Станимир

Форум Таро си се развива съвсем добре. Не виждам какво очаквате като намеса от модераторите. Мненията на Божидар, може просто да игнорирате. Щом са оставени, значи липсва основание на базата на което да се премахнат. Да, беше ми ясно, че ще възникне конфликт още при първото му мнение в подфорум Таро, но засега правилата във форума са такива каквито са и Божидар не ги е нарушил. Могат да се въведат и по-строги правила, но колко са тези, които ще издържат на тях? Всъщност заявеното желание на Божидар да присъства на срещата е това, което основно подразни много участници. То обаче касае нещо, което екипа на форума няма как да разреши, тъй като форума е само виртуално мястото където уговаряте срещата си, но самото организиране си зависи от вас самите.

При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не.

Manuelle de Falla – Danse rituelle du feu Изпълнява: Alicia de Larrocha

Chopin – Etude op.25 No.12 (Ocean Etude) Изпълнява: David Edward Smith

И на практика може да се постигне. Човек може да е зависим дори и от надличностните си желания. Не липсата на желания е смирението, а независимостта от тях. В света има всякакви страдания. Желанието за промяна в тази връзка не е лошо, и малкото, което човек може да направи, следва да бъде направено. Когато обаче яростно се бунтуваме, че не може да направим нещо повече от това което е във възможностите ни – тук вече смирение няма. Възможностите на човек са такива, каквито сам е развил в себе си, а върху обкръжаващия ни свят влияе не само нашия избор, но и този на останалите хора. Наистина понякога смирението и примирението е трудно да се различат. Смирението не е отказ от целите си. Понякога смирението може да чака хиляда години, но то често вместо да се откаже, просто ще изчака или дори търпеливо ще работи по създаването на подходящите условия; ще направи това, което е възможно в дадения момент, но с мисълта, че бъдещето ще му отвори повече възможности. И няма да страда от това, че възможностите не му позволяват повече, а ще работи над себе си, за да разшири тези възможности. Има цели, които са глупави, но има и такива без които човек е изгубен. Смирението няма да се откаже от вторите, но ще се прояви в самото им следване. Човек не може да се откаже от любовта или от истината, или от благородството и всички стремежи свързани с тях – това би го погубило. Смирението е в разумната работа по постигането на тези цели. Смирението е винаги разумно.

Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света. (Йоан 16:33) Само който е победил света в смисъла на текста по-горе е истински смирен. Ако аз желая нещо от света така, че липсата му да ми причинява скръб, аз няма да съм смирен. Ако съм свободен в своите мисли и желания, ще бъда и смирен. Липсата на смирение всъщност е всяко наше желание и мисъл които ни владеят, на които не успяваме да устоим.

Когато погледа Ти не желая и търся да се скрия като мъничко дете, дори когато тъй отдалечавам се, аз зная, към мен протегнати са Твоите ръце. И търпеливо чакат бурята в мен да утихне, мъглата от илюзии да се стопи, В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе и Твоята усмивка да ме озари. Единствена опора нерушима, е мисълта за Твоята Любов – безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима, завинаги пленила ме със своя зов. Далечна, и все пак колко близка, даряваща надежда и крила, и колко лека, извисяваща е Любовта ти, всеосвещаваща със своята светлина!

Защо смирението е фундамент? – Защото то е отказ от малкия ни личен „аз“ и разтваряне в безграничния дух. Смирението е победа над себичността и егоизма, освобождаване от оковите на света. Смирението е свободно и съзнателно служене и сътрудничество на всеобщото развитие.

Грижите за определени растения дори с цената на отстраняването на други, по-низши пречещи на развитието им видове си заслужават. Една добре поддържана градина е много повече от полза за самите цветя, отколкото такава обрасла с бурени. Да, унищожава се живот или по-точно формата чрез която живота се проявява, но се създават нови по-подходящи форми. Проблем би било ако се убиват растения безцелно, без да имаме замяна, без загриженост за природата.

От всички филмчета и обяснения не можах да разбера какви точно вълни се използват за влияние върху климата. Веднъж се говори за вълни от порядъка на 2.5 херца, друг път се говори за нагорещяване, за което са нужни много, ама много по-къси вълни, носещи повече енергия. Как се осъществява преноса им на големи разстояния (от излъчващото устройство до целта) и как се извършва концентрирането им върху точно определения обект? Все пак не говорим за микровълнова фурна, а за нещо далеч по-мащабно.

Не съм хомеопат, но предполагам, че рождената дата е от значение. А колкото до трите имена, по-вероятно е хомеопатът да се нуждае от тях от чисто техническа гледна точка. Все пак той трябва да си води някакъв регистър за това кой го е посещавал, часове, симптоми,предписано лечение и т.н., а за това са нужни имена. Иначе би се получила пълна каша ако въпросният хомеопат има повече пациенти.

Всъщност това са медийни и издателски трикове. Що се отнася до Висарион се оказаха успешни, а по отношение на този Хр. Стоянов – бъдещето ще покаже. Днес четох статия за Висарион в „24 часа“. Наблегна се на това, че книгата му е преиздадена в петорен тираж, защото първият е изчерпан. Набляга се на биографията на Висарион, какъв добър ученик е бил, че е свирил на пиано десет години, че се е занимавал с медитация пет години, от която разбира се се е отказал. И абсолютно нищо не беше написано за християнството. Извода всеки сам да си направи. От една страна изглежда църквата не е в състояние да представи пред обществото учението си в положителна форма, а от друга основната маса е по-склонна да приеме това, което и се подава в отрицателна форма, отколкото това, което и се подава в положителна. Действията на църквата и медиите са добър начин да се постигне количество, което естествено е за сметка на качеството. Това разбира се не притеснява нито църквата, нито медиите, но още по малко трябва да притеснява нас, които се опитваме да постигнем високо качество във всеки аспект от живота си.

Ползвам градския транспорт много рядко, иначе обикновено вървя пеша. Самите автобуси са редовни и доколкото имам наблюдения, винаги добре поддържани.

Всеки е свободен да използва Таро както намери за добре и да задава каквито въпроси счита за необходими. Темата е конкретна, а не за това какви въпроси трябва да задаваме на Таро и какви на какво то може да ни отговори. Божидар, мнението ти беше изтрито, защото не отговаряше на темата и съдържаше личните ти анализи към други потребители, което въобще няма място във форума. Има ЛС, ако считаш за толкова необходимо можеш да им пишеш там.

В пустотата не може да има илюзии, а следователно и изкушения. Формите, които ни заобикалят са преходни и съставни, имената с които ги наричаме са преходни, представите ни за тях са преходни. Пустотата е да осъзнаеш цялата тази преходност и относителна действителност на явленията (вкл. и илюзиите, т.е. това което изкушава човека). Вече осъзнал това, илюзиите и изкушенията престават да бъдат такива. Те не могат да се появят в пустотата, защото там е само абсолютното, истинското, съвършенното. Не знам защо беше нужно по-горе да се дадат 50 цитата в които се говори за вредата от дишането. Та нима източните учения се заключават в техники за дишане? Защо е нужно някой да коментира въпроси, с които не е запознат? Що се отнася до инволюцията, вече казах каквото имах да казвам. Разбира се времето е съвкупност от множество взаимно преплитащи се цикли, но това не ни дава правото да наричаме малките подцикли инволюционни. Общото движение от средата на атлантската раса е към излизане от материята, а това, че някои народи си имат своите възходи и падения, това че в общата възходяща вълна се наблюдават подпериоди на относителен спад, е отделен въпрос. Ще се повторя, но считам това за необходимо. Инволюцията е движението от общото към отделното, т.е. отделянето на човек от духовното. Ученията на изтока не са инволюционни сами по себе си, а само когато се прилагат механически. И както казах: с всичко е така. Може би П. Дънов ги нарича инволюционни защото широката част от хората ги прилагат наистина механически и без нужната дълбочина на разбиране. Но къде е проблемът: в ученията или в прилагащите? Не били подходящи. Подходящи са, само че не трябва да се почва от средата на азбуката, а от А и Б. А това, че някой в егоизма си се надценява или пък се оставя да бъде заблуден, че може да постигне бърз духовен напредък с дихателни техники си е негов проблем. Сама по себе си Йога може да се раздели на Раджа, Бхакти и Джнана. Първата донякъде отговаря на написаното в цитата, но само донякъде. Но тук ще трябва някой да ми помогне да разбера какво представлява волята извън физическото и проявление. Съмнявам се, че някой е в състояние да го направи. Бхакти Йога се занимава именно с любовта. Това е основата на въпросната йога, а Джнана Йога – със знанието и мъдростта. Значи нещата са разгледани твърде едностранчиво и непълно. Просто на запад (разбирайте в Европа и Америка) тогава са били известни Раджа Йога и най-вече Хатха Йога и то отново в една твърде изопачена светлина (като методи за постигане на бързи духовни резултати).

А как да я определим тази възраст. Ще сме сигурни ли, че е точно тази? Ама за всички хора ли е една? ... Точната граница разбира се е индивидуална и е трудно да се определи, но идва момент когато нещата просто стават очевидни.

Който е бил пионерче, няма проблеми

Няма какво да се направи. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са. Вероятно ако се заведе на преглед ще му предпишат някакви лекарства, но те една ли ще решат проблема. А отнемането на телевизора, който е може би единственото останало средство човекът да си прекарва многото свободно време е доста жестоко. За него телевизорът е важен. Може би най-важното нещо на света, защото убива времето, без да изисква особено напрежение и активност. Има възраст в която всеки опит да се промени мисленето на даден човек е доста глупав.

„В развитието си, човек върви по два пътя: инволюционен и еволюционен. В инволюционния път той слиза в гъстата материя и прави грешки; в еволюционния път той излиза от гъстата материя и сам изправя грешките си. Като слиза в гъстата материя, човек греши, с което показва, че е свободен. Като излиза от гъстата материя, той изправя грешките си, с което показва, че има воля. По този начин той усилва волята си.“ (На сватба) Явно еволюционните учения са тези в които човек развива и проявява волята си. Не виждам обаче с какво източните учения са по-инволюционни от западните. Тук има един интересен текст. Май той е единствения който намерих в подкрепа на твърдението, че източните учения са инволюционни (твърде малко за да се правят гръмки изявления): „Съвременната раса не трябва да върви по пътя на индусите, понеже те вървят по инволюционен път, път на слизане. Когато европейските народи са употребили индуските методи за дишането, всякога са имали пакости. В еволюционното дишане трябва да има дишане нагоре и надолу, докато симпатичната и мозъчната система се приспособят към новите условия на въздуха. “ (Вечният порядък) Това, че индусите вървят по инволюционен път обаче въобще не означава, че причината е в духовните им учения. Освен това различните дихателни техники първоначално са предвидени да се изпълняват единствено под прякото ръководство на учител. Всички разгласени дихателни техники са дадени в последствие и са неподходящи не само за западноевропейците, но и за самите индуси, тъй като не са индивидуално-съобразени с нивото на развитие и конкретните потребности на практикуващия ги.

Ние следва да разглеждаме човека не само като индивид, но и като част от съвкупното човечество. Наистина важно е всеки да намери Учителя в себе си, но ако липсва обединяващата фигура, която да спои отделните индивидуалности в колектив, на какво ще заприлича човечеството тогава. Склонни сме да разглеждаме Учителя във връзка с индивидуалното развитие на ученика, но в действителност това е една малка част от действителните му функции. Всичко еволюира, не само отделният човек и съществуването на фигури, които да водят тази еволюция е неизбежно.

Не, не ги бъркам. Затова и засегнах последователите им, които не биха могли да разберат ученията и да приемат въпросните посветени за учители, ако не притежаваха достатъчно развит интелект за да схванат поне отчасти отправените послания.

Това е мнение на Щайнер и единствено на Щайнер. Повратната точка между слизането в материята и изкачването е по времето на Атлантида. Ако говорим обаче за съзнанието, а не за материята, то еволюцията започва със зараждането на ума, т.е. още по-рано, в третата раса. Това е точката в която човек вече става отговорен за действията си. Да се твърди, че Платон или Лао Дзъ не са притежавали интелект е несериозно. Те са имали ученици и последователи, които очевидно за да оценят интелекта им също се притежавали интелект, макар и в по-малка степен, но все пак действащ и още тогава доста надхвърлящ интелекта на една голяма част от съвременното земно население. Инволюционно е всичко шаблонно, всичко което е доведено до навик, до автоматичност. Паневритмията ако се играе автоматично също в един момент за практикуващият я по този начин става инволюционна практика. Настина на изток много практики и учения са превърнати в догматика и се изпълняват без съзнание и разбиране. Проблемът обаче не е в методите, а в прилагащите ги. Та човек и да не прави никакви упражнения ако води един безсъзнателен живот, също не е на пътя на еволюцията.

Разликата във времето между примерно Вивекананда и Щайнер или Йогананда и Щайнер не е никак голяма, а също не е голяма примерно между Щайнер и Рамакришна. Има и други, но ще засегна само тези. Нима тези автори представят източните учения по начин неподходящ за времето си? И нима Щайнер с нещо ги превъзхожда, особено пък що се отнася до Рамакришна, където сравнението е просто смешно? И какво инволюционно има в трудовете на Шанкараачаря или Патанджали и словата на Буда? Нима думите им не са валидни и сега? Нима хората са по-свободни сега в мисленето си, по-независими от егоизма си, от предразсъдъците си, от навиците си отколкото тогава? Съзнанието им е друго – да. Хората вече не могат да мислят абстрактно, защото тотално са се откъснали от духовността. И как ще се научат да мислят абстрактно като им се поднасят текстове където всичко (уж) е точно, конкретно и ясно поставено? Когато въпросните мисловни способности въобще не се подлагат на стимулиране. Кое е инволюционното: Щайнер развиващ конкретното аналитично мислене и почти с нищо не допринасящ за абстрактното, за символното, за синтетичното, за това при което е нужна собствена често извън думите интерпретация или древните (всъщност доста скорошни ако ги съпоставим примерно с Атлантида) индийски философи. Ще направя едно сравнение пък дано ме разбере някой. Представете си един гениален пианист. Няма нищо по-лесно за него да прекара още петнадесет прераждания като гениален пианист. Но какво ще добие, ако се стимулира единствено това, което умее? Не, гениалният пианист в следващото въплъщение може въобще да не свири на пиано. Пак ще има разбиране за музиката и изкуството, това са вечни натрупвания в духа му, но чисто технически няма да има възможност да развие изпълнителски умения. За какво давам примера, който на мнозина сигурно ще се стори несвързан с темата? – Ами просто за да дам някаква представа какво означава нещо да не на място от гледна точка на еволюцията. Източното мислене може и да е непонятно за западния човек, но това не означава ли, че именно то предоставя поле за развитие което за западния ум все още е съвсем необработено. Нима в едно стопанство не трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него? Дали една практика е еволюционна се определя от това какво може да донесе за развитието конкретно на този, който я прилага. Тук не може да се говори общо за медитация има хиляди видове медитации, или за учение – и ученията са много. Практиките: те са хиляди. Има полезни, има безвредни, има и опасни. Същото се наблюдава и в съвременността. Проблемът не е до времето и мястото, а до склонността на хората да търсят външни, лесни и изкуствени методи да спестят усилия. Че по-малко опасни ли са съвременните дихателни практики водещи до анормални състояния посредством хипервентилация, като ребъртинга примерно? Къде Патанджали е описал подобни практики?

1963 г. 003. (Янв. 2). При обикновения човек мисленето е сектор ограничен от дъгата на неговото съзнание. От количеството градуси на тази дъга зависи неговата широчина и способност за вместяване. Затворената дъга, т.е. кръг на съзнанието Наричаме пълен. В тази дъга при процеса на мислене не е активна цялата площ на сектора, но само нейна малка част. Преобладаването на тази част води след себе си понижаване на активността и затихване на друга част. Много съзнания живеят на привични и предпочитаеми секции от целия сектор и така ограничават възможността за пълен психически живот. Единствено пълния кръг на съзнанието и при равномерно, т.е. хармонично функциониране на цялата площ на кръга може да създаде симфонията на арфата на духа, когато всички негови качества се развиват без да носят ущърб едно на друго. А този ущърб може да е голям. Например: развита преданост без постоянство, или любов без самоотверженост, или мъжество без самоконтрол, или огненост без равновесие, или натрупана психична енергия без сърце. Така само синтеза, симфонията от качества ще даде високото достижение. ... Грани Агни Йоги.

Какво разбираш под „инволюционни“?