Станимир

Неравновесието на стихиите в човешкото тяло предизвиква неравновесие на стихиите извън него.

Ами именно. Ти си мислиш, че можеш всичко да разбереш. Да разбереш всичко от Мъдростта, да си го обясниш логически. Както бе запитано по-нагоре, абе кой си ти такъв толкова напред с Мъдростта?! :) Не, не мисля, че мога всичко да разбера. Твърдя, че навсякъде има логика, но не твърдя, че винаги и напълно разбирам тази логика. Разликата е съществена. Ако желаеш мога да бъде по-подробен относно логичността на земетресенията в Япония и на земетресенията по принцип. Това не означава, че аз знам и ще кажа всичко по-въпроса, но просто ще покажа логичността на явлението доколкото я разбирам.

Че какво им е нелогично на земетресенията в Япония? Логиката си е налице, и то при положение, че става въпрос за действие на стихии Това, че някой не разбира логичността на едно явление, не изначава, че такава отсъства.

Дайте пример за нелогична Мъдрост. Логиката не е само на ниво кама-манас, а навсякъде. С ума си (конкретния и синтетичния) разбираме логиката и я схващаме интуитивно, но самата организираност, логичност на света е навсякъде. Тя е независима от нашето разбиране за нея.

Никой не е застрахован от грешки. Както споменах вече, достатъчно е само да се замени главната буква от "Мъдрост" с малка и думите вече придобиват съвсем друг смисъл и няма как да не се съглася с тях. Затова е важно да се намери и оригиналният текст. Да, съмнение има, но съмнението също може да си бъде на място в определени случаи, когато е обосновано.

Няма друг начин ако сме решили да напишем нещо по темата. Разбира се някой може да претендира, че интуитивно усеща верността на въпросното твърдение, но дали това е интуиция или твърдението просто му е допаднало няма как да се докаже. Както някой може интуитивно да чувства твърдението като вярно, така и аз още от първо прочитане, без въобще да се замисля си казах: тук нещо не е наред. Кой може да каже със сигурност, дали става въпрос за интуиция или просто за нехаресване? Тук обаче има логика и ако някой реши да открие отделна тема, можем да обсъдим и това твърдение. Мъдростта винаги е логична. В този смисъл, да подчинена е на логиката, но въпросът е: на чия логика? Липсата на логика означава липса на причинно-следствени връзки, т.е. Хаос, т.е. пълната противоположност на Божественото, на Светлината. Това е много крайно твърдение. На какво основание твърдиш, че не можем нещо? На собствените си думи и на собствения си опит? В случая правиш извод на базата на собственото си предположение. В това няма лошо, но аз примерно няма как да го приема. Опитвам се да го разгледам според моето съзнание, светоглед и опит, и нищо повече от това. Ако не го направя, остава да го приема или отхвъля сляпо и, ако го приема, би означавало да го приема като догма. Бих могал да приема определени твърдения, които не разбирам, но в случая нямам нужното доверие в автора им, както и не съм достатчно уверен в неговата непогрешимост.

Ако разглеждаме човек като носител на божественото, то необходимостта от достойнство става очевидно. Законът за съответствието изисква това.

Мисля си, че едва ли ще намериш някой достатъчно запознат с материята за да ти отговори на въпроса. Не знам доколко написаното от Влад Пашов е вярно По-склонен съм да се усъмня в думите му. Имаме физически, астрален и ментален постоянен атом, всеки свързан съответно с физическото, емоционално и умствено тяло в човека. Опитността, която човек трупа през живота си няма как да се запечатат във физическия постоянен атом, защото тя обхваща преди всичко умствения и астралния план. Освен това физическия постоянен атом най-вероятно не е съставен от груба материя, а от етерна. В езотериката под физическо тяло се разбират и трите заедно: грубото физическо тяло, етерния двойник и жизнения принцип (прана).

1. Парите създават чувство за власт, сигурност, значимост и контрол. Това чувство разбира се е илюзорно. Но това като че ли е за друга тема. 2. Парите служат за закупуване на средства за удовлетворяване на човешките желания. За егоистичните желания и зависимости всичко би трябвало да е ясно. Тук по-скоро интересен е въпросът: ако човек има един духовен стремеж в себе си, задължително ли са нужни пари за осъществяването му? Може ли този стремеж да бъде реализиран и без пари? 3. Парите служат за закупуване на средства за покриване на човешките нужди. Тук разбирам храна, дрехи, жилище и др. основни потребности на физическото тяло. В това отношение парите са необходими, но само като средство за покриване на тези потребности. Т.е. важни са потребноснтите, а не самите пари.

Аз поне, в мисълта, представена по този начин, виждам противопоставяне на Любовта и Мъдростта. Не мисля, че това е правилното отношение. Мъдростта без да включва Любовта в себе си не е истинска Мъдрост. И Любовта без да включва Мъдростта в себе си не е истинска Любов. Всякакво, не само противопоставяне, но дори и сравняване на Любовта и Мъдростта според мен е погрешно.

Какво воля трябва да има Мъдростта над Любовта??? Тук съпоставяме разумната и неразумната Любов. Е, не знам защо е нужно, след като в беседите от Учителя могат да се намерят стотици мисли в подкрепа на разумната Любов и разумността изобщо. Защо трябва заради една мисъл, която не се знае доколко е от П. Дънов да се отхвърлят основополагащи елементи в учението му? П.П. Относно Мъдростта като част от Любовта прочети темата "Мисли за Мъдростта". За трети път апелирам за това. Колкото Мъдростта е част от Любовта, толкова и Любовта е част от Мъдростта. П.П.П. Истинската Любов е постоянна и неизменна. Постоянство и търпение без силна воля са невъзможни. Кратковременната проява на любов не е истинска Любов, а астрална емоция.

Явно за някои хора е голям проблем, че се изказват мнения различни от техните. Толкова голям, че в реакцията си поне на два пъти достигнаха до наглост. След такава тотална проява на неуважение какво право имаш да кажеш каквото и да е по отношение на Любовта и Мъдростта? Каквито и разсъждения да приложиш, няма да имат никаква стойност, защото делата ти сочат друго.

"От материално гледище една идея е по-добра, колкото е по-материална, колкото повече материал има на физическия свят, толкова по-добре. Ако влезем в духовния свят, една идея, колкото е по-динамична, колкото повече сила има, толкова е по-добре. А пък в Божествения свят една идея, колкото е по-разумна, толкова е по-добра, по-силна. Значи в материалния свят важно е количеството на материята. В духовния свят е важно количеството на силата. А в Божествения свят е важно количеството на разумността." Плодовете на Любовта

Ненапразно насочих към темите "Мисли за Мъдростта" и "Мисли за Любовта", защото твърдението на което е основана тази тема е в ярко противоречие с доста от мислите там. Освен това ще се радвам ако някой ме насочи към оригиналния текст, защото моите търсения се оказаха безплодни.

Ами според мен си ги пише тези неща. Не са директно казани, но самия текст насочва към изводите, които съм направил. Нали това правя - мисля върху прочетеното. Но ако "да мислиш" означава да приемеш нещо безпрекословно, тогава си прав.

Nibiru Tiamat Marduk Nephilim (на англ.) Малко ми е странно каква връзка има едно чисто еврейско название (Нефилим) с Вавилонската и Шумерската митология.

Това би било проблем за теб, само ако си се фиксирал в идеята да ме убедиш в правотата си. В противен случай не виждам какво точно може да те притеснява. Сега точно не ми се търси притчата за да си я припомня. Може би вечерта. Да, но в "цитирания" текст (нека не забравяме, че текстът е цитиран по памет) съвсем явно се придава разумност на Любовта, щом се претендира, че Любовта може напълно да замести разумността на Мъдростта. Щом най-безумната Любов се приема за по разумна от нещо друго, как може да се отрече разумността в Любовта? Разумът е функция на Мъдростта и именно затова смятам, че е абсурдно да се говори за това, че Любовта може да замести Мъдростта. Да я допълни - да, но в никакъв случай не може да я замести. Да, когато говорим за безконечни величини, границата бележи по-скоро посока, а не някакво реално-съществуващо ограничение. Добре е тези, които са решили да се задълбочат в темата да прегледат Мисли за Мъдростта и Мисли за Любовта.

„И най-безумната постъпка на Любовта“ означава, че на обратния полюс имаме най-разумната постъпка на Любовта. От изречението става ясно, че най-безумната постъпка на Любовта бележи долната граница на Нейните прояви, и съвсем естествено следва изводът, че най-разумната постъпка на Любовта бележи горната граница. Когато казваме, че някой постъпва безумно, това не означава, че той не използва ума си, но че не го използва разумно, т.е. правилно.

Е, не. Това не е отговор. Щом Мъдростта е написана с главна буква, това вече изключва възможността нещо да е по-разумно от нея. Ако беше с малка буква, ако обозначаваше някакъв преходен етап от постигането на Мъдростта, тогава да. Ами нека перефразираме: И най-безумната постъпка на Божествената Любов е по-разумна от най-разумната постъпка на Божествената Мъдрост. Или пък: И най-безумната постъпка на Абсолютната Любов е по-разумна от най-разумната постъпка на Абсолютната Мъдрост. Тук можем да зададем и въпроса: кой оценява постъпката на Любовта като безумна и постъпката на Мъдростта като разумна? Ако е човекът, и всъщност става въпрос за това, че постъпката на Любовта може само да ни изглежда безумна, но тя никога не е такава. Но проблемът с това, че Мъдрост също е написана с главна буква си остава. Глупаво е да се допусне, че една постъпка на Мъдростта може само да изглежда разумна, но в действителност да не е такава. Ако ставаше въпрос за човешка мъдрост – да, но в случая...

Значи Мъдростта и Любовта нямат допирни точки?!

Какво ще кажете за тризъбеца като символ? Дяволите често се изобразяват въоръжени с тризъбци. Откога се е появила тази тенденция? Тризъбецът е атрибут на Нептун (Посейдон). Каква е връзката между двете? Ако разгледаме символа на планетата Нептун, който също представя тризъбец не може да не открием духа, триединството, господстващо над материята. И въпреки, че Нептун е бог на моретата и океаните, в символа е представено като водещо огненото начало. Тук правя асоциация и с еврейската буква "шин", която е почти същата като българското "ш" и символизира именно стихията на огъня. Огънят (кислорода) тъй или иначе присъства във водата. Разбира се според други тълкувания, символа на Нептун обозначава обърнат християнски кръст окичен с рогата на дявола. Символът обаче не е християнски, а от древногръцката митология, а Нептун (Посейдон) в никакъв случай не може да се отъждестви с християнския дявол. Какво мислите вие за този символ?

„Първото нещо за всеки духовен човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва. Светът отвън иска да ни подпуши. Той казва: „Вие сте будали, глупави хора, не трябва да вярвате в Бога.“ Ако го послушате, вие ще унищожите вярата си в Бога. Но скоро след това и обществото ще ви изпъди навън. И тогава, като няма накъде да отидете, падате в отчаяние: или се самоубивате, или се предавате на разврат. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свят е направен заради мен – нищо повече.“ Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Българите могат да ви изключат или друг някой народ може да ви извади от своето място, но това нищо не значи. Вие ще отидете в друг народ. Нали много славяни отидоха в Америка? Защо? – Там има по-добра почва за работа. Ние не трябва да се ограничаваме само на едно място. Ако българите не ни приемат, ще отидем на друго място. Божественото седи по-високо от всичко друго.“ Великата погрешка.

Обикновено избягвам да говоря за любовта, но тук е необходимо. Благодарността е следствие от любовта, но не от любовта, която се стреми да получава, а от любовта, която дава. Без да обичаш някого, не може да си му истински благодарен. И когато получиш нещо от него иуспееш истински да го оцениш, то благодарността е съвсем естествена ответна реакция. Това е твоето даване в замяна на полученото – благодарейки ти отдаваш собствената си любов.

Имах в предвид това, че когато ги отрежеш, любопитството си остава в тях, но вече липсва възможността да те потитат, т.е. задържат любопитството в себе си, без да могат да го освободят и да намалят напрежението му. Разбира се обидата е очаквана реакция, а са възможно и други нежелани реакции. При всички случаи съм на мнение, че трябва да отговаряме на всички въпроси според съзнанието на човека отсреща (как е отделен въпрос, защото това си е цяло изкуство). Когато въпросите станат прекалени, аз лично предпочитам да отговарям съвсем кратко, или пък да провокирам питащия да продължи да говори (а те във въпросните случаи са склонни към това) и така да разбера какъв отговор очаква и дори сам да си отговори, или да осъзнае неразумността на питанията си, или...(нещо друго според случая).

Добре де, нека да си представим, че човека проявяващ нездраво любопитство е дете. Какво правим тогава? Един от вариантите е да го залъжем с отговор с който реално нищо не казаваме. Но при това не трябва да показваме с нищо, че крием и не искаме да кажем всичко, което знаем Това няма да е и лъжа, а просто даване според съзнанието.