Станимир

Отговорът на въпроса не е толкова прост, защото думите доста ограничават възможността да се даде отговор обхващаш множество гледни точки. Отговорът на въпроса: Ако в гората пада дърво, но няма свидетели, паднало ли е дърво в гората?, може да е всякакъв, в зависимост от гледната точка от която го разглеждаме. От една определена гледна точка, самото понятие "дърво" е невъзможно без съзнание, което да определи дървото като дърво. Същото е по отношение на "падане". В действителност се случва нещо, но то е отвъд имената и формите; съзнанието е това, което го ограничава с име и форма. От абсолютна гледна точка, може би трябва да говорим единствено за съществуването на движение (въпреки че и това е име, но да избягаме от понятията напълно е невъзможно). Значи извън възприемащото съзнание за падане и за дърво не може да се говори, защото това са само имена с които съзнанието си служи за да дефинира неназовимото и по този начин да го опознае.

Ако говорим по принцип, частна собственост и сега не съществува. Мисълта, че притежаваме нещо от външния свят и сега не е нищо повече от неразбиране на нещата. Ние разбира се трябва да се съобразяваме с това, че живеем в свят в който огромната част от хората са дълбоко потопени в илюзията за притежание и нещо повече: считат това за измерител на собствената им стойност, свобода и щастие. В такива условия отказът от частна собственост би следвало да бъде преди всичко в нашето съзнание. Ако решим обаче и фактически да се откажем от собствеността си, това би било в повечето случаи глупост, защото собствеността е обвързана с правото на ползване и ако се откажем от собствеността си, се отказваме и от това си право. Правото на ползване, за разлика от собствеността, има своето основание не само в човешките, но и в космическите закони. Когато хората реално започнат да живеят според повелята на космическите закони, те ще могат да използват вещите и благата около себе си, без да ги притежават и без това да става за сметка на другите хора.

Преди всичко посланието е да не се привързваме към собствеността си. За нас трябва да е без значение както това, че са ни взели ризата, така и ако загубим всичките си ризи. Иначе когато даваме, трябва винаги да даваме разумно и целесъобразно: на всеки толкова, колкото реално заслужава и от колкото реално има нужда. По отношение на това, какво получават хората в крайна сметка (без значение приятели или врагове, без значение дали ние ги обичаме или не) в Библията има едни други думи, които гласят следното: Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Лука 19:26) Ние разбира се трудно можем давайки нещо на някого винаги да се съобразяваме с това правило, защото се изискват качества, които притежаваме в недостатъчна степен. Все пак обаче тези думи идват да ни покажат няколко действащи във вселената закони, от които няма как да избягаме и които следва да имаме в предвид. Да дадеш е изкуство и то не може да бъде формулирано с няколко думи. Да се каже: трябва да даваме с любов, дори и на враговете си, е крайно недостатъчно. Ако самите ние, колкото и да сме добронамерени и изпълнени с любов, сме неразумни когато даваме, то вредата ще надхвърли многократно ползата. Любовта не може да компенсира невежеството. Така и ако думите: „Ако някой ви кара да вървите с него една миля, вие вървете две.“ и „Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.“ се приемат буквално, вредата със сигурност ще е много повече от ползата.

Спри да мислиш само за себе си (за щастието и страданието си). Измести фокуса върху нещо друго. Освен това акцентирайки върху тежестта на страданията си, рискуваш животът да ти покаже, че можеш да страдаш много, ама много повече отколкото дори си представяш. Пишеш все едно си най-големия страдалец на света, докато в действителност поне половината население на Земята може само да мечтае да бъде на твоето място.

Може вътрешно да имаш готовност да приемеш хиляди удари от врага си, и това е важното, но не винаги е необходимо да ставаш боксова круша. Всъщност ако не се страхуваш от ударите, твърде вероятно е да ги избегнеш. п.п. Този извод: „не ти се ще да обърнеш бузата“ на какво основание го направи? В мненията си по-горе разгледах думите „Аз ви казвам: Като ударят по едната буза, дай и другата.“ от определена гледна точка, но никъде не съм изразявал становище, че не трябва да обръщаме другата буза.

От любов към врага си ще обърнеш и другата си буза??? Каква любов е това? Каква полза има врагът от нея? Не, ползата е в това, ние да преодолеем собствените си високомерие и негативни чувства. Ние пак можем да обичаме врага си, но в тази връзка не е необходимо да „обръщаме другата си буза“.

Змията е двойствен символ, изразяващ както висшето, така и най-нисшето; както духовното, така и материалното. Тя е символ както на мъдростта, гъвкавостта и приспособимостта, така и на коварството, лъжата и измяната; както на смирението, така и на привързаността към земята. Змията може да е символ на духа, сменяш телата си така, както змията сменя кожата си. Змията е също символ на търпението. Змията е символ на тайната, на скритото, но също на злонамерената прикритост, както и на скромността и умението да постигаш целите си оставайки незабелязан. Ако поставим равенство между змията и дракона, то последният също е двойствен символ и освен духовните качества, мъдрост и добродетели, управлението на духовното начало, символизира също стихиите, разрушението и хаоса.

„Най-велико е това общество, в което висшите истини стават практични.“ (Свами Вивекананда)

В това, което пишеш няма нищо необичайно. И аз съм го изпитвал по свой си начин, а предполагам и много други. Нормално е когато си свързана с енергията на едно цяло или пък си близо до някакъв духовен източник да се чувстваш окрилена, вдъхновена и щастлива. Около големия огън е светло. Ако ние се уподобим на малки свещички, то въпреки че имаме своя светлина, то светът далеч от големия огън, няма да бъде така осветен, както когато сме близо до него. Силата на нашия собствен огън е по-малка. Това, което можем да направим е да усилим своя огън и заедно с това да осъзнаем, че в действителност разстоянията (в буквален и преносен смисъл) не съществуват извън нашето съзнание. Ние можем винаги да сме близо и да черпим светлина от големия огън, стига да допуснем това в съзнанието си.

От гледна точка на логиката, за лъжещият се предполага, че знае истината. В действителност познаването на истината и лъжата са несъвместими. Вкусът на плода се научава, когато го опиташ. Казано е: по делата, т.е. плодовете ще ги познаете. С истината и лъжата е същото.

Какви реално са тези заповеди? Каква е целта им? Първото, което прави впечатление е, че и в трите на карта е поставено единствено собствените ни гордост и самочувствие. На става въпрос за пътя, нито за ризата, нито за нещо друго, а за това да осъзнаем, че ние сме над тези неща, че духът на човека не може да бъде засегнат от тях. Дали ще обърнем другата буза, ще извървим още една миля или ще оставим горната си дреха – самото действие няма такова значение, а нашето отношение към случващото се. Може и стократно да изпълним всичко поискано от нас и пак да не изпълним заветите на Христос, ако не подходим освободени и независими от това, което правим.

Не знам кой дух е бил в тялото на Ленчето Блаватска, но някакви отенъци на злост съзирам. Да ме прощават, ама много са далече от хармонията на Любовта. Моите извинения. Коментираш нещо, което не си чел. Нещо повече: нямаш никакво желание да вникнеш в смисъла. Няма нужда да трепем желанията, нито да хващаме грехът за гушата. А когато се опитваме да унищожим "въжделения и страсти" не само, че не ги унищожаваме, но ги натикваме в подсъзнанието си и се превръщаме в невротици. Желанието не може да се убие! Нищо в света не може да се убие! Това е най-голямата илюзия. Но моя акцент е най-веч върху отрицателното отношение спрямо по-низшата природа. Вместо думи като: Убий, удоши, унищожи, да се употребяват: овладей, освети, трансформирай. Разликата е много голяма. Невежеството, което е тъмнина, не може да се овладее, нито да се трансформира. Може да се освети, но това означава унищожаването му. Думите не са подбрани случайно, дори и да не ти харесват и да ти се струват изпълнени с нещо отрицателно. В текста е казано изрично: „Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш.“. Това изключва заравянето на проблемите в подсъзнанието, а напротив, показва действително-действащия подход, изразяващ се в лишаване от внимание и прекалена фиксация върху личното. Нищо реално в света не може да се убие, но тук става въпрос за илюзорни представи и зависимости, за Майя. Няма отрицателно отношение към низшата природа. Не бива да се заблуждаваш от използваните думи, които свързваш с определени чувства, като омраза и др. под. Това са асоциации в съзнанието ти (в случая между убийство и омраза), които те водят до погрешни заключения. Когато в градината има плевел, просто го отстраняваме, не го мразим. И ако кажа: убих плевела, това може да изглежда жестоко, но си е самата истина. И докато плевелът, все пак е живо същество, то илюзиите нямат самостоятелно съществуване извън съзнанието на заблуждаващия се. Казва се убий, защото същността на илюзиите не им позволява да живеят, щом веднъж бъдат осветени. Има неща, които могат да бъдат осветени, но те въпреки това продължават да съществуват, но има и неща, които бидейки осветени, умират. В текста е казано: удуши, защото удушаването показва начина: лишаването от въздух, от подхранване, спирането на потока от мисли, насочени към нисшето. Това автоматично означава пренасочване на мисълта към положителното и лишаване на отрицателното от внимание и енергия. Казано е: унищожи, но това в действителност е същността на илюзията. Тя е нищо от което ние правим нещо. Трансформация е възможна примерно ако имаме родствени противоположности. Можем да трансформираме омразата в любов. Не можем обаче да трансформираме тъмнината в светлина. Цитирах текста от Блаватска, защото той точно и ясно допълва думите на Христос: не дойдох да туря мир, но нож. Както вече посочих, „нож“ е всяко средство с което побеждаваме илюзиите и невежеството си. Да се правят асоциации с физическия инструмент „нож“ е неправилно. Това са символи, а Библията е в далеч по-голяма степен изпълнена с тях, отколкото обикновено си мислим. С ножът може освен да се убива, да се отстрани, да се отреже това, което е ненужно, излишно, в повече, в тежест. „Петре, скрий ножа?" – всичко опира до целесъобразността. Да се реже безразборно, без оглед какво – полезно или вредно, разбира се не е решение и затова Христос възпира Петър. Петър в случая е действал неразумно. Христос се противопоставя именно на тази неразумност, а не на това, че Петър е имал нож в себе си.Затова и му казва: скрий ножа, а не: хвърли ножа. Да го скрие, означава, че в бъдеще пак ще му се наложи да го използва, но вече разумно и с правилно предназначение.

Не знам кой дух е бил в тялото на Ленчето Блаватска, но някакви отенъци на злост съзирам. Да ме прощават, ама много са далече от хармонията на Любовта. Моите извинения. Коментираш нещо, което не си чел. Нещо повече: нямаш никакво желание да вникнеш в смисъла. Ильзията е нещо нереално. Ние казваме, че я убиваме, но в действително, нищо не умира, защото илюзията сама по себе си не съществува. Ако аз видя въже и го помисля за змия (класически пример), но в последствие видя, че това не е змия, а е въже, ще пострада ли нещо въжето от това. Не, единствено илюзията, че въжето е змия, бива унищожена, т.а. престава да съществува, но тази илюзия така или иначе е била нереална, съществуваща само в съзнанието ми. Змия в действителност никога не е имало, а въже (и то продължава да си съществува).

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му. (Матей, 10 гл.) В текста се загатва за нещо, срещу което трябва да се изправим – ние, не някой друг. Нас трябва да ни настроят срещу нещо, с което примирение не може да има. Човек не може да служи на двама господари – пак от Библията. Или земното ще е на първо място, или небесното. Да се примириш със злото, означава да се отречеш от доброто. Не, човек може да приеме съществуването на злото спокойно, в равновесие, но винаги с идеята това зло да бъде ограничено в бъдещето.

От „Гласът на Безмълвието“ – Е. П. Блаватска. Борбата е с нашите илюзии, с нашето невежеството. Освобождението от тях не може да дойде без нож. Христос ни дава ножа. Какво се разбира под „нож“? Това е всичко с което реално можем да победим илюзиите, предразсъдъците, егоизма и невежеството си. Тъмнината се побеждава със светлина, а където няма светлина е мрак. Ако човек се примири с невежеството си, той е мъртъв. Със злото и тъмнината в нас примирие не може да има, защото в случая примирието вече означава загуба.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2877&view=findpost&p=63182 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2877&view=findpost&p=65995 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2877&view=findpost&p=60662 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2877&view=findpost&p=83912 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2877&view=findpost&p=81982 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2877&view=findpost&p=81629

Аха, значи в крайна сметка Бог се отдръпва от човека. И нали всичко ставаше по Божия промисъл? Написах всичко, което смятам за необходимо в тази тема, така че това вероятно е последното ми мнения в нея.

Значи законите не са създадени. А Бог създаден ли е? Може би законите са създали Бог, щом законите стоят над Божия промисъл? Въобще кое за теб е Бог, кое цяло и абсолют? Отговорът е в текста в синьо. Бог е несъздаден, както и човекът в своята същност, както и всяко животно, растение или атом...

Напротив. Когато някой взриви бомба, без никаква мисъл за нещо градивно, а единствено за да руши и унищожава, там не може да се говори за Божи промисъл. Действията на такъв човек са продиктуване от невежество и от тъмнина, и да се преписват на силите на светлината е абсурдно. Защо се забравя, че има сили, които съзнателно и несъзнателно работят срещу еволюцията, срещу Божия промисъл?! Или и те са от Бог? Но в този случай държа да получа обяснение, каква е причината за това при някои хора връзката между тях като съзнателни същества и Божествената им същност да бъде окончателно прекъсната. Това по Божията воля ли се случва?

То вчера трябваше да има унищожително земетресение в Рим, други пък чакат края на света след 10 дни, за 21.12.2012 вече едва ли остана някой който да не е чувал... Сега пък 2013-14 г. Аз обикновено първо си задавам въпроса: кое в написаното реално може да ми помогне за духовното ми израстване? Добре, ще има разделение на хората. И в Библията го пише, вярно е. Но в Библията пише още как човек сам да направи така, че да попадне в правилната група, защото Библията е написана със загриженост за хората. В Библията не се търси сензацията. Няма фиксирани дати за пророчествата, защото няма как да има фиксирани дати и всичко е завоалирано в символи, защото самото събитие все още не е конкретно оформено. Колкото до предвиждането на последствията от един глобален катаклизъм, това е все едно да запалиш една гора и да кажеш кои дървета ще изгорят и кои не. Това са стихии, хаотични енергии.

Колкото до вярата в божия промисъл, иска ми се отново да обърна внимание на нещо, което споменах по-рано. Ако Бог е архитекта, то плановете не могат да се реализират от само себе си. Ако нещо не е построено както трябва, то ще трябва да се изгради наново. Всяко зло е за добро, но работата трябва да бъде свършена и то както трябва. Тук много се писа, че това или онова било по божията воля, но когато отсъства всякаква градивност за божия воля и дума не може да става. Който разрушава трябва да умее след това да съгради, иначе е престъпник.

Какво разбираш под това, злото да бъде направено до край? Конкретно лошо действие или т.нар. духовна смърт? Аз разбирам второто, и в този смисъл подкрепям написаното. Айдееее, трябва да правим сега лингвистичен анализ? Злото как се прави докрай и как се стига до духовна смърт? С действия ли се достига духовната смърт или не? Имам предвид ментални, емоционални и физически действия. Духовната смърт как се прави докрай? Ако не е с действия, то с какво?!?!?!? Това че си довел едно лошо действие до край не означава, че си паднал до там, че да умреш духовно. Нужно е голямо упорство във вършенето на зло, за да го постигнеш; нужни са множество отделни действия. И именно кармата, която човек натрупва с всяко зло действие и тежките условия в които поставя човека, възпира човек от падение (и все пак някои въпреки всичко падат).

Засега ще се огранича само с цитиране. Йоан, 18 гл. Това е текста от Библията. Също по темата може би е беседата Пробни страдания.

Какво разбираш под това, злото да бъде направено до край? Конкретно лошо действие или т.нар. духовна смърт? Аз разбирам второто, и в този смисъл подкрепям написаното.

Не виждам защо нещата трябва да се усложняват толкова. Мисълта си съществява, тя сама по себе си е събитие, проявила се е, вече е в миналото. Последствията няма да са заради нещо, което не се е проявило. Разграничаването между висшите и нисшите планове е само условно. Различен е само характера на изграждащата ги материя, но те си съществуват едновременно. Причината за кармата си съществува винаги. Тя не е някъде в бъдещето. Няма значение на кой план е породена тази причина, всъщност има значение дотолкова, доколкото това ще предопредели на кои планове ще се проявят следствията, но те не могат да се проявят без причина. Няма значение дали я виждаме или не я виждаме. Не може да наричаме нещо „бъдеще“, само защото не можем да го видим сега, а ще можем след време. Мисълта също е събитие, отношението на човека към някакъв проблем също е събитие и да ограничаваме думата „събитие“ само до грубо-физическата материя е неправилно. Според мен правиш твърде прибързани обобщения, на базата на твърде малко случаи. Да се върви от частното към общото крие много рискове.