Станимир

"За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни." Двете слугини Явно Учителя е бил много болен човек.

Имаше някъде тема за млякото. Накратко - за децата прясното мляко е полезно, за големите хора е вредно. Учителят също дава такъв съвет (т.е. възрастните да не употребяват прясно мляко) доколкото си спомням. Всъщност това, че П. Дънов дава съвет децата да консумират мляко, но не и възрастните за мене е доста спорно. Направих си труда да изчета всичко за млякото казано в беседите качени в нета. Отношението е към нещо, което представлява израз на най-ценното в човека/животното. Това, че млякото е за децата идва от беседата "Бавни и бързи движения", но там написаното е доста символично. Не харесвам Щайнер, но дори и той се изказва положително за млякото. В Агни Йога отношението е същото. При П. Дънов е същото (това ще стане ясно на тези, които потърсят по-сериозно по въпроса в беседите му). Според много учени - пак същото... Е, да, има и такива, които се изказват отрицателно, но аз предпочитам да се придържам към източници на които имам доверие.

Пия мляко редовно и не мога да забележа някакъв негативен ефект. Трудно ми е да определя как млякото влияе на енергетиката. То като цяло я успокоява, но това не означава, че я понижава.

Краят се задава от началото. Щом според този Протеро " в началото стои елементарното усещане, че нещо не е наред със света и живота на човека", то краят при всички случаи трябва да е един и същ, т.е. решаване на проблема (това, което не е наред). Защо Притеро приема за край някакъв междинен етап, който му е пред очите и не може да проследи развитието на религиозното мислене на хората за в бъдеще (не казвам "религиите" защото те идват и си отиват, но хората остават) не ми е ясно. В крайна сметка религиите се променят според съзнанието на хората и ако в настоящия момент разликите в съзнанията по света са големи, не означава, че винаги ще е така. Общото в религиите съществува и то е истината, която те се опитват да изразят по един или друг начин. Самата религия е просто форма която животът използва и сменя за да може да се развива.

Онзи ден се сблъсках с типичен случай на бай-ганьовщина и той може би показва нещо, което си заслужава да се спомене. Става въпрос за една лъжа от която загубих малко пари, но не това е същественото (парите ми се върнаха от другаде доста бързо). Чужденците (особено от бившия източен блок) също крадат и то много често. Сигурно и лъжат. Разликата е, че докато те се опитват да откраднат и излъжат така, че никой да не ги забележи, в случая българинът го направи съвсем открито и дори се опита да вдигне скандал (при което аз може би щях да загубя още повече). Ами то не е само този случай. Има ги даже и в политиката. Българите рядко защитават правата си, но в доста случаи парадират с тях за да излъжат, да спечелят и да изпъкнат.

Какъв е точно проблемът? Защото през лятото при температура от 35 градуса е нормално да си отпаднал. Това е от една страна защитна реакция на организма, защото движението по принцип повишава телесната температура и човек не трябва да се движи прекалено бързо. Пий вода (не студена) и дишай свеж въздух (бавно и дълбоко). Освен това вътрешно спокойствие и равновесие, които предвид изпитите и напрежението около тях сигурно са нарушени. Така енергията няма да се губи и винаги ще ти стига. Храната: плодове, напр. портокали, грозде (не знам дали има българско в момента - май не), праскови и др.

Механизмът е прост: имаме едно нисше желание, което ни е обсебило и изразходване на психичната ни енергия за удовлетворяването му. Резултатът е кратковременно потушаване на желанието и поява на чувство за удовлетворение, тъй като бидейки временно потушено желанието не привлича фокуса на съзнанието ни и то се завръща отново в самите нас (а това е равносилно на щастие). Сега, какъв точно тип желания се включват в категорията "разврат" в действителност няма никакво значение. Принципът във всички случаи е един и същ

Аргументите си ги имам за себе си, но няма как да ги направя валидни за теб, защото това означава да се запознаеш основно с моя светоглед и да го разбереш така, както аз го разбирам, т.е. да заместиш своята индивидуалност с моята. Тук е необходимо по-скоро вникване и разбиране на моята гледна точка, отколкото аргументация. От прочетено останах с впечатлението, че въпросът, на който искаш да намериш отговор, е по-скоро за смисъла на живота. Тук съм написал най-общо какво мисля за това. Човек, както и всичко останало в Космоса, в своята същност е съвършено, безкрайно и притежава всички възможности без изключение в потенциално състояние. Но тук въпросът е, че това, което съществува в потенциално състояние, не може да бъде осъзнато и използвано, докато не бъде проявено. Проявяването става чрез материята, която съзнанието моделира във форма, а формите са винаги ограничени. Оттук и необходимостта от развитие на съзнанието и на формата. Съзнанието няма как да осъзнае безкрайния потенциал на духа, ако то не приеме форма. Написаното е необичайно за повечето хора и затова може да се окаже отвлечено и трудноразбираемо, но в действителност в него няма нищо сложно.

Доколкото знам, душите (Монадите) въплъщаващи се на Земята са относително константен брой. Бройката им е около 70 млрд. В миналото броят на хората във физически тела е бил по-малък, т.е. душите са прекарвали по-дълго време мжду физическите си въплъщения в по-фините светове. Сега това време е намалено, но мога да предположа, че в бъдеще отново ще се увеличи. Доколкото знам приблизцителното средносъотношение между времето прекарано във физическо тяло и времето прекарано в по-фините светове е 1: 100, като в момента, в кали юга, продължителността на престоя във висшите светове между отделните въплъщения е най-кратък (но пак е много по-дълъг от това, което хората обикновено допускат). Прераждането е необходимо на човека за да натрупа опит, т.е. да разшири и развие съзнанието си. Ако разгледаме въпроса от гледната точка на Монадата, то е необходимо за да може тя да прояви потенциала си във възможно най-пълната степен заложена и достижима за съответния еволюционен период. Бог разглеждан като Абсолют е нещо на което не бива да придаваме индивидуални качества и атрибути, като съзнание, планове и др. под., въпреки че всички те произлизат и са включени в него (но това вече са въпроси доста извън темата). Когато Монадите добият необходимия опит на Земята в грубо физическо тяло, те ще продължат да трупат опит в други тела. Живот и съзнание без някакво тяло е невъзможен. Духът винаги е в тяло, колкото и невъзможно да ни е да го възприемем. Тук е важно да се разбере, че степените на изтънченост на материята са безкрайно число. Материята може да бъде одухотворявана безппределно, а формата усъвършенствана и това е един от аспектите на еволюцията. "Да се изчисти" една душа според мен би трябвало да се разбира освобождаване на човека от всички личностни и егоистични желания, навици, зависимости, модели на поведение и мислене. Всъщност целта на съществуването ни на Земята е развитие на висшите тела на човека (атма-будхи-манас) до степен той да може да функционира съзнателно и свободно в тях. С всяка своя мисъл, желание или действие човек добавя съответстващи на мисълта, желанието, дейсвието елементи в състава на своите тела. Чрез всичик свои мисли, които съдържат нещо надличностно и непреходно в себе си, човек в действителност изгражда висшите си тела и пречиства по-нисшите. Целта на отделното въплъщение е човек да натрупа колкото се може повече материал за изграждане на висшите си тела, за да може да функционира съзнателно в тях. Когато говорим за духа, не може да става въпрос за никакъв край - нито на съществуването, нито на развитието.

Нормално е една овца да не прави разлика от картината на Ван Гог и драсканици. Но не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици. Един вид те са експертите, а неекспертите ги надминават в експертизите. Това за тебе нормално ли е? Защото за мен не е. Духовното изпълва човека, а не човек духовното. Божието царство е навсякъде, т.е. всички сме в него, но не всички могат да го различат, разберат и да живеят с него. Божието царство не е някаква област където да влезеш, а същността на всичко съществуващо. Божието царство е действителността – това, което е извън всички заблуди, предразсъдъци и илюзии.

Божието царство е всичко вечно и непреходно. Божието царство е в самия човек, защото човекът е който може да разграничи вечното от преходното и да се свърже с едното или с другото. Една овца няма да направи разликата между картина на Ван Гог и някоя драсканица. Съзнанието е това, което възприема и разбира нещата. За овцата картината от Ван Гог не съществува. Тя не може да я възприеме в нужната дълбочина и да я оцени, а ще я възприеме съвсем повърхностно, като нещо шарено, но лишено от смисъл.

Обединяват общите цели. ... Именно. Ако не се концентрираме прекалено и не насочваме вниманието си към различията, постепенно ще изплуват общите неща, на базата на които може да се получи обединение. Такива съществуват, но те трябва да бъдат открити естествено. Ако с някой в даден момент имаме различни цели и възгледи, не е нужно изкуственото им уеднаквяване за да се постигне някакво обединяване. Просто всеки ще си следва своя път. Това не изключва възможността в един бъдещ момент такива общи, обединяващи възгледи и стремежи да бъдат намерени и тогава обединението да се получи съвсем естествено.

Защо трябва да се сдобиваме с общи цели? Такова "обединение" би било изкуствено. Просто обединението ще се получи с тези, с които в една или друга степен целите ни са сходни. И не е задължително да са българи.

Отговорих ти. Но ако отговорът ми не те задоволява, това вече е друг въпрос. Това, което мога да направя е да приема хората с различно мислене от моето, дори и да го считам за погрешно (в случая хората, които се придържат към споменатата поговорка). Аз си имам свои идеали и цели, те - свои. Да се противопоставям на техните означава да изменя на своите. Промяната на съзнанието е трудна задача изискваща хирядолетия. Лесно е да се каже, че е необходима - тя винаги е необходима.

Общите цели ... А могат ли българите да имат общи цели, докато е актуална поговорката: "Я не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле."? Има и такива хора. Но тук се явява един друг, по-сериозен проблем - този с неприемането на тези хора. Обичайната реакция е: "ама те защо разсъждават по този начин", "защо все гледат да навредят на другите" и др. под. Т.е. тези за които въпросната поговорка като начин на мислене е недопустима, не приемат тези чието мислене е в съгласие с нея. А това знаем, че е най-сигурният начин проблема да не бъде решен, защото неуравновесеността и отхвърлянето създават условия стремежът към навреждане наистина да се реализира. Злото оставено само на себе си се изчерпва и самоунищожава, но хората вместо да го победят чрез неговото естество, се опитват да не му позволят да се прояви по изкуствен начин, т.е. опитват се да го потиснат, да го скрият. Тук може би е мястото да разгледаме въпроса за консерватизма и за приемането на различните (във всички отношения). На думи уж не сме консервативни и приемаме всякакви различия, но практически май нещата не стоят точно така. Тук разбира се правя това заключение на базата на собствените си наблюдения. Нечии други наблюдения може и да не съвпадат с моите, а и в различните региони на страната хората си имат своите особености и различия. Мисленето ни е доста закостеняло, а много от утвърдилите се в съзнанията ни мисловни модели е необходимо да бъдат заменени с нови.

За да бъде една сграда устойчива, тя има нужда от здрави основи. И тук основите не трябва да се разглеждат само от историческа гледна точка. Основите са идеалите, които хората подставят пред себе си и вярата в постижимостта им. Ако тези идеали с нищо не надхвърлят материалното, то и евентуалните плодове, които ще донесат ще бъдат илюзорни и преходни като всичко материално. Българите като цяло нямат визия за бъдещето, която да отива достатъчно напред във времето. Такова поне е впечатлението ми. Винаги се залъгваме по външния вид и не успяваме да прозрем за същността. Все говорим колко стар народ сме, но манталитета ни е детски. Защо е така засега ще се въздържа да коментирам, но причината отново може да се проследи до липсата на здрава вътрешна (собствена) опора. Въпросът за това дали България ще я бъде, аз бих насочил към друга посока: какво ще е мястото и ролята на България ина българите в бъдещето на човечеството? Това разбира се си зависи от самите българи, но това, което мога да кажа със съжаление е, че българите много малко ги интересува бъдещето на човечеството. Малко ги интересува дори и бъдещето на България. Идеалите (ако могат да се нарекат "идеали") са ограничени до личното благосъстояние и удобство. Последното трябва да се разбира не само в материален, но и в психологичен план.

Ако примерно един човек е в състояние да се движи сам, той може да отиде навсякъде където пожелае. Може да сбърка някой път посоката, но винаги може да я промени и да достигне целта. Този, който не може да се движи обаче, няма как да достигне където и да било. Принципът е елементарен и не знам защо го усложняваш с погрешни предположения.

Това е част от опита. Веднъж като види, че е сътворил зло, следващия път евентуално ще се поправи. Животът само със създаване на връзки с ангелите и с Бога ли се изчерпва? Ако за истинската връзка между две души е необходима любов, то има неща за които е необходимо знание. Защо противопоставящ индивидуалната воля с Божията. Аз никъде не съм писал, че трябва да действаме в разрез с космическите закони, а че всяко наше действие трябва да е следствие от собствения ни осъзнат и свободен избор, т.е. да бъде проява на нашата свободна воля, а дали ще е в съгласие или в разреш с божията е отделен въпрос. Най-добре е нашата воля да е в съгласие с Божията, но и да не е, пак е за предпочитане пред безволието.

Като действа не според своята, а според Божията воля. Това само по себе си не би било никакво съдействие. Освен това и фанатиците, убивайки неверниците си мислят, че изпълняват божията воля. Значи, в крайна сметка пак самият човек преценя дали дадено негово действие е в съгласие или в несъгласие с божията воля. Т.е. индивидуалната воля, опит, знания и духовни качества се явяват определящи.

Първо: крайната цел е комплексна. Държа да го отбележа за всеки случай. Второ: това „само“ в първото изречение разбира се, както обикновено, си го добави от себе си. И на трето място един въпрос: „Докато се чувства като уд от Божествения организъм, човек ще съдейства за прилагането на Божествения план в света.“ Как според теб човек съдейства за прилагането на Божествения план в света?

Да се носиш по течението означава безволие. Тогава се поставяш в пълна зависимост от въпросното течение. Отричането от себе си е нещо съвсем различно. То първо е проява на волята и второ, не води до зависимост.

Обединяват общите цели. Те от своя страна могат да са продиктувани от любовта или от страха. Тези продиктувани от страха са свързани със себичността и егоизма, а тези свързани с любовта са надличностни. Това предсказание на Славка Севрюкова като че ли показва, че тя допуска по-скоро обединяващ да се окаже страхът от унищожение на държавата. Ако търсим личност, която да обедини хората на България (в темата все пак се задава въпросът "кой"), то тя ще е тази, която е способна да канализира усилията на хората за реализиране на общите им стремежжи. Но въпросът, какви са преобладаващите стремежи на българите, си остава.

Пробуждане на колективното съзнание-СС Тук е добре да се уточни какво се разбира под "свободна воля". Условията в които живее човек и духовното му развитие са две съвсем различни неща. Ако аз съм или не съм свободен да удовлетворя едно свое егоистично желание, това свободна воля ли е? Не, свободата на волята се проявява в реакцията ни спрямо обстоятелствата в живота, а не в създаване на въпросните обстоятелства. Самите обстоятелства са илюзорни, преходни. Те нямат стойност сами по себе си. По отношение на това, което се отнася до индивидуалното духовно развитие, волята е на 100 % свободна. Свободна воля не означава да искаш да караш "Ферари" и да можеш да си осигуриш това изживяване. Та това е във висша степен зависимост от едно човешко желание. Свободна воля означава, че можеш да избереш дали въобще да подхранваш въпросното желание или да се освободиш от него. Това си зависи изцяло от самия човек, а не от някой друг или от условията му на живот.

Добре, нека разгледаме няколко цели. Разбира се не всички ще се съгласят, че това са действително цели, които са свързани с настоящия етап от човешката еволюция, но моето мнение е, че те са такива. Например, вече споменах, способността за различаване на вечното от преходното, на същественото от илюзорното, на надличностното и личностното. Частен случай е различаването между правилното и неправилното. За един човек това може да дойде след редица грешни избори, прояви на егоизъм, дори на жестокост. За друг може да не се достигне до сериозни отрицателни прояви. Но веднъж научил се да разграничава двете, първият дори и след множество грешки, все пак е усвоил заложения урок. Никой освен самият човек не може да определи как и кога човек ще усвои урока си. Могат и се дават наставления, но всичко винаги си е зависило от самия човек. Малко ли грешници е имало в близкото обкръжение на Христос според Библията. Те са били готови за промяна, всъщност вътре в себе си вече са я били осъществили. Кармата си е карма. Всяко действие има своите последствия, но при правилно отношение тези последствия ще бъдат изчерпани, т.е. човек сблъсквайки се с тях няма да създаде нова негативна карма чрез неразбирането си и отрицателното си отношение.

1. Винаги има етапи, а целите са близки и далечни. Човек е добре да е наясно и с едните, и с другите. 2. Крайното има предел, безкрайното - няма. Нарастването на крайното след определен предел задължително води до негативни последствия. Това от своя страна подсказва на човека, че посоката на усилията му не е съвсем правилна и го учи да различава крайното от безкрайното (преходното от вечното). 3. Никой не може да попречи на никого в духовното му развитие. 4. Начинът разбира се има значение. Никога не съм твърдял обратното. Но когато необходимият етап е преминат, той е преминат. Няма нужда да се преминава отново, пък било и по по-добър начин. Просто преминаваш на следващия. Ако през една река е построен мост, но ти решиш да я преплуваш, това си е твое право. Ако я преплуваш добре, но е възможно и да не успееш. Когато се казва: победителите не ги съдят, това предполага вече да си преплувал реката. Ако решиш да преплуваш реката, но нямаш нужните сили и опит, ще си понесеш последствията.