Станимир

Просто напиши какво си сънувал, а дали има желаещи да ти изтълкуват съня, ще си проличи.

За да обичаш, също е нужно знание. Не може да разделяме любовта от истината, а знанието е познаване на последната. Темата е за истинското знание, а това предполага това знание да е цялостно. Знание без любов не е цялостно.

Ама ти си говори на какъвто си език искаш. Какво общо има четенето на стари текстове с това какъв език ще се използва в ежедневието?

Какво значи „да се актуализира“. Езикът на П. Дънов точно отговаря на времето в което е изнасял беседи и всеки, който го чете трябва да се съобразява с това. Ами хайде да осъвременим и Шекспир. Да, произведенията му ще станат по-достъпни, но вече няма да имат същата художествена стойност. Та, що се отнася до беседите, могат да се заместят някои остарели думи или такива с променен правопис и все пак промените не трябва да са такива, че да се губи духа на времето в което беседите са изнасяни

Дайте пример. Кошмарите говорят за реални проблеми в будно състояние. Страховете от сънищата могат да не се проявяват така ярко, докато дъщеря ви е будна, но щом ги сънува, значи те съществуват някъде в нея.

Рано или късно – да, но не и преждевременно. Нали това беше замисъла на темата: да не се представят за научни истини неща, които науката все още не е доказала. Те пак може да са си верни, но за да ги приеме науката за верни, тя трябва да ги провери и докаже. Иначе каква наука ще е?

Противопоставянето на науката и религията е едната страна на нещата. Другата страна е смесването им и настоящата тема засяга именно това. Когато религията се опитва да наложи своите възгледи и вярвания като научни методи и когато науката се опитва да доминира над религията, обявявайки нещо за невъзможно само защото не е доказано от нея, тогава имаме проблем. Хармонията между религия и наука не предполага едната да изземва функциите на другата.

Вегетарианецът също може да пости. Това означава да бъде още по-взискателен към храненето, а всъщност не само към храненето, но и към мислите и постъпките си. Неяденето на месо пречиства организма само физически, но чистата мисъл и чувства се постигат чрез друг вид постене.

От хората зависи дали науката ще бъде наука. От това как я развиват. Когато примерно един екип от учени направи изследване и манипулира резултатите така, че примерно определени кръгове да се облагодетелстват финансово, тогава по-вярно е да се каже, че науката в случая отсъства, отколкото, че науката не е наука. Сега, вярно е, че науката трудно приема новото. Но тя е длъжна да подхожда по този начин – да проверява и изпитва всичко многократно, иначе последствията от едно погрешно твърдение прието за истина могат да са много по-неприятни. Лошото е когато научни открития се задържат с користни цели. Това се случва, но не науката е виновна, а хората, които е я управляват. Когато говорим за духовния свят, трябва да отчетем, че той също е материален и може да бъде обект на научни изследвания. Съставящата го материя обаче е далеч по-фина. Науката обаче е в състояние да регистрира материята ако не на висшите надземни светове, то поне на астралния свят и всъщност тя първа ще докаже на широката общественост съществуването им и ще ги накара да повярват в живота отвъд грубата материя.

Това на каква база го твърдиш? Аз не бих се съгласила с това твърдение. Имам си своите основания. А и различията в наличната на пазара езотерична литература говори красноречиво за това. Какво значи научно контролирана среда? Експериментите, в които участва примерно Вера Кочовска, доказани ли са научно? Имам информация за друг феномен, от нашия регион, много по-известен в Русия и всяка година пътува до там и буквално работи в Военномедицинска академия; там редовно сверяват неговите данни за хемоглобин, холестерол, захар и всякакви такива с тези от лабораторната апаратура (оказва се, че неговите данни са дори по-точни, защото понякога лаборантите се разсейват явно ) - това за научно доказано ли се счита? Не съм запознат с въпросните експерименти. Освен това за да имаме доказателство, трябва да имаме първо хипотеза, която да се докаже, а тя в цитираните случаи също ми е неизвестна. Ако има регистрирани емпирични данни, науката разбира се трябва да се съобрази с тях.

„В 15-та глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа пред старейшините и свещениците, пред Пилата, пред римските войници, докато Го заведоха на Лобното място и Го разпнаха. Виждате страданията на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но остана разочарован. Те не само че не приеха идеите Му, но Го разпнаха на кръста. И това не беше обикновен човек, но Син Божи, Който се почувства изоставен от хората, даже и от Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той беше разпнат и погребан, и на третия ден възкръсна. Съвременните хора четат тази глава като нещо минало, далечно от тях. Малцина се замислят върху нея, върху дълбокия смисъл на живота. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа. Който е дошъл на земята, страдания и смърт го очакват, в каквато форма и да са те. Ще кажете, че вашият живот ще мине по друг път. Пътят на всички хора води към Голгота. Всеки ще умре, ще го погребат, близките му ще проронят няколко сълзи и най-после ще кажат: „Бог да го прости!“ Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. ... ... Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Така е, всички хора знаят нещата отчасти. Когато умрат и възкръснат, тогава ще знаят Истината, тогава ще разберат смисъла на живота. Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни. Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш. Когато Петър отсече ухото на един от римските войници, Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата, защото който вади нож, от нож умира“. Смъртта не разрешава въпросите. Човек трябва да минава от смъртта към живота, а не от живота към смъртта. Това не подразбира, че човек трябва да бъде пасивен, да не се интересува от живота. Казват за някого, че е търпелив. Защо е търпелив? – Защото е пасивен към проявите на живота. Дейност, активност се иска от всички. Като живееш, ще се бориш и ще издържиш в борбата. Когато беше на кръста, Христос понесе най-голямата борба, но накрай победи. Както изгони търговците вън от храма, така изгони от своя храм всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъл в себе си и каза: „Домът ми ще бъде дом за молитва, храм на Господа. Не позволявам да се върши търговия в него“. Сега, като наблюдавам хората, виждам, че всеки носи на гърба си надписи, които определят положението му. Те са остатъци от далечното минало, с които трябва да се справи. Един писал на гърба си, че е нещастен, че живее в лишения и мъчнотии. Друг писал, че е сприхав, гневен, никой да не се доближава до него, да не избухне. Трети писал, че е болен, че има големи страдания. Всеки търси вината в окръжаващите и продължава да носи надписа на гърба си. Това е криво разбиране. Снемете тези надписи от гърбовете си, за да се освободите от наслояванията на миналото. Откажете се от преходното, временното и дайте място на Божественото в себе си, което вечно живее. На цялото човечество предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. ... ... Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога. Около него ще настане мрак и тъмнина. Страшна е тъмната зона, през която всеки човек трябва да мине; още по-страшно е, ако се обезвери и разколебае в Бога. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой. Христос казва: „Отец е в мене, и аз в Него“. Като Го приковаха на кръста, остана сам. Онзи, Който беше в Него, Го изостави. Той се обърна към Бога с думите: „Отче, защо си ме оставил?“ Като не получи никакъв отговор, Христос разбра, че това е един от въпросите, които не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си в ръцете на Бога. Този е пътят, през който минава човешката душа. Човек слиза на земята, слага раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здрав и читав, ще го посрещнат с музика и песни, но остава разочарован. Там го посреща свиренето на куршумите и едва сега разбира, че няма да се върне. Който е отишъл на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вярата си в Бога, или всичко ще изгуби и ще бъде победен. Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование. Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите?“ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат. Понеже не беше такъв, в което Го обвиняваха, Той беше изложен на поругания и най-после Го разпнаха. Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота. С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога. Героите

„За да се справи със злото в психическия си живот, човек трябва да мине през пътя на Христа, т.е. да се роди от Дух и вода. Не се ли роди от Дух и вода, той не може да влезе в Царството Божие.“ „Не ходете по пътя на Адам и Ева, нито по пътя на Каин и Авел. Ходете по пътя на Христа. Единственият прав път в живота е Христовият. Христос дойде сам в живота и не потърси другарка, както Адам направи. Той дойде да служи на човечеството и не се нуждаеше от слуги. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му служат, но да послужи“. Живейте и вие като Христа. Не очаквайте хората да ви служат, но вие служете. Христос е пътят към новия живот, към Любовта.“ Каин и Авел (Добре е да се прочете цялата беседа) „Пътят, това е разумното в света. Единственото нещо, по което ти можеш да ходиш, то е пътят. Този път го наричат закон, наричат го правило. Христос сам казва: „Аз съм пътят.“ Пътят разрешава всички противоречия.“ Единният живот... „Ние извън Бога не може да направим нищо. Ние мислим някой път, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно, като живеем заради него, ние ще живеем заради себе си. Може да кажем, че Бог, като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее. Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, да бъдеш свободен в своите чувства, да бъдеш свободен в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си.“ Дрехата на Любовта „И Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Как бихте превели тези думи? Какво място ще дадете на „пътя“? В даден случай той произтича от мъдростта. Христос казва: „Новият път е път на Божествената мъдрост.“ Той казва: „Аз съм Пътят“. Пътят, но който вярва; и вие трябва да тръгнете по него. Във втората част Христос казва: „Аз съм Истината“. То е зенитът. Началото е пътят. Знанието, светлината са пътят. Сега, знанието не е само от един свят. Някои хора са учили за физическия свят само.“ Музикална задача „Сега човек само трябва да вярва. Някой вярва и казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа.“ Ти може да вярваш в едно изрисувано слънце, [в] някоя книга. Това слънце е нарисувано от някой велик художник. Тогава какво ще те ползува? Ти даже може да четеш, че Христос е дошъл и пострадал. Какво ще се ползуваш от това? Човек трябва да влезе в съприкосновение с онази реалност, да я опита и да стане едно с реалността. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“ Той познаваше Отца. Тогава и християнинът, и верующият трябва да кажат: „Аз съм едно с Христа.“ Христос казваше: „Понеже Бог живее в Мене и Аз живея в Бога.“ По същия път всеки един от вас трябва да каже: „Христос живее в мене и аз живея в Христа.“ Христос казва: „Каквото прави Отец, и Аз го правя.“ А сега верующите казват: „Каквото прави Христос, аз не мога да го правя.“ Каквото е правил Христос, трябва да го прави и всеки верующ. Това е пътят на възкресението. Христос дойде по единствената причина, че Бог живееше в Него и не беше възможно на Христос да умре. Понеже Бог живее в Христа, то и всеки, който живее в Христа и Христос живее в него, то по същия закон този човек ще бъде жив.“ Първото нещо е: Всеки от вас трябва да има тази опитност. Не само Христос трябва да възкръсне. И всички вие трябва да възкръснете. Защото ако Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава нищо няма да се ползувате. Ако вярвате, че Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава празна е вашата вяра и всичко, каквото правите на Земята, е безпредметно. Всички религии на Земята без възкресението нямат смисъл. Съвременната вяра има смисъл, доколкото възкресението или новият Божествен живот на безсмъртието ще може да се реализира. Пътят на възкресението

От хиляда души, които надникнат в астралния свят, няма да има двама, които да го опишат по един и същ начин. И е възможно абсолютно всичките хиляда души да казват истината, т.е. това, което те виждат, и да твърдят, че познават астралния свят, но в действителност те са ограничени от сферата на собствените си мисли. Само Архатът може да се движи свободно от илюзиите на астралния свят и да има пълна представа за действителността на всичките му нива. Колкото до научността на духовната наука, то трябва да отчетем необходимостта науката да приема за факти само доказаните факти. За това, чието съществуване е наблюдавано от отделни лица, но не и в научно контролирана среда или за това, чието съществуване е допуснато, но не е доказано можем да имаме хипотези и нищо повече. Това е необходимо като подход в науката за да не се приемат предположенията и човешките илюзии за действителност.

Христос показва пътя към спасението и го прави като става жив пример. Той казва: „Аз съм пътя...“. Това обаче е пътя, който всеки сам трябва да извърви. Христос го посочва, демонстрира го, но оттам нататък спасението е в ръцете на самия човек, а не на Спасителя. За да стане това човекът трябва да издигне себе си до Христос (чрез мислите и стремежите си), а не обратното. Христос приема физическо тяло, но въпреки това Той остава не от този свят. „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“, „Те не са от света както и Аз не съм от света.“ – значи Христос идва за да покаже на хората надземното чрез което те да преодолеят земното, материалното, егоистичното. Христос е Учителя, Йерарха, който хората трябва да приемат отричайки се от материалната си малка личност. Без човек да приеме водачеството на Христос и на божествената йерархия, която Той представлява, развитие за човека е невъзможно. Христос идва заради грешниците, защото „безгрешните“ „нямат“ от какво да се освобождават, от какво да се откажат, какво да побеждават в себе си. Неосъзналите несъвършенството си са слепи за висшето и няма как да се устремят към духовна промяна. Христос възкръсва, но не във физическото си тяло и с това показва, че човекът е различен от последното, че тялото е само една временна обвивка за духа, че духът не е от този свят. Христос възкръсвайки показва, че земното няма власт над духа и че с разпъването му на кръста враговете му всъщност нищо не са постигнали. Няма смисъл да пиша нищо за това кой всъщност е Христос, колко високо е в божествената йерархия, каква е невидимата за хората част от Неговата жертва и мисия. Това са окултни тайни, които не ми е съдено да знам, нито на повечето от вас. Предположенията и беглата информация които имам в тази връзка е най-добре да оставя за себе си. Това, което вече знаем за Христос; това, което очевидно ни е показал е толкова много и все още останало така малко приложено трябва да бъде непосредствената ни цел.

В първото филмче ми направи впечатление: 1) започва се с лъжа, че филма е базиран на астрономически и научни факти; 2) около 2 мин и 15 сек се казва, че Нибиру е една от няколкото планите, които обикалят около звезда – кафяво джудже. Коя е тази звезда? Защо не се споменава името й? Все пак, в близост до слънцето няма как да съществува звезда и тя да остане незабелязана. Как разбраха авторите на клипа, че около звездата заедно с Нибиру обикалят още шест планети? Все пак представят материала си като основан на научни факти, а това означава, че учените трябва да са наблюдавали не само Нибиру, но и останалите шест планети. 3) В текста непосредствено следващ предходния се споменава, че т. нар. планета „Дом“ (Homeworld) е мястото където живеят Анунаки. Това също ли е научно доказан факт? 4) Следващият текст: „Когато тъмната звезда е в своя перихелий (най-близкото си приближаване спрямо нашето Слънце) на 60-70 астрономични единици, орбитата на Нибиру, която е на 60 AU от своя родител, е с достатъчно широка орбита за да пресече нашата слънчева система, обикновено в областта на орбитата на Юпитер, въпреки че това е променливо.“ Първо на всеки трябва да е ясно, че такова едно приближаване до Слънцето и отдалечаване от предполагаемата тъмна звезда, около която обикаля Нибиру ще промени кардинално орбитата й, и то по абсолютно непредвидим за всеки учен начин. Най-вероятно е Нибиру в този случай да бъде хваната от нашата слънчева система и да не успее да я напусне никога. И как при положение, че това вероятно не е първото преминаване на Нибиру през системата ни, това вече не се е случило, а в клипа се говори с такава точност за орбитата й, все едно тази орбита е нещо твърдо-установено. Да, планетите са с относително стабилни орбити, но в случая описан в клипа, такова нещо е невъзможно. Още повече, по-нататък се споменават и обикалящи около Нибиру луни. 5) Твърдението, че Нибиру е причина за разрушаването на планета и образуването на т.нар. астрономически пояс и за кратерите на луната е смешно. Как планетата може да доведе до образуването на кратери на луната? И как може да разруши предполагаемата планета между Юпитер и Марс? Да, теоритически е невъзможно, но последствията върху самата Нибиру ще са катастрофални и за нея. Най-малкото ще изгуби огромна част от атмосферата, която от картинките се вижда, че уж притежава. За луните, които също уж притежава да не говорим. 6) „Фактът“ от петата минута на клипа вече го споменах. Как може така грубо да се пренебрегва гравитационното влияние на Слънцето??? 7) около 5:45 пише, че да 2009 година Нибиру може да се види само от най-най-южните райони на Земята. Това са глупости. Щом може да се вижда от южния полюс, значи може да се види и от по-голямата част от южното полукълбо. Да не говорим, че всъщност дадените в клипчето цифри въобще не съответстват помежду си и ако се направят по-прецизни изчисления това ще се види ясно.

Ами тази книга я има и в Спиралата на български

Maurice Ravel – Boléro Münchener Philharmoniker Sergiu Celibidache, conductor Recorded at Herkulessaal, Residenz München, 1983

Maurice Ravel – Boléro Münchener Philharmoniker Sergiu Celibidache, conductor Recorded at Herkulessaal, Residenz München, 1983