Станимир

Непозната е. Иначе позицията ти не ме учудва.

Все още ми убягва целта на някои от писанията по-горе. Ако тя е да се убедят четящите, че в Германия животът е по-подреден и дава повече възможности за живот при по-висок стандарт - това всички го знаят. В същото време се правят опити да се представи действителността в България такава, каквато не е. Нещата не са чак толкова зле и никак не са безнадеждни. Аз виждам възможности. Сигурно има и възможности, които не виждам. И няма нужда да убеждавам никого в съществуването им, както и няма нужда който и да е да ме убеждава в липсата им. Засега темата ми звучи като: "Аз се махнах, а вие останалите в България сте обречени". Е да, ама аз не мисля така.

Има и хубави селф-хелп книги. А и сериозната езотерика не е само Блаватска. За предпочитанията ми към Агни Йога е ясно, но има и други добри трудове. За пример бих посочил една почти непозната в България поредица - "Учение на храма". Но и това не е всичко. Който търси ще намери.

Ако предположим, че съдържанието и на двата типа книги отговаря на истината и на съзнанието на четящия, то си мисля, че ползата от езотеричните книги ще е по-голяма. Селф-хелп книгите също биха били полезни, но не чак толкова. Те имат една практическа насоченост, която действа при определени условия, т.е. в по-тесни рамки. Разбирането, което могат да ти дадат езотеричните книги е универсално и има своето място при всички условия. Ако човек разполага с определени качества, като гъвкавост, приспособимост и познава принципите върху които е изграден проявения живот, той ще може по-лесно да се адаптира в специфични ситуации. Но без нужните качества и познаване на основите, каквито и специфични съвети да получи, човек ще изпита затруднения в прилагането им.

Идентификацията пак е има и обратно. В това с траекторията има логика, но според мен всеки си има и друго име, което не е свързано с изминатия от него път.

Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля, за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието - това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горителен материал за щастието. Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горлив материал. За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горлив материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце и своите чувства спрямо своя ум. - Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него и ще може да реализира щастието. Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората. За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота. Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля. Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички. От Пътят към щастието

Битието в неговата целокупност е непонятно за нас, защото не можем да го схванем конкретно със съзнанието си. Видимо, конкретно за нас е само това, което ние схващаме със съзнанието си, което оставя впечатления в нашия ум и него ние разбираме. То е онази част от Битието, за която имаме органи да я възприемем. Когато нашето съзнание се разшири и си създадем нови органи за възприятие, видимият, обективният свят ще стане много по-обширен, животът ще ни се представи в нова светлина, ще добием ново знание за човека и природата и човешките общества ще се преустроят на нови начала. По силата на това обстоятелство, Истината, която представлява целокупността на Битието не може да бъде изяснена в една епоха. Нейното изясняване е един вечен процес на разкриване на света пред нашето съзнание. А Битието в своята целокупност е винаги съществувало, няма начало. Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек [е] дотолкова силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа. Умът ви работи дотолкова, доколкото съзнавате вашия дух. Всички прояви в нашия психичен живот не можем да обясним само със сърцето и ума, а можем да го обясним, като вземем в съображение и човешкия дух и душа, които са от по-висша йерархия от ума и сърцето. Докато при хората е проблем има ли душа и Дух или не, у животните е проблем дали има ум. Те съзнават, че имат сърце, но не съзнават ума. А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония. От Общочовешкото братство

От Общочовешкото братство

Братство е, защото всички сме деца на всевишния (разбирай слънчевия логос)

Причините се създават тук, не там. В отвъдното повече време прекарваме в светове на следствията. Е, някои може да имат своето съзнателно съществуване и в по-висши сфери, но не всички. Пълното припомняне на всички въплъщения става за кратко в масовия случай, точно преди новото въплъение - така съм чел, но не мога да потвърдя от личен опит. Засега такива са ни възможностите.

Колкото до емигрантите... ами да, който е успял да намери своето място в чужбина - браво на него. Само че е добре да се замисли, че ако имигрантите станат прекалено много, то стандартът на държавата в която мигрира ще падне, и то може би рязко. Няма значение дали мигрират специалисти или неспециалисти, т.е. общи работници - стандартът винаги пада. Няма смисъл да се плюе по държавата от която си дошъл. Ако човек може да промени нещо - добре. Ако не може...

Не може, защото опровергава модела за равенството между хората. Не богатите са богати, защото другите са бедни, ама че йезуитско изказване. Бедните са бедни, защото толкова могат. И защото живеят в архетипни модели, отдавна отречени от модерните общества. Познавам достатъчно богати идиоти. Познавам и достатъчно богати хора, които не са идиоти, но пък и не блестят с никакви особени качества. Да, познавам и няколко, които се открояват от масата, но те са малко. И знам как всички изброени са спечелили парите си. А има и такива, които спечелили пари със собствени усилия, след това ги губят, въпреки качествата, които притежават. Познавам и такива, които действат разумно, но са смачкани от действителността - корупция, нечестни игри и т.н. и въпреки качествата си не са успели да забогатеят. Богатите са богати, не защото другите са бедни, това къде го прочете. Но богатите въпреки че осигуряват някакъв стандарт на бедните, в същото време пречат този стандарт да надскочи допуснатото от богатите равнище. И бедните не могат да направят нищо по въпроса, каквито и качества да притежават. Ако аз развивам някакъв бизнес и разполагам със средства, да кажем 10 милиона, никой с по-малко от един милион, с каквито и качества да разполага няма да може да си завоюва място в моята ниша. И ще го смачкам не с някакви качества, а с парите си.

Не може всички държави да имат висок стандарт. Теоретически е невъзможно при съществуващия икономически и политически модел. Не може и прекалено много хора да живеят с висок стандарт. Нека не се заблуждаваме - високият стандарт в някои държави е за сметка на всички останали, както и високият стандарт с който живеят някои хора е за сматка на всички останали. България няма да има висок стандарт, без значение кой какво прави по въпроса. Поне не скоро. Хайде да не обвиняваме този или онзи народ или пък да ги превъзнасяме. Всички империи досега са се градяли върху кръв, грабежи и експлоатация на по-слабите. Сега нещата са прикрити, но са си същите. А хората и тук и там са си същите, само че стадото там е по-задоволено от стадото тук.

Защото не искаш да загубиш приятелите си..., но в същото време не искаш да правиш много от нещата, които преди това сте правили заедно. Определи си точно какво означава за теб приятелството, какво очакваш от приятелите. Една част от старите ти приятели вероятно ще се отдръпнат. Нормално е. Но с тези, които останат ще можеш да продължиш приятелството си вече върху новата основа, тази отговаряща на настоящия ти начин на живот. А сигурно ще си намериш и други нови приятели, но както споменах, това няма да са приятелства изградени върху старата основа, изразяваща теб преди.

Винаги ще има неща, които не можем да направим и това не прави живота безсмислен. Нито пък животът се осмисля от нечии спомени. Всяко действие се осмисля от своите последствия, а животът в известен смисъл е низ от действия. Това докъде се простират последствията наистина е въпрос на светоглед. Тук сега няма да споря безсмъртна ли е душата, съществува ли прераждане и други подобни въпроси. Ако разглеждаме живота като 60-100 години прекарани на земята, той наистина е безсмислен. Но животът е повече от това.

Аргументите ти за безсмислеността на живота са абсурдни. Опитай с други. Аз нямам нужда да си доказвам, че животът е безсмислен, нито вярвам, че неоткривайки смисъл в живота си го изживявам по-пълно. Не, последното зависи изцяло от съзнанието и ако търсим смисъл, който да направи живота ни по-пълен, това е разширяването на съзнанието. Животът е постоянно надрастване на себе си и това може да бъде наблюдавано.

Съществуват множество неприятни състояния. Съществуват състояния по-неприятни отколкото можем да си представим. Умишлено не използвам думата страшни, тъй като чувството за страх зависи от оценката на изпитващото го съзнание. Всичко обаче отминава.

Да, и обясних защо. След само 2-3000 години България няма да я има, но мене - да. Разбира се, съществува духовна йерархия, която ще съществува вечно, а държавите в момента са само нейни заместители. Но разликите все пак са повече от приликите, според мен.

Не знам за Тома Аквински, но тук нещата са ясни. Разбирането на всеки човек за Божията воля е субективно и това по никакъв начин не пречи на обективното въздействие, което Божията воля оказва. Аз мога да затворя една рибка в аквариум и тя изобщо няма да си има представа за мен. Може дори да не се почуства ограничена. За нея условията, които ще съм и създал ще изглеждат естествени. Но аз ще знам, че не са. И при това упражнявайки волята си, аз ще оставя достатъчна свобода за рибката, да си мисли, че всичко зависи само от нея самата. Ако приложим това към Божията воля, то тя упражнява контрол само върху тези аспекти от човешкия живот, за които човек или не е готов, или не е необходимо да упражни своята индивидуална воля. Т.е. Божията воля не отменя индивидуалната воля, но я обуславя.

Сега не ми се мисли точно в тази насока, но държавата е временно явление, което за момента замества духовните йерархии и принципи.

Чувството ми за национална идентичност и гордост произтича единствено от това, че съм се родил в България. Първото следствие от това е, че познавам всичко свързано с България по-добре, отколкото познавам това, което е свързано с другите държави. Така е по-лесно да си намериш нещо/а с което/ито да се самоидентифицираш и гордееш. Държавата съществува заради хората, които обединява в едно цяло, а не обратното. В този смисъл аз се чувствам над държавата, и чувствам всеки друг над държавата. Ако направя нещо за държавата, то ще е или по задължение или защото с това мога да бъда полезен на някой човек или група от хора.

По реда са въпросите: Да, подобна зависимост е често срещана. Тук зависимостта е още по-силна и още по-често срещана. Не мисля, че това е съществен фактор.

Никой не може да ме убеди, че животът е безсмислен, пък бил той човешки или нечий друг. Достатъчен ми е само един красив миг днес, за да осмисли деня ми. А те обикновено са далеч повече. Но и да не са. Животът има толкова много прекрасни аспекти, че ми е трудно да не видя смисъла. Нима една поема, картина или пък песен, не осмислят битието ни? Или пък познаването на тайните, които ни се разкриват от науката и математиката и които нямат граници в своята дълбочина? Дори и на нашата малка планета, разнообразието на проявите на живота е огромно.

Става въпрос за всички светове. Но да, това е твърде далечна перспектива. Реално ние нямаме нищо от това, което смятаме за свое. Изключвам духовните натрупвания. Това, което смятаме за свое, използваме докато живеем на физическия план, само паради някакво споразумение, което сме се съгласили да спазваме и което отразява моментното ни разбиране за действителността.

Темата в крайна сметка се превърна в апотеоз на мъжемразието, каквато всъщност беше целта още при откриването и. Колко от пишещите всъщност са удовлетворени от връзките, които са изградили с партньорите си? Или тя вината винаги е при мъжете? Ама не, то някои хора пропищяват и ако не им се отговори на въпросите задавани тук във форума, сякаш някой им е длъжен. С такива претенции, какво по-различно отношение към мъжете може да се очаква. Колкото до финансите, съгласен съм единствено, че мъжът трябва да положи сериозни усилия за да ги осигури (понякога може това да стане и без усилия, при определено стечение на обстоятелствата). Но да се правят квалификации на база дали е успял в достатъчна (сроред някой си) степен е тъпо. Аз лично, ако някоя ми предяви претенции за това колко пари изкарвам, едва ли ще продължа връзката си с нея. За любовта май няма нужда да говорим. Компромис с високия стандарт на живот заради любовта едва ли е разумно да се очаква. А 99% от населението на Земята, живеещи в бедност или с недостатъчни финанси са мухльовци.