Станимир

Чакай сега, кармата се определя от мислите, а мислите се осъществяват в точно определен момент, който ние приемаме за настояще. Това, че във висшите светове може да съществува дадено бъдещо събитие много преди да се прояви на физичеси план е вярно, но определяща при кармата е мисълта, а при мисълта е точно определено дали човек я е допуснал или не я е допуснал. Или може би се има в предвид, че се случва нещо заради мисли, които човек би могъл да допусне в бъдеще? Жертвата може и да привлича насилника, но насилникът и само насилникът е отговорен за действията си. Привличането от страна на жертвата е нещо, на което насилника се очаква да не се поддаде и ако го направи „заслугата“ си е изцяло негова. Колкото до това как ще бъде спрян убиецът, това зависи от конкретната ситуация. В някои случаи обясненията може да се за предпочитане, докато в други да са грешка. Всъщност помощта е пропорционална с способността и желанието на човека отсреща да я приеме. Това може да се окаже насилникът, жертвата, и двамата или нито един от двамата, а самата помощ има множество степени. Да допуснеш възможността, че можеш да спасиш някого; да се представиш в позиция, в която жертваш дори и живота си заради другия е утвърждаване, което може да послужи за предпоставка действително да осъществиш подобно действие в бъдеще. Да си представиш ситуация на насилие с идеята тази ситуация да бъде преодоляна, може да послужи като подготовка за действителната ситуация. Това все още не означава, че когато тази ситуация настъпи, ще реагираш точно по начина по който си си представял, защото липсва реален опит, но все пак подобни утвърждавания дават известно предимство.

Някои събития от настоящата инкарнация са свързани не с карма от минали прераждания,а с оглед на следващите инкарнации Това може ли да го обясните малко по-обстойно, защото не успявам да схвана идеята. Къде остава справедливостта? Как може някой да бъде сигурен какво ще предприеме човек, че предварително да го подлага на следствия за действия, които още не е извършил. Това има ли някой автор, който да го е казал? Може би Лазарев? (За други възможности не се сещам.) Натрупаната карма много лесно може да се неутрализира, когато човек подходи с правилно отношение към нея.

Казусът е наистина интересен и двете мнения, които се изказаха, че не трябва да съдим извършителите и да не отвръщаме на злото им със зло са верни. Но ние можем да спрем извършителя и без да го съдим, без да го обвиняваме или прощавайки му, ако сме допуснали да го обвиним. Можем да го спрем просто защото така смятаме за необходимо, без да изпитваме никакви отрицателни чувства спрямо него, т.е. без да отвръщаме на злото със зло. Едното не пречи на другото. По-сложен е въпросът: ако не можем да се въздържим от отрицателно отношение към потенциалния убиец, трябва ли да отвърнем на злото със зло или въобще трябва да не отвръщаме?

Най-важни са детайлите, но от гледна точка на това, че именно в тях човек проявява постоянно себе си.

Ами земетресението в Япония например. Всички загинали ли са загинали по божия промисъл? Не събитието първо е следствие от неравновесието в самото човечество, т.е. е следствие от човешките мисли и емоции. Може да има намеса „отгоре“ в това някои хора да не са в района на бедствието, а други да се окажат там, но само в случаите когато това е възможно, а не при всички загинали, пострадали или избегнали бедствието хора. За някои от пострадалите случилото се с тях може да се окаже кармически незаслужено, но нещата винаги се компенсират в дългосрочен план, затова че от гледна точка на справедливостта всичко е или ще бъде наред. Все пак както споменах самите събития са само поле за развитие на духа и само по себе си, извън тази си функция са илюзия. Има висша воля, това никой не отрича, но въпросът опира до начина по който тя се проявява. Детайлите не са толкова важни и не е необходимо божия промисъл да се занимава специално с тях. Разбира се някой път, ние хората приемаме за детайли това, което всъщност е съществено и обратно, но това е отделен въпрос. Аз под ненаписани имах предвид точно несъздадени. Това предполага, че няма воля, която да не е подвластна на тези закони, т.е. те са дори и над това, което наричаме Божи промисъл. Нищо не може да „избяга“ от естеството си и ако законите отразяват естеството на всичко съществуващо, на цялото на абсолюта, то всичко трябва да е зависимо от тях. И все пак различните хора мислят по различен начин. Значи определящо е нещо в самия човек, а не идващите отвън мисли. Да, наистина има и външно влияние, защото хората постоянно са бомбандирани както със светли, така и с най-отвратителни мисъл-форми и идеи, но човек има възможността да избира с кои да се свърже. Много от научните открития примерно са внушени (думата никак не е подходяща, но не намирам друга) на откривателите им, но това не означава, че всички мисли ни се внушават. А винаги ли е възможно според теб да бъдеш спасена? В света има порядък, всъщност света е порядък, но също така съществува и хаос. Това не бива да се забравя, защото е важно, а в действителност се пропуска. Живеем в условия на несъвършенство. Движението е към съвършенство, но конкретните условия в които сме поставени на настоящия етап от еволюцията в настоящата сфера в която се развиваме не са съвършени.

Ама за трети път задаваш един и същи въпрос и не знам защо игнорираш отговора. А отговорът не е мой, а на Учителя от беседата "Божественият Промисъл" и пак ще го повторя за трети път: "...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...." Та мисля, че на всеки може да му стане ясно, че според Учителя всяко събитие има отношение към реализирането на Божествения Промисъл. Естествено, всеки може да мисли, както си иска. Никога не съм поставял въпроса от този ъгъл и в този смисъл ти никога не си му отговарял.

?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????? Помня, че казах примерно това (което е много различно от твърдението ти): а сам по себе си божествения промисъл не би могъл да се прояви на земята без съдействието на поне една част от хората. Мога да отговоря на всичко, което си писал, но се съмнявам, че има някакъв смисъл, след като ти всеки път прочиташ неща, които изобщо не съм писал. Цялата картина е далеч по-сложна и аз няма как да я представя, дори и в тази част, за която имам някакво разбиране. Когато се посади едно семенце в подходящите условия, то ще даде своите плодове, без да е необходимо някакво супер-специално дирижиране. Посетите идеи в причинния свят рано или късно, но неизбежно ще дадат своите плодове. Това е начина по който основно се провежда божествения план. Работи се преди всичко в причинния свят. Събитията на физически план така или иначе са илюзия, те нямат собствена стойност. Стойността зависи изцяло от мотивацията и отношението на участващите. Въпрос: всяко събитие ли има отношение към реализирането на божествения промисъл?

Станимир, това дали има или няма Божия Воля във физическия свят, са основополагащи разбирания, т.е. обвързани с безброй други убеждения и няма как да се опитвам да те убедя в друго, но нека поразсъждавам малко. Още от самото начало поставяш думите ми погрешно. Това, че божията воля се поставя в идейния свят, не означава, че последствията й не се проявяват в света на грубата материя. И тук идва човешката воля, която може да действа в съгласие с божествената и да съдейства за нейното проявление в грубата материя (а сам по себе си божествения промисъл не би могъл да се прояви на земята без съдействието на поне една част от хората), или пък човешката воля може да действа в напълно различна посока, което в крайна сметка винаги се оказва срещу божествената воля. Един архитект не може да реализира плана си без работници, нали така? Ние трябва да разглеждаме божията воля като план, а себе си – като работниците, които ще го реализират. Няма кой друг. Все пак говорим за плана отнасящ се до нас самите, а не отнесящ се до Марс или Касиопея примерно. Ето тук много ясно е показано, че изпълнението зависи от самия човек, т.е. от индивидуалната човешка воля и съгласуваността и с божествената. Човека със своята воля определя дали ще реализира божествената или не. Означава, че болестите са следствие на човешкия избор. Следствията следват причините не защото някой е решил така, а защото такъв е естествения ред на нещата. Волята, дори и божествената, се отнася винаги до причините, а следствията винаги следват автоматически. Ако скочиш от пет метра височина, ще се нараниш. По чия воля ще се нараниш? На плочките на тротоара, на гравитацията или може би на Бог? Не, просто такъв е естествения ред на нещата: действието, което сме предприели, води автоматично до своето следствие. Отново поставяш нещата неправилно. Кой говори за независимост от Божественото. И не са ли божествените условия поле за изява именно на човешката воля и не зависи ли използването им именно от човешката воля? Ами има ред, но той е много по-естествен от това, което си представяш. Никой не е писал правилата и законите по които се движи света, нито може да ги измени. Те просто изразяват същността на съществуващото. Преди всичко е необходимо да разберем в какво се състои този промисъл, т.е. да не го търсим там, където го няма. Тук нещата отново опират до това да се различи кое е поставено от Бога и кое не е. Защото ако поставяме всички събития под общ знаменател, като произтичащи от Бог, то това би означавало хората да не правят нищо. Това би било точно, ако говорим за процеси, но не и за конкретни събития, или поне не за всичко събития. Т.е. за да осигури моята свободна воля, Бог ще отнеме свободната воля на всички останали, които ще се окажат на мястото на взрива? Нещата не са толкова прости, а със сигурност ще има и много пострадали не по кармични причини, а просто поради стечение на обстоятелствата.

Хората осъществяват (всъщност би трябвало, т.е. от тях се очаква да го осъществят) божествения промисъл що се отнася до човешката еволюция и в голяма степен що се отнася до животинската, растителната и минералната. Ако ние не успеем, ще започнем отначало.Трябва отново да имаме такива условия, че да може еволюцията ни да продължи. Тук усложненията са страхотно много и то не само за нас. Всъщност възможно е и човечеството да бъде разделено, като успелите и неуспелите продължат развитието си на различни планети. Божествения и човешкия порядък са две различни неща, в определен смисъл даже противоположни, но също и взаимодопълващи се. Едното изразява целта, идеала, съвършенството което трябва да се постигне от хората за дадения етап, докато другото отразява моментното състояние на нещата, там докъдето сме достигнали по пътя към идеала, несъвършенството. Едното е в бъдещето, що се отнася до физическия, астралния и менталните светове, а съществува в настоящето утвърдено единствено в света на идеите. Другото сега е настоящето във физическия, астралния и менталния светове, докато в божествения свят не съществува. То не е заложено като цел за развитието ни. То съществува, но само в трите нисши свята, където хората имат възможност да упражняват съзнателно волята си както за добро, така и по друг начин. Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не божията воля. Това ще е в човешкия порядък. Това ми действие няма да ми донесе никакви позитиви, дори и ако в резултат на него много пострадали получат просветление. В действителност е възможно ефекта да е точно обратния. Вследствие на действията ми в много хора да се породи омраза, жажда за мъст, фанатизъм и да тръгнат активно по пътя на злото или пък да се породи чувство за безпомощност, безверие, съмнение и отчаяние. Значи едно нещастие само по себе си не може да ни приближи до божественото. Различните хора ще реагират по различен начин на това нещастие. Резултатите са непредвидими. За да имаме сигурни резултати, началния импулс се поставя в причинния свят, в света на идеите. Там е божествения план, а не в това кой ще катастрофира днес, на кой къщата му ще бъде отнесена от торнадо и др. под. събития, които сами по себе си няма как да предопределят развитието на даден човек. Тези събития във всички случаи са пряк или косвен резултат от прилагане или неприлагане на човешката воля – индивидуална и съвкупна.

Това което се случва на човечеството не е това, което се случва на другите. Ненамесата в чуждата воля не означава липса на загриженост и безразличие. Човек може да полага реални усилия в помощ на другите без да нарушава свободата им на избор и без да ги манипулира. А обратната страна на казаното е да се помага и да се дават идеи на хората според случая и съзнанието им, а не да бъдем безразлични и да наблюдаваме отвисоко съдбите им. Пак повтарям: това са общочовешки проблеми и решаването им е проблем стоящ пред цялото човечество. Аз не мога да се изолирам от подобни проблеми, само защото точно в настоящия ми живот се случват на другите, а не на мен. Поставяш нещата неправилно. Въпросът не е да разреша нещо, а да подпомогна в някаква степен според възможностите си разрешаването му. Подобни разсъждения за мен са безсмислени. От позицията си на физически план за мен е невъзможно да вникна достатъчно дълбоко в причините за случилото се и да прочета кармата на японците. Едно такова бедствие може да накара изживелия го да преразгледа ценностите си, светогледа си, да разчупи мисленето си, но не може да определи в каква посока ще стане това. От самия човек зависи какво ще промени в себе си, ако въобще реши да промени нещо. Недей принизявай така божественото. Как ще бъде постиганата еволюционната цел не е от значение. Дадох пример с класовете в училище. Направляването, както го наричаш, всъщност се извършва по доста различен начин. Целта на еволюцията се залага в причинния свят (света на идеите). Оттам нататък свалянето на тази цел на земята си зависи единствено от хората. Да, има учители, които направляват и този процес, но учителите не могат да научат уроците вместо учениците си. Не разбирам защо поставящ нещата по този начин. Ти човечеството ли си??? Загрижеността за индивидуалната еволюция винаги трябва да е съобразена с общочовешката еволюция. Обратното няма как да стане. Човек има пълна власт над своето развитие, но заедно с това той участва и в развитието на цялото и винаги следва да държи в съзнанието си идеята за всеобщото развитие. Как реши, че някой обвинява Бог? Многократно повтарих, че всичко е заради хората и нещата също трябва да се разрешат от хората, а не от Бог? Границата на еволюцията (граница само за настоящия етап разбира се) е положена в идейния свят, всички необходими условия съществуват там и ще се проявят по един или друг начин, но именно отделният човек трябва да ги прояви по отношение на себе си, както и човечеството като цяло, което също изисква съзнателно участие от страна на отделния човек.

Има една беседа „Божественият и човешкият порядък“. Отнеси въпроса си към автора й. Бог специално ни дава изпитания?! Ами, според някои от преждеписалите – специално. Аз мисля, че изпитанията сами си ги привличаме, но това е друга тема. Въпросът е в това, че проблемите трябва да се решават, а не да се оправдаваме, че щам Бог ги е допуснал, те са на мястото си. Защо трябва? И защо точно хората? А ако откажат или не се справят, тогава какво ще се случи с божествения промисъл? Глупаво е да се хващаш за думата „трябва“. А тя в българския език много често се използва не в задължаващ смисъл, а посочва необходимо условие, предпоставка. „И защо точно хората?“ А кой? Когато ученикът не е готов да премине в следващия клас го повтаря. Училищната система няма да спре да работи затова, защото някой ученик не е покрил критерия за преминаване в следващия клас.

Йога може да се разглежда като система за лечение само в индиректен смисъл. Нейното въздействие е преди всичко върху вътрешното равновесие и хармония, върху ума и емоциите, които обаче от своя страна са причините за по-голямата част от заболяванията. Има множество видове йога и тук трябва да се направи уточнението, че физическите упражнения, т.е. хатха йога, не са йога в истинския смисъл на тази дума. Йога е всяка система, която има за цел единението на човека с Бога (Брахман).

Има човешки, има и божествен порядък. Бог дава изпитания за да ги разрешим, не за друго. А да се наслаждаваш и възхваляваш бомбите, защото чрез тях се изпълнявала божията воля не е разрешаване на проблема. Така бомбите няма да спрат да се взривяват. Да вярваш в божествения промисъл и в бъдещето, означава да положиш реални усилия за реализирането им. Хората са тези, които трябва да реализират божествения промисъл. Хората и никой друг.

Memory – Cats The Musical Grizabella played by Elaine Paige Composer: Andrew Lloyd Webber