. Не е нужно някоя напреднала душа специално да го създава. Излезе, че слепият се бил родил сляп специално заради Христос, за да може да демонстрира божествеността си. Малко ли слепи е имало на земята по това време, че е трябвало някой специално да се въплъщава с някаква мисия? Много езотерични автори в невъзможността да си обяснят нещо създават всевъзможни фантазии. Слепият и Юда са привлечени към Христос не по някаква Божия Воля, по някакъв предварително начертан още преди слизането им на земята план, а просто поради сходство в аурите им. В първия случай привличането е на принципа на подобието, във втория на принципа на противоположностите. Всеки носи кармата си в своята аура. Нещата са далеч по-естествени и ненагласени, и все пак абсолютно справедливи, без за това да е необходима намеса на Бога, и без да се нарушава свободната воля на замесените хора (т.е. те сами определят съдбата си).

Ето една гледна точка, в която има много истина. http://www.youtube.com/watch?v=dDzxn66W3uM http://www.youtube.com/watch?v=Vp-ibViRu3U http://www.youtube.com/watch?v=h1xL6vtLM9U Правят ми впечатление думите на Христос: Юда, трябва ли да ме предадеш с целувка? [А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? ( Лука 22:48)]. Това е много съществено според мен. Ако тази целувка е била искрена, то Христос нямаше да направи подобна забележка. Колкото до това, че всичко е било по Божията Воля, то отново не съм съгласен. Юда предава Христос и това няма нищо общо с Божията Воля, нито това, че в последствие се обесва е някакво божие наказание, а отново негово погрешно решение. Самото разкаяние е на място, но не и последващото действие.

Кое точно те плаши – викът или това, че се издигаш нагоре? Всеки сън може да се преодолее със самовнушение преди заспиване. Просто си дай твърда заповед да не сънуваш този сън или ако го сънуваш да се събудиш още в началото. Ако считаш дадено свое поведение по време на сън за нежелано, след като се събудиш просто преиграй ситуацията в съзнанието си като предприемеш (вече съзнателно) правилното според тебе поведение и си внуши следващия път и в съня си да постъпиш така.

Донякъде като продължение на предходното ми се иска да обърна внимание на предполагам добре-известния факт, че при пеене заекващите хора не заекват. Вниманието в този случай е насочено преди всичко към това да се пресъздаде правилно мелодията, да се вземат вярно тоновете, а не към самия текст. Това може би е потвърждение, че причината е прекомерното желание, което внася в говора излишна енергия. В случая с пеенето тази излишна енергия ще се отрази на правилността на изпяване на тоновете. Просто акцентът на вниманието вече е другаде.

Според мен е трудно да се изолират един или два фактора, което са причина за заекването. Влияят множество фактори, някои повече, други – по-малко. Може би, ако търсим нещо общо между заекващите, то е емоционалността. Може да влияе слаборазвитата дихателна система. Може да влияе притеснителността. При някои може да имаме притеснение как ще бъде възприет човек от другите, но всъщност не винаги. Един притеснителен човек е твърде вероятно въобще нищо да не сподели. Тук си мисля, че една важна причина за заекването може да се търси в прекаленото желание за споделяне и може би желанието човек да бъде разбран.. То може да е прикрито, т.е. заекващият да е със затворен характер (или да се затвори в следствие на заекването), а желанието да е потиснато, но е възможно заекващият да е и открит и обичащ да комуникира човек. Възможно е желанието да прерасне в агресия или в комплекс. Може би става въпрос въобще за едно силно желание човек да се прояви, но това не винаги означава гордост, защото проявлението е нещо съвсем естествено и човек не може да бъде себе си по друг начин. Познавам заекващи, които са открити, естествени, чувствителни, загрижени за другите. Виждал съм заекващи, които явно се чувстваха неразбрани, самотни, а това водеше до агресивност. И двата случая се отнасят за доста скромни хора, а за гордост и дума не може да става, нито за някаква преувеличена самооценка (поне в първия случай, а и във втория към настоящия момент). Просто хора, които искат да бъдат такива, каквито са и може би другите да ги възприемат такива, каквито са.

Inatari, интересно, ако цивилизацията колабира и децата ти ядат по 1 път на ден, дали пак би твърдяла, че светът не може да е причина за нервност? Именно! По същата логика, това, което смятаме за анормално може да ни изнерви. Сега знам какво ще ми кажете - че проблема е в моя телевизор. Да, ама аз категорично отказвам да нося света на гърба си. Първо, не е моя работа и второ, не мога дори и да искам. Почти си си отговорил сам на въпросите. Всичко ново изнервя. То не е толкова анормално, колкото необичайно. Това с което сме привикнали е обратния полюс на нещата. Ако стане така, че аз да се храня по един път на ден (нямам деца) в началото вероятно ще съм изнервен, просто защото това състояние е ново и необичайно за мене. Има хора обаче за които това е ежедневие и го приемат напълно спокойно. Нервността е в известна степен защитна реакция на организма или по-скоро следствие от една такава защитна реакция. В необичайна или стресова обстановка съвсем естествено се генерира енергия, която ако човек не може да канализира се проявява стихийно. При някои хора тази енергия е повече и ако нямат способността да я овладеят следва разстройване на емоционалното състояние. До изнервяне води всичко, което става в разрез с желанията ни. Тук имам предвид астралните, обикновено себични желания. Особено ако тези желания са силни.

Ами прати жена си/ приятелката ти да се снима.

На повече огън + слаба воля, неразбиране и някои други неща. Какво значи„ да е нормално“? Определено не е желателно. Дали ще е в настоящето или по някое друго време – няма значение. Не мисля, че съм нервен. Всичко е относително де, но общо взето: не. Може да се ядосам някой път ,обикновено за нещо дребно, но то е само повърхностно и много бързо ми минава (секунди), и после забравям.

И при двата случая се търси покриването на някакъв стандарт (грешките са отклонение от този стандарт). Това не бих казал, че е израз на негативизъм, а по-скоро на шаблонност. Доколко това е добре или не, няма да коментирам – има си както положителни, така и негативни страни.

1962 г. 181. (Апр. 7). Сине Мой, пътят е безкраен, но земният [път] е кратък. На кое да отдадем предпочитание: на кратката отрезка от пътя или на това, което няма край? Ако разглеждаме краткия [път] не сам по себе си, като нещо отделно, но като част от Великия Път в Безпределността, то и този кратък отрязък придобива вече не само временно значение, но също и безкрайно, и не с продължителността, или по-точно с краткостта си, но като необходима част от това, което няма край. И тогава временното става изражение на вечното, и крайното – на безкрайното, пределното – на безпределното. Сам по себе си този отрязък е лишен от всякакъв смисъл, но като част от Великия Път, той се оказва изпълнен с най-дълбоко значение. Нали всичко продължава в Безпределността, нищо няма край – нито едно действие, нито една мисъл. Всяко действие и всяка мисъл са само звено от веригата прокарана от миналото – нямащо начало, до бъдещето – нямащо край. ... (Грани Агни Йоги, 1962 г.)

Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид. Станимир, ще се изненадам, ако искаш да кажеш, че си поклонник на предварително доказаният авторитет. Според мен пък човек трябва да се учи от всичко около себе си. Всяка случка или обект в нашия живот е наш учител. Ето, аз научих оше нещо за хората чрез гост-3 и ако тя е навита, ще й разкажа какво Доста се отклоняваме от темата, но: какво общо има авторитетът? Авторитетът си е авторитет; опитът – опит.

Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид.

"В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. " Не мисля. Как някой може да обучава на нещо, което самия той не знае? Не, такъв човек може да послужи за обучението на някого, но не е обучаващ. Освен това какво ще научи човек зависи преди всичко от самия него, т.е. от обучавания. И в училище е така. Различните ученици при един и същ учител имат различен успех, защото просто възможностите и старанието им са различни. Опит може да се извлече от всичко, но не бива да се правят заключения за това кой с каква цел се е въплътил в дадено семейство и т.н.